ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с представители на обществеността, държавната и местна власт, относно случая с децата от с.Могилино и идеята за настаняването им в защитени жилища в русенския квартал “Средна кула”.
2. Обсъждане на Законопроект за омбудсман за децата, № 854-01-6, внесен от Светослав Иванов Спасов и група народни представители на 16.01.2008 г.

---

П Р О Т О К О Л
№
На 06.03.2008 г., (четвъртък) от 16.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с представители на обществеността, държавната и местна власт, относно случая с децата от с.Могилино и идеята за настаняването им в защитени жилища в русенския квартал “Средна кула”.
2. Обсъждане на Законопроект за омбудсман за децата, № 854-01-6, внесен от Светослав Иванов Спасов и група народни представители на 16.01.2008 г.
Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от госпожа Евгения Живкова – зам.- председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
*
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА:Уважаеми колеги, откривам заседанието на комисията. Очакваме и другите колеги да се присъединят към нас.Аз бих искала да поздравя г-жа Иванка Христова, която е представител на Министерство на труда и социалната политика и г-жа Гергана Дрянска от Агенцията за социално подпомагане.Моля останалите гости да се представят, тъй като нямаме информация точно кой присъства. Моля гостите от Русе и от Могилино да се представят.
На заседанието на комисията присъстват г-н Димитър Димитров – кмет на Могилино, Г-жа Павлина Йорданова – директор на Дом за деца в с.Могилино, г-жа г-жа Павлина Цанева представител на община Две могили., г-жа Даниела Константинова – началник отдел “Здравеопазване” община Русе, г-н Валентин Христов – началник на кабинета на кмета на община Русе.
Благодаря и на всички медии, които присъстват тук и които уважиха нашата инициатива. Бих искала да дам думата на директорката на домът в с.Могилино да изложи възникналата ситуация, проблемите, които се явиха при тези деца, които са при вас и след това да изслушаме и другите гости, които сме поканили. Аз смятам, че проблемите, свързани с децата, с тяхното здраве, грижата за тях и по-нататъшното им отглеждане и възпитание са от изключително важна роля.
Г-ЖА ГЕРГАНА ХРИСТОВА: Домът е за деца и младежи с умствена изостаналост. Той се намира в с.Могилино, община Две Могили, област Русе и е специализирана институция, предоставяща социални услуги за деца и младежи в домашна среда, след изчерпване на всички възможности за извършване на услугите в общността. Приемат се деца и младежи от 3 до 18 години – момчета и момичета с умствени увреждания. Домът за деца и младежи с умствена изостаналост е разположен в близост до центъра на село Могилино. Капацитетът на институцията е 100 места. В момента домуващи са 62. Мъжете са 36, а жени 26. Домуващите със самостоятелна походка са жени 11 и мъже 19. Домуващи вървящи с помощ жени 6, мъже 5.Домуващи с множествени увреждания жени 9, мъже 12. Възраст и пол на домуващите:от 4 до 7 години са 5. Необходимо е да ви изброявам колко са момчетата и момичетата? Децата от 8 до 11 години също са 5, до 16 години са 16, от 16 до 18 години – 7, над 18 години са 29.
Домът за деца и младежи с умствена изостаналост е разположен в две сгради, намиращи се една от друга на около 200 метра. Дом № 1 е бивша здравна служба и функционира като заведение от 1958 година.Дом № 2 е бивше училище и функционира като заведение от 1974 година. Строителството и на двете сгради е монолитно. Сградите се състоят от 2 етажа и един приземен етаж.
В Дом № 1 е разположен пералният блок. В сградата на Дом 2 е разположен кухненският блок, където има и работилница. Двете сгради се отопляват с локално парно. Дом № 2 разполага и с открит воден басейн. В двете сгради има изградени детски площадки, които са оборудвани с пързалки, въртележки и се използват от домуващите. Всеки потребител има изготвен индивидуален план за грижи, който се преглежда на 6 месеца. Всяка година се представят деца пред училищна комисия за помощно училище.
Ежедневието на потребителите на социалната услуга е описано в дневен режим, който включва: ставане от сън, личен тоалет, закуска, занимания, разходки на открито , занимания в рехабилитационна и сензорна зала, индивидуална работа по плана за грижи, занимателна терапия, трудова терапия, съответно обяд и вечеря.
През 2007 година потребителите на социалната услуга са ползвали един път седмично услугите на дневен Център за деца и младежи с увреждания към сдружение “Ралис”, Русе. Персоналът, пряко свързан с обгрижването е получил през изминалата година обучение и методическа помощ от неправителствени организации “Вижън” – Англия и преподаватели от училище “Гриин Филц”, Англия. На 21 февруари 2008 г. комисия в състав от д-р Вичев – изпълнителен директор ЕМБАЛ Русе, д-р Чобанов – ортопед-специалист по детска ортопедия, д-р Вачева – невролог, д-р Кожухаров – детски хирург, д-р Такова -педиатър извърши преглед на всички деца, с което се уточниха лечебно-диагностичните мероприятия, с които да се облекчи състоянието на децата и тяхното обгрижване. Комисията счита,че поради дългият престой на децата в този дом и почти липсващите възможности за социална адаптация, извеждането им от средата било поединично или на групи ще бъде изключителен стрес за тях, което те трудно биха могли да понесат. Практиката е показала, че дори преместването на деца от една в друга група се понася от тях изключително трудно. Същото се отнася и за промяна на персонала, работещ от години с тези деца.
Отчете се, че голяма част от децата познават само определени лица, трудно се адаптират дори при поява на нови за тях лица, които работят в дома.
Моето становище е ако е възможно поне част от децата да бъдат оставени в домът в с.Могилино. Всъщност институцията да бъде превърната в друга социална услуга от типа на малък групов дом, като персоналът да продължи да се грижи за тези деца.
Благодаря ви.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Ние не бихме могли да вземем такова решение. Нашата идея беше като народни представители да чуем проблемите, които възникнаха с този дом.За това сме поканили експерти от Министерството на труда и социалната политика, от Държавната агенция за закрила на детето, от Агенцията за социално подпомагане, а така също и представители на медиите, на Министерството на образованието и науката и Министерство на здравеопазването и вас като хора, които сте пряко свързани с този проблем.
