ПРОТОКОЛ № 26

---

На 11 юли 2007 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28.06.2007 г.
2. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 04.07.2007 г.

На заседанието присъстваха: Стефан Данаилов – министър на културата, Ани Емануилова, Георги Дамянов, Михаела Арсова и Емил Бехар от Министерство на културата, Георги Чолаков – Асоциация на филмовите продуценти, Радослав Спасов – Българска асоциация на кинорежисьорите, Димитър Дерелиев – член на Борда на директорите на “Бояна филм”, Виолета Стаменова от Изпълнителна агенция “Националния филмов център” и Биляна Томова, Кремена Христова и Юрий Вълковски от Експертната група за прозрачна и ефективна културна политика.

Заседанието на Комисията по културата започна в 15,00 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията по културата.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, в дневния ред имаме две точки, както са ви изпратени.
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28.06.2007 г.
2. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 04.07.2007 г.
Имате ли други предложения по така предложения дневен ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Приема се единодушно. Благодаря ви.
Искам за протокола да кажа на колегите, че съм поканила представители на различни професионални организации, които тясно са свързани с двата законопроекта. Ще ви помоля по първия законопроект да заповядат тук на масата, да се представяте за протокола, след като чуем мотивите и изслушаме вносителя.
Уважаеми господин министър, имате думата по първия законопроект. Заповядайте.

1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-26, внесен от Министерски съвет на 28.06.2007 г.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, приемането на Закона за филмовата индустрия през 2003 г. даде успешен начален тласък на българското филмопроизводство, увеличи броя на международните копродукции с привличането на чуждестранни финансови средства в България, стимулира разпространението и показа на националните и европейските филми в страната, както и представянето на българската филмова продукция зад граница.
Същевременно в практиката се установиха някои проблеми, свързани с прилагането на закона, чието уреждане се предлага с настоящото изменение и допълнение.
Законопроектът предвижда създаването на три национални художествени комисии по видове кино – игрално, документално и анимационно, на мястото на досегашната една комисия. По този начин се постига оптимизиране дейността на комисията чрез създаване на компетентни органи за оценяване художествените качествата на проектите от трите вида кино.
Оптимизирането на тази дейност не води до увеличаване на административните разходи за нейното осъществяване, тъй като броят на заседанията на комисиите се запазва, а броят на заседаващите в тях се намалява от 9 на 7 души. Предложена е и промяна в броя на съставите на Националната комисия за категоризация на филми. Увеличаването на броя на съставите на тази комисия е продиктувана от нарастващия брой аудиовизуални произведения, предлагани под различна форма на българския пазар и чисто физическата невъзможност на досегашните четири състава на комисията да гледат всички произведения, което води до забавяне излизането на тези аудиовизуални произведения на пазара.
За пръв път в този законопроект се предвижда квота до пет на сто от средствата за държавно подпомагане да се разходват за създаване на български филми, свързани с национални прояви и честване на събития и бележити дейци.
За да се защитят по-добрите права на зрителите се въвежда условието чуждестранните филми в Република България да се разпространяват и показват задължително преведени на български език.
Със законопроекта се създава правна възможност и лица, учредени в съответствие със законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария, да развиват дейност и да получават подпомагане по този закон.
Законопроектът въвежда и изискването Изпълнителната агенция “Национален филмов център” да води регистър на държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми, както и да предоставя на министъра на финансите годишен доклад относно държавното подпомагане на филмовата индустрия на базата на отчетените данни за предходната година. Въведено е и изискването лицата, получили държавно подпомагане преди изплащане на последния транш да представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор. Въведено е изискването размерът на средствата за държавно подпомагане на филма да не надвишава 50 на сто от бюджета на кандидатстващия проект. Това изискване не се отнася за ниско бюджетните филми. Законопроектът въвежда и легална дефиниция на ниско бюджетен филм, средностатистически бюджет на европейски филми за предходната година по данни на Европейската аудиовизуална обсерватория, което тук е много странно. Тоест не по-малко от два милиона евро за 2007 г.
Подкрепяме становището на Комисията по европейските въпроси относно отпадането на параграф 15, точка 5, предложното ново изречение, като по този начин ще остане старият текст, който дава възможност и държавите членки на Европейския съюз да се изразходват до 25 процента от отпуснатите целеви финансови средства, като Националният съвет за кино може да увеличи този процент.
С оглед на изпълнението на приетата от Република България Европейска конвенция на кинематографическата копродукция е изменено и едно от условията в легалното определение за български филм, като е въведено финансовото участие на български продуцент да бъде най-малко от 20 на сто от бюджета на филма при двустранни копродукции и най-малко 10 на сто при тристранни и многостранни копродукции с европейски партньори.
