Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
12/12/2007
    1. Обсъждане и приемане на Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г. /Разпределена с № 750-01-404 от 14.11.2007 г./
    ДНЕВЕН РЕД:
    1. Обсъждане и приемане на Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г. /Разпределена с № 750-01-404 от 14.11.2007 г./
    Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Светослав Спасов – председател на комисията.
    Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
    * * *
    ПРЕДС.Г-Н СВ.СПАСОВ: Уважаеми колеги, вече имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта. Предварително обявеният дневен ред на заседанието се състои точка първа и единствена: 1. Обсъждане и приемане на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. /Разпределена с № 750-01-404 от 14.11.2007 г.
    Подлагам да гласуване дневния ред.
    Моля, който съгласен с дневния ред, да гласува.
    Гласували “за” – 5
    Против – няма
    Въздържали се – няма.
    Дневният ред се приема единодушно.
    На членовете на комисията са предоставени материалите относно стратегията. Гости на нашето заседание са заместник министъра на труда и социалната политика г-жа Иванка Христова, г-н Кирчо Атанасов – зам.министър на Министерство на образованието и науката, представители на МВР и на Държавната агенция за закрила на детето и други представители на обществени организации.
    Националната стратегия за детето е основният политически документ, по който се определят приоритетните направления и действията, които следва да бъдат предприети за подобряване благосъстоянието на децата и постигане на по-добра защита на техните интереси. Документът е изготвен в съответствие с Конвенцията на ООН за защита правата на детето и на основание чл.1, алт.3 от Закона за закрила на детето, който нашата комисия измени през 2006 година по предложение на г-жа Живкова и Светослав Спасов.
    Предлагам г-жа Христова – заместник министър на труда и социалната политика да ни представи насоките на националната стратегия,с целите на стратегията и очакваните резултати от изпълнението й.
    Г-ЖА ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да напомня както каза г-н Спасов, че преди година и половина предложението за стратегия беше направено точно в тази комисия при промяна на Закона за закрила на детето. Още със самото приемане на закона и този текст за тази стратегия създадохме организация за изготвянето на стратегията. Тази организация се състоеше преди всичко в обхващане на всички институции, които имат отношение към децата в България. Разбира се преди това създадохме една работна група на високо ниво, която беше ръководена от министъра на труда и социалната политика и в тази работна група участваха и заместник министри от различните институции. Тази работна група разработи политическата рамка на стратегията за детето, а след това друга работна група, в която участваха и много неправителствени организации и експерти от различни институции създаде и разработи стратегията за детето.
    Още веднъж искам да кажа, че това е една стратегия, която обхваща всички деца в България , а не само темата , по която ние работим и е залегнала в Закона за закрила на детето – само децата в риск. Бих искала също така да отбележа, че преди да предоставим стратегията в Министерски съвет, направихме няколко дискусии в различни градове – Варна, Велико Търново, София. Самата стратегия беше качена на сайта на Министерство на труда и социалната политика и всеки , който искаше да даде някакво предложение имаше възможност да го направи в рамките на месец и половина. Освен това Държавната агенция за закрила на детето организира дискусия на тема “Стратегия за детето “сред Съветите за децата, които са изградени в различни области на България. Стратегията беше обсъдена и в Националния съвет за закрила на детето, в който също участват много неправителствени организации, така че при много широка дискусия от неправителствени организации и участието на самите деца и разбира се на заинтересованите институции това е продукта, който предоставихме на Министерски съвет и съответно на вашето внимание.
    Целта на стратегията е да определи националните приоритети за повишаване благосъстоянието на децата в България, въз основа на анализа на настоящото състояние. Основните проблеми естествено са демографската криза, високият дял на децата непосещаващи или отпаднали от училище, психичното здраве и широко разпространена употреба и злоупотреба с психоактивни вещества – цигари, алкохол, лекарствени средства. Други значими обществени проблеми са наличието на различни форми на детски труд, насилието над деца, деца жертви на пътно-транспортни произшествия и др. Многостранният характер на политиките, насочени към детето, както и решаването на новите предизвикателства, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, налагат да бъде възприет стратегически подход, обединяващ ресурсите и средствата на различни политически сфери.
    В началото на стратегията е предоставена европейската рамка.Съответно стратегията се състои от три части. Първата част е дълбок анализ на ситуацията с децата в България. Втората част обхваща дейности и мерки за изпълнение на оперативните цели по съответните приоритети, както са дадени , а третата част разписва механизмите за прилагане и отчитане на стратегията, очакваните резултати и механизмите за мониторинг на стратегията.
