Протокол №3

---

На 21 септември 2005 г. се проведе заседание на Комисията по култура при следния

Дневен ред:

1. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2005 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: заместник министърът на културата Ина Килева, Емил Бехар, Георги Саракинов и Катерина Пашова от Министерството на културата, Владимир Минков от списание “Съвременик”, Мария Палаурова – изпълнителен директор на Дружество “Филмаутор”, Ефросина Саракинова – юрисконсулт на Дружеството на композиториаутор музикаутор, Мартин Арнаудов от “Театъраутор”, Марияна Лазарова - изпълнителен директор на Сдружението на продуцентите на звукозаписи и на артистите изпълнители, София Антонова от БАМП, Велислава Димитрова - заместник-директор на Българското сдружение за борба с незаконното използване на защитени произведения (БулАКТ), Десислава Матева от АРСИС, Нина Георгиева и Евгени Кочетов от Национално обединение за граждански контрол върху институциите.

Заседанието бе открито в 15,05 часа и ръководено от госпожица Нина Чилова – председател на Комисията по култура.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и можем да започнем работа по същество..
Днешният ни дневен ред е с една единствена точка – разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Има ли други предложения за дневен ред на днешното заседание? Не виждам.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преди да изслушаме вносителя на законопроекта, искам да кажа, че Министерството на културата се представлява от госпожа Ина Килева – заместник-министър по евроинтеграцията, и експерти в дирекцията по авторското право и сродните права.
До мен постъпи едно искане от сдружения и асоциации, които са Дружество за колективно управление на авторските права върху аудио-визуални произведения, за авторски права върху музикални произведения да присъстват на днешното заседание. Аз си позволих да ги допусна, защото това е законопроект, който ги касае пряко.
Ще ги помоля, след като изслушаме вносителя, те също да изразят своите мнения и съображения по законопроекта.
Давам думата на госпожа Килева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Благодаря за поканата, уважаема госпожо председател.
Уважаеми членове на Комисията по култура, за нас е чест да сме сред вас и ви благодарим за това, че своевременно и много бързо придвижвате един от приоритетите в законодателството на България в областта на културата и аудио-визията и авторските и сродните права – нещо, което е в моя ресор, и затова аз представлявам тук министерството.
Бих искала да започна с това, че този законопроект произтича от поетите ангажименти за хармонизация на българското право с европейското в областта на авторските права. Това е заключителният, така да се каже, момент на хармонизация. С инкорпорирането на текстовете на последните директиви, които се посочват като необходими, с този законопроект ние фактически финализираме общата рамка на законодателството в областта на европейското право – авторските права, и получаваме една сравнително пълна хармонизация.
Трябва да отбележим, че в тази сфера ние сме изключително уязвими и това е една от така наречените проблемни ниши, които са посочени в писма на Европейската комисия и на множество форуми в продължение на години. Във финалната права в процеса на засилен мониторинг се обръща особено внимание не само на хармонизацията в областта на авторското право, но преди всичко на достигане на един административен капацитет и на добро правоприлагане.
Мога да ви кажа, че настоящите промени също така са съобразени и с някои препоръки по време на техническите консултации с представители на Европейската комисия в Брюксел през м. декември 2004 г. и те привнасят някои допълнения със стари директиви, които не са били коректно отразени в местното право.
Основното, ядрото, така да се каже, на законопроекта е и в пряка връзка с препоръките на госпожа Бриджит Чернота – ръководител на екипа за България в Генерална дирекция “Разширяване” на Европейската комисия, във връзка с последното заседание на Комитета по асоцииране през м. юни т.г. Има едно писмо, бих казала, изпълнено с препоръки и с добронамереност, но същевременно доста критично, което посочва нуждата от пълно хармонизиране на закона с Директива 2001/84 ЕО – “Право при препродажба” и Директива 2004/481 ЕО – “Правоприлагане”. Точно тези две директиви намират пълно отражение в закона.
Наред с това законопроекта регламентира значително по-подробно правомощията на служителите на Министерството на културата, които контролират и санкционират нарушенията на авторското право. Завишава се размера на предвидените за нарушителите глоби. Това, което е много добре, че за разлика от изоставането, което регистрираме в аудио-визията с този законопроект ние сме напълно в крак с Плана за действие 2005 г. Нещо повече, даже имаме едно такова технологично време преди влизането в сила на директивите, тъй като съответно първата директива влиза от 1 януари 2006 г., а втората – от м. април 2006 г.
