---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА





П Р О Т О К О Л
№
На 22 януари 2009 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-52, внесен от народните представители Христо Бисеров и Рейхан Аблеким, на 22 май 2008 г. – второ четене.
2. Законопроект за равенството на половете, № 854-01-143/21.11.2008 г., внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева.
3. Законопроект за изпълнението на наказанията и задържането под стража, № 802-01-02/17.12.2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Разни.

Заседанието бе открито в 15.00 ч. от председателя на комисията господин Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Позволете ми да открия днешното редовно заседание на Комисията за правата на човека за вероизповеданията с основна точка от
Д Н Е В Н И Я Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-52, внесен от народните представители Христо Бисеров и Рейхан Аблеким, на 22 май 2008 г. – второ четене.
2. Законопроект за равенството на половете, № 854-01-143/21.11.2008 г., внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева.
3. Законопроект за изпълнението на наказанията и задържането под стража, № 802-01-02/17.12.2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Разни.
Има ли възражения по този дневен ред? Няма.
Приема се единодушно.
Искам да поздравя сърдечно всички гости на днешното ни заседание и да преминем към

ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-52, внесен от народните представители Христо Бисеров и Рейхан Аблеким, на 22 май 2008 г. – второ четене.
Знаете защо и как беше предложен този законопроект. Успяхме с много прецизен юридически анализ да предложим окончателни текстове на двата параграфа, които трябва да приемем. Бих си позволил направо да ви предложа редакцията, която би следвало да бъде окончателна на § 1:
Параграф единствен:
В чл. 38 се създава ал. 5 със следното съдържание:
“(5) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на съответната община може да поиска от районния съд да установи унищожаването или изгубването и да разпореди съставянето на съответния регистър.”
Юридически текстът е изчистен. Мисля, че по същество той удовлетворява целта, за която се прави това изменение.
Има ли някакви възражения по текста? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували общо 10 народни представители: за – 10, против и въздържали се - няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви.

Предложение от н.п. Христо Бисеров и Рейхан Аблеким:
В чл. 542 от Гражданския процесуален кодекс се създава нова алинея втора със следното съдържание:
“При унищожаване или изгубване на регистър за гражданско състояние, без възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да поиска от районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на регистъра”.
В § 2 се предлага една окончателна Заключителна разпоредба:
„Заключителна разпоредба
§ 2. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г., изм., бр. 50 от 2008 г., Решение № 3 на Конституционния съд на РБ от 2008 г. - бр. 63 от 2008 г., бр. 69 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 542:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на съответната община може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър.”.
2. В чл. 544 се създава ал. 4:
„(4) В случаите по чл. 542, ал. 2 съдът призовава Министерството на регионалното развитие и благоустройството и прокурора. Министерството на регионалното развитие и благоустройството представя данните от ЕСГРАОН, относими към съответния регистър.”
Има ли изказвания по този § 2?
Заповядайте, господин Гетов.
ИВАН ГЕТОВ: Имайки предвид, че Главна дирекция “ГРАО” е в структурата на министерството, то да бъде визирано в закона. Но ако утре структурата се промени и Главна дирекция “ГРАО”, която фактически се занимава с данните по данните по ЕСГРАОН бъде в друга структура, тогава ще трябва да променяме закона. Тоест, дали да упоменаваме министерството, което да трябва да бъде споменавано, или да упоменем в най-общ вид структурите, управляващи или занимаващи се с данните в единната система ЕСГРАОН.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Хубаво е да остане така, защото правим закона към настоящия момент. Всякакви структурни промени може да има, ние не можем да ги предвиждаме. Така че всяка такава промяна ще се отрази по съответния начин. Затова не можем отсега да гадаем.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Това е много дребна редакционна бележка, която може да се приеме или отхвърли. Параграф 2, т. 2 – “при унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност...”, ми се струва тромаво някак си. Предлагам: “При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, ако не може да бъде възстановен...” Това “без” не го разбирам.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз лично приветствам това, което казвате. Това трябва да бъде и в току-що гласувания параграф. Там също е “без да има възможност”.
ГАЛИНА САМАРАС: Ако позволите, проф. Герджиков, едно уточнение. Ние създаваме нова ал. 542 и там изрично се използва този израз – “в случаите на унищожаване или на изгубване на регистър, без да има възможност да бъде възстановен”.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “...ако не може да бъде възстановен” – звучи много по-красиво на български език. А чисто смислово няма никаква разлика.
ГАЛИНА САМАРАС: Така е, единствено биха били аналогично формулирани двете алинеи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагам и за двете алинеи.
ГАЛИНА САМАРАС: Имам предвид сегашният текст на чл. 542 от ГПК – единствената алинея, която става сега ал. 1. Там пише “без да има възможност да бъде възстановен”. Така е била възприета формулировката.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От тази гледна точка, за да бъдем еднакви в терминологията и да не променяме нещо, което не е предмет на нашата работа. Въпреки че много ми хареса предложението, ще трябва да се примирим със сегашната редакция.
