---

П Р О Т О К О Л
№ 23
На 28 септември 2006 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128/13.09.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 602-01-83/13.09.2006 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 15 часа и ръководено от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков и заместник-председателя господин Трифон Митев.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Затова ми позволете да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с предложения

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128/13.09.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 602-01-83/13.09.2006 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

Има ли по дневния ред някакви възражения и съображения? Няма.
Считам, че дневният ред е приет.
Преди да започнем по същество, искам да помоля за извинение, но в момента тече заседание на Комисията по правни въпроси. Има два въпроса, по които аз проявявам особен професионален интерес и чувство за отговорност. Затова ще трябва по-голямата част от заседанието да бъда в тази комисия, поради което помолих господин Трифон Митев да ме замести. Но в самото начало ще мога да започна днешното заседание.
Ако няма някакви предварителни процедурни въпроси, започваме с
ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128/13.09.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители.
Виждам от вносителите госпожа Антонела Понева, която ще представи законопроекта.
Имате думата, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратка. Последните поправки в Закона за трансплантациите предизвика широк и доста остър дебат както в парламента, така и сред обществеността. Стана достояние на всички нас скандалният договор с “Алтдевелтмант”, който е сключила българската страна – договор, в който има клаузи, които са в противоречие с много нормативни актове в България, и за съжаление, който не може да бъде развален, именно поради много утежняващи обстоятелства, които фигурират в него като ограничителни клаузи. Затова именно ние внасяме тези изменения и допълнения в този закон, които ще прекратят възможността за спекулации именно по тази тема.
В чл. 19, ал. 4 – там, където казваме, че “съдебно-медицински експерт” трябва да се замени с “главния прокурор”, мотивите ни за това са, че съдебно-медицинският експерт не е разследващ орган. Тук става дума за съдебно-медицински случаи, които подлежат на съдебно-медицинска експертиза, за случаи, които смъртта е настъпила при неизяснени обстоятелства, или е обект на престъпление. В такъв случай съдебно-медицинският експерт, който от една страна участва в екипите за експлантация на тъкани, от друга страна, трябва да даде разрешение да се извърши тази експлантация, виждаме, че тук има конфликт на интереси, който не позволява именно и единствено съдебно-медицинският експерт да даде това разрешение.
Направихме справка със законодателството в други държави, именно поради това предлагаме “Главният прокурор”, така както е във Франция – главният прокурор дава разрешение за експлантация на тъкани и клетки от случаи, които подлежат на съдебно-медицинска експертиза.
В другите текстове, в които предлагаме промени, това е чл. 36, а именно след думата “органи” да се добави “и тъкани”. Това е защото за трансплантация, експлантация на органи и международен обмен на органи има един строг режим, който не позволява и е законово уредено, така че да не може да се спекулира и не могат да се извършват злоупотреби. Затова предлагаме тъканите, които са обект на тази международна търговия и за съжаление чрез този договор, за който стана дума преди малко, всъщност България стана един от най-големите износители на тъкани и клетки без от тази дейност да се покриват нуждите на страната. Именно затова предлагаме и тъканите да са под същия режим, както и органите, за да може да се осъществява международен обмен, тогава когато българската страна – Република България, е сключила международен договор, а не само с разрешение на министъра на здравеопазването, както е в момента режимът за международен обмен на тъкани и клетки.
Това са всъщност промените, които предлагаме. Казах какви са мотивите. Ще очаквам въпроси, ако има такива. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Преди да открия дискусията, само да спомена, че има становище от Министерството на здравеопазването, което преди малко ви беше раздадено. Аз имах възможност и малко по-преди да се запозная с него, като от това становище, както личи, Министерството на здравеопазването не подкрепя направените промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Разбира се, това нищо не означава – ние сме тези, които ще вземем решение, макар че сме една подпомагаща комисия, автономно – дали подкрепяме, или не подкрепяме този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Ако позволите, един въпрос към представителя на Министерството на здравеопазването. Имаме ли информация и какво е мястото на България всъщност в този обмен на органи и тъкани?
МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Така, както е поставен въпросът: “Какво е мястото?”, е доста общо. Аз мога да ви кажа, а и вие сте запознати по редица въпроси, които бяха поставени от министъра и той отговори в пленарната зала, че през последните няколко години се изнасят големи количества тъкани от страната. Това са предимно костно-сухожилни тъкани, които обработват и преработват в САЩ, в една от най-големите фирми в света “Остеотек” и една малка част от тях действително се връщат като готови преработени продукти в страната. Тези въпроси многократно са дискутирани. Ясно е, че в случая не може да се говори за баланс, но и не би трябвало да се говори за баланс. Защото даряването на тъкани в крайна сметка е доброволно, а нуждите на страната са напълно задоволени от такъв вид присадки от човешки произход.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Енчев.
Има ли други въпроси към вносителите или към експертите, или към другите гости?
Имате думата по самия законопроект.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз считам, че отново се връщаме към един много продължителен дебат, който направихме всички във всички комисии по линия на този законопроект, и ми се струва, че този път трябва да бъдем максимално кратки и максимално обективни, за да вземем едно правилно решение, което да даде възможност на закона да се приложи.
Не ми се струва разумно, повтарям специално думата “разумно, въобще в закона да няма някакво визирано време, в което да се осъществява тази експлантация. От тази гледна точка смятам, че “разумно кратък срок” с дадените обяснения в закона би следвало да остане. В този смисъл аз просто изразявам и становището си, че няма да подкрепя тази част от предложението.
Освен това искам да кажа, все пак всички останали предложения са мотивирани с презумпцията на съществуващия сключен договор с някаква фирма. Аз не визирам дори името й, макар че то е написано в мотивите. Мисля си, че не може един сключен договор да обръща нашето внимание спрямо закона. Тоест, законът е закон и ако има някакво нарушение с този договор, който е сключен, това би следвало да рефлектира именно върху договора, а не обратно върху закона. Затова ми се струва, че бяхме прецизни, когато гласувахме в залата приемането на закона съвсем неотдавна. Затова ще си изразя становището, че ще се въздържа по тези предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Професор Камбуров, имате думата да се изкажете, като един от вносителите.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: От медицинска гледна точка “разумно кратък срок” няма. И в юридически аспект, такъв срок няма.
Миналата седмица аз зададох на министър Гайдарски един въпрос във връзка с една статия, която излезе в пресата и по-специално по “Асошейтед прес” на 16 юни т.г., която касаеше въпроса за трансплантациите. По-специално тя е озаглавена “Индустрията с човешка тъкан се превръща в голям бизнес”. Тя е озаглавена по този начин от двама автори, компетентни в тази област.
Само три неща ще отбележа и казах на министъра по този въпрос, че в момента има рязко занижение на донорите в света. Те не варират повече от 18-20 хиляди души.
Второто нещо, което прави впечатление е, че търговията с човешка тъкан е проблем с усложнен характер и поради закон, налагащ забрана върху продажбите и покупките на човешките тъкани и клетки, това създава проблем.
Третото е, че за 2005 г. Компаниите, занимаващи се с тази дейност, са отчели годишен чист приход около 363 милиона долара.
Разбира се, че аз нямам против това да се развива такава търговия, но тя трябва да бъде базирана на правила във всички случаи, и на строго определен регламент.
Затова понятие, като “разумно кратък срок”, аз не мога да приема. Затова го отхвърлям. В медицината подобно понятие няма.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, професор Камбуров.
Предизвикахте ме, понеже споменахте, че в медицината понятие, като “разумно кратък срок” няма, а пък казахте, че и в правото няма. Тук вече ще кажа, че има. И подобни норми, като “разумен срок”, “Разумно кратък срок” има изключително много. Те се наричат “used ekvum” – относително определени норми, които дават възможност на този, който прилага закона във всеки конкретен случай да съобрази кое е всъщност разумното. Защото в един случай може да се окаже, че е разумно краткият срок е 24 часа, а в друг случай, че един такъв срок е една седмица. Така че подобни норми в правото има, изобилства правото. А по същество – дали това е приложимо тук, или не, това вече е втори въпрос. По него аз не споря.
