---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА





П Р О Т О К О Л
№ 54
На 25 септември 2008 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на заместник-министъра на вътрешните работи Румен Андреев относно предприетите мерки от Министерството на вътрешните работи по повод зачестилите напоследък случаи на религиозна нетолерантност в градовете Плевен, Ямбол, Казанлък и Пловдив.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 15.09 ч. от председателя на комисията господин Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Колеги, позволете ми да открия днешното редовно заседание на Комисията за правата на човека за вероизповеданията.
Предложен ви е дневен ред, който трябваше да бъде по-голям, но един от проблемите отпадна. Затова се състои само от две точки:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на заместник-министъра на вътрешните работи Румен Андреев относно предприетите мерки от Министерството на вътрешните работи по повод зачестилите напоследък случаи на религиозна нетолерантност в градовете Плевен, Ямбол, Казанлък и Пловдив.
2. Разни.
Преди да преминем към деловата работа, първо искам да поздравя с „Добре дошли!” новоизбраните членове на най-хубавата комисия - по правата на човека и вероизповеданията, господин Николай Григоров от Коалиция за България и господин Лъчезар Тошев от Обединените демократични сили, който всеки момент ще дойде. Той е и предишният председател на комисията. След това ще имаме, не знам дали да кажа, удоволствието, но господин Иван Сотиров, който ще напусне нашата комисия. Ще го приветстваме, ще го поздравим и ще му окажем внимание.
Искам също така да приветствам с „Добре дошли!” гостите на заседанието: господин Румен Андреев – заместник-министър на Министерството на вътрешните работи, господин Велислав Лазаров – парламентарен секретар, и представителите на Главното мюфтийство – господин Хюсеин Хафъзов и Хайри Емин.
Ако не възразявате, да започнем

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Изслушване на заместник-министъра на вътрешните работи Румен Андреев относно предприетите мерки от Министерството на вътрешните работи по повод зачестилите напоследък случаи на религиозна нетолерантност в градовете Плевен, Ямбол, Казанлък и Пловдив.
Бих помолил господин Ахмед Юсеин съвършено накратко и синтезирано, тъй като той представи една декларация пред пленарната зала миналата седмица, да представи проблема.
Искам да споделя също така, че от Главното мюфтийство има едно писмо, което е адресирано до мен по същия този проблем. Всички сте получили това писмо, така че едва ли е необходимо да го чета изрично.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
На 17-ти, като чухме като парламентарна група какво е станало в Пловдив, нашата реакция вече ви е известна. Ние мислим, че България трябва да продължи толерантността, която е имала от векове. Това показаха и последните събития както в нашата страна, така и извън нашата страна с отношенията ни с другите страни.
Но от известно време от 2005 г. най-много се засили този процес, нас силно ни тревожи фактът, че много обредни домове се нападат, пишат се най-различни неща. През 2005 г. по време на предизборната кампания най-много се развихри тогава този процес.
Последното събитие, предполагам няма защо да го повтаряме, има писмо от Главно мюфтийство и би било добре всички народни представители от Комисията за правата на човека за вероизповеданията да се запознаят с него. Не става въпрос само за 1-2 случая, а става въпрос вече за поредица от случаи, които нас ни тревожат.
Може би МВР и полицията правят всичко възможно, за да не се получат такива ситуации. Може би трябва да се оправи нещо в образователната система. Може би санкциите, които трябва да бъдат наложени спрямо тези, хора, които вършат тези неща към нашите обредни домове и други обредни домове, не само нашите, трябва да бъдат завишени. Защото всички тези случаи, които са посочени, няма нито един осъден.
Последният случай е следният. С кмета на община Пловдив, с бившия кмет на община Пловдив, идва със Спогодбата, подписана между България и Турция, идва кметът на Голяма община Истанбул и откриват прекрасната ремонтирана джамия в центъра на Пловдив. Какво по-добро от това? Защото в Одрин не знам колко православни християни имаме там, но имаме вече втора църква. Между двете страни има добър диалог в тази връзка.
На 11-ти сутринта, гражданинът Хасан Салих Тахир, на 55 години, който в 5 часа сутринта се връща от молитва – сутрешната молитва е в 5,10 ч. – това е станало към 5,30 ч., е бил пребит до джамията. Такива случаи има много между групи хора, граждани. Ние, като народни представители, като граждани, като мюсюлмани виждаме последният случай с този журналист, и му желаем здраве, ние искаме обаче отсега-нататък да се обърне по-голямо внимание на такива случаи, ако има такива – дано да няма в бъдеще. Както на другите граждани на страната ни се обръща внимание – започва се мащабно разследване на случая. А какво е станало с Хасан? Отишли от районното мюфтийство - гостите тук могат да си запишат, в полицията в Пловдив следващия ден към 16 часа, в Четвърто РПУ – МВР, и дежурният им казва: „Елате утре!”. Е, как така, елате утре? Ако е някакъв друг гражданин веднага ще се задейства цялата машина? А за този гражданин те – роднините и близките и нашите духовни вождове там, се принуждават за жалбата на следващия ден. Имам чувството, че такива неща МВР не ги регистрира не заради това, че е наш случай и че е пребит някакъв мюсюлманин. А има и други дребни случаи в страната, за да не бъде регистрирано като някакво престъпление, са им казали утре да дойдат.
В тази връзка, тъй като наближават избори и бая политически сили мисля,т че в зоната за национализъм има много политически хляб и медийно и по друг начин изяви вече стават прекалено много, ние не можем да разберем как така се разрешават медийни изяви на 2-3 телевизии, които просто насаждат омраза всяка вечер. След като нашето изявление беше направено в пленарната зала набързо, имаше коментари от страна на колеги. Някой си мисли, че това е единичен случай. Аз помолих Главното мюфтийство да ни представи цял списък, за да се убедите, че това не са единични случаи.
Най-пресният случай. Онзи ден в Ловеч пак е имало оскверняване на нашата джамия. Вчера в духовното ни училище в Русе, това е регистрирано в Първо РПУ на МВР в Русе, пак е със строшени стъкла с камъни и т.н.
Ние искаме да живеем в мир, в разбирателство на всички религиозни вероизповедания, молитвените, обредните домове да лъщят от красота и т.н. Мисля, че не вършим никаква противоконституционна дейност, но чашката започва вече да прелива. Ако някое друго вероизповедание, даже и от сектите, спрямо сектите се вършеха и имаше един такъв представен списък пред вас, този списък може би сектата щеше да го представи някъде в някакъв европейски форум, за да изложи страната ни. Ние не искаме така да постъпим. Ние искаме тук да си ги решим нещата. Но да има строгост спрямо тези, които вършат тези неща. Изказах се дълго, благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Сега искам да помоля заместник-министъра на вътрешните работи да представи позицията на МВР. Чухте краткото изложение на господин Ахмед Юсеин. Имате пред Вас, предполагам, писмото на Главното мюфтийство.