Аз бих искала да предложа на колегите и на всички гости да изслушаме вас, които сте дошли от Русе и от с.Могилино. Бих искала да чуя дали г-н Димитров също иска да вземе думата като кмет на с.Могилино.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Йорданова каза нашето становище. Действително домът като такава институция да бъде закрит според мен не е правилно. В момента пребивават 29 деца, които са пълнолетни, над 18 години – 16 момчета и 13 момичета. Материалната база отговаря на изискванията и институцията може да бъде преобразувана както г-жа Йорданова каза в малък групов дом. Става въпрос за малката сграда – Дом № 1 и по-голямата сграда да бъде обособена като дневен център за деца. Това е решение на Общинският съвет в гр.Две могили.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви. Господин Валентин Христов, бихте ли искали и Вие да вземете думата във връзка със създалата се ситуация в Русе.
Г-Н ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Нашата позиция на община Русе е, че в никакъв случай не бива да се бърза, защото преместването на децата от едно на друго място е практически само едно чисто географско решение на въпроса. То не променя същността на проблемът. Същинският проблем това е реалното обгрижване на тези деца, полагането на тези грижи, които те заслужават и от които се нуждаят.
Смятаме, че експертите трябва да достигнат първо до единно становище какво трябва да се прави с тези деца всъщност. Естествено, че те трябва да бъдат разделени на профилирани групи, съобразно потребностите от обгрижване и тогава да се стигне до решение за изграждане на защитени жилища, групови домове и т.н. Ние не сме специалисти в тази област и не можем да препоръчаме какъв тип решение трябва да се вземе. Община Русе е готова да предостави терени. Колкото до случаят със “Средна кула” искам да кажа, че там искрата на напрежение пламна именно от бързане. Нямаше време да проведем разяснителна кампания сред населението на квартала и да му се обясни за какво всъщност става въпрос, защото една такава кампания би трябвало да трае с месеци. Не може да се разчита че с една среща с хора, казвайки им какво смятаме да направим,нещата ще се регулират от само себе си. Това няма да е окончателно решение на казуса, но може би преместването сега да деца в “Средна кула” е вредно за самите деца, защото това ще ги постави в една враждебна за тях обстановка. Не бива да съдим хората от квартал “Средна кула”, защото в края на краищата говорим за гражданско общество. Всички го приемаме само от положителната му страна. Гражданското общество може да има и отрицателни страни. Типичният случай го виждаме.
Искам да ви кажа, че община Русе предлага и други терени и ако говорим специално за терена в квартал “Средна кула”, това е защото експертите предпочетоха точно него.Предложили сме още 5 варианта и сме готови да бъде избран този от тях, който се сметне за най-удачен от експертите, съобразно решението какъв тип сгради и какъв тип решения на обгрижване, какъв тип социални услуги трябва да бъдат предоставени.
При всички положения трябва да се обърне внимание на две неща. Първо нуждата от много сериозна квалификация на персонала на тези заведения и това, за което не знам защо не се говори досега – нуждата от адекватно заплащане на този персонал. За последен път вчера бяха с кмета г-н Божидар Йотов в с.Могилино и трябва да ви кажа, че хората наистина полагат доста усърдни грижи за питомците, но това са жени, които работят за 200 лева на месец. Квалифициран персонал със заплащане 200 лева на месец никъде няма да се намери, така че когато се вземат решенията и се обявява програмата за последователното изпълнение на тези решения, според нас трябва да се обърне много сериозно внимание и на това.
Благодаря.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Бих помолила г-жа Вакарелска ако има желание да изкаже своето мнение.
Г-ЖА ДИАНА ВАКАРЕЛСКА: Благодаря Ви, госпожо Живкова. Първо бих искала да благодаря за поканата да участвам в заседанието на Комисията за децата, младежта и спорта. УНИЦЕФ в сътрудничество с Агенцията за социално подпомагане и с Министерство на труда и социалната политика започна работа в Дома в с.Могилино или по-скоро за подкрепа на персонала и на екипа на дома през месец ноември м.г. Подкрепата ни се осъществява съвместно с една група правителствени организации, които работят в сферата на услугите за деца и семейства. В момента там работи допълнителен експертен персонал от 3 души.Това са детски психиатър, детски психолог и педиатър, които посещават децата редовно. Вземат участие и социални работници от екипа на Агенцията за социално подпомагане - рехабилитатори, терапевти, тихлопедагози да децата със специфични увреждания. Трябва да отбележа, че тази грижа и специализираната помощ за децата не може да бъде осъществена в с.Могилино поради отдалечеността на мястото и липсата на специализиран персонал. Всички тези експерти пътуват всеки ден от Русе, за да могат да оказват подкрепата си за децата. Наблюдаваме за много кратък период едно бързо възстановяване на децата, които бяха изостанали в развитието поради липсата на грижа. Има напредък в техните моторни умения, в опознавателните им умения. За да може този тип грижа да продължи да се полага за тях, заключението на експертите на УНИЦЕФ и на социалните работници , на педиатрите, на педагога, психолозите е те да бъдат групирани според нуждите и да се полага специфична, експертна грижа за тях и да бъдат преместени в областни градове, за да може тези експерти да бъдат осигурени.За това нашето желание отново съвместно с Агенцията за социално подпомагане да намерим решения на базата на индивидуалните оценки, които да бъдат разработени за всяко дете, като се вземе предвид неговото физическо и психическо състояние, възможности за развитие, дотолкова доколкото то може да покаже своите способности. Трябва да ви кажа, че почти всички деца имат възможност да покажат значителен напредък, след като бъдат преместени в малки домове, малки групови домове, в центрове за настаняване от семеен тип в областни градове като Русе и други такива градове. В никакъв случай не изключваме възможността да бъдат настанени в други областни градове, ако съответните областни администрации проявят такъв интерес. За младежите, навършили 18 години се изработват индивидуални планове и предложения от експертите за грижа за тях. В някои случай специалистите съветват да бъдат сформирани малки групови жилища отново в областни градове, когато се касае за множествени увреждания или в по-малки градове, в които за тях може да се полага специализираната грижа, която е необходима.