Какво въвежда първата директива? Първата директива изисква въвеждането в законодателството на страните-членки на разпоредби, гарантиращи на автори на произведения на графичното и пластичното изкуство, фотографски произведения и някои изрично посочени произведения на приложни изкуства като гоблени, керамики, произведения от стъкло, да получават възнаграждение, изразено в процент от продажната цена, получена при препродажбата на оригинала, и евентуално последвала първото прехвърляне на собствеността от автора на първия приобретател.
Това е фактически правото, регламентирано досега в чл. 20 на нашия закон и наречено там “право при следваща продажба”.
Единственото, което държавата-членка може да регламентира по свое желание, е долната граница на продажната цена, под която няма да се прави отчисление. Това се съобразява и със стандарта в съответната страна-членка. Директивата изисква тази граница да не надвишава равностойността на 3 хил. евро.
Взимайки предвид практиката в нашата страна и след консултации със съответните творчески сдружения в законопроекта е заложен праг от равностойността на 300 евро.
Втората директива се отнася до мерките и процедурите, прилагани в хода на гражданското съдопроизводство, които държавите-членки са задължени да предвидят, за да се осигури по-ефективно зачитане на правата върху интелектуална собственост, в това число авторското и сродните му права. Има се предвид, че в редица случаи обичайните и традиционни съдопроизводствени практики, създадени за решаване спорове относно вещни права, се оказват недостатъчни и в чести случаи безсилни, когато става дума за нематериални блага, каквато е интелектуалната собственост.
Нашият закон сега съдържа разпоредби в този смисъл и те са включени там по силата на така нареченото Споразумение на ТРИПС, което е сключено в рамките на Световната търговска организация, а с тази директива Европейската общност отива още по-далеч и ние предвиждаме, съобразно нейните изисквания, по-детайлно разписване на регламентацията като тя включва: улеснение за ищеца при доказване на активната си делегитимация; улеснение за него при набавянето на доказателства; по-широк спектър от мерки, с които не само се прекратяват, но се предотвратяват нарушенията; мерки срещу лицата, които с услугите си са спомагали за нарушенията; по-гъвкави начини за определяне размера на обезщетението; по-широко разгласяване на осъдителните решения и други.
Точно с тези си разпоредби поправките са ценни, тъй като те са насочени към едно по-ефективно правоприлагане и защита, което е и една от зоните на критика на Европейския съюз.
Аз бих искала да кажа, че в законопроекта са инкорпорирани и предложения на авторските организации, които представляват държателите на права. Така например § 6 включва текста по предложение на “Филмаутор”.
За мен е много хубав знак това, че в предложения законопроект се предвиждат по-сериозни гарантирания на възнаграждението на автора. Днес отново имах една среща с представители на авторските права, които сигнализират, че често пъти има известен натиск от страна на продуцента да изземе, така да се каже, в свои ръце авторските права. Новите текстове предвиждат ново изречение, което казва, че “Отказ от това право е недействителен”. Фактически се предвижда клауза в първоначалния договор с продуцента относно заплащане възнаграждението, като по този начин става ясно, че авторът може да преотстъпи правото да събира това възнаграждение не на продуцента, а на съответната организация, която е единствено оторизирана да събира авторските отчисления.
Следователно се препятства тази възможна злоупотреба във власт, така да кажем, на продуцентите над авторите и създава едно балансиране на интересите.
Бих искала да кажа, че имаме и доста текстове, които са съобразени с нашата реалност. Така например, отразявайки европейските директиви, ние освобождаваме от задължение да заплащат възнаграждението държавни общински библиотеки, университетските, училищните и читалищни библиотеки. Става дума за разпоредбата на чл. 22а, ал. 2.
Но мисля, че може би вече, когато дискутираме законопроекта на второ четене и влезем в детайли, тогава вече ще може да се запознаете с конкретиката в нормите.
Философията е ясна. За нас е въпрос на политическа воля и политическо решение да приемем този законопроект и по този начин да финализираме хармонизацията в областта на авторското право и да възприемем изцяло acquis communataire в нашето местно право.
Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Килева.
Колеги, имате думата по законопроекта.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам няколко въпроси към предлагания законопроект. Най-напред държа да споделя, че е съвсем естествено да приемам това, което се предлага, защото то води до хармонизация на нашето законодателство с европейското. Но има текстове, които предполагат поне да бъдат обяснени, за да мога аз да изработя отношението си и към детайлите.