За да увеличим възможностите за привличане на повече чуждестранни копродукции за реализация на български филми предлагаме увеличаване на квотата на държавното подпомагане на филми копродукции от 10 % на 20 % от средствата за филмопроизводство.
Това са в няколко от основните членове, които предлагаме да бъдат поправени в новия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, имате думата за коментари, мнения по предложения законопроект.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател, господин министър. Ясно е, че законът е евроинтеграционен, който има за цел да хармонизира нашето законодателството с правилата за филмопроизводство в Европейския съюз и особено в частта продуцентство. Подкрепям естествено проекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Имам един въпрос към вносителите, свързан със становището на Комисията по европейски въпроси, там, където са определени процентите, които могат да бъдат изразходвани в държави членки на Европейския съюз. В параграф 16 на доклада на Комисията по европейски въпроси се прави предложение за прецизиране на текста. Вие споделяте ли го?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: И ако го споделяте, можем ли да се обединим и ние около това становище за 25 процента.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Първо, искам да кажа, че го внесохме във варианта, който бяха описани тези проценти. На мен ми се обадиха евродепутати, госпожа Раева, за този проблем. Това е коментирано и в Комисията по евроинтеграция. Ние сме съгласни, тъй като и без изписването на този член, то си влиза в сила. Тук аз обърнах внимание, може би не сте го чули, че подкрепяме становището на Комисията по европейските въпроси относно отпадането на параграф 15, точка 5, бяхме записали и новото изречение, като по този начин ще остане стария текст, който дава възможност и в държавите членки на Европейския съюз да се изразходва 25 процента от отпуснатите целеви финансови средства. Това беше забележката и ние веднага я приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест вие подкрепяте, така че между първо и второ четене ние ще направим предложение – комисията или депутатите, около което да се обединим всички.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други колеги?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Моят въпрос е напълно уточняващ. По принцип подкрепяме проекта на първо четене. Бих искал да получа някакво тълкуване на член 41 – чуждестранните филми в България се разпространяват и/или показват преведени на български език. Това означава преведени субтитирани или преведени и дублирани и задължителен характер ли има дублажа във всички категории?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам нещо да кажа, защото аз също се загледах в този текст. Оказа се, все още има разпространение на филми без превод на български – дали е в субтитри, дали е в синхронно. Това се налага, за да се защитят по-добре правата на зрителите, въвежда се условието чуждестранните филми в Република България да се разпространяват и показват преведени на български език. Тъй като има наблюдение, че има и другия вариант. Макар че, аз имах една среща с председателя на Комисията господин Орбан за езика около 24-ти май. Той каза, че иска да въведе нещо, което имайки предвид как се разпространяват филмите в Западна Европа например, всички филми да се излъчват на оригиналния език, което самият той каза, че това е една много трудна задача. Аз обясних, че ние все пак не правим пълен максинхрон и по-лесно би могло да се случи в България да мине с надписи, но си представям как ще стане това в Германия, Франция и Италия например. Но това е едно негово желание. Но това е една мярка, която е необходима именно за правата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: От начина, по който е записано в член 41 не става ясно какво означава преведени – субтитирани или дублирани?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: И дублирани. Те са два варианта. Трети няма.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Предпочитате законът да го казва точно?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, защото ако кажеш „толкова проценти такъв, толкова проценти други” става по-сложно. Между другото, аз не знам как са интересите, тук Иво може да помогне, но доколкото знам предпочитат да ги озвучат едни, а други предпочитат да изпишат субтитрите, защото им е по евтино с изписване. Някои даже се зарадваха, ако влезе такава директива от Европа. Но малките не могат да четат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Удовлетворен ли сте господин Дилов от отговора или да продължим дискусията?
Други имат ли желание да вземат отношение по закона? Все пак това е на първо четене, важна е философията на промените. Самите детайли между първо и второ четене можем да ги редактираме с наши предложения.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ /председател на Асоциацията на филмовите продуценти/: Знам определени причини, поради които този закон идва при вас не във вида, в който Министерство на културата искаше да го предложи на Министерски съвет. За съжаление в този вид това, което мога да кажа, което е новото спрямо стария закон, е, че се въвежда държавната поръчка в киното и се нарушава конкурсният принцип.
Другото е, че се маха квотният принцип, на практика се освобождават мултиплексите от спазването на квота за европейски филми и български филми. Доколкото е известно мултиплексите на практика са над 60 процента от бокс офиса на показа на филми в страната. Тъй като определението, дадено за мултиплекс не е отразено в член 44, който задължава показа на европейски и български филми.
