ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне от Държавната агенция за закрила на детето на решенията на Националния съвет за детето от 26.02.2008 г. относно резултатността на действията за закрила на детето през 2007 г. и осъществяваната координация между институциите.
2. Други

---

П Р О Т О К О Л
№
На 13.03.2008 г., (четвъртък) от 14.30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне от Държавната агенция за закрила на детето на решенията на Националния съвет за детето от 26.02.2008 г. относно резултатността на действията за закрила на детето през 2007 г. и осъществяваната координация между институциите.
2. Други
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Васил Иванов – Лучано – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
*
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО:Уважаеми колеги, откривам заседанието на комисията. Добър ден на всички. Да пристъпим към шестото редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.Предлагам да гласуваме дневният ред, който беше предварително обявен: 1. Представяне от Държавната агенция за закрила на детето на решенията на Националния съвет за детето от 26.02.2008 г. относно резултатността на действията за закрила на детето през 2007 г. и осъществяваната координация между институциите.2.Други.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували “за” – 11
Против – няма
Въздържали се – няма
Дневният ред се приема.
Аз искам да благодаря специално на г-жа Шерин Местан, която е председател на Държавната агенция за закрила на детето и която е днешен гост и разбира се докладчик по точка първа, на г-жа Цвета Антонова,г-жа Елена Атанасова Николова,г-жа Нели Петрова и г-жа Иванка Шалапатарова.Това са нашите гости, които ще вземат отношение по обсъжданата тема.
Аз ще дам думата на г-жа Шерин Местан, но искам да ви кажа, че през последната седмица сме засипани от проблеми, свързани с децата и както се казва на нейната глава седи всичко.Във връзка с това, което чух снощи в късните новини, тя предложи нещо много важно. Става дума за една законодателна инициатива, която може да бъде извършена от нас, от Народното събрание. Предлагам да й дадем думата и тя да разкаже точно какво има предвид. Не говоря за домът в с.Трън, защото там според мен има криминален случай и не е свързан с нашата работа. Онзи ден падна дете от третия етаж на дома, вчера беше застреляно друго дете от този дом. Това са неща, които са свързани с нашата комисия и трябва да направим всичко онова, което можем да направим реално, за да може децата в България да се чувстват добре.
Г-ЖА ШЕРИН МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател , уважаеми госпожи и господа народни представители, първо благодаря за поканата да участвам в това заседания по толкова актуалният и важен въпрос, свързан с проблемите на децата в институциите в България. Зачестилите напоследък скандални случаи с деца в домовете показаха няколко проблема в процеса на реформа. От самото си създаване системата за закрила на детето си постави за основен приоритет, както ви е известно намаляването на броя на децата в домовете,намирането на децата семейна среда, но това е един изключително сложен и труден процес. Все още остава висок делът на децата, които остават в институциите, въпреки че за миналата година за 8 338 деца е постигнато предотвратяване на тяхното изоставане в институции и ако не се лъжа над 8 375 деца са настанени обратно в своите биологични семейства. Все още обаче имаме 8 119 деца в 134 дома. Институционалната грижа не е добра грижа и мисля, че няма сред нас човек,който би отрекъл това. Последните случаи показват недвусмислено този факт. Това не е един прост пример, това е един недвусмислен факт.
По случаят конкретно в дома в с.Трън искам с няколко думи да ви запозная и след това ще премина към основната тема на днешният разговор.По отношение на домът в с.Трън през 2006 г. по време на цялостната оценка на състоянието на специализирани институции на територията на страната ние осъществихме оценка и на този дом, но препоръката беше за реформиране на дома. В домът нямаше голям брой деца. На територията на област Перник няма втори дом от този тип, където евентуално да бъдат прехвърлени децата на този етап. Ни сме определили по време на оценката през 2007 г. седем дома за закриване, а всички останали за реформиране и преструктуриране и това не означава, че ние нямаме желание и другите домове да бъдат закрити. Просто тези седем дома, за които сме дали категорична препоръка незабавно да се предприемат мерки за закриване са били под всякакъв екзистенц минимум условия, които могат да гарантират здравето и живота на децата, в т.ч. и домът в с.Могилино. Какво се случва в с.Трън? След оценката през 2007 година агенцията прави две проверки. При първата проверка се установява, че условията в дома не са добри, дадени са задължителни предписания на директора, които касаят не само материалната база, но и условията на живот на децата, качеството на грижа, самият контрол върху децата и контрола по отношение на възпитателите. Впоследствие новопостъпилата директорка на дома, която идва от средата на 2007 г. ни информира, че предписанията които сме направили, са изпълнени до голяма част или са в процес на изпълнение. Впоследствие през м.октомври, когато отидохме да проверим изпълнението на нашите предписания и междувременно сме получили и сигнали за съмнение за сексуално насилие от възпитател в дома спрямо децата в дома, ние установяваме неизпълнение на нашите предписания. Освен това констатираме,че състоянието на дома е влошено, няма предприети мерки за реформиране на институцията, не са подобрени условията за живот на децата и по тази причина, въпреки оценката от 2006 г. даваме категорично становище на принципала, който е кмета на общината, на директора на дома и на областния управител становище да бъде закрит дома. Това не означава да се сложи ключът на другия ден разбира се. Това не е еднократен акт. Не е толкова лесен процес. Закриването на една институция следва да бъде предхождана от разработване на план за закриване и разработването на индивидуални грижи за всяко едно от децата, т.е. за всяко едно дете да се знае след закриването на институцията къде ще отиде, да се потърсят алтернативни услуги за това дете, алтернативни възможности за настаняване.За нас проблемът е не това , че не се закрива домът още на другия ден или след месец.Получаваме в отговор писмо от общината, с което ни уведомяват: “Вследствие на вашето предложение да се закрие домът, ви уведомяваме, че домът ще бъде реформиран.Предприемаме спешни мерки в тази посока”. Това е накратко хронологията на нашите проверки.
Нашите предписания на се изпълняват доста често. Ние установяваме това при повторните си проверки и проблемът с това, че установяването от страна на специализирания държавен орган на определени пропуски и нередности в дейността на домовете и даването на предписания, не е свързано с никакво санкциониране от страна на държавната агенция за неизпълнение на предписанията.
Ние очакваме от принципалът или работодателят евентуално да санкционира неизпълнението им или пък го молим да съдейства за изпълнението им. Ако няма насреща желание за това, нещата остават както в с.Могилино.
