ОТНОСНО: Разработка на „Втори Национален план за разпределение на квотите за търговия с емисии в съответствие с Директива 2003/87/ЕС” и отражението на емисионните квоти върху рамката на енергийната стратегия на страната

---

На свое редовно заседание , проведено на 21.05.2008 г. /сряда/ от 14.30 часа, зала № 456 Комисията по енергетика обсъди постъпилата от Министерството на икономиката и енергетиката(МИЕ) Информация относно състоянието на разработката на „Втори Национален план за разпределение на квотите за търговия с емисии в съответствие с Директива 2003/87/ЕС” и отражението на емисионните квоти върху рамката на енергийната стратегия на страната.
Основният докладчик по проблема за разработката на Втория Национален план за разпределение на квотите за търговия с емисии- Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не представи своето виждане.

След прегледа на представената информация от МИЕ Комисията констатира :
Схемата за търговия с квоти на емисии на парникови газове е възприата като основен инструмент на ЕС за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото. Директива 2003/87/ЕС въвежда Европейска схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове в рамките на Общността.
От 1 януари 2005 г. в страните членки инсталациите попадащи в обхвата на Директивата, ограничават своите емисии от въглероден диоксид (СО2) до определени нива за двата периода 2005-2007 г. и 2008-2012 г.
За България прилагането на Директивата стартира с присъединяването й към Европейския Съюз на 01.01.2007 г.
Според Директивата, от 1 януари 2007 година българските инсталации, попадащи в обхвата на Директивата ще могат да емитират въглероден диоксид само ако притежават разрешително. Разрешителното задължава дружествата да предават в края на всяка календарна година количеството квоти за емисии на въглероден диоксид, което е равно на количеството емитиран въглероден диоксид за тази година. В случай на недостиг на емисионни квоти, операторите имат възможност да закупят недостигащото им количество на европейския пазар или от проекти „съвместно изпълнение” и „чисто развитие”, съгласно протокола от Киото.

Справка :Основните елементи на Схемата за транспониране на подхода на ЕК при формиране и управление на Националния план за разпределение на квотите са:
o Разпределение на квотите чрез Национален план за разпределение на квоти (НПРК);
o Издаване на разрешителни за емисиите на парникови газове за всяка инсталация;
o Мониторинг, верификация и докладване на емисиите;
o Регистър за транзакции на квоти;
o Контрол на изпълнението и налагане на санкции.

България вече регистрира едногодишен период от реализация на Националния план за разпределение 2007 г.,който е базата-знания за подготовка на Втория Национален план.
С Решение на Европейската Комисия от 26 Октомври 2007 г., общото количество на квотите, които страната следваше да разпредели безплатно през 2007 год. е определено на 42,27 млн. тона въглероден диоксид
Справка : Този таван представлява 18 % по-малко количество емисионни квоти от предложеното от страна на Р България в приетия от МС НПРК 2007 и е 96,6% от фактически емитираните количества въглероден диоксид от участниците в схемата за 2007 год.
Разпределението на квотите е осъществено от Междуведомствена работна група.
Справка : Междуведомствената работна група е от представители на Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на финансите, Национален статистически институт и представители на неправителствени организации: Българска Стопанска Камара и браншовите организации на попадащите в обхвата на Схемата браншове – Българска асоциация на циментовата индустрия, Българска браншова камара на енергетиците, Браншова камара на целулозно хартиената промишленост, Стъкларска индустрия, Браншова камара на черната и цветна металургия, Българска камара на химическата промишленост, Български съюз на керамиците (Заповед РД-186/06.04.2005). Разработването на Плана се подпомага от български и холандски консултанти по проект,
Преразпределението на квотите е базирано на верифицираните емисии от докладите на операторите на инсталациите, участващи в схемата.
В законовия срок (31.03.2008 г.) не всички оператори на инсталации - участници в схемата - са представили доклади. Затова , в новия НПРК 2007 са дефинирани три типа инсталации, както следва:
1. Инсталации с предадени верифицирани доклади;
2. Инсталации с предоставени данни от мониторингови доклади, които все още са били в процес на верификация;
3. Инсталации, от които до момента на представяне на планът за одобрение от Министерски съвет не са получени никакви данни от мониторинг за 2007 г.
Резултатите от този подход са :
На първата група – инсталации с предадени верифицирани доклади – се разпределят квоти, равняващи се на количеството на верифицираните им емисии за 2007 г. В Изпълнителната агенция по околна среда са получени общо 100 доклада с верифицирани емисии – 34 253 910 т. СО2, което представлява 81% от общото количество на квоти, в рамките на разрешените от Европейската Комисия за България.
На втората група – инсталации, които не са представили верифицирани данни, са отпуснати пропорционално намалени квоти от оставащото количество, до достигане на тавана, определен от ЕК. Съгласно това правило инсталациите получават 90% от докладваните емисии за 2007 год.