Доколкото промените, свързани с това, продуценти от страни на Европейския съюз да кандидатстват за българска субсидия, може би е лошо прочетено. Има едно комюнике на Европейската комисия от 2001 г., 26 септември, като задължителният характер за регламентиране на правата е отложен до 31 декември 2009 г., но там е казано буквално, разбира се всички документи могат да бъдат предоставени на комисията, ако тя прояви интерес, е, че юридически и търговски лица, установени в една страна членка и опериращи в друга чрез постоянен клон, трябва да могат да бъдат избираеми за държавни помощи, но не се казва, че просто ей-така трябва да бъдат. Тоест изискването едно лице да бъде вписано в търговския регистър не ограничава правата му да кандидатства за българска субсидия.
Много сериозен проблем за решаване е така наречената избираемост на проектите. В момента действащият закон отваря доста вратички и неясноти, които създават излишно напрежение в общността. В такъв смисъл, че в закона са заложени едни критерии, които впоследствие с Правилника на Министерски съвет на практика имат двустепенно избиране на проектите и често се случва проекти, събрали определен брой точки по определени критерии, да не бъдат класирани за финансиране, а проекти с по-малко точки да бъдат класирани, което създава излишно напрежение според нас в кинообщността. В този смисъл ние имаме определени предложения, които ще предоставим на комисията и ако е възможно те да влязат в бъдещите изменения на закона.
Друг съществен момент е липсата на - законът трябваше да бъде внесен с увеличаване субсидията за филмопроизводство. Господин Данаилов беше подложен на определен натиск, който той си знае защо не е могъл да отстои, но така или иначе това също е едно от нашите предложения, които ще ви предоставим на вниманието. Тоест броят на филмите да се увеличи от пет на седем.
Другото съществено предложение, което бихме желали да стане, ако е възможно, и това е в компетенцията на комисията, това е създаване в известна степен на един модел, който се базира на приходи от пазара. Тоест отчисления от потребителите чрез такси от ползвателите и натрупването им в агенцията и създаване на преходна извънбюджетна сметка. Защото в момента финансирането на агенцията е изпълнено 20 процента спрямо Закона за бюджета, а сме средата на месец юли. Обикновено филмопроизводството е свързано с летния и есенния сезон, което на практика означава, че ако на 27 декември бюджетът се издължи към агенцията, тази година няма да има произведени филми, или те ще бъдат значително по-малко, или значително по-скъпи от това, което е залегнало в бюджетите им.
Аз разбирам, че има общ стремеж за увеличаване на извънбюджетното финансиране или създаване на фондове и всичко останало, но за съжаление филмопроизводството има специфика, която не може да се приравни към производството на болтчета или каквото и да е друго. Още при приемането на закона аз се изказах много крайно, за което професор Данаилов мислеше, че му се сърдят лично на него, но трябва да има политическо решение – дали се правят български филми или не се правят български филми. Защото в момента ние казваме – румънците взимат „Златна палма” в Кан. Да, взимат я. Те приеха една година преди нас закон за тяхната филмова индустрия. Само че, той е един работещ закон. Ако законът не работи и само се казва, че има закон и полагаме грижи за фимопроизводството, от тези думи нито по-топло става, нито стават повече филми. Ако няма един нормален процес, поне 12 филма годишно, за да има и нормален процес на разпространение, просто ние се залъгваме и хвърляме едни пари в кошчето. Защото когато се правят три филма годишно, нито ще стане добър филм, нито ще има нещо, което да ни представя пред света. А така или иначе българското кино в последната година, само благодарение на това, че се произведоха филми, които са пуснати преди приемането на закона и имаме вече три международни награди. Тоест влезе в някакъв международен обмен. Има филми, които са продадени в над 20 страни. Аз наистина мисля, че друг културен продукт може така масово да се разпространява. Да не говорим за излъчванията по телевизията. Защото така или иначе излъчването на един български филм по телевизията не е просто колко зрители има в киносалона. Не може да се мисли, че българското кино може да има пазарно сто процента, както е в Америка. Американският пазар заедно с канадския е 350 милиона, плюс това на английски език говорят малко повече отколкото на български език. Значи при осем милионен пазар за миналата година боксофиса е 12 милиона лева на 150 филма, като най-гледаният филм има 150 хиляди зрители. Както и да го гледаме, един български филм никога не може да си извади парите на българския пазар. Да, пазарният принцип е това да се привличат пари от потребителите. Както е в румънския закон. Както ще бъде и в сръбския закон. Ние тръгнахме най-рано в реформата в киното през 1991 година, без да е решено финансирането на киното. На практика това е единственото изкуство, в което има само 15 души на щат. Никой друг не получава заплата. Професор Данаилов може да ме обори, ако смята, че казвам нещо невярно. Но докато не се реши финансирането, просто си играем и се залъгваме, че правим нещо.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Чолаков.