Известно е на народните представители, че Министерският съвет неотдавна излезе със специално решение за закриване на седемте институции,които са обявени за закриване след оценката. Ние сме предложили проект на план за реформиране и проект на план за закриване на всички институции на територията на страната на министър Масларова и очакваме тези проекти да бъдат разгледани от разширена междуведомствена група. Все пак по тези проекти трябва да се поемат ангажименти от страна на всички институции по закрилата в България. Междувременно Националният съвет за закрива на детето проведе своето редовно заседание на 26.02.2008 г. и това беше заседание, което беше посветено именно на проблемите на деинституционализацията, децентрализацията. Това, което би трябвало да се предприеме от тук нататък е за подобряване на реформата. На база на редовните проверки и оценки Държавната агенция за закрила на детето е дала конкретни препоръки, както ви казах. Последващите проверки отчитат неспазване и по тази причина ние предложихме да се предприемат конкретни мерки и едно от решенията на Националният съвет е предложените два плана, за които стана дума преди малко да бъдат разгледани от междуведомствена работна група и впоследствие да бъдат предложени на Министерския съвет за одобряване и вече да се прилагат. Тези проекти, които сме предложили са с конкретни срокове и институции, които сме посочили за изпълнението им.
Искам да припомня, че през периода 2003 – 2005 г. предложихме също такъв план за деинституционализация, проектът на който беше разработен от нас и впоследствие беше прилаган, за да може да се извеждат децата от институциите. В периодът от 2005 година насам обаче дейностите по деинституционализацията не останаха обхванати. Те бяха включени в националните програми през годините.
Второто решение на Националният съвет за закрила на детето е по посока на това работната група за закрила на детето да бъде постоянно действаща към Националния съвет за закрила на детето с разширен състав, като поканихме съдии, прокурори, представители на Министерство на правосъдието, разбира се и неправителствени организации да осъществи един преглед и анализ на законодателството и институционалната рамка на системата за закрила и да я предложи механизми за гарантиране ефективното прилагане на правата на децата в риск и на основа на този анализ групата да изготви предложение за промени в пакет на кодексите, законите и подзаконовите нормативни актове за закрила на детето. Както е известно на всички тук присъстващи председателят на агенцията няма законодателна инициатива, но тези предложения ще бъдат предоставени на министъра на труда и социалната политика. Аз се надявам, че тази работна група, която вече има проведени заседания ще представи своите идеи и предложения на работната група, която беше обявена вчера на високо ниво към Министерския съвет.
Третото решение на националният съвет е по отношение на разработването на модел за укрепване капацитета на общините за планиране, развиване и управление на социалните услуги за деца и семейства в общността, в т.ч. и чрез въвеждане на междуобщинско сътрудничество и планиране на областно ниво, тъй като много от общините нямат капацитет за развиване на алтернативни услуги. Такъв капацитет може да бъде открит в съседни общини или на територията на областта и това е европейската практика, особено сега когато имаме възможността да усвояваме средства по европейските фондове и когато кметовете са активни и имат желание да се възползват от тези ресурси, биха могли да кандидатстват с проекти за подобряване на условията за децата чрез алтернативни услуги.
Във всички тези случаи забравих да кажа, че сме си набелязали конкретни срокове.
По точка четвърта. Националният съвет за закрила на детето препоръчва на управляващите органи на оперативните програми по структурните фондове на Европейския съюз и комитетите по наблюдение да насочат приоритетно програмите в подкрепа на реализиране на общинските, областните и регионалните планове за социалните услуги в общността, както и на нов тип услуги, близки до семейната грижа за деца. Това е разбира се е с постоянен срок.
По точка пета. Националният съвет за закрила на детето да разработва и предоставя на Министерския съвет два пъти годишно подробен отчет за напредъка по изпълнението на взетите решения, с цел проследяване на ефективността на предприетите мерки в реформата на институционалната грижа.
Ако позволите, ще споделя с вас нашето становище, накратко разбира се, по отношение на основните проблеми в процеса на деинституционализация. Според нас на първо място следва да се подобри ресурсното обезпечаване на системата , което да ускори процеса на деинституционализация. Има и вече действа система за закрила на детето в България, която доведе до промяна в обществените отношения и за да се постигне устойчивост и да се повиши нейната ефективност е необходимо да се обърне сериозно внимание на ресурсите – човешки, финансови и материални.Във връзка с това са нужни професионални стандарти за социална работа с деца, за поддържащо обучение на кадрите в системата за грижа и закрила на детето, които да бъдат обезпечени от държавата.
На второ място струва ми се, че е необходимо специализираните институции по закрила, които работят по свои нормативни актове да синхронизират тези актове. Те не са напълно докрай синхронизирани по наше наблюдение и да бъдат актуализирани според възникващите потребности.
Изградена е нормативната база, на която се основава системата, но в резултат от настъпилите промени в практиката и новите цели и предизвикателства в работата с деца е необходимо правната база да бъде развита и актуализирана. Считаме, че са необходими промени в Семейния кодекс, в Закона за закрила на детето , както и на устройствените правилници на специализираните институции за деца.
По отношение на обществените нагласи срещаме огромни трудности. Съществуващите нагласи и мисли на немалка част от хората, че държавата се грижи по-добре за децата и институционалната грижа е по-добра отколкото техните родители да се погрижат и че това е нейно задължение, създава огромни трудности. Грижата и отговорността за деца е грижа и отговорност преди всичко на техните родители, а когато те не могат да се справят се намесва държавата за оказване на подкрепа и помощ, а не за изземване на функциите на родителите и това трябва да бъде посоката на нашата превантивна работа от тук нататък. Разбира се и чрез санкции за безотговорно родителство, но най-вече чрез подкрепа за отговорно родителство.
Смятам, че ресурсите на семейното планиране и семейната медиация би следвало да се развиват от тук нататък, за постигане на една ефективна превенция на изоставянето, защото ранните бракове, ранните раждания,отпадането от училище, всички тези рискове, на които са подложени децата – сексуално насилие, малтретиране, различни форми на експлоатация социалното изключване е факт. Стига се до един омагьосан кръг, от който няма излизане. Децата изоставят след това своите деца в домове и т.н. и по тази причина струва ми се, че трябва да се наблегне най-вече на образованието и то от най-ранна възраст и на семейното планиране.
Недостатъчният на брой все още услуги за деца и семейства с неравномерно разпределение на територията на страната и често неотговарящи на потребностите на местно ниво. Услугите на местно ниво все още не са достатъчни, за да могат да поемат огромният брой от институционализирани деца.
