---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА




П Р О Т О К О Л
№ 19
На 29 юни 2006 г., четвъртък, в София се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Ратификация на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета от Общото събрание на ООН.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, гласуван на първо четене.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от господин Ахмед Юсеин – заместник-председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Колеги, господин Огнян Герджиков днес отсъства и ме оторизира аз да водя заседанието.
Предполагам, че сте се запознали с дневния ред, който ви е раздаден предварително. Предвидени са две точки, както следва:
1. Ратификация на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета от Общото събрание на ООН.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, гласуван на първо четене.
3. Разни.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Ратификация на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета от Общото събрание на ООН.
Гости на нашето заседание са:
Генка Георгиева - държавен експерт в Министерството на външните работи;
Геновева Тишева от фондация "Български център за джендър изследвания";
Татяна Кметова от Центъра за изследвания и политики на жените.
Давам думата на представителя на Министерство на външните работи, за да представи проекта.
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Факултативният протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените беше приета от Общото събрание на ООН на 6 октомври 1999 г. На 10 декември същата година беше открит за подписване. Към настоящия момент 75 държави-членки на ООН, са ратифицирали или са се присъединили към протокола. Той е ратифициран от мнозинството страни-членки на Европейския съюз. България подписа протокола на 6 юни 2000 г. в Ню Йорк.
Факултативният протокол има за цел да подобри съществуващите механизми за спазване и прилагане на разпоредбите на Конвенцията както от отделни лица, така и от страните-членки, да повиши чувствителността и да стимулира промени в евентуално съществуващи дискриминационни практики и стереотипи по отношение на жените, както и да допринесе за повишаване на ефективността на съществуващите в системата на ООН механизми за спазване правата на човека.
С този протокол се създава контролен механизъм към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, като този контролен механизъм е сходен на съществуващите механизми въз основа на редица универсални международно-правни актове, например Международната конвенция за премахване на расовата дискриминация, Международния пакт за граждански и политически права и др.
Съгласно разпоредбите на протокола, Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените прилага две контролни процедури - процедура за разглеждане на молби и процедура на разследване.
При първата процедура отделни лица или групи от лица могат да подават молби към Комитета, за да се разследват твърдения, че техни права, провъзгласени с Конвенцията са нарушени. В този случай молбата се разглежда, Комитетът съобщава на заинтересованата страна своето заключение и излиза с евентуални препоръки.
Във втория случай, говорим за процедурата за следване, тя дава възможност при наличие на данни за сериозни систематични нарушения на правата на жените в дадена държава-членка, международен екип от експерти да направи разследване, включително да проведе посещение на място, разбира се, със съгласие на засегнатата страна. Комитетът отново излиза с препоръки към страната-членка.
Смятаме, че ратифициране на факултативния протокол ще потвърди за пореден път ангажиментите на България за постигане на най-високите стандарти в областта на правата на човека, включително равенството на половете.
От влизането на протокола в сила няма да има финансови ангажименти за страната. Това е, което имам да кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Колеги, имате думата.
Експертите, които са пожелали да присъстват на днешното заседание, имате ли нещо да кажете?
Заповядайте.
ГЕНОВЕВА ТИШЕВА: Ние сме с удовлетворение, че е започнала тази процедура от Народното събрание. Знаем, че този факултативен протокол е бил подписан от България през 2000 г. и беше време да бъде и окончателно финализирана процедурата и да бъде ратифициран. Наистина считаме, че чрез ратификация и обнародването му и влизане в сила ще се даде възможност тези най-нови инструменти - закони, които бяха приети напоследък в България в областта на правата на човека, на равнопоставеността, защитата срещу насилие да бъдат така да се каже тествани на международно ниво. Тоест, че се използват националните процедури и наистина, че в случай че има някакъв пробив, механизмите и не действат достатъчно добре за гарантиране на правата. Именно знаем, както навсякъде, тази процедура пред Комитета за защита от дискриминация на жените към ООН ще бъде тествана. Считаме, че това е една положителна стъпка и се надяваме, че заедно с ратификацията и обнародването на протокола всъщност ще стане и обнародването най-сетне на самата Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. По този начин напълно ще започне да действа механизма, за който говори госпожата, за контрол от тази комисия, която действа в рамките на тази конвенцията.