Нещо, което ми прави лошо впечатление, непрекъснато през годините, в които съм в Народното събрание, е една практика, която продължава непрекъснато и на която съм принципен противник. Всеки път, когато имам повод, ще го казвам и това е стихийната работа по законодателството. На 1 септември т.г. беше публикувано изменението и допълнението на този закон. Сега сме 28-ми септември. Не е минал и един месец и ние тръгваме да искаме нови изменения, поправки и допълнения. Това нещо е наистина само по себе си нетърпимо, като процес на един такъв отговорен орган, като Народното събрание, който трябва да законодателства. Не може всеки месец, на всеки два месеца ние да променяме законите, които приемаме.
Аз лично по същество на този закон, смятам да се въздържа.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТО КУМАНОВ: Професор Герджиков, уважаеми колежки и колеги! Благодарим заедно с доктор Енчев – главен експерт в нашето министерство, да присъстваме на тази отговорна среща.
Бих желал да кажа следното нещо. Бидейки в този процес на трансплантациите в България от 1969 г. и досега, съдбата отреди, никога в България досега не са се продавали или са се изнасяли човешки органи. Не са! И в миналото, и сега, и в бъдещето! Това е истината!
Струва ми се, че има едно неразбиране що е орган, що е тъкан. Предполагам, че присъстващите тук са наясно по този въпрос.
Относно договора, който е сключен между Американо-френската и прочие фирма “Остеоцентър” с бившата структура, която се казва “Бултрансплант”, сегашната Изпълнителна агенция по трансплантация, като държавна административна единица няма нищо общо и тя не се явява строг последовател, следовник на това предишно дело.
От тази гледна точка и аз, като лекар и като човек, съм си задавал следния въпрос – че трябва да не мислим правилно, след като душата е отишла вече в небитието да оставим костите да отидат в земята за вечни времена. Очевидно е, че с нашето министерство трябва да се намерят съответните правила и норми, в които Агенцията по трансплантация няма да се явява партньор, а като държавен орган за развитие, но и за контролиране на цялата тази дейност. Оттук вече професор Камбуров се явява този израз на “Разумната достатъчност” по военному или както тук пише “необходимият срок”. Срокът за един черен дроб да се присади са 3-5 часа. Срокът за едно сърчице е 5-6 часа. Бъбрекът търпи много невежество и може да седи до 72 часа. А костите и другите тъкани могат да стоят и 12 часа. И ето тук трябва да се намери законодателно и по съвест оправданието на съществуването на този израз. Така че той не е еретичен и би трябвало да стои тук.
Що се касае до едно друго предложение тук, едва ли не на всички тези процеси да участва и главният прокурор, очевидно това е нещо немислимо. Все едно, както някои мислеха едно време, общопрактикуващите лекари да бъдат на разположение 24 часа на своите клиенти, пациенти или болни, както и да ги кажем там. Това очевидно не може да стане. И веднага искам да кажа, че съдебният медик не получава нито един лев, когато прави съдебно-медицинска експертиза и когато трябва да се вземе орган – бъбрек, за трансплантация. Примерно самозастрелял се човек преди 3 месеца в Плевен, съдебният медик е там, за да може да ни подпомогне, за да вземем органите и час по-скоро да се направи трансплантацията, като въпреки закона и в бъдеще близките са там, ако ги няма – се чака, за да дадат своето съгласие. Така че съдебният медик, заради тази си дейност – органната трасплантация, той не взема нито един лев.
Що се касае до тъканите, разумното, което “Остеоцентърът” беше направил, или го е направил, то е да предложи на близките на починалия постмортални грижи – не да им дава пари на ръка, а в съответната погребална агенция – там, да внесе парите. В този сложен процес на вземане на тъкани и кости – те са измислили тази тарифа, някъде около 140 лв. Но това е процес, пак казвам, за който не се бърза, за който без съгласието на близките, нищо не може да се направи.