Примерно в чл. 95б, ал. 1 има един текст, който мен ме смущава, защото не отговаря на разбиранията ми. Алинея 1 гласи:
“(1) Отговорност за нарушаване на права по този закон се носи, ако нарушението е извършено виновно. В тези случаи вината се предполага до доказване на противното.”
Това е странна правна фигура, която може би за това законодателство е възможна, но като правим принцип мен ме смущава.
ДОНЧО ЦОНЧЕВ: Тя е обратна.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тук е обратна.
Вторият ми въпрос е свързан с общата понятийна схема в част от досега приеманите закони, които хармонизират нашето законодателство. Те го хармонизират със законодателството на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. И тъй като част от авторите, които са носители на авторски права, живеят в държави, които са в Европа, но не са членове на Европейския съюз, то предполага взаимоотношения малко по-сложни, отколкото мога да допусна, и не е ли по-добре ние да визираме, след като адаптираме нашето законодателство, да го адаптираме към принципите, които са в Европейското икономическо пространство, за да визираме и държави. Примерно Швейцария, която не е член на Европейския съюз, но може да се наложи да работим с хора, които са носители на авторски права и живеят там.
Дори и да изглеждат наивно звучащи въпросите ми, аз съм любопитен да чуя отговора на тях, така че да изработя своята позиция в окончателно отношение към предлагания законопроект за изменение и допълнение.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Килева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Бих искала да кажа, че не е прецедент такава формулировка. Тя всъщност е характерна за сферата на гражданско-правните отношения, а това, което имате Вие предвид и което Ви смущава, е в полето на наказателното право - пренасянето на тежестта на доказване. В случая имаме такива формулировки в чл. 45 на ЗЗД, също така подобни разпоредби има в Закона за защита на потребителите и правилата за търговия и Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Когато разглеждахме законопроекта в работната група естествено и колеги юристи поставиха този въпрос и бяха подобно на Вас смутени от тази обективна, така да се каже, отговорност, без виновна отговорност по отношение на юридическите лица и едноличните търговци. Но мисля, че в случая нямаме някакво нарушение на добра практика.
Освен това отговаряме и на една специфика в нашия правен мир, когато трябва да имаме малко по-сериозен контрол, така да се каже, върху дейността на тези лица, тъй като практиката показва, че в повечето случаи ролята на ответник по искове се явяват именно юридически лица и еднолични търговци. Поради това считаме, че текста на тази ал. 2, която визирате, фактически ще улесни ответника и оттам ще допринесе за правоприлагането на закона.
Отново визираме едно добро правоприлагане там, където сме и много критикувани от Европейския съюз. С оглед спецификата в България по-тежките отношения, по-тежкия баланс на интереси, който в една уредена вече демокрация, където вече има едно по-сериозно отношение към спазването на правото на интелектуална собственост, нещата са много по-балансирани и уредени.
Това са били нашите съображения, за да въведем този текст.
За втория въпрос ще помоля господин Саракинов.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Благодаря.
Забележката, според мен, е съвсем правилна. Европейското икономическо пространство трябва да бъде сочено винаги. И в германския, и във френския закон след думите “Европейския съюз” пише “и Европейското икономическо пространство”. Не знам защо някои служби у нас, нашият Министерски съвет спират. Те дори още не могат да преглътнат напълно Европейския съюз и настояват за Европейската общност, което е старо понятие. Обаче изречението става много дълго. И без това е дълго, ще стане още по-дълго – “държавите-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство”.
За да се спести това виждам сполучливо решение в закона на Словения след промяната му 2004 г., където накрая в Допълнителните разпоредби казва: “навсякъде, където пишем “Европейския съюз” то се отнася и за Европейското икономическо пространство”. Ще бъде добре, ако и ние го направим така. Това е много лесно може да се направи при второто четене на законопроекта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Правя формално предложение това да бъде включено в Преходните и заключителни разпоредби. Ако трябва да го подам и като текст?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Колеги, разбира се, ние ще имаме следващо заседание, на което ще гледаме законопроекта текст по текст. Ще направим и работна група, защото аз също имам забележки по текстовете, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. Аз мисля да въведем една такава практика. Ние говорихме на първото заседание и с министъра по всеки един законопроект, с оглед по-добро взаимодействие и за да нямаме проблеми и по-леко да вървят нещата, ще сформираме работни групи, в които ще има представители от министерството, разбира се, и членове на комисията, колеги депутати, които имат интерес по съответния законопроект.