Заповядайте, господин Андреев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, действително господин Ахмед Юсеин е прав в това, че има място за безпокойство и то не е необходимо да бъде само в Министерството на вътрешните работи, а бих казал, в цялото общество. Традиционната толерантност и търпимост към различните вероизповедания и различните виждания наистина като че ли започва полека да търпи някои нарушения.
В Министерството на вътрешните работи никога не са разглеждани подобни деяния, диференцирано съобразно обекта на посегателство – било то мюсюлмански обект, било еврейска синагога, каквото и да било друго. По силата на законовите задължения, които Министерството на вътрешните работи изпълнява, нещата се третират, така е и по закон, не като някаква изява на национализъм и ксенофобия, а както го пише в закона, като хулигански прояви, като палеж и повреждане на имущество с всички произтичащи от това последици.
След обособяването на ДАНС нещата добиха и друго измерение. Пак по силата на двата закона – на Закона за Министерството на вътрешните работи и на закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, прояви, които биха могли да бъдат идентифицирани като ксенофобски или други от този род, които могат да добият оттенъка на противодържавна дейност, по силата на закона – пак споменавам, са в обхвата на дейност на ДАНС. Това обаче не означава, че служителите на Министерството на вътрешните работи подминават тези случаи с лека ръка. Мисля, че е излишно да ви уверявам, че всички наши органи подхождат съвсем сериозно и отговорно към подобни прояви. Разполагам с доста справки от различни областни дирекции, които показват, че реакциите на органите на Министерството на вътрешните работи, след констатиране на подобни прояви, са били достатъчно адекватни и достатъчно бързи, предприети са и допълнителни мерки по засилване на охраната, по обезпечаване на взаимодействието, особено с местните мюфтийства, с всички заинтересовани, това нещо да не се повтаря. Мисля, че е излишно с конкретни мерки да ви запознавам, които са предприети от различните областни дирекции.
Специално за последния случай, когато е нанесен жесток побой над един мюсюлманин в района на джамията. Действително случаят е много тежък. От проведените издирвателни действия е установено, че се касае за нападатели – жена и двама мъже, не в млада възраст, с които пострадалият се е разминал непосредствено, след което е получил удар отзад по главата. Незабавно са предприети мерки. Посетена е болницата, в която е настанен. От екип е установено наистина тежкото състояние на пострадалия, след което са продължени рутинните действия по изясняване на случая. За съжаление обаче, досега резултат няма. Искам да ви уверя, че това не е резултат от нежелание или недобре свършена работа. Направено е всичко, което е било възможно. За съжаление близките камери за наблюдение не са дали никакви резултати, никакви насоки в издирването, в резултат на което извършителите досега не са разкрити.
Какво показва анализът на случаите, които са на вниманието на органите на Министерството на вътрешните работи? Определено считаме, че това не са организирани изяви на ксенофобски настроения, на верска нетърпимост. Това са, по-скоро, случаи на хулигански прояви в основната си част от млади хора – някои от тях от така наречените скинхедс, които много се доближават до футболните хулигани. След определени спортни прояви се наблюдават по-изявени прояви на младежи в тази посока. С това не искам да омаловажавам проблема.
Установихме вече и взаимодействие с органите на ДАНС в тази посока, имаме уговорка да направим съвместно анализ на ситуацията и да изведем належащите задачи и да се вземат съответните мерки. Писмото от Главното мюфтийство, което е от днес – успях да го погледна, наистина показва, че проблемът не е за подценяване въобще. В тази връзка поемам ангажимента, естествено след като се съгласува с министъра на вътрешните работи господин Миков, да направим необходимото за една работна среща с ръководството на Главното мюфтийство, да уточним случаите, които са най-тревожни, и да видим кой докъде е стигнал, като същевременно, това е връщане малко в историята, да се набележат съвместни мерки за предотвратяване на подобни прояви.
В тази посока са действията на колегите от различните областни дирекции, смея да ви уверя. Справките, които успях да поискам за краткото време, в което трябваше да се подготвя, показват, че първата реакция на колегите е да се установи връзка с мюфтийството, било със синагогата, за да се потърсят общи действия. Постигнати са и добри резултати, уточнени са засилване на охраната на различните обекти, промяна на маршрутите, на патрулни автомобили. ... Уговорени са съвместни действия с мюфтийствата като недопускане оставане на граждани в джамиите извън определеното време или поне без знанието на ръководството, установяването на самоличността на тези, които остават, за да има една добра картина, в която да се впишат съвместните ни действия.
Не искам да бъда многословен, затова поемам ангажимента, дори без да съм го съгласувал с министъра, скоро предстои национално съвещание на ръководния състав на министерството. Ще направим необходимото в дневния ред да влезе специална точка по тази тема, за да могат не само тези областни дирекции, които са най-засегнати от тези прояви, но и всички останали да повишат готовността си, да набележат предварително общи действия и да могат да бъдат предотвратявани, дай Боже да няма, но това, което се случи, да бъде разкрито.
За съжаление сами разбирате, че в една такава обстановка не винаги е възможно разкриването на авторите. Специално в Казанлък една хронология на събитията там показва, че проблемът съществува от няколко години, показва, че са предприети всички мерки, съгласувано е и с мюфтийството. За съжаление, конкретни резултати няма. Установени са всички възможни извършители, но преки доказателства не са събрани.
Процесът е, разбирате сами, не е лесен, бих казал, че е много труден, но уверявам ви не го подценяваме. Мисля, че подходът и на главното мюфтийство и на цялата мюсюлманска общност в България е достоен за уважение и приветстване, защото наистина не е в интерес на никого подобни случаи, бих казал, колкото и да не са систематични, колкото и да не са огромни по обем, да бъдат поставени на вниманието на различни международни правителствени и неправителствени организации, които за съжаление, не винаги подхождат добронамерено и благонамерено към нашите проблеми. Проблемите са наши и мисля, че с общи усилия можем да стигнем до доброто решение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Преди да продължим с деловата част, позволете ми едно малко прекъсване, за да поздравя вече не задочно, а директно новоприетия новопостъпил член на нашата комисия господин Лъчезар Тошев. Това го направих задочно преди 20 минути, а сега вече мога да го направя още веднъж по този начин.
