---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА




П Р О Т О К О Л
№ 17
На 1 юни 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 15,05 часа и ръководено от проф. Огнян Герджиков - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Предложеният дневен ред е скромен, но съдържателен:
1. Разглеждане проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.
2. Разни.
Има ли възражения по този дневен ред? Не виждам.
Да считам, че е приет.

Започваме с
ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.
Междувременно има, освен първоначално представените проекти за декларации, още един проект, който идва да обедини първите два, и още един, който миналия път ни беше представен от господин Трифон Митев.
Уважаеми народни представители, имате думата.
В самото начало бих искал да апелирам днес да успеем да направим това, което се иска от нас, да приемем съответната декларация и лично аз бих се радвал, ако това е декларацията, която господин Трифон Митев миналия път представи, защото това в по-голяма степен гарантира, че ще има достатъчно на брой депутати от лявата страна на пленарната зала, което би било един великолепен знак, който ще даде българският парламент на Европа. Аз много бих се радвал да дадем този добър знак.
Имате думата.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, аз като погледнах и двете декларации - тази на господин Митев и обединената, която направихме с колегите от ДСБ, не виждам много сериозни различния, освен това в обема.
Единственото, което ме притеснява е пак да навлезем в хипотезата, която ни спъна дотук и загубихме доста време по обединяване на текстовете.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Затова най-добре ще бъде да се обединим около една декларация, ако е възможно.
ИВАН СОТИРОВ: Все пак искам да попитам господин Митев, като вносител, какво е неговото виждане?
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да е коректно пред всички, след заседанието аз представих този текст и на нашето ръководство на парламентарната група, както предполагам и всички вие сте го поставили.
Нямам какво да добавя към проекта за декларация, освен ако се приеме до т. 5 - всъщност още тогава стана дума за това, чисто редакционно "включително и на политическите наследници" и т.н. Тук да се добави едно "на" за яснота на израза. Доктор Михайлов направи една бележка след заседанието, беше прав. Нямам какво друго да добавя. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Сотиров, бихте могли да продължите, както предпочитате.
ИВАН СОТИРОВ: Не виждам чисто технологично как господин Митев вижда нещата за обединяване на текстовете, ако се върви към един общ документ. Защото освен в обема, в стилистиката не виждам някакви много сериозни различия. Кое по-конкретно не възприемате, като смутим в нашия текст, което е породило желанието да има отделен текст, иначе е похвално , че се излиза с един близък по смисъл текст.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми колеги, аз не бих се връщал обратно на дискусията, за да обсъждам. Просто представям този текст, ако се приеме, разбира се. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако ми позволите да се намеся, ние всички трябва да си дадем сметка, че за Коалиция за България една подобна декларация не е съвсем безобиден акт. Така че те трябва да преживеят един катарзис и ние трябва да им помогнем да направят това. Тази помощ ще се изрази, според мен, ако приемем този текст за декларация, в който господин Митев вложи доста сериозни усилия, срещайки предполагам немалка съпротива сред много от своите съпартийци, и тръгвайки да търсим други формулировки и обединения, това много ще затормози процеса - всеки, най-вече от Коалиция за България ще си каже: "Това трябва да го съгласуваме пак, това за нас е мъчителен процес!" По този начин няма да се получи този ефект, който би бил прекрасен за България, че българското Народно събрание, с едно внушително мнозинство, ако не с единодушие, осъжда престъпленията, извършени от комунистическия режим и всичко това, което е записано в текста за декларация. Той по същество не се отличава и ние ще го представим като декларация на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Ние няма да казваме, че това е декларация на Трифон Митев и декларация на Коалиция за България. Това е един вариант-проект, който въз основа на представените декларации сме стигнали до споразумението този да бъде текста, който осъжда това, което е ставало преди 1989 г.
По този начин смятам, че бихме направили една много добра стъпка и бих се радвал, ако подкрепите това, което ви казах.
Господин Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, аз напълно съм съгласен с нашия председател. Обсъдихме проблема в парламентарната група. Не знам дали господин председателят е бил на това обсъждане, но всички негови виждания бяха казани от колегите от нашата група. Ние трябва да помогнем на БСП. Няма да бъде хубаво, ако отхвърлим тази декларация. Ние ще гласуваме и за другата декларация, но когато представителят на БСП предлага една декларация, която е с почти 99 на сто със същото съдържание, може би трябва да направим този жест. Най-малкото аз, който съм пострадал от тези години, а има и други пострадали от нашата комисия, трябва да го казвам това, но аз ще подкрепя тази декларация по препоръка на нашето ръководство и по мое виждане. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Господин Михайлов, каква е Вашата тежка дума?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви.
