Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите

---

Д О К Л А Д


Относно: Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите
№ 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 06. 12. 2005 г.




З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§ 1. В чл. 4, ал. 5 думите “за обществените организации и гражданите” се заменят с “физическите и юридическите лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

§ 2. В чл. 5, ал. 1 думите “учреждения, организации и граждани” се заменят с “физически и юридически лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Предложение на народния представител Николай Михайлов за създаване на нов параграф:
Чл. 7, ал. 8 се изменя и придобива следното съдържание:
“Чл. 7. (8) Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила на културата, за създаването на които е необходимо разрешение на министъра на културата. Разрешение се издава, когато са изпълнени условията по чл. 7, ал. 2 и е представен сертификат за произход на експонатите, които ще се излагат в музея. Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Предложението е оттеглено на заседание на Комисията.

Комисията предлага да се създаде нов § 2а, който става § 3 със следната редакция:
§ 3. В чл. 7, ал. 2 след думите “паметници на културата” се добавя “с доказан произход”.

§ 3. В чл. 17 думите “обществена или кооперативна организация и граждани” се заменят с “физически и юридически лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

§ 4. В чл. 18, ал. 4 думата “гражданин” се заменя с “физическо лице”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

§ 5. В чл. 29, ал. 2 думата “граждани” се заменя с “физически лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.

§ 6. В чл. 32, ал. 2 думите “граждани, обществени и други организации” се заменят с “физически и юридически лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

§ 7. В чл. 33в, ал. 3 след думите “министъра на културата” се добавя “или упълномощено от него длъжностно лице”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