Още едно ритуално изявление ще направя. Става дума затова, че нашият колега Иван Сотиров ще напусне нашата комисия, за което аз, разбира се, изразявам първо личното съжаление. На второ място, искам да изразя своята признателност и признателността на всички членове на комисията, защото колегата Сотиров беше един от най-активните членове, изключително полезен в работата на комисията. Затова сърдечно му благодаря. Ако той има няколко думи, нека да ги каже. Защото тук сме му подготвили един малък спомен от нашата комисия.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми господин Герджиков, уважаеми колеги! Аз също искам да благодаря за съвместната ни работа, но мисля, че не трябва да е чак толкова драматична и ритуална раздялата, защото не отивам все пак в чужбина. Ще работим заедно, както имаше предишни случаи, ще се виждаме често в пленарната зала и се надявам, че ще имаме поводи и възможности да участвам в заседания на комисията, независимо дали формално съм член, или не.
За мен действително, съвсем искрено искам да ви кажа, че беше удоволствие. Защото, независимо от политическите различия, в тази комисия имаше един дух и едно ниво на работа, което за мен беше изключително ценно. Мисля, че по много въпроси и при решенията сме доказали, че може по въпроси, които ни събираха тук, в тази комисия, с оглед на спецификата и предмета, който разглеждаме, да имаме единодушие по тези въпроси, нещо, което за съжаление го няма в парламента, като цяло, и в обществото.
В крайна сметка сме малка парламентарна група и тази рокада се наложи по чисто технически съображения. Все пак останахме без представител в Комисията по правни въпроси - за съжаление и тримата ни юристи по различни причини не са в комисията вече, и мен може би като най-приказлив ме произведоха за юрист и ме изпратиха в Комисията по правни въпроси, въпреки че съм инженер.
Още един път искам да благодаря на всички колеги за съвместната ни работа с надеждата, че ще продължим да си взаимодействаме.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Винаги сте добре дошъл в нашата комисия. Формалното членство е едно, но ние винаги ще Ви чувстваме като част от нас. От нас ще бъде това! (Председателят на комисията Огнян Герджиков подарява книга и комплект църковни песнопения на народния представител Иван Сотиров .Ръкопляскания.)
Продължаваме с нашата работа по дневния ред.
Господин Чернев, имате думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, бих искал пръв да взема думата по ред причини. Най-малкото, поради политическа принадлежност и политическо амплоа, известна на всички вас сянка от този сигнал на почитаемото мюфтийство пада, на първо място, в моя политически двор.
Искам да започна с този анонс, че винаги българските националисти, поне истинските такива, защото напоследък има и ментета, са твърдели, че в България имаме ислям, различен от радикалния ислям на Магреба дори, и на уахабизма, който си пробива път в някои географски региони. За радост нашият ислям е дотолкова традиционен, дотолкова се е врастнал в земеделската традиция, едва ли не, в традицията на съществуване на етносите на базата на борбата за оцеляване, че той се е уеднаквил като морална, като етична нормативност с другите религии и е заживял с тях мирно в течение на времената. Това е наше твърдения, на коренните български националисти, поради което никога не сме нападали ислямските общности.
Не на последно място имаме етнически българи, които също изповядват исляма както тук, в тази държавна територия, така имаме близки етнически сродници, които са на територията на Руската федерация и т.н., които също са мюсюлмани.
Бих искал също така в резюме да благодаря на мюфтийството, че ние нямаме подобен сигнал от синагогите или от нашия Свети Синод за реципрочни и обидни нападателни действия от страна, съответно мюсюлмани, които не одобряват една от другите религии, за което наистина изтъквам този факт в изказването си.
По същество. В присъствие на представителите на МВР ще кажа, че наистина разкритието от подобен род деяние е рядко трудно. Защото те не са организирани деяния. Ето, гарантирам ви го лично аз. Знам, че няма организирани такива деяния. Ние не организираме такива деяния, хайде така да го кажа. Тези деяния са наистина спорадични, наистина хулигански подбудени и разкриването на такива извършители е изключително трудно. Шансът е да бъдат заловени на местоизвършването. Биха ли били заловени на местоизвършването, както имаше случай в Русе преди години, а и на други места – в Казанлък имаше нещо подобно. Разбира се, органите на Министерството на вътрешните работи си свършват работата, както трябва.
Тук бих искал да сложа този акцент, че по-скоро трябва не да търсим разкриваемост, а колкото да помислим как да се прекратят тези действия и да се създаде обществена нагласа към такива действия наистина да се гледа с неприязън. Това ще бъде най-добрият цяр. Защото само законова санкция да въздадем – вече има чл. 162 от Наказателния кодекс. Има един прекрасен закон, регулиращ, наказващ и преследващ тези престъпления. Такива подобни действия – оскверняване на храмове и т.н., са вид антирелигиозни, антиетнически дейности. Ако биха били разкрити, естествено биха били санкционирани. Една законова санкция увисва във въздуха.
Същото е по отношение на повечето изисквания откъм МВР. Като човек, позволявам си да кажа, с опит в тази сфера, макар и от вид-страната – не казвам от другата страна, но не от страна на Министерството на вътрешните работи ви казвам, че ако дадена формация, дадена група или даже дадена приятелска компания хора решат да свършат магария, винаги могат да направят така, че Министерството на вътрешните работи да не ги спре. От друга страна, Министерството на вътрешните работи не е вся и всё, за да бъде навсякъде. Личният състав е ограничен. Не на последно място - Министерството на вътрешните работи като предприеме по-радикални, по-твърди, по-драстични действия вълната от обществено негодувание и криво разбран либерализъм е: „Хайде сега, полицейска държава”.
Аз считам, че трябва да се потърси един по-широк формат на диалог, дори малко нестандартен. Позволявам си една малко нестандартна идея да споделя с вас. Защо пък да не се опитаме да сложим на една маса, на която да седнат и ощетените от тези посегателства като мюфтийството и мюсюлманската общност, и българи и мюсюлмани, българомохамеданите дори, като отделен ръкав от цялата тази общност, и тези, които биха били на другия бряг, по презумпцията – тези, които са отсреща, радикалните формации, националистите в лошия вариант, радикалните формации като да речем организациите на футболните запалянковци. Защото, да, гарантирам ви много често тези, които тичат със спрейовете, са момчета от агитките. Те, честно казано – отварям една скоба тук, за да дам едно много важно пояснение – много неправилно рисуват свастики върху джамиите и объркват нещата. Защото истинският хитлеров националсоциализъм не враждуваше с исляма, както и радикалният ислям до ден-днешен пък толерира Хитлер. Така че това е погрешно - чисто теоретично, затварям скобата.
