---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА





П Р О Т О К О Л
№ 56
На 13 ноември 2008 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2009 г.
2. Разни.


Заседанието бе открито в 15.32 ч. от председателя на комисията господин Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Позволете ми да открия днешното редовно заседание на Комисията за правата на човека за вероизповеданията с основна точка от
Д Н Е В Н И Я Р Е Д:

Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2009 г.
Разни.
Има ли възражения по този дневен ред? Няма.
Приема се този дневен ред.
Искам да поздравя сърдечно всички гости, които са се отзовали на нашето заседание.

Започваме с
ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2009 г.
Като начало искам да помоля представителят на Министерството на финансите господин Владимир Петров, който великолепно играе ролята за представянето на бюджета, не един път го е правил, и сега вероятно ще го направи по същия добър начин – стегнато и целеустремено.
Заповядайте, господин Петров, да представите основните моменти от Законопроекта за Държавния бюджет.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Позволете ми с няколко думи да направя една кратка характеристика на Бюджет 2009, защото той е малко по-особен, по-различен бюджет от бюджетите, които предишните години сме гледали, тъй като, както всички знаете и сте информирани, той се разработи в условия на финансова криза, която, за съжаление, дава отражение във всички страни – членки на Европейския съюз, в т.ч. на Република България. Затова в този Бюджет 2009 г. има заложени мерки, които са продиктувани от желанието на правителството да не се получат сривове и напрежение в изпълнението на Бюджет 2009 г. Затова с няколко думи ми позволете да кажа няколко макроикономически показатели, въпреки че те може би ще ви отегчат, но са необходими, за да си направи човек извода и всъщност какво е направено и защо е по-различно от сегашния бюджет, който сме представили пред уважаемата комисия.
Бюджетът е разработен при очакван брутен вътрешен продукт 73 млрд.485 млн.лв. Предвиден е ръстът да бъде 4,7%, инфлацията да достигне 5,4% в края на периода, а в средногодишния период 6,7%.
Политиката по доходите, защото всички хора се вълнуват от това, въпреки че сме в условията, пак казвам, притиснати от световната криза, която съществува и няма начин да не засегне и нас, сме приели подходът да се индексират средствата за работна заплата – с 10%. За първи път не средната работна заплата, а средствата за работна заплата – с 10%. Това е за всички, които са в бюджетната сфера.
За да се противодейства и като конкретна мярка българското правителство предвижда в Бюджет 2009 г. значително увеличаване на инвестиционните разходи с оглед да се създаде една по-скромна инвестиционна програма и те възлизат в Бюджет 2009 г. на 5 млрд.195 млн.лв. или с 900 млн.лв. повече, отколкото са били през 2008 г. Това е една от формите, за да се създаде т.нар. пакет, който да стимулира инвестиционната дейност на държавата и респ. на националната икономика.
Освен това има един извънреден фонд, който е с инвестиционна насоченост, от 400 млн.лв., което ще даде възможност в хода на годината да се увеличи тази активност.
Също така при евентуално влошаване, не дай Боже, както се казва, да се влошат нещата, е предвидено излишъкът, предвиден в закона – 3%, да бъде намален с едно, което е още 700 млн. лв. ще бъдат освободени, за да се инвестира в националната икономика. Това са нещата, които за първи път залагаме и прилагаме, защото сме принудени да се съобразим с оглед да не настъпят някои неща, които са неприятни за всички икономики, в това число и за нашата икономика. Разбира се, благодарение на това, което сме правили досега, сме успели да създадем един фискален резерв, който дава едно известно успокояване затова, че ще може и през 2009 г. нормално да осъществим всички функции и задачи на органите, които се финансират от държавния бюджет и няма да се повтори – с такава надежда оставаме, примерът на Унгария и, разбира се, на нашите колеги от северната съседка Румъния. Просто не трябва да стигаме до повод, затова правителството взема всички тези мерки, заложени в Бюджет 2009 г., за да може да се парират и да не се позволят никакви отклонения в тази посока.
Понеже комисията е много специфична и тя обхваща няколко държавни органа и няколко второстепенни разпоредители, които са в територията на тази комисия и вероятно ще представлява интерес на колегите да чуят, затова ще ми позволите накратко действително с малко данни да кажа параметрите за 2009 г. на тези органи.
Ще започна първо с тези, които са първостепенни разпоредители. Това е Комисията за защита от дискриминация. В Бюджет 2009 г. сме предвидили да получат средства в размер на 3 млн. 179 хил.лв. Това е общият размер на сумата. Те са посочени в чл. 6 от Закона за бюджета. Предполагам, че колегите от комисията са запознати с параметрите, но това го казвам за другите колеги, които може би представлява интерес за тях.
Както знаете, с промяната в Закона за защита от дискриминация и с Правилника, който тази комисия си приема и определя дейността си, се даде възможност за допълнителни 25 бройки, за да се създадат регионалните звена на територията на България. Това е необходимо и мисля, че по този начин подкрепяме създаването на тези звена и се дава възможност на ръководителя на комисията да може да спази всички функции, предвидени в закона.
Другата комисия, която пак е първостепенен разпоредител в областта на вашата комисия, е Комисията за личните данни. На нея сме разположили 3 млн.612 хил.лв. за 2009 г., като вътре сме се съобразили с една особеност, че предстои изграждането на Център за обучение на експерти и сме създали възможност да бъде изграден този център. Това е изискване на един от регламентите на Европейския съюз. При това положение ние трябва да отреагираме и да създадем предпоставките и условията, за да се създаде този център и да може да функционира и подготви съответните кадри, които да оперират в тази специфична материя.
Омбудсманът на Република България. Също сме създали достатъчно предпоставки и условия, за да може да си изпълнява основните функции, за които е създаден, като сме предвидили бюджет 3 млн. 568 хил.лв. Предвидили сме всички неща, според нас, а и самият омбудсман на Република България е запознат с параметрите и в диалозите, които сме водили, той е приел тези параметри като нормални за съществуването на омбудсмана.
Имаме няколко второстепенни разпоредители, които са в “Други разпоредители”, каквато е Националната комисия за борба с трафика на хората. Тя е в системата на Министерския съвет и е второстепенен разпоредител. За нея сме предвидили 448 хил.500 лв., което считаме, че с тази разработка и това, което сме предложили на правителството, че е достатъчно, за да може тази национална комисия да осъществи своето предназначение и да няма проблем при изпълнението на функциите си.
Държавната агенция за бежанците. При тях сме се съобразили с новостите, които имаме, тъй като те участват в един Европейски бежански фонд и там има задължение да осигурим 25% кофинансиране. С бюджета с тези 4 млн.222 хил.лв. сме включили 370 хил., което е точно 25% от кофинансирането, което държавата трябва да поеме, за да може агенцията да се разположи и да участва в усвояването на тези средства. Разбира се, става дума за малко по-дългосрочен период, аз говоря само за 2009 г.
Другата агенция, която също е второстепенен разпоредител, е Държавната агенция за българите в чужбина, която е към Министерството на външните работи. За нея сме заделили 760.6 хил.лв.
Другата агенция, която е второстепенен разпоредител към Министерството на труда и социалната политика, е Държавната агенция за закрила на детето. За нея сме предвидили 2 млн. 45 хил.лв., като освен това в консолидирания бюджет на Министерството на труда и социалната политика за програми, свързани с дейността по закрила на децата, са предвидени 6 млн.лв. Това вече е във взаимоотношенията на агенцията с министъра на труда и социалната политика и мисля, че няма да има проблем да получени и осъществени, така както сме предвидили със закона.