§ 8. Създава се глава шеста “б”:
“Глава шеста “б”
ВРЪЩАНЕ НА НЕЗАКОННО ИЗНЕСЕНИ ДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО
Чл. 33г. Тази глава урежда връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на страната и са открити на територията на държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък “държава членка”, както и на такива, които са незаконно изнесени от територията на държава - членка на Европейския съюз, и са открити на територията на Република България.
Чл. 33д. Министърът на културата е централният орган, който координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, в сътрудничество с централните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, наричани по-нататък “държави членки”, които координират тази дейност на своята територия.
Чл. 33е. На връщане при условията и по реда на тази глава подлежи движим паметник на културата, който преди или след незаконния му износ от територията на държавата членка е бил класифициран като “национално богатство” и:
1. влиза в една от категориите съгласно приложение № 1;
2. не влиза в нито една от категориите съгласно приложение № 1, но е неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки или от инвентарите на религиозни институции.
Чл. 33ж. (1) Всички органи и лица са длъжни незабавно да уведомят министъра на културата, в случай че разполагат с информация за незаконно изнесени от територията на Република България движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(2) Министърът на културата:
1. при наличие на информация за незаконен износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, проверява, ако това е необходимо, нейната достоверност;
2. започва процедурата по връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, незаконно изнесени от територията на Република България, като отправя искане до съответната държава членка;
3. незабавно уведомява съответния централен орган на държавата членка, до която е отправено искането по т. 2, в случай че е инициирал на нейна територия съдебно производство за връщане на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(3) Всички органи в Република България съобразно своята компетентност, както и всички лица са длъжни да оказват съдействие на министъра на културата при осъществяване на правомощията му по тази глава.
Чл. 33з. (1) Всяка държава членка може да отправи искане по образец съгласно приложение № 2 до министъра на културата за издирване на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, незаконно изнесен от нейната територия, и за установяване самоличността на владелеца или държателя му. Искането трябва да съдържа цялата информация, необходима за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемото местонахождение на предмета.
(2) След получаване на искането министърът на културата уведомява за това съответните органи в Република България, в чиито правомощия е установяването на местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и самоличността на неговия владелец или държател.
(3) Органите по ал. 2 съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата, като:
1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответния движим паметник на културата, представляващ национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния му износ;
2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец или държател.
(4) В случай че искането е изпратено до органите по ал. 2, те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата.
Чл. 33и. (1) Министърът на културата:
1. уведомява централния орган на държавата членка, отправила искането, когато движимият паметник на културата, представляващ национално богатство, бъде открит и са налице основания да се смята, че той е незаконно изнесен от нейната територия;
2. предприема необходимите мерки по физическото опазване на предмета по т. 1;
3. предприема необходимите мерки за предотвратяване на всякакви действия, които могат да осуетят връщането на предмета по т. 1.
(2) Министърът на културата осигурява възможност на компетентния орган на отправилата искане държава членка да провери дали намереният предмет отговаря на изискванията на чл. 33е, като проверката трябва да се извърши в двумесечен срок от уведомлението по ал. 1, т. 1.
(3) Ако проверката не бъде извършена или резултатът от нея не бъде съобщен в срока по ал. 2, разпоредбите на ал. 1, т. 2 и 3 не се прилагат.
(4) Министърът на културата или упълномощено от него длъжностно лице съдейства за постигане на споразумение за връщането на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, между неговия владелец или държател и отправилата искането държава членка при наличието на официално съгласие за това и от двете страни. В този случай министърът или упълномощеното от него длъжностно лице действа като посредник в преговорите между тях.
(5) Министърът на културата уведомява заинтересуваните държави членки при откриване на територията на Република България на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, за който са налице основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава членка.
Чл. 33к. (1) Отправилата искането държава членка може да започне съдебно производство, като предяви иск за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(2) Към иска по ал. 1 се прилагат:
1. документ, описващ предмета, чието връщане се иска;
2. потвърждение, че въпросният предмет е движим паметник на културата, представляващ национално богатство;
3. декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е незаконно изнесен от нейната територия;
4. данни за самоличността на лицето, срещу което се подава искът;
5. данни за стойността на предмета, определена към датата на подаване на иска, в български левове.
Чл. 33л. (1) Искът по чл. 33к може да се предяви не по-късно от една година от момента, в който отправилата искането държава членка е узнала местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и самоличността на неговия владелец или държател.
(2) Във всички случаи съдебно производство по чл. 33к не се образува, а образуваното се прекратява, ако са минали повече от 30 години от незаконния износ на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искане държава членка.
(3) Когато искът е за връщане на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които не влизат в нито една от категориите съгласно приложение № 1, но съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции, които са обект на специална защита съгласно националното законодателство на отправилата искане държава членка, срокът по ал. 2 е 75 години. Този срок може да бъде и повече от 75 години, в случай че това е предвидено в двустранни споразумения, по които Република България е страна.
(4) Не се образува съдебно производство, а образуваното се прекратява, ако износът на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искането държава членка вече не е незаконен към момента на предявяване на иска.
Чл. 33м. Централният орган на отправилата искане държава членка незабавно информира за образуваното съдебно производство министъра на културата, който от своя страна информира за това централните органи на останалите държави членки.
Чл. 33н. (1) Съдебното производство по чл. 33к се провежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Съдът постановява връщането на предмета, когато установи, че са налице следните предпоставки:
1. предметът отговаря на изискванията на чл. 33е;
2. изнесен е незаконно от територията на отправилата искане държава членка;
3. искът е предявен в сроковете по чл. 33л;
4. предметът е изнесен от територията на отправилата искане държава членка на 1 януари 1993 г. или след тази дата;
5. ответната страна владее или държи предмета към момента на предявяване на иска.
Чл. 33о. (1) Когато постанови връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, съдът присъжда справедливо парично обезщетение на ответника, ако той е положил надлежна грижа и внимание при придобиването му и след като вземе предвид всички обстоятелства по делото.
(2) Когато движимият паметник на културата, представляващ национално богатство, е придобит чрез наследяване или дарение от ответника, той не се намира в по-благоприятно положение спрямо лицето, от което го е придобил по този начин.
Чл. 33п. (1) Отправилата искане държава членка заплаща обезщетението по чл. 33о след връщането на предмета.
(2) Разноските по изпълнение на решението за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и разноските, свързани с прилагането на мерките по чл. 33и, ал. 1, т. 2, се поемат от отправилата искане държава членка.
Чл. 33р. (1) Съдебното решение за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и за присъждане на обезщетението и разноските по чл. 33п не отнема правото на отправилата искане държава членка да заведе дело за възстановяване на тези суми срещу лицата, отговорни за незаконния му износ от нейната територия.
(2) Разпоредбите на тази глава не препятстват търсенето на наказателна и/или гражданска отговорност съгласно българското законодателство.
(3) Относно правото на собственост върху движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, се прилагат разпоредбите на националното законодателство на отправилата искане държава членка.”