Искам да благодаря на община Русе за отзивчивостта, за помощта и за предложението за терени. Ние през следващата седмица ще проведем среща с архитекта на общината.
Г-Н ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ: Искам да добавя още нещо. Разговорът, който водим се отнася за конкретният казус със с. Могилино, но аз смятам, а и ръководството на община Русе е убедено, че трябва да се говори въобще за всички подобни домове в България и че трябва да се изготви една оперативна програма за решаване на проблема с тези деца, защото казусът с Могилино е възникнал сега. Аз не съм сигурен, че в България няма по-драстични примери, защото нещата в с.Могилино не са толкова сложни, колкото бяха представени в този филм.
ПРЕДС.Г-Н ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин Христов.Именно това е и целта на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да разрешава подобни проблеми, свързани с децата в цяла България, но тук става въпрос именно за домът в с.Могилино и ситуацията, която възникна – обществеността се раздели на две там. Това е основният проблем.Едната част от хората искаха децата да останат в “Средна кула”, другата част от хората бяха против и всъщност заради това беше инициативата на комисията да направим това изслушване и да разберем къде е проблемът.Защо хората не искат да приемат тези деца в по-големите градове?
Давам думата на г-жа Иванка Христова.
Г-жа ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители и колеги, аз искам само няколко неща да кажа по отношение на другата ни политика за деинституционализация, тъй като тук разбрах, че от община Русе се интересуват и за другите градове. Проблемът е в това, че досега за 4 години са закрити 21 институции в България, от които 5 са за деца с увреждания. Закриването на една институция е изключително бавен и както вече всички се запознаха със случая в с.Могилино много труден процес. Ние почти всяка година сме закривали по една институция, точно защото процесът е сложен. Първо трябва да се запознаят родителите със ситуацията, да им се обясни какво се случва, да се потърсят възможности за всяко едно дете във връзка с неговият индивидуален план и т.н.
Искам да ви кажа, че ние заедно с неправителствените организации и Държавната агенция за закрила на детето естествено сме подготвили и сериозни мерки по отношение на дениституционализацията и не напразно по оперативната програма за човешки ресурси са предвидени средства и кандидатстване с проекти за всички институции, не само за децата с увреждания.
Тук ситуацията е следната: има ли готовност гражданското ни общество да приеме тези хора? И понеже ние много коментираме този въпрос трябва да си кажем истината. Има или няма готовност за това? Къде има такава възможност и къде няма? Отговорът не е еднозначен. Не може да се каже: “Не, хората не ги приемат”, или пък да се каже:”Не, хората ги приемат”, защото това което се случи в Русе явно, че показва други тенденции. Проблемът не е само с децата, той е и за хората с увреждания, за интегрирането им в образованието, в работната среда. Това е голямата тема на обществото.Ако говорим за заплатите, ще кажем: “Да, ниски са заплатите”. Не мога да кажа, че заплатите им са високи. Ние направихме всичко възможно и увеличихме заплатите с 20 %. Тези заплати, за които говорихте са на санитарите и на жените, които работят в с.Могилино. Всички те нямат образование и за това са с такива заплати. Това са съществените неща. Аз съм абсолютно съгласна с това, че заплатите трябва да са по-високи в тези домове и разбирам, че всички колеги, които са експерти знаят за какво става въпрос.Ние сме коментирали много пъти, но ситуацията е следната: в България до преди 4-5 години имаше само институции и нищо друго. Развитието на алтернативните услуги е сложен процес. Той изисква много неща – изисква квалифициран персонал, изисква отношение на обществото, което да ги приеме тези хора, изисква изобщо възможности, които ние като финансов ресурс досега сме ги нямали.Много пъти се цитираше ситуацията, че във всички останали страни процесът продължава повече от 30 години и е точно така. Ние не може да искаме от българското общество веднага да ги приеме тези хора.Трябва да си кажем какъв е проблемът и той действително е такъв, че хората по принцип и всички социологически проучвания сочат това, нямат нищо против хората с увреждания, нямат нищо против хората с психологични проблеми, с ментални проблеми въобще, но когато опре да бъдат до тях или да бъдат в класа на тяхно дете, те не са много съгласни.Това е истината.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря, госпожо Христова. Някой друг от гостите иска ли думата?
Г-ЖА БИСТА ПЕТРОВА: Аз съм от Държавната агенция за закрила на детето, Главна дирекция “Контрол по правата на детето”. Упълномощена съм от г-жа Местан да присъствам с моите колеги на заседанието, тъй като тя е в отпуск по болест и искам да изразя становището на нашата агенция. Категорично не мога да се съглася с мнението на директора на дома в с.Могилино и с кмета на населеното място, тъй като ние наскоро, в началото на м.февруари т.г. направихме поредна проверка, която имаше за предмет да установи изпълнението на дадените задължителни предписания и по искане на Върховна административна прокуратура в тази връзка се стартираха проверки във всички институции за деца. При проверката се установи, че от 26 стандарти за качество на социалните услуги за деца само един от тях е изпълнен,21 не са изпълнени, 4 са в развитие, така че не можем да говорим, че в дома всичко е наред, че само с малка подкрепа ще се полагат необходимите грижи за децата. Фактите, които са били в основата на оценката през 2006 г. за закриване са актуални и днес.Първото местоположение е достъпност. Все още с.Могилино остава изолирано място от големия областен център, където децата могат да се социализират и да ползват всички образователни, медицински и социални услуги.Тази отдалеченост е предпоставка и за липсата на квалифициран персонал. Да, сега във връзка с проектът са ангажирани много институции, много правителствени организации. Отиват и доброволци, за да работят с децата, но процесът трябва да е траен.Ние не сме убедени, че ще се осигури трайност на такава качествена грижа и в следващите години, ако остане домът в с.Могилино.Така че нашата категорична позиция е, че домът трябва да бъде закрит, заедно с всички други домове, които са определени за закриване.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова. Колеги, имате думата за изказвания.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги,уважаеми гости, за мен беше изключително важно да чуя управителката на този дом, кмета на с.Могилино и при добре направената тук разбивка за децата, възрастовата граница и т.