На мен ми се ще, понеже законопроекта днес е на първо четене, да гледаме като цяло философията на самия законопроект. Разбира се, имате право да задавате въпроси по конкретните разпоредби. Така че всички предложения или забележки, които се правят, ще имаме възможност да ги дискутираме между първо и второ четене.
Сега предлагам да вземем отношение по самата философия, концептуално предлагания законопроект как изглежда дотолкова, доколкото сме поставени в една рамка, в един коловоз, който така или иначе трябва да приемем.
Други колеги, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Тая е философия, която е хармонизация, на моменти става уеднаквяване, което въобще не е съобразено с нашите условия – говоря като човек, който 11 години е директор на художествена галерия, която продава картини, скулптури и т.н. Виждам, че е дадено императивно. Не би могло да бъде другояче.
Но много ми е интересно един закон, който не се изпълнява в 99 на сто от случаите и няма да се изпълнява – пример: продава се картина на Златю Бояджиев и се търсят всички негови роднини, за да им се дадат тези 5 процента, или на някой друг стар майстор и т.н. Това няма да стане, не става и никога не е ставало.
Един закон, който не се изпълнява 99 процента, той не е добър закон в тази си част.
Една друга забележка. Тук самите данъчни отчисления са съобразени със стандартите в Европа. Тук се говори за 500 хил. евро. Когато едно произведение на изкуството струва над 500 хил. евро – еди колко си пари. Това е съвсем по европейски стандарт. А когато се говори за облагане, тогава се говори за 300 евро. Тоест над 300 евро става облагането, под 300 евро – няма отчисление. В едното отношение е съобразено с европейския стандарт, а в друго отношение е съобразено с българския стандарт, а ние все пак влизаме в Европа. Стандарта се вдига, когато сме в Европейския съюз, и нашите художници, техните цени, особено на нашите класици, ще бъдат други.
Това е дълга тема, но не искам да влизам в детайли, както каза госпожа Чилова.
На следващо място. В чл. 15, т. 8 пише, че авторът има право да спре използването на произведението поради промени в убежденията си с изключение на реализираните произведения в архитектурата като обезщети лицата. Тоест вие сте купили една картина от някакъв художник. След 30 години той започва да рисува по друг начин. Смята, че преди е рисувал Тодор Живков, сега е рисувал някой друг. Променя си убежденията и казва: “Този период за мен не съществува, искам да си изкупя обратно картината от теб и ти нямаш право да я показваш.” Или ти си написал една книга. Тя е част от твоята творческа биография. Ти се развиваш. Когато след време пишат за този писател, те ще пишат за всичките му книги, не само за последните.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Господин Ватев, извинявайте, но няма чл. 15, а има § 15. Бихте ли казали конкретно за кое говорите.
БОЙКО ВАТЕВ: Това е от действащия закон.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това го няма в законопроекта.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз знам, че го няма. Аз дори искам да се поправи този закон като това нещо отпадне. То просто не може да съществува.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Понеже в момента дискутираме по предложения законопроект.
БОЙКО ВАТЕВ: Това е просто фрапиращ пример. Никой не може да се откаже от своята биография и от своето изкуство и да го спре с това, че си е променил идеологията, вижданията или стила на писане, ако щете. Аз не знам защо въобще това нещо съществува. Затова ви попитах така, за съвет, като по-нов в тия среди.
Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Ватев.
Заповядайте, госпожо Килева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Всъщност тези проценти, които са разписани като обезщетения, са императивна норма. А това, че сме приели ниския праг, това всъщност улеснява нашите творци. Защото, ако бяхме приели 3 хил. евро, то тогава те нямаше да получават никакви отчисления за по-ниските суми. Това фактически все пак е първа законова добра крачка, когато пренасяме диспута от нормата към правоприлагането.
Още в първото изложение казах, че това е наистина зона, която търпи много критика и по която трябва да изграждаме административен капацитет, но това е нещо, което е във времето и по което всички институции трябва да положим много големи усилия, включително и с вашата помощ.