    Оперативните цели всъщност на националната стратегия са:
    Първата цел е намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата, осигуряване на равен достъп за качествена предучилищна подготовка и училищно образование за всички деца, подобряване здравето на децата и насърчаване участието на децата при формиране изпълнението на политиките, свързани с техните права и отговорности. Съответно за постигането на тези оперативни цели са разработени мерки в 11 приоритетни направления, които са свързани със семейната среда, жизнения стандарт, със социалното подпомагане, със здравните грижи за децата, с правото на образование. Всички тези 4 оперативни цели са в основата за постигане на основната, стратегическата цел, която е осигуряване на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот на децата, при условия на свободно и пълноценното им личностно развитие.
    Тъй като стратегията обхваща един 10-годишен период сме предвидили в рамките на този 10-годишен период, в края на третата, на шестата и на последната година Държавната агенция за закрила на детето да предостави един доклад за изпълнение на стратегията и ако е необходимо да продължи прецизиране на самата стратегия.
    По отношение на финансирането бих искала да кажа, че тъй като това е един документ, който обхваща дълъг период се предвижда в закона Националната програма за закрила на детето ежегодно да бъде разработвана от всички институции, въз основа на тази стратегия. В националната програма се разписват всички конкретни мерки и средства за финансиране.
    Благодаря ви за вниманието!
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Аз искам да направя няколко коментара по отношение на данните, които виждаме от информацията относно положението на децата в България. Вижда се, че за съжаление през 1989 година децата са били 25 % от населението, а през 2006 година те са вече към 18,5 %. Утвърждава се еднодетният модел на семейството и високият процент на родени извънбрачни деца. През 2006 г. те представляват близо 51 % от всички родени деца, т.е. института на семейството не е модерен. Висок е процентът на детската смъртност – 0.7 промила. В Европейският съюз този процент е между 3 и 5 промила. Наистина има много обезпокоителни данни.
    Преди да пристъпим към обсъждане на стратегията искам да съобщя за постъпило писмо от министъра на културата Стефан Данаилов с номер 02-00-102 от 11.12.2007 г., с което се прави предложение за редакция на стр.13 от стратегията относно даровитите деца. По същество се предлага в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби за съответната година, приета от Министерски съвет да се включват повече национални и международни конкурси, чрез които се откриват даровитите деца.
    Ще ви прочета конкретният текст и ще го подложа на гласуване, ако го приемете и той да бъде предложение на комисията за допълнение на стратегията.
    Ако нямате нищо против да прочета предложението на министъра, което гласи:
    “На страница 13 от стратегията да бъде променен текста , както следва:
    На практика, почти постоянният брой на децата с изявени дарби, получили закрила през годините, означава, че този брой се определя от броя на първите три места и зависи в голяма степен от това, колко национални и международни конкурси на включени в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби за съответната година, приета от Министерски съвет.
    Направеният преглед на нормативната уредба потвърждава този извод и означава, че е необходима национална политика за откриване, стимулиране и изява на дарбата, както на спечелилите призови места деца, така и на тези, които не са класирани, но притежават талант и способности”.
    Моля за коментар по това конкретно предложение.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря , господин председател. Уважаеми колеги, искам да попитам има ли представител на Министерството на културата, който може да каже защо искат да бъде променен текста? Няма. Според мен текстът, който е записан е много по-верен, защото в него пише ,че постоянният брой на децата с изявени дарби, получили закрила през годините, означава че този брой се определя не от действителният брой на талантливите и даровитите деца. Защо е отпаднал този текст? Те предлагат този текст да отпадне. Аз не съм съгласен с думата ”закрила” , а трябва да се запише например стимулиране на децата, които са с дарби и т.н чрез стипендия и еднократно финансово подпомагане. Техният брой се определя от парите, които има в Министерството на културата, а не се определя от действителния брой. В такъв смисъл защо ще променяме текста. Там е казано ясно и точно – броя на децата не зависи от действително даровитите и талантливи деца, а от първите три места. Всъщност това, което ни предлагат от Министерство на културата е малко да “замажем” положението, с което не съм съгласен.
    Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Ако изчетем текстът, който ни предлагат в стратегията излиза, че само това са децата. Тук се уточнява , че това са децата, към които има специално отношение,които са участвали в такива прояви и които са получили оценка. В противен случай излиза, че на практика това са децата, а те са много повече. Уточнява се, че това са децата, които са получили подкрепа, които имат международно и национално признание за това, че са участвали в определена творческа дейност, а всички останали, които са талантливи, но не са могли да достигнат до тези три места или не са получили подкрепа, могат да развиват по друг ред своя талант. Мисля, че имаме право да гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ на Християнски съюз в България: Аз имам над 25-годишна диригентска дейност и работа с деца. През ръцете ми са минали много деца, на които съм открила таланта. Те са се развили, станали са музиканти. Аз съм работила също така 14 години в системата на културата. Министър Данаилов предлага много точен текст. Това са децата, които притежават талант и способности, които са елитни и получили признание, но на останалите деца трябва да се развива този талант. Не искам да се връщам в годините преди 1989 година, но тогава имаше разработена политика в това отношение. Тук е и г-жа Живкова, която може да потвърди, че чрез Асамблеята “Знаме на мира” се намираха такива деца, а така също и чрез художествената самодейност този обхват се разширяваше. Предлагам също така в тази програма да се включат и децата инвалиди. Сред тях има много талантливи деца.
    Г-ЖА ИВАНКА ХРИСТОВА: По повод на повдигнатият въпрос за децата с увреждания искам да кажа, че по време на разработване на стратегията имаше много сериозна дискусия, тъй като ние бяхме разработили цял раздел за децата с увреждания.В процеса на обсъжданията на стратегията този раздел отпадна. Идеята на стратегията е да обхваща всички деца в България. Децата с увреждания имат специална закрила, която е регламентирана в Закона за закрила на детето, а така също и в Закона за интеграция на хората с увреждания. Това беше причината, поради която отпадна този раздел, свързан с децата с увреждания.
    Г-ЖА ПЕТЯ АНТОНОВА: Искам да направя едно уточнение. Има определение на законодателството какво означава дете с изявени дарби и това са точно децата, които са заели първо второ и трето място. Талантливите и даровитите деца са много повече. Този текст, който предлага Министерство на културата би могъл прекрасно да допълни изводите, които са направени в анализа на стратегията. Ние имаме данни за децата, които са получили тези награди, но има още много талантливи деца на общинско ниво, на регионално ниво и тези деца, които участват в други конкурси. По отношение на тези деца трябва да има национална политика.Липсва национална стратегия за издирване на тези деца. Предлагам този текст да бъде приет.
    Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Господин председател, аз също смятам, че е добре да подкрепим текста на министър Данаилов, тъй като неговият текст дава възможност за провеждането на повече конкурси и по този начин ще се откриват и повече таланти. Според мен даровитите деца не са само тези, които са спечелили първите три места. Според мен текстът е коректен.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Аз предлагам да преминем към гласуване.
    Колеги, който е съгласен текста, предложен от министъра на културата да бъде подкрепен, моля да гласува.
    Гласували “за” –4
    Против – няма
    Въздържали се – 1.
    Приема се предложението.
    Предлагам предложението на министъра на културата да бъде включено в Националната стратегия за закрила на детето.
    Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имам възможност за втори път да изразя становище по предложеният ни документ. Тези ,които са участвали в заседанието на другата комисия, моля да ме извинят, ако някои от нещата, които ще кажа ще се повторят. Ние сме водеща комисия по този законопроект и ми се иска наистина тук професионално да подходим към документа, който се предлага. Ние имаме пред себе си един документ, който всеобхватен, който е подготвен на експертно ниво, който дава не само състоянието на нашите деца, но и една по-далечна перспектива. Той очертава детайлно някои от перспективите, които ще се развиват, също така е и много функционален. Това са едни невероятно добри достойнства за един такъв документ.
    На другата комисия аз също заявих, че неговата реализация, постигането на целите, които са заложени, диференцирането на подходите към различните категории деца и всички наши очаквания тези подходи да се сбъднат, ние трябва да работим за това да имаме база за този документ, приети едногодишни или двугодишни програми, в които да заложим вече конкретните дейности, рискове, ресурси и т.н. и разбира се да има финансова обезпеченост.В противен случай следващите депутати в тази комисия ще чуят какви са постиженията. През този период ще има и текущи оценки и може би някои от дейностите, които ще се извършат няма да се реализират на съответното ниво,на което ние сме искали, но колкото на по-малки периоди раздробим този дълг 10-годишен период и следим по-отблизо реализирането на стратегията, ми се струва, че толкова по-конкретно и по-навреме ще можем да влияем и да оценяваме изпълнението на стратегията. Мониторингът ще бъде непрекъснат. Струва ми се , че в тази насока трябва да има запис в края на предложеният документ.
