1. Разглеждане на отложените текстове в пленарна зала по Законопроекта за културното наследство.
2. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2009 г

---

На заседанието присъстваха: Стефан Данаилов – министър на културата,Явор Милушев – зам.-министър на културата,

Заседанието на Комисията по културата започна в 10,40 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по културата.
Дневният ред се състои от две точки:
Имате ли предложения по дневния ред?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Моля уважаемата комисия да отложим за разгледаме накрая отложените текстове по точка 1, за да може контактната група да ги погледнем отново текстовете.
БОЙКО ВАТЕВ: Поддържам министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Приема се предложението Ви.
По точка 2 моля да докладвате.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Госпожо председател, господин министър, госпожа народни представители, имате изпратеното решение на Министерски съвет за годишната програма за участието на България в процеса на вземането на решения. Ако ми позволите да спомена само дейността на министерството в областта на вземането на решения в областта култура.
Работният план на съвета е както знаете за периода 2008-2010 г. и преминава през обсъждане на конкретни специфични мерки за действие в контекста на приоритетите и насоките, които са приети от Работния план на съвета на култура за този период.
Приоритетните области са: подобряване на условията на мобилност на творците и на другите професионалисти в културната сфера; улесняване на достъпа до култура; развиване на база данни, статистика и методологии в културни сектори и подобряване на тяхната сравнимост; разрастване на потенциала на културните и творческите индустрии.
В рамките на този работен план за култура е приет така наречения отворен метод за координация, по който се работи. Създадени са четири работни групи, като съвета прие във всяка работна група да не участват повече от представители на 15 държави. Затова България не участва в една от работните групи, а тя е Група за подобряване на условията на мобилност на творците и други професионалисти от културната сфера.
Ние участваме в Работна група по разрастване на потенциална на културните и творческите индустрии, особено важна е и следващата група за културното наследство, както и групата за синергия между култура и образование. България активно участва във всички заседания при вземането на решения на работните групи и подготвянето на основните документи.
Един от най-важните документи, както ви е известно, е знака за европейско наследство. През ноември се състоя Съвета на министрите, който прие още в рамките на френското председателство заключенията на съвета относно създаването на комплексен европейски знак за наследството. Този знак е на основата на решението от Гренада през 2006 г. Българският принос в това отношение е сериозен и беше отбелязан специално в решението на Съвета на министрите.
Целта на европейския знак е по-добро и изчерпателно изтъкване и популяризиране на културното наследство на европейските държави, държавите членки, като общокултурно наследство на европейския и част от европейския стабилизационен процес. Засилване на познанието и на привързаността и ангажимента на гражданите за развитие на културното наследство чрез маркиране на тези паметници с европейски знак, създаване на възможности за богата икономическа активност и устойчиво развитие на цели райони и територии, както и културния туризъм. В същото време е необходимо, така беше отбелязано и в решението на съвета, сериозна обмяна на опит между държавите членки и добри практики, да кажем от държави, където европейският знак за наследство би бил въведен предварително или са създадени предварително по-добри условия.
Европейският знак за наследства следва да бъде даван при определени критерии. Най-важните са свидетелствата чрез трансграничния си или паневропейския характер на европейските измерения на съответния паметник, на европейската история, общи ценности на културното наследство и главно позициирането на съответен паметник като част от културното наследство в общоевропейското изграждане и развитие. Важно за знак е да се знае че се изтъква района и мястото, което от друга страна се превръща в стимул не само за културния туризъм, а и за развитие на икономиките на съответните райони.
България подкрепи заключението на съвета, като бяха приети и предложенията на България, че този знак е фактор за разширяване на междукултурния диалог. Нещо повече, България предложи да бъде изградена и мрежа на знака на културното наследство, така че всички паметници в Европа, които бъдат белязани с този знак, да образуват една мрежа, която дори чрез Интернет да бъде общодостъпна за целия свят, за всички потребители от планетата. Така че да бъде отбелязана по този начин и основната идея на създаването на знака за културното наследство. Този принос е отбелязан в решението на съвета.
Друга важна част е създаването на дигитална европейска библиотека Европеана. Както знаете, цифровата библиотека това е единен портал за многоезичен онлайн достъп до културно съдържание, до информация за културните ценности, които се съхраняват не само в библиотеките, но и в съпътстващи институти като музеи и други и да има общ европейски достъп от единен център.