Естествено вашата помощ е основно съсредоточена върху нормотворчеството, така че трябва да свършим първо тази част с приемане на законодателството, а вече изпълнителната власт със съответни помощи, с програми, с активна работа, с отделните представители на гражданските сдружения да подобрим контакта и правоприлагането на тези норми.
Относно текста в съществуващия закон, за който Вие считате, че е несъстоятелен. Да, има някаква логика, но той също е текст, който е европейски по дух и който съществува в законодателството.
БОЙКО ВАТЕВ: Дайте да направим нещо по-добро.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Естествено, имате право да изложите...
БОЙКО ВАТЕВ: Това императивно ли е или не е императивно? Ако не е императивно е несъстоятелно. Никой не може да се откаже от своето творчество. Нито господин Цончев от своите филми в онзи период и сега да каже: “Абе аз се отказвам от тия филми, не ги прожектирайте, защото имам вече друго политическо виждане”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Господин Ватев, тъй като това все пак е действащ закон и вносител не е Министерството на културата...
БОЙКО ВАТЕВ: Нека да си кажем нещата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Абсолютно сте прав, да си кажем нещата. Но аз съм сигурна, че не само този чл. 15, но ако обърнем сега действащия закон ще намерим страшно много мъртви разпоредби, които се нуждаят от усъвършенстване.
Специално моите впечатления от този предложен законопроект условно мога да ги разделя в две направления. Първото, това е, че изцяло се сменя механизма за получаване на възнаграждение за авторите. Това е императивът, който ни поставя Европейския съюз. Досега са били твърд процент, който се дава върху възнаграждението, сега вече виждаме един друг механизъм, който се предлага, и той е въпрос на отчисление. Това нещо обаче кореспондира и хубавото, което е, че този механизъм е скрепен – дали добре или се нуждае от усъвършенстване, но той е скрепен с един административен и законов механизъм за контрол върху начина на получаване на тези възнаграждения.
Вие сте абсолютно прав, че до този момент, аз съм убедена, сега ще чуем и от представителите на гилдията, много малко са хората, които са получавали. Проблемите съществуват именно от гледна точка на контрола и за получаване на тези възнаграждения. Защото, ако погледнем по-надолу, там има, че 50 процента от тях отиват във Фонд “Култура”, сега действащия, за който аз съм имала щастието да разбирам, че голяма част от тези средства, да не говоря, че може би изобщо не постъпват средства от тези възнаграждения. Тоест очевидно е, че нямаме контрол върху този вид събиране.
Ние имаме тук една изключително голяма възможност и въпреки, че парламентарната практика е, че между първо и второ четене се правят предложения само по предложените разпоредби на този законопроект, аз мисля, че с оглед на подобряването на действащата нормативна уредба, стига да имаме политическата воля тук, в този формат, ние бихме могли да променим и текстове, които не касая предложения законопроект, но те се отнасят към действащия, с оглед прецизиране, подобряване и усъвършенстване на тази материя. А това може да стане между първо и второ четене.
Сега просто гледаме като философия това ,което е предложено, а вече след приемането, такава е парламентарната процедура – между първо и второ четене народни представители имат право да правят предложения. Стига да имаме тази политическа воля за подобряване и на такива текстове, сега ще чуем и представители на гилдията, аз мисля, че няма нищо по-добро от това да дадем един такъв положителен знак към самата гилдия, към българското общество.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Ако няма, ще помоля представителите, които са гости на комисията, да вземат отношение.
Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА ДИМИТРОВА: Аз съм заместник-директор на Българското сдружение за борба с незаконното използване на защитени произведения, накратко казано БулАКТ, още по-накратко казано една от трите антипиратски организации в България, които вече имат 10-годишно съществуване зад гърба си и доста опит в областта на защитата на авторските права в тази им област.
Веднага искам да кажа, че нашата гилдия подкрепя така представения от вносителя, Министерството на културата, проект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права и че с най-голямо удоволствие ще участваме и в бъдещи заседания на комисията, където детайлно ще се разискват ред по ред и параграф по параграф съответните разпоредби, за да могат те да бъдат изгладени и представени за гласуване в пленарната зала.