Считаме, че Конвенцията ще получи пълно действие, ако бъде обнародвана заедно с протокола, тъй като единствено това е начинът да бъде ползван и протокола. Тази Конвенция, всички знаете, че съдържа набор от граждански, политически, социални, икономически и културни права. Това е една уникална конвенция, която дава защита в конкретния случай срещу дискриминация срещу жените на всички нива и считаме, че ще обогати нашата практика.
Разбира се, тук следва много да се помисли за популяризирането. Смятам, че държавата да влезе във своите функции, а и ние с каквото е необходимо, тъй като ще бъде един нов инструмент специално за действащите юристи - говоря за съда, адвокатите, тъй като такива случаи ще могат да се подготвят и от неправителствени организации и ще се наложи една доста широка разяснителна кампания, в която смятаме че ние можем да допринесем. Общо взето считаме, че това е в тон с положителните процеси, които текат за приемането на такова законодателство. Поздравявам тази стъпка.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, госпожо Тишева.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, драги гости! Аз съм изключително удовлетворена от факта, че днес разглеждаме тази Конвенция и смятам, че това беше необходимо да стане дори по-рано, тъй като България е подписала тази Конвенция през 2000 г., но се радвам, че тази стъпка вече е факт.
Радвам се от една страна, защото по принцип съм привърженик на равнопоставеността и на равните права на жените. С подписването на тази Конвенция, с ратифицирането й от парламента, ние ще създадем условия да се преодолеят всички условия, които съществуват в момента, за съжаление, по нарушаване правата на жените и по тяхната равнопоставеност в различни сфери на обществения, икономическия и политическия живот. С това смятам, че ние ще отговорим не само на новите тенденции, тъй като в момента всички ние добре знаем, че равнопоставеността и равните възможности на жените и мъжете, равнопоставеността между половете е една тенденция не само в Европейския съюз, но и в световен мащаб и вероятно всички отчитаме, че в тази посока българският парламент само преди няколко дни беше домакин на световната среща на жените-парламентаристи, където това също беше изтъкнато. Радвам се, че с всички тези актове ние се присъединяваме към едно световно движение и световна политика и практика за оползотворяване на потенциала на цялото човечество, в това число на жените и равнопоставеността на тази половинка от човечеството за оползотворяване на нейния потенциал.
Мисля, че това, което е необходимо да се направи оттук нататък, а аз съм убедена, че всички колеги ще подкрепят ратифицирането, защото смятам, че нашата комисия показа своето положително отношение, положително становище и намерение да работи в тази посока още в момента, когато ние приехме тук с наше решение изграждането и създаването на Подкомисията за защита правата на жените и равнопоставеността на половете.
Освен това един друг много сериозен аргумент - ние с този акт намаляваме онези документи към ООН, с които сме се задължили и които сме подписали, но за съжаление не сме ратифицирали и не сме отговорили на тази политика, която се води от тази организация.
Така че аз категорично ще гласувам "за". Смятам, че тук в Конвенцията са предвидени такива мерки, такива процедури и подходи, които наистина защитават правата на жените, които ще предотвратят дискриминацията и по този начин ще се вдигне нивото и ролята и на Комисията за защита от дискриминацията и на работата във всички сфери и министерства, тъй като една контролна процедура в този вид дейност определено ще има положителна роля.
Призовавам всички колеги да изразим своята подкрепа и максимално бързо да осигурим разглеждането и ратифицирането в парламентарната зала, с което това ще стане факт като наша политика и наш ангажимент, който е поела държавата. Благодаря.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, госпожо Любчева.
Имате думата, колеги.
Имате ли въпроси? Ако нямате въпроси, да пристъпим към гласуване.
Моля, който е съгласен с приемането на настоящата ратификация, да гласува. Единодушно се приема.
Нека да благодарим на гостите. Ако желаете, може да останете за следващата точка.

ПО ВТОРА ТОЧКА
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, гласуван на първо четене.
На заседанието присъства зам.-министъра на труда и социалната политика - господин Явор Димитров, председателят на Комисията за защита от дискриминация - господин Кемал Еюп, и госпожа Лилия Абаджиева - експерт към Министерство на труда и социалната политика.
Сега разбрах, че има предложение от министерството.