За да няма недоразумение, проектът на закона е във вида, в който е от Министерство на културата, минал е през Министерски съвет и влязъл тук. Това е технологията на законодателния процес. Това, което ви е предоставено и това, което народните представители днес имат, струва ми се, че би трябвало да бъде идентично. Казвам това за всички присъстващи тук, за да няма никакво недоразумение. Това е законодателната процедура.
Затова каним на нашите заседания представители на различните професионални браншови организации. Ще бъдем благодарни да ни дадете ваши предложения, за да може между първо и второ четене да обсъдим някои от тях. Благодаря ви.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въпросът ми е свързан с понятийната система, която беше използвана, защото тя беше използвана в два нюансирани начина. Когато се коментираше така наречената избираемост на проектите, беше казано, че начинът, по който това е представено в закона, внася напрежение – първо беше казано в общността, а след това беше казано в кинообщността. Става дума за общността на кинопродуцентите или за кинообщността въобще. Защото аз си мисля, че не може да има абсолютно уеднаквяване на интересите на двете общности погледнато макар и формално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Доколкото продуцентите са преки бенефициенти на получаването на тези помощи за производство на филми, а зад тях седят обикновено режисьори, оператори и всички останали от общността. Това създава напрежение в цялата общност. Разбирате ли ме?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Как са ощетени режисьорите, ако тази избираемост бъде проведена по начина, по който е представена в закона примерно?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Давам ви прост пример. В момента има пет критерия, по които се избират проектите. На тези пет критерии, всеки от тях има еднаква тежест от десет точки съгласно Правилника на Министерски съвет. В Националната художествена комисия и в бъдещите национални художествени комисии 40 процента тежест в тези критерии се пада на критерии, които голяма част от националните художествени комисии не разбират. В какъв смисъл? В такъв смисъл, че икономическо съответствие между …
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това не е проблем на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Много Ви моля, тук аз давам думата. Нека да бъдем така добри да се изслушваме.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Затова ние предлагаме критериите да се разделят на две. В смисъл чисто художествените критерии да ги оценява Националната художествена комисия. А чисто икономическите критерии да ги оценява финансовата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте.
РАДОСЛАВ СПАСОВ/член на Асоциацията на българските кинорежисьори/: Донякъде участвах в работната група за създаването на този закон. Може би съм един, а може би с господин Дерелиев, от 1990 година ние се опитваме да направим закон, който да бъде европейски модел. Тук ми се иска да ви кажа няколко думи, които са много важни според мен. Ние сме държавата, която е създала някога още от 1915 година първия закон за киното. Той е един указ, в който се регулира показа, но той съвпада и с първия игрален филм. Това е много важно нещо, че още оттогава нашите държавници са мисли в тази посока. От 1930 година ние имаме фонд. В момента от 1990 година ние се опитваме, след като се разгради българската кинематография, да създадем фонд, така както е в европейската практика. Проблемът е, че винаги се стига до твърдата позиция на Министерство на икономиката. Всяко едно правителство се опитва това нещо да го направи – при госпожа Москова беше, не зная дали при Вас се получи това нещо, и с господин Данаилов когато беше председател на комисията също внесе проект с финансираща система, европейски модел. Навсякъде това е право, когато ползваш ти един продукт, да получаваш такса. Не е възможно да имаш винаги нетен приход, защото те винаги имат нетен приход, защото не го създават. Имам предвид ползвателите. И така както има тротоарна такса, така както има екотакса, нормално е в духовното пространство на една нация, когато навлезе една чужда култура, също да има такса. Ето защо в тези конкретни предложения ние се опитваме и искаме да ви обърнем внимание, че не е възможно киното без да има фонд. Защото ние сме зависими от държавната субсидия. В момента има някакво закъснение на приходите към Националния филмов център. Това обърква абсолютно всичко. Има продукции, които тепърва започват. Има международни договори. Значи кино без фонд не е възможно. Затова много ми се иска да се погледне в тази посока и да се види, че от всички европейски страни ние единствено сме на държавна субсидия само. Тоест ние го определихме в миналия закон, че това е Закон за държавната субсидия. И сега се получава един нов удар според мен, защото законът се отваря в разходната част, а в приходната част няма постъпления. Тоест субсидията си остава същата, както е преди. Това не е нормално. Затова аз ви моля от името на нашите колеги погледнете цялата ни филмова общност страда от това, че няма производство. Когато има производство, тогава ние може да скочим, да отидем по-нагоре. Виждате, че последната година се създадоха четири-пет филма, които обикалят международните фестивали, изграждат позитивния образ на нашата страна. Той каза и