Действително всички тези промени, които бяха обяснени и представени от Министерството на културата са наложителни за нашето законодателство и това ще даде възможност не само на държавните органи, а и на такива неправителствени организации като нашата, чиято основна цел е борбата с пиратството и в тази й борба подпомагане на съответните правоприлагащи органи в лицето на полиция, прокуратура, съд и т.н. в България в борбата за защита на интелектуалната собственост. Тези промени са действително приветствани от нас и наложителни към момента.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Това е много важно и полезно за нас – подкрепата на гилдията за този законопроект. За в бъдеще винаги можете да взимате участие, когато пожелаете, още повече, че ние сме гласували в нашите вътрешни правила активно да работим с всички творчески гилдии и представители на различните сдружения. За нас това ще бъде наистина една много голяма възможност да подобрим работата си, така че се считайте поканени.
Други колеги, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте.
МАРИЯНА ЛАЗАРОВА: Аз съм изпълнителен директор на сдружението на продуцентите на звукозаписи и на артистите изпълнители.
От името на моите колеги бих искала да благодаря на комисията, че ни покани и ни даде възможност да вземем участие в обсъждането на законопроекта, което е изключително важно за нас. И тъй като виждам, че дебатите днес вървят по линия на една обща оценка на философията на предложените промени в закона, бих искала да изразя нашето общо положително становище за тези промени.
Оценяваме високо степента, в която се имплементират директивите на Европейския съюз в така предложените промени в закона. Смятаме, че по този начин нашето законодателство ще се проксиматизира и в действителност ще се повиши ефективността и приложението на този закон.
Особено добре някои положения в директивите са имплементирани по отношение на налагане на обезпечителните мерки, санкциите, разширяване на правомощията на Министерството на културата в прилагането на административните санкции. Тук имаше някои пропуски, които считаме, че са преодолени.
Въпреки всичко смятаме, че може да се използва сега законодателната инициатива този проект да бъде допълнен с някои нови положения, които са от голямо значение за музикалната индустрия. Тъй като ние сме в непрекъсната връзка с Международната федерация на звукозаписната индустрия, разполагаме и с едно становище, което се подкрепя от Международната федерация по редица други положения, които някак си са останали извън обсега на тези промени.
Аз бих искала да споделя с вас, не следвайки хронологията на промените, но само най-общо какви промени бихме желали да бъдат предложени. На първо място, в нашия закон има едно несъответствие по отношение на срока на защита на авторските права и на сродните права. Доколкото ПРОФОН е Сдружение за колективно управление на сродни права, за нас е много важно поне да бъде изравнен срока на защита на сродните права с тези на авторското право. Още повече като се има предвид, че носители на сродни права често пъти са юридически лица, говорим за продуцентите, които инвестират в записа и които би трябвало да се ползват от тази инвестиция.
От особено значение за нас е да отпадне разпоредбата и на чл. 37, ал. 2, която според нас в момента ограничава свободата на договаряне с този 10-годишен срок, който се поставя.
Редица промени биха могли да бъдат внесени в чл. 26, касаещ компенсационните възнаграждения при презапис за лично ползване. Мисля, че тук ще ни подкрепи и Сдружението на авторите “Музикаутор”. Законът дава право да се създават повече от една организация, в които да събират тези компенсационни възнаграждения. Но за нас е важно да бъдат разделени ретро правата от копи правата, с оглед на това да няма конкуренция на интереси на практика и да стане по-лесно и възможно тяхното събиране.
За нас е важно също така да бъде защитено правото на артиста изпълнител върху артистичното му име. В смисъл никой да не може да се облагодетелства с комерсиална цел от използване на артистичното име, каквато хипотеза сега непрекъснато срещаме на практика във връзка с ринг тоновете.
Това са само някои от най-важните промени, които ние имаме желание да допълним, още повече че разполагаме вече с разработени професионално и съгласувани по международна линия формулировки.
Затова ще бъдем изключително благодарни на комисията, ако ни покани по време на дебатите текст по текст на този законопроект и мисля, че тук бихме могли да бъдем полезни и да обменим нашия опит, защото ние наистина се сблъскваме с това на практика. В този смисъл наистина можем да направим по-добър този законопроект, а не да чакаме още примерно пет години нова законодателна инициатива, за да прокараме тези промени, които са изключително важни за музикалната индустрия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз също Ви благодаря и ще Ви помоля в чисто делови порядък да си подготвите всички тези предложения в подходящия вид, за да може чисто по-оперативно, когато се създаде работната група просто да ги имаме и да започне дебат по същество.
Заповядайте.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Аз съм изпълнителен директор на Дружество “Филмаутор”, което е дружество за колективно управление на авторски права върху аудио-визуални произведения. Нашите членове са българските режисьори, сценаристи и оператори на филми и други аудио-визуални произведения.