    Считам също така, че това е една много силна стъпка. Още в началото на работата на нашата комисия ни се наложи да изслушаме много институции и в този документ наистина е отделено място на институциите, функциите им, задълженията им и перспективите, в които трябва да се развие тяхната дейност. Ние още тогава отчетохме, че е време да заговорим и да реализираме приемането на Кодекс за детето. В приетият кодекс за семейството има определени задължения, но ако ние мислим по-сериозно за нашето бъдеще и за това да спасим нашите деца от явления, на които сме свидетели през тези дни, наистина трябва да работим за изработване на такъв кодекс. И когато четох предложението, бях доволна от това, че ние наскоро защитихме един проект, едно наше предложение във връзка с училищните лекари и го намерих на стр.30. Всички функции, които ние заложихме на училищните лекари, са посочени в този текст, т.е. философията е дадена и след това стъпка по стъпка, въз основа на всички закони, които ние ще приемем сме длъжни да превръщаме стратегията в наша политика. Аз съм имала възможност като председател на Общинска комисия да работя за децата с увреждания и за децата противообществени прояви и искам тук да внесем малки уточнения по текстовете, свързани с оценката на досегашната работа на централната и общинските комисии, на кадрите които работят в тези комисии, която дава много положителни резултати. На стр.20 е посочен един текст, свързан с необходимостта от реформа в политиката към децата, извършители на престъпления и противообществени прояви.Искам да дам една редакция , която ще бъде по-точна и ще даде по-добра оценка на досегашните постижения. Изречението на стр.20 :”Налага се извода за необходимостта от реформа …” да бъде заменено с:” В тази връзка е необходимо да продължи работата по укрепване на взаимодействието между органите и институциите за борба с противообществени прояви на малолетните и непълнолетните и органите и институциите за закрила на детето, както и работата за подобряване на материалната база и усъвършенстване професионалната компетентност на персонала от специализираните училища”. От опит зная, че когато се включат освен тези две институции и още други две – детските педагогически стаи към МВР и съда, в който ние изпращаме нашия юрисконсулт на комисията, постигаме абсолютно точен и с грижа за детето резултат.
    Моля предложеният от мен текст да бъде подложен на гласуване.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Моля, който е съгласен с предложеният от г-жа Панева текст на стр.20, да гласува.
    Гласували “за” – 5
    Против – няма.
    Въздържали се – няма
    Текстът се приема единодушно.
    Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Тъй като стана дума за прецизиране на дейността на тези институции, виждам необходимостта да се измени текста на стр.29, т.6. В т.6 е записано:”Държавата чрез Държавната агенция за закрила на детето да продължи да оказва контрол…” .Предлагам преди думата “контрол” да се добави “ методическо ръководство и”. Точка 6 ще придобие следната редакция: “Т.6. Държавата чрез Държавната агенция за закрила на детето да продължи да оказва методическо ръководство и контрол върху качеството на грижите и услугите …”
    В т.7 малко ме смущава текстът на последното изречение: “Процесът на преструктуриране да бъде воден от местните власти и да се основава на нуждите на съответната общност”. Става дума за преструктуриране на специализирани институции, с цел трансформирането им в различни форми на социални услуги. Страхувам се, че тъй като тези институции са на територията на няколко общини, ако съответните местни власти с общинските си съвети, кметове и други структури, които вземат отношение във връзка със съдбата на тези деца не получат пълно съгласие, няма да оставим този проблем на произвола на съдбата. Ние наистина говорим за децентрализация на образователното дело, даже говорим за перспектива, при която дори и държавните училища ще бъдат общински, но има институции, които наистина действат на територията на няколко общини. Ако вменим на областните управители някакви функции в тази връзка, бихме могли да очакваме резултат. От населеното място, от което аз идвам има Дом за отглеждане и възпитание на деца и т.н. Там има деца от много широк периметър и региони, но когато става въпрос за издръжката или за други проблеми, не се среща разбиране от съседните общини. Моля специалистите да прецизират този текст. По-правилно е да се каже: “Процесът на преструктуриране да бъде реализиран от местните власти …”.
