---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА




П Р О Т О К О Л
№ 20

На 18 юли 2006 г., вторник, в София се проведе извънредно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, N 654-01-60, внесен от народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов от 12 май т.г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, N 602-01-51, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от господин Огнян Герджиков – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното извънредно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с предложение за следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов от 12 май т.г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
2. Разни.
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Приемам, че комисията подкрепя дневния ред.
Преди да започнем по същество, дължа да направя едно кратко съобщение защо се наложи това извънредно заседание, защо Комисията по правата на човека и вероизповеданията своевременно не излезе със становище по този законопроект, който беше разпределен на нашата комисия, като подпомагаща, защото до последния момент ние очаквахме становище от Министерството на здравеопазването, каквото пристигна чак вчера 17 юли 2006 г., затова не бяхме готови на пленарното заседание, което беше през миналата седмица.
Както всички знаете, пленарната зала ни задължи да проведем заседание с тази точка в дневния ред. Това наложи спешното свикване на извънредното заседание.
Хронологически първи е внесен законопроектът на народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов и аз ще помоля един от вносителите да представи законопроекта.
Преди да дам думата на господин Лъчезар Иванов, искам да поздравя всички гости - Негово Високопреосвещенство митрополит Натанаил, като му благодаря, че се отзова да присъства на днешното заседание; също така зам.-министър Валери Цеков, доктор Адемов и всички, които присъстват на днешното заседание, към което има подчертан обществен интерес.
Господин Иванов, заповядайте да представите синтезирано вашия законопроект.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който сме внесли с доцент Китов, се обосновава върху директивата на Европейския парламент на Съвета на Европа, който прави забележки относно законовата уредба в нашата страна за трансплантация на органи и клетки.
Бих искал да се спра, че настоящият законопроект, който внасяме, трябва да бъде включен задължително "хемопоетичната периферната кръв, пъпна кръв, стволови клетки, костен мозък, спрямо репродуктивните клетки, яйцеклетки, сперматозоиди, спрямо зародишните клетки и клетки спрямо възрастните ембрионални стволови клетки".
Зачетох това, тъй като е една от основните забележки на директивата, която се опитваме да изправим и да изправим онази законодателна празнота, която всъщност липсва и е забележка от страна на партньорската проверка.
По текущата оценка, основаваща се върху предоставената информация показва, че Изпълнителната агенция по трансплантация към Министерството на здравеопазването ще позволи да работи като компетентен орган в областта на тъканите и клетките. Освен това тя може да изпълнява тази роля за тъкани и клетки, използвани при изкуствено оплождане. Възможно е обаче да се наложат някои промени в правилника.
Конкретно във връзка със законопроекта, който ние внасяме, в резюме ще кажа, че той се различава от сега действащата уредба - по първа точка, т.нар. съгласие по подразбиране. Какво значи "съгласие по подразбиране"? Ние сме взели 11 страни от Европейския съюз, между които това са Финландия, Унгария, Чехия, Испания, Словения, Швеция, Португалия, Австрия, Люксембург, Италия, Белгия, където по този път се разрешава проблема с донорството.
Бих искал да направя пред комисията и някои статистически оценки, които са направени в Националния център за изучаване на общественото мнение, които много ясно показват, че обществото вече е узряло за това, че след смъртта може да се дарят органите и както се казва да се даде живот след смъртта. Мисля, че нашето общество е узряло за този процес и добре осъзнава смисъла на онова, което прави и това е показано от изследването, което е направено. Веднага искам да кажа това, което се получи в пленарната зала при разглеждането, че това статистическо разглеждане няма разлика в различните етноси в България, а именно на въпроса: "Смятате ли, че от даряването на органи и тъкани зависи спасяването на човешкия живот?" отговорите са 91 %. Българи са отговорили 92,9 % положително; българи-мохамедани - 100 %, турци - 80,7 %.
Бих искал да кажа, че мога да дам доста примери за това, но най-важното в морално-етичен аспект е, че нашето общество е осъзнало нуждата за дарение на органи след смъртта. Тъй като доста спекулации са правени през времето и годините, искам да кажа, че коректив на това даряване могат да бъдат близките и роднините на починалия, така че да се избегнат различните спекулации относно това дали ще бъдат по предназначение или тези органи няма да бъдат използвани за други, користни цели от страна на медицинските екипи.
Една от отликите от законопроекта, внесен след нас, от Министерски съвет е по проблема на репродуктивното здраве. Считаме, че в нашия законопроект, който ние с доц. Китов предлагаме, всички тези законодателни уредби по извършването, съхраняването и цялата нормативна база е добре да бъдат под Изпълнителната агенция по трансплантация.
Другата отклика от законопроекта на Министерски съвет е, че всеки дарител, който има дарение да подпомогне Изпълнителната агенция по трансплантация може да изрази своето желание, като агенцията прецени мотивите на тези, които искат да направят това дарение и дарителите, които извършват този акт, бъдат освободени от данъци, за парите, които са дарили.
В общи линии, за да не отегчавам комисията, това са основните акценти на законопроекта.
Последното уточнение, които бих искал да направя към сега съществуващият закон, е писмено съгласие за трансплантация на органи са изявили по реда на действащата законова уредба, 466 човека; изразили несъгласие - 1548, и общо изразена воля за 2014 човека. Трансплантациите към 2006 г. са просто смехотворни. За бъбречни трансплантации са 6 за 2006г.
Тук, господин председател, ще спра, за да мога да дам думата на всички онези, които имат някакви въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Давам думата на заместник-министъра господин Валери Цеков, за да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Валери ЦЕКОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Както вече стана ясно комисията би трябвало да се произнесе по двата законопроекта, които са предмет днес на вашето внимание. Единият законопроект е внесен от колегите Иванов и Китов и вторият законопроект е този на Министерския съвет.
Бих искал още в самото начало, че тези два законопроекта имат една и съща цел и практически предлагат сходни решения за постигането на тези цели чрез промяната на този закон.
Основната идея за създаването на този законопроект, който е предложен на вашето внимание от министър-председателя, е да постигне по-пълно съответствие на текстовете на този закон с изискванията на Директива 23/2004 г. на Европейския съюз и същевременно да постигне по-пълно съответствие с Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и на човешкото достойнство, която е във връзка прилагането на достиженията на биологията и медицината относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход.
Бих искал веднага да подчертая, че сега съществуващият законопроект е създаден по подобие на този Допълнителен протокол и по подобие на самата конвенция на Съвета на Европа. Това, което бихме искали да се получи с настоящото изменение и допълнение, е да се постигне един по-прецизен ред по отношение на това как да бъдат финансирани дейностите, свързани с трансплантацията, свързани с набирането на органи и клетки, свързани с тяхната обработка и съхранение и един по-точен регламент как при всички тези дейности да се постигне качество, каквото се изисква в директивата както по отношението на взимането на органите и клетки, така и по отношение на тяхното преработване, предоставяне и използване при трансплантация при хора.