Вижте, този дебат получи някак си неочакван обрат, че има някаква аналогия с това, което се случва около дебата за досиетата.
Има една кауза на десницата, ще бъда откровен тук и ще кажа това, която е свързана с най-общо казано, осъждане на престъпленията на комунистическия режим в България. Това е антикомунистическата кауза. Тя е свързана и с разкриване на архивите и с осъждането, което се визира, в тази декларация по препоръка на ПАСЕ.
Сега ние вървим, доколкото разбирам, към това да подкрепим първо, левицата да отвори досиетата по свой образец така, както го разбира и второ, да подкрепим безусловно една декларация така, както левицата я разбира тази декларация.
Аз имам, обаче, някои възражения, разбирайки, че ние сме приятно изненадани от волята на тази левица, която е наша, да започне да мисли, както се казва - критично, към собственото си минало и произход.
Но, съгласете се, че не бива да се отива много надалече в това отношение. Аз си мисля, че не трябва да се напускат пределите на декларацията на ПАСЕ и да се губи смисъла на тази инициатива, изхождаща от ПАСЕ. Ще кажа две-три думи какво имат предвид те. Те имат предвид да се осъди комунистическия режим, но не нарушенията на правата, а престъпленията на този режим. В тази декларация фигурира понятието "нарушение", което на мен никак не ми допада, защото е слабо.
Аз искам в тази декларация да фигурира думата "престъпление". Това е справедливо. Има жертви на нарушение на права. "Жертви на нарушение на права" има в един много условен смисъл. По-добре да се каже "престъпление", разбира се. С това не може да не се съгласите.
Второ, декларацията на ПАСЕ има предвид да каже, че в източния блок престъпленията на комунистическите режими не са получили адекватна оценка и юридическа санкция.
Трето, иска да каже, че това не се е случило така, както в Европа, към която сме се запътили, се е случило осъждането и юридическата санкция на нацизма. Това е много остра позиция.
"Тази декларация е важна" - казва декларацията на ПАСЕ, защото всички демократични парламенти трябва да я възприемат като свой дълг, перманентното, тъй да се каже, вероизповедно, в някакъв условен смисъл, задължение да се разграничават от тоталитарните варианти комунизъм и нацизъм. Те са поставени като аналогично.
Накрая, това е много важно, за формирането на бъдещите поколения. Ние имаме дълг пред тях.
Декларацията, която господин Трифон Митев предлага, има характер на един акт на разграничение. Давам си сметка и съм съгласен да твърдя, че това разграничение е изненадващо радикално - този път в кавички, що се отнася до манталитета на нашата левица.
Удивителна е точка 5 - тя е много, много интересна, защото декларира необходимото демократизиране и реформиране на българското общество, включително и на политическите наследници на бившата комунистическа партия, което означава пожелание на левицата, адресирано към нея самата да се реформира, доколкото тя не е реформирана. Това е включено по точка 5.
Аз не зная как социалистите ще гласуват за тази декларация. Биха го направили, според мен, по недоразумение.
Не възразявам срещу този текст, но знаете ли, аз съм някак си, пак ще повторя, много приятно изненадан от господин Митев - не толкова, колкото от левицата, която желае да си припише една такава заслуга. Нека заслугите да бъдат нейни в това направление. Но ще се въздържа и ще препоръчам тази декларация, която предлагаме ние отдясно да бъде гласувана и ако това не стане, ще помислим нататък.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че и миналия път, когато обсъждахме предложените текстове за декларация, си казахме доста неща. Искам да повторя едно от тези неща - че всеки от нас е изминал този път, за да стигне до днешното изказване, до днешното приемане или отхвърляне на тази декларация.
Ние отдавна сме се разграничили - всеки от нас по различен начин вероятно, затова в пленарната зала ще има много разнопосочни гласувания - в нашата парламентарна група също, а предполагам и в другите групи ще имат разнопосочни гласувания. Факт е, обаче, че във всички предложения, всички текстове започват с това, че се подкрепя приетата от ПАСЕ резолюция. Тоест, само по себе си, дори само с това да приемем като акт на Народното събрание и това да приеме всяка парламентарна група, в т.ч. и групата на Коалиция за България означава много - означава извървян път!