Както знаете в обществото все още няма култура да се осиновяват деца от малцинствен произход, деца с увреждания и деца, по-големи от 3-годишна възраст и това е всъщност преобладаващата част от децата в институциите и държавата няма как незабавно да намери алтернативи за тези деца. Тъй като твърде често се шири такава една хипотеза, че има около 200 000 бездетни семейства и само 8 000 деца в институции и било достатъчно да се опростят процедурите по осиновяване и проблемът щял да се реши, аз не мисля че това е толкова просто, тъй като тези 200 000 семейства не означава, че са готови да осиновят такива деца. Това е проблемът най-вече. Разбира се и това може да се предприема и мисля, че се обмисля в Семейния кодекс такава промяна, но трябва да се работи преди всичко в посока на превенцията на изоставянето, според нас. Нашата крайна цел разбира се е да няма деца в институциите. Това е една мечта засега. Надявам се , че това е нашата обща цел и предполагам, че в рамките на близките 10 години би могла да бъде постигната. В много развити европейски страни това е отнело десетилетия. Само за 5 години обаче в България успяхме да предотвратим изоставянето на над 8 000 деца и между впрочем се намираме не на първо, както се тиражира, а на шесто място в Европа по брой на деца в институции , като относителен дял към детското население. Между впрочем комисарят по социалните въпроси в Европарламента г-н Шпидла, който поставяше въпросът за грижата за децата в България и ни сочеше с пръст за лош пример е от Чехия и неговата страна е преди България в класацията. Чехия и Словакия са преди България в тази класация.Искам да подчертая специално това.
Твърди се , че в България не се развива добре приемната грижа и това е проблемът за това,че не можем да извеждаме деца. Вярно е това, имаме проблеми и това не е въпрос само на манталитет, който е остарял и който всъщност няма нагласи за кандидати за приемни семейства. В същото това време ние имаме над 5000 деца, които са настанени в семейства на близки и роднини. Какво е това , ако не е вид приемна грижа, питам аз? Това е по-близко до българският манталитет. Това е по-близко до нашата народопсихология. Ние винаги сме имали такова отношение към близките деца. Нашите баби, дядовци, чичовци, лели са склонни да приемат деца за отглеждане при себе си като родители.Какъв е проблемът в нормативната база близките и роднините да бъдат посочени като приемно семейство? В приемни семейства в момента се отглеждат 135 деца, приемни семейства така, както сме го посочили в закона, но близките и роднините виждате , че са много повече. Трябва да се работи и посока на развиване на приемната грижа разбира се, но в никакъв случай това не е панацея. Искам тук да подчертая, че приемната грижа във всички случаи е временна грижа.Това не е трайно решаване на проблемите на децата, защото приемните родители нямат същите права за отглеждането на децата както осиновителите. Те нямат право да вземат решения по отношение на тяхното бъдещо развитие, за операции, за кандидатстване и т.н. Всеки път трябва да се търсят биологичните родители и по тази причина не бива да мислим, че само с развиване на приемна грижа ще решим въпросът. Трябва да се развиват различни на брой и разнообразни по форма алтернативни услуги. Аз отбелязах и преди малко, че съществуващите форми се разгръщат, имаме различни видове социални услуги алтернативни, но техният формат, обхват, разнообразие ще се разширява. Това е нашето становище.
Необходим е изцяло нов подход и реформа във функционирането, управлението и финансирането на услугите за деца и семейства, които да бъдат здравни, социални и образователни. Необходимо е да се дефинират по нов начин социалните услуги и да се опишат ясно , с включен минимален пакет дейности, които трябва да се извършват задължително в рамките на услугата.
Най-често срещаните проблеми в системата за закрила. Първо това са проблемите все още с недостатъчната работа по превенция на риска за детето и семейството. Все още имаме проблеми там. Все още попадат деца в институции, въпреки голямата работа. Все още има проблеми с броя и квалификацията и недостатъчно обучен персонал в институциите, работещи с деца. Все още има недобро сътрудничество между персонала на институциите и отделите за закрила на детето на местно ниво. Все още недостатъчна квалификация на професионални умения при по-голямата част и самите социални работници. Те също имат нужда от постоянно обучение. Недостатъчен институционален капацитет, човешки ресурс в отделите, обучение, техническо обезпечаване и липсата на мултидисциплинарни екипи на местно ниво за работа при особено тежки случаи на насилие и трафик, дейността на които да е нормативно регламентирана и обезпечена.Не се познава все още добре законодателството в дейността по закрила на детето, както от работещите в системата за закрила на детето, така и от обществеността. Това е известно на всички нас. Все още се смесват функциите на органите по закрила на детето. Все още се очаква Държавната агенция за закрила на детето да предоставя мерките за закрила по закона, което е работа на отделите за закрила на детето. Разбира се трябва да се наблегне особено сериозно на индивидуализираният подход на грижата към всяко едно дете в институция.
Това са съвсем накратко нашите виждания по отношение на проблемите и това, което трябва да се подобри.
По отношение на домът в с.Трън искам с две изречения да кажа следното: Снощи проведох среща с главният прокурор, на която го информирах за моят сигнал, който съм подала миналата година, след като аз съм била сигнализирана за случаите на социално насилие към деца от институцията и нямам до този момент информация за резултата от проверката. Аз съм получила съм отговор от районната прокуратура, че е започнато дознание срещу лице, което е извън институцията, а за лицето за което сме получили ние сигнал вътре в институцията, въпросният възпитател, нямало достатъчно събрани доказателства.Впоследствие и по наше настояване възпитателят беше уволнен от работа. Искам да ви информирам, че възпитателят е живеел вътре в дома като наемател, както и други фирми заедно с децата. Това беше констатирано още при нашата проверка. Едно от предписанията ни беше в тази посока – незабавно да бъдат изнесени хората, които пребивават извън институцията в дома. Това не се беше случило и при повторната проверка изцяло. Проведох среща и в МВР сутринта и поставих тези въпроси. Помолих за съдействие МВР да засили полицейският контрол около домовете, да се подсили въобще сигурността на децата в институцията и вън от институцията. За конкретният случай се казва, че бил само криминален. Аз смятам, че той не е само криминален, тъй като има отговорности на органите по закрила, всеки от които имат по Закона за закрила на детето конкретни отговорности. Всеки орган по закрила на детето би следвало да изпълнява своите правомощия и своите отговорности.
Аз считам, че отговорността на ръководството на домът за децата не е само в рамките на територията на дома, а и извън дома, тъй като ние когато имаме свои деца не се грижим за тях само докато са вътре в дома и ако имаме наблюдения и сигнали, че педофил обикаля около детето, конкретно за този случай, би трябвало да предприемем по-спешни и по-конкретни мерки за сигурността на това конкретно дете.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Аз ви благодаря за това, което казахте. Предлагам да дадем думата на колегите за въпроси.Темата с децата наистина е огромна лавина, така че нека да дадем думата и на колегите.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Вероятно аз ще започна разговорът с разбирането, че ние общо взето този разговор не го водим за първи път в комисията. Имам изключителни съмнения и това е нормално, мисля че и никой от присъстващите няма подобна надежда, че в рамките на поредното заседание ще изчерпим тази тема, която според мен е не само заради това, което се случва в последно време, а заради факта, че тя съществува, че решава сериозен социален проблем трябва да бъде коментирана.