Господин Славов, може би трябва да вземете отношение по обобщения проект и по предложението на Министерство на труда и социалната политика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, каквато е традицията в работата на постоянните комисии - при наличие на повече от един законопроект, който е приет на първо гласуване от Народното събрание, се представя обобщен проект, както е направено в случая, но заедно с това единствено и само комисията по време на заседание може да прецени дали допълнителни предложения, както са направени от Министерство на труда и социалната политика, които са предоставени на вашето внимание, могат допълнително да бъдат включени от името на комисията. Това не може да стане от мое име, като един от вносителите на единия законопроект, нито от името на Министерски съвет, като вносител на другия законопроект. Правилникът позволява единствено на нас в рамките на обсъждането на този общ законопроект за доклад за второ четене, след обсъждане и гласуване да преценим дали направените предложения от Министерство на труда и социалната политика, могат да бъда представени в пленарната зала като предложения на нашата комисия.
Аз смятам, че господин Димитров ще има възможност да аргументира тези предложения, които правя и господин Еюп, като председател на комисията, ще каже до каква степен практиката на комисията позволява да се приемат без резерви тези предложения.
Надявам се, че и от юридическа гледна точка ние трябва да преценим доколко ще бъде коректно от наша страна да променим Допълнителните разпоредби на Закона за семейните помощи за деца. Отново повтарям, ние тук, като комисия, трябва да решим.
Досегашната ни работа показва, че ние сме позитивно настроени към работни предложения, които подобряват нормативната уредба за работата не само на Министерство на труда и социалната политика, но и за останалите държавни органи и институции. Така че в рамките на дискусията съм сигурен, че ще стигнем до становище на комисията, което може да бъде добавено към вече общия проект, който обединява предложенията на вносителите от страна на Министерски съвет и от страна на останалите колеги народни представители, които са се подписали под проекта на народните представители.
Това беше едно обяснение за начина, по който тези предложения на Министерство на труда и социалната политика е нормално да бъдат коментирани тук на заседанието.
Само да добавя нещо. Съгласно нашия правилник, от момента, в който ние депозираме пред председателя на Народното събрание обобщения проект за доклад за второ четене започват да текат сроковете по правилника, които ние също от името на комисията, в който се той се депозира и официално председателят обяви, че депозира обобщеният доклад, ние вече смятам, че трябва да направим тук в края на заседанието трябва да преценим дали искаме удължаване на срока, за да дадем повече време на останалите колеги да направят предложение по този обобщен доклад за второ четене. Това е един технически въпрос, който не е маловажен и който предлагам в края на заседанието на обсъдим.
От чисто процедурна гледна точка от името на комисията ще направим предложение за удължаване на срока за предложения.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин Славов.
При тази ситуация, която се получава в момента, имаме два проекта - обединихме ги в едно.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Точно така.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Разгледан ли е в пленарна зала на първо четене?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: На първо четене - да.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Дотогава имахме ли становището на Министерство на труда и социалната политика относно тези два проекта?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Да, имаше становище.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Сега това становище е допълнително становище.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Практиката позволява подобна предложение да се разглежда, но то може да бъде подкрепено единствено и само от комисията на това заседание.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Искам първо да помоля заместник-министъра и придружаващия го екип кои са причините това да възникне като предложение сега, след което ще дам думата на председателя на Комисията за защита от дискриминация.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Искам първо да уточня, че още на първото гледане в комисията ние сме коментирали тези неща и още тогава сме ги внесли, но така се оказа, че по техническа процедура, която може би тук вашите колеги много по-ясно и точно могат да определят и да кажат как - те не бяха включени в обобщения вариант, който в момента имаме. Така че ние просто препотвърждаваме това, което сме казали още преди в началото на първата комисия. В залата на първо четене ние ги казахме, изразихме тези неща още веднъж. Така че това е поредното коментиране на тези неща.
Тук става въпрос за две предложения, които не са включени в обобщения доклад. Това е текстът на чл. 7, ал.1, т. 9, който да се промени, като се включи, че "мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта да не се считат за дискриминация", защото в Закона за насърчаване на заетостта има 35 програми в момента. Ако ние не кажем, че тези програми по закона за насърчаване на заетостта не са дискриминационни мерки излиза, че в един момент те могат да бъдат атакувани и отменени. Примерно една от най-големите програми - "От социални помощи към осигуряване на заетост", по която работят около 42 хиляди души, по нея може да бъде атакувана и да се каже, че тя е дискриминационна мярка. Тя не е дискриминационна мярка. Тя е насочена към хора, които са безработни и които не работят продължително и са регистрирани продължително време в бюрата по труда и не могат да намерят такава реализация. Отделно госпожа Абаджиева ме подсеща за Програмата за квалификация на ромите, Програмата за ограмотяване, отделно Програмата за социални инвестиции за децата. Да не ги изброявам всички програми, защото те са 35 по закон.