За разрешаването на този проблем би следвало да се подходи с повече такт и търсене на обществено съгласие. Санкционирането и откриването на виновните – напротив дори, ще подбуди към реципрочни действия, с оглед на което мисля, че не е редно да се настоява за санкции, санкции, санкции. А по-скоро за говорене, говорене, говорене.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Чернев.
Господин Фикрет Шабанов.
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Аз ще бъда кратък в своето изказване.
Тъй като този сериозен инцидент се случва в града, в който аз съм народен представител, имам пряк поглед върху богомолците, които по време на тези свещени пости, масово посещават двете големи джамии.
Имам една конкретна препоръка и молба към вас. Без да подценявам ситуацията и без да иронизирам, бих ви помолил за следното – в оставащите дни до приключването на постите, когато е по-осезаемо посещението на тези молитвени домове, да не се утешаваме само с идеята, че има обходни коли, които по график обикалят.
Ще се конкретизирам защо го казвам точно по такъв начин. Една седмица преди тържественото откриване, след реставрационния процес на пловдивската джамия, лично помолих областния комисар на полицията, защото бях помолен и от представителите на районното мюфтийство, включително Генералното консулство на Република Турция в Пловдив, тъй като домакин на откриването беше и кметът на община Истанбул. Когато има желание и се вземат присърце нещата, от областната дирекция натовариха един специализиран екип, който в продължение на 2-3 дни по достойнство съхрани празничната част на това наше мероприятие.
Молбата ми е наистина поне около тези две джамии, и то не само в Пловдив, но и в по-големите областни центрове, където има по-сериозен поток от богомолци, които посещават джамиите, нека да има една обходна или патрулна кола, която да дежури в района на самата джамия. Защото не искам да навлизам в спор доколко това са единични случаи или са организирани, но безспорен факт е, че вече и на футболни срещи можете да видите лозунги и транспаранти с краен и шовинистичен, и националистичен елемент. Това го виждаме вече дори на най-свещените национални празници - освиркване на държавен глава по време на Празника на Съединението в Пловдив.
Колеги, ако има нещо, което не знам дали влиза в категорията на организираните или неорганизираните неща, но с категоричност мога да кажа, че има една сериозна мутация изобщо в ценностната ни система и ако в края на краищата, демокрацията ние в България като общество не пречупваме всеки през своите разбирания, извинете ме за крайните виждания, но с риск дори да имаме някакви обвинения от рода на това, че не се ли превръщаме в полицейска държава, по-добре е да има превенция по отношение на този тип проблеми. Сигурно ще има и един такъв отзвук, но представете си обратната страна на монетата – инцидентът с този богомолец. Това е единичен случай, но ако до този богомолец е имало 5 или 10 други богомолци, представете си една ответна реакция и този единичен инцидент в един момент такъв вълнообразен процес ще провокира, и то в град, където живеят 50-60 хиляди мюсюлмани.
Така че нямам идея, господин заместник-министър, доколко това е технически възможно, но пак казвам, молбата ми е поне в оставащите няколко дни до приключването на постите да имате по-сериозен ангажимент. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Пак искам да подчертая във вида на реплика, че изтъкнах в началото на своето експозе, че българският ислям и ислямът, който е тук, в България, е кротък ислям. Учуден съм, че се изтъква дори като аргумент наличието на 50 хиляди мюсюлмани. Аз не считам това за здрава почва за разговор. Отново искам да кажа именно, че това са 50 хиляди мюсюлмани от България, нe доведе до реципрочността, слава Богу. Нека да не поставяме нещата в тази плоскост.
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Да, но са живи хора. В края на краищата нали добрият ислям не значи глупавия богомолец? Дайте да говорим с правилни квалификации, господин Чернев.
При цялото ми уважение, извинявайте, господин председател! Вижте аз мисля, че Комисията за правата на човека и вероизповеданията към българското Народното събрание не е онзи богословски институт, където ние философски да категоризираме коя религия какви разклонения и отклонения има. Говорим за абсолютно криминални деяния, които в един определен момент могат да рефлектират върху всичко онова, което ние като българска нация сме постигнали от началото на прехода. Тоест идеята е да съхраним цялата тази толерантност.
Така че аз не говоря голословни неща. Вземете последните две преброявания на населението в България и ще разберете колко мюсюлмани живеят в Пловдив. И това го казвам като израз на опасение, че ако тези неща продължават в този дух, те могат да ескалират в друга посока.
Горещата ми молба, господин заместник-министър, тъй като и в писмото на Главното мюфтийство цялата тази хронология, както е изтъкната, Бога ми, дайте да седнем поне веднъж-завинаги, когато говорим за превенцията, ние много добре от тази година знаем, че догодина също ще има пости, господин Чернев, просто да не чакаме пак конкретния инцидент, пак подобния инцидент. Поне в оперативен план аз напълно съм съгласен с Вас, господин заместник-министър, че това не е проблем само на Министерството на вътрешните работи. Но, съгласете се, в лицето на българската държава и държавност, в лицето на правителството, Министерството на вътрешните работи е специализираният орган, който е оторизиран да съблюдава обществения ред и сигурност на българските граждани. От тази гледна точка едно взаимно сътрудничество на базата на професионална превенция може до голяма степен да предотврати подобни неща. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Като се солидаризирам с казаното от господин Шабанов, давам думата на народния представител Рупен Крикорян.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също принадлежа към едно от религиозните вероизповедания. Остро възразявам срещу това, което е направено, по две причини. Първо, че сред традиционните български вероизповедания съществуват много добри, подчертавам, много добри, толерантни взаимоотношения и има много добър междуетнически диалог. Учуден съм и смятам, че това са някакви епизодични случаи, на които трябва да се реагира много остро. Доскоро бях член на Националния съвет на религиозните общности в България. Тук господин Хафъзов участва също. Там са представени Българската православна църква, мюсюлманското вероизповедание, Католическата църква, Евангелската църква, Еврейската и Арменската църква,– шестте вероизповедания. Трябва да ви кажа от името на тази организация също горещо протестирам срещу тези деяния, като те в никакъв случай не кореспондират с отношенията между тези вероизповедания.
Мога да ви кажа, че в рамките, примерно, на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и сега в отношенията между тези традиционни деноминации в България съществуват много добри отношения и вероятно ще излезем с декларация от името на този национален съвет.
Вчера имаше една конференция на Фондация „Конрад Аденауер”, където на България се гледа наистина като на една страна – пример за етническа и религиозна толерантност. Нещо повече, вече има към Европейския съюз такъв аналогичен орган, който е прокламирал религиите за мир. И не случайно те ни поканиха да участваме в тази организация в Съвета на Европа.