Предложение на народния представител Николай Михайлов по § 8:
Чл. 33е, т. 1 се изменя и придобива следното съдържание:
“Чл. 33е., 1.” е част от обществена или частна колекция и влиза в една от категориите съгласно Приложение №1.”
Предложението е оттеглено на заседание на Комисията.

Предложение на народния представител Нина Чилова по § 8:
1. Чл. 33г се изменя така:
“Чл. 33г. Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на страната и са открити на територията на държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък “държава членка”, както и тези, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане съгласно разпоредбите на тази глава.”
2. В чл. 33и, ал. 1, т. 3 след думите “предприема необходимите” се добавя думата “временни”.
3. В чл. 33к, ал. 1 след думите “иск за връщане” се добавят думите “срещу владелеца или държателя”.
4. В чл. 33р, ал. 3, в края на изречението се добавят думите “след връщането му”.
5. Създава се нов чл. 33с:
“Чл. 33с. На всеки три години министърът на културата изпраща доклад до Европейската комисия по прилагането на разпоредбите на тази глава.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 9 със следната окончателна редакция :
§ 9. Създава се Глава шеста “б”:
“Глава шеста “б”
ВРЪЩАНЕ НА НЕЗАКОННО ИЗНЕСЕНИ ДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО
Чл. 33г. Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на страната и са открити на територията на държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък “държава членка”, както и тези, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане съгласно разпоредбите на тази глава.
Чл. 33д. Министърът на културата е централният орган, който координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, в сътрудничество с централните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, наричани по-нататък “държави членки”, които координират тази дейност на своята територия.
Чл. 33е. На връщане при условията и по реда на тази глава подлежи движим паметник на културата, който преди или след незаконния му износ от територията на държавата членка е бил класифициран като “национално богатство” и:
1. влиза в една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, или
2. не влиза в нито една от категориите съгласно приложението към чл. 33а , но е неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки или от инвентарите на религиозни институции.
Чл. 33ж. (1) Всички органи и лица са длъжни незабавно да уведомят министъра на културата в случай, че разполагат с информация за незаконно изнесени от територията на Република България движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(2) Министърът на културата:
1. при наличие на информация за незаконен износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, проверява, ако това е необходимо, нейната достоверност;
2. започва процедурата по връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, незаконно изнесени от територията на Република България, като отправя искане до съответната държава членка;
3. незабавно уведомява съответния централен орган на държавата членка, до която е отправено искането по т. 2, в случай, че е предложил на нейна територия съдебно производство за връщане на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(3) Всички органи в Република България съобразно своята компетентност, както и всички лица са длъжни да оказват съдействие на министъра на културата при осъществяване на правомощията му по тази глава.
Чл. 33з. (1) Всяка държава членка може да отправи искане до министъра на културата за издирване на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, незаконно изнесен от нейната територия, и за установяване самоличността на владелеца или държателя му. Искането трябва да съдържа цялата информация, необходима за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемото местонахождение на предмета.
(2) След получаване на искането министърът на културата уведомява за това съответните органи в Република България, в чиито правомощия е установяването на местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и самоличността на неговия владелец или държател.
(3) Органите по ал. 2 съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата, като:
1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответния движим паметник на културата, представляващ национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния му износ;
2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец или държател.
(4) В случай че искането е изпратено до органите по ал. 2, те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата.
Чл. 33и. (1) Министърът на културата:
1. уведомява централния орган на държавата членка, отправила искането, когато движимият паметник на културата, представляващ национално богатство, бъде открит и са налице основания да се смята, че той е незаконно изнесен от нейната територия;
2. предприема необходимите мерки по физическото опазване на предмета по т. 1;
3. предприема необходимите временни мерки за предотвратяване на всякакви действия, които могат да осуетят връщането на предмета по т. 1.