Това са нашите предложения, за да не са дискриминационна мярка. Фактически ние вкарваме не само мерки, защото иначе в чл. 7 съществуват само мерките, а да бъдат включени и програмите по закона, които са съществуващи. Някои от тези програми съществуват от 7-8 години, които продължават да работят по закона.
Второто предложение - това, което е свързано със Закона за семейни помощи за деца - защо възникна това нещо? Тъй като в момента разработваме Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, тъй като беше приет закона, в който бяха направени изменения и допълнения в Закона за семейни помощи за деца, на базата на което ние сме длъжни да променим правилника. Оказа се, че в един от текстовете, има текст, който пречи за прилагането на правилника, а именно това в Допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца е записано: "с изключение на децата, сключили граждански брак". Когато подреждаме поредността на децата, ние така трябва да изплащаме семейните помощи като изключим сключилите граждански брак. Оказва се, че при това нещо реално, ако примерно второто дете е на 17 години, то сключи граждански брак излиза, че ние трябва да разместим поредността на децата. Първото дете си остава първо, второто не е второ, защото то излиза и ние не го броим, а третото става второ дете. По този начин се разместват, като така става много сложна процедурата и можем да ощетим децата, защото това, което е било трето, ако сумата за трето дете по Закона за семейни помощи за деца е била по-голяма, а като второ - по-малка, то слиза на по-малка сума.
Това е целта и възникна в самите обсъждания на правилника.
Другото, което е пак в Допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца - да отпадне това, че се изплаща помощта, да започне нейното изплащане - става въпрос за децата, които са настанени в семейства на близки, познати по чл. 26 от Закона за закрила на детето - в съществуващия текст то е от датата на влизане в сила на съдебното решение. Ние искаме това да стане от датата на решението и заповедта, която издава директора на Дирекция "Социално подпомагане", тъй като решението на съда - практиката е, че излиза година-година и половина. Излиза, че децата настанени за отглеждане в семействата по чл. 26, ние една година ги ощетяваме и няма да им изплащаме семейни помощи. затова искаме да е от датата на заповедта, а тази заповед не я въвеждаме сега. Тя е въведена по-рано, тъй като първата стъпка по настаняването е тази заповед, а след това на базата на тази заповед се произнася съдът.
Това са предложенията, които ние реално правим.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Искам да попитам: тези ваши предложения дадени ли са първия път? Ако са дадени председателят на работната група би трябвало да сподели защо не са приети и вложени в обобщения проект?
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, аз отново казвам каква е практиката и как се действа по правилник. В обобщения проект не може да се обобщава нищо по-различно от това, което е предложил Министерския съвет и народните представители. Единствената възможност тези предложения, направени от Министерство на труда и социалната политика, да се коментират и бъдат включени в този общ проект е сега на заседанието, подкрепени от комисията. Това се включва в доклада, че е предложение на комисията. Това не може да е предложение нито на Министерство на труда и социалната политика, нито на някои от нас другите вносители поотделно. Това може да бъде предложение само на нашата комисия и то се оформя тук, на това заседание.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Имате думата, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Ако трябва да започна отзад напред, на мен не ми стана ясно каква е връзката между Закона за семейните помощи за деца с разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, особено на обобщения законопроект, защото това е отделен закон. Затова няма да взема отношение.
Иначе за обобщения проект по принцип ние подкрепяме това, което комисията предлага като обобщен текст, но не сме съгласни с предложението, което е направено да се променя чл. 7, ал. 1, т. 9, както следва: "Текстът на чл. 7 не представлява дискриминация..." и се изреждат при кои случаи, тоест насърчителни мерки.
Това, което предлага Социалното министерство: "Не представлява дискриминация т. 9, мерките по Закона за насърчаване на заетостта". Те предлагат това да се продължи: "...мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта".