Справка :Верифицирани доклади не са представили 29 оператори на инсталации с количество емисии, равняващи се на 8 543 076 т., което е 20,2% от общото количество, в това число ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Русе” и „Топлофикация-Варна” ЕАД.

На третата група - само 11 инсталации, от всички включени в списъкът на НПРК 2007, като общото количество на техните квоти е по-малко от 0,2% от количеството, определено за разпределение на България. Тези инсталации, както от втора група - получават 90% от първоначално разпределените им емисии за 2007 год.
На базата на предоставените материали , Комисията констатира забавяне в разработката на Втория Национален план за разпределение.
Забавянето се свързва с факта , че с Решение на Европейската Комисия от 26 Октомври 2007 г., общото количество на квотите, които страната ще може да разпределя безплатно е определено на 42,27 млн. тона въглероден диоксид годишно. Този таван представлява 37,5 % по-малко количество емисионни квоти от предложеното от страна на Р България в приетия от МС НПРК 2008-2012.
Допълнителни рестрикции върху тази рамка произтичат и от необходимостта в нея да се включат по системата със знак „минус”, както следва :
o Резерви за нови неизвестни участници;
o Проектите, изпълнявани в България като „Съвместно изпълнение”.

Относно проектите “Съвместно изпълнение” , в решението на ЕК е посочено количество от 19,23 млн. тона СО2 за целия втори период на търговия, което съответства на средно 3,85 млн. тона СО2 годишно. Необходимо е тези количества да бъдат допълнително прецизирани от страна на компетентното МОСВ.

o Възможността операторите на инсталации да изпълнят 12,5% от задълженията си като използват редуцирани емисии от проекти „Съвместно изпълнение” и/или „Чисто развитие” .
Тази рестриктивна рамка предполага по-прецизно използуване на принципите, съгласно които става разпределението на одобреното от ЕК количество емисионни квоти, с отчитане на националната специфика, в.т.ч:
o отчитане на фактическите емисии на парникови газове за 2007 година;
o актуализирана прогноза за развитие на отделните икономически сектори;
o чувствителност на отделните сектори към конкуренция от страни, извън ЕС и превенция от пренасочване на капитали и въглеродоинтензивни производства в трети страни, незасегнати от европейските екологични изисквания;
o свеждане до минимум социалната тежест от въвеждане на схемата за търговия с емисии на парникови газове и очакваното увеличение на цените на енергията;
o оценка на технологичния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в отделните сектори.

Комисията преценява , че , разработката на Втория национален план за разпределение на квотите е доминиращ фактор с пряко въздействие върху рамката на енергиятата стратегия на страната за перида до 2020 г.Всяко закъснение в определяне на националната референтна рамка по отношение на емисиите пряко влияе върху сроковете и обхвата на стратегията.

Като доказателство на тази преценка на Комисията следва да се отчете, че делът на емисиите на въглероден диоксид от сектор „Енергетика” (електро- и топлопроизводство) е приблизително 40% от общите емисии на парникови газове в страната, което поставя енергетиката в силна зависимост от принципите на определяне и регулация на националната емисионна рамка.