(2) Министърът на културата осигурява възможност на компетентния орган на отправилата искане държава членка да провери дали намереният предмет отговаря на изискванията на чл. 33е, като проверката трябва да се извърши в двумесечен срок от уведомлението по ал. 1, т. 1.
(3) Ако проверката не бъде извършена или резултатът от нея не бъде съобщен в срока по ал. 2, разпоредбите на ал. 1, т. 2 и 3 не се прилагат.
(4) Министърът на културата, или упълномощено от него длъжностно лице, съдейства за постигане на споразумение за връщането на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, между неговия владелец или държател и отправилата искането държава членка при наличието на официално съгласие за това и от двете страни. В този случай министърът, или упълномощеното от него длъжностно лице, действа като посредник в преговорите между тях.
(5) Министърът на културата уведомява заинтересуваните държави членки при откриване на територията на Република България на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, за който са налице основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава членка.
Чл. 33к. (1) Отправилата искането държава членка може да започне съдебно производство, като предяви иск срещу владелеца или държателя за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
(2) Към иска по ал. 1 се прилагат:
1. документ, описващ предмета, чието връщане се иска;
2. потвърждение, че предметът е движим паметник на културата, представляващ национално богатство;
3. декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е незаконно изнесен от нейната територия;
4. данни за самоличността на лицето, срещу което се подава искът;
5. данни за стойността на предмета, определена към датата на подаване на иска, в български лева.
Чл. 33л. (1) Искът по чл. 33к може да се предяви не по-късно от една година от момента, в който отправилата искането държава членка е узнала местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и самоличността на неговия владелец или държател.
(2) Във всички случаи съдебно производство по чл. 33к не се образува, а образуваното се прекратява, ако са минали повече от 30 години от незаконния износ на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искане държава членка.
(3) Когато искът е за връщане на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които не влизат в нито една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, но съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции, които са обект на специална защита съгласно националното законодателство на отправилата искане държава членка, срокът по ал. 2 е 75 години. Този срок може да бъде и повече от 75 години, в случай че това е предвидено в двустранни споразумения, по които Република България е страна.
(4) Не се образува съдебно производство, а образуваното се прекратява, ако износът на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искането държава членка вече не е незаконен към момента на предявяване на иска.
Чл. 33м. Централният орган на отправилата искане държава членка незабавно информира за образуваното съдебно производство министъра на културата, който от своя страна информира за това централните органи на останалите държави членки.
Чл. 33н. (1) Съдебното производство по чл. 33к се провежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Съдът постановява връщането на предмета, когато установи, че са налице следните предпоставки:
1. предметът отговаря на изискванията на чл. 33е;
2. изнесен е незаконно от територията на отправилата искане държава членка;
3. искът е предявен в сроковете по чл. 33л;
4. предметът е изнесен от територията на отправилата искане държава членка на 1 януари 1993 г. или след тази дата;
5. ответната страна владее или държи предмета към момента на предявяване на иска.
Чл. 33о. Когато постанови връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, съдът присъжда справедливо парично обезщетение на ответника, ако той е положил надлежна грижа и внимание при придобиването му и след като вземе предвид всички обстоятелства по делото.
Чл. 33п. (1) Отправилата искане държава членка заплаща обезщетението по чл. 33о след връщането на предмета.
(2) Разноските по изпълнение на решението за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и разноските, свързани с прилагането на мерките по чл. 33и, ал. 1, т. 2, се поемат от отправилата искане държава членка.
Чл. 33р. (1) Съдебното решение за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и за присъждане на обезщетението и разноските по чл. 33п не изключва правото на отправилата искане държава членка да заведе дело за възстановяване на тези суми срещу лицата, отговорни за незаконния му износ от нейната територия.
(2) Разпоредбите на тази глава не изключват търсенето на наказателна и/или гражданска отговорност съгласно българското законодателство.
(3) Относно правото на собственост върху движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, се прилагат разпоредбите на националното законодателство на отправилата искане държава членка след връщането му.
Чл. 33с. На всеки три години министърът на културата изпраща доклад до Европейската комисия по прилагането на разпоредбите на тази глава.”