Какво ни притеснява? Комисията за защита от дискриминация има правомощия да контролира и поднормативните актове дали има антидискриминационни елементи. С предложението програмите да се изключат от този контрол води до това извън съда и комисията, някой друг да преценява кое е дискриминация и кое не е дискриминация. Тоест, програмите се изключват от контрола. Щом тези програми, които са от 7-8 години и досега не са атакувани, значи няма дискриминация. Утре ще се променят, някой друг ще предложи нещо друго, което може да е дискриминационно и ако ние сега внесем тези поправки, изключваме от контрол. Защото това са програми, а не са законови разпоредби. Програмите се променят. Днес един е министър с един екип, а утре - друг. А в един момент може да се допусне, че в тези програми има дискриминационен момент и ние не можем да изключим съдът или комисията да не може да упражнява този контрол. Тогава се обезсмисля Законът за защита срещу дискриминацията. Благодаря.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря.
Господин Крикорян, заповядайте.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председател.
Аз като съвносител на обобщения проект ми се струва, че там има една философия и ако сега направим промени, ще нарушим философията на този обобщен проект. С това ще се обърна и към Вас, господин Димитров, и разбирам Вашите анонси, но ми се струва, че когато разглеждахме този законопроект ние намерихме една обща философия, която да бъде хармонизирана в някаква степен.
Моето мнение, господин председател, е да се придържаме към обобщения законопроект и аз затова ще гласувам. Благодаря ви.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря.
В една патова позиция сме, защото преди месец участвах на конференция, където европейски експерти възхваляваха, участваше и господин Кемал Еюп. Ако ние тръгнем към това - хайде това министерство да вмъкне нещо, хайде друго министерство - нещо друго... Сега действащият наш Закона за защита срещу дискриминация е един от най-добрите в Европа. Тъй като в последния момент се появява това предложение , сега имаме следната алтернатива - още веднъж работната група да разгледа тези проекти с юристи и експерти и другият вариант е да приемем обобщения законопроект и някой колега, ако счете за необходимо, да направи предложение от свое име - тези предложения, които направи министерството.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Имате думата, господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Искам само да направя едно уточнение с това, което казахте току-що и във връзка с това, което каза колегата Славов.
Комисията в момента разглежда обобщения законопроект, който е предложен на народните представители. Що се отнася до това предложение, което току-що постъпва и е на вниманието на народните представители, то за него няма никакъв проблем да бъде разгледано в топ-срока течащ след размножаването - твърдо съм убеден, че комисията ще подкрепи обобщения проект и той ще бъде внесен в Деловодството на Народното събрание - след това в предвидения срок, в който всеки народен представител има право да прави предложения към обобщения законопроект, тогава тези предложения да бъдат обсъдени, защото комисията така или иначе й предстои заседание, на което към обобщения законопроект ще бъдат направени предложения и накрая ще излезе със становище пред пленарната зала.
Така че аз бих казал, че в момента този въпрос като че ли има опасност да разводни заседанието и мисля, че не е момента да бъде поставен сега. Има я правната и парламентарно-техническата възможност да бъде обсъдено предложението на колегите от Министерство на труда и социалната политика и ако комисията прецени, вече малко по-подготвени бих казал предварително, защото все пак на прима виста се предлага на това заседание и да се приеме това или да се отхвърли. Това ще реши комисията. Но в момента мисля, че е коректно да се придържаме към обобщения вариант, който работната група и нейният председател предлагат на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин Сунгарски.
Има думата госпожа Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Само в потвърждение на това, което господин Сунгарски каза, иначе щях да предложа същото, защото считам, че е напълно нормално след днешното заседание и след като се отварят възможностите за второ четене е много вероятно и колегите народни представители могат да направят и много по-различни от това и това, което внесе в момента Министерство на труда и социалната политика като предложение.
Не намирам никакво противоречие да се ориентираме към приемане на обобщения законопроект и да си дадем възможности. Но само искам да напомня, че миналия път, когато обсъждахме двата законопроекта, ние казахме, че и в единия и в другия ще се наложи вероятно известно прецизиране на текстовете, за да бъдат максимално отговарящи на философията на промените. Без да виждам никакво противоречие във философията на законопроекта с направените допълнения, смятам, че някой от колегите ще направи тези предложения на второ четене и когато вече окончателно обсъждаме всички предложения и смятам, че съвсем добре и нормално ще се оформи окончателното предложение, което ние ще внесем в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Да дадем думата на председателя на работната група за обобщения законопроект и предлагам да пристъпим към гласуване.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Опитът, който господин Сунгарски има като председател на комисията в Тридесет и осмото Народно събрание също му позволи да направи едно предложение, което е работещо и коректно и смятам, че също е вариант, който позволява комисията и отделни народни представители да използват срока за удължаване, за да могат тези предложения да бъдат включени в следващото заседание, когато гледаме предложенията за второ четене по обобщения доклад на законопроекта.