    Г-ЖА ИВАНКА ХРИСТОВА: Действително има такъв проблем и опасенията на г-жа Панева са абсолютно реални.Всъщност пълната децентрализация на домовете доведе до това, че някои домове станаха по-добри, а при други стандартите са занижени. Аз мисля, че има резон в това да включим на регионално ниво ръководства и Държавната агенция за закрила на детето, след като и в предишната точка записахме текст, съгласно който Държавната агенция за закрила на детето ще оказва методическото ръководство и контрол върху качеството и услугите, предлагани за децата. Текстът, който посочи г-жа Панева наистина трябва да бъде прецизиран, като държавната агенция също трябва да изрази своето мнение по него.
    Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Предлагам думата “воден” в последното изречение на т.7, стр.29 да се замени с друга, по-подходяща дума.
    Предлагам т.3 на стр.44 да отпадне. Тя започва с текста: “Повишаване капацитета за закрила на детето…”. Ние много пъти сме обсъждали в нашата комисия това, че Агенцията за закрила на детето работи на по-ниско ниво, обсъждали сме структурите на Агенцията за социално подпомагане. Ако вървим в тази посока да променяме нещо, мисля , че не е необходимо в този закон да се отрази това. Двете институции, които работят в тази насока е редно да запазят сегашното си състояние.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Аз лично смятам, че точка 3 на стр.44 трябва да остане.
    Колеги, подлагам на гласуване предложението на г-жа Панева за отпадане на т.3 на стр.44 от стратегията.
    Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
    Гласували “за” – 1
    Против – няма.
    Въздържали се – 4
    Предложението на г-жа Панева за отпадане на т.3, на стр.44 се приема.
    Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз смятам, че въпреки това че в тази стратегия би трябвало да има повече яснота по отношение на основните направления, средствата, ресурсите за реализиране на основните дейности и на съпоставимостта на практиката в България с европейските резултати, като първа стратегия за България за приоритети за развитието и подпомагането на децата, тази стратегия би трябвало да бъде прието и подкрепена.
    Имам един въпрос относно ресурсните учители и смятам, че е изключително важно той да бъде изяснен. За тази година вие отчитате, 4 400 деца със специални образователни потребности са в общообразователните училища и те се подпомагат от 700 ресурсни учители. Бихте ли могли да ни кажете в момента имате ли наблюдения тази практика за въвеждане на ресурсни учители води ли до някакви положителни резултати?
    Г-Н КИРЧО АТАНАСОВ: За ресурсните учители въпросът стои така: тези деца, за да се интегрират, те нямат никакъв шанс, освен да работи отделен човек с тях ,за да могат да достигнат нивото на другите ученици. Единственият учител, който преподава на цялата паралелка не е в състояние да управлява и тях, ако няма специален човек. Ние установихме, че до сега резултатите са повече към добри, отколкото към запазване на статуквото, дори нещо повече – стандарта, който е въведен, на 1 учител да се падат 5 ученика, ние считаме , че е много висок, защото тези 5 ученика са от 5 различни паралелки, като се отчете това, че те имат увреждания , този учител как ще се премести от едната в другата стая. В други държави обикновено са по двама на един учител.Това е една необходимост, която сега сме я внедрили и аз смятам, че трябва да се развива в това направление.Необходимо е да имаме по-детайлно разбиване на функциите на тези преподаватели, въпреки че ние предприемаме и други действия.Ние провеждаме обучение с редовните учители как могат да работят с такива деца, за да могат те също да се намесват в определена ситуация, ако например другият учител плътно е ангажиран с детето в друга стая и няма как да се спре учебният процес. Аз смятам, че това допринася за една по-нормална и спокойна обстановка в часовете. Все още има някои родителски амбиции, че трябва детето непременно да бъде изтеглено в училището, където да се интегрира, но например неговите възможности не допускат това. Може би в тази правна сфера трябва да се диференцират нещата и да се знае кои деца могат да се интегрират в училищата и кои трябва да останат под влиянието и въздействието на специализирани преподаватели.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Време е да се кажат и някои критични неща за стратегията. Аз изчетох цялата стратегия, запознах се и с други документи, които също така са стратегически по отношение на децата. Имам следният въпрос. Предишната стратегия касае периода 2004 – 2006 година. Преди известно време разглеждахме Национална стратегия за развитие на детето 2007 – 2017 година. Сега обсъждаме Национална стратегия за детето 2008 – 2018 година. В крайна сметка излиза, че една година сме живели без стратегия за детето. Ние имаме Национален интегриран план за прилагане Конвенцията на ООН за правата на детето 2006 – 2009 година. В него са разписани доста от нещата, които виждам в тази стратегия. Посочени са средствата за проверка и отговорна институция.В самата стратегия не виждам никъде отговорни институции.