§ 9. Създава се чл. 34а:
“Чл. 34а. Който не изпълни разпоредбите на чл. 33ж, ал. 1 и 3, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 10 със следната окончателна редакция:
§ 10. Създава се чл. 34а:
“Чл. 34а. Който наруши разпоредбите на чл. 33ж, ал. 1 и 3, се наказва съответно с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лева – за физическите лица и с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лева – за юридическите лица, ако не подлежи на по – тежко наказание.”

§ 10. В чл. 37, ал. 2 думите “с Наказателно-процесуалния кодекс” се заменят със “със Закона за административните нарушения и наказания”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11 със следната окончателна редакция:
§ 11. В чл. 37, ал. 2 се изменя така:
“(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

§ 11. В Допълнителните разпоредби се създава § 3:
“§ 3. По смисъла на този закон:
1. “Обществени колекции” са тези, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или институция, намираща се на територията й, която е определена като обществена в съответствие с националното й законодателство и е собственост на или се финансира в значителна степен от тази държава членка или от орган на местната или регионалната власт.
2. “Незаконно изнесени от територията на държава членка” са паметници на културата, представляващи национално богатство, които:
а) са изнесени от територията на държава членка в нарушение на нейните правила за опазване на националното богатство или в нарушение на Регламент (ЕИО) № 3911/92;
б) не са върнати след изтичането на срока за законен временен износ или в нарушение на друго условие, уреждащо такъв временен износ.
3. “Отправила искане държава членка” е държавата членка, от чиято територия е бил незаконно изнесен движимият паметник на културата, представляващ национално богатство.
4. “Държава членка, до която е отправено искане” е държавата членка, на чиято територия се намира незаконно изнесеният от територията на друга държава членка движим паметник на културата, представляващ национално богатство.
5. “Връщане” е фактическото връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, на територията на отправилата искане държава членка.
6. “Владелец” е лицето, което фактически държи, лично или чрез другиго, предмета - движим паметник на културата, представляващ национално богатство, като свой.
7. “Държател” е лицето, което фактически държи предмета - движим паметник на културата, представляващ национално богатство, не като свой.

Предложение на народния представител Николай Михайлов по § 11 относно създаване на § 3 в Допълнителните разпоредби:
В § 3, т. 2, буква “а”, след думите “Регламент (ЕИО) № 3911/92” се добавя следния текст:
“и са част от обществена или частна колекция”.
Предложението е оттеглено на заседание на Комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 12 със следната окончателна редакция:
§ 12. В Допълнителните разпоредби се създава § 3:
“§ 3. По смисъла на този закон:
1. “Обществени колекции” са тези, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или институция, намираща се на територията й, която е определена като обществена в съответствие с националното й законодателство и е собственост на или се финансира в значителна степен от тази държава членка или от орган на местната или регионалната власт.
2. “Незаконно изнесени от територията на държава членка” са паметници на културата, представляващи национално богатство, които:
а) са изнесени от територията на държава членка в нарушение на правилата за опазване на националното богатство;
б) не са върнати след изтичането на срока за законен временен износ или в нарушение на друго условие, уреждащо такъв временен износ.
3. “Отправила искане държава членка” е държавата членка, от чиято територия е бил незаконно изнесен движимият паметник на културата, представляващ национално богатство.
4. “Държава членка, до която е отправено искане” е държавата членка, на чиято територия се намира незаконно изнесеният от територията на друга държава членка движим паметник на културата, представляващ национално богатство.
5. “Връщане” е фактическото връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, на територията на отправилата искане държава членка.
6. “Владелец” е лицето, което фактически държи, лично или чрез другиго, предмета - движим паметник на културата, представляващ национално богатство, като свой.
7. “Държател” е лицето, което фактически държи предмета - движим паметник на културата, представляващ национално богатство, не като свой.

§ 12. Приложението към чл. 33а става приложение № 1 към
чл. 33а.
Предложение на народния представител Нина Чилова по § 12:
Параграф 12 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага § 12 да отпадне.