Бих искала да благодаря на комисията за това, че ни покани и ни даде шанс да кажем нашето становище по законопроекта. Авторите във “Филмаутор” считат, че действително промените, които се предлагат от Министерството на културата, са необходими и те безспорно следва да бъдат приети.
Вярно е и това, което се каза тук сред вас, че действително има много проблеми по прилагането на действащия закон, затова ние също бихме искали да направим някои предложения по отношение на действащите текстове. Ние сме всъщност тези, които ежедневно се сблъскваме с проблемите, които съществуват, и считам, че нашето участие би било полезно.
Благодаря ви за възможността, която ни дадохте, и ще се възползваме да направим предложения. Надяваме се да участваме и в бъдещите дискусии по проекта, за да стане той наистина един работещ закон.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имам една процедура.
Вече имам едно усещане, което се превръща в боязън. Нека всички предложения, които не засягат тази идея за хармонизация, а засягат вече действащи текстове да бъдат включени в други законопроекти. С удоволствие бих участвал в работни групи. Имам спомена от 1990-1991 г., когато работехме по Закона за авторското право и сродните му права. Но ако ние ги имплантираме в този законопроект за изменение и допълнение вече дебата по същество ще ни изяде много време и може да стигнем до рисковата ситуация да не можем да се справим с детайлите и да забавим приемането на тези хармонизиращи текстове, да ги наречем.
Това остават текстовете, върху които работим и които ще вкараме в пленарната зала, а другите, под формата на друг законопроект за изменение и допълнение, готов съм да го разискваме, но да не бъде импланитиран тук, за да не спъваме този законопроект във времето. Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че господин Йорданов има право, че усъвършенстването на този закон би могло да стане на два етапа. Аз също имам много предложения във връзка с други неща. Предлагам да го направим на два етапа вместо да размиваме нещата и да ги прехвърляме в други закони. Защото ако направим един закон, който да е валиден за цялата материя на авторските права, ще бъде много по-лесно той да се ползва, ще бъде по-лесно да се контролира, изпълнява и т.н. Но нека това да стане на два етапа. Като мине този период, в който ние хармонизираме този закон с европейските изисквания, ние на друг етап можем да направим специално заседание, работна група и всички, които имат предложения, да ги внесат. Може да стане в този мандат, не е толкова трудно, не и толкова дълго.
Но наистина с участието на всички може да стане един много добър закон. Аз го познавам добре и съм с това впечатление.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че е много разумно предложението, защото, ако не беше свързан с европейската интеграция и хармонизацията, това наистина е един изключително добър повод да можем да го усъвършенстваме като цяло. Но може би сте прав, че ако нямаме достатъчно готовност, защото наистина закона е доста остарял от гледна точка на правоприлагане, се притеснявам, че бихме могли да пропуснем някои от нещата, които са важни.
Предлагам да концентрираме вниманието си на този етап към неговото усъвършенстване в тази рамка, която е дадена. Разбира се, ние имаме съзнанието и отговорността като народни представители, когато вие подготвите всички онези необходими текстове, които са свързани с другата част, която не е предложена на дневен ред, като народни представители ще го вкараме или със законодателна инициатива на Министерския съвет, но поне да изчистим сега тази част, за която така или иначе сме притиснати от времето с оглед на мониторинга и на бързата и ефективна работа на Народното събрание с оглед европейския проект на страната.
Аз заявявам нашата отговорност да подкрепим всички инициативи за изменения, с което изцяло да усъвършенстваме останалите разпоредби, които не са свързани с този ангажимент.
Заповядайте.
ЕФРОСИНА САРАКИНОВА: Юрисконсулт съм на Дружеството на композиториаутор и музикаутор, което представлява на практика световния музикален репертоар по отношение на авторските права.
Искам да заявя, че подкрепяме направения проект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права и считаме, че той ще защити по-добра и в по-голяма степен интересите на авторите, които представляваме.
Основното, с което се занимаваме, е събиране на възнаграждения, но считаме, че засиления контрол ще ни помогне по-лесно да се събират тези възнаграждения.
Благодаря.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи, колеги?
Ако няма други предложения, мнения и изказвания предлагам да подложим на гласуване за първо четене.
Който е съгласен да подкрепи така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред.


(Закрито в 15,55 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нина Чилова