Фактически директивата на Европейския парламент и Конвенцията на Съвета на Европа имат една основна цел - да очертаят и да дадат в приложното поле на европейското право в рамките на Европейския съюз да приложат и заложат едни изисквания, които да гарантират на територията на целия Европейския съюз сравними стандарти за качество при процедиране на човешките тъкани, органи и клетки. Идеята е с гарантиране на това качество да се постигне по-високо ниво на безопасност на пациентите, при които се прилагат процедурите по трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Наред с тези изисквания, които ние би трябвало да въведем в нашето законодателство, а именно въвеждане на стандарти, които да одобрява министъра на здравеопазването, ние бихме искали да се постигне една промяна в един от най-важните регламенти на този закон, а именно как да се отразява волята на хората приживе, в случай че те биха желали техните органи, тъкани и клетки да бъдат предоставени за целите на трансплантацията. Това е една от съществените промени в този закон, която и в двата законопроекта, е визирана по един и същи начин, а именно да се възприеме правото изрично да се изразява волята само тогава, когато тя забранява или няма съгласие за даване на органи, тъкани и клетки от човека след неговата смърт.
Това е една съществена промяна, която се налага, не защото има някакви изисквания на европейското законодателство, а именно защото в България досега съществуващият ред показва, че волеизявлението за желание за даване на органи, тъкани и клетки на практика се прави от много ограничен кръг лица. Регистърът, който в момента съществува в Изпълнителната агенция по трансплантация към момента съществуват към 2000 лица, които са заявили воля за предоставяне на органи, тъкани и клетки след тяхната смърт. Нещо, което по никакъв начин, не дава възможност да се развие този съвременен дял от медицинската наука и технология в нашата страна. Оказва се, че наред със затрудненията, които има поначало, главно от технологичен, финансов аспект, да се създаде такава система за набиране на органи, тъкани и клетки от починали лица, съществува и това препятствие твърде малко хора изрично да заявявам своята воля за даряване на органи, тъкани и клетки. Ето защо практиката, възприета в голяма част от страните от Западна Европа, а и в целия свят, ние предлагаме да се промени регламента и такава воля изрично да бъде давана само тогава, когато лицето не желае след смъртта му да бъдат използвани органи, тъкани и клетки, за целите на медицината и трансплантацията.
Ние силно вярваме, че в съвременното българско общество има много позитивна нагласа по отношение на този процес и според нас липсата на достатъчно заявили воля по досегашния регламент лица е именно административните пречки и административната процедура, която те трябва да изпълнят, за да заявят своята воля. А административната процедура е те да заявят своята воля пред своя семеен лекар, той да отрази тяхната воля в тяхната здравна книжка и съответно тяхната воля да бъде отразена в Националния регистър, който се води в Изпълнителната агенция по трансплантация. Именно тази сложна административна процедура представлява според нас сериозна бариера голяма част от нашето общество да изрази своята позитивна нагласа към това след смъртта им органи, тъкани и клетки да бъдат използвани за запазване здравето на наши съграждани.
Поради тази причина ние предлагаме да има промяна в този регламент и да бъде изразявана само волята за изрично несъгласие, ние смятаме, че същевременно би било сложно, ако променим и процедурата по отразяване на това несъгласие и затова за разлика от колегите Иванов и Китов, ние предлагаме процедурата по отразяване на волята на човека, на индивида да бъде запазена в сегашния вид, а именно всеки, които би желал да възпрепятства взимането на негови органи, тъкани и клетки да обявява това пред семейния лекар, който да отразява тази негова изрична воля в медицинския документ - здравна книжка, и тази воля да бъде отразявана в регистъра по Изпълнителната агенция по трансплантация. Тоест, регистърът да бъде от хора, които не желаят техни органи, тъкани и клетки, да бъдат използвани след смъртта им.
Трудно би било, ако такъв втори регистър се създаде в системата на Гражданската регистрация (ГРАО), защото има сериозен риск, когато един човек не е изразил изрична воля за отказ да се трансплантират негови органи, тъкани и клетки, то това трябва да бъде проверявано освен в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация, и в регистъра на ГРАО. За разлика от регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация, регистърът на ГРАО не е достъпен денонощно за медицинските екипи, които осъществяват експлантацията на органите, тъканите и клетките. Липсата на тази двойна проверка би могла да възпрепятства отново процеса на вземане на тези органи, тъкани и клетки. Именно по тази причина ние бихме желали в закона да остане сега съществуващия ред, а той е именно самия лекар - здравна книжка - регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Ние приветстваме това, което предлагат колегите в техния законопроект в обсега и в приложното поле на този закон да попадне автотрансплантацията, тогава когато не се извършва в рамките на една и съща процедура. Защото когато не се извършва в рамките на една и съща процедура, там ще се наложи да има процес на известно преработване, или най-малко на съхраняване на взетите тъкани и след това на втория етап - тяхното присаждане на същия този човек, от който са взети, а тогава това би усложнило процеса и би довело до някои допълнителни рискове, касаещи качеството. Ето защо ние смятаме, че в приложното поле на закона трябва да бъде записана и автотрансплантацията само тогава, когато се налага повече от една медицинска процедура при осъществяването на този процес.
Що се отнася до репродуктивното здраве, ние приветстваме то да бъде допълнително регламентирано в нашето законодателство, тъй като считаме, че сега съществуващият регламент, разписан в Закона за здравето, той е доста общ и не създава допълнителни гаранции за качеството на тези процедури. Не смятаме същевременно, че мястото, в което трябва да бъдат разписани тези допълнителни регламенти, трябва да бъде запазено не в Закона за трансплантация, а в Закона за здравето - там, където и сега съществуват тези записи - в раздел Трети, глава Четвърта. Причината за това наше виждане е, че по този начин асистираната репродукция ще подлежи на контрол на собствено основание, а не по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който закон предвижда една много сложна процедура по предварително оповестяване, съгласие, отчитане на процедурите по трансплантация - нещо, което не е необходимо за целите на асистираната репродукция, затова смятаме, че редът, по който ще се контролира и се контролира асистираната репродукция, трябва да бъде по-лек, отколкото редът, по който се контролира трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Ето защо ние смятаме и това сме го изложили в нашето становище, че тези допълнителни разпоредби трябва да бъдат записани в Закона за здравето.