Затова исках да направя следния извод. Напълно съм съгласен с изказалите се колеги и смятам, че това наистина трябва да се пресече. Защото това не е реалната действителност. Това са епизодични случаи и България има една толерантност, която трябва да се потвърждава, а не да се нарушава. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Крикорян.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Темата е много чувствителна без всякакво съмнение. Тя е свързана с прецеденти, които са цитирани в писмото на главния мюфтия, изредени в това писмо. Аз бих препоръчал, когато това стане отново, ако стане отново, да се фотографира – въздействието е по-силно.
Аз имам искрено и дълбоко възмущение от такъв тип насилие. Изпреварващо казвам, че комисията трябва да вземе конкретни решения, евентуално за законодателни промени – нещо, което прочетох тук. Второ, за една много категорична декларация.
Преди това нека кажа следното. По въпроса за такъв тип насилие, когато те бъдат обсъждани, лицемерието е абсолютно забранено – не трябва да се говори с референти, с клишета и не бива да се сантиментализира с исторически екскурси затова колко сме били винаги добри един към друг. Били сме някога, а сега не сме. Сега религиозното напрежение е експлоатирано в България за политически цели. Това е първата очевидност, с която трябва да се сблъскваме без всякакво колебание.
Има политическа сила, политически сили, които работят стратегически върху това напрежение като политически ресурс. И си играят с огъня. И им е забавно. Има една телевизия, която произвежда вражда систематично. Тя индоктринира българското население в такъв тип манталитет, в такава волева готовност и в такова късогледство на разума, което произвежда ето тези работи. (Показва писмото от Главното мюфтийство.) Цялата държава гледа тази телевизия и никое отговорно лице, никоя отговорна институция не санкционира тази телевизия. Всяка вечер ще чуете един своеобразен човек, който провокира професионалната ми компетентност, ако ме запитате мен, да говори за арийски профил, за малък народ с обърнати носове и за турско присъствие. Това вече преизобилно представлява някакво наводнение с темата по тези предавания.
Аз се питам. Хайде сега, като една комисия по вероизповедания и права, ние имаме една своеобразна толерантност към този феномен. Ние живеем в европейска държава и наблюдаваме тази телевизия, живеем заедно с нея, вечер в домашна обстановка, по чехли и подпийнали повечето от нас, защото това е една национална привичка, и гледаме това, за да произвеждаме някакви ругатни, буквално с глас или в съзнанието си, все едно, за да създаваме една култура или субкултура на враждата спрямо етнос. Има го и това, за което става дума тук.
Хайде стига толкоз с това лицемерие, бих казал аз! Има ли тази комисия кураж, за да се обърне към СЕМ с една извънредно строга забележка да влезе в правомощията си на орган, който може да санкционира? Защо не съберат храброст? Защо ние преди това не съберем храброст? Какво ще се чудим ние на това, че джамиите са осквернявани и някакъв човечец е бит в 5,10 ч. сутринта? Ние трябва да имаме някакво въображение да проследим дедукцията – от това умонастроение до тази практика има няколко крачки.
И сега ще се дири този или тези, които са били този човек, и са го блъскали, все едно в това е злото. Злото е тук, в националната ни некадърност да си дадем сметка какво става на публичния терен и в слабостта ни да мобилизираме съпротива, в лицемерието ни накрая. Защото никой няма куража.
Аз просто не мога да съобщя докрай до каква степен съм отвратен от всичко това, от тази риторика в парламента, от този ужас извън него, от тези официози като телевизия „СКАТ” и прочие.
Какво означава тук, каква стойност имат тези думи затова колко се обичаме ние, етносите, и затова колко уважаваме религиозните си вероизповедания, при положение, че етиката на едни напрегнати националистически или квазинационалистически формирования е да развяват езически знамена по улиците в някакъв триумфализъм на ксенофобия и вражда към всякакво малцинство.
За да се справим с това, което е станало, ще трябва Министерството на вътрешните работи да догони тези, които са извършили това, ще трябва да се вслуша в думите на господин Фикрет Шабанов и до края на техния пост да стовари леки коли да бранят тези джамии, ще трябва да създаде такава предохранителна среда, от която на българските патриоти да им настръхнат косите, ако може.
А пък ние, като комисия, аз ще настоявам на това заедно с Ахмед Юсеин, да помислим какви законодателни промени биха могли да бъдат направени за квалифициране на такъв тип деяния по един извънредно строг начин и каква декларация, публикувана категорично в уличното пространство от страна на нашата комисия би била възможна, за да означим огромното нетърпение към такъв тип прояви и към такъв тип феномени в публичното пространство.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Господин Ахмед Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Не мога да се въздържа, господин председател – искрено благодаря на доктор Михайлов. Искрено!
Ние не сме черногледи, ние виждаме какво става в България. След като четох в събота статията на проф. Дайнов във в. „Труд”, може би два-три часа мислих какви ценни хора има България.
Разберете, ние претърпяхме един много страшен процес, който не е осъден. Представяте ли си? Унижават те, сменят ти името – не знам си какво, ти пак си мирен, нищо не казваш. Плащаш си там, сменяш си паспорта с пари, дипломата пак с пари, нотариални актове с пари, всичко – с пари. Отгоре на това идват и ти оскверняват и джамията. Виждате ли колко сме търпеливи? Ако бяха някакви албанци тук, така ли щеше да бъде? Просто искам да ни разберете! И ние не искаме това нещо да излезе извън границите на България – ние да се оплакваме в Европа, да вървим, както някои го правят – там йеховисти ли бяха, какви бяха.
А ние от своя страна си имаме наши задължения. Защото ние поставяме с острота този проблем, защото нас ни е страх от обратната реакция. Представяте ли си? Сега, провели са един възродителен процес – този бил виновен, онзи бил виновен, а сега се оскверняват нашите джамии: „Абе, не е било моето формирование”, формированието на онзи, на другия! Е има ли на кого да отговорим после? Ние не можем да се оправдаваме на това формирование, на онова формирование. Затова Главно мюфтийство, като структура те имат строгото задължението видят ли нещо нередно в регионите си, веднага докладват на ДАНС, на Министерството на вътрешните работи и това го правят с достойнство. Имаше много такива примери – може и заместник-министърът да го потвърди.