Цифровизацията на онлайн съдържанието и онлайн достъпа на това съдържание до културната информация на всички държави членки е изключително важно условие. Без този процес на дигитализация на съдържанието няма да бъде възможен в близко бъдеще достъпа на гражданите, тъй като се сменят не само технологиите, но и средствата за достъп и средствата на проява на културен интерес от страна на обществото. С други думи цифровизацията е средство не само за социализация на наследството, то е средство за осигуряване на широк достъп на всички слоеве от населението не само на една държава, но и на целия Европейския съюз.
По време на Съвета на министрите се състоя и първата демонстрация. Вие знаете че в Холандия беше основан първия пилотен проект на Европеана. Демонстрацията на Европеана беше открита лично от председателя на комисията господин Барозу. Интересното е да ви съобщя, тъй като присъствах на това събитие, в рамките на един час имаше десет милиона посещение, което натовари толкова много мрежата, че тя блокира и беше преустановено за известно време Европеана. Сега се търсят нови технологически решения. Към момента имаше 2 милиона цифрови дигитализирани изображения на паметници от библиотеките. Целта на Европеана е да бъдат създадени около 6 милиона. Нашето предположение е, че страните членки ще успеят само със собствените си ресурси да предоставят на Европеана най-малко по два или три милиона дигитализирани културни паметници, което може би ще надхвърли десетократно първоначалното намерение на Европеана. Тя ще бъде един от най-мощните културни източници.
Друг важен момент бих искал да посоча работата в областта на Съвета, заключенията на Съвета относно културата като катализатор на творческите иновации. Това е ново заключение, което предстои да се вземе. Съветът работи бих казал в наследство, което беше предадено от френското председателство, което имаше много богата програма. Някои от програмите на френското председателство са приети от чешкото председателство и вие сте известени в кои части председателството на Чехия слага основни акценти. Културата като катализатор на творческите иновации е нов документ, който тепърва се развива. Още на първите заседания българското участие беше много активно. Нашата работна група представи основните акценти за сигурността на културното многообразие, преди всичко като основен ресурс за творчество. Да се насочи вниманието към факта, че творческото базиране на местните култури работи и допринася съществено за регионалното и местното, а оттам и на националното развитие, а оттам и на европейското развитие. В тази последователност бях приети и българските акценти като сериозен принос. Като ние подчертахме необходимостта да се отдели специално внимание на културното наследство като фактор за развитието и на съвременното творчество. Като в същото времето е обвързано пряко със защита на правата на творците. Вече е съставена една редакция на този работен документ и са взети под внимание нашите предложения.
Следващата точка е относно аудиовизуалната политика на Европа. Заключението на съвета относно европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда. Предполагам, че този проблем вие сте го обсъждали във Вашата комисия, госпожо председател, както и в Комисията по медии и гражданско общество, така че също ще се спра съвсем накратко. Проблемите са ви напълно ясно. Нашият принос в това отношение относно мястото преди всичко на медиината грамотност в политическия процес ние разсъждаваме от тази гледна точка на проблема, а не само от гледна точка на необходимостта от запознаване на обществото с проблемите на медиината грамотност, а тя ясно е дефинирана в текстовете и в преамбюла на старата директива „Телевизия без граници” и с ново име и преработена в „Директива за медиините услуги”. Там има ясна дефиниция какво е значението на това понятие и какви цели има. Тук трябва да ви информирам,че през ноември Съвета на министрите прие заключение относно развитието на законното онлайн предлагане на културно и творческо съдържание и превенцията в борбата с пиратството в цифрова среда. Тук България отново имаше принос при изготвянето на документа, който беше отбелязан от Съвета и от Европейската комисия. Както знаете, ние имаме много сериозен напредък в това отношение, като отчитаме заплахата от незачитане правата на творците, като липса на обществено и бих казал бизнес съзнание за защита на тези права. Вследствие на това се роди идеята за създаване към министъра на културата на Съвета за защита на интелектуалната собственост, който беше създаден с Решение № 42 на Министерски съвет, с ясно определен състав и цели. Тъй като имаше работни групи по промените в Закона за авторско право, които след това се обединиха с промените в Закона за радиото и телевизията. Тези работни групи спряха своето участие, което наложи, за да несе прекъсва широкия диалог с неправителствения сектор, създаване на един неформален съвет към заместник-министъра, с участие на широк кръг представители на всички културни индустрии, а не само на водещите, които имат доминиращо значение на пазара.