Затова, ако няма други смущения, нека да гласуваме § 2, както го представих.
Моля, гласувайте.
Гласували общо 10 народни представители: за – 10, против и въздържали се - няма.
Приема се единодушно.
С това приключихме точка първа от дневния ред.

ВТОРА ТОЧКА
Законопроект за равенството на половете, № 854-01-143/21.11.2008 г., внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева.
Искам да помоля от името на вносителите господин Трифон Митев да представи законопроекта.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Най-напред искам да извиня госпожа Тенева, която също е на заседание на комисия. Може би ще се повторя пред част от госпожите и господата, които присъстват в залата, защото в някои комисии вече сме се срещали и разговаряли по тази тема.
Най-напред искам да припомня някои неща, свързани с проблема, които са се развивали в Народното събрание и че този въпрос нито в комисията, нито в Народното събрание влиза за първи път със сегашния законопроект. Той не е нищо ново както за предишния мандат, така и в сегашния мандат.
В нашата комисия преди време обсъждахме един законопроект по същия проблем, внесен от Министерския съвет. Разви се една доста обширна дискусия, която всъщност не приключи тогава с решение, а с предложението и препоръката към вносителите този разговор да продължи.
В някаква степен предложението зад сегашния законопроект, който ще се опитам да представя, е свързан с продължението на този разговор и необходимостта тази тематика да бъде обсъждана. Въпросът много активно се поставя и в обществеността и особено от гражданските структури. В случая искам да благодаря на госпожа Тишева, че се отзова на поканата и е тук, за да сподели мнението на Български център за джендър изследвания в случая. Този разговор беше воден с идеята да бъдат ангажирани в него повече народните представители-членове на комисията. Заедно с Български център за джендър изследвания бе проведен семинар на Старозагорски минерални бани с участието на представители от някои съседни страни – Сърбия, Македония и Косово.
В международен план целева политика се провежда в Европейския съюз, свързана с равнопоставеността на половете. Едно от първите мероприятия, проведени по време на председателството на Франция на Европейския съюз беше именно в тази връзка. Последваха разбира се и други срещи в Париж, в Брюксел и в Женева. Повечето европейски страни имат и нарочно законодателство, свързано с равнопоставеността на половете. Това казвам само като въведение, което искам да споделя пред вас.
Предложили сме този законопроект с убеждението, че е потребен подобен закон – дали законопроектът ще претърпи промени, дали ще получи развитие по-нататък, това е конкретна работа. Но съм убеден, че такъв законопроект е необходим, първо, и второ, че такъв законопроект българският парламент ще има. Дали ще е сега или ще бъде в бъдеще – той просто е необходим.
Заедно с това искам да отбележа, че не може да се игнорира и не можем да си затваряме очите, че българското законодателство има значителни и много свои достойнства в това направление за равнопоставеността на половете в Наказателния кодекс, в Закона за държавния служител, в Закона за защита от дискриминация и в други нормативни актове. В това отношение отбелязваме и удовлетворителната и полезна работа, която се върши в това направление от Министерството на труда и социалната политика, от Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмана и други институции.
Дали е необходимо? Всъщност животът показва кое, кога и как е необходимо. Актуалността на темата, която все повече се разраства в европейската общност, в частност и в обществеността в България, всъщност води до там дали е необходим конкретен нормативен акт, дали е необходим конкретен закон. Мисля, че обществеността днес има нужда от това, така както се приеха закони, свързани със закрилата на детето и в други подобни конкретни случаи и признаци.
Смятаме, че е необходим закон по този проблем, който да координира дейността на ведомствата и институциите по равнопоставеността на половете, за провеждането на определена държавна политика, да изразява цялостната държавна политика както на ниво Министерски съвет, така на ниво министерства, общини, областни управи.
Въпросът за равнопоставеността на половете не е въпрос на еманципация или ненужен феминизъм в днешно време. Той е въпрос на взаимоотношения в обществото, на гаранция за реализация на определена политика. Той с нищо не противоречи на Закона за защита от дискриминация или пък да измества самата специализирана комисия в това отношение. Тя има предимно последващ характер. Казвам всичко това с цялото си признание към дейността на комисията, както и друг път съм заявявал.
Искам само една илюстрация да направя. В учителското съсловие всички сме наясно, че учителската професия е една достатъчно много феминизирана професия. Тук няма място нито за дискриминация. Това просто е една реалност в нашия живот. Според мен е необходима държавна политика затова там да бъдат включени и мъже-учители, така както бяха повече преди време. И не само тази професия е феминизирана. Но там не е полето на работа на правозащитни органи или на Комисията за защита от дискриминация, защото реално там дискриминация в този случай няма. Прекалената феминизация на тази професия вече е проблем, както и в някои други професии обратно с половете.
Предложението ни за създаване на държавна агенция цели именно да създаде орган, координиращ тази политика. Това не означава непременно раздут щат и голям чиновнически апарат.