В този смисъл колкото и тежко да звучи дали ние сме реформирани, или не сме реформирани; дали ние подкрепяме втора, трета, четвърта; дали ние я обръщаме тази декларация към себе си, за да се реформираме, ако не сме реформирани, аз мисля, че ние трябва да оставим тези за други обсъждания.
Но е факт, бидейки вече част и на една крачка от Европейския съюз и от всички страни, които са подкрепили тази резолюция, все пак наистина показваме една необходимост, едно задължение дори, което всеки от нас трябва да приеме.
Струва ми се, че не бива да задълбочаваме нещата без да преписваме, че този текст е на едната група, а другият - на другата, в единият от текстовете на декларацията, която е посочена, в обединения текст на господин Сотиров - не знам кой го е готвил, няма значение - наистина е написано "единение и помирение". Аз мисля, че в този максимално общ текст, който предложи още миналия път господин Трифон Митев, това наистина е направено и затова смятам, че добрият вариант е да покажем изминатия път един към друг. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Господин председател, имам само едно предложение - в точка 3 от декларацията, която господин Митев е предложил, има "отхвърля всички норми", мисля, че там трябва да бъде "отхвърля всички форми".
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно правилно.
Заповядайте господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Понеже този дебат е важен и вероятно ще приключим с тази тема днес, затова си позволявам да взема думата пак.
Ако тази декларация ще бъде обща на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и обща за Четиридесетия парламент на България, тя не може да бъде на левицата, че да бъде подкрепена от десницата.
Знаете ли това какво означава? Това означава, че трябва да имаме текст в декларацията. С други думи тази декларация трябва да бъде съвместно изработена заедно - ние с вас, казано така: господин Митев с господин Михайлов; господин Митев с господин Ахмед Юсеин; господин Митев с господин Иван Сотиров.
Трябва да направим едно усилие, което може да породи единия резултат, който целим - мисля, че може. Защото тук, в декларацията на господин Митев, е минал един критичен предел на решимост левицата да се произнесе поне в някаква част от своя състав по въпроса за собственото си минало. Имплицирано в декларацията на левицата фигурират включени текстове от нашата декларация - терминологични и фразеологични. За разликата би могло да се говори и работи, но това безпрецедентна обща декларация по ключов въпрос на националната съдба, казано патетично, иначе как да подкрепим декларация не на господин Митев, а на левицата без наше участие? Това би било много!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще си позволя едно уточнение да внеса.
Когато в пленарната зала се разглежда тази точка, аз смятам в становището, което ще изработи нашата комисия, да се подходи така. Първоначално е постъпила декларацията от ОДС, няколко дни по-късно е постъпила декларацията от ДСБ. В резултат на обсъжданията в нашата комисия се изработи един общ проект между ОДС и ДСБ. Освен това самата комисия изработва следващ, общ проект - това не е проект нито на левица, нито на господин Митев, на никого; това е проект, с който господин Митев ни е облекчил, давайки текста - говоря това чисто хипотетично, всичко зависи от гласуването; ще бъде представен като текст на комисията, така че в крайна сметка ще бъдат два текста - текст на ОДС заедно с ДСБ, събира еди колко си гласа "за", "Против", "въздържал се"; текст на комисията, който събира еди колко си гласа. Това е принципния подход - ние няма да подкрепяме текст, който изхожда от Трифон Митев или Коалиция за България. Това е моето разбиране по въпроса.
Господин Митев, ако смятате нещо различно, кажете го, за да няма недоразумение.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, аз различно от това, което казахте, нямам.
Искам само да взема повод от предишното изявление на доктор Михайлов относно точка 5, където беше посочено, че "Народното събрание ясно декларира необходимото демократизиране...", текстът е посочен в смисъл, че това е нещо, което става. Изявлението на доктор Михайлов го разбирам, че той го разглежда като нещо, което тепърва трябва да става. За да няма двусмислие предлагам вместо "необходимото" да бъде "декларира процесите на демократизиране".
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Сотиров има думата.
ИВАН СОТИРОВ: Аз пак искам да изразя желанието да се излезе с един общ документ, който мисля, че, ако ние като комисия не го постигнем, в пленарната зала, където ще надделяват чисто политическите аргументи, ще се получи един сблъсък, който ще ни отдели. Не съм говорил по въпроса с колегата Михайлов, но ако намерим тук сили да го решим, за мен обединяването на двете декларации, като аз по всички други текстове нямам сериозни възражения, но мисля, че точка 5 от проекта за декларация на господин Митев, ако бъде заменена с точка 4, защото той горе-долу претендира да каже същото, но има нещо в точка 5, редактирана от господин Митев, което малко отдалечава нещата дори от самата резолюция, която ние с тази декларация приемаме.