Първо по отношение на това доколко и как, освен заради публичната си позиция, конкретните мерки, ако щете даже и публичното говорене,а според мен това е важно, Народното събрание може да намери място в решаването на този проблем.Когато работихме Закона за закрила на детето, в последният му вариант, там общо взето ние мисля, че имахме разбирането, че ще се опитаме да разпишем правомощията на всички органи по закрила и ще дадем възможност те да заявят свои ангажименти, които законът вече е уредил. Според мен ние не трябва да говорим не за това какви са дупките в действащото законодателство.Според мен сериозният проблем е начинът, по който те се изпълняват.Защото ние хубаво , ще направим поредната промяна на Закона за закрила на детето и мисля, че абсолютно основателно е искането да е ясно кой е органа, чиито решения са задължителни за всички останали органи за закрила. Мисля, че това трябва да бъде Държавната агенция за закрила на детето. Предполагам, че групата, която ще разгледа действащото законодателство и подзаконовата уредба разбира се ще даде някакви допълнителни предложения, които не сме успели да видим при предишните обсъждания.На мен ми се ще обаче да разделим обсъжданията си днес и разговорът си днес на две части,защото очевидно е, че ако трябва да правим нещо, то е наистина да направим една силна , успешна, убедителна превенция на изоставянето на децата. Това е безспорното решение.Можем да разгърнем разбирането си за приемно семейство. Това не е трудното решение. Според мен то е лесното решение, ние сме стигнали до него, ще го напишем, ще го уредим, само че има две неща, от които не можем да избягаме.Колкото и чудесно да звучи идеята, че домовете трябва да бъдат закрити и колкото никого от нас не радва фактът, че те съществуват, в крайна сметка част от домовете ще продължат да съществуват. Тях трябва да ги има, защото е ясно , че става дума за деца, особено за деца с увреждания, и то ромски деца,чиито родители в момента няма да ги отглеждат.. Тези не са само от ромски произход, но аз говоря основно за тези деца. Ние нито имаме насреща семейство, което има капацитет, нещо повече, те нямат и желание да отглеждат тези деца. Със собствената си народопсихология ние трудно се преборваме, пречупваме стереотипа. Единственият шанс тези дечица да оцеляват, за съжаление е наличието на домове.
Второ. Може би домът в с.Могилино беше една такава провокация, но ние водим основно разговорът за тези деца, децата с ментални и физически увреждания. Те са най-сериозната ни грижа. Те са най-безпомощни да решават не просто бъдещето си, а настоящето си. Мисля си, че ние по-малко говорим за другите деца, които също имат нужда от по-специфичен тип отношения и е добре всички власти със своите ангажименти да разделят правомощията си, т.е. да обединят задълженията си, да е ясно кой какво прави и кой координира, контролира, ако щете организира целият този процес, защото ние иначе ще останем на ниво работни групи, в които всеки нещо работи и няма да сработи нашата принципна концепция за това какво се случва с тези домове. Вие казахте, че има срокове и това е чудесно, и ние ще можем да видим какво е бъдещето на децата там.
Аз искам да попитам, въпреки че това не е най-удачният въпрос, какво правим с помощните училища? Ние се опитваме голяма част от децата да бъдат интегрирани в помощните училища.Ясно е, че една голяма част от тези деца все пак могат да получат някакви знания и умения извън масовите училища, все пак във вид, какъвто до този момент са предлагали помощните училища с наше по.различно виждане функциониране.В края на краищата тук има един проблем, от който няма как да избягаме. Той се налага и това са хората, работещи в домовете. Вероятно наложително е да бъде изработен стандарт за професионална работа с деца. Проблемът е как вместваме тези хора в стандарта. Аз знам, че от много говорене, ние в момента трябва да мотивираме и това, което носи в себе си потенциала да работи добре, да работи отговорно с тези деца. Давам си сметка, че ниските възнаграждения не изпращат в тези домове може би най-подготвените и хората, които умеят да работят с деца. Ясно ми е обаче, че голям набор от желаещи да работят в тези домове няма и тогава, когато ние ги укоряваме, оценяваме и ако щете провокираме да правят нещо, да е ясно, че на този етап работим сега, защото в бъдеще вероятно няма да бъде така, но днес работим с този потенциал от хора да работи върху техните знания и добре би било да излязат малко извън стереотипа, с който те обсъждат своята собствена работа. В неделя аз чух една фраза от директор на дом, която мен много ме впечатли, дано не съм го разбрала правилно. Той се притесняваше от това, че се прилагат различни като модел домове за работа, т.е. реквизитите вътре били различни. Не може да искаш единен модел. Дано аз не съм разбрала точно поводът за неговото изказване, но това не е големият проблем.Различните реквизити не объркват начинът ни на мислене.Те трябва в края на краищата да извадят от себе си всичко, което опитът ни е научил. Това е важното и да имат интерес към други полезни практики.Ние трябва да се опитваме с повече интервенция да работим за базата на домовете, да търсим възможността вече на другите центрове, в които тези деца трябва да правят нещо.
Аз съжалявам, ако моето изказване е по-дълго, но ми се струва, че ние можем да търсим възможностите на тези деца като изява, като реализация и чрез обединените детски комплекси, за които все още имаме проблем с финансирането и сме изтървали едно по-убедително финансиране през тази година. Същото се отнася и за центровете за работа с деца. Това означава, че трябва да извадим децата от тези затънтени села, в които се намират част от домовете и да ги привлечем към една по-сериозна обществена среда, в която те да се вместят и да търсим възможности за това.. Ясно е, че само с възможностите на персонала, който работи в домовете, много трудно можем да обърнем тенденцията.
Г-ЖА ШЕРИН МЕСТАН: Ако позволите да направя кратък коментар по тези въпроси.Разбира се ние не се разминаваме с Вас в оценката си за състоянието на квалификацията на персонала в домовете и за мотивацията им да работят в тези домове. Аз искам да ви уверя, че когато сме правили оценките си за институциите, ние сме се ръководили и от този критерии- обученост, квалификация на персонала, способност да се справи с това много тежко предизвикателство и такива домове като в с.Могилино, които са в отдалечени и затънтени краища няма как да привлекат специалистите, които да посрещнат специфичните потребности на тези деца в дома и това е бил един от критериите, поради които е взето това решение.