Аз имам един въпрос, господин заместник-министър. Не може моята внучка да гледа всяка вечер – примерно върти по каналите и гледа „СКАТ”, тази омраза. И това дете отива в училище, защото е само в класа като дете от това малцинство, да отиде индивидуално, макар че е добра ученичка или пък учителят и другите деца да гледат към нея: „Видите ли техните деди какво са правили?” Обществото трябва да се отърве от тези неща. Не може един Боян Расате в най-гледаното време всяка вечер по един час – днес дойдоха евреи при мен, и те са много разтревожени, ние вече започваме да се капсулираме. Може би ще имаме вече изяви, ако има такова нещо. Защо да не протестираме за тези неща, които стават?
Едно еврейче като гледа Боян Расате една вечер, на другия ден ще каже: „Ами какво правим ние в тази държава?” Значи органът, който трябва да спре тези предавания – абсолютно съм съгласен с доктор Михайлов,това е СЕМ. Но вие заедно с ДАНС можете да направите всичко възможно този СЕМ да си влезе във функцията и да направи всичко необходимо.
Сега този проблем не е неспазване на някакви улични знаци. Разберете, проблемът не е, че не си спазил знака, минал си го така. Тук проблемът е друг. Страх ни е, разберете! Ние затова с такава острота и с болка споделяме това нещо. Казваме, че сме много толерантни. Аз не видях нито един общински съветник – къде в Плевен, къде в Ямбол, къде друга политическа партия да излезе с някаква декларация и да осъди това. Сега ще ви дам един прост пример. Община Кьолн – Германия, решава да даде, защото в общината живеят 120 хиляди мюсюлмани, терен за джамия. Излизат 3000 националисти да протестират. Цял Кьолн, цялата общественост една седмица беше в защита на тези хора за религиозните им права – да им се даде този терен за джамия. А нашият тук, големият кмет на София вика: „Който иска джамия, да върви другаде да го прави”. Просто сме безотговорни. Казах се болката.
Искам още веднъж да благодаря на доктор Михайлов и на всички, които публично казват с тревога, че този проблем е важен.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Благодаря и за добрите думи по мой адрес.
Бих искал да поздравя доктор Михайлов и да му кажа, че има и една втора страна на целия този въпрос. Не е достатъчно само това, което той предлага, и да припомня Декларацията за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, която беше инициирана от българин - от покойния Светлозар Раев, и на която в България не се отделя почти никакво внимание, въпреки че беше приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 май 1999 г. Тоест да има една специална политика по образование в демократично гражданство, да се разбере, че никой не може да бъде обвинен затова, че се е родил такъв, какъвто се е родил. Защото това са престъпления срещу човечността. На това нещо ние трябва да обърнем много по-голямо внимание. Трябва медиите също да се включат, защото това не става само в училищата и с училищните програми. Това не става само за образование за деца, а за всички, без възрастови ограничения. Това е втората част на всичко това, което той каза. Вярно, против всякакви речи на омраза – това беше тезата на доктор Михайлов, но също така образованието в демократично гражданство. Това е втората страна на същата монета. По този начин можем да го направим. Години наред вече у нас само формално се предприемат някакви конференции, но не се предприемат конкретни стъпки затова или това, което се прави, е крайно недостатъчно, мога да кажа, понеже може би нещо се е направило.
Затова бих предложил също да поканим, да направим среща с медии по такъв въпрос – за етническата толерантност и за демократичното гражданство, за правата и отговорностите на гражданите и т.н., което да подчертае, че медиите имат роля в изграждането на нашето общество като демократично общество, основано на права и отговорности. Това би било едно полезно заседание, което можем да проведем и да разширим темата, която постави доктор Михайлов. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Тошев.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми представители на Главното мюфтийство! Смятам, че е важно за нашата комисия да си отговорим на въпроса след толкова сериозни основания за тревога, какво ние трябва да направим като законодатели, като народни представители. В това отношение подкрепям доктор Михайлов, че ние като комисия може би заедно с Комисията по правни въпроси сме в състояние да обсъдим този проблем и да излезем с една обща инициатива за законодателни промени. Това, първо.
Второ, с Комисията по гражданското общество и медиите да обсъдим как заедно с тях ние да направим необходимите стъпки и действия пред Съвета за електронни медии, за да спре в публичното пространство развихрянето на омраза, на нетърпимост към хора, които изповядват други религии или етнос, различен от българския. В това отношение подкрепям господин Тошев с предложението като комисия да станем инициатори на една такава дискусия, в която да бъдат поканени медиите. Защото Съветът за електронни медии засяга една част от медийното пространство, от работата на медиите. Това можем ние да направим и аз съм готов не само да подкрепя, а да участвам в реализирането на подобна инициатива от наша страна – законодателни промени, обсъдени заедно с Комисията по правни въпроси може би и с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, определени стъпки и действия пред СЕМ с нашите колеги от Комисията по гражданското общество и медиите и да инициираме един такъв разговор с представители на всички медии по действително много важни въпроси, каквито днес обсъждаме. Защото този въпрос трябва да бъде не тревога у нас. Този въпрос трябва да бъде тревога в цялото общество. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Дали има други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам все пак да отдам дължимото в усилията и на Министерството на вътрешните работи да вкарат порядък в това отношение, да реагират, но както преждеговорившите споменаха, това е крайното средство.
Хубаво е да се имат предвид всички религиозни празници и техните по-мащабни мероприятия и прояви, които имат, като пости, за да получават необходимата охрана. Календарът е известен и затова могат да се предвиждат предварително.
Мисля, че проблемът при нас е, че прекалено много с хвалебствия говорим за хубавия етнически модел, който досега запази мира в страната ни. Стигнахме дотам. Животът си върви напред и в една страна, където е доста голяма ножицата на доходи, където има и социални проблеми, много лесно се разпалват патриотарски чувства, предизвикване на различни сблъсъци на една или друга основа.
В това отношение, като подкрепям колегите за разговори с отделните институции, това е да поставя въпроса за един по-мащабен анализ от страна на Министерския съвет и за проблемите, които всъщност има в себе си и решението и проблема на етническия модел в страната. От една страна, някой се дразни от децибелите на високоговорителите на джамията, от друга страна, друг се дразни примерно от премълчаването, когато говори на български и не му отговарят. Подобни неща в един момент започват да се преекспонират и създават съвсем погрешна представа за търпимостта и цялостната идея в обществото.
Споделям тревогата на господин Юсеин и подкрепям думите на господин Николай Михайлов, господин Лъчезар Тошев и на господин Пламен Славов. Определено можем да потърсим, и то съвсем скоро, един конкретен разговор и заедно с ръководството да поканим Медийната комисия и с дамите и господата от СЕМ, защото там се предприемат някакви действия - мисля, че са заведени дела за една или друга проявя, които не стигат до никъде. И изобщо самата система на работа на СЕМ е блокирала и се занимават с много други неща.