Ето искам да споделя тези няколко думи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Куманов.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Доктор Куманов, Агенцията по трансплантация е правоприемник на “Бултрансплант” и в този договор, за който става дума, ясно пише, че е валиден и за правоприемниците. Така че не казвайте това, че се обезсмисля договорът с приемането и трансформирането на “Бултрансплант” в агенция. Този договор важи и за вас със същата сила, с която е важал и за “Бултрансплант”. Там има скандални клаузи, които казват, че за висока продукция за експлантация, пак искам да кажа, не говорим за органи – органи не споменаваме, говорим само за експлантиране на тъкани, а не за органи. Ние не сме против трансплантацията. Разбира се, с огромно желание сме да бъде този процес максимално добър и в България, но извън нашите коментари е трансплантацията на органи. Говорим само за експлантация на тъкани. В този договор се казва, че персоналът лично получава бонуси за висока продукция за експлантирани тъкани. На какъв език да го преведем, за да ни е ясно за какво става дума?
Що се отнася до съдебно-медицинските случаи, след като във Франция може главният прокурор на републиката да дава разрешение, защо тук да не може? След като МВР превежда доста големи суми, за да се извърши тази съдебно-медицинска експертиза, а тя е твърде опорочена и компрометирана, след като трупът първо е дезифенкциран, обръснат, подготвен за експлантация, експлантирани са тъканите и едва след това се прави съдебно-медицинската експертиза.
Освен, че ние в нашата парламентарна група разговаряхме, имаме и писмени факти, именно от такива медици, както и от близки на починали при неизяснени обстоятелства, именно това се случва. Имаше и предавания – не едно и не две, по телевизията, последното беше в неделя, ако сте успели да го гледате, там имаше лекари, които са се занимавали с това и потвърждават това, което ви казах преди малко. Така че един друг регламент за експлантирането на тъкани от съдебно-медицински случаи, смятам, че е изключително належащ, за да може – ние тук говорим за нещо различно, няма представители на МВР, за да кажат колко е важно следствието да не бъде опорочавано. Затова ние наблюдаваме случаи, при които 2 години да не може да се установи причината за смъртта, да не може да се проведе една експертиза, да се изпращат материали за ДНК в чужбина, защото апаратурата тук няма нужната чувствителност, при положение че трупът наистина е обработен по начин, по който се затруднява, даже става невъзможна съдебно-медицинската експертиза.
Госпожо Любчева, Вие казахте, че разумно краткият срок Ви се вижда добро, но това именно е вратичката, която се отваря, за да може никога да не се стигне до това писмено несъгласие. Този разумно кратък срок може да бъде определен от самите лекари, независимо какъв е той и да няма нарушение на закона, ако не бъде представено писменото несъгласие, ако е изтекъл този разумно кратък срок. Ето виждате една врата, която дава възможност за спекулации.
По отношение броя на тъканите – това го казвам към доктор Енчев, който в началото каза, че министър Гайдарски ни отговори на един въпрос, че 100 процента от експлантираните тъкани от 2003-2006 г. са изнесени и обработени в САЩ и само 223 алограф-продукта са върнати в България, но като закупени, а не като задоволяващи нуждите и обезпечаване за това, че огромен брой – над 17 хиляди, тъкани са експлантирани и изнесени в чужбина от български донори. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Понева.
Заповядайте.
МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Бих искал да поясня някои неща, защото неточни информации се подават.
Първо, по отношение на този договор, който е очевидно причина за създаване на законопроекта, по общо мнение и на министерството, изнесено от министъра в пленарната зала, този договор не функционира. Той практически не е функционирал. На базата на този договор не се изнасят тъкани. Този договор е правен от 2000 г. За това време от 2000 г. са започнати дейностите, аз съм жив свидетел. През 2002 г. е подписан, след като е създаден през 2000 г. “Бултрансплант” с едни намерения, които не са се реализирали. Така че той практически не представлява никакъв проблем.