Второ никога не сме оставили домовете след оценки, след проверки без подкрепа както по изработване на техните институционални проекти, с методически указания точно как да ги направят, провели сме многобройни обучения както на персонала да домовете, така и на общинските власти на местно ниво, съвместно с неправителствените организации и продължаваме да го правим. То е и в крайна сметка и въпрос на капацитет на цялата система.
Аз искам тук да вметна, че Държавната агенция за закрила на детето разполага с 37 души в Дирекция Контрол по правата на детето в цяла България. Извън София имам по 5-ма експерти в 5 областни града, които отговарят за няколко области и тези хора осъществяват непрекъснат мониторинг и контрол във всички домове за деца 144 на брой, във всички болници, училища, детски градини и навсякъде където има деца. В семействата мерките се правят не само по сигнал, а са планирани проверки. Тази година приключват в края на март проверките във всички домове за медико-социални грижи, след което продължаваме да правим планови проверки по поръчка на Върховна административна прокуратура на всички домове на деца с увреждания, на деца лишени от родителска грижа, след това имаме планови проверки на всички доставчици на социални услуги,лицензирани от нас, както и такива, заложени от миналата година в Националната програма за тази на интегрирани мерки, които ще правим с други партньори на местно ниво.
По отношение на помощните училища във връзка с плановите проверки. Искам да припомня, че миналата година Държавната агенция за закрила на детето направи планови проверки на всички помощни училища и ние представихме на Министерство на образованието и науката и на всички, които се интересуват и на нашите партньори тези анализи от проверките, вследствие на което бяха предприети някои мерки за промяната на работа на диагностичните екипи. Впоследствие знаете, че за няколко години вече 4 400 деца, доколкото ми е известно от Министерство на образованието и науката са интегрирани в общообразователните училища с над 900 ресурсни учители на деца с увреждания.Разбира се, че предстои много работа. Аз не казвам, че нещата са перфектни.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Местан, най-напред искам да ви поздравя и мисля, че този документ, който е раздаден на всички, е на Държавната агенция за закрила на детето. Той е много хубаво подреден, много добре е систематизиран. Той може да бъде и много по-голям, разбира се може да има и повече анализ, но в крайна сметка искам да посоча основните точки, които вие сте подредили като превенция, второ за реинтеграцията и настаняване в семействата на близки и роднини – 4 настанявания в приемно семейство, 5 настанявания в специализирана институция и 6 направления за ползване на социални услуги. Тази цел, която е неизпълнима според мен и която си поставяме за това да не съществуват изобщо такива домове за настаняване на деца, било те с увреждания или на деца, лишени от родителски грижи, всъщност тази цел би могла да се постигне. Тя ако в момента е неизпълнима, би могла да се постигне и особено силна е първата точка, т.е. превенцията.Това, което на мен ми прави впечатление е следното: в първа точка се казва, че социалните работници са работили по 3 477 случая на превенция в институцията, предотвратено е настаняването на 1 721 деца, т.е. според тази първа точка не е предотвратено настаняването на 1 756 деца, макар че в т.5 е написано, че настанените деца са с 1000 повече – 2 616 деца. Вероятно по някои от случаите може би не е работени, а може да има и някаква друга причина. Мисълта ми е, че ако всяка година имаме настаняване, както през 2007 г. са настанени 2 616 деца, колкото и да се борим всички, че вие в отдела за закрила на детето и т.н. трябва да осъществявате реинтеграция, настаняване в семействата на близки и роднини, никаква полза няма, ако тази бройка не намалява периодично и всяка година, т.е. ако там бъдат съсредоточени усилията на повечето хора, които работят, би могло да се постигне по-добър ефект.
Един единствен въпрос имам и той е след като има 1756 деца, настанени в институциите или приключили неуспешно 1756 случая имате ли анализ и какво показва този анализ? Защо е неуспешно приключила работата по тези случаи?
Имам и един малко страничен въпрос, за който може би нямате информация. Казано е, че е предотвратено настаняването на новородени деца -1731 случая, а на колко не е предотвратено?
Г-ЖА ШЕРИН МЕСТАН: Миналата година са настанени в институции 1300 новородени деца.
Аз много се радвам, че нашето разбиране е еднакво по отношение на мерките, които ще се предприемат от тук нататък за превенция. Аз не случайно и в неделя в гр.Русе, подчертах три пъти думата превенция. Това е ключът и най-вече чрез образование, най- вече чрез семейно планиране ще се решат нещата. Но по отношение на това какви са причините да се предотврати настаняването на всички деца, по които са работили отделите, струва ми се че отделите за закрила на детето биха могли да дадат по-компетентен отговор на това, тъй като Агенцията за социално подпомагане е принципал на отделите, но имам експерти от Държавната агенция за закрила на детето, които правят и такива анализи. Ако позволите те могат да ви дадат по-конкретна експертна информация по този въпрос.
Г-Н ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да Ви попитам имате ли добро взаимодействие с тези отдели за закрила на детето?
Г-ЖА ШЕРИН МЕСТАН: Проблемите ни възникват от там, че много често в обществото не се разбират нашите различни роли. Много често нашата работа се идентифицира с работата на отделите за закрила на детето и от там идва разминаването. Ние разбира се ръководим методически тяхната работа, даваме своите насоки, но в същото това време знаете, че и в Агенцията за социално подпомагане има такова звено “Закрила на детето”. Те получават и от там методически указания. Струва ми се, че трябва да се прегледа институционалната рамка още веднъж, за да има абсолютно разпределение на отговорностите и да няма дублиране на функциите и да има по тази причина ефективна система.
Благодаря!
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Аз Ви благодаря, госпожо Местан. Аз искам да кажа нещо, тъй като бяхме в неделя заедно с президента в гр.Русе и имам лично мое мнение, за което мислих, когато пътувах от гр.Русе за гр.София.На предишното заседание на комисията ние предложихме да направим една контактна група и наистина всички институции да бъдат събрани и да работят в тази насока. Въпросът е кой ще е отговорникът за цялата тази работа. Ние трябва да определим човекът, който ще контролира нещата, защото Вие имате шапка министерство, след това има министър председател и всички останали. Позволявам си да го кажа това като човек, който е бил министър и знам за какво става въпрос, като имам предвид чисто административната власт. Единственото нещо, за което и казахте и аз ще го потвърдя, се състои от четири букви – пари, само пари. За да може да се направи това нещо, трябват пари.Дали хората, които работят в домовете ще бъдат добре обезпечени, дали децата ще има какво да ядат, дали ще има кой да им плати тока и водата, дали ще има кой да ги пази? Да не говорим за случаят в с.Трън, защото той е съвсем различен и не е свързан реално с всичко, за което тук говорим.Всичко опира до пари.