В разработката на общата рамка на Енергийната стратегия до 2020 г. е отчетено влиянието на новата стратегия на ЕК, а именно , че през януари 2008г. Европейската комисия постигна съгласие по мащабен пакет от предложения, чрез които да се изпълнят ангажиментите на Европейския съвет за борба с изменението на климата и за насърчаване използването на възобновяема енергия – Пакет „Енергетика/Околна среда”.Пакетът включва цялостна реформа на Схемата за търговия с емисии, чрез която да бъде постигнато намаление на емисиите на парникови газове с 20% до 2020г. спрямо базовата 1990г. Това намаление на емисиите може да достигне до 30% за 2020г., при условие че се постигне ново глобално споразумение относно изменението на климата.Новото предложение предвижда трансформиране на съществуващата практика на алокиране на „безплатни” разрешителни за инсталациите към система на пълно търгуване на разрешителните.


Справка : Основната промяна в Схемата за търговия с емисии се състои в заместване на системата на Национални планове (тавани) с единен общоевропейски таван на емисиите. За да се постигне целта от (-) 21% до 2020г. спрямо 2005г., общоевропейското количество от разрешителни ще намалява по линеен график, стартиращо от средногодишното количество разрешителни за периода 2008г. – 2012г., издадени от държавите – членки. Линейното намаляване на емисионните разрешителни води до прогнозируем тренд до 2020г., който може да бъде модифициран в по-строги цели, ако е необходимо. Инсталациите, попадащи в Схемата за търговия ще имат задължението да представят сума от разрешителни, еквивалентни на техните годишни емисии. Общият брой на разрешителните на пазара се лимитира от общоевропейския таван.







Проблемна страна в преддложението на ЕК и влиянието му върху Енергийната стратегия е прилагане на диференцирания подход, поставящ електроенергетиката в по-неизгодна позиция спрямо индустрията , а именно :
В електроенергетиката – източник на повечето емисии на парникови газове в ЕС – се предлага да се въведе пълно търгуване на емисиите от началото на новия режим през 2013 г.
За индустрията се предвижда преходен период, стартиращ с количество „безплатни” разрешителни, които намаляват всяка година, за да се достигне до пълно търгуване (без „безплатни” разрешителни) до 2020г.

Справка :Правата за търгуване ще бъдат разпределени от ЕК между държавите – членки, като 10% от общото количество разрешителни ще бъде преразпределено към държавите-членки с по-ниско ниво на доходи на човек и по-големи перспективи за икономически растеж - по този начин ще бъдат компенсирани тези държави, чиито директни разходи, произтичащи от Пакета „Енергетика/ Околна среда”, се очаква да надхвърлят 0,7% от националния БВП.

Справка :Приходите от търгове ще бъдат акумулирани в националните бюджети на държавите – членки. ЕК оценява, че при цена от 40 евро за разрешително през 2020г., приходите от търгове ще представляват около 0,5% от БВП или 75 млрд. евро за ЕС – 27 като цяло. В някои нови държави – членки приходите ще надхвърлят 1% от националния БВП. В съответствие с този подход, България ще получи допълнителни права за търгуване през 2013г., които са с 38% повече от стартовите национални емисии при пропорционално разпределяне.Участието в търговията с емисии е по-изгодно ,поради предвиденото високо ниво на финансовите санкции.При неизпълнение те са определени в размер на 100 евро на разрешително и ще нарастват с индекса на инфлацията.