В разговорите, които досега се водеха и обсъжданията в другите комисии и извън комисиите с колеги, приемам бележките, които са справедливи на този етап. Защото идеите също могат да се развиват.
Най-напред искам да кажа, че приемам бележките относно заглавието дали да бъде “равенство” или “равнопоставеност” на половете. Истинският термин е равнопоставеността на половете. В този случай като вносители с госпожа Тенева сме разговаряли и можем да търсим не равенство, а равнопоставеността на половете.
Разбирам всички притеснения, които бяха изразени. В някои от комисиите законопроектът не се подкрепи, не защото не се подкрепя идеята за Законопроекта за равнопоставеността на половете, а защото се предлага нова държавна институция – държавна агенция. Разбирам всички тези притеснения и ги съпоставям с днешното бреме – и финансово и икономическо, на страната, и обществените нагласи по отношение на раздувания или ограничаване на администрацията без значение дали това е необходимо във всеки случай или трябва просто да се извършва някакво ограничение. Всички тези притеснения ги приемам относно идеята за държавна администрация.
Но така или иначе е необходимо просто да има държавен орган, който да има съответните правомощия и координира дейността на всички останали институции. Не е резултатно примерно един служител – сърцат, упорит и работлив – госпожа Абаджиева в Министерството на труда и социалната политика, да се опитва да води диалог с отделните министерства или държавни агенции и най-често не получава никакъв отговор, просто защото се разминават пълномощията и нивата на разговори.
Аз съм склонен и съм готов да обсъждаме варианта дали да бъде държавна агенция или орган на дирекция по принципа на Закона за вероизповеданията с Дирекцията по вероизповеданията. Ако притесненията са по финансовите разходи за чиновническия апарат, макар че всичко това може да се ограничи с възможности и на сегашните министерства, които имат отношение по проблема. Пак повтарям, идеята ни е да има такъв орган, който да координира държавната политика в това отношение.
Като съм се запознал с всички становища и тези, които са деликатни, и онези, които са остро изразени като критично отношение към законопроекта, аз мисля, че в комисията можем да водим разговора, свързан и с първия законопроект на Министерския съвет, защото той така или иначе е свързан със същата проблематика и не е добре да остане висящ, а само този да има своето отношение. Бихме могли да подкрепяме по принцип идеята и да се възложи обединяване на законопроект, който да осъществи направените препоръки, изразени досега и в самите комисии. Опит досега имаме със Закона за бежанците, където общо взето се получи един добър закон, отговарящ на изискванията както на комисията, на Народното събрание, така и на международните институции в това отношение.
Благодаря за възможността да представя законопроекта. Готов съм да отговоря на вашите въпроси и да помоля, господин председател, ако разрешите на госпожа Тишева, която също би могла да сподели мнение на неправителствените структури. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Искам само да спомена, че по този законопроект има представени доста становища – от Министерството на финансите, от Министерството на държавната администрация и административната реформа, от Министерството на образованието и науката, от Комисията за защита от дискриминация. Пред мен също така са докладите на комисиите, които са разгледали законопроекта. Това са Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейските въпроси. В единия случай законопроектът е отхвърлен с един глас, а в другия случай – подкрепен с един глас. Повечето от становищата изразяват резерви – по-големи или по-малки, към този законопроект. Консултативният съвет по законодателството към председателя на парламента е с много остра позиция срещу този законопроект.
Понеже така или иначе представих, макар и съвсем лаконично, някои от становищата, ще си позволя да изразя и своето отношение към този законопроект.
Искам първо да кажа, че изпитвам искрена симпатия към вносителите, особено към господин Трифон Митев, с когото прекрасно работим вече три години и половина. От тази гледна точка изпитвам известен дискомфорт от това, което ще кажа.
Аз лично имам сериозни съмнения в целесъобразността на подобен закон. Смятам, че той не е необходим на България по няколко съображения. На първо място, имаме един Закон за защита от дискриминация, който е един твърде добър нормативен акт. В предметния обхват на този действащ закон влиза и този дискриминационен признак, свързан с равнопоставеността на половете. Господин Кемал Еюп ще има възможност да каже своята гледна точка по този въпрос. Аз допускам, разбира се, че сигурно има какво да се направи по Закона за защита от дискриминация и би могло да се мисли за неговото изменение или допълнение, сигурно ще е полезно в насоката, в която някои неща се съдържат в представения законопроект.
Но създаването на нов такъв закон е израз на една тенденция, която впрочем не е чисто българска. Тя се наблюдава в по-широк мащаб и се критикува не случайно от най-добрите юристи на континента за една тенденция на съвременните страни за пренормиране на обществени отношения, един нормативен плеоназъм, тоест застъпване на нормативни актове, засягащи едни и същи обществени отношения. Това даже е в пряко нарушение на нашия чл. 3 от Закона за нормативните актове. Това не е обособен кръг обществени отношения, които налагат специфична различна уредба. Те се обхващат чудесно от предметния обхват на по-общия Закон за защита от дискриминация. Тази склонност да искаме всичко, всяко нещо – даже имаше предложение да се направи закон за Студентския град, тогава би трябвало да има закон за “Младост”, закон за кривите краставици, пък и за равните подстрижки. Смятам, че тези тенденции не са полезни.