Следващата програма е програмата на Европейския съюз за по-безопасен интернет – сейфър интернет, което трябва да се прави разлика от програмата за защита на децата от вредно ползване на Интернет. Трябва да се прави тази диференциация, те са различни. Може да са близки по същност програми, но различни по цели и резултати. Последното заседание на тази програма беше онзи ден в Люксембург. Благодарение на това, че ние изпратихме наши експерти, на едно специално съвещание, което се проведе в Москва, и както Европейския съюз проявяваше желание за контакти с Русия във връзка със сейфър интернет, по-безопасен интернет, така и Русия проявяваше такива желания за връзки с Европейския съюз. Благодарение на българското участие на този форум такъв контакт беше осъществен, което съответно вчера на заседанието в Люксембург беше отчетено българското участие и сериозния принос на България в тази област.
Очевидно тази програма на вас ви е известна, така че само подчертавам сериозната работа на Министерство на културата в следване на политиката в тази област. Борбата с незаконното съдържание и вредното поведение в онлайн не е имагинерна дейност, а ярка дейност, осъществена чрез ясна и волева политика от страна на Министерство на културата. Новата програма на Европейския съюз е Медиамундос, тя се отнася преди всичко до филмовите произведения. Сега е стартирала. България участва пряко с експертна група активно, консултации правим с директорите на европейските филмови агенции, участваме в Комитета по медиите, така че в тази връзка Министерство на културата ще осигури ясна политика в Медиамундос, стига в правилна посока да се развие дискусията.
Последното, което бих искал да ви уведомя в тази връзка, както знаете директивата за медиините услуги трябва де въведе от всички държави членки до края, мисля, че беше 19 декември 2009 г. и на всеки две години да се докладва за процеса на цифровизация и на реализация на тази директива. Респективно 19 декември 2011 г. България би следвало да докладва как е осъществен този процес, независимо че резултата трябва да бъде още декември. В тази връзка ние пряко обвързахме задължението на Министерство на културата да оформи един идеен проект, който може би беше забавен и от процеса на приемането на първоначалния Закона за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия, който вече е завършен. Доколкото ни е известно и в ЗЕС е прието в § 5г решение до 1 март да бъде приет Закона за гарантиране честотния ресурс на двете национални медии, както и техния обществен характер. В тази връзка ние използваме подписания на 21 ноември 2008 г. туининг проект между България и Германия като една от целите е да създадем един концептуален, по-скоро консултативен документ, който да бъде на разположение на Народно събрание и на следващото правителство при изработването вече на законопроекта, тъй като ще има малко време и до декември той трябва да бъде приет. Сигурни сме че този документ ако успеем до май месец това ще го направим, да дадем основни насоки.
ИВО АТАНАСОВ: Имате работна група вече.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Създадохме една такава малка работна група, която след това ще подложим на обсъждане всеки текст. Той не е текст по норми, определени норми на закон, а това ще бъдат основни постулати на медиините изисквания от директивата, съобразени с новите условия на българската медиина среда. В този смисъл този документ ще бъде освен консултативен и най-актуален и ще даде основни насоки. Така че всеки, който ще иска да работи върху изработването на новия закон, ще може да ползва този документ, той ще има по-скоро консултативен характер. С това мисля да изчерпя българските инициативи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И за Ви благодаря.
Имате думата за въпроси, предложения.
БОЙКО ВАТЕВ: Опасявам се, че няма да има какво да работим до май.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е работа за две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядай, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Един кратък коментар, той не е по това, което току-що чухме, програмата е част от европейския диалог, а от документ, в който съм изключително впечатлен от главата ДДС, която е обърната йезуитски наопаки. Казва – подкрепяме единна данъчната ставка – Ура! И веднага следващото изречение – отчитаме това, че с поредната директивата, регламентираща прилагането на диференцирани ставки на ДДС няма задължителен характер – също Ура!. В смисъл не сме задължени от Европейския съюз да прилагаме диференцирана ставка по ДДС. Само припомням, че трите формации, които в момента представляват управляващата коалиция, при различни форуми са обещали диференцирана ставка за печатните издания. Начина, по който дори в този документ е третиран въпроса е пълна абдикация от нещо, което е в крайна сметка политика. В крайна сметка мъжеството в политиката е да излезеш пред избирателите си и да кажеш – да, ние ще намалим ДДС на учебниците и на книгите примерно, и няма да намалим на млякото, защо смятаме, че бъдещето на България зависи повече от съдържанието, отколкото
Така че ако имам някакви реплики, те не са бележки по интелектуална собственост и аудио визуални въпроси, там е ясно, че имаме да наваксваме. Мисля че много добър пример би могъл да бъде дейността на центъра в областта на дигитализацията. Тоест министерството да потърси фондове, с които да подкрепи неправителствения сектор, там където той вече е стартирал програми. Това ми беше коментара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други колеги? Въпроси? Няма.