н ние не чухме най-важното, а именно за персонала, за квалификацията на персонала, не чухме от изказването на директорката дали те покриват критериите за това те да се грижат за тези деца. Казвам това нещо, защото тук трябва да има политика на нашата държава относно тези домове, не само в дома в с.Могилино, говорим за цялата страна, политика която да показва отношение на обществото. Тук чух преди малко изказването на г-жа Вакарелска. След намесата на институциите 24 специалисти са насочени към този дом. Това за мен лично говори, че там няма нито един такъв или това са хора, които са да кажем санитари, не знам каква е тяхната трудова характеристика, но най-вероятно са санитари. Това е нещо изключително важно. В случаят аз говоря и като лекар.Тези деца колкото по-рано биват подлагани на професионални грижи от страна на лекари и рехабилитатори, колкото по-рано се започне работа с тях , атрофията и развитието на двигателно-опорната система няма да бъде нарушена. Тук ние не правим социална политика за самото с.Могилино. Искам да ме разберете правилно.Няма никой лошо отношение към самото село. Този дом осигурява работни места. Това е ясно и разбирам защо кметът е застанал със своя авторитет пред нас, но забележете тук говорим за деца, които са изкарали в този дом години, без да са получили адекватна, необходима, професионална във всичките й аспекти помощ – общи занимания, индивидуални занимания, трудови занимания и сигурен съм, че има още 6 форми на заангажираност на тези деца, но кой ги води и к ги води? Това са много важни въпроси и аз се връщам отново на психо-емоционалното и физиологично развитие на тези деца. Тези деца не биха могли да получат нищо повече от едно нахранване и в пълния смисъл на думата да бъдат задоволени техните физиологични нужди и нищо повече. Но забележете, ние живеем в 21-ви век и критериите са абсолютно различни и тук мисля, че смисълът на този диалог, смисълът на това е да кажем къде се корени проблемът. Да, кметът на с.Могилино няма никаква вина, управителката на дома също няма вина.Хората, които работят в този дом, работят най-вероятно всеотдайно, грижат се за тях като за свои деца. Това не е достатъчно. Не е достатъчно господа, защото в България се водеше политика за това всички такива деца да бъдат скрити от обществото, да бъдат закарани в най-затънтените места, за да бъдат скрити от погледите на медиите, от погледите на хората. Това изкриви и формира , забележете, общественото мнение и то продължава да битува и до днес – на несъвместимост, на нежелание. Ако се направи една анонимна анкета, хората ще напишат, че всички са състрадателни и ако тя не е анонимна, отговорът ще бъде различен.Тук чухме министърът какво ни каза, че когато се касае за това действително проблемът да го поставим на масата със всичките му аспекти. Когато стане въпрос, че в дадено населено място ще бъде построен такъв дом, това би причинило някакво неудобство. Тук мисля, че в това отношение политиците носим определена вина за това, че в обществото проблемите като децата в с.Могилино, проблемите с детската проституция, да не изброявам всички, трябва да бъдат поставени на масата с конкретни решения. Ние като законодателен орган трябва да намерим пътя и формата за това да бъдат изведени тези деца от такива домове. Да има една ясна политика, която държавата да следва и да получават тези деца още с влизането си минимална, професионална, подготвена помощ, за да може тези деца по-късно да бъдат адаптирани в условията, защото голяма част от тях, привиквайки още от малки, развивайки двигателно-опорната си система, биха могли да извършват някакви трудови процеси, ерго да се социализират. Какво ще правим с тези деца, които са над 18 години? Те са загубени с каузата, защото с тях не е работено. Именно за това нека добре да бъда разбран. Искам да изразя адмирациите ми към кмета, за това че иска да защити съществуването на дома, адмирации към управителката на този дом, но обществото поставя други цели и други изисквания.
Благодаря ви.
ПРЕДС.Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаеми колеги, вече имаме кворум на комисията и бих искала да подложа на гласуване дневният ред. Съжалявам, че това става по средата на изказванията, но просто трябва да го направим, за да бъде легитимна тази комисия. Поставям на гласуване дневният ред на комисията: 1. Среща с представители на обществеността, държавната и местна власт, относно случая с децата от с.Могилино и идеята за настаняването им в защитени жилища в русенския квартал “Средна кула”.2.Обсъждане на Законопроект за омбудсман за децата, № 854-01-6, внесен от Светослав Иванов Спасов и група народни представители на 16.01.2008 г.
Моля, който е съгласен с така предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 9
Против – няма
Въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Предлагам от тук нататък заседанието да бъде водено от председателят на комисията г-н Васил Иванов-Лучано.
Давам думата на г-жа Маргарита Панева.
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Уважаеми колеги, включвам се в дебатът малко по-късно /всички знаят каква е причината/, но не мога да се съглася с всичко казано от колегата, тъй като в центровете на големите градове и сега функционират институции, в които се отглеждат деца, било то в домове за деца, лишени от родителска грижа, било то в центрове за рехабилитация и интеграция на деца с увреждания. Те се посещават от много деца, обществото ги вижда, приело ги е, обгрижва ги, обучава ги с компетентни, квалифицирани кадри, така че ако съответните местни институции и държавните институции приемат своята функция и продължат изграждането на тези структури и създадат предпоставки за наистина реален, кратък престой на децата в тези институции, проблемът може и ще бъде решен, така че не може да дадем етикет за работата на всички институции, какъвто прави колегата.Смятам, че там където на проблемът се гледа отговорно, задълбочено, решава се не на парче, а има приети програми за дългосрочното му решаване, стъпка по стъпка се извеждат децата, работи се с тях, изграждат се такива защитени жилища и други институции, резултатите са добри. Не искам да давам и другият пример, че много от тези деца, а тук говорим за децата, които са в домове, аз разширявам кръгът на децата с увреждания, се учат в обикновените училища, посещават обикновените детски градини, където има изградени и работят допълнително в групи с ресурсни учители, така че ето в тази посока трябва да развием нашата дейност и нека да не дамгосваме обществото, че непрекъснато се отнася така към тези хора.Когато човек има очи, сърце, душа и види проблемът, той може да го види и в малкото селище, и в големият град, на улицата и в дома си, иначе ще робуваме отново на шаблони, на общи приказки, на мерки и т.н. и тогава проблемът ще остане нерешен.