Освен това, признавам си, че съм обезпокоен от желанието за създаването на един нов орган в лицето на предлаганата държавна агенция. Даже то да бъде като дирекция, макар да има някакви основания да се мисли, че това е възможно, все пак ми се струва, че е един излишен лукс, който не би трябвало да си позволяваме. Ако съществува много сериозен обществен проблем, свързан с равнопоставеността на половете, то разбирам. Аз не знам в България да съществува истински такъв проблем, който да е назрял, че да налага някакви екстрени законодателни мерки. Това е моето разбиране и от статистиките, които изслушвахме при приемане на Годишния доклад на Комисията за защита от дискриминация. Твърде много малък е броят на случаите, където има някакви проблеми и тези проблеми, доколкото аз съм наясно, се решават добре.
Затова с известно неудобство ще кажа, че ще се въздържа да подкрепя този законопроект. Благодаря за вниманието.
Имате думата, за да се изкажете по законопроекта.
ТРИФОН МИТЕВ: Едно процедурно предложение имам, господин председател. Ако желае госпожа Тишева и е готова, да чуем мнението на неправителствените организации, за да може колегите да се ориентират.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Тишева, имате ли желание и готовност да се изкажете? Заповядайте.
ГЕНОВЕВА ТИШЕВА: Благодаря, господин Герджиков.
Готовност имам, винаги имам готовност по този въпрос. Само искам да отбележа, че ако знаехме по-рано и бяхме уведомени по-рано, щяхме разбира се много по-аргументирано в интерес на всички вас да представим становището си. Това не пречи, предполагам, по принцип да ви представим становището, в зависимост разбира се от изхода в днешния ден.
Ще започна с някои от въпросите, които засегна господин Митев, както и господин Герджиков.
Първо искам да благодаря за предоставената ми възможност и поздравя отново парламента, че точно той поставя този въпрос на дневен ред отново – нищо, че това става, с риск да разкрия лични данни почти или да открия завесата, вече 10 години се занимавам с това нещо. Това означава, че то има дълбок смисъл. Аз и моите колеги, и всички в страната ,които се занимаваме с този въпрос, не считаме, че се занимаваме с нещо, което няма смисъл. Не съм такъв човек. И аз съм юрист по професия и считам, че има и дълбок юридически смисъл това, с което се занимаваме. Представили сме много пъти документи и отново ще представим.
Поставя се въпросът дали има такъв кръг от отношения, които следва да се регулират. Считаме, че проблемът е огромен. Проблемът на този проблем е, че той е много скрит. Затова поначало боравенето с тази проблематика и регулирането, оттам-нататък действието, ако дай Боже това се приеме, изисква дълбоки познания – много по-дълбоки, отколкото в други области, които вие може би предполагате. Поради това считам, че това е експертен въпрос и независимо от мненията, които сте получили като места, дори като Консултативния съвет по законодателството към председателя на парламента, считаме, че хората са много квалифицирани, но няма експертен потенциал според нас, който да може да се изкаже по този въпрос. Това казвам направо – по нашето право, да, но по необходимостта от уреждането, по начина който да се уреди няма такъв капацитет.
Що се отнася до това защо са толкова дълбоки отношенията, ще се спра на нещо, на което се натъкнах. Тези дни, когато се прави дълбок анализ на нашето законодателство откъм джендър-стереотипи. Може да ви звучи много стереотипирано, но това са представите за ролята на жените и мъжете в обществото – в нашето общество, които битуват и не са помръднали на йота от това, което са били през втората половина на миналия век - повярвайте ми, само че не нещата са много по-скрити.
Натъкнах се на решения на Конституционния съд, които вземат решение по въпроси, свързани с безплатната акушерска помощ за бременните жени. Там, като обосновка на този текст от Конституцията, който е всъщност за безплатна помощ на бременните жени, е написано ясно, че не е въпрос на право – там въобще никой не предполага, че е въпрос на право на жените, а въпрос на демографска политика. Нещата са страшно дълбоки. Все още жените, репродуктивните им функции, правата им до голяма степен – виждам сега при асистираната репродукция, са въпрос на демографска политика и те се решават тогава, когато са въпрос на демографска политика. Жените не са този инструмент. Жените и мъжете и техните отношения са въпрос на едно дълбоко разбиране във всяка една обществена област.
Друго, което искам да кажа, на което се натъкнах днес. Сутринта бяхме на заседание на Комисията по промените в Закона за защита срещу домашното насилие. Не зная дали в парламента знаят, че няма един-единствен орган от изпълнителната власт, който да иска да поеме отговорност за координирането на едни неща по този закон от държавата, и правилно е приет. Вече седми месец цялата администрация се десезира от този проблем. Няма орган, господин Герджиков, който да регулира това и който да се занимава с насилието – един дълбок джендър-проблем, няма какво да се заблуждаваме, в 90% от случаите.