Ако няма, тогава, както миналата година приемането на годишната програма, много е интересно съдържанието. Предлагаме въз основа на член 97, алинея 5 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание намираме, че в компетенциите не попадат проекти на актове на Европейския съюз за 2009 г., поради което не предлага на Народно събрание проекти за включване в годишната работна програма на Народно събрание по въпросите на Европейския съюз. Това е нещото, което трябва да приемем като решение, което ще се опише в доклада.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам нещо да припомня на народните представители. Темата за ДДС-то за българската литература още като председател на предишната комисия всеки път е предлагана и сега не спирам да я предлагам ежегодно. Отговорът е – отиде ли на едно, трябва да отиде на млякото, на хляба и т.н., и на медикаменти, кое е по-важно. И все пак, не може да не отчетем мярката на правителството, която в продължение на трета година поне в литературата инвестициите с тази година са осем милиона лева целеви и по проекти за попълване фондовете на всички библиотеки, независимо регионални, читалищни и т.н. Аз не знам от ДДС-то какво щеше да се спечели, но осем милиона не са никак малко. Никъде такава инвестиция, освен в киното по Закона за киноиндустрията, не е правена. И тази година имаме също една много голяма сума. Но понеже вие знаете ,че се гласува Закона за бюджета в който всички ведомства имаме буферна зона от 10 %. За нашия бюджет от 121 милиона са 12 милиона и нещо, което срещаме огромна трудност в момента, защото те са на базата на издръжката. И това е един голям проблем, макар че процента, който тези 3,8 милиона, които са предвидени за тази година, разбирате че сумата не е така голяма и ние ще я реализираме отново този проект за подпомагане на библиотеките. Но от желанията ни да имаме средства за допълнителни целеви по отношение на разкопки и попълване фондовете на музеите, тази сума я няма. Живот и здраве в края на годината когато се отпуснат тези 12 милиона при добро положение може би ще може да се реализира тази програма. Същото се отнася и по отношение средствата, които искаме да набавим за това, което спомена господин Милушев за Европеана, за софтуера, който трябва да се изготви. Разбира се, разсъждаваме не може ли да ни го дадат европейците, зад а не правим такива дълбоки инвестиции в създаването на такъв продукт. Но това трябва да го изпълним. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
/Край на заседанието 11,10 часа/
Прекъсване за уточняване на текста.
/Заседанието започна в 14,40 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, продължаваме по точка 1 - разглеждане на отложените текстове в пленарна зала по Законопроекта за културното наследство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имаме отложени текстове на член 71 по вносител, който е член 79 по комисията, и член 80 по вносител, който е член 88 по комисия.
Предлагам по член 79 в текста на комисията, ако имате някакви възражения или нещо, което да се добави, имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Алинея 9 влиза в член 79, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да.
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Госпожо председател, колеги, предлагам да се създаде алинея 9 със следния текст:
/9/ В случаи, когато религиозният храм недвижими културна ценност с национално или местно значение е единствен за съответното населено място в него имат право да извършват обредни ритуали и богослужения регистрираните вероизповедания до безвъзмездното предоставяне на право на ползване върху държавни и общински имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест в член 79 се създава нова алинея със следното съдържание , което преди малко ви го раздадох.
Колеги, имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз имам едно уточняване. Алинея 9 става нова, а отпада алинея 8 - при отправено искане Министерският съвет, съответно общинският съвет, може да разреши в недвижими културни ценности по чл. 88, т. 4 държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужения от регистрираните вероизповедания при спазване на режимите за опазването им. В смисъл ние повтаряме.