Моята молба е Вие и Вашите експерти да направите един проекто-бюджет. Това е което зависи от Държавната агенция за закрила на детето. Направете го така, че да може нашата комисия да предложи на бюджетната комисия не от 01 януари догодина, а от 01 август т.г. защото финансовата година реално завършва на 01 юли, когато завършва шестмесечието. Ние трябва видим какъв е излишъкът, какво е направила държавата. Ако сте чели последният брой на в-к Капитал , ще разберете, че 1 млрд. и 400 млн.лева ги няма. Сигурно са отишли някъде. Ние говорим тук за с.Могилино и за 1 млн.лева или за 5 млн.лева.Това е смешна сума. Направете нещо, с което ние можем да ви помогнем, защото това ние можем да направим. Сега се отпуснати 8 млн.лева по Постановление № 33 от м.февруари т.г. за закриване на домове и всичко останало. Нека да бъдат 80 млн.лева, но да ги направим тези деца щастливи доколкото можем. Нашата колежка каза също, че има много семейства, които искат и в същото овреме не искат да имат деца от ромски произход. Госпожа Панева е запозната със семейният кодекс и знае как стоят нещата. Нека да направим така, че да дойдат хората от вън и да осиновяват деца. Аз преди 15 години помогнах на едно семейство да си осинови дете от България и до ден днешен те са щастливи и ми изказват благодарност. Нека да направим така, че това по-бързо да се случва и ние няма да имаме проблеми с тези неща. Това е мое лично мнение. Тук ще си кажат мнението и специалистите. Ако е необходимо ще поканим в комисията и г-н Орешарски, за да изясним пред него проблемите и за да може просто вие да се чувствате свободни. Вие сте изпълнителната власт, вие управлявате нещата.
Аз мисля, че всеки един от нас ще направи необходимото, за да може да ви помогнем. Ние очакваме да направите вашите предложения.
Г-Н ШЕРИН МЕСТАН: Много благодаря за това, че повдигате този въпрос г-н Иванов. Аз нееднократно и в тази комисия най-вече съм поставяла въпросът с проблемите на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на бюджета и това, което винаги сме залагали и не се е одобрявало впоследствие. За тази година искам да кажа, че ние имаме 3 000 лева за капиталови разходи, с които се очаква да закупя нови автомобили за всички звена. Аз имам един автомобил от 2001 г., а вторият ми автомобил е предоставен за една година ползване. Предвижда се 14 % съкращаване на щата на агенцията. В момента щатната бройка е 100 души, а със съкращенията ще станат 86 души, заедно с дирекция “Контрол”, която е от 7 души. Това са много трудни и тежки въпроси и аз се надявам наистина заедно да обсъдим тези проблеми и да се вземат адекватните решения. С бюджетът, който ми е предоставен тази година от първостепенния разпоредител , аз ще мога да направя своите планови проверки само и тези по сигнал до средата на годината и от там нататък приключвам. Няма да имам средства. Това е проблем, който не за първа година стои пред нас. Аз всяка година съм го поставяла, получавала съм допълнително финансиране със съдействието на министър председателя и министъра на финансите.Аз смятам и тази година да поставя този въпрос. Мисля, че статутът на този специализиран орган би следвало да бъде подобаващ на неговата роля.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ -ЛУЧАНО: Аз прочетох едни документи, съгласно които Агенцията по туризъм иска да стане първостепенен разпоредител на средства. В това няма нищо лошо. Поискайте и вие това. Просто ви давам съвет. В мое лице можете да намерите човек, който да помогне и който наистина да застъпи тази теза. Специалистите да напишат предложение и ако имате нужда аз също ще ви окажа съдействие, тъй като съм запознат с тези неща. Няма нищо по-важно от децата.Децата са такъв огромен диапазон и аз преди да стана председател на комисията не вярвах, че ще се сблъскам с това нещо. Всеки ден възниква някакъв проблем с децата.
Г-ВАЛЕНТИНА БЛАГОЕВА: Има един проблем, който според мен е важен. Тогава, когато взехме решение да излязат от структурата на образованието и да отидат тези домове под шапката, т.е. под ръководството на общините, тогава логиката беше точно заради това не само защото може да бъде обгрижван всеки дом от страна на местните власти пряко, а и защото с помощта и на неправителствените организации общините могат да намерят този капацитет по разработката на проекти и по използване на възможностите на структурните фондове. Дали има някаква информация за това колко общините до този момент са успели да работят в тази посока.Ясно е , че тази мярка е задължителна за увеличаване на капацитета там, тъй като част от проблемите, за които говори г-н Иванов по този начин могат да получат своето решение.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Местан, поздравявам Ви за подробният доклад, който прочетох доста внимателно. Тук не става въпрос по някакъв начин да си търсим кусури въпросът е да намерим начин да преодолеем някои пречки , които стоят пред нас и да нямаме деца по институциите. Да , това е много хубаво, аз съм също за това, но навремето имаше един строй, който беше наречен социализъм и който ни обясняваше, че при комунизма всички ще сме равни, просто не може да стане това нещо. Държавата го има този проблем и той се решава по различен начин. Начинът е един – не можем да елиминираме изцяло домовете. Не можем да ги елиминираме, защото представете си за момент, че ги няма тези домове, че са намерени семейства на всички деца. Една част от тези деца след първата година примерно или след първите месеци ако не се адаптират, след това става много сложно. Идеята е тази, която точно г-н Лучано я каза.Това е крайъгълният камък – финансирането. Аз съм съгласен с Вас за едно нещо – хубаво е тези домове да ги изтеглим от тези малки селца, там където никой не иска да ходи да работи. Ако има добро финансиране, мисля че ще намерим и кадри. Ако в момента преквалифицираме кадрите, те след това ще искат и по-добра заплата и ние отново опираме до едно нещо, наречено финансиране.
Специално за домът в с.Могилино, ако се осигурят малко финансови средства, нещата ще се нормализират. Аз доколкото знам напоследък там нещата са се променили. Някакъв слънчев лъч е проблеснал в самият дом.
Аз отново се връщам на изказването на председателят на комисията, който направи предложение относно финансирането, като искам да отбележа, че трябва да се направят подробни финансови проекти конкретно за определени домове. Преди това ние също така трябва да направим една друга програма, като всички такива малки домове ги преместим в окръжни градове и като ги направим окръжни центрове. В тези села много трудно ще просъществуват домовете. Не е нужно да крием проблемите в домовете в тези села , не ни прави чест. Едно време е била такава целта, говоря преди демокрацията. Сега имаме реалната възможност да го поправим това нещо.