Основна част от дейността е Дирекцията по вероизповеданията, която получава една субсидия от държавния бюджет и съгласно чл. 22 от Закона за вероизповеданията се разпределя от дирекцията. Тук, до мен, е директорът на дирекцията господин Велинов, който е направил предложението в приложението на Закона за бюджета го имаме – вътре са изписани всички направления. Мисля, че сте ги видели, но ако имате желание, ще ги прочета. Ще кажа общите суми.
Също така за бюджета на Министерство на правосъдието за администрация на затворите сме предвидили 110 млн.81 хил., от които 11 млн.лв. са за капиталови разходи. Тъй като това са цифри, които сме ги правили при разчетите, но ги съобщавам като цифри. В крайна сметка министърът на правосъдието като първостепенен разпоредител и като отговорник за бюджетния кредит, който му се предоставя, той ще прецени какво да предостави – може повече от това, а може, ако има притеснения в неговия бюджет, и да го намали. Затова само ги маркирам като сума, която като при нашите разчети, сме поднесли на Министерския съвет и министърът на правосъдието е запознат с този параметър, а вече той като разпоредител с кредита ще има правото и удоволствието да ги разпредели, така че неговите структури да не бъдат потърпевши в условията на тези ситуации, които отчетох в началото на моето изложение.
Като представям Бюджет 2009 аз считам, че той може да бъде одобрен от вас, това е вече ваша воля и ваше право, аз само мога да приканя уважаемата комисия да подкрепи на първо четене Законопроекта за бюджета със становището на Министерския съвет по бюджета на Висшия съдебен съвет и евентуално да даде ход на приемането на закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петров. Както винаги, бяхте много точен.
Уважаеми дами и господа, разбира се, ще имате възможност да задавате въпроси към представителя на Министерството на финансите и да вземете отношение към проектобюджета като изразите задоволството си от представения проект. Може би затова едно от основанията да дам първо думата на господин Гиньо Ганев, защото той може би в най-голяма степен има основание да е доволен от представения проект, освен това неговите бели коси още повече ме задължават първо на него да дам думата.
Заповядайте, господин Ганев, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз и друг път съм казвал, че изпитвам неудобство да говорим за индивидуалните характеристики за бюджета на всички тези звена, които са представени тук, но в един общ салон, с общо присъствие и си представям чувствата на другите, когато слушат съседен да защитава едно или друго.
Затова ми се иска много кратко да кажа, че работата по бюджета започна с многобройни срещи в Министерството на финансите, както е обичайно и както трябва да бъде. Ние подписахме един меморандум с ръководството на Министерството на финансите в един момент, като се съобразихме с всичко това, което беше предявено от нас като необходимост и с аргументите на министъра на финансите от другата гледна точка. След този меморандум обаче, допълнителни съображения бяха изложени от ръководството на Министерството на финансите за малка корекция на проектобюджета, занижавайки го до известна степен. Ние анализирахме тези предложения и сме напълно съгласни с това, което се предлага от Министерството на финансите в рамките на общия бюджет. Затова не ми се ще да правя някаква пледоария за отделните елементи. Само искам на вниманието на народните представители и на другите гости да сложа една тенденция, която не е нова и която се засилва.
Много очаквания се увеличават и искания от омбудсмана. Не става дума толкова за индивидуални жалби, което разбира се е важно, но очакванията са свързани с една тревога на хората, че облаците на недоволство ще се сгъстяват под това обществено небе и трябваше да се отговаря на тези нужди. Мисля, че това се прави по достойнство. Например протестите на фермерите, които знаете, че месеци наред люлеят цялата държава и правилно е това. Направихме много срещи, една кръгла маса и резултатите изложихме в едно много подробно становище. Това становище е предоставено на Министерския съвет, на съответните ведомства. Оказва се например, че Министерството на земеделието и храните не разполага с една утвърдена от парламента стратегия, тоест като един задължаващ рамков нормативен акт, и се наложи в едни много подробни анализи да се сочат отделните елементи на една такава бъдеща стратегия. Това е на разположение. Остава сега контролът, който гражданите и институтът на омбудсмана като говорител на гражданския контрол ще упражняват – да видим дали това ще бъде така. По същия начин – правата на пациентите. Те са изброени навсякъде, и то поименно и не се спазва почти никъде. Същото се отнася за обществото напрежение около прочутото парно отопление – отново дискусии, отново становища, отново натиск, надяваме се успешен.
Така че всичко това поражда необходимостта да се защити този бюджет. Той в никакъв случай не е по-голям от миналогодишните, в никакъв случай.
Накратко с това искам да завърша, големият повик – правото на добро управление, което всеки гражданин има от първия миг на зората – на 1 януари 2007 г., когато станахме пълноправни членове на Европейския съюз, стои отворено с едно голямо очакване.
Вторият императив - това е децентрализацията на властта. Тази децентрализация няма само фискален и административен характер. Това е въпрос на една културна революция на промяна в манталитета. Така че това е едно голямо искане, разбира се и към институцията на омбудсмана. Всичко друго е рутинно.
Използвам случая, за да кажа, че на 17 ноември т.г., понеделникът, който идва, голяма част от вас са поканени, тук ще се направи една голяма международна конференция с участието на повече от 40 души омбудсмани от Европа и от Съвета на Европа и български представители. Темата знаете ли каква е? Темата е: “Правата на човека – Обетованата земя на закона, но и на справедливостта”. Не може законите да се тълкуват с техните алинеи и един служител, който примерно буквално следва закона, да се смята, че по дефиниция върши добра администрация. Дано това гледище се наложи. Ще бъде тук и Европейският омбудсман, който го споделя. Казвам това повече за куриоз, отколкото в защита на бюджета. Дори искам да помоля администрацията да раздаде сега няколко от тези становища, не за да ги четете, а за да имате една илюстративна представа за това, което върши омбудсмана.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ганев.
За мен винаги е било неясно защо Министерството на културата трябва да бъде към нашата комисия, след като си има Комисия по културата. Но така или иначе тук е представена от архитект Доля Йорданова – началник-отдел “Опазване на недвижими паметници на културата”.
Госпожо Йорданова, ще Ви помоля да вземете кратко отношение по Проектобюджета.
ПОЛЯ ЙОРДАНОВА: Защо сме към вас? По простата причина, че 80% от средствата, които заделяме за консервация и реставрация, са за култови сгради, църкви и манастири, джамии и синагоги.
През заявката на Министерството на културата за 2009 г за аварийни консервационни и реставрационни работи за култови сгради е около 700 хил.лв., което е една доста скромна сума, която в пъти е по-малка от необходимата. Но има възможност за финансиране по международни програми, по оперативни програми, от централния бюджет, целево финансиране.
Така че за 2009 г. ние ме направили един разчет за финансиране на около 20 култови сгради от бюджета на Министерството на културата, около 2 млн.лв. от централния бюджет – пак за култови сгради, и по Оперативна програма “Регионално развитие” има съфинансиране, което сме заявили за изготвяне на проектосметна документация. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Сега бих си позволил да дам думата на председателя на Комисията за защита от дискриминация господин Кемал Еюп, за да представи позицията на тази комисия.