Аз искам да се възползвам от случаят, че съм взела думата, за да благодаря на всички, които честно, по човешки се ангажираха със случаят в с.Могилино, в т.ч. и нашите евродепутати и ние като комисия и да ви призова точно така да работим – конкретно, за отделният човек, за отделното населено място, за отделната институция, така че да решим проблемът. Иначе можем да си говорим, но няма да постигнем нищо.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз благодаря на г-жа Панева за това изказване, но може би не съм бил разбран достатъчно добре. Мисля, че сега в момента институциите са си на мястото и са взели отношение. Ако те не си бяха на мястото, просто нямаше да се разглежда именно проблемът в с.Могилино. Ще спра до тук, тъй като смятам, че днес темата е друга и не бива да влизаме в такива излишни политически дебати. Благодаря!
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ -ЛУЧАНО: Аз благодаря на г-жа Панева и на г-н Иванов. Първо искам да се извиня на всички присъстващи и да ви благодаря за това, че дойдохте на заседанието на комисията. Заседанието в Парламента продължи по-дълго. Наложи се ние да заседаваме във връзка с комисията по жп трагедията и това е причината заседанието да не започне в 14.30 часа. Давам думата на г-н Димитров.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря г-н председател, благодаря на всички гости. Господин Иванов, позволете ми да не се съглася с Вас за това, което казахте преди малко. Искам да кажа и на госпожа Петрова, че в никакъв случай ние не можем да закриваме тези домове изведнъж, защото там в момента грижите не били достатъчни. Защо не са достатъчни грижите? Да се каже много кратко и ясно няма достатъчно добро финансиране, липсват специализирани кадри и от там всичко ще стане ясно. Не можем когато един човек се разболее, ние да го застреляме, ние трябва да го лекуваме.Тези хора не можем да ги хвърлим на пътя , не можем по никакъв начин да ги адаптираме към това, което е на улицата. Трябва да ги има тези домове, но не могат по този начин да функционират. Там трябва едно сериозно финансиране, в тях да се насочат специалисти. Там трябва да работят хора, които разбират, хора които са психолози ,психиатри, лекари. Както виждаме заплатите са прекалено ниски, за да има специалисти. Ако всичко това е налице, тези домове ще работят перфектно и няма да има нужда да биват закривани.Това е мое мнение и не мисля, че по никакъв начин закриването ще реши проблемът, напротив ще отвори по-голям такъв проблем, защото пак казвам – тези хора ние не можем да ги хвърлим, да ги унищожим.След като закрием домовете все някъде трябва да ги настаним.Там трябва също да има тези специализирани грижи. По-добре е тези грижи да ги получават в самият дом.Това е мое мнение.
Благодаря!
Г-ЖА ДИАНА ВАКАРЕЛСКА: Аз искам да взема отношение, тъй като изказването на г-н Димитров касаеше моето изказване. Нашето становище е категорично за закриване на тези 7 домове, които са оценени и не отговарят на никакви условия. Това са домове, които са настанени в малки отдалечени населени места. През по-голямата част от годината и особено през зимният период те са недостъпни. Децата не се извеждат никъде от дома. Персоналът във всички тези 7 домове, за които става въпрос и които са определени за закриване е неквалифициран. Там няма лекари, няма психолози, няма рехабилитатори и за това ние поддържаме становището си за закриване на тези домове.За всички останали домове за деца лишени от родителски грижи, с умствени увреждания, за медико-социални грижи ние сме изразили становището си през 2006 година при националната оценка на институцията – кои са за реформиране и кои са за преструктуриране. Нашата идея не е изведнъж в един момент да бъдат закрити всички домове, защото това е не е възможно. Идеята е да бъдат закрити тези домове, които не отговарят на нито един стандарт и не покриват нуждите на децата и усилията да бъдат насочени към разкриване на алтернативни услуги. Това е начинът децата да бъдат сред нас, сред обществото, да ги виждаме и да се грижим всички за тях, така че аз не съм имала предвид закриване на всички домове.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Аз ще отговоря на въпросът съвсем накратко.Идеята е да пренасочим финансите там в тези домове и да осигурим също така специализиран персонал, които да работи в тях. Има ли специалисти, това което се извършва там в домовете, то ще бъде качествено и няма да има нужда да закриваме такива домове, защото пренасочвайки тези хора в други домове, бройката ще стане доста голяма и проблемите отново ще станат същите.Това не решава проблемът, напротив отваря по-голям проблем. В момента Евросъюзът се опитва да ни подскаже, че ще отдели някакви средства, с които ще финансира тези домове.Както каза г-жа Панева дебатът беше насочен от нашите евродепутати там и се изрази становище, че в съюзът могат да помогнат. Въпросът е ние да поискаме помощ, а не да закрием домовете.