Идеята ми е да променим малко този девиз “Да няма деца в институциите”. Ние трябва да го променим и да кажем :“Нека децата ни живеят със сигурност в семейства, или там където е най добре”. Нека ние да не конкретизираме къде за тях е най-добре. Въпросът ми беше да не го конкретизираме. В много случаи децата израстват в тези институции, там е тяхната крепост, там е тяхната сигурност. Ако са в едни добри ръце на професионалисти те ще отраснат като едни много добри хора. В САЩ дори и в биологичните им семейства когато видят, че децата се малтретират, че не могат да раснат в едно семейство добре, те ги вземат от тях и ги настаняват в домове.
Благодаря!
Г-ЖА ШЕРИН МЕСТАН: Уважаеми господин Стоянов, аз съм съгласна с Вас, че следва да има един конкретен план за всяка една институция и че всички институции, които са обявени от нас за закриване са именно в такива селища, където няма качество на грижата и където няма възможност децата да израснат в нормална социална среда. По тази причина сме предложили закриването на такива домове, като домът в с.Могилино. Ние сме обявили останалите институции за реформиране и струва ми се, че самият израз “реформиране” не се разбира много добре от нашата общественост. Ние имаме предвид това, че не желаем да съществуват повече подобен вид институции.Ние искаме те да се развиват като нов начин на грижа, като нов подход към детето. В тези институции ние предоставяме възможност вътре в тях да се развиват алтернативи, т.е. децата ще могат да се ползват от алтернативите в институциите, но когато те предоставят онази грижа, от която се нуждае детето. Ние не можем повече да продължаваме да поддържаме казармен тип институции, които приличат повече на затвор, отколкото на дом, защото ние ги наричаме дом за деца, а повечето от тях на този етап по-скоро приличат на затвори. Те са с много на брой деца - 100-200 деца.Персоналът няма как, дори и да иска да се грижи добре за всяко едно от тях. Вие знаете в семейството как се отглежда едно дете, дори две деца е трудно да отгледаш. Нашата крайна цел е именно тази – да предоставим възможност институциите вътре в себе си да предоставят алтернативни услуги чрез преквалификация на персонала и чрез подобряване на качеството на грижа. Ние не казваме, че на всяко дете ще намерим още сега семейство. Това е невъзможно и аз го казах в самото начало.Ние не говорим достатъчно разбираемо или просто нямаме еднаква представа за реформирането на тези домове и от там идва това разминаване.
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Тъй като последен говори г-н Димитров ми се иска да тръгна от разбирането, което и в нормативната база и в нашите разговори, които водим тук в продължение на година и половина, преди това наши колеги са водили тези разговори, че все пак институциите, домовете за отглеждане на деца са място за временен престой на децата. Това е най-важното разбиране според мен, защото в противен случай ние приемаме, че нямаме право да говорим за отговорно родителство, не бива да говорим за това, не трябва да провеждаме никаква превенция, просто така както сега сме тръгнали и това е една положителна европейска тенденция, децата които се раждат 50 % повече процента да бъдат в семейства на съжителстващи и че могат да живеят повече от 70 % от младите на тази база да съжителстват. Да, това е модерно, това е прогресивно, това е добро, но това е и едно разширяване на входа на системата, тъй като за съжаление при нас фунията е точно такава. Входът е много широк , непрекъснато влизат в него деца и изхода, който като че ли като пропуснем във времето от едно до три, след това става толкова тесен, че няма излизане и за съжаление децата, които трябва да стоят месец, два, година остават повече. За съжаление родителите, които след 6 месеца са решили какво да правят с това дете от тук нататък, два дни преди шестия месец идват и казват: “Аз съм почти готов, правя си къщичка, търся си работа, съгласен съм, че имам близки и роднини, които ще ни подпомогнат…” и тази одисея продължава през следващите шест месеца, след това през следващите шест месеца и т.н.
Аз се радвам, че ние вече имаме на разположение новият Семеен кодекс, в който голяма част от тези проблеми са маркирани, че са доработени докрай и които ще предизвикат един обществен дебат, ще предизвикат дебат във всички институции, които касаят работата ни с децата, със семейството, с грижата ни не само за демографските проблеми на държавата, но и за това как както се родят тези деца трябва да направим от тях човеци. Очаквам този дебат наистина да се случи и до такава степен да подобрим законодателството, разбира се то в никакъв случай не може да бъде идеално, защото условията се променят, а условията налагат по-нататък тези промени, но все пак той да отговори на съвременните изисквания.
Опитах се тези дни да си прочета наново Закона за закрила на детето и установих колко много ние сме виновни за това, че вие само можете да давате предписания и нищо повече. Да, прекрасно методическо ръководство, силни разработки, силни специалисти, добри специалисти, които могат да ни дадат добри насоки за работа. Най-важната институция на територията на страната е дирекция Социално подпомагане и закрила на детето. Кой кмет питам аз и по какъв начин може да контролира тази институция? Да правим едни комисии за закрила на детето към общинските съвети и всяка година ги актуализираме и т.н. Дефакто тяхната дейност е почти формална.Директорът на дирекцията ги свиква от време на време. Вярно е, не отричам, че между тези институции има комуникация. За съжаление, дами и господа, миналата година до м.май не беше на практика стартирала социалната услуга в близо 88 дома и беше вменено на общините да се грижат за тях.Нямаше го моделът, нямаше го институционалният проект в тези институции, нямаше онова , за което говорим - за едни деца има дневна грижа и те се връщат в семействата, за други деца седмична грижа – в края на седмицата бъдат в семействата си и да престояват за по-дълго време. Нямаше модел, в който 5-6 деца да бъдат изолирани в един от секторите на този дом, да се чувстват като една отделна общност. Имаше разработки, но не бяха реализирани. Имаме много неща да решим, да се случат тези неща и тук аз бих се съгласила с нашият председател, че много от тези дейности, които трябва да свършим са свързани с пари. Най-напред обаче е разбирането, най-напред е отношението на хората, които работят в институцията и на онези, които им създават условия да работят добре. Къде са тези мултидисциплинарни екипи? Ние говорим за този дом в с.Трън, и за това че от известно време имаме един психолог, но той е там на половин ден и колко много деца има. В гр.Дупница ние имаме психолог,който работи от много години там и въпреки всичко имаме проблеми. При 36 деца имаме психолог, а тук при тези 100 деца нямаме психолог. Аз искам да отворя една скоба и да кажа на колегата Димитров, че това че един дом е в малко населено място има и своите предимства и своите недостатъци, защото домът в центъра на гр.Дупница има толкова недостатъци – децата спокойно могат ходят където си искат. Ние сме разписали, че след 22.00 часа настойник или възпитател трябва да ги съпровожда. Къде колега сте видели такова нещо че се случва? Ние родителите понякога не можем да накараме децата да се прибират навреме.Вие знаете кои са функциите, свързани със закрила на детето, след това се извършва полицейска закрила и т.н. Питам аз колко търговски работници, които предлагат алкохол в близост до училищата са санкционирани, колко дискотеки и други нощни заведения са санкционирани. Има деца под 16 години, даже по-малки без родители да им се сервира алкохол.