Изпълнени са със стереотипи дори новите закони. Това е една дълбока експертна работа, която ще се създаде, трябва да се върши непрекъснато и ние затова не считаме, че става въпрос за проблем, който трябва да се реши, дупка, която да се запуши или да се предприемат бързи мерки, когато някой протестира за нещо. Проблемът е за постоянна политика, втъкана в държавната политика и заложена с години напред за устойчивост. Защото това, което сега става, се залага при нашите деца.
Друго, което искам да кажа. Може би считате, че тъй като няма страшно много дела или почти няма – сега ще чуете от Комисията за защита от дискриминация, че този проблем примерно в областта на труда не съществува. Проблемът, господин Герджиков, е много дълбок. Ние имаме изследвания и анализи, които сега ще публикуваме. Говорено е с много жени в регионите – кои безработни, кои временно останали без работа и търсят работа и ако ви кажем на какви пречки се натъкват тези жени и защо не искат да го кажат? Защото те не искат да го кажат. Те са засрамвани, сочени, страхуват се в техните общности да си кажат и да докладват за това, което им се е случило. Проблемът не е като ромския проблем. Той е много по-различен. Там много повече хората говорят за това, което чувстват, в тази област. А и много хора тръгват в тяхна защита, дори без да ги питат. В този случай при жените, мога да ви кажа, че е изключително трудно – те трябва да пожелаят това, и много малко се обръщат. А иначе айсбергът в долната част е огромен.
Именно липсата на такъв орган за такава политика на действия, различни от това, само механизмът на жалбата, водят до това, че при нас няма развитие на тази практика. Аз искам да потвърдя нещо със съвсем прясно – едно заседание на Европейския парламент, мисля, че от 14 или от 15 януари т.г., от което получихме протокол, където се разглежда доклад по приложение на една европейска директива за равното третиране при условията на труд – доклад в страните членки за изпълнението. Това е Директива 73/2002. Там се казва ясно, че трябва механизъм, към който да се обръщат точно жените за защита на техните права. Защото, ако го няма този механизъм, се получава това, което и Вие казвате – вижда се, че проблем няма. Казано е ясно – съжалявам, че не съм готова, за да ви го донеса, той е на английски език, не сме го превеждали, но мога да го предоставя, споменах го и на госпожа Мулешкова в разговор – там виждате ясно недостатъците дори от европейското законодателство така формулирано, ако няма политика в държавата ,която да го води.
Тук, за да кажа каква е разликата затова, че имаме такъв добър орган от Комисията за защита от дискриминация и необходимият орган, ще кажа, че Комисията за защита от дискриминация е един независим държавен орган. Държавната политика трябва да се прави от държавен орган – част от органите, от министерствата, от агенциите, които да провеждат тази политика. Тоест, това е различен орган. И досега ние такъв орган – истински, нямаме. Аз мога да направя анализ на съществуващите фрагментарни структури, които както спомена господин Митев – госпожа Абаджиева едва успява да ги събере и получи тяхното становище.
Такъв орган няма, а той се изисква по Директива 73/2002 и тази, преразгледаната особено – 54/2006 г., за която ние скоро сме дали доклад, че изцяло сме я изпълнили. Много скоро, тъй като докладите към Европейската комисия вървят, ще се разбере, че ние не сме я изпълнили. Защото не може да бъде изпълнена тази директива със съществуващата само комисия, която предимно се занимава с разглеждане на жалби, и това й е основната функция – чудесно, не може да провежда политика в областта на равнопоставеност на половете, и с един, цитирам, Национален консултативен съвет по равнопоставеността на половете, който от време-навреме се свиква от Министерство на труда и социалната политика и в който, като съм присъствала с моите колеги, като асоциирани членове, мога да ви кажа, че много малко хора там разбират за какво става въпрос.
Така че се прави политика и се вземат решения от хора, както ви казах, по един тънък въпрос, които нямат представа - това нас ни изумява - освен тези хора.
Друг орган – това, което е похвално и е част от механизма, това е тази подкомисия. Това наистина е много похвално, която имате тук и която всъщност инициира сега отново идеята за този закон.
И това, което имаме, са промените в Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, но те не са от рода на промяна, която може да въведе орган, който да се занимава с една по-широка област. А ние казваме, че специално съгласуването на политиката във всичките области – аз ви казах, “насилието” абсолютно липсва. Абсолютно безвластие! Ние даже бяхме решили днес сутринта да кажем: “Дайте го на нас!”. Щом няма кой толкова да се занимава.
“Репродуктивните права” – също от гледна точка на жените равнопоставеност, страшно много проблеми. В момента изследвам това и мога да ви кажа – страшно много проблеми.
“Трудовата област” – знае госпожа Абаджиева, колко широка област, изискваща страшно търсаческа работа, непрекъснато и непрекъснато политики и коригирането й.