С това, господин председател, мисля да приключа своето представяне и на нашия законопроект и изразяването на отношение към законопроекта на колегите, като разбира се оставам на разположение за допълнителни въпроси. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Преди да дам думата по двата законопроекта, искам да ви съобщя, че този законопроект е бил предмет на обсъждане и в Комисията по европейска интеграция и законопроектът на народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов е получил подкрепа със 6 гласа "за и 2 гласа "въздържал се", а законопроектът, внесен от Министерския съвет, е получил 7 гласа "за, и 1 глас "въздържал се".
Становището на Министерството на здравеопазването, което вече беше изразено от доктор Цеков, естествено подкрепя правителствения законопроект. Министерството на здравеопазването подкрепя, както стана ясно от изложението и от писменото становище, категорично и по принцип законопроекта на доктор Китов и на Лъчезар Иванов.
Уважаеми народни представители, имате възможност да изразите своето отношение. Ще дам възможност и на гостите, но с една голяма молба това да бъде стегнато, най-малкото на две основания.
Първо, част от колегите трябва да пътуват за гр. Карлово. Трябва да бъдат там най-късно в 18 часа. Аз им благодаря за това, че те направиха всичко възможно да участват.
На второ място, докладът на комисията трябва да бъде изготвен така, че най-късно до 18 часа да бъде депозиран в Деловодството на Народното събрание. Затова, ако ние проточим твърде много нашето заседание, това просто няма да може да стане.
Призовавам по възможност по-синтезирано и стегнато да излагате своите аргументи по предложените законопроекти.
Откривам дискусията, имате думата!
Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз искам да поставя няколко въпроса. Единият е технически - как се процедира, когато лицето няма примерно здравна книжка и доверен лекар и има ли по принцип такива случаи?
Другият въпрос, който за мен е важен, и аз го поставих в парламента, когато въпросът се дебатираше в пленарната зала, понеже ние сме Комисия по правата на човека и вероизповеданията, досегашната процедура, с която се запознах, за мен не гарантира, че всеки български гражданин ще бъде надлежно уведомен за разпоредбите на този закон. Всички знаем този принцип, че който не знае закона, не е обстоятелство, което оневинява някого. Тук става въпрос за това, че ние приемаме един специален закон, който третира един много специфичен проблем, и според мен трябва да гарантираме, че всеки български гражданин за много по-незначителни неща се гарантира по някакъв начин уведомяването на хората - дори знаем как се действа при едни градоустройствени, частични изменения и всички засегнати лица се уведомяват, а тук, когато става за един много съществен проблем с този закон ние не гарантираме, няма технология, няма срокове, няма нищо. Според мен трябва да има гаранции и тук трябва да бъдат използвани общините, примерно, където се води регистъра на всички граждани - кой-къде живее, но мисля, че законът и съм убеден, че трябва да гарантира това, чрез общините или друг начин, всеки гражданин да бъде уведомен в писмен вид, така че до всеки е достигнало това - точно какви са разпоредбите в тази му част и да се даде един нормален срок на това лице да реагира, да изрази своето несъгласие да бъдат използвани негови органи и тогава може да се приеме, че в 1-месечен, 2-месечен срок, ако не реагира, тогава да се приеме, че е надлежно уведомен, не е отишъл да изрази изрично несъгласие и тогава може според мен да се приеме, че този човек по някакъв начин е дал своето мълчали съгласие да бъдат използвани негови органи.
Но вече със самото приемане на закона, неговото публикуване в "Държавен вестник" при липсата на разяснителна кампания, на сериозен дебат в обществото, имам опасенията, че в много случаи ще има предпоставки за накърняване правата на човешкото достойнство на гражданите, за лични драми, за драми на близките и съм убеден, че трябва с промени в закона за второ четене да гарантира именно това - че всеки ще бъде информиран по един сигурен начин.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има думата господин Трифон Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям както законопроекта на двамата колеги, така и законопроекта на Министерския съвет, както и предложенията на Министерството на здравеопазването.
Подкрепям и притесненията на господин Сотиров за уведомяването и дали това е възможно да стане по ред, определен съответно от Министерство на здравето, на Държавната администрация и Социалното министерство, тъй като всички те имат най-голяма възможност за контакт с хората.
Искам да задам един въпрос. Как би могло да се прецизира,когато в случай на катастрофа не може да се установи самоличността на пострадалите и стоят реалните възможности за ползване на техните органи, тъкани и клетки? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Имате думата колеги!
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Ваше Високопреосвещенство, уважаеми колеги! Аз не приемам тази поправка - казах това в парламентарната зала - и нещо повече аз не приемам начина, по който тя е предложена; начина, по който е обсъждана и начина, по който ще бъде приета, защото това ще се случи. Ще се случи, защото е решено. С други думи - предрешено. Не приемам, с много голямо уважение към нашия председател проф. Герджиков, и условието днешната дискусия да бъде кратка, експедитивна - в духа на тази предрешеност.
Аз мисля, че това е законопроект с изключителна значимост. Той касае фундаментални въпроси на общественото съзнание и засяга много пряко дейността на нашата комисия, която припомням е Комисия по права и вероизповедания. В тази комисия чувствителността по правата и чувствителността по вярата би трябвало да бъдат налични във всички случаи. В някакъв смисъл Четиридесетият парламент и всеки парламент преди това се нуждаят в неговия депутатски корпус да има хора повече осведомени за това какво вероизповеданията говорят по един или друг въпрос, как те третират една или друга тема. Това означава свобода, дължина на дискусията, информирано обществено мнение, дебати - всичко това няма да се случи тук!
Ще припомня още, че в четвъртък в 13 часа, когато тези два законопроекта бяха внесени в парламентарната зала, в пленарната зала имаше около30 души. Ако греша, то е защото са били 25 или 35 - не повече, и ако - простете ми тази нескромност, ако не бях интервенирал с развълнувано изказване, гласуването щеше да се случи някъде в 14 часа без петнадесет минути, при около 15 или 16 души в залата и този закон щеше да бъде приет.
Ние нямаме становище на Българската православна църква. Аз горещо желая да го чуя!
Аз зная какво е становището на Вселенската патриаршия; зная какво е становището на Руската патриаршия; зная какво е становището на Ватикана; зная какво е становището на протестантската вероизповед; зная какво е становището на мюсюлманското вероизповедание; зная становището на будисткото вероизповедание и зная какво е становището на юдаизма.
В нашата секуларизирана светска среда това може да няма особено значение, само че в България има хора, привързани към своето вероизповедание.
Бих желал да видя на днешното заседание представител на Мюфтийството, който да говори разпалено по този въпрос, така както разпалено говори за високоговорителя от минарето. Не мисля, че този въпрос, който дискутираме днес, е по-маловажен.