Заповядайте, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа! За съжаление аз като омбудсмана не нося рекламни материали, но Комисията за защита от дискриминация работи с пълна пара, така да се кажа, тъй като данните сочат, че до края на м. октомври ние имаме толкова сезирания, колкото за цялата минала година. Тоест, всяка година расте броят на жалбите и сигналите с около 70%. Ние имахме срещи с Министерството на финансите, бих казал, конструктивни, щом в крайна сметка достигнахме до общия извод и получихме подкрепа от тях за регионални представители, за увеличаване на бюджета в частта за финансови средства за Фонд “Работна заплата”.
Искам да ви уверя, че като се казва “регионални представители”, наистина става дума за регионални представители – по един представител, а не да се открива офис с много служители. Тоест, това е екзистенс-минимумът. Политиката ни е чрез държавни структури по места – предимно областни управители, или там, където няма възможност, чрез общинските кметове досега сме осигурили в 10 области офиси, без да плащаме наем, тоест гледаме да подсигуряваме нещата по най-икономичния начин. Мисля, че това ще допринесе комисията да стигне до всяка община и на хората до нас по-бързо. По-ефективна да е работата, тъй като това ще подплатим и с техника и със софтуер, за да може жалбата да се приема на място, освен че гражданинът ще бъде консултиран и да получава адекватна информация директно във фаза се намира самата жалба, кой е докладчик и кой председател. Целта е максимално да сме до гражданите. Мисля, че ще има ефект от цялата тази наша дейност.
Мисля, че работата на комисията за тези 4 години долу-горе показа положително развитие и необходимостта от комисията. Не бихме искали и не сме имали по-големи претенции с оглед на това, което чухме и от Министерството на финансите с оглед на възможностите и задаващата се криза. Благодарим за това, което получихме. Ако получим подкрепа от комисията, ще бъдем благодарни. Ако имате по-конкретни въпроси, готови сме да отговорим. С мен е и нашият финансист. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Еюп.
Бих поканил заместник-председателя на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет господин Мирослав Попов накратко да изрази отношението си към Проектобюджета.
МИРОСЛАВ ПОПОВ: Благодаря, професор Герджиков.
Дами и господа, ние сме депозирали едно становище в рамките на този конструктивен диалог. Сигурно няма да се изненадате, че това становище предлага насрещни други по-различни числа от предвидените тук. Имаме сериозните аргументи в тази посока.
Първо, няма съмнение, че например една такава сфера като въпросът за интеграцията на ромите е изключително тежка, сложна, усложняваща се и никак не е евтина.
Вероятно на уважаемата комисия е известно, например на 16 септември т.г. изказването на президента на Европейския съюз Жозе Мануел Барозо, който каза така приблизително: “Еврокомисията няма средства за интеграция на ромите”. Подтекстът беше, че националните държави трябва да си влязат, така да се каже, в пълната си отговорност по отношение на своите си граждани – държавите – членки на Европейския съюз. Казвам това, защото всякакви илюзии витаят в българското общество, че някой, някъде от Брюксел ще даде на българската държава и тя ще извърши това много важно национално дело – издигането на ромското малцинство, някак си с европейски пари. Мисля го за не много сериозно вече, а и преди не е било.
Вторият момент е, че ние сме структура, която реализира широк кръг проекти, свързани с поддържането на етническата толерантност в страната като цяло във всичките й аспекти. Тази дейност по различни причини става все по-актуална, тоест изисква се една по-активна правителствена намеса в нея. Необходими са съвършено конкретни действия. Мога да дам цяла серия от други допълнителни аргументи, част от които се съдържат в резюме в нашето писмо. Молбата ни е да им отделите подобаващо внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Попов.
Сега имам удоволствието да поканя господин Светослав Мичев – председателя на Държавната агенция за бежанците.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Само с две думи бих искал да кажа, че ние нямаме възражения по така предложения бюджет. Надяваме се най-искрено, че ще бъде приет този му вид. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е пример за конструктивна позиция. Благодаря Ви, господин Мичев.
Сега искам да поканя заместник-председателя на Държавната агенция за закрила на детето господин Христо Монов.
ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин Герджиков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за съжаление аз няма да мога да бъда така конструктивен като господин Мичев, и то по една много важна причина – защото смятам, че така както една държава ще изглежда след 20 години, това е, така както изглеждат децата й днес. А перспективата не е особено добра.
Тези пари, които Държавната агенция за закрила на детето е поискала в повече са за две много важни неща. Първо, това е изграждането на гореща телефонна линия на единен хармонизиран европейски номер, което между другото е директива на Европейския съюз – 116-111. Ако някой смята, че това е нещо, което гледа по филмите - 911, искам да допълня още нещо – че това не е само горещата връзка между децата с проблеми – това е единен номер за деца с риск, но това е начинът за формиране на социалната политика към деца. Много ми е тъжно, че от този бюджет, който чух, днес – на 13 ноември 2008 г., разбирам, че един ден преди да навърши една година пилотният проект за стартирането на такава телефонна линия, финансирана от УНИЦЕФ, трябва да я закрием. Ще ви дам само един пример защо не трябва да се закриват подобни неща. Има над 200 хиляди обаждания на деца за една година при един доста ограничен начин на функциониране на този телефон. Оказа се, че има много проблеми на децата в България, които ние не познаваме. Например, около 30 на сто от децата в България – не знам дали знаете, живеят фактически без семейство. Техните родители са емигранти в други държави, ние ги водим, че имат семейство. Знаете ли какъв модел се възпроизвежда в едноличностен на идеал план за живота – “да завърша 8-ми клас и да отида при мама и татко в Испания, да си имам пицария или може би да стана проститутка, като сестра ми, защото изкарва добри пари в Италия”. Ето един проблем, който излиза от тази гореща телефонна линия. Има още доста такива.
Струва ми се, че това увеличение, което искам, за да е тази телефонна линия устойчива, за да бъде администрирана от държавата, а не от някоя неправителствена организация, която по този начин може би не извършва най-качествената услуга или нещо друго непозволено, могат да бъдат заделени тези пари. Ние имаме пълната готовност, имаме разработен план, имаме помещение, имаме екипи, които могат да обучат тези хора. Не мисля, че държавата трябва да се лишава от това нещо.
Второто, за което искаме повече пари, е единна информационна система за децата в риск. Вчера си дойдох от едно посещение в държавата Израел и ето какво представлява докладът на една неправителствена организация, която има подобни функции. Това е ежегодният доклад за състоянието на децата, базиран върху една такава информационна система. За съжаление този е от 2000 г. , беше на английски. Този, който имам на иврит за тази година, е толкова дебел. (Показва приблизително дебелина 4-5 см.) В тази единна информационна система всички, които имат отношение към децата, като се започне от здравеопазване и се стигне до кмета, проследяват тенденцията – какво се е случило. Тук има конкретни данни – колко деца от диабет има, дали броят се е увеличил или се е намалил, колко деца са отпаднали от училище, какво става с интегрирането на етиопското малцинство, примерно, в държавата Израел.
Ето защо, за да има по-добра перспектива за държавата ни след 20 години, нека да направим така, че поне 2 хубави неща по отношение на закрилата и политиката за деца – модерни, а и наложени от практиката да се случат, които ще струват, ако не се лъжа, някъде около 1 млн.700 хил.лв. Скоро прочетох, че на някаква комисия председателят си е купил Q-седмица, която струва към 520 хил. лв.
Извинявайте, ако съм бил остър, но тази тематика е и емоционално и професионално свързана с мен.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Монов.