За какво да говоря? Трафикът, който е оставен на Националната комисия за борба с трафика на хора – къде е джендър-аспектът на трафика? Къде е джендър-аспектът на трафика, който е огромен във всичките му форми?
Тоест, липсва за нас тази политика. Тя не може да бъде заместена от съществуващите органи и е напълно обоснована от европейските директиви. Считаме, че у нас като отношения съществуват, не излизат на повърхността. Но от нашата работа и от това, което сме направили ние и колегите ни, можем да дадем много материал и да видите, че това е един много дълбок проблем. Който не се е сблъсквал, очевидно не може да разбере.
Искам да дам само един пример що се отнася до Комисията за защита от дискриминация. Очевидно тя е прекрасен орган, но не е орган, който да може да се изкаже по основни въпроси на стереотипите за ролята на половете в обществото. Не може, няма тази власт, няма тази възможност. Ние сме се обръщали към комисията, която взе положително решение , когато поставихме въпроса за родителския отпуск, който беше абсолютно легитимен – аз много съм сигурна, те взеха положително решение. Но нямаха никакво влияние да го проведат в политиката на органите на изпълнителната власт. Какво означава това? Значи, че те са независим орган. Но това си е работа на изпълнителната власт да го проведе и да провежда тази политика. И виждате какво стана - 4 години след това приехме даже отпуск по бащинство. Но защо трябва да чакаме толкова дълго – да ни каже Европейският съюз, да се подравним, да не си видим и ние необходимостта от регулиране на тези отношения.
Друг проблем, който стои в момента, ще го спомена – съжалявам, че още е на ниво да се разглежда и ще се обжалва, е този жесток образ на жената, тиражиран в рекламите. Това е въпрос, по който абсолютно трябва да има орган, който да се изкаже, абсолютно да вземе отношение и да регулира, ако трябва, временно – това е преценка и план, орган, който да планира и разбира. Защото очевидно в момента това не е комисията, която може да се изкаже – дори ни отказаха, те ни изпращат към Комисията за защита на потребителите по въпрос, по който аз се виждам тиражирана по този начин в рекламата, а той ме изпраща към Комисията за защита на потребителите. Простете, но кажете ми, че не съм права да се възмущавам и че нямам право като човек да кажа, че съм дискриминирана повече отколкото един ром или друг, принадлежащ примерно към малцинство, които срещат разбира се много по-добро разбиране в рамките на тази комисия.
По основни магистрални въпроси проблемът не е в жалбите, а в политиката. Ако искате да има справедливост и за жените в България, и за мъжете, защото както виждам проблемът сега с поделените родителски грижи за децата, ще изисква страшно работа. Ето да каже госпожа Абаджиева кой ще го прави това – тези стереотипи?
Ще ви кажа и нещо друго за стереотипите. Излезе Стратегия за равнопоставеност на половете, за която вие сигурно сте спокойни, че е приета. Аз забелязах нещо друго. В тази стратегия една от точките, а тя е до 2015 г. е да се въведе образование за премахване на стереотипните роли на мъжете и жените. Кой е забелязал, че това, което го планираме за 2015 г. е неизпълнено нещо от Закона за защита от дискриминация преди 5 години? Кой го е забелязал? И защо никой не взема мерки, след като ние толкова тръбим, че трябва образование по тези въпроси? Значи, няма орган. Трябва образование по тези въпроси. Ние го преоткриваме, господин Герджиков, 5 години след това и го слагаме в стратегия. Извинете, но това не е правителствена политика. Аз го имам в закон, не ми се изпълнява, няма кой и после ми го приемате в стратегия. Благодаря!
Нали разбирате? Аз съм сигурна, че всяко нещо, което погледнем, можем да намерим начин да му намерим решението, стига да има хора, пак казвам, които да са обучени и образовани по този проблем, добронамерени и да го проведат. Но че в България това е необходимо, е безспорно.
Ако Ви покажа, господин Герджиков, как бъка българското законодателство от стереотипи и от дискриминация, няма да повярвате! Защото се занимаваме наистина с много тънки области, в които разбира се ежедневно не бихте могли и да бъдете потопени да знаете. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тишева.
Оценявам Вашия емоционален заряд – 138 пъти споменахте жените и 2 пъти мъжете. Това не е като че ли много равнопоставеност на половете. Но аз го приемам, разбира се. Това е една закачка само.
Имате думата, уважаеми народни представители!
Зам.министър Ясен Янев има думата.
ЯСЕН ЯНЕВ: Благодаря, господин председател.
Министерството на труда и социалната политика принципно подкрепя предложения Законопроект за равенството на половете, внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева.
Представеният законопроект е нов от гледна точка на съществуващата у нас законодателна система. В известен смисъл той е нетрадиционен както от гледна точка на философията, така от гледна точка на съдържанието си. Той засяга проблем, който досега не е бил в обсега на правното регулиране и е израз на политическата воля за следване на стандартите на европейската общност, чийто пълноправен член е и Република България.