    По реда на нещата ,които се предлагат искам да кажа следното. Ако в тази стратегия 2008 – 2018 година бъде премахнат един изключително огромен баласт от думи, изречения , щеше да бъде много по-кратка и много по-конкретна. На стр.2 е написано: “Анализът на изпълнението на предишните две стратегии за детето ясно показа, че те изиграха своята роля по отношение определянето на националните приоритети в областта на закрилата на детето и последователното прилагане на конкретни политики и мерки”. Забележете какво е следващото изречение:”Това доведе до провеждане на ефективна реформа за повишаване на детското благосъстояние”. Това как го решихте и от къде дойде, не мога да разбера.
    На стр.4 можем да прочетем нещо, което е принос към много документи, които касаят демографската ситуация в България. Там пише така: “Анализът от демографска гледна точка показва, че спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на намаляване на техния брой…”. Извинявайте, но това е уникално. След това се казва, че понижаването на тази плодовитост е резултат на промяната на ценностната система на жените. Как можахте да го запишете това нещо? Махнете целият този текст и изобщо не се занимавайте с плодовитостта на жените в стратегията за детето.
    По-надолу пише: “…друг значим проблем е ранната раждаемост (под 20-годишна възраст на майката) – от 25 % през 1993 г. , тя е 17 % за 2000 г. и спада до 14,2 % през 2005 г…”. Много добър успех – 10 % за 10 години.
    На стр.9 е записан текст, който коренно се различава от казаното тук. Записано е: “По брой на ражданията и абортите на момичета във възрастта от 15 до 19 години България заедно с Русия е на първо място в Европа…” , т.е. ранната раждаемост, която току що прочетохме, като е посочено че това е 36,1 % раждания на момичета до 19 години. В предишният текст този процент е 14, а сега е посочен 36,1 %.
    Аз няма да коментирам текста, свързан с децата с изявени дарби, тъй като разбрахме, че тези деца през 2003 г. са били 152, през 2007 г. са 154. Някои са отпаднали, защото са излезли от тази възраст и т.н. Аз не съм съгласен с този текст, но явно така е записано в постановлението – закрила на децата с изявени дарби. Според мен те трябва да бъдат стимулирани, защото тези деца не се нуждаят от закрила.
    Не съм съгласен и с това, което е записано на следващата страница: “Децата с дарби в България се изявяват на национално ниво”, което означава че те са национално даровити, но международно недаровити, защото на национално ниво са се изявявали 80 %, а на международно 20 % и накрая каква е статистиката?
    Има написани някои уникални неща на стр.39 в текста на раздел “Отдих, свободно време и развитие способностите на детето”. Там е записано: “Децата с изявени дарби са национално богатство и незаменим ресурс за развитието на нацията”. По-надолу е записано: “Медиите от посредник на културни влияния се превърнаха във фактор за личностно развитие на съвременното дете. Ето защо е необходимо: …..4. Да се стимулират в тази насока и медиите”, което ме притеснява. Записано е също така: “да се разработи политика за организиран семеен отдих”.
    В началото, при представянето на стратегията беше казано за финансовото осигуряване и тъй като това финансово осигуряване е точно половин страница от стратегията, която е от 60 страници, искам да попитам за следния текст: “Реформата в сферата на публичните финанси , която се осъществява през последните години, има за цел оптимизация на публичните разходи, децентрализация, повишаване устойчивостта на публичните финанси чрез прилагане на стратегически методи на планиране и програмиране и търсене на по-висока добавена стойност при предоставяне на публичните услуги на гражданите. Въвеждането на програмния модел за програмно бюджетиране , включително и многосекторни политики, цели по-доброто интегриране на политиките в зависимост от поставените цели на общата политика.Въвеждането на подхода на програмно бюджетиране доведе до по-ефективно разпределение на наличните бюджетни ресурси, както и до тяхното ефикасно разходване по конкретни програми. Този подход позволява и ефективно и прозрачно наблюдение на изпълнението чрез оценка на постигнатите резултати”. Какво общо има това със стратегията или притеснението ви е, че единственото място което има място тук е,че източник на финансиране са държавните и общинските бюджети? Останалият текст няма място в стратегията. Ако яз бях писал тази стратегия, щях да направя “Соpy- Paste” от сайта на Министерство на финансите и ще го прехвърля тук. Този текст е направо за Министерство на финансите. Предлагам този текст да отпадне, господин председател.