Бих помолил господин Владимир Петров накратко да вземе отношение по така повдигнатите въпроси от Държавната агенция за закрила на детето, защото ми се струва, че звучат основателно.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, агенцията е второстепенен ръководител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. В бюджета на министъра на труда и социалната политика е над един милиард лева. Когато има важни, значими неща, той, съгласно чл. 23 на Закона за устройство на държавния бюджет, има правомощията да предостави при спускането на бюджета повече пари за сметка на някое друго негово перо, което да направи. Аз мисля, че ако се поставят тези важни въпроси, за министърът на труда и социалната политика не би представлявало проблем да намери 1 млн.700 хил. лв., за да подкрепи бюджета на второстепенния си разпоредител, с оглед на това да свърши тази важна, хуманна и от значение за бъдещето на децата дейност.
Аз лично мисля, понеже парламентът тук приема консолидиран бюджет на Министерството на труда и социалната политика, разбира се по изискване от миналата година на депутатите, има един ред, който извежда Държавната агенция за закрила на детето, но във възможностите на министъра на труда и социалната политика е да представи допълнително пари. Дори тези 6 млн.лв., за които споменах, пак са в нейния бюджет – на министъра на труда, и министърът трябва да ги предостави, защото те са свързани с европейски програми. Не знам, защото в момента нямам информация и не съм се интересувал, но мога да се поинтересувам, дали в тази 2008 г. сте получили нещо от тези програми и ще получите ли в бъдеще – за 2009 г., защото това са средства, които са дадени в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, още повече с разпределението, което е превишението на приходите над разходите допълнително министерството получи над 60 млн.лв. с решение на парламента.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петров.
Господин Монов, заповядайте.
ХРИСТО МОНОВ: Ако позволите да отговоря, не сме получили нищо, включително и това, което официално с писмо поискахме от бюджетния излишък, а това бяха 830 хил.лв. точно за тези дейности.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Сега давам думата на главния секретар на Държавна агенция за българите в чужбина господин Стефан Николов да представи позицията.
СТЕФАН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
За съжаление и аз като господин Монов няма да мога да вляза в конструктивния оптимистичен тон на останалите колеги. Вариантът, който се предлага за бюджет на агенцията за следващата година е по-малък и от разчетите, които сме предоставили на всички присъстващи заедно с нашия анализ за изразходването на бюджета за 2008 г.
Ако ми позволите, тъй като съвсем бегло беше спомената – просто само като цифра агенцията, в изложеното от господин Петров, малко информация ще ви предоставя. Държавната агенция за българите в чужбина, наред с всички останали български ведомства по една или друга линия, свързани с работата с нашата диаспора, на практика обслужва около 4 млн.души зад граница, над 1000 български паспорта, имам предвид граждани на републиката, плюс стара историческа диаспора.
Само елементарната математика показва, че при тези 760 хиляди лева като бюджет ние осреднено към 18 стотинки на човек сме предвидили за бъдещата ни работа, при положение че само преди месеци тематиката за работата с българите в чужбина беше една от основните, наред с мероприятието “Национална кръгла маса” и декларираните заявления на най-високо ниво в страната не само за загриженост, а за провеждане на нова политика по отношение на българите в чужбина. Между другото това, което господин Монов спомена, извън страната са не само български граждани или наши сънародници по произход, извън страната са и значима част от генофонда на републиката. Извън страната са над 40% от дипломите за висше образование. Тук в тази среда можем спокойно да обсъждаме тези въпроси. Разполагаме с огромен потенциал зад граница, който за съжаление при недостатъчно активната и материално подкрепена политика на българската държава, го губим. Ние губим по основната си задача опазване на националната идентичност, което е свързано с културата и език, а не разполагаме със средства даже да поддържаме така наречените неделни училища и да стигнем до ситуации в страни като Южна Африка например, където имаме българска общност по-голяма от средностатистическите български градове в момента и където нямаме възможност един учител да подкрепим – не да изпратим там, защото там има достатъчно, а просто да подкрепим, за да може да учи 80 заявени деца само в Кейптаун само за първи и втори клас. Не са много селските общини в България, които имат по толкова първокласници.
Казвам всичко това определено с болка. Защото в момента в Държавна агенция за българите в чужбина работят 25 човека по щат, в това число с чистачката. В звеното за административно и правно обслужване на населението, тоест звеното, което се занимава с проблематиката на българския произход, чрез който нашите сънародници от старата историческа диаспора, независимо дали са бесарабски българи, македонци и т.н. придобиват българско гражданство, в това звено работят 4 човека и обслужват заедно с проверките по линия на Съвета по гражданството над 15 хиляди досиета годишно, приемайки съответните молби. Моите служителки седят по 8-9 часа на гишето, приемайки просто физически огромно количество заявления, всеки Божи ден. И това нещо няма край. Това се повтаря през последните години.
От друга страна, референтите по направление по страни, които работят с над 800 различен тип организации, които имаме в 90 страни, грубо казано, са 6 човека и даже механичното разпределение на работата с тях показва, че те не са в състояние физически, обслужвайки по 100-120 организации в различни страни, да покриват даже елементарния контакт с тези организации.
За следващата година е предвидено първостепенния ни разпоредител Министерството на външните работи господин Ивайло Калфин – министърът на външните работи, внесе и е в завършваща процедура съгласувателната процедура за нов устройствен правилник на агенцията, в който са предвидени 10 щатни бройки повече, разпределени по новите политики и по новите активности. Текстът на новия устройствен правилник е де факто съгласуван от всички ведомства и отрязан финансово от Министерството на външните работи просто, защото няма пари. А става дума за 150 хиляди лева, съвсем грубо казано. Говорим за такива цифри. Погледнете бюджета на агенцията. Ние сме предвидили 830 хиляди лева без това увеличение, евентуално на бъдещия щат, който вече не знам дали ще го има или не, от които 40 хиляди са за една нова кола. Ние работим с една кола, която е дарение, на 15 години, и една кола, която аз съм ходил на Свиленград да вземам от митницата, която вече е не морално, не физически, а не знам колко остаряла. Някой може ли да ми обясни как с това нещо може да се пътува по Косово или по Украйна или Молдова? Вече съм забранил да се правят от служителите ми командировки с колата в това направление по простата причина, че после на някой от нас ще му се налага да отговаря какво е станало и защо. И всичко това на фона на огромното и заявено от всички нас постоянно желание, че ние трябва да проявяваме особена загриженост към огромната ни диаспора. Говорим за демографска криза в страната. Едновременно с това се говори за програма, разработвана от междуведомствената група по линия на Министерството на труда и социалната политика, водена от тях. Говори се за потенциалът, който имаме, даже сред бесарабските българи, ако говорим откровено, където имаме възможност да осъществим дългосрочна, сериозна програма за трайно завръщане в България на потомците на българските колонисти, въпроси, свързани с решаване на редица проблеми в селскостопанския сектор във Северозападна, Северна България или в Южна България. Проблематиката, свързана с работата в направление, каквото е Македония, където ние, откакто тя съществува като самостоятелна република, ние де факто нямаме една организация, една организация не можем да създадем там. Извинявайте, но Македония харчи за антибългарската си пропаганда ежегодно милиони. Милиони! А ние не сме в състояние да отделим поне малко средства, за да се противопоставим на това нещо. За това говоря. Говоря за суми, които не са огромни, но те просто са жизнено необходими.