Сега ще кажа още нещо - няма да бъде дълго, ще се съобразя с препоръката на председателя с уговорката, която направих. Този закон, който действа сега, е приет около 2,5-3 години, от 2003 г., с огромно мнозинство на гласовете. Акцентирам върху това. Тогава се е чула аргументация, коренно противоположна на тази, която се чува сега. През тези 3 години, в рамките на тези 3 години дебати по въпроса не са водени. Няма публични дебати (реплика на народния представител Хасан Адемов), ще трябва да мога да говоря. Иначе ще бъдете чути само Вие. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: След това може пак да вземете думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Имам проблем да говоря, ако някой от колегите иска нещо да ми каже, настоявам да го чуя; имам нужда да го чуя, защото той има нужда да ми каже.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, продължете.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Един приет закон, който предполага информирано съгласие за донорство, предполага организация за функциониране на този трансплатационен процес; предполага информиране на обществото; предполага това, което се нарича агитация и създаване на атмосфера на доверие у потенциалните донори да даряват. Това е активност, която ангажира в максимален смисъл гражданското общество и институциите на страната, включително и Българската православна църква, така също мюсюлманското вероизповедание, така също и останалите вероизповедания разбира се, защото те трябва да създадат култура на даряването. Те могат да помогнат в този процес. Това е обсъждано във всички страни. През този 3-годишен период такава активност не е наблюдавана.
Аз имам тук до себе си един документ от 27 юни 2006 г. на Европейската комисия. Той е озаглавен "Даряване на органи и политика на трансплантация на нивото на Европейския съюз - актуално състояние на този процес в Европейския съюз". Тук са казани неща, които имат значение и за нашето решение. Казано е следното - че дефицитът на донори има основно значение за неудачата нуждите от трансплантация да бъдат удовлетворени. Такава неудача се отчита в рамките на Европейския съюз, независимо от системите на съгласие, които коментираме днес. Във всички страни без изключение има такъв проблем - нуждаещи се от трансплантации не получават органи за трансплантация.
В този документ се говори директно за това, че освен недостига на донори, въпросът за организацията на донорството и на трансплантацията е от основно значение. Казано е следното: "Всеки пациент - обект на трансплантация, изисква повече от сто професионалисти и повече от 20 часа продължаваща работа по трансплантацията.
Ключов проблем следователно е въпросът за организацията на донорския процес, за създаване на обществено доверие, че той няма да бъде комерсиализиран, че няма да бъде сведен до търговска практика, до злоупотреби.
Дебатите по този въпрос протичат на равнището на професионалните гилдии, на съответни институции, затворен и херметизиран и не се изнася в широки публични пространства, за да се създадат тези ключови за успеха на трансплантацията условия, свързани с общественото доверие.
Аз ще кажа още две думи. Информираното съгласие утвърждава достойнството на донора. Донорството е морален акт. Изрично съгласие за донорство е условие за това институцията на донора да бъде защитена. Ако ние изхождаме от презумпцията за предположено съгласие, в момента на смъртта, когато за няколко часа един медицински екип ще трябва да реши дали има право да експлантира орган, или не, дали покойникът е дал съгласие, или не е дал съгласие и ние не знаем каква е неговата воля. Той може по предложената поправка да бъде обаче квалифициран като съгласен по предположение, по допускане. Това - да не изразиш изрична воля, че не си съгласен, не означава да изразиш изрична воля, че си съгласен. Не означава също така, че близките са информирани дали лицето е съгласно, или не. Това означава чисто и просто вътре в един кризисен период от няколко часа един екип - екипът по трансплантация, много внимателно, много професионално, много настойчиво - бих казал, много манипулативно, ако е готов на това да атакува близките на покойника, за да изтръгне съгласие.
В предложената поправка е казано, че експлантацията може да бъде извършена, ако вътре в този срок, който не е упоменат тук, близките не са възразили изрично. Не е казано "ако близките са дали съгласие", а е казано "ако те не са възразили", и то в определен срок.
Аз имам много голямо опасение, че тази поправка се въвежда, за да може един много деликатен процес, като процеса на донорството и трансплантацията да бъде извършен небрежно, съсредоточено разсеяно, манипулативно, с възможност за това въпросът за съгласието-несъгласието, с други думи за донорството "пер се", да бъде минимилизиран, сведен до подробност и да имаме пряката възможност след това съответният cadavre да бъде преценен като източник - "склад" се казва в становището на Вселенската патриаршия, на органи, които могат да бъдат използвани чисто механично по една процедура,непроницаемо за обществото.
Това са страхове, от името на хора, които пожелаха да се свържат с мен. Един от тези хора ме намери един час преди да вляза в тази зала. Той е председател на Българската асоциация за защита правата на човека. Неговото име е Пламен Таушанов. Той говори от името на тази организация. Аз говоря за страховете на тези хора.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Преди да Ви дам думата, господин Иванов, ще си позволя и аз няколко думи.
С много голям интерес изслушах изложението на доктор Михайлов, който безусловно много убедително защити и страховете, които предполагам далеч не са само негови и далеч не са само на тази асоциация, за която той спомена. Те са на много хора.
Аз ще изходя чисто личностно. Понеже този закон беше приет преди 3 години от Народното събрание, когато аз имах честта да председателствам това заседание. Оттогава до сега не съм си променял моето становище. И тогава бях категорично в полза на живота срещу тези опасения, които сам разбирам, че наистина има място за тях. Аз винаги съм бил готов и сега съм готов, ако някой мой орган може да бъде полезен за живите, след моята смърт, не дай си Боже, да бъдат използвани, аз бих бил щастлив! Не съм го направил досега, а винаги съм бил готов и сега също съм готов това да стане. Винаги съм смятал, че животът заслужава тази защита и ако мога да бъда полезен за живота, това за мен би било едно удовлетворение.
Това е съображението, което бих искал да изкажа, преди да продължим тази дискусия, така че отсега заявявам категорично, че ще подкрепя и двата законопроекта с надеждата, че обобщеният законопроект ще даде достатъчна защита срещу тези опасения, срещу които говори доктор Михайлов, защото това наистина е изключително важно. Защото винаги ме е било страх от злоупотреби това да не се превърне в средство за обогатяване, в едно търгашество - абсолютно несъвместимо с хуманните цели на медицината. Ако такива гаранции бъдат намерени, аз наистина ще бъда много щастлив от едно такова обстоятелство.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Тъй като в момента съм един от представители на една от най-големите религиозни общности - мюсюлманите, както каза доктор Михайлов - колегата и мой приятел, аз искам да си кажа моето мнение.
Нашата вяра действително не разрешава това, както каза доктор Михайлов. Но искам да ви кажа, че Пакистан това го прави от 15 години, а тя е най-мощната, най-голямата ислямска страна; Турция го прави от 10 години.