БОЙКО ВАТЕВ: Не, тук вече е задължително. Защото в алинея 8 може да разреши, може и да не разреши.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Има ли смисъл в алинея 9 да се добави, че имат право да извършват обредни ритуали и богослужения и т.н., спазвайки предписанията на министъра на културата по член еди кой си за опазването? Алинея 9 изключва ли предписания на министъра за ползването на една сграда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не.
То си е уредено в целия закон.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: То си фигурира в алинея 8.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Осма е спазване режима на опазване. Разбираш ли?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да.
Аз бих добавил и тук „при спазване на режима за опазването им”. Защото става дума за културно историческа ценност и се застраховаме от атаки . Да стане така: в него имат право да извършват обредни ритуали и богослужения регистрираните вероизповедания, при спазване на режимите за опазването им, до безвъзмездно предоставяне за ползване на държавни и общински имоти.
Има го и горе в алинея 8, има го и отдолу в алинея 9. Става въпрос за опазване, в джамията човек даже се събува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Може ли да повториш още един път предложението?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: В него имат право да извършват обредни ритуали и богослужения регистрираните вероизповедания, при спазване на режимите за опазването им, до безвъзмездно предоставяне за ползване върху държавни и общински имоти. Същото изречение като в алинея 8 – при спазване на режимите за опазване. Тоест предполага се, че мястото ще получи режим за опазването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин министър?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По алинея 9 , ние тук спазваме това, което изисква българската Конституция, която е единствена в момента, която действа. И повече в първата част в алинея 8 е повече за собствеността, определянето, а алинея 9 всъщност дава възможността на различни вероизповедания, там където са регистрирани по Закона за вероизповеданията, известно е как става всичко, да имат право да ползват дом, в който да изповядват своята религия. Мисля, че това е един добър текст. Не е императивен, но в същото време имат правото да изискват.
Искам да съобщя на колегите, че, не крия че имах опасение такъв вид текст каква ще бъде реакцията в християнските паметници на културата, които са повече паметници на културата, и то главно в изискването там, където няма действащ храм непаметник на културата, да бъде предоставен за ползване, докато се изгради. Много сериозно гледахме Закона за вероизповеданията, където точно е посочено и тази мярка я има, но пише „може”. Даже общините и средства трябва да заделят, освен да предоставят терена. Това е пълно право, което явно закона някой не го е погледнал.
Смятам, че по този начин ще активизира и държавата, и общините, да доизградят такива, имам предвид Бояна. Правихме една справка. В повечето случаи от това се плашат най-много, защото веднага ще пожелаят. Има в 99 от случите на тези паметници на културата от национално значение и световно, има действащи. Така че няма да е много опасно затова да започнат да проявяват искове към вече паметници на културата. Известно е, че християнската религия, православната, е с палене на свещи и разправиите с опушванията. Докато в другите религии и в еврейската, и мюсюлманската, такава опасност за паметници на културата няма. Практически в Закона за вероизповеданията е описано общностите, които се обръщат към кмета за да регистрират себе си.
Беше поставен един въпрос от Руденко Йорданов, който можем да погледнем в алинея 8 – кой иска това нещо? Дали не трябва да бъде отбелязано. Задай си въпроса.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин министър, че сте запомнил моето предложение. Пред мен е Закона за вероизповеданията, където в допълнителни разпоредби в § 1 е уредена понятийната система – що е вероизповедания, що е религиозна общност и що е религиозна институция. Религиозната институция е тази, която е регистрирана в съгласие със Закона за вероизповеданията и има качество на юридическо лице и свой ръководен устав. За да не оставяме толкова широко възможността по искане на – неизвестно на кого. Не е ли редно да пишем „по искане на съответната религиозна институция”, тогава вече да се дава разрешението, за да има своята логика и последователност. Това не променя смисъла, но уточнява параметрите. Защото не може да бъде група туристи или дошли на свиждане близки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ние сме го казали.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: То е казано „от регистрираните вероизповедания”. Но те имат право да извършат дейността. А да отправи искането, както е написано в алинея 8, може всеки, стига да има лист хартия и писалка в ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не е така.
ИВО АТАНАСОВ: Кой прави искането?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, прочетете го целия текст: При отправено искане Министерски съвет, съответно общинският съвет, може да разреши в недвижима културна ценност по член 88, точка 4, държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужения от регистрираните вероизповедания при спазване на режимите за опазването им.