Иначе откровено го казвам, по-добре е да закрием агенцията. За какво да я държим? За какво да я държим агенцията? Само, за да отчитаме... този състав просто не издържа физически. Струва ми се, че комисията, вярвам, че и колегите от Министерството на финансите, могат да помислят, може да се намери някаква форма, поне малко от малко да бъдем подкрепени в тази ситуация. Иначе нашите виждания за нови политики ще останат доста неефективни. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Готов съм да дам думата с молбата да бъде стегнато и конкретно изказването Ви.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Съвсем стегнато и конкретно, а може би след това изявление не е моментът да бъдем нито политически коректни, нито, извинявам се, ако държа остър език, мисля, че ще ме разберете.
От години пея, че не може да отделяме по колко евро на ден за всеки сомалиец, кениец и всякакъв маджибаец, който си е позволил да се нарече бежанец и да съсипваме и не даваме една стотинка за нашите си етнически българи зад граница – тези, които напуснаха България и тези, които живеят извън България. Винаги съм го казвал. Много ви благодаря, че най-после повдигнахте по този начин въпроса. Аз наричам тези документчета и този бюджет, който ще отдели тези жълти стотинки за българите в чужбина, абсолютно неадекватен. Категорично гласувам против него и считам, че е време за качествено нова политика по отношение на нашите си българи, които са извън българските граници. Мисля, че трябва да се сложи много категоричен и много ясен край на тази политика на толериране на кой ли не. Агенцията, която трепери да не би някой да е дискриминиран видите ли в рамките на България и дали не са го натрили малко по-енергично в районното, да има джипове, да има сгради и какво ли не, а Държавна агенция за българите в чужбина да има жълти стотинки. Може би това е едно от последните заседания на тази тема, последното заседание, с което гласуваме бюджет за Държавна агенция за българите в чужбина и мисля, че е време да свалим меките ръкавици и да го кажем ясно: Колеги, ние дискриминираме нашите съотечественици в чужбина! Това имам да кажа. Приемете го, както желаете. Няма да ви се разсърдя за ответната реакция. Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Петров, това, което изрази господин Николов, е впечатляващо. Какво е Вашето мнение?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Господин председател, това е аналогично със случая със Държавната агенция за закрила на детето. Те по едно стечение на обстоятелствата са второстепенен разпоредител към министъра на външните работи, който е и вицеприемиер на Република България. Действително като разпоредител с кредита при тези цифри, за които той говори, за 150 хиляди, при неговия бюджет, който е 260 млн.лв., мисля, че 150 хил. лв. може да задели. Но аз не знам взаимоотношенията и не мога да се произнеса по взаимоотношенията. Защото за Външно министерство всяка година се полагат някакви усилия, защото има големи проблеми с имотите зад граница. В окаяно състояние са нашите посолски комплекси. Имаме програми, Външната комисия към парламента прави няколко пъти заседания, с които да направи една програма, която съвместно направихме с Външно министерство и Министерството на финансите, за да могат да се отделят ресурси и за догодина има предвидени пари, за да могат да започнат ремонтите в най-окаяните точки. Ние имаме над 160 представителства и за150 хил.лв. просто ми е неудобно да вземам отношение по този въпрос, още повече че бюджета на Външно министерство не би могло да пострада.
Нещо повече, аз пропуснах да кажа в своето изложение, че в следствие на кризата, която притиска и не знаем как ще се развие, защото за 2009 г. много неща не са ясни от икономическа гледна точка като анализи, макар че анализаторите работят непрекъснато, да има буфер в този Законопроект за бюджета за 2009 г. е старото правило, на което се връщаме и за 2008 г. го забравихме – задържаме 7% от разходите на републиканския бюджет под условие, и само ако условията позволят, правителството има делегация в закона – чл. 17, което правителството е направило частично и изцяло да възстанови, тоест да брокира, което е още едно притеснение за тези малки структури, както Държавната агенция за бежанците. Те в момента нямат титуляр-ръководител на агенцията. При един конструктивен разговор с министър Калфин – той е диалогичен човек по принцип, вероятно сте водили разговори с него, аз не съм в течение на въпроса, затова ми е много трудно да взема отношение.
Ако аз бях министър на външните работи при една така поставена задача с такава болка и такова чувство за отговорност за нашите сънародници, които са зад граница, бих обърнал 150 хил.лв. в бюджета си и бих ги осигурил.
Ако трябва целево да се заделят пари, има друг ред – трябва да мине през Министерския съвет и той да се произнесе. А доколкото знам, вие имахте някакви срещи с министър-председателя и министър-председателят, поне по информация от медиите, беше поел ангажимента, че трябва да се отдели подобаващо значение на това. Може би не сте готови с програмата. Не мога да ви отговоря на този въпрос, просто е деликатен. Затова не искам да вземам конкретно отношение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петров.
Заповядайте, господин Николов.
СТЕФАН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Петров, не искам да влизаме в дискусия. Разберете, този вариант, който казвате – да търсим диалог, ние диалога го имаме. С министър Калфин има прекрасен диалог. С министър Калфин имаме всички нормални и ясни съгласувания и виждания. Неслучайно казах, че министър Калфин е внесъл предложението за нов устройствен правилник, съгласувателната процедура на агенцията. В този нов устройствен правилник има предвидени 10 бройки повече. Той го е внесъл, той е съгласен. Но вариантът обратно, от резервите на външно министерство намерете за агенцията, която по принцип продължава да се води държавна агенция към Министерския съвет и е финансово към Министерството на външните работи, но структурно се водим към Министерския съвет, координиращ дейността, наблюдаващ дейността на агенцията е вицепремиерът Ивайло Калфин, а не министърът Ивайло Калфин, просто ситуацията е сложна.
Моля ви да разберете, диалог и търсене е вариант, при който ние искаме да бъде орязан щатът на Външно министерство, което само ще предизвика конфликт с колегите, с които, слава Богу, работим добре. Защото агенцията не разполага с щат навън. Ние работим навън през нашите мисии. Ние работим с колегите си навън. Сложна е проблематиката.
Това, което е говорено с министър-председателя по ценовите средства е по съвършено друга програма, по програмата за трайно завръщане, по програмата „Зелена карта”, чийто проект е завършен и мисля, че вече го внесохме в Министерския съвет, това е друго. Това са други средства.
Но говорим за бюджет на Държавната агенция за бежанците и за няколко хиляди лева – за няколкостотин хиляди лева.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Остана последното звено – това е Дирекцията по вероизповеданията. Използвам случая да поздравя от името на цялата комисия новоизбрания директор господин Емил Велинов, макар че ние очакваме министър-председателят да съгласува това назначение с нашата комисия, която е отраслова, което той така и не намери време да го направи. Така или иначе Вие нямате никаква вина.
Заповядайте, господин Велинов.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, сигурно някаква грешка е станало, но аз изпълнявам длъжността „Директор”. Няма назначен директор. Информацията е грешна. Изпълнявам тази длъжност до момента, в който бъде назначен титуляр.
Уважаеми господин председател, господа народни представители! Аз по бюджета за 2009 г. няма да вземам отношение, тъй като съгласуваността, както всяка година, беше първо за Дирекция „Бюджет и финанси” на Министерския съвет, след това с колегите от Министерството на финансите и разбира се, колегите от комисията. Увеличението на бюджета е с 200 хил. или 3 млн. и 500 хил.лв.
Това, което успяхме да направим за тази седмица, когато мина това съгласуване, е, че изчистихме критериите, по които ще разпределяме субсидиите за 2009 г., в смисъл и с писма уведомихме ръководителите на вероизповеданията, регистрирани официално в страната. Говоря за по-големите вероизповедания, не говоря за вероизповеданията, които имат по двама-трима членове. Има и такива.
Уведомихме с писма вероизповеданията, установихме реда, по който се кандидатства за субсидии, ще се обсъждат изключително на колегиум, след това ще информираме нашата Финансова дирекция и главния секретар. Разбира се, искаме да информираме и Комисията за правата на човека за вероизповеданията в Народното събрание. Така че тези 3 млн. и половина сме заложени в държавния бюджет - 200 хиляди лева сме разпределили към всяко едно от основните вероизповедания.
Трябва да кажа пред комисията, че за първи път тази година католиците кандидатстваха за средства при нас, за основния им храм – катедралната църква, която е старата екзархия. Бахайската общност получи средства, получиха средства Петдесятната църква, не говоря за основните религиозни общности, които са по-големите в България като Арменската апостолическа православна църква, Израилтянския духовен съвет. Така че на този етап съм доволен от това, което с колегите сме съгласували в Министерството на финансите.
Ще допълня само колегите от Държавна агенция за българите в чужбина, че благодарение на съвещанието, което направихме с тях, и при нас нещата се увеличават, тъй като диаспората, която е навън, и особено младите хора, които търсят естествения център – църквата или свещеникът, вече имаме над 34 европейски общини. Аз ги нося тук и ще ги оставя на вниманието на комисията. Предстои да регистрираме в Мадрид нова община, както и на няколко други места.
Така че и при нас нещата са така, че би трябвало да очакваме да се увеличи бюджетът, но на този етап се задоволяваме с това, което сме съгласували и ни се предоставя. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, имате думата.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Смятам, че ние вече имаме практика от предишни години, когато обединявайки усилията си като комисия, можем да защитаваме заедно предложение което можем да направим между първо и второ четене.
Аз се обръщам към Вас, уважаеми господин председател, да използваме Вашия безспорен авторитет и всички членове на комисията, разбира се в рамките на диалог с Министерството на финансите, да подкрепим желанието на Държавна агенция за българите в чужбина за повече средства за дейност. Аз оставям настрани как ще се реши въпросът с устройствения правилник и допълнителните щатни бройки. Надявам се това, което сте предложили да бъде подкрепено от Министерския съвет, защото и миналата година коментирахме, че реално обемът на работата, отговорността, която носите, очакванията на нашите сънародници зад граница изискват удовлетворяване на това ваше предложение. Но поне да се постараем да имате повече средства за дейност, за да може по-добре да реализирате и организирате всички тези идеи, намерения и предложения, с които е свързана вашата работа и очаквания от нашите сънародници.
Затова аз предлагам, господин председател, ако Вие не възразявате, като комисия общо да се обединим около онова предложение, което да подпишем между първо и второ четене, то повтарям, бъде съгласувано с Министерството на финансите, да отговаря на възможностите, които съществуват, макар и ограничени, между първо и второ четене и да подкрепим Държавна агенция за българите в чужбина. Това е моето предложение.
Използвам случая, че съм взел думата, за да информирам колегите и останалите участници в заседанието, че вчера, когато обсъждахме Законопроекта за държавния бюджет в Комисията по образованието и науката, стана ясно, че за първи път в рамките на бюджета на Министерството на образованието и науката са предвидени средства за българските училища зад граница. Това стана в резултат именно и на предложението на Асоциацията на българските училища и на среща на техните представители с председателя на парламента господин Георги Пирински. Смятам, че това е първата крачка, в която Министерството на образованието и науката прави това, което излиза извън рамките на традиционната подкрепа за тези училища, които ние добре знаем, които то ръководи и финансира. Тук говорим за абсолютно всички училища, които функционират в рамките на българските общности зад граница.
На следващо място, господин председател, аз отново бих изразил едно свое желание занапред по-нататък този състав, в който ще продължи да работи комисията, дори в рамките на 41-то Народното събрание, подобен доклад, който сега ни е даден от директора тогава на Дирекцията по вероизповеданията господин Иван Желев да се обсъжда и с Комисията за правата на човека за вероизповеданията. Смятам, че за разлика от други комисии в Народното събрание, където нашите колеги много ревностно отстояват правото и възможността да коментират със съответните министри вземането на подобни решения за изразходване на пари от държавния бюджет, ние по този доклад на практика останахме в неведение. Смятам, че това не е нормално, защото става въпрос за сериозни суми пари, които бяха отпуснати допълнително от държавата. Използвам случая, че той сега ни е даден, за да изразя своето желание през следващата година такава възможност, тоест ако дирекцията има, нека в рамките на комисията да обсъдим начина, по който да бъдат разпределени и изразходвани тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Споделям това, което вие казахте, господин Славов.
Има ли други желаещи от комисията да се изкажат?
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожи и господа! Леко съм изненадан от обстоятелството, че някой от бенефициентите на този бюджет, които взеха думата началото, са доволни едно към едно, благодарни. Това ме кара да мисля, че те някак си са получили от рога на изобилието на един сложен бюджет, в сложна среда пари, които ние някак си няма как да коментираме компетентно, аз поне – не мога.
Понеже чухме гласове на особена финансова и бюджетна уязвимост, на мен ми направи силно впечатление това, което господин Монов говори за децата и за дефицитите. Не съм сигурен дали можем да тълкуваме компетентно – ще повторя, тези субсидии, които присъстващите около тази маса са получили, за да търсим някаква справедлива корекция. Това е утопично, казвам го по-скоро в един такъв стил на закачка и като цитат на общите ограничения да влияя върху процеса.
Все пак Вие, господин Николов, като представител на Държавна агенция за българите в чужбина вероятно трябва да проведете докрай собствената си тъжба с министър Калфин.
СТЕФАН НИКОЛОВ: Нямаме такава.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: А като нямате, някак си ние какво можем да направим за вас? Освен това, което говори колегата Пламен Славов, но това минава едва ли не през едно заобикаляне на министър Калфин, което за мен, да не казвам, че е шок, защото не е , е някакъв вид изненада.
В края на краищата, ако вие сте второстепенен разпоредител към Министерството на външните работи, вероятно чувствителността на министър Калфин би трябвало да ви снабди с това, което ви е по неизбежност необходимо. Това е някаква елементарна логика. Този жест не разбирам докрай – той е заместник министър-председател, нали така, и има някакво отношение към вашата дейност? И спирам дотук.
Аз настоявам обаче, да се разгледа отново с внимание това, което говори господин Монов – в рамките на комисията някаква аналогична инициатива на тази, която предложи господин Славов за вашата агенция. Това ми се струва разумно, защото иначе ще трябва да сведем глави и да приемем реалността, каквато ни беше описана от тези, които са доволни.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на доктор Михайлов.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Първо, бих искала да припомня, че по принцип, когато се дебатира държавния бюджет в Комисията за правата на човека за вероизповеданията винаги възникват тези проблеми, които продължават да бъдат висящи и би трябвало да намерим политически консенсус някои от тях да бъдат решени. Например, поставеният въпрос за Държавна агенция за българите в чужбина, която има за цел да съществува, доколкото се вижда от бюджета, но не може да извършва активна дейност, каквато е нейната цел, когато е била създадена преди години. Друг е въпросът, че ние може би трябва да поставим на обсъждане какво точно трябва да прави тази агенция, какви дейности да извършва и т.н. Тук има и бивши председатели на агенцията – господин Ганев, който виждам отсреща, и т.н. Това е много важен въпрос. Бюджетите, които са дадени досега на тази агенция, не са адекватни на желанието тя да провежда определена дейност, но те позволяват тя да съществува. Но защо да съществува, когато тя трябва да прави нещо, а не само да съществува? Така че този въпрос е съществен и много важен.
Искам да задам някои въпроси към представителя на Дирекцията по вероизповеданията по другата тема. Ще започна с въпроса за състоянието на ремонта на Желязната църква „Св. Стефан” в Цариград, тъй като имам известна информация, която не е съвсем потвърдена, че отпусканите средства досега не са били усвоявани. Вярно ли е това нещо и на какъв етап се намира ремонтът на тази църква? Спомням си, че общината в Истанбул отпусна една много значителна сума за укрепването на основите на църквата, която е една от забележителностите на Цариград и я има дори в туристическите справочници, така че тя е един важен обект и за нас е важно да имаме информация как се развива въпросът с нейния ремонт.
Виждам тук от предоставената справка, че Дирекцията има намерението да ремонтира метоха, който се намира срещу църквата. Много добре, но нямаме информация какво стана с укрепването на основите на църквата, която поради определени причини има нужда от укрепване на тези основи, за да не се разруши от неустойчивия терен, който е под нея. Това е единият въпрос.
Другият въпрос – тук виждам в справката за усвоените от протестантските деноминации средства, че фигурира и Католическата църква, която очевидно не е протестантска. Всъщност от Реформацията на Лутер протестантите протестират против Католическата църква. Те са се обявили срещу Католическата църква. Друг е въпросът каква оценка се дава на това, но е редно да не бъде поставяна в графата за протестантската деноминация, защото тя не е протестантска.
Третият въпрос е свързан с една цялостна картина на необходимостта от ремонти на манастирите и църквите, които са паметници на културата в България. Тук имаме справката, която уважаемият проф. Желев е дал в доклада, до Пламен Орешарски – министър на финансите, не е ясно по какъв критерий са включени тези обекти. За всички обекти ние не бихме възразили да има такива средства, но сигурно има и много други обекти. Имате ли справка за цялостните нужди за ремонт на такива храмове, които са паметници на културата? Тук този въпрос може да бъде зададен също на представителите на Министерството на културата.
Следващият въпрос е свързан със системата извън Дирекцията на вероизповеданията. Това е за състоянието на бюджетите на затворите, на центровете за задържане и домове за деца и т.н., които имат необходимост да покрият европейските стандарти. Как стои въпросът с необходимостта от средства за покриване на европейските стандарти в тази област? Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Лъчезар Тошев.
Заповядайте да отговорите на въпросите, господин Велинов.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми Тошев, аз действително съвсем искрено Ви благодаря за въпроса.
Ще започна с Желязната църква в Истанбул. Благодарение на една наша молба чрез кмета на Пловдив стигна до ушите на кмета на Истанбул и отпуснаха 500 хил. долара, която чрез общинската фирма на Голяма община – Истанбул, църквата беше подпряна допълнително с 320 дървени пилона, църквата е укрепена и реперите показват, че няма да мръдне. От укрепването досега е минало година – година и половина. Така че църквата е укрепена.
На срещата между министъра на културата на Република Турция господин Гюнай и министър-председателят господин Станишев при освещаването на храма „Св.св. Константин и Елена” в Одрин, имаме уверението на турското Министерство на културата, че ще отпуснат пари за екстериорния ремонт на „Св.Стефан”. Пловдивското сдружение помогна за осигуряването на необходимата боя, която беше закупена по чешка експертиза и предложена от чехите. Там само ще се оцветява боята. Турското културно министерство заплати външния ремонт на църквата. На България остава да направи – ние или Министерството на културата, вътрешния ремонт, който е много по-тежък, тъй като отвън с пясък и пароструйки металът много лесно ще се изчисти до основа, но вътре всичко трябва да се мине ръчно. По експертна оценка на двама турски професори целият вътрешен ремонт ще струва около милион и половина евро.
Относно това какви средства имаме, може би си спомняте, че парламентът едно време задели свои средства в размер на 150 хил.лв., които отидоха в Министерството на културата и оттам бяха преведени по партидата на храм „Св. Стефан” в Генералното консулство на Република България в Истанбул. Тези пари не сме закачали, тези пари са там – ние само сме добавяли това, което сме имали възможност да насрочваме от дирекцията, да насрочваме и от хора, които са искали да спонсорират ремонта на храм „Св. Стефан”. В момента по партидата на Желязната църква в Истанбул имаме 369 хил.лв., което естествено няма да могат да стигнат за ремонта. Надяваме се, просто догодина да има средства, с които да помогнем, както възстановихме „Св.св. Константин и Елена”.
Аз трябва само да спомена, че за една седмица на „Св.св. Константин и Елена”, който не е действащ храм, а е отворен като паметник-исторически музей да говори за България, се харчат за една седмица 4 500 свещи. Аз не смогвам да изпращам свещи от свещоливницата. Спират рейсове – не само българи, спират гърци, турци и влизат в храма. Храмът е някаква приказка.
Сега на дневен ред се връщам за метоха. Ето го метоха, вие като че ли сте знаели, че аз ще нося тези снимки и сателитните снимки за метоха. Метохът е в ужасно състояние, той е срещу Желязната църква. Имаме няколко пъти предупреждение от кметството на Фенер да се заемем с ремонта на метоха. Получих днес, тоест справката е от 10 ноември т.г. на турски и наши архитекти, колко би струвал външния ремонт със смяна на дограмата и вратите. Оказа се, че цифрата, която те предлагат заедно с турските си колеги, само за външното оформление на сградата без покрив е около 150 хил. евро и около 350 хил. евро ще струва вътрешен ремонт на сградата. Тези пари ние ги нямаме заложени, но може да използваме част от тези, които не са по партидата на “Св.Стефан”, да ползваме на част от тях да се даде старт на програмата поне от 1 януари 2009 г. Обещават турските строители, че до края на м. април, ако влязат на 11 януари 2009 г., в края на април сградата на метоха ще бъде готова, екстериорно, с врати с дограма с врати, с нови подкови. Освен това договорихме с турската община да направят подлез, там движението ви е ясно, че просто е невъзможно да се мине от храма, макар че уличката е седем метра, трафикът е жесток и без подлез там няма да може да стане. Работи се проекта по вътрешното оформление на сградата, като се запази печатницата, тези неща, които са били и се помнят от историята. Това ни е на дневен ред и затова може би се радвам, че ми дадохте думата.
Относно Католическата църква, прав сте. Това ми направи впечатление миналата година, затова сега в предложението, което се записа в държавния бюджет, сме записали шеста точка: “За други регистрирани официално в страната вероизповедания”. Така че не отделяме протестанти, католици и т.н.,а всички, които имат нужда. Ние дадохме средства на Католическата църква, тъй като молбата на протестантите, аз съм обърнал вниманието.