Когато става въпрос за спасяването на живота на един човек, аз съм абсолютно убеден, че тези, които влезем в пленарната зала и гласуват против проекта по време на дебата, ако не дай си Боже попаднат в такава ситуация ще си спомнят, че са гласували против, те ще съжаляват. Аз съм гледал един сериал как от една тежка катастрофа донорът се пренася със самолет в специална камера, за да се поддържа животът.
Но аз мисля по проблема и от друга гледна точка. Само не се съгласявам с мотивите ма моя приятел доктор Михайлов, защото считам, че тези, които са написали Директива 23/2004 г. на Европейския съюз не вярвам да са безбожници. Те сигурно също са някакви вярващи, бъдещи наши европейски партньори.
Но аз мисля на въпроса и от друга гледна точка. Представете си в България колко човека се, които очакват органи, колега? Горе-долу!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По данни от Изпълнителната агенция по трансплантация - бъбреци чакат 447 души; сърце - 47, черен дроб - 25.
АХМЕД ЮСЕИН: Всеки от нас като народен представител и общественик се среща със случаи, когато родители на деца, на възрастни идват да се молят за средства, да отидем да се молим в министерството, в някои фирми и т.н., за да могат да бъдат събрани тези 30 хиляди долара, за да отидат те в Пакистан без да се знае в каква Среда ще стане присаждането. Ние се мъчим да помогнем на тези хора.
Тези, които милеят, и тези, които мислят, че се топим като нация, даже всеки един гражданин, който спасим, ще бъде от полза за нацията и за моралът. Затова аз ще подкрепя и двата законопроекта.
Има и нещо друго. Не може такива страни, като Пакистан и Индия да имат видни специалисти, които го практикуват, а наши лекари, които се мъчат да направят нещо в тази посока, ние, като Народното събрание, да не помогнем и тези, които имат желание да се заемат с проблема, да ги изпратим някъде по Германия или в Англия да практикуват това. Ние, като страна, не се ли нуждаем от един такъв център, където тези хора да могат, тези наши лекари да се усъвършенстват, да може да се помогне на нашето население, нашите деца и внуци и т.н.
В тази връзка аз ще подкрепя законопроекта, макар че казах, че моята вяра не разрешава това. Но моята вяра не разрешава и преливането на кръв, но всички сме свидетели на един процес в България, когато се нуждаем от кръв и когато се нуждае някой наш близък от кръв и отидем в Кръвния център и ги гледаме тези, които са на опашката и казваме: "Ще ни продадеш ли?" и не гледаме нито цвета на кръвта, нито цвета на човека и т.н.
Аз мисля, че опасения винаги ще има и трябва да има, защото в тези страни, където това се практикува и в европейските страни чуваме как наши граждани отиват да си продават бъбреци в страни, които са членки на Европейския съюз, но ние трябва да направим крачката. След това трябва вече да съблюдаваме много строго този процес, за да няма това, за което говори колегата и мой приятел доктор Михайлов, но трябва да направим крачката, за да можем да помогнем на нашите съграждани, които се нуждаят от трансплантация. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Юсеин.
Господин Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Ваше Високопреосвещенство, дами и господа! Аз мисля, че този въпрос не е предрешен по две причини, най-малко поради две причини.
Първо, няколко часовата дискусия в пленарната зала даде възможност много обстойно да бъдат чути сериозни аргументи, мнения - професионални, емоционални, които се опитаха да очертаят всички аспекти на сложността при вземането на подобно решение. Смятам, че това, което стана в пленарната зала по достойнство дава възможност ние, като народни представители, да не се смущаваме когато вземаме решение по този въпрос, тоест ние направихме това, което трябваше да направим, така както сега в нашата комисия.
На следващо място, лично аз смятам, че всеки когато гласува го прави с дълбокото убеждение, че не изразява само своето лично мнение, а то изразява мненията на много хора, с които се е срещал и коментирал този въпрос.
Съгласен съм с господин Михайлов, че средствата за масова информация могат да бъдат един сериозен проводник оттук-нататък, когато се взема решение в пленарната зала, за да може колкото се може повече български граждани да бъдат колкото се може повече свидетели на тази публична дискусия, която се надявам, че ще продължи.
Заедно с това съм съгласен, че трябва да бъдат дадени всички гаранции за контрол, който да бъде не само професионален, не само административен, но и обществен и граждански контрол, за да няма спекулации за липса на прозрачност, за спазването на този дух на закон, който ще се приеме, както и на всички други поднормативни актове, които ще бъдат приети след неговото утвърждаване.
Лично аз ще гласувам в подкрепа на двата законопроекта, защото считам, че това, което можем да направим е да дадем законова основа всички тези няколко хиляди души, които очакват именно подкрепа по този начин на законодателя, да получат повече вяра и повече надежда, че ще живеят, което е много важно за мен не само като народен представител, а и като човек. Аз лично съм убеден и ще гласувам за двата законопроекта и защото няма по-висше благо от спасяването на човешкия живот! Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Искам само да уведомя, че господин Рупен Крикорян писмено изрази подкрепата и за двата законопроекта, тъй като му се налага да излезе по-рано.
Господин Лъчезар Тошев - председател на същата комисия в Тридесет и деветото Народното събрание. Имате думата!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Специално оценявам възможността да ми дадете възможност да говоря, въпреки че сега не съм народен представител.
В миналия мандат Комисията по правата на човека и вероизповеданията беше много активна в разглеждане на този въпрос и аз ще говоря само по етичния аспект за начина по отразяване на съгласието на потенциалните донори. Този въпрос не може да се нарече медицински, а е етичен. По него цялото общество има възможност да си каже становището като тежестта на мнението на един лекар и на друг, който не е лекар, е еднаква.
В миналия мандат дори мога да кажа, че беше мое предложението да се смени системата към тази, която въвежда съзнателно даване на съгласие за донорство и когато няма такова, да се вземе съгласие от близките. Доктор Адемов предложи прегласуване - резултатът се увеличи дори. След налагане на Ветото от Президента, повечето от народните представители отхвърлиха Ветото, за да остане тази система. След това през 2005 г. имаше един опит отново да се промени системата с два законопроекта, внесени от господин Белчилов и от господин Пламен Кенаров и доктор Китов, които получиха в комисията нула гласа "за".
Тоест, в миналия мандат комисията не подкрепяше идеята да се отмени системата за изрично дадено съгласие в полза на презумпция за дадено съгласие.
Второто, което искам да кажа - не мисля, че е умишлено, но не е коректно да се противопоставя защитата на достойнството на донора и защитата и правото на живота, защото системата за изричното съгласие съществува и в Европа и извън Европа. В Германия, Великобритания, Ирландия, Холандия съществува системата за изрично дадено съгласие. От данните, които имам от Съвета на Европа за 2004 г. в Германия са 13 донора на един милион жители, в Ирландия - 21 донора на милион; в САЩ - 22 донора на един милион жители, което значи, че там системата функционира и може да има голям брой донори, които съзнателно дават своето съгласие.