Г-Н МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Добър ден на всички. Моля още един път да ни извините за закъснението, но беше по обективни причини. Несъмнено въпросът, който дискутираме днес е болезнен за обществото и г-жа Христова го каза. Той не е еднозначен.Не можем да насилим обществото да приеме нещо, което е било скривано от него в порядъка на 30, 40 и повече години и е съвсем обяснима и нормална реакцията на хората, които са против нещо.Други са по-състрадателни и се отнасят положително към този въпрос. Това не е еднозначен процес и тук трябва време. Аз погледнах информацията за законодателните и институционални промени, които са приети с оглед на това да се стигне до някакви по-крайни и завършени мерки.Дайте да си говорим честно – с една кампания по телевизията или с провокирането при излъчването на един филм, бил той и от световна медия, няма да обърнем общественото мнение в България и няма да накараме всички български граждани да приемат това за нормално. Защото има и някакъв друг цинизъм и ние трябва да си го признаем и мисля, че и от Министерството на труда и социалните грижи също ще го признаят. Ние тук в момента дискутираме каква е ролята на институциите като хора политици и като хора, ангажирани с тези проблеми, но пропускаме един много съществен факт и това е ролята на семейството. Голяма част от тези деца имат семейства. Тези семейства не носят отговорност и това е трагедията. Ние търсим вината в себе си, чувстваме се виновни и се опитваме да решаваме проблемите. Тук гледам една от промените в закона, която е свързана със създаването на така нареченият тип професионално семейство и това е идеята. Деинституционализацията предвиждаше това тези домове да изчезнат и на тяхно място да се появят включително и хора, най-близки до тях и да ги доближим до реалната среда. Това не може да стане изведнъж и няма смисъл да изнасилваме обществото в буквалния смисъл на думата да приема такива решения и едва ли не да ги взема присърце и да се насочи да решава този конкретен проблем.Искам да кажа на колегите от Агенцията за закрила на детето, че е много добре че правите конкретни проверки, че констатирате конкретни факти, че предписвате конкретни указания, но кои са органите, които ги изпълняват Това е въпросът, защото деинституционализацията е свързана с един друг основен проблем. Като затваряме нещо, трябва да търсим да го решим по адекватен начин.Не е въпросът само законово да го направим. Хубаво е, че законът дава възможност да има професионални семейства. Къде са те, подготвени ли са да поемат точно такъв тип деца, такъв тип младежи, стари хора и всички хора с увреждания, които имат някакви социални проблеми? Къде са, няма ги, те не съществуват на пазара и от там е въпрос на стратегия не само да правим констатация, че нещо не е наред, а да подпомогнем процеса и да определим останалите звена, които ще поемат ситуацията след деинституционализацията. Аз мисля, че комисията и хората, които се занимават със законодателството са си свършили чисто законово работата.Тук е въпросът, че една част от обществото не е готово да разисква тези проблеми,не е запознато с тях и не на последно място органите за управление, не са подготвили базата за подготовка на персонала. Аз знам, че става бавно и трябва опит, трябва време, трябват кадри, които да преминат през образование, през специални грижи и да са наясно какво точно ще правят и за това ще се получават проблеми, каквито са в с.Могилино. Едните няма да искат да закриват домът на определената територия, а другите пък няма да искат да приемат децата и не трябва да правим драма от това нещо.Напротив, трябва да обясняваме на всички какви са реалните проблеми, а реалните проблеми са точно тези. Ние не сме готови за такива актове и не бива да изнасилваме нещата в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Аз искам да благодаря на всички, които се изказаха и поставиха сериозни въпроси. Аз също имам един въпрос към г-жа Христова. Пред мен е едно Постановление № 33 от 20 февруари 2008 година на Министерски съвет. Няма да говорим за бюджетните средства, които се отпускат точно за закриване на тези домове и реорганизацията, но бих искал да ви питам за чл.3, който гласи: “Министъра на труда и социалната политика до 29 февруари 2008 г. да определи екипите от експерти от Агенцията за социално подпомагане, които да подпомогнат съответните общини при осъществяването на дейностите…”. Това е допълнение към това, което каза колегата.Има ли образувана такава комисия ?
Много е важно да знаем кой какво ще прави, защото знаем, че са отпуснати 8 000 000 лева,които трябва да бъдат похарчени, за да бъдат направени домове, в които децата да се чувстват добре. Какво се случва?
Г-ЖА ИВАНКА ХРИСТОВА: Има заповед на министъра на труда и социалната политика и са определени екипи, които ще работят за закриването и преструктурирането на тези 6 дома. Във вторник колегите от Агенцията за социално подпомагане са се срещнали с екипите и са провели инструктаж с тях. Тези екипи ще подпомогнат изцяло общините, където се намират тези домове в цялата си дейност по закриването на тези домове. Искам да кажа също, че ситуацията в тези 6 дома е абсолютно различна. Например в с.Горна Козница няма толкова сериозен проблем с персонала. Напротив, там си върви добре работата, просто е много зле сградният фонд и ще трябва да бъде пребазиран самият дом. Проблемите в различните домове са различни, но с една дума това, което е решил Министерският съвет се изпълнява. Съгласно изготвена заповед са сформирани екипи, които вече са започнали работа.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Благодаря Ви, госпожо Христова. Това,което чухме от Вас е наистина добро. Решенията на Министерски съвет се изпълняват и наистина се случва нещо реално.
Аз бих искал да кажа своето виждане лично и разбира се всички колеги ще преценят дали то е реално. Когато говорим за деца с увреждания или без увреждания, ние трябва да имаме предвид, че това е огромна структура, има огромни виждания, диапазона е огромен и трябва да има много институции, които да се грижат за тези деца. Има много институции, които да се грижат за това. Не може тези въпроси да се решават само от Министерство на труда и социалната политика, от Народното събрание, от Министерство на здравеопазването или от Агенцията за закрила на детето, а просто всички трябва да бъдат обединени. Аз предлагам на ниво изпълнителна власт да бъде създадена контактна група, която да бъде съставена от представители на Министерство на правосъдието , когато говорим за осиновяване и за всичко останало, което се отнася за децата, а така също от представител на Министерство на финансите, когато говорим за финансиране, от представителна Министерство на труда и социалната политика, защото той е шапката реално на всички тези неща, от представител на Министерството на образованието и науката, защото те се грижат за образованието и възпитанието на децата, когато ходят на училище, от представител на Министерство на здравеопазването, защото децата трябва да бъдат гледани, от представител на Държавната агенция за закрила на детето, защото това е нещо много важно и защото това е тяхното виждане и тяхната работа, от представител на Агенцията за социално подпомагане, когато говорим за деца, които са социално слаби и които нямат родители. Тук гледам една справка за деца без родители. В момента има 8 019 деца, които са настанени в институции. Проблемът е много голям, като се изхожда от посочените цифри.За участие в контактната група следва да се излъчат и представители на кметството в с.Могилино и община Русе. Цяла Европа се занимава с домът в с.Могилино.Ние трябва да покажем, че наистина искаме да се грижим за децата си, а не да ги захвърлим някъде и да свършим нещо друго. Ако вие решите ще сформираме такава контактна група, защото това е нещо много важно. Съставът на контактната група да бъде определен допълнително на работно равнище, като съответните институции предложат техен представител. В срок до 12 март 2008 г. да се представи на комисията структурата на контактната група и съответните отговорници.
Ако сте съгласни с това решение по първа точка, предлагам да гласуваме.