Забележете, че тук се казва, че с този акт "българското Народното събрание ясно декларира необходимото демократизиране и реформиране на българското общество" и тук се казва "включително и политическите наследници на бившата комунистическа партия". Тук основният акцент, разграничен в това, което в резолюцията на ПАСЕ се казва, че се иска едно ясно отграничаване, иначе ние за тези години ние приехме закони, с които се осъди режима и т.н. Тук нещата разглеждат обществото като цяло. Лично аз не приемам естествено и другите политически субекти, цялото ни общество дори манталитетно е претърпяло поражение от това, което беше и се случваше през тези 45 години, но с така предложения текст не бих приел всички да се слагат под един знаменател само като едно включване да се третира въпроса за политическите наследници на бившата комунистическа партия и изобщо за деянията на Българската комунистическа партия.
В точка 4 се включва и това, на което държи и господин Михайлов, което също смятам, че е съществено и което говори за една искреност, а не за опит да се отдалечаваме от темата. Защото сега все пак ще бъдат гледани и други закони в парламента, и законът за досиетата, които също ще влизат в тези теми. Ние не можем да разглеждаме тази декларация вън от контекста на тези неща. Защото ако ние тук не решим този въпрос, дебатът ще се възпроизведе и в законопроекта за националната памет, който днес беше доста формално отложен във времето. Дори с акт, процедурно да бъде отложен един закон, да не бъде удължено заседанието някак си не се припокрива с това, което ние искаме да декларираме с този текст.
Мисля, че ако точка 4 бъде възприета в тази декларация, вместо точка 5, поне за мен би бил приемлив предложения текст. Аз дори не държа толкова и съм готов да преглътна това, че по този въпрос БСП внася текст и не сме ние авторите, за мен не е толкова важен този формален акт. Напротив, дори целта би била БСП да приеме тези неща и това е ценното в акта, ако БСП го изповядва, но с тази редакция на точка 5, аз лично в отношението на господин Митев не се съмнявам, но мисля, че той търси някакъв компромис, който да бъде възприето от неговите колеги, което е разбираемо.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това наистина е разбираемо. Ако господин Митев и другите членове на комисията решат, че може да се направи такава подмяна и това може обедини комисията, би било чудесно. Нека все пак господин Митев да каже мнението си, за да видим как да процедираме по-нататък.
ТРИФОН МИТЕВ: Трудно ми е да приема точно този текст. Все пак през тези години левицата е правила това и по-миналия път говорихме на тази тема. Така че тепърва да се позовавам за нещо, което общо взето е правилния процес, малко по-сложно става.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Очаквах такава реакция, разбира се. Но все пак бях длъжен да опитам.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Точка 5 на декларацията на господин Митев...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Условно казано.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: ... е напълно невъзможно да бъде внасяна в пленарната зала. Призовавам ви да помислите, колеги! С този акт българското Народното събрание ясно декларира какво? Необходимото. По-добре е разбира се да се каже "необходимостта от демократизиране и реформиране на българското общество". Това не може да бъде произнесено в нашето Народно събрание.
Абсолютно невъзможно е в края на една декларация, която осъжда комунизма, а бих казал в края на която и да било декларация като акт на българското Народно събрание, да се декларира необходимостта от демократизиране и реформиране на българското общество. Ние не сме 1989 г., нито сме 1988 г., нито 1990 г. Не може в една такава декларация да има апел за демократизиране на българското общество. Ние сме парламентарна демокрация. Това е проблем на посткомунистическите партии. Това фигурира като грижа в декларацията на ПАСЕ и в нашата декларация.
И се добавя нататък в точка 5 на левицата "необходимостта от демократизиране и реформиране на българското общество". Това е тема на левицата, а не на българското общество и в контекста на декларацията, която осъжда комунизма, и на политическите наследници на бившата комунистическа партия. Не може да се постави знак на равенство между необходимостта от реформиране на наследниците на бившата комунистическа партия и демократизирането на българското общество, защото това са съвършено различни процеса. Ние твърдим, че политическата демократизация на България е завършила, а идеологическото реформиране на бившата комунистическа партия е пожелание. Това е някак си очевидно.