Министерството на труда и социалната политика предлага да се осмисли целесъобразността на разпоредбите в Глава четвърта на предложения законопроект, поради припокриване на някои функции със специализирания орган по всички признаци на дискриминация, включително и пол. Това е накратко становището на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Янев.
Има ли дружи желаещи?
Господин Григоров, заповядайте.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, съвсем бегло съм запознат с европейската материя за равнопоставеността на половете. Знам, че специално в Скандинавските страни този въпрос е изключително добре разрешен. Там, ако не се лъжа, има законови норми, с които са уредени участието в държавни и обществени органи на половете.
Бих развил и това, което каза господин Митев, по отношение на образованието. Там проблемът не е само с това, че 90% от преподавателите са от женски пол, но примерно има такъв казус, че децата, кандидатстващи в гимназии, да речем, често пъти се налага да се поставят ограничения – за момчетата, които така или иначе не могат да се класират на изпитите и да заемат местата във езикови гимназии, да речем.
Приемам този законопроект като стъпка в правилната насока. Подкрепям голямата част от текстовете. Но има неща, които ме карат да се замисля.
Ако искаме да поставим на някакво по-високо равнище този проблем, защо просто не приемем създаването на Национален съвет за равенство на половете, национална програма и план за изпълнение на националната програма? Защо трябва да създаваме държавен орган, който общо взето от този законопроект не ми стана ясно с какво точно ще се занимава?
Аз приемам текстовете, които вменяват на областните управители, на общините и на съответните държавни институции задължението да следят, да наблюдават тези въпроси. Тук е посочено, че ще има и служители, които ще се занимават с тези въпроси. На мен ми се струва, че има достатъчно специализирани органи в държавата, за да създаваме още един.
И не само това. Има и други текстове - не искам сега да занимавам присъстващите, които лично мен ме смущават. Мисля, че ако бъде преработен този законопроект, по-спокойно ще може да дискутираме. Така поставен, честно казано – аз имам свое мнение, което не смятам, че проблемът е както казахте, толкова наболял – може да не съм запознат и информиран, но да създаваме специализиран орган, и то държавна агенция, на мен ми се струва твърде пресилено.
Така че ако вносителите са съгласни, да преосмислим текстовете от законопроекта, да ги коментираме заедно в тази насока, аз бих го подкрепил. Но просто този проект не ми се струва достатъчно доработен. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Слушах внимателно и чух, че проблемът е много дълбок. Няколко пъти беше казано, че проблемът е дълбок. Склонен съм да мисля, че това е точно така.
Чух също още една дума, която се повтаря, че в България съществуват стереотипи, които дисквалифицират уязвимия пол. Също мисля, че такива стереотипи са налице.
Мисля, че чух, даже съм сигурен, че чух за жесток образ на жените в България. Това не съм сигурен напълно. Но и да има такъв образ, съм сигурен, че той не е по вина на жените.
Мисля, си че в защитата на този законопроект има много страст. Тази страст импонира, за което говори председателят на комисията проф. Герджиков. Аз съм солидарен с това, че несправедливостта трябва да бъде пресрещана с обществена и политическа активност, с държавническа грижа. Не можах обаче да разбера наистина защо трябва да бъде изграждана държавна агенция. Това не можах да разбера.
Тъй като нямам убеждение, че стереотипите могат да бъдат към днешна дата успешно пресрещнати с такъв нормативен акт, ще се въздържа да подкрепя този законопроект с надеждата, че на нормативно равнище някой ден ще бъде предложена в друг контекст по-усвоима законодателна инициатива – нещо, което бихме могли да подкрепим евентуално.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Господин Кемал Еюп има думата.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, моите уважения към вносителите, както и за изказалите се досега.
Тук човек може да си постави най-много и най-различни въпроси, защото равнопоставеността на половете е част от живота. Но по отношение на необходимостта от такъв закон, орган, който да води такава държавна политика, също може да се спори. Веднага ще започна с това, защото се цитира нашата статистика. Да, наистина нашата статистика показва, че не повече от 1% от всички жалби и сигнали са по признак “пол”.
Обикновено се цитира европейската практика, защото това е вторият опит да се внесе такъв законопроект. Първо, смея да твърдя, че българското законодателство е изцяло синхронизирано с европейски и международни нормативни актове като се започне от Конвенцията на Международната организация на труда, на Организацията на обединените нации и директивите на Европейския съюз.
Когато се цитират отделни държави, които имат специален закон, мисля, че се забравя, че тези държави нямат такъв широкообхватен Закон за защита от дискриминация, който обхваща всички признаци. Ако отделим специално внимание на даден признак, значи трябва да имаме закони по отделните признаци. Ако започнем да спорим кой признак е по-приоритетен, Законът за защита от дискриминация не ги е класифицирал по приоритети. Когато говорим за стереотипи, в основата на почти всички дискриминационни признаци са стари стереотипи.