Другото, което искам да кажа е, че “Остеоцентър” не е единствената фирма в България и единствената структура, която се занимава с експлантация на тъкани. Тя е единствената структура, която изнася тъкани, но експлантация на тъкани се извършва на много други места. Примерно, отделението “Тъканна банка” в “Пирогов” от десетилетия се занимава с тази дейност. Именно то осигурява едно голямо количество тъкани за българските пациенти. Такива структури има във Варна, в Пловдив, в “Царица Йоана” и на други места.
В случая тъканите се даряват, отново искам да повторя, съвсем доброволно от гражданите. Те не се вземат насила. Не се вземат в нарушение на законодателството и се изнасят пак по силата на законовите разпоредби. Знаете, че през последните години те са много стриктни, напълно хармонизирани с европейското право и в това отношение не би трябвало да има никакъв проблем.
Другото, по отношение на “разумно краткия срок”, Вие виждате становището на министъра. Премахването на този термин от текста на чл. 21, именно ще даде възможност безконтролно да бъдат вземани тъкани, веднага след като се уведомят пациентите. Значи вие искате да се заличи, а заличи ли се, веднага след съобщаването могат да се вземат и тогава вече няма никакъв съд. Това, доколкото разбирам, работи против вашата основна идея и би трябвало да се съобразите. То ясно е написано в становището на министъра.
По отношение на главния прокурор, знаете, че съдебно-медицинските експертизи се извършват на основание ГПК и се възлагат от органите на предварителното производство, прокуратурата или съда. Главният прокурор няма пряко отношение към възлагането. Този, като възлага експертизата, той има интерес от резултата от нейното провеждане, от нейното качествено провеждане, контролира тази дейност. А съдебно-медицинският експерт, който е поел отговорността и задължението, е длъжен да спазва всички изисквания и в крайна сметка той е човекът, който на експертно ниво да прецени могат ли да се вземат тъкани, или не могат. Защото това решение е съобразяване с една доста голяма констелация от медико-биологични и други условия, включително и правни, включително и изискванията на възложителя на експертизата, за да може да се разреши една такава експлантация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Енчев.
Професор Камбуров, заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин Енчев, Вие медик ли сте?
МОМЧИЛ ЕНЧЕВ: Да.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Защото засегнахте един въпрос, който засяга директно моята специалност.
Първо, искам да Ви кажа, че в Пловдив и във Варна никога не е вземано кост от труп. Взимана е т.нар. автокост от самия болен. Това е редовна практика всеки ден, която се работи.
Второ, Костната банка в “Пирогов” е създадена 1960 г. от проф. Мечкарски и проф. Иван Андреев. Така че това не е нищо ново в края на краищата. Но там се прави замразена кост и се прави лимофилизирана кост.
(Председателят Огнят Герджиков излиза от заседанието на комисията, за да участва в заседанието на Комисията по правни въпроси.)
Така че общо взето въпросът не трябва да се политизира до такава степен, а трябва да се изведат отново много важни принципи.
Аз съм възложил на Агенцията по трансплантация да прегледа отново този договор, за да видим това, което куца в него и това, което можем да подобрим. За да не ми отговори министърът на мен, ние се познаваме с него достатъчно отдавна, това означава, че договорът не е във вида, в който трябва да бъде.
Позволете ми да изчакам господин председателя.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Професор Герджиков отиде на заседание на Комисията по правни въпроси.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Съжалявам, тогава много неща се обезсмислят. Защото това е един авторитетен юрист, когото аз дълбоко уважавам и исках да споделя няколко неща с него.