Не може да бъде включвано българското общество в страстите на българската левица. Не може! Това са нейни процеси, а не процеси на българското общество или на българската десница по този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Мисля, че позициите горе-долу вече се изясниха. Не може без компромис. Високо оценявам компромиса, който прави левицата, поне в една своя част - надявам се преобладаваща, подкрепяйки смисъла, принципа на такава декларация.
Затова лично искам да кажа, че ще подкрепя тази декларация, макар че действително в точка 5 смущава в известна степен. Но все пак оценявам тези усилия и искам да ги подкрепя със своя глас. Аз разбира се бих подкрепил и обобщения текст на десницата, ако този не се приеме. За мен няма съмнение, че една такава декларация трябва да се приеме от Народното събрание. Въпросът е просто във формулировките. Ще си позволя, ако няма възражения разбира се, да преминем към гласуване.
Първо, по реда на постъпването, ще поставя на гласуване обобщената декларация на десницата, след което ще се гласува и другата декларация, която да е под формата на текст на самата комисия.
Господин Юсеин, ако имате някакво друго виждане, кажете го.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председател, да пуснем и двете декларации, защото аз не мога да гласувам против обобщената декларация на колегите!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние и двете ще предложим на пленарната зала, но въпросът е, че тук трябва да имаме становище.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз оценявам жеста, който прави един социалист в лицето на господин Митев, макар че на колегите, които преди малко се изказаха, им е много трудно.
Този жест аз оценявам и в пленарната зала - колко гласа ще получи едната или другата декларация не знам, но аз бих пледирал и към колегите в СДС и ДСБ, нека и те да подкрепят тази декларация. Но днес трябва да имаме декларация, защото вече ставаме атакуеми. Толкова време - има решение на Европейския парламент, а ние все още съчиняваме текстове.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз направих справка и констатирах, че малък брой страни от новите демокрации са реагирали по такъв начин, приемайки декларация, така че ние няма да сме някакви оставачи от тази гледна точка. Даже ще сме от тези, които го правим относително своевременно.
ИВАН СОТИРОВ: Аз може би ще се повторя. Аз също оценявам акта на господин Митев. С огромно желание съм да подкрепя неговия текст, защото той в 90 процента припокрива това, което ние сме внесли, но не бих могъл да го подкрепя - пак казвам за тази точка 5 - обществото е изведено пред скоби като вина, като степен на необходимост да се демократизира.
Това фактически по същество променя цялата концепция.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всичко това ще бъде отразено в протокола и ще влезе в становището, което ще имам удоволствието да представя на пленарната зала, така че то ще се чуе в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, аз предлагам да преминем към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване обединената декларация, изготвена от българската десница - условно я наричам по този начин.
За - 5, против - няма, въздържали се - 3.
Тази декларация е приета с 5:0:3.

Подлагам на гласуване следващата декларация - условно наречена на господин Митев, тя е декларация на комисията.
За - 6, против - няма, въздържали се - 2.
Приема се.
Комисията приема и двете декларации с леко разминаване в съотношенията. В крайна сметка си свършихме работата.
Благодаря за конструктивния диалог, който се разви. Бях с огромното желание да можем да приемем една такава декларация, която да влезе в пленарната зала и следващите дни да стане акт на Народното събрание.

ПО ТОЧКА ВТОРА
Р А З Н И
Имаме програма за изнесено заседание в Момчилград, която в момента ви се раздава.
Има думата господин Юсеин, който е и подстрекателя, и инициатора, и домакин, и може да отговори на вашите въпроси.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз много бих желал тези, които ще пътуват, да бяха тук. Ще помоля секретариата да отбележи тези, които ги няма, а са се записали, че ще дойдат, да им предаде програмата за изнесеното заседание.
/ Следва програма, приложена е към протокола /

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Аз също искам да поздравя господин Ахмед Юсеин за всичко, което е подготвил великолепно. Надявам се, че ще бъде защитено по най-добрия начин.
Има ли въпроси?
ТРИФОН МИТЕВ: Аз имам, но не толкова въпрос, колкото да подкрепя господин Юсеин за срещата с журналистите. Мисля, че е добре, ако цялата комисия направи пресконференция с журналистите за популяризиране на дейността.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така си представям срещата - комисията с журналистите.
АХМЕД ЮСЕИН: Местните медии са свързани с централните и до 14 ч. трябва да приключат, затова избрах този час - 12,15-12,30 ч..
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други въпроси? Няма.
Дами и господа, благодаря ви за участието.
Желая ви приятна вечер!
Закривам заседанието.

(Закрито 15,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Огнян Герджиков

Стенограф:
Катя Бешева