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Аз искам да направя едно допълнение.Знаете, че в момента Държавната агенция за младежта и спорта има редица функции, свързани с включването на деца и младежи в дейности, укрепващи тяхното здраве, здравословно и физическо състояние и т.н., така че има резон да включим и представител на Държавната агенция за младежта и спорта и нека да дадем мандат на тази контактна група да работи на територията не само на един дом, а на територията на всички шест дома, за които предстои закриване, преструктуриране, преместване и т.н.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Тази контактна група трябва да работи не само за тези шест дома, а за всички домове в страната, защото днес ще има проблем в с.Могилино, утре ще има проблем някъде другаде. Ние говорим за създаването на една контактна група, която да обсъди нещата в рамките на няколко месеца и да даде становище какво трябва да се направи. До края на годината, всички ние които сме от законодателната власт трябва да направим така, че бюджета за следващата година да може да позволи така, че тези деца да се чувстват добре и всички хора, които се занимават с тях да имат добри условия за работа.
Г-ЖА МАРГАРИТА КЪНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа, самият факт, че днес толкова хора сме се събрали тук говори за нашата съпричастност към този проблем, с който вероятно от години сме се сблъсквали, но в този момент той особено много се изостри. Става въпрос за случаят в с.Могилино. Вероятно случаят в с.Могилино се повтаря и в други домове, но всички се взираме сега в този дом.
Аз искам да отбележа няколко принципни неща.Не възразявам за създаването на такава контактна група, но не можах да разбера смисъла от нейното съществуване по отношение на работата на народните представители.Струва ми се, че институциите, свързани с отглеждането на тези деца имат такъв вид групи, независимо дали се наричат контактни или имат други наименования, но очевидно това, което и заместник министъра г-жа Христова съобщи, сега са образувани екипи или мобилни групи, които според мен правят точно това. Разбира се ако преценят, че това е важно, бих се присъединила към едно такова решение, но на мен ми се струва, че що се отнася до законовата и подзаконова рамка, която третира тези проблеми в България, тя съществува от 2003 г. и е въпрос на изпълнение. Очевидно е, че действителността е далеч по-шарена, както се казва от закона, но основните, важните законови мерки са предприети от народното представителство и действително въпросът е да се проконтролира от изпълнителната власт или да се прилагат стриктно мерките, които са набелязани в тези документи. Друг е въпросът, че както всички знаем, нашето общество страда от дефицит на солидарност и ние тук още веднъж го показахме. С разнопосочното отношение към случая в с.Могилино още веднъж доказахме липсата на чувство за солидарност, дори и в тежки моменти, какъвто е този. Очевидно е, че децата не могат да се справят сами, очевидно е, че държавата е тази която трябва да ги подпомогне, но ние всички представляваме държавата и ако ние не помогнем в случая, действително няма да успеем да решим проблемът безболезнено.
Аз съм народен представител от Монтана, една област в която има много такива домове. В някои от домовете децата са здрави, което е по-лекият вариант. В други домове децата са и болни, освен всичко друго и то с тежки физически увреждания. С един от домовете съм поддържала изключително тясна връзка и мога да кажа следното: децата живеят зле. Всички домове в област Монтана са такива, а те едва ли се различават от останалите по начина на живот, на отношение към тези деца.Аз обаче за себе си съм разбрала едно основно нещо, което е много лесно постижимо. Липсва контрол към хората, които работят в тези домове, защото простете ми колеги, но в един от домовете за отглеждане на такива деца в гр.Лом беше извършено блудство с едно от децата. Това беше установено, но е имало и други случаи. Този човек, който е бил пазач в домът в продължение на няколко години и до днес е необезспокояван. Доколкото разбрах той отново работи някъде в училище или в друг такъв дом. Това за мен е необяснимо. Ясно е, че един такъв човек никога не би се съобразил. Той не се съобразява с човешките норми, да не говорим за законовите разпоредби. Моят апел към институциите, които са отговорни е да търсят повече механизми за проверка и контрол на работата на хората, които са се ангажирали в края на краищата да отглеждат тези деца. То не винаги е призвание естествено, но ако някой получава пари за извършване на определен вид дейност, проявява и определената отговорност.
Благодаря ви.
Г-ЖА БИСТРА ПЕТРОВА: Тези деца могат да бъдат настанени във временни, периодични центрове и биха могли да бъдат полезни на обществото и да бъдат с доста добра самооценка, защото ако детето има увреждане на крайниците, но акълът му е много добре, то би могло да завърши висше образование и да бъде изключително полезно за обществото, независимо че е с увреждане.Мисля, че фокусът би трябвало да се преструктурира и да се насочи не само върху това, че институциите не се справят, а да се подпомогнат хората, независимо от това, което ги е сполетяло да се погрижат за себе си, за децата си или за близките си, защото не само деца, но и възрастни с увреждания са в тези домове. Мисля, че трябва да се работи със семействата, които имат такива деца, да се подпомогнат, за да им се осигури в най-добра степен възможност за интеграция и за проява на това, което е възможно.
Благодаря.
Г-ЖА Й.БОРИСОВА: Аз искам да кажа, че има много изследвания за това, че децата отглеждани в този тип институционална грижа в големи групи не могат да развият своя пълен потенциал, защото няма индивидуална грижа.Безспорно отглеждането в семействата е най-добрият вариант, най-добрата алтернатива. Закриването на домовете не може да стане изведнъж, защото трябва да се създадат алтернативните услуги, услуги в подкрепа на семейството, на тези които за съжаление няма да могат да намерят семейство и да бъдат отглеждани в семейство.
Аз още веднъж искам да поздравя Агенцията за социално подпомагане,която направи много добър план за закриване на дома в с.Могилино. Това е поетапен подход, с разглеждане на интереса и развитието на всяко дете. Така че когато се прави политика и се вземат решения, трябва да се отчита един бъдещ период, един по-дълъг период, който да се прави поетапно. Подкрепата за общините е от изключително важно значение за развитие на услугите и планиране на алтернативните социални услуги. Регионалното, областното планиране на социалните услуги е много важно, защото общината трябва да знае къде да насочи децата, да насочи семействата, когато се вземе решението за преструктуриране на системата за закрила на децата или институционалната грижа.Така че безспорно най-напред трябва да бъде семейството и винаги да се има предвид един дълъг период от време, в който да се решат нещата. Искам още веднъж да кажа, че Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето работят в тази посока.