някои данни за наши филми, които се показват и по търговските, комерсиалните киномрежи. Просто всяка една държава досега е тръгвала предварително със стратегия. Тук мисля, че нося само стратегията на Англия да ви покажа, която е държава, напреднала в тази посока. Но чехите направиха стратегия над сто страници. Поляците, румънците, унгарците, които някога бяха със 17 филма, а ние правехме 22-25, и те в момента отидоха много напред. Значи трябва да се създаде модела на европейското производство, финансираща система, европейски модел. В този случай ние пазим, направо ще ви го кажа, ние пазим дистрибуторите на американските мейджъри. Защото те основно държат пазара тук. Защо е това нещо? Защо да не вземем? Защо всички взимат от американското кино и го влагат в производство? Взимат определени такси. Моля ви, доколкото е възможно това нещо да го направите в името на българското кино ще бъде добре според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз мисля, че дебатът отива малко в друга посока и по-скоро посока за едни от най-големите проблеми. Но той точно сега не е предмет на тази дискусия. Защото знаем, че финансирането на агенцията и специално финансирането на филмовата индустрия, това е въпрос, който целево се финансира от бюджета и той се решава със Закона за държавния бюджет. Така че, това е дискусия, която тепърва ще продължи с оглед на процедурата по държавния бюджет за следващата година. Ние ще го имаме предвид, ще търсим възможности, разговори, срещи с Министерството на финансите, ще подкрепяме министър Данаилов в тази посока. Но така или иначе ми се иска тези внесени изменения в самия законопроект да се придържаме и към тях от гледна точка на изискванията на Европейския съюз. За нас е важно да знаем вашата позиция като заинтересовани организации от гледна точка на тези изменения, които са включени в законопроекта. А въпросът с финансирането – той остава, но ми се струва, че не е предмет тук на този закон от гледна точка на финансиране на целевата субсидия от бюджета и вие го знаете не по-зле от мен.
Благодаря ви.
Други колеги позиция по законопроекта?
Заповядайте, господин Дерелиев.
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ /филмов експерт/: Законът за филмовата индустрия е един работещ закон. Той беше изработен след многогодишни битки на кинотворците от България, към които се включиха и филмовите продуценти. Беше създаден с помощта на голяма част от депутатите, които седят на тази маса, на двама министри на културата. Един работещ закон, който от влизането му в сила през декември 2003 г. досега показа, че има едно оживление в българското кино, което е почувствано и в страната, и в чужбина. Междувременно се забелязаха някои неща, които поискахме да усъвършенстваме, предложихме ги на Министерство на културата и всички професионални общности участвахме в изработването на този проект за закон, който в момента е пред вас. Всички професионални организации в България и Асоциация на продуцентите, едната от трите, която представлява господин Георги Чолаков, и Асоциация на режисьорите, която представлява Радослав Спасов, и всички други, участваха в изработването на този проект за закон. Накрая той беше обединен от Националния съвет за кино, на когото бяха гласувани тези правомощия и Министерство на културата възприе сто процента всичко това, което дойде от професионалните общности. Смея да твърдя, че Министерство на културата след това не се е бъркало в някакви изменения, промени и т.н. на закона. Започна се една много тежка битка с Министерството на финансите, за която господин министърът би могъл повече да каже, че ако някои неща не се съобразят с изрично настояване на Министерството на финансите, този закон няма въобще да бъде гледан от Министерски съвет, което наложи някои компромиси, за да мине законопроекта през Министерски съвет. Но казвам, това е един необходим и работещ закон с важни предложения за изменения и допълнения в него в момента. Аз ви моля да го гласувате като такъв, за да продължи напред. Ние всички, и професионалните общности, и Министерство на културата, сме готови да предложим и някои допълнителни неща, преди второ четене, обмислени, писмени, аргументирани и т.н., които вие да разгледате в следващите дни и седмици, когато ще стане дума има ли възможност за създаване на фонд и как това нещо да стане, има ли възможност за увеличаване на субсидията и защо и как да стане това нещо. Вчера чешкият парламент са гласували 20 процентна отстъпка за всички чужди филмови продукции, които се снимат в Чехия, което ни поставя пред една много трудна ситуация. Защото дори с по-ниските цени, които в момента има Ню имидж, както се казва филмоцентъра сега, чуждите продукции вече ще избягват да идват и в България. Има доста сериозни неща, които ние професионалистите и експертите сме ги обмислили, готови сме да ви ги представим в един вид и като комисия, и като Министерство на културата, и като депутати по отделно, за да може преди второто четене да постигнем някакъв напредък на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Дерелиев.
Други колеги?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз ще бъдат кратък, госпожо председател. Предлагам, ако няма някой от колегите същностно противоречие в този закон, да го подкрепим на първо четене.
За мен е любопитно да чуем от министъра какви са пречките за създаване на такъв фонд?