Колкото до съдебно-медицинският експерт, прав сте като казвате, че ГПК дава разрешение. С проф. Куманов сме тук университетски преподаватели. Аз, колега Енчев, не мога да искам разрешение от един лекар – съдебен медик, назначен преди 5 месеца. Аз не мога да искам от него разрешение. Защото ще стане така, както стана в случая в Благоевград с двама наши колеги и тогава трябваше да се намеси проф. Аданов, петорна експертиза и т.н. и т.н. Аз казах и на министъра, че насочването на контингента в съдебната медицина, защото не са обект на предварително производство, обект на разследване на органи на дознанието, следствието и прокуратурата. Тези трупове са под юрисдикцията на разследващия орган. Така че не е необходимо да ви обяснявам какво трябва да се направи, когато трябва да се прави експлантация, по какъв начин да се подготви крайникът, по какъв начин трябва да се експлантира костта, къде да се изпрати и т.н.
Още един въпрос, касаещ чл. 37, който казва, че министърът и съответно председателят на Изпълнителната агенция по трансплантации, в случая проф. Камбуров, трябва да дадат разрешение, след като се задоволят нуждите в страната. Вие знаете ли колко трансплантациите са направени – алографски, през последните две години? Знаете ли тази работа?
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Нека да Ви помоля, да не преминаваме към диалог.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Аз ще ви кажа – във Варна - нито един. В Клиниката по костни тумори, където се прави най-голямата трансплантация на костна тъкан в Горна баня – нито един. Професор Брусарски – лично с него говорих – 2 случая; Тифчев ми е казал – 14 случая. Какво правят тези? Или голяма част от тези така наречени алографски препарати вие ги предоставяте при томори от рода на ехондромите, които запълват фаланги и метакарпални кости. Ние трябва да знаем това нещо. Защото в края на краищата това, което се взема от “Пирогов” то се плаща. И замразената кост – плаща се също така; илиюфилизираната кост, а това не може да не касае народните представители и хората, които са обект на това лечение. Ако аз седна с вас да говоря по въпросите на трансплантацията, абстрахиран съм от органната трансплантация, по която проф. Куманов е експерт, но по отношение на експлантацията на тъкани има много да си говорим, тогава - и за френското законодателство, което се опитвате да го вкарате тук по този начин, лошо законодателство няма в края на краищата и за този за този злополучен договор, в който има клаузи, които са недопустими – тогава проф. Куманов не е бил директор на изпълнителната агенция, и за много, много други неща.
Тази бих казал създадена фондация на същия адрес, която финансира хората и парите, които се дават на близките – това, което е недостойно за мен и т.н. Да не говоря за съдебните лекари, колегите ни знаят, че получават по 120 лв. на труп, а в случаите, когато има повече от 5 случая на месец, те получават по 150 лв. А това е просто недопустимо. Аз просто седя и се чудя! Трябва да е ясно, защото въпросът, подчертавам, не е въпрос на някаква политика. Нищо подобно! Това е въпрос на морал и т.н. и т.н. Един медик със стаж на три месеца на мен ще ми даде разрешение - това не може да стане! За това е било! Може би мярката е много висока – не в главния прокурор, има си прокурор, има си експерти към съдилищата, които посочват трима души, които могат да дадат разрешение – съдебни медици с 15 години трудов стаж, специалисти, а той - без специалност, ще ми дава разрешение!? Това нещо не може да стане въобще! Как така?
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Има ли други желаещи от колегите да се изкажат? Или от гостите? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, народните представители членове на комисията, които са съгласни със законопроекта, да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 7. Благодаря.
Благодаря на гостите за тяхното участие в днешното заседание.





Уважаеми колеги, преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 602-01-83/13.09.2006 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по европейска интеграция.
Предлагам в началото да дадем думата на представителите на МВР и Министерството на финансите.
Заповядайте.
ГАБРИЕЛА ТЕОФАНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, предлаганите изменения и допълнения в Закона за личните данни са продиктувани от необходимостта от постигане на пълно съответствие на българското законодателство с европейските изисквания в сферата на защитата на личните данни.