Благодаря ви.
Г-ЖА ВЕСКА СЪБЕВА:Уважаеми дами и господа, аз съм член на Националния център за интеграция на хора с увреждания, фондация “Деца с епилепсия” и също така съм майка на дете с увреждания , което не е в институция и го отглеждам 25 години в къщи.Взех думата , за да подкрепя г-жа Даниела Петрова. Действително, за да се затвори входът трябва да се вземат кардинални решения. Да не се допуска тези деца с родители да бъдат оставени и отглеждани от цялото общество и в същото време много категорично и мощно да се подкрепи семейството, защото ако семейството няма тази подкрепа, не може да се справи с нещата и понякога изходът е да го дадат за отглеждане в дом. Аз се учудвам на това, че всички смятат, че нещо много страшно се е случило в гр.Русе и че хората не са съгласни. Това се случва всеки ден, аз всеки ден го изживявам със сина си.Той е отраснал в един квартал, в който всички го познават. Всеки божи ден може някое съседско дете да се обърне към него с някакъв епитет, с който да го засегне. Това е нормално – едни хора ни приемат, други не ни приемат.Знаете ли колко деца не излизат от домовете си, защото родителите ги обгрижват и се страхуват да не им нанесат допълнителни рани от това, че те са с увреждания. Не бива да обвиняваме обществото. По-скоро трябва да се работи и да се разяснява, че тези хора не са заразни, че тези хора не са вредни, не са опасни. Тези хора искат само да изживеят своя нормален живот и трябва да им се даде този шанс, трябва да им се дадат услуги, трябва да им се даде образование и те да се чувстват пълноценни и да работят за това общество, което преди това ги е подкрепяло.
Благодаря ви за вниманието!
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря за поканата, която получих от вас. Тук стана въпрос, че квалификацията на персонала е слаба. За санитари и друг помощен персонал не се изисква специална квалификация, тъй като домът в с.Могилино съществува от 1958 година и населението, а така също хората работещи в дома са приели тези деца и с голяма любов поднасят на децата своите грижи. Хората дотолкова са свикнали с тях, че те са едва ли не част от тяхното семейство.
Не мога да се съглася с мнението, че обгрижването на децата в домът в с.Могилино не е на добро ниво. Ако има добро заплащане на тези специалисти, за които говорим и за които спомена госпожата , че от м.ноември има 23 специалисти, които да се грижат за тези деца, децата ще се чувстват добре. Аз като погледна щатното разписание, за което говори г-жа Йорданова специалистите са 4-ма и при едно добро заплащане могат да се намерят такива специалисти и в с.Могилино. Защо с набраните средства да не направим нещо в с.Могилино, което домът за тези деца да стане образец и еталон. Искам да ви кажа, че тези деца са с много тежки увреждания.
Аз апелирам да направим това в домът в с.Могилино и ако се отделят по вече средства да заплащане и специалисти могат да се намерят. Тези хора могат да живеят в областният град и да пътуват, или пък да се потърсят и други варианти.Смятам, че не е правилно да затворим домът в с.Могилино и да кажем, че въпросът с децата е решен и нещата са приключили. Решението на Общинският съвет на община Две могили е да се направи един малък дом за тези деца. Както казах вече хората от селото се грижат за тях, свикнали са с тях. Обществото ги е приело и мисля, че децата от дома живеят добре, така че нека да помислим и по този въпрос.
Г-ЖА ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Господин Димитров, благодаря Ви. Ние ще приключим първа точка от дневния ред и бих искала да отбележа, че миналата година Народното събрание прие част от тези деца в домовете за деца, които са лишени от родителска грижа да бъдат прехвърлени към общините и бюджетите да бъдат делегирани към общините. Това означава, че общината би трябвало с тези делегирани бюджети да реши проблемите на тези деца, така че може би не е лошо Вие, заедно с ръководството на дома, с другите специалисти, които имате при вас да обсъдите този въпрос с институциите, които наистина са ангажирани с решаването на проблема по отношение на закрилата на децата, тъй като сега народните представители не биха могли да вземат подобно решение, освен да приемем някакви законодателни инициативи. Това са нашите правомощия. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Благодаря на г-жа Живкова за изказването. Наистина това е важно уточнение, защото с Постановление № 33 са уредени тези въпроси.Може би имахме нужда от такъв случай, какъвто е в с.Могилино, за да можем всички да се съберем и да работим по тези въпроси и да видим къде реално стоят проблемите.
Аз искам да благодаря на всички гости и още един път да се извиня от името на всички народни представители за закъснението. Приключваме с разглеждането на точка първа.
Уважаеми колеги, ние изчакахме гостите да си тръгнат, но реално не сме гласували решение. На днешното заседание се зададоха много въпроси, много от нещата трябва да се обмислят. Този въпрос е много важен и предлагам всеки един от вас да го обмисли още един път и на следващото заседание да приемем решение.
Имате ли други предложения? Няма. Предлагам да пристъпим към гласуване.
Моля, който е съгласен с предложеното решение, да гласува.
Гласували “за” – 10
Против – няма
Въздържали се – няма.
Решението се приема.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ВТОРА – Обсъждане на Законопроект за омбудсман за децата, № 854-01-61 внесен от Светослав Иванов Спасов и група народни представители на 16.01.2008 г.
Г-ЖА МАРГАРИТА КЪНЕВА: Уважаеми господин председател, тъй като нашата комисия не е водеща по този закон, предлагам да изчакаме решението на водещата комисия, да видим техните съображения като водеща комисия и след това да преценим как ще подкрепяме този закон. Предлагам да отложим разглеждането на този законопроект за следващото заседание.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО:
Моля, който е съгласен с направеното предложение от г-жа Маргарита Кънева, да гласува.
Гласували “за” – 9
Против – няма.
Въздържали се – 1.
Господин Спасов е гласувал “въздържал се”. Ние не сме чули водещото предложение на комисията, ръководена от г-н Герджиков и е нормално ние да отложим разглеждането на законопроекта за следващото заседание.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
Васил Иванов-Лучано