Ще дам един пример. Вие си спомняте, че когато бяха големите борби за ДДС-то върху книгите в една добра колаборация между нашата комисия и Бюджетната комисия, успяхме ако не да се преборим с ДДС-то, поне да се преборим за една субсидия, която дойде под формата на пари към библиотеките, която издателите я усетиха, нищо че се бунтуват в момента. Те се бунтуват, защото я усетиха. Ако нямаше пари, нямаше да се бунтуват. Мисълта ми е, какво наистина пречи? Дали само природната консервативност на един финансов министър ли е причината или има и законодателни пречки да се създаде такъв фонд?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз мисля, че вие също сте в течение при валутен борд какви фондове може да има и какви не. Тъй като самият аз съм радетел на фонд “Кино”, в областите да има също възможност за свои фондове, за култура, които в ранните ми години като председател на комисията се опитах да проведа и се оказа, че това е невъзможно. Аз даже съм мислил и с колегите съм говорил многократно откъде можем да попълним и фонда си. Аз няма да го скрия като идея, макар че се оказа, че тези терени в Бояна повече ги няма, от това, което остана след продажбата на „Бояна филм”. Има начини да се получи едно сериозно финансиране – дали продажба или по друг начин на тези терени, които госпожа Чилова познава и което се оказва, че просто половината ги няма и повече, а другата част е само дървета да садим, което щеше да направи не само фонд, а един сериозен фонд за развитие на българското кино. И колегите много добре знаят какво е моето становище за това. Аз се учудвам наистина, тъй като неколкократно попитах – гилдията участва ли в поправките, които трябва да бъдат? – Да. Разбира се, аз пазя писмото отговор на Министерството на финансите по предложението да се увеличи субсидията за производство. Сега сме на шест игрални филма, въпросът беше да стигнем не до 12 – това е мечта за следващите четири години, но да отидем на осем-девет филма. Отговорът е при мен. Становището на Министерството на финансите беше абсолютно отрицателно, колегите го знаят. Разбира се, че в разговор с вас, има възможност да влезе такова предложение от депутат, за да се опита. Защото аз ви казвам, какво е становището, което идва до мен.
Що се отнася до намекването на моите колеги за забавянето на субсидията – много неща чувам тук, които можеха да ги кажат на мен, а не пред колегите, тъй като аз лично много добре знам как върви едно филмопроизводство и кога трябва да стане, първата субсидия е обезпечена. Всички добре знаят, че по Закона за бюджета ние ползваме 90 процента. И тук се получи една пауза през юни, която е избегната. Получих решение за един допълнителен лимит и първия транш, за да могат да започнат колегите да снимат, е въпрос на дни, който ще отиде в Агенцията. Нямам нищо против да говорим за тези промени, които ви смущават, защото това е решение всъщност на една агенция. Но това което вие правите, се събирате и решавате, колеги, винаги ще има недоволни. От вас двамата знаете ли колко недоволни има? Но това не е важно. Важно е кое е рационалното. Въпросът е в проектите. Не смятам, че най-фаталното е тези пет процента. От какво се наложиха тези пет процента? – Беше необходимо да отчетем един голям българин Константин Величков. Имаше един филмов проект, който комисията реши, че не става. Аз смятам, а и други колеги, че можеше да стане филм. И практически ние не можахме да направим нищо. Тук става въпрос не за игрално кино, а за документално, за хора, за големи личности. Ако видите календара какъв е, ние ако пропуснем и този период, то и архива може да отиде и да не се намери повече. Тъй като има държавни поръчки, които би трябвало да има финансова възможност да се реализират и затова дойде това предложение, което има. Да, ако видите полския закон за киното откъде събира парите, които сами не си вярват, че ще стане, аз очаквам група кинаджии от Полша да дойдат да питам действа ли този закон, където трябваше да събират милиони евро за развитие на тяхното кино, тъй като и телевизиите трябваше да плащат и т.н.
Аз съм съгласен с възможностите, които трябва пак съвместно да направим, част от тези приходи, за които Радослав говори. Които могат да допълнят този фонд. Но по начало ние трябва да имаме правното основание финансово за създаването на този фонд и как той ще се пълни. И сега има единствен фонд - Национален фонд „Култура”, както знаете, който се пълни единствено и само от Държавния бюджет и има спомоществователи, които внасят за конкретна дейност средства – дали ще е за концерт, дали ще е за нещо друго, през фонда. Но има Закон за меценатството – тук ние сме ви донесли тази книжка, която толкова време се прави, която ще се опитам сега да я разпространим и в бизнеса, и в области, в общини, това е Законът за меценатството в по-кратък вариант, за да се запознаят с него. Дано да има по-голяма реакция. Самото попълване на фонда също е на етап, който е, да, нека да имаме възможност и да търсим начини, защото самото кино има обекти, които биха могли да попълня една първоначална част от този фонд. Но отговорът е ясен и категоричен за извънредните сметки. И това си е проблем. Защото и колегите от театъра биха искали и те да имат фонд, тъй като при тях ситуацията е по-различна, макар че само във финансово отражение българският театър – куклен и драматичен, които са 44, субсидията, която дава държавата е 15 милиона, а за българското кино субсидията се движи 6-7 милиона. И все пак имаме данни, завършвайки искам да съобщя да видите за какво става въпрос. Ние с Чолаков спора си го имаме много отдавна по неговия закон, по който спорихме навремето.