Цялата система ако не заработи синхронно като една машина,която непрекъснато да се смазва, но да се смазва със санкциите, защото какво може госпожа Местан да прави. Тя може само да наложи санкции на тези, които са в регистъра за социални услуги. Конкретно може да се наложи административно наказание глоба.
Г-ЖА ШЕРИН МЕСТАН: Аз мога да наложа глоба, ако имам сигнал и тези средства веднага отиват в Агенцията за социално подпомагане.
Г-ЖА МАРГАРИТА ПАНЕВА: Ето това вие можете да направите.Там пише, че социалният работник може да бъде санкциониран от директора на дирекция. Кой може да санкционира всички работещи в тези институции? Това може ли да направи работодателят, принципала или кмета? Как той ще може да го стори, с какви компетенции? Даже отделите Образование вече са закрити.Остава само един човек в общините, защото знаете те кой командваха.Има един директор на дирекция Социални дейности в по-големите общини, но какво по-напред да свърши този човек?
Искам да ви кажа, че ако ние наистина не създадем предпоставки всички тези органи да заработят, резултати няма да има. Чудесно е това, че сте обсъждали и взаимодействието между общините, защото колеги във всички тези домове са събрани деца с родители или с поне един родител от различни общини. Ако всички тези кметове успеят да намерят общ език и да създадат условия на семействата, които са се отказали от тези деца да ги приемат, ето ви най-добрата възможност. Тук сте права за приемната грижа.
Аз искам да ви кажа също така, за да не вземам отношение в точка Разни, че онова, което сме започнали с институциите по отношение на Семейният кодекс продължим да го развиваме ще бъде чудесно. Аз чакам сега нова информация от Министерство на правосъдието. Аз ще поканя и колегите на тези дебати и ще ги помоля да ни съдействат. Там ще разискваме въпросите по осиновяването, излизането от институции, развиване на алтернативни грижи т.н. На нас наистина са ни потребни нови документи, ново законодателство, които да сложат нещата на място и след това ако някой си е позволил да не изпълнява закона, да бъде наистина наказан.Ние в България сме имали хубаво законодателство и се хвалим навсякъде, но няма кой да го реализира. Време е да станем европейци и в тази област.
Г-Н ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Госпожо Панева, нещо не сме се разбрали специално по отношение преместването на деца от малки селца в областните или големите окръжни градове. Установяването на контрол на децата вече е нещо съвсем друго.Идеята ми е премествайки ги там, в големия окръжен град първо персоналът, за който говорим, че е в голям недостиг в малките села там няма да го има този проблем. Един хубав , голям дом, който е добре оборудван, и с едни добри заплати на персонала, ще привлече хора, и то квалифицирани хора. Господин Иванов спомена за финансирането. Съгласете се с мен, че кметът на един окръжен град много по-добре ще се грижи за един дом и гласа му много по-добре ще се чува, когато поиска бюджет за този дом,отколкото един кмет на едно по-малко селце, какъвто е случая със с.Могилино. Благодаря!
Г-ЖА ШЕРИН МЕСТАН: Аз точно в тази връзка поздравих кметът на гр.Русе в неделя, тъй като той предостави терен за децата от с.Могилино в нормална социална среда, тъй като нашата общественост няма да продължава постоянно да се стресира при вида на деца с увреждания, ако тези деца растат в нормална среда, пред очите на обществото и ние свикнем да общуваме с тези деца, да ги виждаме всеки ден сред нас и нашите деца ще ги възпитаваме адекватно в тази посока. Това е една от причините, поради която ние настояваме тези деца с тежки здравословни проблеми и увреждания да растат в социална среда, където има експерти и специалисти, където е обществеността, която да престане да се стресира при вида им.
Аз искам да благодаря на г-жа Панева за това, че наистина успя да обобщи основните дефекти, това което би следвало да се предприеме като мерки за преодоляване на проблемите в системата. Искам още веднъж да подчертая, че Държавната агенция за закрила на детето в рамките на своите правомощия не е в състояние да ги осъществява изцяло. Даваме постоянни предписания , правим контрол, повторни проверки, но на много места тези предписания не се изпълняват и е крайно време струва ми се този държавен орган да получи и правото да наказва за неизпълнение на предписанията си или изобщо да не съществува, тъй като нашите колеги от агенцията са силно демотивирани вече на седмата година от съществуването на агенцията, тъй като се налага поради естеството на наименованието на агенцията само и поради естеството нашия статут непрекъснато да носим отговорност и за работата на другите органи по Закона за закрила на детето, тъй като координацията не се състои в това ние да изпълняваме функциите на всички органи по закрила на детето.
Благодаря на комисията за подкрепата в това отношение. Работната група, която е създадена към Министерския съвет ще вземе подобни решения в тази посока, тъй като вече се чуха такива сигнали.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ.ЛУЧАНО: Аз Ви благодаря, госпожо Местан. Има ли други въпроси към агенцията? Благодаря ви.
Аз отново бих искал да кажа по отношение на бюджета, че ние ще направим всичко възможно да получите повече пари и наистина да можете да се разпореждате. Това което чух от г-жа Панева и това, което Вие казахте, госпожо Местан, да направим всичко възможно в законодателството да получите повече правомощия е много важно, защото Държавната агенция за закрила на детето е нещо много обещаващо, нещо много ангажиращо, но в крайна сметка когато няма правомощия човек, всъщност какво получава – една секретарка и един шофьор, ако говорим реално. Трябва да се върши работа и тази агенция да бъде изпълнена със смисъл, за да можете да си вършите работата реално. Аз снощи гледах предаване по телевизията и за това, че има застреляно дете или за това ,че едно дете е скочило от етажа на сградата пак вие сте виновни, без да имате нещо общо с това.
Аз мисля, че имате подкрепата на комисията и ние ще направим всичко възможно, за да постигнем желаните резултати.
Благодаря още един път на Вас и на Вашият екип за участието в заседанието на комисията.
Г-ЖА ШЕРИН МЕСТАН: Благодаря още един път за тази подкрепа на комисията. Изключително съм удовлетворена.Аз още веднъж ще повторя това, което казах и сутринта – по-добре агенцията да бъде закрита, ако ще продължаваме по този начин да работим.
ПРЕДС.Г-Н ВАСИЛ ИВАНОВ –ЛУЧАНО: Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на комисията.