Мисля, че господин Сунгарски предложи нещо, което е коректно, което е в съответствие с правилника и дава възможност тези предложения да продължат да бъдат обсъждани и включени в окончателния вариант на доклада за второ четене.
Предлагам да гласуваме обобщения проект и с това разбиране да използваме срока, като смятам, че трябва да го уточним, да бъдат формулирани предложенията от членове на комисията.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Заповядайте.
ТАТЯНА КМЕТОВА: Благодаря, господин председател.
Аз използвам случая, че бях поканена да присъствам на заседанието на комисията във връзка с обсъждането на този законопроект. Когато постъпи законопроекта, изготвен от Министерство на труда и социалната политика нашият център направи едно становище и го внесе пред Подкомисията по равнопоставеността на половете, става дума за чл. 39. Вероятно е имало обсъждания и в комисията и в подкомисията във връзка с този член, но тъй като не знам за тези обсъждания си позволявам пак да повдигна този въпрос смятам, че редакцията на този член, както е представена и в този обобщен вариант е доста неясна. Тя донякъде лишава съществуващата ясна процедура, както е разписана в съществуващия закон да бъде прилагана, а въвежда други критерии, които въпреки пояснения, дадени в Преходните и заключителните разпоредби съвсем не внасят яснота. Напротив дават една доста висока субективност на решенията - става въпрос за назначаванията в администрацията.
Направихме си труда да проучим какво е съотношението на половете в администрацията. Това съотношение 40:60, което отпада в случая и което в закона е една насърчителна мярка, отварям една скоба насърчителна мярка по отношение на мъжете, тъй като те са по-слабо представения пол в администрацията и не дава баланс в този сектор, отпадането на този процент е един от въпросите, които поставяме. Също така въвеждането в редакцията на този член, ал. 2, който поставя едни субективни критерии, наречени в случая "специфични обстоятелства", каквито са семейно положение, здравословно състояние и възраст. Пак отварям скоба - в Закона за защита срещу дискриминация, същите тези критерии са посочени като дискриминационни в чл. 4. Просто не знам какво е тълкуването на комисията към този чл. 39. Аз се запознах и със становището на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, който общо взето споделя нашето мнение. Ние не сме си общували, но те привеждат същите аргументи като нас. Смятаме, че много трудно ще бъде както за работодателя да спазва този закон, така и за съдът да взима решения, ако случайно такива казуси стигнат до съда. Мисля, че това е един доста сериозен въпрос, който между двете четения с оглед и на това становище на Консултативния съвет по законодателство би трябвало да бъде обсъден. Благодаря.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Колеги, има ли други мнения?
Господин Еюп, заповядайте.
КЕМАЛ ЕЮП: Тук се изрази становище за чл. 39 - всеки е в правото си, но в мотивите на Министерство на труда и социалната политика ясно са изложени защо така се постъпва с това предложение. Пак по изискване на Европейския съюз се предложи навремето квотното представителство за 40-те процента. Но сега европейската практика и по-специално практиката на Европейския съд за правата на човека налага да се променя - не искам да изброявам мотивите, не ги и помня наизуст - искам да изясня един аспект. Това, което се предлага: семейния, социалния статус и т.н. в чл. 4 е изредено като Закона за защита срещу дискриминация, но в друг аспект - когато по тези показатели един човек бива дискриминиран, тогава се прилага Закона за защита срещу дискриминация. Изреждането в Преходните разпоредби на чл. 39 това дава като приоритет, тоест дискриминацията може да е по социален статус, може да е социално-слаб дискриминиран, може богат човек да бъде дискриминиран - според ситуацията. Тук, това като преимущество, когато се назначава по-слабо представения пол, при всички други равни условия, тоест да се има предвид някаква последователност и класация. А не да се оставя на свободна преценка - тогава не можем да претеглим нито комисията, нито съдът. Опцията е отворена, защото не могат да се изредят всички критерии, но поне това се има предвид - няма нищо общо с принципа за дискриминация в този смисъл на дискриминирания. Тук е един вид като насърчителна мярка - в този аспект на анализ.