Игрални филми, произведени 2003 г. са два, 2004 г. - три, 2005 г. -четири, 2006 г. – осем. Законът влезе през 2003 г., но той практически много по-късно започна да действа - 2004 г. Междувременно това, което е добро, е, че имаме доста наградени филми на международни фестивали – 2005 г. два, 2006 г. пет игрални филма.
Относно копродукциите. Сами те няма да могат. Чолаков е продуцент и той знае, че от джоба си няма откъде да намери пари и всичко играе на копродукция. През 2003 г. е имало една копродукция, 2006 г. четири, 2007 г. са пет до този момента. Всички търсим начини да се копродуцираме. И като говорите за румънци, идете да видите колко копродукции правят и колко сърбите, тъй като онзи ден говорих с новия министър на културата точно по този въпрос за една субсидия от Евромаш за един техен голям филм с тенденции за големи награди.
Сигурно има напрежение и в самите комисии, каква да бъде квотата на комисията и т.н. Това го разбирам. Но неща, които можем да решим в правилата от Министерство на културата, аз съм готов да ги обсъдим още един път, защото знам, че се събираме, говорим, и да избегнем някои напрежения, които могат да станат без законодателна намеса.
Аз се обръщам към вас, уважаеми колеги, да приемете на първо четене предложения законопроект и евентуално да дойдат допълнителни предложения от колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря и аз, господин министър.
Колеги, ако няма други желаещи да вземат отношение по закона, бих искала да ви кажа,че между първо и второ четене ще направим 14-дневен рок, вероятно може би ще стане през септември месец. Така че нашият принцип и технология на работа е между първо и второ четене, да се направят предложения, ще направим работна група, след като изтече срока, с представители на министерството, съветници от комисията, народни представители, ще седнем и едно по едно ще ги обсъдим. Всичко онова, което е разумно, ще го приемем. Разбира се, много е важна санкцията на Министерството на финансите. Аз тук абсолютно подкрепям казаното от министър Данаилов относно възможността за създаването на извънбюджетни фондове. Това е категорична забрана на фонда и изискване. Въпросът е да се търсят алтернативните източници на финансиране. Аз тук пак поставям един въпрос, който е и въпрос на разбиране и на съгласуване – културната лотария. Един извънбюджетен алтернативен източник на финансиране. Оттам биха могли да се разпределят средства. Може би това е единственото нещо, от което би могло да се набират средства, да се разходват по-скоро средства за култура.
Колеги, който е съгласен на първо четене да приемем Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, моля да гласува. Единодушно се подкрепя. Благодаря ви. Против и въздържали се? – Очевидно няма.
Благодаря на всички!


2. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 702-01-28, внесен от Министерски съвет на 04.07.2007 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Преминаваме към втора точка от дневният ред. Господин министър, имате думата да представите законопроекта.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предложените изменения и допълнения са насочени главно към прецизиране и подобряване на съществуващата правна регламентация. Те имат за цел да премахнат някои законодателни неясноти и проблеми, продиктувани от прилагането на закона, като по този начин не се предвижда съществено изменение на духа и целите му.
Във връзка с пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз се наложи да се отразят настъпилите промени по отношение на осъществяването на административен контрол върху всяко внасяне и изнасяне на носители, съдържащи звукозаписи или записи на актуални произведения.
Съгласно разпоредбата на член 18, алинея 1 в Закона за авторското право и сродните му права първата продажба или друга сделка на територията на държавите членки на Европейския съюз, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на тази територия, с изключение на правото да се разширява по-нататъшното им отдаване под наем. В тази връзка в законопроекта е предвидено, че всяко лице, което законно е придобило оптични дискове, матрици или други носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудиовизуални произведения на територията на Европейския съюз или европейското икономическо пространство, следва да може свободно да ги внесе или да ги изнесе от или за територията на България без за извършването на тези действия да се налага издаването на удостоверение.
Предлаганите изменения и допълнения няма да внесат затруднения в процедурите, свързани с издаването на удостоверения за извършване на сделки, с които се придобиват права за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи или записи на аудиовизуални произведения и производството на оптични дискове със запис. Въвежда се като изискване представянето на декларация за издадена виза за разпространение и/или показ на филми на територията на Република България на аудиовизуални произведения. С това се цели да се ограничи разпространението на адуиовизуални произведения с порнографско съдържание.