Но този диалог относно отношенията чрез една или друга телевизионна проява трябва да започне и разбира се да си има съответната санкция. В крайна сметка си има държава - държавата си има правила и тези правила просто трябва да се спазват, независимо от коя страна се проявяват и откъде.
В същото време, разбира се, без да правя големи изводи и препоръки, смятам, че религиозните вероизповедания трябва да свършат достатъчно работа за взаимната си търпимост и за взаимното си единство пред обществото в тази посока. Може би ще има декларация на този съвет, но тя не е достатъчна. Декларацията ще мине, ще отмине, ще я споменем. Но тя няма да стигне до онези, които в 5 часа сутринта са посегнали на човека - може и да не забележат, най-вероятно няма да стигне дотам. Но вероизповеданията, като взаимодействие, трябва да бъдат активната страна в обществото. Държавата – също, със своите правомощия. Да стигнем по-далече - дори общините, включително с наредба № 1, където освен хулиганските прояви, трябва да има място за търпимостта и за взаимоотношенията относно религиите и гражданското общество към тях. Но това са нормативните актове и действително ние доста отдавна говорим, че трябва да преразгледаме и Закона за вероизповеданията и в тази посока е необходимо да го направим. Подкрепям изцяло господин Михайлов в това отношение.
Завършвам със следното. Притеснявам се, че обикновено инцидентно се занимаваме с тези въпроси. Има сигнал от мюфтийството, има сигнал от медиите, има сигнал от някоя и друга институция и тогава започваме да говорим. Може би трябва да си прецизираме приоритетите в това отношение и малко по малко да се опитаме, доколкото са възможностите на нашата комисия, да създадем опорни точки на политиката в това отношение, за да не стигаме до там на изслушвания взаимно на един или друг орган и в крайна сметка да опираме до МВР, защото нещо се е случило. Дано успеем да стигнем един ден дотам, че да не се занимаваме с изслушване на представители на МВР. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Исках от своя страна да кажа, че предлагам всъщност да вземем решение за изслушване на СЕМ, Комисията по гражданското общество и медии и евентуално Комисията по правни въпроси – господин Славов предложи това. Това е хубаво да го направим. Може би трима-четирима в една работна група, които да движат процеса – аз предлагам своята кандидатура и господин Ахмед Юсеин я подкрепя и предлага своята, да кажем, за да можем експедитивно себенатоварени с такава отговорност да придвижим този процес, който ще провери нашите възможности и отговорно да вършим работа по въпроса.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви за това предложение. На мен лично ми хареса.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Предлагам участието в работната група и на господин Рупен Крикорян.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Още едно вметване – на господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: С ваше разрешение, колеги, все пак да сложим и този акцент – да не забравяме, че медалът има и друга страна. Особено вземам аргумент от изказването на доктор Михайлов. Нека не слагаме под един знаменател реакционните елементи, хуманоидните елементи и нека да не тръгваме на лов на вещици срещу патриотите и патриотичните формации. Защото, както ми прозвуча, на нас патриотите трябва да ни настръхнат косите. Хайде да не ни настръхват косите, хайде да не ставаме дивеч.
В този ред на мисли да бъдат включени националноотговорните политически формации, каквито има доста добри в политическия спектър на България - умерено патриотични формации, които определено биха могли да дадат добрия контакт от другата страна на медала. Така че все пак да имаме диалог, а за диалога трябва да има двама души, а не да се пее в хор. Нека не превръщаме това в лов на вещици, та всяка една националноотговорна формация да бъде заклеймена като фашизоидна, реакционна и, пази Боже, още каква.
Разбирам доктор Михайлов и други политически опоненти биха желали нас да ни няма, но факт е, че ни има и трябва да има също такъв фактор в един такъв диалог само с оглед на това. Най-добронамерено подкрепям господин Крикорян да е в тази работна група.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Не смятам, че на някой изобщо му идва на ум за лов на вещици. Това е просто немислимо, според мен. Така че не трябва да търсим такива заплахи. Това е много далече от нашето мислене, тук, като отговорна комисия. Аз лично подкрепям не само това предложение, което направи доктор Михайлов. Нека да видим дали има още някой, който желае думата.
Заповядайте, господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Много верни неща се казаха и много добри предложения бяха направени. Разбира се същината на всичко това касае един проблем, който очевидно не пощади българското общество. Нарича се бездуховност. Защото истински духовният човек, истински възпитаният човек, ако щете, той никога не може да бъде нито етнически, нито верски нетолерантен. И по този въпрос декретиране за съжаление в държавата не може да се случи. С каквито и да било законодателни или мерки на изпълнителната власт морал не се съгражда. И това е тежкият проблем, за който става дума. Той ражда ксенофобията, той ражда телевизия “СКАТ” във всичките й прояви и т.н. и т.н. Защото, ако хората имат основата и която има всеки добре възпитан и, ако щете, вярващ човек, тези прояви просто няма къде да тръгнат.
Аз не искам да бъда адвокат на Министерството на вътрешните работи, но Министерството на вътрешните работи може да преследва конкретни извършители, но не може да преследва явления. А ние говорим за явление, за съжаление.
В това отношение всичко, което се предложи, е прекрасно. Най-вече аз се присъединявам към призива на господин Митев нашата комисия, предвид на това, че в патримонуима на нейната работа влизат взаимоотношенията с вероизповеданията да призове този път вероизповеданията по съответния начин – в писмена форма, да вземат отношение по този въпрос, и то сядайки на една маса, публично осъждайки, би трябвало – някои може да приемат, а други – не.
Но истинският християнин – за успокоение на Ахмед, искам да кажа, истинският християнин, Ахмед, никога няма да нападне мюсюлманин. Защото той не мисли по този начин. Това не може да се случи от вярващ човек. Това са хора, които са в бездуховна криза, за съжаление.
Така че моето предложение е, само да развием предложението на господин Митев, е наистина верските общности да бъдат провокирани този път. Защото този проблем е обществен. Той е много дълбоко обществен. Той ражда много, много непредвидими метастази в обществото и за съжаление никой на този етап като че ли не иска да види, че и тези верски общности трябва да се включат в общата борба за превъзпитание. Нека да излязат от тази летаргия и да подкрепят Главно мюфтийство в скръбта, в понесените обиди и във възмущенията от това, което преживяват, за да покажат, че наистина са вярващи и наистина да покажат, че са човеколюбиви. А Министерството на вътрешните работи нека да си върши работата. За съжаление, аз съм сигурен, че тази бездуховност ражда и противодействие срещу техните инициативи. Защото истински вярващият човек веднага ще отиде и ще каже, в това число – прощавайте, господин заместник-министър, но съпротивата я има и във вашите подразделения. Защото и там има доста бездуховни хора.