Естествено, че този, който иска, това е регистрираното вероизповедание, което да извършва тези обредни ритуали и богослужения.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: И всеки още, който пожелае, така както е записано.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това съм пропуснал, регистрираните вероизповедания. Централите им се регистрират по закон тук, а регионалните се регистрират пред кметовете.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Те са местното поделение.
БОЙКО ВАТЕВ: Руденко Йорданов е прав, защото група граждани могат да поискат съответните регистрирани вероизповедания да си правят служби. Може група граждани. Може една неправителствена организация, и много други, ако ние изрично не кажем кой има право да иска.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Тогава трябва да променим словореда в алинея 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: При направено искане от регистрираните вероизповедания до Министерски съвет, съответно общинския съвет, могат да разрешат в недвижимите културни ценности по член 88, т. 4 държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужения при спазване на режимите за опазването им.
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Така става.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз ще предложа нещо редакционно, по-скоро той предложи нещо по-точно: при отправено искане на религиозните институции, защото закона казва какво е институция, това е организация, която има устав, нека да бъде религиозните институции и нататък да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Чета текста окончателно на алинея 8.
При отправено искане от религиозните институции Министерският съвет, съответно общинският съвет може да разреши в недвижими културни ценности по член 88, т. 4 държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужения при спазване на режимите за опазването им.
Алинея 9. В случаите, когато религиозният храм, недвижима културна ценност от национално и местно значение е единствено за съответното населено място в него имат право да извършват обредни ритуали и богослужения, тук ще остане регистрираните вероизповедания.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: То в понятийната система съществува. Припомням по смисъла на Закона за вероизповеданията точка 1 – вероизповедание е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. Това е общото понятие. Но онова, което е действащо по силата на закона има правото да комуникира е религиозната институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Остава: регистрираните вероизповедания, при спазване на режимите за опазването им, до предоставяне правото на ползване върху държавен и общински имот.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Целта е всеки да ползва конституционните си права. Но когато става дума за културна ценност, пренасянето й за поколенията е свързано със спазването определени условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, ако с корекциите, които направихме по тези текстове плюс допълнението „при спазване на режимите за опазването им”, който е съгласен с така предложения текст на член 79, моля да гласува.
„За” - 8.
„Против” - няма.
„Въздържали се” - 2.
По член 80., който става член 88. Имате ли някакъв проблем?
БОЙКО ВАТЕВ: Проблемът е с непроучени обекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Защо?
БОЙКО ВАТЕВ: Защото смисълът на концесията е да даде някой човек пари, да се проучи този обект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: То е от паднало. Чети болдвания текст.
БОЙКО ВАТЕВ: Примерно ти проучваш една тракийска могила и си вземал концесия за 30 години. На четвъртата година се оказва, че там има стенописи, много красиви, и това става обект със световно значение. Тогава Министерство на културата трябва да прекрати концесията, защото вече ти нямаш право да концесионираш такъв обект. А всеки който прави разкопки и дава пари, той се моли дай Боже да излезе нещо. И какво ще бъде обезщетението, той е получил концесията за 30 години, а на третата година му се отнема концесията, защото се оказва, че обекта, който вече е проучил, се оказва че се е със световно значение.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Обект със световно значение не можем да си го правим сами. Това е ЮНЕСКО след като чакаш огромен ред да установи дали това е от световно значение. За четири години заварих Старинен Пловдив, защото се беше компрометирало. Сега се готви документация за Александрово, гробницата, тъй като становищата на повечето е, че тя е даже по-ценна, отколкото казанлъшката. Живот и здраве трябва да отидете и да видите какво направиха японците. Става въпрос, че този текст, защото е истина, че сега се дават терени на концесии. Вчера имах такъв случай, излиза че една от големите крепостни стени по времето на Светослав Тертер това е до крайморие, до Бургас, това е територия, която е отдадена на концесия, закупена, има собственик, господин Батков. И при археологията, която е проучвателната, първата, излиза едно огромно разстояние в което има крепостна стена, някаква църква от тази епоха, която на Свети Иван, която сега разработваме наскоро го предоставиха военните на Министерство на културата, и се оказва, че там са необходими само за разкопките от двеста хиляди нагоре. Общината е склонна да помогне, търсим начин да помогнем и министерството, за да може да се направи и ПУП след това, защото не може да се оправи инфраструктурата. В този смисъл е добре когато е концесия, защото ние наблюдаваме много концесии и там, където има очаквания се знае, че веднага спира, отива първия музей и това вече практика, той додава средствата, за да се види какво ще излезе. Но когато е огромна територия, като този случай, за който казвам, но много трудно би излязло с решение да обявиш от световно значение. От това няма защо да се плашим.- Интересът на хората, които имат отношение към това, те са готови да инвестират повече, за да направят притегателно. Добре е, че е махната тази част от текста, защото пак искам да ви кажа,че всичко трябва да мине на гърба на държавата, всичките разкопки. А има много такива случаи, когато излиза нещо ценно, тогава вече трябва да се огледа и да се съобрази наемателя или концесионера, че това е с такъв обект, който трябва да бъде съхраняван по определения начин и той трябва му се предложи проект и да прави своята инвестиция.