Обратният случай има в Италия и Франция, където е обратната система, където в момента се предлага да въведем - има по-висок брой донори от Германия, но по-нисък от Ирландия - 18 донора на милион е там. Най-лошо е в Гърция, където са 6 донора на милион жители, въпреки системата е "презумпция за съгласие" в тежък конфликт с православната църква.
При това положение можем да стигнем до извода, че точно системата предопределя колко е успешен процеса на донорството, а съзнанието в обществото, че системата е честна, работи, функционира прозрачно и почтено, за да могат хората сами да вземат това решение за себе си и да решат този въпрос.
В Испания, където по принцип се отчитат несъгласните, задължително се взема съгласието на близките. Съгласните не се уведомяват, тоест там има скрита форма на вземане на съгласие, а не презумпция за съгласие на близките. Това е субситуирано съгласие.
В САЩ има голяма кампания с раздаване на такива листовки, които всеки получава и навсякъде ги има и от които хората се запознават с този въпрос. Въпросите, които им се задават: "Запознайте се с фактите, вземете решение, направете Вашето решение известно на Вашето семейство!" - как да се запишат или отпишат в списъка на донорите, защото те имат право да се отпишат от списъка на донорите.
Ето защо смятам, че не е коректно да се твърди, че едната система поощрява повече донорството, отколкото другата система.
В нашето общество наистина 90 процента смятат, че донорството спасява живота и то е така, няма спор! Между 50 и 60 % от българите са готови да бъдат донори. Но също така от нашите изследвания, които получихме от Националния център за изследване на общественото мнение, показват, че огромен брой от българите желаят тяхното съгласие да бъде дадено съгласие, тоест желаят да бъдат питани и да кажат. Това е разбираемо, тъй като удоволствието, което някои изпитват от своя алтруизъм, като заявява, че ще бъде донор, го кара да бъде горд от себе си. Това е нещо, което не е без значение.
В крайна сметка смятам, че предлаганите промени не могат да бъдат бързо гласувани от парламента без да има широко обществено съгласие по тях.
Обратното - ако те се прокарат, въпреки негативното обществено мнение по този въпрос, това може да дискредитира цялата система на трансплантация в България и да не бъде полезна, а обратно - да бъде вредна.
Второ, близките да могат да бъдат уведомявани и ако в един срок не дадат възражение - писмено, на какво ще го напишат между другото в болницата, когато се намират - лаптоп ли ще имат, на хартия, или на какво? някой трябва да им даде бланка, за да подпишат. По този начин трябва да бъде направено, защото другото нещо е абсолютно неприемливо.
Последното, което искам да кажа. В Европейския съюз има Харта за фундаменталните права на Европейския съюз, приета през м. декември 2000 г. в Ница, в която текста за човешкото достойнство е в началото, тя дори стана част от текста в Европейската Конституция, приета за Европейска Конституция - тази Харта, и в първата част - чл. 1, специално се препоръчва свободното информирано съгласие на лицата, които са засегнати по отношение на процедури, описани в закона, да бъде наложена и да се забрани всякакъв вид човешкото тяло и части от него да бъдат източник на финансова печалба. Това е Харта за фундаментални ценности на Европейския съюз - документ, който е в сила в Европейския съюз и смятам, че трябва бъде отразена в нашия закон, тъй като това е една гледна точка за човечност.
Съвсем накрая искам да кажа, че в света в момента има една тенденция да се налага един утилитаризъм в областта на медицината и биоетиката дори. Тук съм взел от "International Herrald Tribune" една дискусия за това дали децата трябва да бъдат генетично модифицирани така, че да бъдат със сини очи по желание на родителите или еди как си, това е една тенденция, на която смятам, че по принцип трябва да се противопоставим, защото тя засяга самите основи на човешкото общество и фундаментът, на който е обществото. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Тошев.
Доктор Адемов изяви желание - заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да започна с това, че съм тук, за да се опитам да защитя проекта не в частта, която вие дискутирате тук, а в частта, която е свързана със синхронизирането на нашето законодателство с европейското и това на европейската общност.
Това сигурно не е случайно, защото Министерство на труда и социалната политика е това, което администрира Глава втора "Свободно движение на хора", а този проблем в нашето законодателство, който визира партньорската проверка в края на миналата година, се отнася именно към тази глава.
Това, което на мен ми направи впечатление, е, че дискусията се насочва предимно и единствено може би изцяло към частта, която касае въпроса за съгласието-несъгласието. Вярно е, че това е много важен въпрос, но няма изискване на европейските директиви, което да наложи на националното законодателство по какъв начин да бъде уреден този въпрос.
В този смисъл моята гореща молба е да подкрепим двата законопроекта, след това да подкрепим обобщения законопроект и всеки съгласно своето разбиране за решаване на този проблем да гласува по тази част, която касае непременното съгласие или несъгласие, за да не спираме законопроекта на първо четене и онези текстове от директивата, които сме задължени да синхронизираме в нашето законодателство, за да можем да отговорим на изискванията на европейската директива.
Идвайки насам се сетих за нещо, което е написано, доктор Михайлов - искам специално да се извиня за това, че по някакъв начин предизвиках някакъв дискомфорт във Вашето изказване с моята намеса, но спомням си за това, което е написано на вратата на всички дисекционни зали: "Тук е мястото, където живите се учат от мъртвите!". Има истина всъщност в това.
Всички знаем, особено тези, които са се занимавали с медицина, че в края на краищата живите отиват при мъртвите и ако трябва да направим връзка с това, което се случва сега, българският парламент се оказва днес мястото, където няма воля да помогнем на тези, които имат нужда. Защото тази дискусия, и тази пледоария, която развиват господин Тошев и господин Михайлов много трудно ще защитят пред тези 400 души, а те не са 400, а са 400 и няколко в регистъра на нуждаещите се, защото има и много други, които още са на хемодиализа - 2700-2800 души, а и пред останалите хора, които не са регистрирани.
Много точно господин Тошев спомена за това, което е казано в законите, приети през 2003 и 2005 г., но някои от тезите съществуваха и преди. Там нямаше никаква презумпция за съгласие.
Защо изключихте всички тези, които са заинтересовани от този проблем - специалистите и експертите, запознати с тази материя, защото е най-добре да се чуе и тяхното мнение, защото тяхното мнение всъщност натежа, за да върне президентът законопроекта за ново обсъждане в пленарната зала? И господин Тошев много добре знае, защото течеше един небезизвестен скандал тогава по това време. Както вече казах не е много важно всичко това.
Макар че аз съм убеден, че точно тази дискусия има полза. Не твърдя, че обръщането на този принцип ще направи така, че трансплантацията в България ще процъфти по този начин. Не само законодателното решение е в основата на този проблем. Има много други фактори, които трябва да се имат предвид.