ТАТЯНА КМЕТОВА: Извинявайте, аз не искам да влизам в дебати, но първо, самата Европейска комисия определя процентът на съотношение на политиката при назначаване. За тази година те са определени ясно. Примерно за 2006 г. са определени на ръководни длъжности за достигане на 30 %, за средно ниво - еди какъв си процент, за най-ниското ниво - еди какъв си процент. Значи самата Европейска комисия има такава политика. Не знам кой и как се тълкуват препоръките на комисията. Това е съвършено друг въпрос. Но съдебната практика, която е посочена в мотивите на министерството е съдебна практика е от края на 90-те години. От края на 90-те години са настъпили изключително много промени в политиката на Съюза и общността като цяло, има изключително много документи и там съдебната практика, която се цитира в мотивите към този закон, е по отношение на това мъжете да имат гаранцията, че назначаването на повече жени, като насърчителна мярка, няма да ощети действително балансът на половете, когато насърчителната мярка преминава в привилегия. Това е смисълът на онази съдебна практика, която се цитира. В нашия случай това просто не е така. Това , от една страна.
От друга страна, тук не става въпрос за по-слабо представения пол. Обръщам ви внимание, че в тази редакция на ал. 2 се говори за преимущество на този, който е по-силно представения пол. В този случай аз поставям такъв случай - имате мъж и жена, имате повече жени, дадена административна структура, те са абсолютно равни като кандидати по отношение на своите професионални качества, образование във връзка със заеманата длъжност и изведнъж за решение на работодателя се приема, че жената очевидно е по-силно представения пол и тя се назначава, защото тя има семейство или защото е сама. Кой случай се приема? Тук има толкова голямо поле за тълкуване. Как ще реши работодателят? Кой признак ще спечели? Или например признакът за здравословно състояние? Отиваме към такива лични персонални характеристики, които действително могат да доведат до много по-сериозно нарушаване правата на човека.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Предлагам да спрем дебатите, тъй като сигурно ще има предложения от колеги, които сигурно ще са в тази посока, както предложи госпожа Кметова. Тогава сигурно ще има дебати.
Предлагам да гласуваме.
Който е съгласен обобщеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация да бъде внесен в пленарната зала, моля да гласува.
Против и въздържали се - няма.
Приема се с единодушие.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, предлагам да гласуваме, за да решим какъв да бъде срока - да бъде 7 дни или да търсим удължаване на срока, за да имаме повече време и възможности за предложение.
ПРЕДС. АХМЕД ЮСЕИН: Предлагам да гласуваме удължаването на срока. Съгласни ли сте, колеги?
Който е съгласен за 14-дневен срок за предложенията по законопроекта, моля да гласува.
Против и въздържали се - няма.
Приема се.
Да благодарим на гостите за участието им в днешното заседание.

ПО ТРЕТА ТОЧКА
Разни.

Колеги, в Точка разни имаме писмо от председателя на Народното събрание - господин Пирински, което ще ви го прочета, за да вземем някакво становище. Аз също ще си кажа накрая моето мнение по въпроса.
"Уважаеми колеги,
Във връзка с актуализиране на програмата за международната дейност на Четиридесетото Народно събрание за втората половина на 2006 г. е необходимо да представите в кабинета на председателя на Народното събрание предвидените за второто полугодие от вашата комисия посещения на делегации от чуждестранни комисии, както и предвидени посещения в чужбина от вашата комисия с оглед прецизирането им от гледна точка на време и средства.
Бих искал отново да ви напомня покани за разменни посещения да не се отправят без предварително съгласуване с председателя на Народното събрание.
Подпис: Пирински."
Искам в тази връзка да ви предложа това да го обсъдим в присъствието на господин председателя, защото аз на своя глава не мога да реша проблема с провеждане на срещи и кога да бъдат тези срещи. Първо.
Второ, да помолим „Протокола” да видим второто полугодие дали се предвижда посещение на някакви комисии и делегации от такъв характер, който засяга нашата комисия и да можем това да го включим в отговора до председателя. Съвместно с председателя на комисията на следващото заседание да решим какво да предложим - какви срещи да имаме с други комисии, с други делегации и т.н.
Съгласни ли сте? Още сега мога да запиша да отидем в Румъния и да поканим делегация от Румъния, но е хубаво в присъствието на председателя на комисията да се обсъди това и да се вземе мнението и на „Протокола”.
Предлагам тази точка да бъде решена на следващото заседание на комисията в присъствието на председателя на комисията. Благодаря ви.
Желая "Приятен ден!" на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЛ:
АХМЕД ЮСЕИН

Стенограф:
Катя Бешева