§ 13. Създава се приложение № 2 към чл. 33з:

“Приложение № 2 към чл. 33з

Application for the search of unlawfully removed cultural object or objects
Искане за издирване на незаконно изнесен движим паметник на културата, представляващ национално богатство
1. Member State
Държава - членка на ЕС 2. Central authority (Council Directive 93/7/EEC)
Централен орган съгласно Директива на Съвета 93/7/ЕИО …………………………………………………………………..……………………………….
Address/Адрес………………………………………………

3. Applicant’s representative/Name and address
Представител/име и адрес ………………….………

4. Description of cultural object or objects
Описание на движимия паметник на културата
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
5. Actual or presumed location of the cultural object or objects in Bulgarian territory
Местонахождение на движимия паметник на културата на територията на Република България - действително или предполагаемо
…..…………………………………………………………………………………………
6. Identification of the person possessing the cultural object or objects
Данни за самоличността на лицето, което държи предмета
………………………………………………………………….…………………………
7. Criteria to be used for identification
Критерии за идентификация

7.1. Measurements 7.2. Mass 7.3. Dating
Размери Тегло Датиране
……………………. ………………… ….………
7.4. Estimated value 7.5. Artist/period or workshop
Приблизителна стойност Творец/Период или работилница
………………………………. …………………………………..
7.6. Medium/technique 7.7. Other characteristics
Средства/Техника Други
……………………… ……………………..

8. Photograph of cultural object or objects (minimum 8 cm x 12 cm)
Снимка на движимия паметник на културата
минимум 8/12 см





















9. Place and date 10. Signature and stamp of issuing authority
Място и дата:………………… Подпис и печат на централния орган
………………………………………..




11. This form is accompanied by………………..supplementary pages.
Този формуляр се придружава от …………… бр. листа.


12. Забележка. Този формуляр се попълва на български или на английски език.






УКАЗАНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ


Клетка 1. Държава - членка на Европейския съюз: посочва се името на държавата членка на Европейския съюз, отправяща искането.
Клетка 2. Централен орган съгласно Директива на Съвета 93/7/ЕИО: наименование и адрес на централния орган на държавата членка, компетентен по смисъла на Директива на Съвета 93/7/ЕИО и посочен в списъка, публикуван в серия “С” на “Официален вестник на Европейските общности”.
Клетка 3. Представител - име и адрес: попълват се името и адресът на лицето, представляващо централния орган на държавата членка.
Клетка 4. Описание на движимия паметник на културата: описва се възможно най-пълно предметът, чието връщане се иска, като се посочва: характер на движимия паметник на културата (напр. картина, скулптура, барелеф, мебели, музикални инструменти и др.), както и детайлно описание на външния облик на предмета. При недостиг на място в клетката следва да се приложат допълнителни листа.
Клетка 5. Местонахождение на движимия паметник на културата на територията на Република България - действително или предполагаемо: посочва се възможно най-пълният адрес - действителен или предполагаем, където се намира движимият паметник на културата: област, населено място, улица и др.
Клетка 6. Данни за самоличността на лицето, което държи предмета: посочват се възможно най-много данни за самоличността на лицето: трите имена, възраст, снимка и др.
Клетка 7.1. Размери: посочват се размерите на движимия паметник на културата (в сантиметри). В случай на специфична или неправилна форма на предмета размерите следва да се посочат по следния начин: H x L x D (височина, широчина, дълбочина).
Клетка 7.2. Тегло: посочва се нетното тегло (в килограми).
Клетка 7.3. Датиране: При липса на точна дата се посочват векът, частта от века (първата четвърт, първата половина и т.н.) или хилядолетието. За филми при липса на точна дата се посочва десетилетието. За античните предмети, за които важат спецификациите за възраст съгласно приложение № 1 от Закона за паметниците на културата и музеите и за които не е достатъчно да се посочи само векът, се посочва годината, макар и ориентировъчно. При сбирки (архиви и поредици от книги) се посочват най-ранната и най-късната дата.
Клетка 7.4. Приблизителна стойност: посочва се приблизителната стойност на движимия паметник на културата в български левове.
Клетка 7.5. Творец, период или работилница: посочва се името на твореца, ако е известно. При съвместни произведения се посочват авторите. Ако става дума за копия, се посочва копираният автор. Ако творбата е приписана на даден автор, се записва: “Приписва се на …………..”. За печатни движими паметници на културата се посочват името на издателя, мястото и датата на издаване.
Клетка 7.6. Средства/техника: Посочват се възможно най-детайлно използваните материали и техника (например маслена живопис, дърворезба, графика, нитратен филм и др.).
Клетка 7.7. Други: посочва се всякаква друга информация, която би била полезна за идентифицирането на движимия паметник на културата, като историческа справка, условията за изработване на предмета, предишни собственици, консервации и реставрации, библиография, маркировка и др.
Клетка 8. Снимка на движимия паметник на културата: в клетката се залепва снимка с формат минимум 8 х 12 см. Ако предметът е триизмерен, се изискват снимки, направени от различен ъгъл. Върху снимката се поставят подпис и печат на централния орган на държавата членка.
Клетка 9. Място и дата: посочват се датата и мястото на попълване на искането.
Клетка 10. Подпис и печат на централния орган.
Клетка 11. Ако са използвани допълнителни страници, се отразява броят им.”