В заключение това, което на мен ми направи впечатление е това, че много точно се дефинира какво точно значи понятието "мозъчна смърт". Има много сериозни аргументи "мозъчната смърт" да бъде установена освен клинични показатели, с инструментални показатели, така че този проблем на съвременно ниво едва ли може да има въпроси.
Това, с което по някакъв начин ще се съглася е, че трудно, след като почине един човек, защото състоянието на клинична смърт, независимо, че запазваме циркулацията, независимо от това, че запазваме сърдечната дейност не знаем дали след като липсва мозъчна функция някой друг може да изрази волята на този, който не я е изразил ante mori. Това е нещо, което буди дискомфорт, а не администрирането на проблема.
Естествено, че е важно това, което каза и господин Дилов в пленарната зала - в личните карти да има такъв запис, с който да се удостовери това, но по какъв начин? Има ли информационна система, която да разчете това? Това е усложнена процедура и ще трябва да се случи на друг етап.
Моето предложение е да приемем онези текстове в двата законопроекта, които са безспорни и свързани с регламентиране на качеството, на вземането и съхраняването на клетки и т.н.
Тази дискусия не знам защо ми напомня за дискусията за смъртното наказание - "за" или "против", не зная дали съм точен, но смятам, че има такъв прочит. Смятам, че тази дискусия не е решена никъде в света. Тя продължава. Тя е вечна и едва ли ние ще решим този въпрос с този законопроект.
Моята молба е да не спираме тези текстове, които касаят нашето присъединяване към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, Ваше Високопреосвещенство, да изразите отношението на Светия Синод.
МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, братя и сестри! Искам да заявя, че Светият Синод специално не се е занимавал с този въпрос, защото не сме имали време. Но съм тук като вярващ християнин и духовник да изразя мнението, което е мнение на Вселенската православна църква, независимо къде се намира тя.
Животът е дар Божи и всеки е длъжен да го пази. Говори се за любовта, която трябва да имаме към ближния, но преди всичко свободната воля на човека, с която е надарен от Бога и никой няма право да му отнеме тази свободна воля.
Инициативите в закона за трансплантация Православната църква ще го подкрепи и съм убеден в това, но да му се отнеме възможността да даде съгласието си, е нарушение на правата на човека и верово. Убеден съм, че при една малка открита работа може да се постигнат много добри резултати, когато се разясни на хората. Има начин, по който да се разясни на хората - дали да се гласува или други методи, които да се намерят, защото не е възприемано това. Убедени сме, че само жив човек, който е, има правото - има две очи, едното да го дари, тъкан, да дари, но да се наруши неговото здраве и той да почине, защото ние гледаме човека като тяло, докато той е в този свят. Животът продължава и зад гроба. Ние сме убедени в това, защото в това ни убеждават светиите. Защото независимо къде се намира човекът, търси помощта на светия, живял преди близо 2000 г. и чудесата продължават да стават, независимо от времето.
На мен ми се струва и съм убеден, че трябва да се разясни на хората, да се поиска изричното съгласие, а когато се разясни, че българската православна вяра - Господ Исус Христос казва, че няма по-голяма любов от тази да дадеш душата си за своя ближен. Но не е имал предвид неговия живот. Има голяма разлика в това. Смятам, че след като има подход за мълчаливото съгласие по административното производство, което е на съвсем друга основа, а тук става за съвсем друго - за душата на човека, докато човека е жив, има възможност да се изправи, докато като му се отнеме възможността, той не може да се изправи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, Ваше Високопреосвещенство.
Съжалявам, че няма представител на Главно мюфтийство - те също бяха поканени.
Мисля, че можем да дадем думата на доктор Иванов, за да отговори на поставените въпроси.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря за дадената ми възможност.
Аз искам преди да започна отговорите на въпросите, остро да протестирам върху думите и изказването на доктор Михайлов, от които думи прозвучаха обида за цялото българско лекарско съсловие, тъй като той като лекар, че трябваше да защити достойнството на колегите. Нещо повече ние чухме обидни думи и думи, които не са достойни да бъдат произнесени за българския лекар в нашето общество.
Затова ще моля доктор Михайлов до оттегли тази част от думите, където определени доктори и лекари - Вие нямате право да се изказвате по този начин в тази зала. Вероятно Вие сте член на Лекарския съюз, за което аз изключително остро искам да отреагирам, защото не може Вие да се изказвате лекар, независимо че не сте клиницист. Не може да се изказвате така в тази зала. С тази забележка, ако на господин Сотиров можем да простим някакви негови незнания в областта на анатомията, то на Вас не е позволено. С тази забележка ще премина към въпросите, които бяха отправени. (Реплика на народния представител Иван Сотиров.)
Благодаря Ви, нямате думата. Има председател.
По въпроса за информираността на обществото, аз изнесох данни за това, че нашето общество е информирано и това показва Националния център за изучаване на общественото мнение и ако внимателно бяха слушани тези резултати щяха да прозвучат за всички, които казват, че нашето общество не е подготвено.
Като коректив за това, което говорим, и за това именно, че ако самият пациент не е информиран, то неговите близки при всички случаи ще бъдат информирани. Така че съгласието по подразбиране, за което ние говорим до момента, не го назовахме, ще може да бъде коригирано от неговите близки дори да се прояви и грам съмнение у неговите близки, че има нещо нередно, те биха могли да спрат този акт. Затова мисля, че законопроектът, който тук се предлага, би могъл да спре всякакви опити за манипулативни действия от която и да е страна.
По въпроса за екстрени ситуации. В случаите, както бе зададен - катастрофи или други екстремни ситуации, грижата за спасяването на пациента е основна грижа и всеки лекар се грижи за пациента до мига, в който настъпи мозъчна смърт. Веднага отварям скоба, че за всички присъстващи, че нашият народ е доста добре запознат с мозъчната смърт.
Считам, че бяха засегнати в по-голямата си част неща, които касаеха европейското законодателство. Аз исках за примерите, които бяха дадени - с 4 държави от Европейския съюз, аз изброих 12 държави за начина, по който ние предлагаме за България да бъде уреден този проблем. Това е за това как е уреден въпросът за трансплантация на органи в европейските страни.
Считам, че темата на днешния разговор беше изключително полезна. Чуха се становища и различни мнения. Доволен съм, че чух и представителя на Светия Синод, тъй като в изказването в четвъртък прозвуча един цитат от господин Иван Иванов, който цитираше официално мнението на Светия Синод, а сега ние чухме, че такова мнение и официално становище няма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По повод на така острата реакция на доктор Иванов, аз не смятам, че той пристъпи етичните норми в това отношение, но понеже все пак беше една твърде остра реакция, аз бих предоставил думата на доктор Михайлов, ако разбира се иска да вземе отношение по казаното.
Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Ще ви кажа сега - този тон е шантаж в дебат! Така се плашим взаимно, все едно, че ще успеем. Колегата вносител ми вмени вина да съм твърдял, че българските лекари ще се втурнат да злоупотребяват с кадаврите, защото са меркантилни. Това е глупост! Като глупост, може да бъде прекрачена снизходително, което и ще направя.
Няма да кажа, че съм казал това или че не съм казал онова! Казал съм обаче, че има опасения. Казал съм, че ако човек мисли за тези хора, които се нуждаят от трансплантация, той трябва да промисли всички условия и обстоятелства, които ще направят трансплантацията възможна, които ще дадат възможност на тези хора да оцелеят.
Сега срещу господин Адемов нещо, който е друг тип човек, с друга интонация и с друг тип разумност. Не е добре, господин Адемов, да се разполовяват участниците в тези дебати на такива, които са угрижени за живите, и на такива, които са угрижени за мъртвите, но са безразлични към живите. Това се нарича, даже в официалните документи, които аз имам тук, по тази проблематика - "шантаж на съвестта".
Ние спорим не за това дали живите, които се нуждаят от трансплантация, имат право и дали ние не трябва да направим всичко, а спорим върху това как. Спорим върху това как! И казваме следното - че, ако дебатът се претупва,ако той се води несръчно,ако той се води не много бих казал честно, защото не е достатъчно публичен; защото визира отдавна преодолени мнения; защото не запознава обществото и т.н. никаква законова промяна няма да успее да снабди тези, които чакат, с органи за трансплантация. Ще се провали процесът, защото ще създаде недоверие.
Знаете ли, ако в четвъртък на обяд този законопроект беше приет, и след един месец бъде публикуван в "Държавен вестник", мълниеносно целият български народ става донор, без да е информиран осъмва донор! Това ще излезе в пресата, ще бъде дискутирано от всяка гледна точка и тогава към всички, включително към медицинското съсловие ще подходят с предубеждение, каквото те не заслужават.
Разбира се, обществото трябва да бъде подготвено, трябва да създаде донорска култура. Ние като Народното събрание, като депутати, като Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще трябва да се погрижим след гласуването на този законопроект, да се случи това.Ще ви моля оттук нататък да не говорите за тези, които държат на информираното съгласие като за хора, които са безразлични към съдбата на живите, което си позволявате да правите. Нямате право да го правите!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Давам думата на господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Провокиран съм от това, че темата компилира много и различни аспекти от чисто медицински, през етични до чисто морални. Доколкото става въпрос точно за такива неща, аз искам да успокоя аудиторията по някакъв начин като кажа, че се намираме в хипотезата на първо четене, което дава възможност утре при съвместяването на двата законопроекта и задълбочаване на дебатите между първо и второ четене все пак комисия като тази да се опита да даде формула, която възможност на човека да отговори сам за себе си на фундаменталния въпрос - коя е доминантата при него самия, индивида между желанието да бъде спасен и желанието да спаси. Защото това е фундаментът на този спор и той не е нито правен, нито медицински, а е наистина морален. И ако българският парламент намери възможност, в това число с нещата, върху които акцентира и господин Сотиров и доктор Михайлов, и Негово Високопреосвещенство да даде възможност на човека да отговори на таз0и морална дилема, защото това е морална дилема - искаш ли да бъдеш спасен, трябва да бъдеш готов да спасиш. Мисля, че това ще направи услуга на хората, които по една или друга причина на тези, които ми се случва – не дай си Боже да им се се случва, да им се случи, но се случва да получат медицинска помощ и същевременно да я получат така, че никога да не бъдат притеснени от факта на това съгласие или несъгласие. Тоест, българският парламент в момента е с отворени възможности. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сунгарски.
Уважаеми дами и господа, след като изслушахме становището на всички присъстващи членове на комисията, включително и на председателите на тази комисия в предишното и по-предишното Народно събрание, също така и на Негово Високопреосвещенство считам, че можем да смятаме дебатът за приключен.
Първо ще подложа на гласуване Законопроектът, внесен от народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов, който е първи по време, като разбира се ще отбележа, че подкрепата за този законопроект господин Рупен Крикорян изрази писмено, както и за следващия законопроект.
Подлагам на гласуване Законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов.
Гласували 7 народни представители - "за" - 5, "против" - 2, въздържали се няма.
С това гласуване законопроектът е подкрепен на първо четене от Комисия по правата на човека и вероизповеданията
Подлагам на гласуване Законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерски съвет.
Гласували 7 народни представители - "за" - 5, "против" - 2, въздържали се няма.
И този законопроект е приет на първо гласуване от нашата комисия.
ИВАН СОТИРОВ: Колеги, аз щях да се въздържа, ако тук не бях чул изказването на господин Адемов и на един от вносителите, с надеждата, че на второ четене ще бъдат вкарани сериозни гаранции за защита на личната воля на българските граждани.
За съжаление това, което прозвуча в пленарната зала го чух и тук - явно се цели да бъде приет този закон по тази процедура, която се предвижда, без съществени корекции, с които по същество да не можем да говорим за донорство, защото донорството защита личната воля, а за експроприация на органи, като се разчита, че голяма част от българските граждани няма да бъдат информирани и няма да им бъдат дадени гаранции за това, че тяхната лична воля ще бъде в някаква степен спазена. Това са моите опасения и за съжаление това, което чух от господин Адемов, го потвърждава. Бърза се в името на тези хора - действително това може да бъде прието като един морален шантаж, които действително имат проблем. Ние всички сме съгласни, че техният проблем трябва да бъде решен и че трябва да защитим живота на тези хора, но се приема с "Чужда пита - бащин помен!". Цели се действително да се приеме един закон, при което действително в името на едни хора да бъдат нарушени правилата и свещеното право на български граждани. Аз категорично това няма възприема.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Уважаеми народни представители, предлагам точка Разни да отпадне. На следващото заседание ще се занимаем с точка Разни.
Ще дам думата на Негово Високопреосвещенство, защото не мога да му откажа думата, защото поиска една минута.
МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ: Благодаря.
Българската православна църква няма становище, поради това че ние в петък за първи път бяхме уведомени за този закон. Светият Синод не може да се събере толкова бързо. Това, което ви казах не може да бъде по-различно, защото ние не можем да бъдем различни от другите православни църкви. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ: Само едно уточнение да направя по този въпрос, господин председател.
Господин Иван Иванов беше много коректен като цитира, че в предишния парламент по предния законопроект имаше становище на Българската православна църква, а не за сегашния законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, ако няма нещо друго, което да е много спешно, благодаря ви за участието.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ
Стенограф:
Катя Бешева