Предвижда се също така подобряване на механизмите за контрол, превенция и санкциониране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги, аз смятам, че тези поправки са много навременни и съм си позволил, позовавайки се на своя горчив опит като общинар и на един активен диалог с гилдията на музикалните продуценти, да предложа към закона още един аспект, да използваме тези поправки. А именно, да създадем един нов член, който императивно да каже, че разпространението и търговията с оптични дискове и други носители, съдържащи обекти на авторското и сродните му права, включително и тяхната продажба, предложение за продажба и съхраняване в търговски количества на публични открити места като улици, площади и други подобни, се забраняват.
Ще се опитам да се мотивирам пред вас за това радикално решение. Няма никакъв шанс да се справим с пиратството в България, без подобен текст. Моя опит в община София го подсказва. В община София ние бяхме приели заповед на кмет, която се основаваше върху Закона за защита на потребителите, защото ако човек купи дигитален носител с авторски права, предположим с платени авторски права, на сергия, той няма как да получи каквато и да била гаранция за качество. Той купува „котка в чувал”. Дори да предположим, че може да чуеш аудионосител на място на площад „Славейков” например, то ти не можеш да видиш софтуерна програма дали работи и не можеш да гледаш DVD, ти не знаеш какво си си купил.
Знам, че едно такова предложение не може да бъде признато за много либерално, защото противниците му казват, че човек си носи риска като купува от такива места. Тоест не би трябвало и да се оплакваме. Смятам, че изписването подробно в един закон и предложението, което аз ще направя, е свързано и с промени в тези текстове, които визират административно-наказателна отговорност, записването изрично на подобна забрана в такъв закон ще позволи най-малкото да развържем ръцете на органите, които би трябвало да следят – и общински, и държавни, за спазването на закона и поне пред нашите европейски и международни колеги ще можем да твърдим, че наистина полагаме някакви усилия да прекратим пиратството.
Аз самият бих направил риторичното изказване, че не съм чак толкова върл враг на пиратството, по простата причина, че България никога не може да изнесе толкова културен продукт, колкото внася. И така съвсем патриотарски смятам, че може би е насърчително. Но имайте предвид, че в момента толкова им е лесно на пиратите, че е чак обидно. Тоест нека да ги принудим малко да си дадат „зор” – да ходят по офиси със сакове, да са малко по-изобретателни, а не да продават в центровете на градовете на площади, с реклами, с „тумба-лумба” и те са толкова нагли, че дори има фирми, които се подписват с „Хайдук рекърдс” и т.н. Да не давам повече примери, защото просто нормата на печалба в момента е доста по-голяма, отколкото в кокаина или търгуване на оръжие, в кражбата на адудиопродукти. А за видео и софтуер – да не говорим. Просто разходите по копиране и тиражиране са несравними с приходите, които се получават. Мисля, че ако в този закон ние внесем подобни промени, ще направим първа важна крачка в една посока, която ще бъде полезна за всички. Особено пък ще бъде полезна за продуцентите на български продукти, които са в най-незавидно положение. Те наистина са в изключително незавидно положение, защото Интернет ги съсипва много повече, дори отколкото свободната продажба на аудио и видео. Но поне това ще бъде някаква стъпка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Дилов.
Трябва да си призная не си спомням, но мисля, че в предишното изменение на закона, когато го правихме, в министерството обсъждахме подобно нещо – поправете ме, ако бъркам.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имаше го предложено, но отпадна в Парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Знам че имаше такова предложение. Имаше много сериозни аргументи „за” и „против”, но така или иначе, господин Дилов си има правото на народен представител, ще го дискутираме. Има изключително много резонни и сериозни аргументи в това, което се казва. Както се казва, в защита не само на продуцентите, но и защита на потребителите в крайна сметка. Да не говорим дори, че по този начин ние създаваме, в смисъл сегашното статукво абсолютно „бие” изрядните данъкоплатци и всички които си плащат и със затворени помещения, така както навсякъде в Европа се прави тази търговия. Така че, ще го коментираме.
Колеги, други мнения, препоръки?
Аз също апелирам да подкрепим законопроекта. Изключително е свързан с препоръки, с хармонизация на закона с европейските норми и изисквания.
Ако няма други коментари, предлагам да се обединим и да гласуваме. Също между първо и второ четене каквито и поправки да се правят, заедно ще ги обсъждаме, заедно с министерството.
Колеги, който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува. „За” – приема се единодушно. „Против” и „Въздържали се”? – Няма.
Благодаря ви колеги.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо Чилова, искам да благодаря на колегите за подкрепата, макар че доста по-късно влезе в зала гласуването на пенсиите на колегите, и особено за защитата на Любен Дилов, която беше много уместна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря ви колеги, за днешното заседание.

(Заседанието на Комисията завърши в 16,00 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова