Комисия по правата на човека и вероизповеданията
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
П Р О Т О К О Л
№ 14
На 27.04.2006 г. от 15.15 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. То бе открито и ръководено от председателя господин Огнян Герджиков.
***
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа, позволете ми да открия днешното редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА, внесен от Министерския съвет.
2. РАЗНИ.
Добре дошъл на зам.-министър Явор Димитров от Министерство на труда и социалната политика, на Госпожа Лили Абаджиева – началник на сектор “Равенство между мъжете и жените” от дирекция “Демографска политика”, от Комисията за защита от дискриминацията – господин Кемал Еюп – председател на комисията и госпожа Ирина Мулешкова – член на комисията.
Има ли възражения по дневния ред? Не виждам.
Приемаме, че той е приет с единодушие.
Започваме с т. 1 от дневния ред – ЗИД на Закона за защита срещу дискриминацията.
Моля господин Явор Димитров от името на вносителите да представи накратко този законопроект.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Изменението на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминация, което се налага, е свързано с изпълнение на ангажимент, поет пред Европейската комисия. Така ще можем да приведем практиката в България, свързана с равенството на жените и мъжете, в съответствие със съдебната практика на страните от Европейските общности. Целта е да не се създава пряка дискриминация посредством факта, че веднага, след като имаме един от двата пола, който е по-слабо представен, при равни други критерии, този човек да бъде автоматично избран и назначен на работа. По този начин с тази промяна отпада и необходимостта от 40 процентното представителство на единия пол, който е по-слабо представеният. По този начин се стига до равно третиране на жените и мъжете при прилагането и осъществяването на държавната политика, свързана с джендър равенството.
Искам да кажа, че по принцип с тази промяна се заменя позитивната дискриминация, която не е позволена, с една позитивна мярка. По този начин се съобразяваме с решенията на Съда на Европейските общности и най-вече с една жалба от Хелмут Маршал, която е основна и водеща, а към нея има и няколко други допълнителни съдебни дела, с които също се съобразяваме.
Реално ние правим това, че при равни други условия, когато и двамата кандидати от по-силния пол или от по-слабо представения пол отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжността, при наличие на специфични критерии за единия от кандидатите, който е от по-силно представения пол, това означава семеен, здравословен статус и други подобни, той може да заеме съответната длъжност. Ние не сме изброили тези критерии във варианта на законопроекта, който виждате. Когато работеше работната група, на която бях председател, коментирахме такива критерии. След като направихме едно съгласуване с представител на Европейската комисия, а също когато законопроектът минаваше за съгласуване с представители от различни ведомства, стигнахме до извода, че не е необходимо да се изброяват конкретни критерии, защото понякога можем да пропуснем някои от критериите и по този начин да създадем възможност за дискриминация на съответното лице. Второ, в случая е важно решението на съда. По този начин, неизброявайки критерии, ние даваме възможност съдът да определи дали наистина това лице има специфични критерии за себе си, на които да отговаря или не.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря за краткото представяне на този законопроект.
По този ЗИД има постъпили писмени становища от Комисията за защита от дискриминация, прието на заседание на комисията на 18.04.2006 г. и на Консултативния съвет по законодателство. Не знам имате ли го, господин Димитров. Ще стане дума за това становище в процеса на дискусия.
Моля господин Кемал Еюп да изрази с няколко думи отношението на комисията по този законопроект.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние подкрепяме по принцип законопроекта. Както каза и господин председателят, сме дали и писмено становище.
Отличаваме се от вносителя по това, че сме “за” изброяване на критериите. Госпожа Ирина Мулешкова – доцент по право, беше в работната група. Моля тя да се мотивира, ако е необходимо.
Ще използвам случая, да отворя една скоба пред вас като водеща комисия. Има други текстове, които би трябвало да се променят. Дали това може да стане между първо и второ четене?
Ще дам пример – чл. 70, където се обръща внимание на Закона за административния процес, а вече влиза в действие Административно-процесуалният кодекс.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не случайно съм разпоредил и в папките се съдържа и този законопроект, който изхожда от вашата комисия. Ще вземем отношение и по този въпрос.
Пропуснах да отбележа, че има становище и от Комисията по европейска интеграция, в което се подкрепя с единодушие предложения на първо четене законопроект.
Госпожо Мулешкова, заповядайте да въведете с няколко думи в законопроекта.
ИРИНА МУЛЕШКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изложа само два аргумента, които накараха комисията да считаме, че трябва да има изброяване на критерии, като може да се пише “и други”, но все пак да има някакви критерии, на които правоприлагащият орган, било то съдът или комисията, да стъпи при една такава хипотеза
Прилагането на еднакви критерии произтича и като международно правно задължение за България. То произтича от такива универсални актове като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, чл. 11, ал. 1, б. “б”. Подобно задължение се съдържа и в Конвенция 111 на МОТ, чл. 1, ал. 1, б. “а” и “б”, чл. 20 от Европейската социална харта, ревизирана, която също е в сила за Република България. Затова ние все пак поставяме въпроса за критериите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тези международни актове, които изброихте, откога са?
ИРИНА МУЛЕШКОВА: От доста отдавна – Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация е от 1970 г., Конвенция 111 е още от 1983 г. Най-нова е Европейската социална харта, ревизирана е от 2001 г.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това за мен е важно, за да изразя за пореден път своето отношение по този начин на законодателстване. Законът е приеман в края на 2003 г. Аз питам: защо в първоначалния вариант тези международни актове не са съобразени, а сега – 2,5 – 3 години по-късно ние да тръгнем по пътя на изменение и допълнение и да търсим непрекъснато промени в действащото законодателство? Това е въпрос, който ще задавам непрекъснато, защото то е характерна черта на този период на преход. В него ние непрекъснато законодателстваме по начин, който е обиден за един орган като Народно събрание. През няколко месеца ние изменяме и допълваме закони, непрекъснато, като един омагьосан кръг. Ако някой се опита да ми каже, че актовете на Съда на Европейския съюз са едно допълнително съображение, много трудно ще се съглася с него, защото не може съдебна практика на който и да било съд да бъде основание за изменение на нашето законодателство, това е несериозно. Казвам го предварително, за да не се опитва някой да аргументира противна позиция.
Ние сме изправени пред един законопроект, по който трябва да се произнесем. Имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: По принцип законопроектът се прави на базата на това, че в редовния доклад имаме забележка за изменение на този закон и точно по чл. 39, защото там е визирано, че в стария текст на закона създаваме позитивна дискриминация, което не е позволено. Трябва това да променим по начина, който предлагаме, за да създадем позитивна мярка.
Като казвам, че сме го съгласували с представител на Европейската комисия, съгласували сме законопроекта с проф. Моулер. Госпожа Мулешкова беше в работната група и знае, че направихме това именно по този повод – дали да има изброяване на критерии или не и кое е по-правилното от двете.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам за тази слабост на ал. 1 на чл. 39, но защо тя е допусната през 2003 г? Това е въпросът ми, а не че не трябва да бъде по този начин.
Откривам дискусията. Имате думата.
ИРИНА МУЛЕШКОВА: Аз просто участвах в работната група, която подготвяше закона. Тогава същите европейски комисари ни искаха проценти.
ЛИЛИ АБАДЖИЕВА (държавен експерт в Министерство на труда и социалната политика): Бих искала да кажа нещо в допълнение на това, което каза господин Еюп. Ако има възможност да се променя нещо допълнително в законопроекта, бих предложила да се има предвид чл. 7, т. 13 – въвеждането на позитивни мерки. Искаме да съобразим разпоредбата с възможностите за въвеждане на проекти и програми, които да са временни насърчителни мерки и да не се считат за дискриминационна норма. Това се поражда в много случаи по отношение на програми и проекти на пазара на труда.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Защо това не фигурира в този проект?
ЛИЛИ АБАДЖИЕВА: Защото това е практика, която е наложена впоследствие, след разработването на този проект. Беше поставена молба от колегите, които работят в областта на пазара на труда, поради няколко случая на сигнали за дискриминация по отношение на програмите и проектите.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги и гости! Искам да споделя следното. Подкрепям изцяло духа на предлагания законопроект. В същото време искам да кажа някои свои мисли в тази посока.
Първо, споделям становището, направено от Консултативния съвет по законодателството. Съжалявам, ако не всички са запознати с него. Би могло да се работи и по-нататък.
Има много редакционни промени, но и много неща по същество са предложени вътре. Разбира се, подкрепям духа на законопроекта, който се представя.
Второ, споделям въпросите и притесненията на проф. Герджиков. Стана дума за чл. 7, за чл. 70, вероятно има и някои други. Тук има още едно предложение, за което спомена проф. Герджиков, във връзка с организацията на финансиране на работа. Мисля, че можем да разсъждаваме, без да се приема като отрицание на законопроекта, едно сериозно преразглеждане на целия закон, за да не се внасят неща на парче, които независимо дали са предизвикани от доклад на Европейската комисия или от потребността на работата, просто трябва да влизат и да се обсъждат. За да не се налага през месец-два да внасяме по една и съща тема конкретни предложения за промени.
По конкретния законопроект, споделям становището на Консултативния съвет по законодателството. Мисля, че може и без ал. 2 и ал. 3. Алинея 2 по същество има много тежък изказ и в своя изказ не противоречи с нищо на ал. 1, нито пък я допълва и обогатява.
По ал. 1 имам следния въпрос: какво правим, ако за една държавна длъжност се явят кандидати само мъже или само жени?
Мисля, че не е място в законодателството да определяме подобно изискване към обществените органи и организации. (Реплика.)
Споделям го, но все още е различно. Какво правим примерно в Движението на жените, което също е обществена структура? Има други организации. Нека те вървят по своя естествен път и да се развиват в централните им ръководства. Дали е по силата на закона, всъщност структурите на обществените организации трябва да решават този въпрос. Иначе за държавните органи, за органите на местната власт и местното самоуправление разбирам това и го подкрепям като изискване, което държавата поставя и към себе си.
Иначе автономността и начинът на избор на ръководствата на обществените организации не виждам как ще съвпаднат със закона. Когато се провежда избор на орган, който е от 50-100 човека, с тайно гласуване, кой може да каже колко могат да бъдат мъжете и жените и какъв ще бъде изборът? Това е съображението ми за обществените органи.
Подкрепям духа на законопроекта.
И пак си задавам въпроса: не е ли по-добре да обсъдим целия закон и всички необходимости за промени да бъдат наведнъж представени и обсъдени, за да не изпадаме в неудобната ситуация да променяме често законодателството?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа уважаеми гости! Считам, че предложеното изменение е едно наше задължение – да го приемем, тъй като то не само се отнася към синхронизирането на нашето законодателство и от това, че сме получили забележка от Европейската комисия, а защото той допълва принципно нашето законодателство. Мисля си, че нашата комисия беше тази, която вече заяви своя манталитет на работа – да подкрепя и да поддържа равнопоставеността.
Мисля, че предложенията за изменение на чл. 39 с трите му алинеи могат да бъдат приети по принцип на първо четене, независимо, че моето мнение е, че е необходима редакционна поправка на всяка една от тях, защото могат да се допълнят или премахнат някои от текстовете, термините, които утежняват изказа и правят много сложен прочита на тези алинеи.
По отношение на ал. 3, може би не я разбирам правилно, аз не разбирам това да се отнася за обществени, граждански и други съвети, а го разбирам, че се отнася за съвети, които допълват и се съотнасят към административна структура, където се формират такива експертни работни групи, управителни или други органи. Записано е, че това не се отнася, когато става въпрос за определяне на състава чрез избор.
По принцип подкрепям проекта.
Тъй като стана дума за промяна и на други членове от Закона за защита срещу дискриминацията, аз съм изненадана. Изказвам сега мнението си, защото мисля, че това не е правилно, но е друга тема.
Това, което спомена госпожа Абаджиева за чл. 7, по принцип има отношение и към чл. 39. Бихме могли между първо и второ четене, без да променяме философията на промяната, предложена с този законопроект, да допълним тези неща.
Притеснява ме обаче предложението, направено от Комисията по дискриминацията за останалите текстове, защото те имат съвсем друго значение. Те се отнасят до организационната структура, статуса на комисията и т.н. Струва ми се, че това не може да се направи между първо и второ четене.
Иска ми се да приемем този законопроект сега, защото ако отложим приемането му, докато направим основен преглед на целия закон, мисля, че ще загубим повече време. В контекста на всичко, което се случва в момента, когато равнопоставеността е един фактор, който навлезе доста сериозно, мисля, че имаме основания да отговорим на това. Да приемем сега законопроекта. Категорично ще подкрепя приемането му на първо четене.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложените промени. Но искам да продължа като добавка към това, което подхвана нашият председател.
Искам да задам въпрос към представителите на Министерство на труда и социалната политика. Представителят на министерството, който синхронизира, следи европейското законодателство, не е при Кунева, а предполагам, че е във вашето министерство. Той ходи по Европа и се връща. Аз съм бивш член на тази комисия. Когато преди години от Министерския съвет ни предложиха закона, имахме становище от Министерство на труда и социалната политика. Всеки министър и зам.-министър се доверява на своите служители и е подписал, че всичко това е синхронизирано. И ние като комисия след 5-6 месеца виждаме, че това не е така. И започваме отново да обработваме закона, защото може да има санкции и т.н.
Моят въпрос е към представителите на МТСП: възможно ли е този целият текст и предложенията, промените, които се правят, възможно ли е служителят от министерството, който ходи и се връща от Европа, който е подведомствен на вашето министерство, да подпише, че всичко това е синхронизирано с европейското законодателство към момента. Не става въпрос за директиви, които ще бъдат приети следващия месец или година. Ние иначе ставаме нещо като играчки в ръцете на хора, които ходят по Европа, не внимават, не си следят работата, а ние тук като комисия все ремонтираме нещо. И после: тук ни критикуват, там ни критикуват.
Господин председател, моята идея беше такава, когато на първото заседание на комисията поисках госпожа Кунева да направи отчет къде има разминаване. За най-голямо съжаление тя няма екип, който да следи всички неща. А в отделни министерства има представители, които следят. Аз искам да разбера кой е представителят на МТСП, който не си е гледал работата, когато ние сме приемали този закон преди 3 години?
Второ, получава се една деликатна ситуация. Съгласен съм с госпожа Любчева, че това, което се предлага, трябва да го приемем. Но виждате и притесненията на комисията, че има неща, които трябва да се добавят, а правилникът не ни позволява непредложени неща да бъдат дискутирани и променяни на второ четене.
Заради това предлагам следния вариант: да приемем на първо четене това, което ни предлагате. Междувременно от комисията да излъчим депутат, от името на който да бъдат внесени и другите предложения. И на следващото заседание да бъдат обсъдени тези предложения за чл. 7, за чл. 70, ако има и други. Заседанието да бъде съвместно с наблюдателката от МТСП, за да не правим нещата на парче, пак да се събираме и пак да се занимаваме.
Предлагам, ако следващия път комисията и министерството имат интерес и тези предложения, които възникнаха сега, бъдат преодолени като пречки, следващия път да имаме новото предложение, да го гласуваме и него, да направим един обобщен проект и заедно да влезем в пленарната зала с един обобщен проект.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Юсеин, искам да подкрепя Вашето предложение, защото имаше и мнение в комисията, когато госпожа Любчева взе отношение, че не може да се включат тези предложения между първо и второ четене, защото не са в духа на този законопроект.
Можем да вземем за основа тези техни предложения плюс допълнителните, за които чухме, че също се налагат, и да намерим един или повече народни представители, които да оформят това като законопроект, задължително с помощта на МТСП в лицето на съответния отговорен експерт, с който да стане съгласуването.
Въпросът на господин Юсеин беше кой е този, който отговаря и следи сигналите от Европа? Заповядайте за отговор, господин Димитров.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМТИРОВ: Искам да направя уточнението, че когато е внасян законопроектът през 2003 г., вносител не е било МТСП, законът е внесен от Министерския съвет, където е разработван законът. Министерството тогава е участвало с представител в работната група. Понеже сега Работна група 13 (работната група по Глава 13) е в МТСП, ние правим промяната и ставаме вносители на промяната. Тепърва ставаме вносители на законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава нашето министерство не е ли имало становище?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Само като членове на работна група 13, но не като вносители на законопроекта.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, колеги, дами и господа! Също смятам, че е нормално в хода на обсъждането на този вариант на ЗИД на Закона за защита срещу дискриминация да направим така, че предложението, което вече имаме от Комисията по защита срещу дискриминация, и други възможности за промени, да вървят заедно. Смятам, че ще бъде добър знак от нашата комисия, ако те бъдат внесени не от един или двама народни представители от нашата комисия, а бъдат внесени от народни представители, които като част от комисията демонстрират и гарантират необходимата подкрепа. Това ще бъде достатъчно сериозен сигнал и знак за останалите колеги в пленарната зала. Защото ако са само един или двама, винаги се явяват и определени съмнения и може би усещане, че част от комисията подкрепя промените, а друга част – не ги подкрепя. Затова мисля, че това не е само въпрос на форма, а е от принципно естество. Ако постигнем съгласие, добре е оттук нататък да процедираме по подобен начин: тези предложения да бъдат внесени от достатъчно представителна част от комисията и по възможност от колкото се може повече представители на различните парламентарни групи. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Струва ми се, че това е едно разумно предложение. Може би трябва да определим кой да бъде инициаторът за това, който да влезе в контакт с представителите на МТСП, за да може да се изработи един първоначален вариант, по който останалите да се присъединим и го подпишем.
Ако господин Славов като автор на предложението бъде така любезен да се заеме с тази задача, организационна по същество, аз ще се радвам и ще го приветствам.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Съгласен съм, стига и колегите да подкрепят тази идея.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това наистина се нуждае от санкцията на комисията. Аз подкрепям предложението и ако се подкрепя от останалите членове на комисията, би било чудесно.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз също го подкрепям.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Виждам, че няма възражения по това предложение. Господин Славов, ще имате тази важна и отговорна мисия да съставите този законопроект. Моля и МТСП да му окажете пълно съдействие. Да се имат предвид и предложенията, направени от Комисията за защита от дискриминация. Дано да се получи един стегнат, добре изработен законопроект, който във всички случаи ще помоля изказът да бъде по-различен от това, което виждам. Например като чета ал. 2, се чудя какво означава:
“(2) След извършена обективна оценка на всички критерии, свързани с личността на кандидатите…”
Много смущаващо! Какви са тези “всички критерии”? Много съм притеснен, като си помисля какви могат да бъдат всичките критерии!
Имате думата, дискусията продължава.
Щом няма други желаещи, искам да взема думата по същество. Смятам, че този законопроект, въпреки всички негативи, които буди у мен, и като подход, и като редакция, и като излишни текстове – тук споделям казаното от господин Трифон Митев и което се съдържа в становището на Консултативния съвет по законодателството, но като философия, като дух смятам, че трябва да се подкрепи. Той е важен. Имам предвид особено ал. 1, която е основната, водещата. Затова аз също ще подкрепя този законопроект.
Няма други желаещи за изказване.
Моля да гласуваме ЗИД на закона за защита срещу дискриминацията с вносител Министерски съвет.
Комисията приема с единодушие законопроекта на първо четене.
Приехме решение начело с господин Славов да се подготви следващ законопроект, който по възможност в недалечно бъдеще, въпреки че много мразя да се действа бързо по отношение на законопроекти, но доколкото е възможно, защото законопроектът няма да е обширен, става дума за няколко текста, да се подготви, за да можем преди лятната ваканция да сме задвижили процедурите по тези два законопроекта. Минавайки оттук с положително становище, тези два законопроекта ще бъдат обединени и ще се изготви един общ законопроект, за да се получи нещо относително прилично по тази материя.
Благодаря на гостите по т. 1 от дневния ред.
АХМЕД ЮСЕИН: Имаме мнение на Комисията по евроинтеграция, но нямаме мнение на Министерството по евроинтеграция. Моля да ме разберете правилно. Идеята ми е следната. Кунева няма екип. Представители на отделните министерства ходят по Европа, харчат народна пара, дали са един проект, но след 3 месеца се оказва, че трябва да го сменим, защото имало нещо за добавяне. Къде е бил този експерт, когато харчи народна пара? Затова, като искаме за всеки един проект от Министерството на евроинтеграцията становище, Кунева знае кой от това министерство е в тази структура и ще иска становище оттам. Да имаме подписа на някой, за да можем утре-вдругиден да искаме сметка. Да не се окаже, че следващата година ще се работи нов закон! Същото се отнася и за други закони.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно задължително трябва да се действа по този начин. Оказва се, че тези, които вършат работа, са анонимни, и след това всичко ляга върху плещите на Народното събрание. Налага се ние всеки 6 месеца да променяме едно и също до безкрайност. Абсолютно споделям Вашата идея.
АХМЕД ЮСЕИН: Трябва да й напишем писмо.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Трябва да обърнем внимание откъде идва проблемът. Така трябва да се получи “излизане на светло” на имената на тези, които отговарят за внасяните предложения за изменения в законите.
Преминаваме към т. Разни.
Уважаеми народни представители! Първо искам да ви запозная с едно твърде притеснително писмо от Българския Хелзинкски комитет, което е адресирано до народните представители и с резолюция от председателя Георги Пирински е изпратено до нашата комисия за обсъждане. Става дума за следното. Те обръщат внимание за плачевното състояние по изпълнение на ангажиментите на Р. България по представянето на доклади за състоянието на правата на човека у нас пред органите на ООН. По сведение на Секретариата на Върховния комисар на ООН по правата на човека към 16 февруари 2006 г. България е закъсняла с представянето на общо 17 доклада към различни органи на ООН. С повече доклади от нашата страна са закъснели само 11 от всички страни-членки и са посочени: Афганистан, Централната африканска република, Чад, Етиопия, Гамбия, Либерия, Сейшелските острови, Сиера Леоне, Сомалия, Того и Уругвай.
На мен ми е обидно като народен представител да получавам писмо, в което ние се нареждаме до такива срани, без нито една страна от Европа, които са допуснали такава неизправност. Трудно мога да се усъмня във верността на написаното тук. Затова ви обръщам внимание да направим необходимото. Какво би могло да бъде то? Има няколко варианта.
Един от вариантите е нашата комисия да ме натовари да изготвя едно писмо до Министерство на външните работи, защото има зам.-министър, който отговаря по тези въпроси. Струва ми се, че може би е по-добър вариант, затова моля да вземете отношение, да поканим този зам.-министър на външните работи тук, при нас, да даде разяснение: защо, има ли такова закъснение, защо закъсняват общо 17 доклада към органите на ООН по правата на човека, какво се прави, защо така се прави и т.н.
Моля за вашето отношение по този твърде неприятен за мен въпрос.
НИКОЛАЙ МХАЙЛОВ: Разбира се, идеята е добра – да поканим съответния зам.-министър от МВнР, за да отговори в комисията. Но е добре вероятно да поканим Кънев – автора на писмото и да се получи някакъв дебат по същество, да чуем тези две страни, в никакъв смисъл една срещу друга, а ние да останем в ролята на арбитри и вземащи решение.
РУПЕН КРИКОРЯН: Мисля, че това предложение е рационално. Добре е да поканим двете страни на масата и да получим информация. Подкрепям го.
ИВАН СУНГАРСКИ: Две думи, които допълват идеята на доктор Михайлов, която очевидно е изключително рационална.
Господин председател, бих предложил преди акта на срещата на господин Кънев със съответния ресорен зам.-министър в комисията, ако е възможно, от него да бъде поискана писмена информация от кои точно структури според неговата информация има такова закъснение, за да може евентуално да не се стигне до констатацията, че съответният ресорен зам.-министър в МВнР е виновен за всички закъснели доклади.
Мисля, че ще бъде полезно господин Кънев предварително да даде на комисията и на Вас лично информация, ако има такава, за кои точно структури става въпрос. Това е като допълнение. Иначе предложението за развитие на процеса е изключително рационално и според мен така трябва да се постъпи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Мисля, че се оформи вече разбиране за следващото заседание, което ще бъде на 11 май, първия следващ четвъртък след нашата ваканция, предлагам да включим това като точка в нашия дневен ред. Междувременно аз ще подпиша едно писмо до господин Красимир Кънев като председател на Българскя Хелзинкски комитет, с което ще го помоля да внесе допълнително уточнение по тези въпроси. Ще поканим и съответният ресорен зам.-министър, евентуално той би могъл да води със себе си съответен експерт от МВнР, защото действително трябва да вземем мерки по този въпрос.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Обръщам се към колегите, като изхождам от едно от изреченията в писмото на господин Красимир Кънев. Може би е нормално ние да поискаме от МВнР, тъй като тук се визират страните-членки на ЕС и страните-членки на Съвета на Европа, защото той казва: “Нито една от страните-членки на ЕС и нито една от сраните-членки на Съвета на Европа не се дори доближава до България по количество на изпълнени задължения за докладване пред ООН.
Ако е възможно, в тази информация, която МВнР ще подготви за комисията, да даде информация, кои, ако има такива страни-членки на ЕС и на Съвета на Европа, по подобен начин не са изпълнили свои задължения към органи на ООН. Защото формулировката на това изречение е доста двусмислена. В един момент може да се окаже, че критерият тук е броят на непредставените доклади, а не непредставянето на доклади,които трябва да се депозират в определен срок. Може да се окаже, че и други страни-членки на ЕС и на Съвета на Европа са в този списък. Това, разбира се, не ни оправдава. Но поне като информация МВнР може да ни я даде, ако я има.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако има и други неизправни страни, аз не знам какво толкова това може да ни ползва. Да приемем, че Полша няма 2 или 3 доклада, Унгария или който и да било няма необходимите доклади, какво от това? Не смятам, че това е нещо особено важно за нас. Ние трябва да си гледаме нашите задължения, поети с международни правни актове, ратифицирани от нашата страна, и да си изпълняваме задълженията. Това, че ние сме най-зле, не означава, че щом има и други зле, има и други неизправни, ние сме единствени. От тази гледна точка на мен не ми се струва толкова важно да търсим кои още са неизправните длъжници. В крайна сметка, както има приказка “Всяка коза, за свой крак”, ние трябва да сме изправни по възможност.
Има още един въпрос, на който искам да обърна внимание. Има едно писмо от Центъра за изследвания и политики за жените, адресирано до мен, до господин Трифон Митев, който е председател на Подкомисията по правата на жените и равнопоставеността на половете, и до госпожа Емилия Масларова в качеството й на председател на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет и като министър на труда и социалната политика. В това писмо твърде подробно се обосновава защо трябва нашето Народно събрание да приеме нарочен Закон за равнопоставеността на половете. Това писмо и този призив господин Митев го има, но мисля, че другите не сте го получили. Вероятно ще го разглеждаме в перспектива.
Отсега искам да изкажа своето предварително становище. Въпреки че този Център за изследвания и политики за жените е много категоричен в своето искане и своя призив и са се подписали десетки активисти то различни организации, неправителствени организации, в лично качество и т.н., аз лично имам съмнения доколко е целесъобразно у нас да се приеме нарочен закон, след като в нашето законодателство такъв проблем не съществува или почти не съществува, защото е решен в серия от нормативни актове, като се започне от Кодекса на труда, от Семейния кодекс и серия други актове.
Разбира се, не че няма какво да се усъвършенства и какви промени да се внесат в една или друга насока, но да се прави нарочен,изричен, самостоятелен закон, според мен не е издържано и от правно-техническа гледна точка, и по същество. Това е предварителното ми мнение, което си позволявам да споделя с вас.
Моля господин Митев като председател на комисията да изрази своето мнение.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, действително в т. Разни смятах да говоря по този въпрос и Ви благодаря, че Вие го поставихте.
В подхода, който споменахте като Ваше разбиране, по тази тема говорихме и когато гостуваха представители на Европейския съюз. Тогава разговаряхме в този дух, че в нашето законодателство в различните нормативни актове този въпрос присъства.
Аз разбирам, че се подготвя такъв подобен законопроект. Когато той се сложи на масата, тогава може да се разсъждава.
Иначе споделям Вашия подход като цяло. Затова една от конференциите, организирана от обществените организации, поставихме въпроса за преразглеждане на законодателството, изчистването на проблеми в една или друга посока, в един или друг нормативен акт.
Искам да се възползвам от случая. На 11 май т.г., когато се свиква заседание на комисията, би могло половин час преди това подкомисията също да проведе заседание, като обсъди план за работа и да изрази принципно становище по това писмо. Преди това, имам ангажимента да се срещна с авторите на писмото от този център и да разговаряме по-подробно. Разбира се, не можем да излезем с категорична позиция “за” или “против”, защото самото време ще покаже кое е о-доброто. Важното е да се търси нормално решение, а не просто да се създават нормативни актове.
Заедно с това искам да помоля за следното. След заседанието на подкомисията ще информирам заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията за това какво сме приели и предлагаме да направим. Мисля, че е добре в някои от моментите на заседания в НС, може би когато се изразява становище по обсъждания сега законопроект, просто да се огласи публично от Ваша страна за създадената подкомисия.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е много важно. Ние сме информирали господин Пирински, но той не го е огласил в залата, което е негово задължение.
ТРИФОН МИТЕВ: Може би да поема аз ангажимента да разговарям с него, защото на някои от научните конференции едни знаят, други не знаят и това не е най-доброто за самата комисия на Народното събрание. Така или иначе, този въпрос ще стои.
През следващата седмица ще проведем заседанието с подготовка и проект за работа по-нататък.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Понеже стана дума за работата в перспектива, смятам, че през м. май можем да проведем 2 заседания на нашата комисия. Единият път заседанието ще бъде на 11 май, когато ще бъде включена тази точка, за която говорихме преди малко, с оглед на неизпълнението на задълженията ни към Комисията по правата на човека към ООН. Ще видим и какви други точки ще има по дневния ред.
След това ще имаме едно ново заседание, на което да придвижим въпроса с декларациите, въпрос, който отложихме малко по-дълго, но при всички случаи той трябва да се изчисти през м. май и нашата комисия да излезе с категорично решение.
Следващото заседание в първите дни на м. юни има предложение за изнесено заседание в Момчилград. Това сме поели като морален ангажимент към нашия заместник председател господин Ахмед Юсеин. Сега остава да решим точно коя ще бъде датата. То не може да е в четвъртък, защото градът е далеч. Можем да го направим петък срещу събота, но нека чуем варианти.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз предлагам вариантът да бъде следният: пристигаме вечерта, настаняваме се, провеждаме заседанието. На следващия ден посещаваме средното училище под контрола на Министерство на образованието. Ако желаете, после можем да посетим Перперикон, защото много се говори за него. Освен това, предполагам, че всеки един народен представител би желал да отиде в централата на партията, която представлява. И да се видим с кмета и областния управител. Бих искал да отидем и при двамата, за да видите какъв е съставът на областното и общинското ръководство. Разстоянието е към 260 км.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Единственият проблем, по който не съм наясно, е кога да отидем – петък-събота, събота-неделя, неделя-понеделник или понеделник-вторник?
АХМЕД ЮСЕИН: Ако пристигнем в неделя след обяд, в понеделник ако не свършим, във вторник ще се върнем.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Две нощувки са много.
В неделя бихме могли да тръгнем към 10.30-11.00 часа.
АХМЕД ЮСЕИН: Трябва да отделим време и за една пресконференция.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, решаваме да тръгнем в неделя и да бъдем в Момчилград на 4 и 5 юни.
Има ли някакви други въпроси?
АХМЕД ЮСЕИН: Доволен съм от това, което направихме заедно с министъра на икономиката и енергетиката. Но трябва да се отиде на среща с Комисията, която дава радиочестотите. Това обещахме в манастира.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Записал съм си за среща с Маргарита Пешева..
Благодаря ви. Приятна вечер и приятна ваканция на членовете на комисията!
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стенограф:
/Виржиния Петрова/
35 823 знака