Констатира се, че новите промени в Схемата за търговия с емисии пряко и негативно ще въздействуват на икономическите параметри на българските въглищни централи. Те от 2013г. ще трябва да закупуват/заплащат разрешителните за всички емитирани от тях емисии. Това значително ще увеличи производствените им разходи - при цена 40 евро/ тон СО2 същите ще бъдат удвоени.
Поради това,Комисията подкрепя предложението на МИЕ , че подхода за разпределението на квоти за производителите на електрическа енергия за периода от 2013г. до 2020г. трябва да бъде аналогичен с този за инсталациите от индустрията, а именно – да бъдат предвидени безплатни разрешителни за емисии, представляващи 80% спрямо общото количество квоти за 2013г., които да намаляват ежегодно с едни и същи количества, така че да достигнат до 0% през 2020г.
При настъпилите промени в политиката на ЕК следва ясно да се заяви, че схемата за търговия с емисии на парникови газове – както за периода 2008г. – 2012г., така и от 2013г. до 2020г., ще доведе до увеличаване на разходите за производство на електрическа и на топлинна енергия – резултат от принципа „замърсителят плаща”.

Общата експертна рамка, разработена от МИЕ показва следните измерения на проблема за влиянието на екологичната политика на ЕК върху цените на електроенергията в нашата страна :
При определени допускания( по мнение на Комисията –„оптимистични”) , посочени в справка, приложена по-долу, и при пропорционално разпределение на недостига от квоти за емисии, всички сектори ще получат с 11,2% по-малко безплатни разрешителни за емисии от фактически необходимите им, без отчитане на влиянието на проекти „Съвместно изпълнение”. От своя страна това ще доведе до увеличаване на разходите за производство на електрическа енергия от въглищни централи с 22 евро/ МВтч (при емисионен фактор от 1,1 тона/ МВтч), което ще доведе до нарастване на среднопретеглените разходи за производство на електрическа енергия в страната с приблизително 9 евро/ МВтч. При намаляване на тавана на емисиите със съответните емисии от проекти „Съвместно изпълнение” от емисиите на електроенергийния сектор, то при последния ще бъде налице увеличен недостиг от безплатни разрешителни – 29%.


Справка относно допускания по темата за отражението на Националния план за разпределение за периода 2008г. – 2012г. върху оценка на въздействието върху разходите за производство на електрическа енергия
o Общото количество емисии на съществуващите инсталации, включени в Схемата за търговия на емисии на парникови газове за периода 2008г. – 2012г., както и тяхното разпределение по сектори, е идентично на това през 2007г.
o Резервът за нови инсталации включва очакваните емисии на новата лигнитна мощност на площадката на ТЕЦ „Марица Изток 1”
o Националният таван за емисии е равен на определения от ЕК, а именно - 42,27 млн. тона СО2 еквивалент/ годишно
o Националният таван е намален с размера на спестените емисии в резултат на изпълнение на проекти „Съвместно изпълнение”, които, съгласно решението на ЕК възлизат на 4,23 млн. тона СО2 еквивалент/годишно
o Средна цена на емисиите на СО2 за периода – 20 евро/тон СО2 еквивалент

В резултат на дебата по темата в Комисията бяха взети следните :

Решения :

1. Приема с висока оценка Информация относно разработка на „Втори Национален план за разпределение на квотите за търговия с емисии в съответствие с Директива 2003/87/ЕС” и отражението на емисионните квоти върху рамката на енергийната стратегия на страната
2. Подкрепя предложението на МИЕ , за прилагане на еднаквост в подхода за разпределението на квотите за производителите на електрическа енергия за периода от 2013г. до 2020г. с този за инсталациите от индустрията, а именно – да бъдат предвидени безплатни разрешителни за емисии, представляващи 80% спрямо общото количество квоти за 2013г., които да намаляват ежегодно с едни и същи количества, така че да достигнат до 0% през 2020г.
3. Предлага ДКЕВР , съвместо с МИЕ да конкретизира експертната рамка за влиянието на схемата за търговия с емисии на парникови газове – както за периода 2008г. – 2012г., така и от 2013г. до 2020г., върху ръста на цените на електроенергията .Предлага се разпаботка на три варианта на сценарии: „песимистичен”, „оптимистичен” и „реалистичен”