    На стр.55. “Очаквани резултати по отношение на целите”. В текста по-надолу е казано : “повишен брой на кърмещите майки на деца до 1-годишна възраст”. Няма лошо да очакваме и да отразим, че това нещо има косвено влияние върху благосъстоянието на децата, защото по-дълго време се кърмят и т.н., но да очакваме в резултат от изпълнението на тази програма да се увеличи броя на кърмачките е доста несериозно.
    На стр.56 е записано:”Осигурена е модерна спортна база за всяко дете на територията на всяка община”. Предлагам след думите “модерна спортна база”, да се добави думата “достъпна”.
    Имаше едно предложение всяка година да се разработва национална програма, в която да се запишат отговорностите, реализиране на конкретни политики и т.н. Не мога тогава да разбера защо в раздела “Механизъм за мониторинг на изпълнението на стратегията” пише, че: “Наблюдението ще бъде осъществявано от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и чрез периодични (на всеки три години) доклади. След като програма е за една година, този доклад също трябва да се изготвя ежегодно.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Шарков е прав, защото се изготвя ежегоден доклад за младежта, който се гласува в Народното събрание и е нормално да има такъв доклад и за стратегията.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Няма никакъв анализ на това, което е постигнато, благодарение на предишните две стратегии. Единственото, което се каза е че е повишено благосъстоянието на децата, но по какви критерии, как е преценено, какво е постигнато не се посочва. Просто се пишат някакви стратегии веднъж за две , след това за три години и по такъв начин се отчита дейност.
    Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Искам да направя една реплика. В първата част на документа се анализира състоянието на децата във всички сфери на изява , на грижа за тях и т.н. Анализът е едно, а оценките са друга и по принцип смятам, че Вие смесвате програмата със стратегията. Анализът е направен и ако данните не са точни и верни, тогава господин Шарков Вие може да претендирате, че трябва текстовете да бъдат записани по друг начин. Вече стана дума за програмата и за това, че трябва да бъде едногодишна или двугодишна.
    По отношение на семейният отдих. Господи Шарков, децата не контактуват със своите родители. Те са асоциализирани. Те изгубиха представата си за семейство. Ние трябва да се опитаме по някакъв начин да изграждаме в тези деца модел на поведение. Ние като родители, аз като баба на моите внуци, трябва да намеря време да контактувам, да отида на почивка с тях. Защо да не отида на почивка с тях и това е хубаво да се запише.Ние трябва да поощряваме тези неща. Децата, които имат богати родители имат възможност да ходят на почивка с тях. Другите деца не могат да отидат с родителите си на почивка и ако ние поощрим такива семейства и създадем възможност поне 20 дни в годината да бъдат заедно, резултатът ще се види. Аз като педагог мога да ви кажа, че децата почти са изолирани от семейството си. Не можем да разчитаме само на училището да ни свърши работа. Започнахме да берем плодовете от това, че в семейството не се говори за ценности, не се говори за уважение, изобщо не се мисли за това какво бъдеще ще имат тези деца.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Шарков направи няколко предложения и аз предлагам да ги гласуваме едно по едно.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Предлагам на стр.4 да отпадне втория абзац.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Преминаваме към гласуване.
    Моля, който е съгласен на стр.4 да отпадне втория абзац, да гласува.
    Гласували “за” – 5
    Против – няма
    Въздържали се – няма
    Отпада абзац 2 на стр.4.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Смятам, че тези които са участвали в разработването на стратегията трябва да кажат кои цифри са верни по отношение на раждаемостта.
    Г-ЖА ИВАНКА ХРИСТОВА: Аз искам да кажа, че цифрите са взети от статистиката. По отношение на цифрите, които са посочени в отделните раздели “Здравеопазване” или “Образование” искам да кажа, че те са взети от самите институции, които са изразили становището си.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Има компилация от информация от различни министерства и институции и както и господин Шарков забеляза, се получава това различие в цифрите.Един път сме на първо място по брой на раждания и аборти на момичета до 19 години, след това се оказа ,че с 10 % се намалява техния брой и т.н.Кой от процентите е верен?
    Г-ЖА ПЕТЯ АНТОНОВА: Първо е различна възрастовата група . Раждания и аборти е едно, а само раждания е съвсем друго.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: В текста се казва така: “По брой на ражданията и абортите на момичетата във възрастта от 15 до 19 години България заедно с Русия е на първо място в Европа (на 1000 жени – 36,1 % раждания на момичета до 19 години и 35,8 % аборта в същата възраст)”.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Господин Шарков, ако приемем една Национална стратегия за детето, тогава всички тези институции трябва да се съберат и да решат каква да бъде методиката, по която ще работят, за да не се получава така, че има разминаване в цифрите. Тези институции трябва да се уточнят по текстовете и в пленарна зала съответният министър или оторизирания зам.министър да каже точните цифри и данни, като се включат предложенията, които направи г-жа Панева и г-н Шарков.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Предлагам текстът на стр.51, който касае финансовото осигуряване да отпадне.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Има ли някой , който не е съгласен с това предложение на г-н Шарков? Няма.
    Моля, който е съгласен предложеният текст на стр.51 да отпадне, да гласува.
    Гласували “за” – 5
    Против – няма
    Въздържали се – няма.
    Отпада текстът на стр.51.
    Господин Шарков предложи следната редакция на текста на стр.56: “осигурена модерна спортна база, достъпна за всяко дете на територията на всяка община”.
    Моля, който е съгласен с този текст, да гласува.
    Гласували “за” – 5
    Против – няма
    Въздържали се – няма
    Приема се единодушно текстът на стр.56.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: В края на стр.56 текстът да се измени какво следва: “Наблюдението ще бъде осъществявано от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и чрез ежегодни доклади от ресорните министерства …”.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ:
    Моля, който е съгласен с предложеният от г-н Шарков текст, да гласува.
    Гласували “за” – 5
    Против – няма
    Въздържали се – няма
    Приема се промяната на текста на стр.56.
    Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз предлагам, в края на стратегията да се добави текст, в който да се казва, че на базата на стратегията да се разработи ежегодна програма и нейното финансово обезпечаване.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: На стр.57 да се запише следният текст: “След приключване на всяка година от изпълнението на стратегията председателят на Държавната агенция за закрила на детето ще изготвя доклад с анализ на постигнатите резултати спрямо заложените в програмата за годината цели”.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ:
    Моля, който е съгласен с това предложение на г-н Шарков, да гласува.
    Гласували “за” – 5
    Против – няма
    Въздържали се – няма
    Приема се предложението на г-н Шарков за промяна на текста на стр.57. Отпада предложението на г-жа Панева.
    Аз искам да задам един последен въпрос, преди да гласуваме стратегията, във връзка с финансирането на мерките,предвидени в стратегията. Прави ми впечатление, че на тази най-важна част на стратегията е отделено много малко внимание.Въпросът ми е предвидени ли са средства за изпълнението на стратегията за 2008 година, как ще се програмира и координира финансирането,за да се постигнат предвидените цели още от първата година на изпълнение на стратегията?
    Г-ЖА ИВАНКА ХРИСТОВА: По принцип няма как да бъде о финансиране, тъй като програмата не е приета и тя не е залегнала в бюджета. За ежегодните национални програми за закрила на детето, които са залегнали в стратегията е предвидено финансиране. Всички институции си залагат средства за изпълнение на мерките по тази програма. Една част от тях естествено са залегнали и в самата стратегия. По принцип финансирането може да бъде извършвано ежегодно с бюджета, определен за всяко едно министерство, съгласно принципа който е залегнал във всички стратегии. Естествено тук са добавени и структурните фондове.
    Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Получава се същото както с националната програма за 2006 година, където е записано,че финансовото осигуряване се извършва в рамките на утвърдения бюджет.
    ПРЕДС.Г-Н СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Ако няма други изказвания, предлагам да гласуваме проект за решение за приемане на Националната стратегия за детето за периода 2008 – 2018 година, внесена в Министерски съвет на 13 ноември 2007 г. с направените предложения,добавки, като съответните статистически данни бъдат коректно отразени от страна на вносителите.
    Моля, който е съгласен с това решение, да гласува.
    Гласували “за” – 5
    Против – няма.
    Въздържали се – няма.
    Приема се единодушно предложеното решение.
    Закривам заседанието.

    Форма за търсене
    Ключова дума