Да се върнем на критериите. Вие ми зададохте въпрос как сме определили обектите, които са финансирани с по-големи суми от това, което ни дадоха. Вие сам ще видите може би след няколко дни - 1 млн. и 500 хиляди, за първи път българската страна отделя на манастир “Св.Георги-Зограф” на Атон. Това, което мога да докладвам е, че от източното крило, целия централен вход до, знаете иконите къде се пада “Св.св. Кирил и Методий”-църквата, всичко е подменено. Абсолютно изчистени дървении, които бяха изгнили, нови керемиди, нови облицовки, сградата е почистена отвън с параструйки, сега вътре са изчистени мазета. Има четири етажа надолу под кухнята, която вие добре познавате. Имаме още пари да дадем там и смятам, че това е било правилно. И може би е правилна тук отметката на господин Славов, аз съм се съобразил с нея и евентуално бъдещия директор би трябвало така да се вслуша в това, което каза и господин Славов и в нас, че така да съгласуваме нещата, особено за по-големите обекти. Не говорим за суми.
Мисля, тук да добавя. Искам да сменим малко на базата на критериите да сменим малко това финансиране. Не съм съгласен, но такова беше положението, да се финансира храм с две или три хиляди лева. Разберете, че не можем да купим 100 квадратни метра керемиди с тези пари. И затова разпратихте до владиците и до всички ръководители на вероизповеданията, те ще го получат, как трябва да се кандидатства за една субсидия - с количествена стойност и сметки, със снимки на обекта, ако не можем да го видим на място, и всичко с потвърждение от съответната община, че действително това отговаря на истината. И да не финансираме с две хиляди, когато искането е за 36 хил.лв., да се направи покривът, да се направи пояс-бетон и т.н. Така ще съблюдаваме, можем да ремонтираме 50 храма, да направим арменската църква и да помогнем на Израилтянския духовен съвет, но да знаем, че тези храмове са изчистени тази година и догодина няма да кандидатстват.
Сега има неотчетени 180 храма, защото сме дали 600 лв., 480 лв. плюс 200 лв., по 2000 лева. Как да ги отчетем? Те ми отговарят: господин Велинов, ние ги пазим за догодина, за да ни дадете още две хиляди, за да можем да си купим керемиди. Това не трябва да продължава така.
Само да довърша, господин Тошев. Обектите, които сме определили, аз мога да поздравя и професор Желев задочно, защото тогава се съгласи за “Св. Александър Невски”. В трагично състояние са стенописите. Лошото е, че тези пари са там, направихме експертна комисия с НИПК, с Министерство на културата. Но няма кой да проектира - никой не иска да се хване, защото те са много парчета, църквата продължава да се опушва. Трябва да се купи димоотводна инсталация. Решихме къде ще бъдат изнесени свещниците, няма да са вече вътре до самите икони. Ще бъдат отвън в притворите и ще се вземат от Гърция димоуловители. Това са подробности. Само обръщам внимание на три-четири обекта, които са по 500 хил.лв.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Усвоени ли са тези средства?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Не са. Сега стоят в синода.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тези 5 млн. 500 хил.лв. допълнителна субсидия.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Само 500 хил. стоят в Синода. Говоря за “Александър Невски”, защото базиликата “Св.София” има 3 етажа надолу - църкви и гробници, с римска мозайка, на която биха ни завидели в “Сан Клементе”. Знаете ли колко ще струва целия ремонт? Милион и половина. Не е нужно дирекцията, може би Министерство на културата да ги заделя тези средства. Но ние намерихме сили да поискаме да ги дадем, да убедим колегите, че тази базилика трябва да отвори красотите на тези римски мозайки, говорим за трети век. Това го няма в “Сан Клементе”, това го няма никъде. Тези неща ги има, сега не може да ги видите. Но искам поне едно парче да се направи, да се експонира, да се види това нещо. Невероятно е.
После ремонт на гробищния храм в град Рила. Той е по-стар от Боянската църква. Професор Пасков, Бог да го прости, разкри стенописи от ІХ век, едно богатство. Паднало е кубето, паднал е покривът, всичко тече. Сега сме завили запазените стенописи, някак ги пазим, обаче и това е трагедия.
Но е редно и това, което каза и с това завършвам, Славов, догодина на такива обекти, първото разпределение, което ще направим, моля уважаемата комисия да ни изслуша и ако има забележки или проблеми, да ни обърне внимание, за да коригираме нещата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велинов за добрия и изчерпателен отговор. Към госпожа Йорданова имаше също един кратък въпрос, след това господин Фикрет Шабанов.
ДОЛЯ ЙОРДАНОВА: Уважаеми дами и господа, доколкото записах, въпросът е свързан с критериите, по които определяме обектите, за които да се разпределят скромните средства за консервационни и реставрационни работи.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И другият аспект беше колко са общо, за да имаме представа за общата картина и които имат нужда.
ДОЛЯ ЙОРДАНОВА: Колко са общо за бюджета за 2009 г.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не в бюджета, а които имат нужда.
ДОЛЯ ЙОРДАНОВА: Сега, на територията на България, навсякъде се повтаря едно число, което не е много реално, 40 хил. паметника. Реално тези, които са от национално значение, имаме няколко категории: национално значение, местно значение и за сведение и от световно значение. Паметниците от световно значение са седем, от национално значение са 1388. Това е число, което е към 2006 г. Не е много реално, но разликата към днешния ден не е съществена, защото е свързана с актуализация. От тези 1388 паметника от национално значение аз нямам информация и статистика колко са култовите сгради, но те са немалък брой.
По какви критерии разпределяме средствата всяка година, които ни се отделят за аварийни, консервационни и реставрационни работи? Имаме една методология, която сега започваме да прилагаме, която се разработва по европейски стандарт и по една програма на Съвета на Европа, която се финансира от Европейската комисия. Тази методология се казва “Изготвяне на списък за приоритетна намеса“. Разработваме паметниците, които са в най-критично състояние и разпределяне на час по лъжичка, за съжаление, както казва, господин Велинов, примерно за тази година 2008 г. - 23 обекта по 20-30 хил. лева, а има някои и с по 2000 лева, което те стават автоматично преходни обекти, не е ефективна работата. Защото тази година правим дренаж, догодина правим покрив, по-догодина – ограда. И накрая знаете, едно строителство, което се развива във времето, то не е ефективно и води само до оскъпяване и лошо качество.
Критериите са значимост, аварийност. Целево се финансират големи национални обекти, които всички имате информация от медиите как година след година нещо се прави за големи значими обекти.
Аз искам да дам повече информация за археологическото ниво на базиликата “Св.София“. В рамките на регионална програма за Югоизточна Европа - това е една консултантска програма, в която Министерство на културата е бенефициент, заедно с още осем страни от балканския регион и Югоизточна Европа. По тази програма сме заложили разработването на предпроектни проучвания и план за рехабилитация на археологическото ниво. Някъде към 2 лв.евро сме заложили, това ниво да се разработи и експонира. Кандидатурата в момента се разработва като документация, и ще бъде включено в един процес, който се нарича процес за набиране на средства “Любляна“. Така са го кръстили в рамките на тази програма и се надяваме до средата на 2009 г. да имаме някакъв резултат. Тоест, нашия проект ще бъде внесен за търсене на набиране на средства от международни програми и това е ангажимент от Съвета на Европа, който администрира програмата, да търси потенциални инвеститори. Предполагам, че допълнително мога да ви предоставя информация как се развива този проект. Ако имате други въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Това е една такава добра новина, доколкото разбирам.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Само да кажа на колежката, че на първо и на второ ниво ние имаме разработени работни проекти, за експониране, потвърдени от НИПК. В момента сме платили 40 хил. лева и се работи целия проект до пълното експониране и отваряне на сграда. Може би искате да ни помогнете с 2 млн. лв. Чудесно.
ДОЛЯ ЙОРДАНОВА: Аз знам, че има цялата тази документация.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Работен проект.