Настоящият Закон за защита на личните данни въвежда различни изисквания на Европейския съюз в тази област, но България е поела ангажименти към Европейския съюз и съгласно тях се изисква пълно въвеждане на някои от изискванията на Директива 95/46 на Европейският парламент и на Съвета и това беше препоръчано в последния Мониторингов доклад през м. Май 2006 г. на Европейската комисия. Същите изисквания бяха направени по време на партньорските проверки от европейските експерти през м. Февруари 2006 г. в областта на правосъдието и вътрешните работи. В резултат на направените препоръки е изготвен настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личните данни. Бяха проведени технически консултации през м. Юли т.г. в Брюксел с представители на няколко ведомства – Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, на Министерския съвет, на парламента включително и бяха съгласувани текстовете с европейските експерти.
По-накратко ще кажа, че предлаганите изменения са насочени към конкретизиране на приложното поле на Закона за защита на личните данни, за да се постигне по-пълно съответствие с европейските изисквания, и по-конкретно чл. 1, ал. 5 от закона. Въвежда се по-опростена процедура за регистрация на администраторите на лични данни, тъй като това значително ще улесни дейността на самата Комисия за защита на личните данни.
Друго съществено изменение е, че се гарантира дейността на Комисията за защита на личните данни, като е предвидено тя да стане първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Това беше препоръчано изрично по време на последната партньорска проверка.
Променя се дефиницията за “лични данни” в съответствие с най-добрите европейски практики.
Други промени в закона са от правно-технически характер. Изцяло, според нас, е подобрен настоящият закон.
Това е накратко, което бих могла да кажа. Ако имате някакви по-конкретни въпроси, може да ги поставите.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Аз искам да поставя едно възражение към § 7 с новата ал. 4 относно възнагражденията. Може би и комисиите и Народното събрание отворихме една врата, с която започнаха да се предлагат критерии за възнаграждения “90 % от възнаграждението” от единия председател, после “90 % от възнаграждението на другия председател”. Искам остро да възразя за това, че председателят на Народното събрание става мерило за финансово възнаграждение. Това просто не може да стане. Бих ви предложил да оттеглите този текст. Сигурно има други възможности – на Министерски съвет, на Министерството на финансите, за да се увеличава възнаграждението на хората. Но не и да принизяваме длъжността на председателя на Народното събрание. В този смисъл ще го кажа и в пленарната зала.
На следващо място, във връзка с § 26, с новите алинеи 5 и 6 и измененията в ал. 3, ще задам въпроси за следното.
Първо, какви възнаграждения получават администраторите при налагане на глоби от 20 хиляди лева? И ако трябва да има глоба от 20 хиляди лева, просто го уволняваме. Това е защита на лични данни. Или може да работи, или не може да работи. Като го глобим, какво ще се промени в поведението му. И как могат да се неутрализират последиците от неговата недобросъвестна дейност? Дали са 2 хиляди или 20 хиляди лева, те не решават въпроса.
Второ, какъв е критерият за определяне на тези глоби? Дали са 2 хиляди, или 20 хиляди?
Трето, в новите алинеи предлагаме до 20 хиляди лева, а в ал. 3 намаляваме всъщност глобите. Става дума за намаляване от 5 хиляди лева на 2 хиляди лева и от 30 хиляди лева на 20 хиляди лева? Изобщо каква е политиката в това отношение?
Четвърто, мисля, че и двете министерства участваха в работата и подготовката на последните изменения, които са в сила от 12 юли 2006 г. Сега разбирам, че още много неща в нашето законодателство трябва да се поправят. Действително, както преди малко за предишния закон, проф. Герджиков – и по този, и по други закони сигурно, вече една година се въртим около 2-3 законопроекта, само ги променяме. Можем ли да очакваме други промени след това?