Предложение на народния представител Нина Чилова по § 13:
Параграф 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 13 и предлага § 13 да отпадне.

Комисията предлага да се създаде наименование преди § 14 със следната редакция:
“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА”
§ 14. Навсякъде в закона думите “министърът на културата и туризма”, “министъра на културата и туризма”, “Министерството на културата и туризма”, “министърът на териториалното развитие и строителството” и “Министерството на териториалното развитие и строителството” се заменят съответно с “министърът на културата”, “министъра на културата”, “Министерството на културата”, “министърът на регионалното развитие и благоустройството” и “Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 13, със следната окончателна редакция:
§ 13. Навсякъде в закона думите “министърът на териториалното развитие и строителството” и “Министерството на териториалното развитие и строителството” се заменят съответно с “министърът на регионалното развитие и благоустройството” и “Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.



ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование, със следната окончателна редакция:
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”

§ 15. В чл. 31, ал. 1, т. 6 от Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от
2001 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г. и бр. 28, 74 и 93 от 2005 г.) след думите “чл. 34” се поставя запетая и се добавя “34а”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 14, със следната окончателна редакция:
§ 14. В чл. 31, ал. 1, т. 6 от Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от
2001 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г. и бр. 28, 74 и 93 от 2005 г.) се изменя така:
“6. глобите и имуществените санкции по чл. 34, 34а, 35, 35а, 35б, и 35в от Закона за паметниците на културата и музеите, наложени с наказателни постановления, издадени от министъра на културата.”

Предложение на народния представител Нина Чилова за създаване на нов § 15а:
Да се създаде нов § 15а със следната редакция:
“§ 15а. Разпоредбите на Глава шеста “б” се прилагат и за държавите от Европейското икономическо пространство Норвегия и Исландия, при условие, че движимият паметник на културата, представляващ национално богатство, е незаконно изнесен на или след 01 януари 1995 г.”

Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 15а, който става § 15, със следната окончателна редакция:
§ 15. Разпоредбите на Глава шеста “б” се прилагат и за държавите от Европейското икономическо пространство Норвегия и Исландия, при условие, че движимият паметник на културата, представляващ национално богатство, е незаконно изнесен на 1 януари 1995 г. или след тази дата.

§ 16. На всеки 3 години министърът на културата изпраща доклад до Европейската комисия по прилагането на разпоредбите на глава шеста “б” от Закона за паметниците на културата и музеите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който систематично е отразен в § 9, чл. 33с, поради което предлага § 16 да отпадне.

§ 17. Разпоредбите на § 8, 9, 11, 12, 13, 15 и 16 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 16, със следната окончателна редакция:
§ 16. Разпоредбите на § 9, 10, 12, 14 - относно чл. 34а, и 15 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
КУЛТУРАТА:

НИНА ЧИЛОВА