БОЙКО ВАТЕВ: Например най-голямата пирамида в Мексико е частна собственост, която е паметник на ЮНЕСКО, и тя върви много добре. Така че, аз се притеснявам, че някакъв паметник от световно значение, той ще …
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Той ще е по специален режим и той иска – не иска, ще трябва да го издържа.
Този текст е отпаднал.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Пада национално, но световно остава.
Съгласен съм.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Една малка редакция, която има чисто технически характер, в алинея 9, която приехме. Гледам член 21, алинея 3 от Закона за вероизповеданията, където е уреден въпроса за това, че държавата и общините могат да безвъзмездно да отстъпват така и така. Ва нашия текст, понеже в първоначалния вариант имам спомен, че там след държавни и общински имоти имаше една отпратка към Закона за вероизповеданията член 21, алинея 3, тогава звучи логично право на ползване върху държавни и общински имоти. Това е едно пренасяне на съществуващия текст на алинея 3, член 21 от Закона за вероизповеданията. Но като сме махнали държавата и общините, тоест не ги споменаваме, а говорим за безвъзмездно предоставяне на право на ползване върху държавни и общински имоти, не е ли по-добре да бъде държавни или общински имоти, при положение че преди това не е споменато държавата и общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Йорданов, няма да бъде предоставяне по Закона за вероизповеданията. Това ще бъде предоставяне по Закона за държавната собственост и по Закона за общинската собственост, предоставянето на безвъзмездна държавна и общинска, по специалния закон. Затова махнахме Закона за вероизповеданията там. Разбира те ли. Не можем да направим такава обвръзка със Закона за вероизповеданията, която четете.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз просто чета алинея 3 и виждам текст, който има отношение към нашата алинея 9. Нима няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: ма, но въпросът е, че процедурата, когато ще се предоставят терените – държавна или общинска собственост, са в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: И неговото правно основание по отношение на възможността държавата или общините да го сторят. Това е основния им мотив. А допълнителният им мотив е член 21, алинея 5, а вторият допълнителен мотив е алинея 3 на член 79. До тук спор няма. Но така казано ползване върху държавни и общински имоти, при положение¸че нямате храм, а има такъв, който е културни ценност, в който оставяме възможността за богослужение – добре. Оттам нататък защо трябва да бъде предоставяне право на ползване върху държавен и общински имот, когато е достатъчно той да бъде или държавен, или общински.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Държавен или общински?
ИВО АТАНАСОВ: По този начин става ясно, че общината не може да предоставя държавен имот, а държавата не може общински.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: И наклонена черта или.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Защото тук става императивно изискване и двете институции да дават.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В Закона за вероизповеданията затова е „може”, защото не винаги някоя от институциите има възможност да предостави.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Като сложил „или” …
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще започнат да си прехвърлят топката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: По-добре е да си остане „и”. Защото така ще си прехвърлят топката, единият ще каже – аз нямам, и другият ще каже – и аз нямам.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Но ако каже добре – държавата ми даде, но искам и общината да им даде.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Няма на какво основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Най-добре е да си остане „и”.
Колеги, имаме ли нещо по член 88?
Който е съгласен с текста, който е предложен от комисията, моля да гласува.
„За” – 10.
„Против” и „Въздържали се” няма.
Колеги, закривам заседанието.

/Заседание завърши в 15,05 часа/



СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА:
Благовеска Стефанова /Нина Чилова/