Говорим за равно третиране и държавна политика, говорим за Европа. В Европа доскоро защитата от дискриминация по признак “пол” обхващаше само сферата на услугите. Тепърва се въвежда такова при упражняване правото на труд, а в Закона за защита от дискриминация е заложено от самото начало това. Смея да твърдя – аз поне нямам спомен, да има жалба или сигнал да има в сферата на услугите, защото почти всичките са в сферата при упражняване правото на труд.
За органа и за закона. Ако има нужда в непълноти и да се допълни, нашето мнение е, че това може да стане в Закона за защита от дискриминация. Ако е от орган за държавна политика – първо, да, има нужда от държавна политика, тоест в сферата на изпълнителната власт, защото е по-оперативна и по-може да реагира. Но това би трябвало също да не е само по един признак или трябва да има доста органи, които да работят в областта на държавната политика в сферата на всички признаци.
Що се отнася до равнопоставеността на половете с постановление на Министерския съвет е създаден Национален съвет и може да се помисли за разширяване на тези правомощия и да им се вмени да има орган. Защото тук преди малко стана въпрос за насилието в семействата. Останах с чувството – аз много добре разбирам госпожа Тишева, но едва ли само за жени се прокрадва, защото има жени, които бият мъжете си и наистина има орган, който да контролира всичко това и може да стане.
Но по отношение на равнопоставеността на половете мисля, че ние в България сме много по-напред от редица европейски държави, да не говорим колко държави до 60-70-години нямаха права жените нито да гласуват, нито да участват в обществено-политическия живот. Така че тези стереотипи не са толкова лоши, ако направим сравнения с други държави и в България. В България жените винаги са имали права, като започнем от Освобождението, та до ден-днешен, а да не забравяме, всички знаем, каква борба беше за еманципацията на жените. Срещам доста жени, които не искат толкова права. Може много да се приказва.
Нашето становище на комисията е това – ако има нужда от законодателни промени, това може да стане в Закона за защита от дискриминация и може да се помисли за оперативност. Но отделен орган, да не навлизам в подробности, защото правомощията, дадени в предвидения орган, са принудителни административни мерки не са чисти. А приоритети като такъв общ закон и специалния Закон за защита от дискриминация се препраща. Но не бих искал да се впускам в подробности, за да не ви отнемам много времето. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Първо, както каза господин Еюп преди малко, в България въпросът за равенството между мъжете и жените е поставен още в началото на ХХ-ти век, 30-те години. Така че в това отношение спрямо други държави, като Швейцария, ние сме по-напред десетки години.
В момента въпросът е дали имаме нужда от такъв закон. Смятам, че имаме нужда от такъв закон. В миналия мандат бяха внесени два закона с друго наименование, което беше Законопроект за равните възможности на госпожа Мозер и на госпожа Надежда Михайлова, които не бяха приети, защото това беше направено в края на мандата.
Сега също в края на мандата господин Митев внася законопроект, който е назован Законопроект за равенството между половете. “Равенството” също не е това, което може се има предвид. Аз със сигурност смятам, че не е това терминът, който трябва да се използва. Става въпрос за равноправие, от една страна, и от друга страна, даване на възможности. В никакъв случай не става въпрос за квоти примерно. Аз съм против това да се определят квоти, но да се дават възможности, да се създават предпоставки, за да може този от половете, който е по-малко представен, примерно, да има по-големи шансове да се реализира в определените професии.
Също така равното заплащане за равен труд трябва да бъде гарантирано. Конституцията дава едни гаранции. Но това е текст показва как тези гаранции ще бъдат защитени.
Така че по принцип смятам, че имаме нужда от такава част в нашето законодателство. Дали ще бъде отделен закон или част от друг закон? По-скоро би трябвало да бъде отделен закон, защото това не е само въпрос на дискриминация, като имам предвид и някои позитивни мерки, които би трябвало да бъдат прилагани.
Да видим по-нататък дали в края на този мандат може да се стигне до съгласие за приемане на такъв текст. Понеже на първо четене се гласува по принцип, ще подкрепя такъв законопроект, да има такъв закон. Но си оставам с резервите дали той ще може да бъде приет до края на този мандат. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? Струва ми се, че няма.
Можем да счетем дискусията за приключена, което означава, че сега ще подложа на гласуване предложения Законопроект за равенството на половете, представен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева.
Моля тези, които подкрепят този законопроект, да гласуват.
Гласували общо 10 народни представители: за – 6, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване от нашата комисия.
Господин Трифон Митев ще благодари за това нещо, предполагам.
ТРИФОН МИТЕВ: Да, благодаря за подкрепата.
Искам да споделя, че цялата дискусия, която беше проведена дотук, е много полезна, независимо дали, както каза и господин Тошев, какъв ще бъде развоят на законопроекта до края на мандата и работата в пленарната зала. Всичко това, което беше споделено тук и становищата, могат да послужат за по-нататъшната работа, ако това не стигне до крайния резултат. Така че да има един добър закон в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Искам да благодаря на гостите по този законопроект за тяхното присъствие и участие.