Мисълта ми е, че предвид тревогата, която вече се поставя съвсем остро, вече може комисията да инициира един много по-сериозен дебат в рамките на 2-3 дена нещо като конференция, симпозиум или нещо такова с участието на медиите и думите, които разтърсващо произнесе тук доктор Михайлов, трябва да бъдат репродуцирани и препредавани на обществото. Ние така не можем да продължаваме. Това вещае кръв. Това е! Съжалявам, че използвам тази дума във финала на това, което казвам. Но и мен, очевидно както всички вас, провокирани, страшно ме заболя от това, което се чу тук. Страшно ме заболя! Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Сунгарски.
Струва ми се, че всички говорим в една посока, независимо че има нюанси. Смятам, господин Андреев, че видяхте и тревога, и възмущение, и болка от всички нас. Даваме си сметка, че проблемът не е в Министерството на вътрешните работи или поне далече не само в Министерството на вътрешните работи. Искам от името на цялата комисия да апелирам към Вас да направите това, което на Вас Ви е възможно. Имате ресурс. Обърнете специално внимание на храмовете, особено на мюсюлманските храмове, които както разбираме, са обекти на десетки посегателства. Очевидно е, че това може да нагнети страхотно напрежение в перспектива. Не искаме това да стане, никой не иска това да стане.Никой истински българин не иска това да стане – било то християнин, било то мюсюлманин, било то евреин, арменец – няма значение какъв е. Изключително е важно е това да се знае, така че от вас да има хванати хора, да не е неизвестен извършител – един, двама, трима, пет – да се чуе, да се види, че такива хора не могат безнаказано да сквернят храмове. Това е изключително важно.
На следващо място. Много харесах предложенията, които се дадоха. Много се радвам, че доктор Михайлов предложи себе си, както и господин Ахмед Юсеин, както разбирам и господин Трифон Митев, както и господин Рупен Крикорян, както и господин Пламен Славов. Това би било чудесно. Вие искате да вършите работа. Тази работна група, която да подготви серия от мерки, насочени точно в това направление, за което си говорим. Това, че трябва да се организира среща, съвместно, вероятно с Комисията по гражданското общество и медиите и със СЕМ, за да се постави остро въпроса за медийната политика, за това може ли една такава телевизия по този начин или не може по този начин да акумулира всъщност омраза. Какво трябва да се направи? Да се обърне внимание на вероизповеданията, които трябва да седнат на една маса взаимно да си направят общите мерки за взаимната защита. Това е изключително важно.
Що се отнася до законодателните проблеми, аз лично не съм съвсем убеден, че такива се налагат. В законодателството ни има достатъчно норми, които забраняват всичко това, за което си говорим. Въпросът е спазването на закона, разкриването на тези престъпни елементи. Вероятно може някъде и законодателна промяна, въпросът е вече да се погледне конкретно – аз лично имам известни съмнения, но може и да не съм съвсем прав.
Ако не възразяват, по този начин – с избирането на тази работна група, която да придвижи и набележи тези мерки и на следващото заседание ние да ги приемем и да започнем да ги осъществяваме. Защото не става дума за едноактно действие, което става за няколко дни, след което приключваме. Това е една постоянна задача, занапред във времето, поне до края на мандата. Нека да бъдем достатъчно отговорни, да можем да го направим, да имаме принос в съхраняването, защото като цяло има етническа толерантност, но за съхраняването й наистина и за да няма такива ексцесии.
Има ли някой, който иска нещо да добави по тази точка?
Господин Андреев, предполагам, че разбрахте колко сме загрижени и съм убеден, че ще направите каквото зависи от Вас и ще информирате и министър Миков за нашето заседание и за решенията, които вземаме. Много разчитаме на Вас, не единствено на Вас.
Благодаря на представителите на Главното мюфтийство затова, че присъстваха на днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, с което искат да покажат колко сериозно възприемат този проблем и ние абсолютно споделяме това. Благодаря ви.
С това първа точка от дневния ред по този начин приключва.

Преминаваме към следващата
ВТОРА ТОЧКА
Разни.
По тази точка първо давам думата на господин Трифон Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Две неща искам да споделя съвсем накратко пред комисията. Първо, представители на комисията – в мое лице, господин Пламен Славов, госпожа Илиева и госпожа Станимирова бяхме в Одрин при освещаването на храма “Св.Св. Константин и Елена”. Представихме от името на комисията поздравления лично от проф. Герджиков на представителите на църквата и богослужебни книги, които отнесохме с надпис от името на комисията като дарение на църквата. Това ми дава повод в същото време да потвърдя и думите на господин Юсеин, казани преди малко, за разбирателството между двете държави - Република България и Република Турция, в това отношение, включително и на местно равнище – местните власти и хората, които живеят и помагат там.
Възстановяването на църквата е станало в резултат на дългогодишна работа, разбирането между двете страни, дарения и от българи – християни, и от българи – мюсюлмани, и от местното турско население, и от етнически турци в България. Така че този храм всъщност може да бъде едно свидетелство на верската търпимост, на взаимодействие и взаимопомощ. Това е едното, което исках да споделя.
На следващо място. По време на лятната ваканция, когато се проведе ромския фестивал в Стара Загора, участвах и в една конференция, организирана от ромските общности с участието на Министерството на труда и социалната политика, с представители на Министерския съвет, Комисията за защита от дискриминация. Конференцията премина в обсъждане на различните проблеми на ромската общност, включително и представяне на една книга, която изследва живота на ромите. Ако позволите в едно от следващите заседания бих могъл да ви представя материалите, основните изводи на тази конференция. Представянето на самата книга ще бъде и интересно, и полезно за членовете на комисията. Това, първо.
Второ, там много рязко беше поставен въпросът на национално, държавно равнище колко органа се занимават с интеграцията на ромите, най-вече в рамките на ромското включване - един съвет, който се води от вицепремиер, от друга страна, Министерството на труда и социалната политика, оттам-нататък различни други неправителствени структури и организации и в някаква степен се получава повече разнобой, отколкото реален резултат. Това беше един от основните изводи. Ако позволите, на едно от заседанията ще представя изводи и анализи, включително и от научни работници в това отношение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев, за тази информация.
Имате ли въпроси към господин Митев? Няма.
.............................................................................
.............................................................................

Уважаеми дами и господа, има ли други въпроси? Не виждам.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ
Стенограф:
Катя БЕШЕВА