ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на въпросите свързани с международното осиновяване на български деца.
2. Представяне на данни за осиновяванията на деца, съгласно Семейния кодекс.Проблемни въпроси.
3. Разни

---

П Р О Т О К О Л
№
На 24 януари 2008 г., (четвъртък) от 16.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на въпросите свързани с международното осиновяване на български деца.
2. Представяне на данни за осиновяванията на деца, съгласно Семейния кодекс.Проблемни въпроси.
3. Разни

Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от господин Ваньо Шарков - член на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
* * *
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, вече имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта. Тъй като сутринта беше освободен досегашният председател на комисията и понеже няма други зам.председатели в момента в залата, след упълномощаване от предишният председател откривам днешното заседание на Комисията за децата, младежта и спорта.Предварително обявеният дневен ред на заседанието се състои от три точки: 1.Обсъждане на въпросите свързани с международното осиновяване на български деца. 2. Представяне на данни за осиновяванията на деца, съгласно Семейния кодекс. Проблемни въпроси. 3. Разни.
Има ли някакви други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен с предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 7
Против – няма
Въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа на заседанието на нашата комисия от 17 януари 2008 г.беше представена информация от Министерство на труда и социалната политика за осиновяванията на деца в България за периода 2004 – 2007 г., като са осиновени общо 2 597 деца. Точно в тази връзка поканихме днес министъра на правосъдието Миглена Тачева за информация относно международните осиновявания, предвид факта, че Министерството на правосъдието е централен орган по изпълнение на задълженията на Хагската конвенция за защита на правата и сътрудничеството в областта на международните осиновявания. Полезно е все пак да знаем и как се осъществява наблюдението на осиновените в чужбина деца, както и да чуем евентуално становището на министерството и за посредническите агенции. В тази връзка давам думата на г-жа Тачева.
Г-ЖА МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми г-н Шарков, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми първо да представя експертите в Дирекция “Международно осиновяване и акредитация на организации” г-жа Стела Здравкова и г-жа Петя Тодорова, които ще останат след това в залата, за да отговарят на допълнителни въпроси.Трябва само да кажа, преди да започна изложението си, че в дирекцията в момента работят 7 души при щат 14 души. Опитваме се чрез вътрешни размествания да съберем необходимите желаещи да работят в тази дирекция, но те не са толкова много. Една от причините е и възнаграждението. Необходимо е да повишим възнагражденията на колегите, които работят там, но все още не сме направили всичко, което трябва, след като няма толкова много желаещи да работят там, след като дирекцията придоби недобра популярност, с оглед на изписани в медиите информации и от политически организации за наличието или пък за липсата на корупция.
Съгласно Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации, която е в сила за България от 1991 година и Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международните осиновявания за Република България от 2002 година, международната общност е издигнала няколко основни принципа в работата по отношение на децата, лишени временно или постоянно от своята семейна среда, а те са: хармонично развитие на детето може да се постигне най-вече в семейна среда. Всички усилия на държавите следва да бъдат насочени най-напред към създаване на възможност детето да остане в семейството си по произход. Едва след провеждането на безуспешни опити за осигуряване на семейство в държавата по произход, за детето могат да бъдат предприемани мерки за намиране на постоянно семейство в друга държава, т.е. да се пристъпи към международните осиновявания. Това означава, че международното осиновяване е субсидиарна мярка по отношение на националното и поради това не може да го заменя, изпреварва или каквото и друго да се случва, което означава, че субсидиарността е първият аспект на въпроса за международните осиновявания, което заслужава внимание и вие след като на предходното заседание сте получили информация в национален мащаб как върви осиновяването, вече с получаването на информацията за международните осиновявания ще се направи една пълна картинка за проблема на осиновяванията, който стои пред нашата държава.
В тази връзка съгласно действащият Семеен кодекс Министерство на правосъдието се включва с компетентността си в областта на международните осиновявания, едва след като за детето е направен безуспешен опит то да бъде реинтегрирано в биологичното му семейство, както и да бъде осиновено в страната. Така в Министерство на правосъдието постъпват досиета на деца за международни осиновявания, при условие че в шест месечен срок от вписването им в регистъра за национално осиновяване са определени поне трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването или за тях не са определяни изобщо подходящи осиновители. Във всички случаи децата следва да са навършили една година. Практиката показва обаче един сериозен проблем при наличие на шанс за национално осиновяване на детето, демонстриран чрез определяне на един или двама, но не и на трима осиновяващи в страната през шест месечния период, понякога по-нататъшните усилия остават без успех поради липса на трета подходяща кандидатура или поради промяна в състоянието на детето.
С цел да избегнем тези пречки при вписване на децата в регистъра за международни осиновявания, в проектът на нов Семеен кодекс, който по законодателната програма на Министерски съвет трябваше да бъде внесен в първото шестмесечие, сме предвидили въвеждането на по-широка хипотеза за това, когато в рамките на шестмесечния срок, въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ в страната. От представената ви справка, която надявам се, че всеки от народните представители има, е видно че вписаните към 31 декември 2007 година в регистъра за международни осиновявания деца са 1 162, а към днешна дата те са 1255. В тази връзка и в този аспект на поставеният въпрос са дейностите по обработване на детските досиета и по вписване на децата в регистъра на международното осиновяване.
Тези дейности срещат някои правни и технически проблеми, например на първо място комплектоването на детските досиета с всички необходими документи, които по достоверен начин доказват осиновяемостта на децата, т.е. възможността те да бъдат осиновени.
На второ място осигуряване на доказателства, че по отношение на детето ще може да бъде допуснато осиновяване по изключение при липсващо съгласие на родител, за което Семейният кодекс е въвел изрични хипотези.
На трето място необходимостта от ежедневна комуникация между експертите на Министерство на правосъдието и социалните власти в страната и всички останали органи, които участват в проучването на децата и в набавянето на необходимите документи.
На четвърто място липсата на достатъчно кадри в системата.
В тази връзка с проектът за нов Семеен кодекс се предлагат няколко съществени новости, които имат за цел да ускорят процедурите по осиновяване, в т.ч. и тези по международното осиновяване, а именно въвеждане на задължения за родителите на настаненото в специализирана институция дете да поискат в срок от една година от настаняването, независимо от срока на настаняването промяна в мярката, с цел отглеждане на детето в биологичното семейство, семейството на роднини или близки или в приемно семейство, което ще доведе до съответно вписване на детето в регистъра за осиновяване по административен ред, ако родителите не направят това искане, въвеждане изрично на горната хипотеза като основание за осиновяване без съгласие на родителя, въвеждане на административен ред за вписване на децата в регистъра за национално осиновяване. Във всички случаи досега това ставаше по съдебен ред в някои от хипотезите.
В тази връзка заслужава внимание следната информация: постъпилите в Министерство на правосъдието детски досиета към 23 януари 2008 г. са 2 223. Както беше посочено малко по-горе вписаните деца вече са 1255. Има 408 досиета, които са върнати от регионалните дирекции за социално подпомагане, поради настъпило обстоятелство за заличаване от регистрите преди те да бъдат вписани. В момента се обработват останалите 560 досиета, предвижда се и се провежда инвентаризация на всички получени в Министерство на правосъдието досиета, за да установим по кои от тях все още не са постъпили изисканите документи, за да могат да се предприемат действия по осигуряването им и по вписване на децата в регистъра за международно осиновяване. Всички тези числа, които днес казвам са динамична величина, защото се променят ежедневно.
Друг аспект, свързан с проблемите в международните осиновявания, който заслужава да бъде споменат е дейността на Съвета за международни осиновявания. Той е в центъра на общественото внимание в последните месеци поради липсата на проведени заседания в периода юни – декември 2007 г. В тази връзка са предприети съществени действия. Съветът възобнови дейността си на 13 декември 2007 г. в нов състав, като от тогава до днес той е провел 5 заседания. Освен това съветът реши да се събира на редовни заседания най-малко 3 пъти в месеца. По закон ако не ме лъже паметта това е фиксирано най-малко два пъти в месеца, с оглед избягване на риска от липса на кворум да въведе правилото той да заседава всеки вторник. Съгласно Правилникът за неговата дейност той провежда най-малко две заседания месечно, а виждате, че ние провеждаме сега от м.декември 2007 г., откакто възобнови дейността си съвета четири заседания месечно. Ние сме провели 5 заседания досега. Почти всяка седмица съветът има заседание. Съветът установи контакти с българските акредитирани организации, в резултат на което бяха договорени критерии . Ние проведохме кръгла маса, на която обсъждахме нашироко проблемите на акредитиращите организации. Бяха договорени критерии, по които ще осъществяват дейността си по определяне на подходящ осиновяващ за всяко вписвано в регистъра за международно осиновяване дете. Впрочем с цел тези мерки да бъдат трайно възприети, както и да се повиши ефективността на съветите по осиновяване и на Съвета по международно осиновяване и прозрачност в тяхната дейност, с проектът за нов Семеен кодекс предлагаме и въвеждането на задължение за определяне на постоянни заместници на членовете на съветите по осиновяване и на Съвета за международни осиновявания, задължение за провеждане на заседания при честота не по-малка от три пъти в месеца, въвеждане на ясни критерии за работа.
Активността на Съветът за международни осиновявания е видно от следната справка: на две заседания, проведени през м.декември 2007 г. съветът е разгледал над 50 кандидатури на осиновяващи и е отправил предложение за подходящността на 12 от тях за 13 деца. За трите си проведени до момента редовни заседания през м.януари 2008 г. съветът е разгледал 152 кандидатури на осиновяващи, 39 досиета на деца, като е взел решение относно това, че подходящи са 28 от тях за 32 деца.
Друг аспект на въпросът за международните осиновявания, който е и част от въпроса е за българските акредитирани организации и кандидат-осиновителите. Изключително важно е намерението и възможностите за кандидат-осиновителите е да бъдат перфектно идентифицирани.Най-напред това се извършва чрез обстойният преглед на техните документи, изисквани от българското законодателство, преди те да бъдат в регистъра вписани като потенциални осиновяващи. След това тяхното активно съдействие и това на представляващите ги български акредитирани организации в процедурите е от особена важност. Регистърът на осиновяващите представлява на практика банка на кандидати, в която Съветът по международни осиновявания има право да подбере и да предложи на министъра най-подходящото за конкретното обсъждане дете. Принципът, че се търси не дете на осиновяващия, а родител на детето е въведен с международните актове и ние сме задължени да ги изпълняваме, след като сме ги ратифицирали. Много често кандидатите не се съобразяват с това, създават напрежение, не актуализират своите кандидатури, отказват децата поради отпаднал, но незаявен навреме интерес от проекта си да осиновят и на практика създават сериозни трудности в работата на централния орган. В повечето случаи това става и с пасивната или активната подкрепа и на българските акредитирани организации.
В тази връзка вероятно ще представлява за народните представители интерес следната статистика: към 31 декември 2007 г. Съветът по международни осиновявания е отправил към министъра на правосъдието общо 625 предложения за осиновяването на 667 деца. След тяхното одобрение от министъра и изпращането им на съответните осиновяващи са последвали 108 отказа на предложените деца. Това означава, че 17,28 % от отправените предложения са отказани от осиновяващите. Анализът показва, че причините за това са изцяло от осиновяващите.Сами разбирате, че сроковете, процедурите и цялата работа, която се е свършила през това време не е малка от страна на Министерство на правосъдието, а и не само там, а и в агенциите за социално подпомагане, които ежедневно актуализират и осъвременяват досиетата на децата.
Изключително важен аспект на поставеният въпрос за международните осиновявания са децата със спесифики в здравословното състояние на децата в по-голяма възраст. За съжаление в регистърът за международни осиновявания има данни за много такива деца. На страницата на Министерството на правосъдието има подробна информация, дадена за всички тези деца, които се намират в домовете, разбира се при максимална защита, съобразявайки се със Закона за личните данни. Трудностите в работата по отношение на тези деца произтичат от липсата на кандидати за тях. Мисля, че от всичките тези 35 деца, които имахме в регистъра, само едно от децата в Могилино /ако греша, ще ме поправят експертите/ беше предложено за осиновяване . С цел да бъде разрешен този проблем Министерство на правосъдието създаде и поддържа информационен масив, в който се поместват справки за състоянието на децата. Понастоящем обмисляме с проектът за новия Семеен кодекс да бъде въведен механизъм, чрез който ведомството в качеството си на централен орган да има правото и задължението да предприема действия от различно естество, с осигуряване на кандидати за тези деца /говоря специално за децата, които са с тежки здравословни проблеми/.
Един от последните аспекти на международните осиновявания, който може да бъде поставен за обсъждане днес е следосиновителният период на наблюдение. В Министерство на правосъдието периодично постъпва следосиновителна информация под формата на доклади на всеки 6 месеца в рамките на две години от осиновяването. В повече от 95 % от случаите информацията постъпва своевременно.Докладите се изготвят от компетентните по отношение на наблюдението органи и организации в съответните държави. Доминират материалите, към които е приложен и снимков материал. Освен това от страна на съответната българска акредитирана организация задължително се представя придружаваща оценка на условията, които са предоставени на детето.
Ако трябва да се направи заключение относно естеството на постъпващата информация за осиновените български деца, то следва да се отбележи като цяло, че нашите деца се радват на добър следосиновителен период и успешна адаптация. Децата преодоляват изоставането и в нервно-психическото си развитие, получавайки необходимите грижи в новите семейства, обособени от индивидуалните им потребности и се развиват благоприятно. Понякога при тях се явяват недиагностицирани преди осиновяването заболявания или се отключва фамилна обремененост,но дори и в тези случаи те се радват на адекватни и резултатни грижи. За щастие само за единични случаи Министерство на правосъдието е получавало информация за неблагоприятна адаптация и изявено от страна на детето желание за завръщане в България и пристъпване към процедури за прекратяване на осиновяванията. В такива случаи ние търсим контакт със съответните компетентни органи на страната, в това число и на Държавната агенция за закрила на детето.
Това е накратко информацията, която са подготвили експертите.Ние сме готови да влезем в дискусия и да отговаряме на конкретни въпроси.
Г-Н В.ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Понеже знам че бързате искам да ви задам един въпрос. Ние разбрахме, че има 108 отказа за осиновяване , след като процедурата е преминала и т.н. от самите кандидатстващи като осиновители. Имате ли данни колко са случаите и поради какви причини е отказвано на кандидатстващите за осиновители да бъдат такива?
Г-ЖА МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Ако разбирам правилно въпросът става дума за това кандидат-осиновителите да не бъдат вписвани в регистъра като такива.
Г-Н В.ШАРКОВ: Да, точно така. Вие казахте, че се извършва много обстойна проверка на хората и дали те могат да се грижат за тези деца.Аз не чух дали има отказ на тези хора да бъдат вписани в регистъра, има ли изобщо такъв отказ и ако има какви са причините?
Г-ЖА МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Експертите казват, че няма такъв отказ и аз смятам, че не би трябвало да има. Те кандидатстват за осиновители и трябва да подготвят един набор от документи. Ако те подготвят този набор от документи, там има и доклад на съответната социална служба за годността да бъдеш родител, те се вписват в регистъра. След това обаче в заявленията си те казват примерно: “Искам да осиновя дете, което да бъде от една до три години, да бъде момиче и да бъде в добро здравословно състояние, със сини очи…”. Въпросът е в това, че процеса е малко по-дълъг и да кажем, че ние сега осиновяваме деца със заявление от 2004 г. и този въпрос е не ние да намерим дете за осиновителя, а обратното. Аз не напразно го казах като принцип. Възможно е един кандидат-осиновител, който е вписан не вчера или днес, а е вписан да кажем през 2006 г., заради това ,че той иска да вземе дете със здравословни проблеми или по-голямо на възраст дете да изпревари тези, които са вписани преди това. Това е допустимо и е абсолютно публично и прозрачно и няма наличие на корупционен елемент там. Също така е възможно и това, което ние съумяхме да направим, след като видяхме тази стряскаща статистика – 108 отказа, след като ти си провел абсолютно всичко и е влязло в съвет, докладвал си на министъра и министъра е казал: “Да, да продължи процедурата”, след това те казват “Ние вече това дете не го искаме, изменихме си критерия и искаме да не е русо със сини очи, а да кажем искаме друг критерии” и ние сега изискахме от всички акредитирани организации да осъвременят документацията, да се свържат с кандидат-осиновителите и те да актуализират исканията си.Не може когато ние внесем за обсъждане в съвета конкретното дете има ли родител, който би бил подходящ и ние вече от преди месец да трябва да имаме яснота дали този кандидат-осиновител си е променил драстично желанието за дете, променил ли си е критериите и т.н. Сега вече ние събираме тази информация и тя ще ни послужи при провеждането на следващите съвети.
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз искам да се възползвам от възможността да задам някои въпроси, а след това ще изразя и своето мнение.Аз искам да попитам вие правите ли актуализация на хората, които имат желание да осиновят дете? Те са чакали например три години. Искате ли от тях актуализация на данните? Има например българи, които искат да осиновят чужди деца. Как проверявате дали информацията, която постъпва в този предишен период е достоверна?
Г-Н В.ШАРКОВ: Когато в рамките на този 2 или 3 годишен период кандидатът за осиновител чака, имате ли актуализирана информация за него?
Г-ЖА ПЕТЯ ТОДОРОВА: Искам да отговоря на първата част от въпросът Ви относно актуализацията на молбите на самите кандидат-осиновители, мога да ви кажа следното: На нашата интернет страницата са публикувани насоки към самите акредитирани организации. Там пише, че ги съветваме всяка година, т.е. ежегодно да актуализират своята молба, което означава не само семейно-социалното им положение, а естествено техните желания, характеристики за детето, молим ги да прецизират в повечето случаи исканията си. Още повече това нещо важи за кандидат-осиновители, които изразяват толеранс спрямо характеристики на детето, т.е. здравословно състояние, възраст и различни специфични потребности. В повечето случаи това става един път в годината, а при други случаи и повече от един път в годината. От тази гледна точка информацията се актуализира, още повече че има държави, за които разрешението-годност, което им издава компетентният орган трябва да бъде потвърждавано всяка година, като например Франция е една такава държава. То се потвърждава, когато семейството заявява, че няма настъпили промени в тяхното положение , каквото и да е то. Ние получаваме информация например когато има родено дете в семейството, когато са си осиновили от друго място и дали продължават да поддържат своя осиновителен проект в България. Така че акредитираните организации, самите семейства и колегите от другите чуждестранни централни органи се опитват да актуализират информацията. За съжаление някой път проблемите възникват в рамките на 1 – 2 месеца. Не можем да предвидим всичко.Може да се каже, че се стараят ежегодно да актуализират молбите. Ние го имаме в предвид това.
Г-ЖА СТЕЛА ЗДРАВКОВА: По отношение на българите ние водим такъв регистър. Законодателството допуска възможността българските граждани да изявяват желание да осиновяват деца от чужбина. За сега обаче този интерес е минимален, тъй като в нашият регистър са вписани само две такива двойки. В двата случая желаещите бяха започнали процедури за осиновяване в чужбина. Единият случай си спомням ,че беше в така наречената държава Килибати, която трябваше да проучим, защото е много екзотична и просто, за да приключи процедурата там окончателно се налагаше по техният закон да мине и през България. Хората бяха български граждани.
Интересът е много малък. В момента обработваме една молба за осиновяване на дете от Русия на едно младо българско семейство, т.е. прохождаме в тази част много плахо. За 4 години имаме само двата случая.
По отношение на прекратяването действително случаите се единични.За 4 години аз поне знам два такива случая. В единият случай Градският съд отказа да допусне да осинови италианско семейство дете от България.Междувременно майката беше заявила обратното желание, т.е. оттегля декларацията в рамките на първото съдебно заседание и съдът допусна това нейно изявление и реши,че няма да допусне осиновяването.
По отношение на прекратяването ми са известни още само два случая, при които децата заминаха за чужбина и след това се наложи да бъдат върнати. В единият случай детето пожела това и в момента работим по него.Образуваме процедура пред българският съд за прекратяване на осиновяването. Детето е голямо и не е могло да се адаптира и желае да се върне, а в другият случай отново детето беше голямо и имаше претенции от страна на неговите осиновители, тъй като детето е имало противообществени прояви. В момента случаят се проучва.По двата случая сме във връзка със съответните централни органи.Никога не се осланяме само на фактите на този, който ни е сигнализирал пръв. Задължително искаме като централен орган от съответният централен орган по Хагската конвенция да проучи случая, да даде и неговата гледна точка и след това преценяваме до каква степен нещата са наклонили везните към прекратяване на осиновяването. Естествено разбира се хубаво е да се търси съдействието и на съответните регионални дирекции, които навремето са ни изпратили детските досиета. Ние се стараем да съберем пълна информация, но случаите действително са единични.
Г-Н В.ШАРКОВ: Аз знам един случай за едно дете, което е настанено в дом и не може да бъде осиновено, поради липсата на документи.
Г-ЖА СТЕЛА ЗДРАВКОВА:За съжаление нашата компетентност се разпростира само за децата, чиито досиета са постъпили при нас след безуспешен опит за национално осиновяване, с предпоставки за включване на процедура по международно осиновяване. Всички такива случаи, подобни на този се нуждаят от конкретно проучване и аз бих ви посъветвала да обърнете внимание на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, в чиято област е съответният дом, за да проучат детето, да проучат неговата история и да направят всичко възможно да решат проблема. Той очевидно е правен.
Г-Н В. ШАРКОВ: Ако нямаме други въпроси колеги позволете ми да благодарим на представителите на Министерство на правосъдието г-жа Стела Здравкова и г-жа Петя Тодорова.
Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – представяне на данни за осиновяванията на деца, съгласно Семейния кодекс.Проблемни въпроси.
Ние сме поканили г-жа Теодора Иванова,директор на Дирекция” Контрол по правата на детето” и г-н Николай Костадинов – началник отдел “Правен”,Държавна агенция за закрила на детето. По предварителна информация обаче разбирам, че г-жа Иванова отсъства, така че сега трябва да решим как ще постъпим.
Г-Н НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин Шарков, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, по вторият въпрос искам само да ви кажа, че регистрите за деца, подлежащи за осиновяване се водят от регионалните дирекции за социално подпомагане, които са в структурата на Агенцията за социално подпомагане.Поради тази причина ние не може да вземем отношение относно възможни проблеми.Просто нямаме информация по този въпрос.
Г-Н В.ШАРКОВ: Доколкото знам г-жа Местан ръководи национален съвет и координира дейността между различните органи, ръководени от агенции, министерства и т.н. и ние би трябвало да имаме такава информация.
Ако някой от колегите желае, да вземе отношение по тази точка.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не съм убедена, че в рамките на един ден тази информация може да стане факт.Ние не е необходимо да коментираме нещо, с което не разполагаме. След представяне на необходимата информация ние ще продължим с обсъждането.
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Предлагам на следващото заседание да поканим по един представител от компетентните органи, за да докладва на комисията. Предстоят промени в Кодекса на труда, в Закона за закрила на детето. Предлагам комисията да си свърши работата и да сформира група за контакти.Представителите на съответните институции, които са компетентни по проблемите, които тази гражданска инициатива е поставила пред тях, но в продължение на месеци наред няма отговор , ние може да ги извикаме и да искаме обяснение защо не дават отговор. Необходимо е да направим тази първа работна опознавателна среща.
Г-Н В.ШАРКОВ: Колеги, очаква се през м.март 2008 г. да тръгне процедурата по новият Семеен кодекс. Ще помоля сътрудниците да поискат тази информация, която не можахме да получим от Агенцията за закрила на детето да бъде изискана и да я разгледаме на ново заседание.След като имаме информация, че е готов проектът на новия Семеен кодекс отново да направим едно заседание на комисията с актуализирани данни, за да можем да имаме повече информация при обсъждането на новия Семеен кодекс.

Ако няма въпроси по ТОЧКА ТРЕТА закривам днешното заседание.


СТЕНОГРАФ: ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
/Т.Стоянова / ЗА ДЕЦАТА,МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

/ Ваньо Шараков /