Имате думата, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, директивата е от 1995 г. Законът е приет 2002 г. От тогава – 2002 г., 2004 г., 2005 г., 2005 г., 2005 г., 2006 г. и сега още веднъж – 2006 г. Аз съм член на тази комисия от 1997 г. Тъй като или някой в състава на комисията или в министерствата не разбира същността на въпроса, или някой от Европейската комисия се подиграва с нас като държава, респективно с нас, като комисия – ние само да променяме и да изменяме! И в тази връзка, защото съм член и на другата комисия, която е водеща по този законопроект, ще предложа тези настоящи изменения да бъдат изпратени за експертиза и там да си кажат мнението, за да не си играем ние през два месеца с този закон, за промени и т.н.
Аз ще гласувам, защото уважавам нашата администрация. Но ви казвам, че в другата комисия ще предложа експертиза. Ако колегите от нашата комисия са съгласни с моето мнение за тази експертиза, да се включи в протокола. Благодаря ви за вниманието.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Имате думата, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин Митев.
Аз искам все пак да попитам – знам, че сигурно ще бъде риторичен моят въпрос, но ако правилно съм разбрала, тъй като вчера бях на заседание в парламента, този законопроект е приет на първо четене, или аз греша? Да или не?
СНЕЖАНА КОЛЕВА: Да.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Каква роля ще изиграе или в рамките между първо и второ четене имаме право да направим съответните предложения? Каква роля? Какво ще се случи с нашето становище?
Добре, ние не го подкрепяме днес, какво произлиза оттук-нататък? Моля за отговор на този въпрос. После ще кажа какво мисля.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Мисля, че трудно може да се намери някой, който в момента да отговори на този въпрос. Може би този въпрос трябва да го отнесем към председателя на Народното събрание.
Имате думата, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Господин председател, колеги! Дори и закъсняло нашето становище не е толкова важно. Щом е влязло в пленарната зала, тя ще реши. Дори и отрицателно да е нашето становище, залата ще реши съдбата на това изменение и допълнение на закона.
А между първо и второ четене, който има някакви предложения, той можа да си ги направи по надлежния ред.
Трябва да ви кажа, че изказването на колегата Ахмед Юсеин ми допадна! Допадна ми, защото наистина и в миналото Народното събрание в нашата комисия са минавали тези закони и сега отново минават. А той като член на другата комисия вижда колко често се случват тези изменения. Така че, колега, бих си помислила още малко и да се подпиша до Вас. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, господин Крикорян.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председателстващ.
Аз мисля, че логиката на нещата отвежда към това, което каза господин Юсеин. Тъй като все пак Народното събрание е органът, който има своите приоритети, той трябва да се съобразява с философията на тези приоритети, така че подкрепям това, което каза господин Юсеин, което е едно самоуважение и към самите нас. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин Митев.
Понеже въпросът беше по-скоро риторичен – какъв беше смисълът от това становище, то по-скоро има протоколен характер, поне в момента, доколкото бидейки разпределен този законопроект, комисията трябва да има такова. По стечение на обстоятелствата това не е първият случай, когато в пленарната зала влиза законопроект, без втората комисия да се е произнесла по него. Но дискусията в никакъв случай не е излишна, доколкото особено по въпросите, които постави господин Юсеин, а и принципно председателят постави в началото на заседанието въпроса, че такова прибързано законодателство не е от полза нито на гражданите на Република България, нито е в полза на авторитета на българския парламент. Тази дискусия си има своята логика и своето значение.
Не по-малко фундаментално важен е и въпросът, който председателят постави преди малко, по отношение на принизяване ролята и значението на председателя на българския парламент, като едва ли не някакъв критерий за административно благополучие.
Тези въпроси в комисията трябва да бъдат обсъждани. Така че според мен, независимо че дискусията ще има продължение, началото мисля, че е разумно дадено.
Последното нещо, което искам да кажа. Нито заплатата на председателя на Народното събрание, нито заплатите на народните представители почиват на някаква друга основа, освен чисто икономическата, финансовата и тя е съвсем ясно определена в съответните нормативни и поднормативни документи. Много е престижно, че точно в тази комисия се поставя този въпрос и тези финансови критерии, определящи възнагражденията на един или друг административен служител, могат да намерят изказ точно в методиката, в която се определят, а не да бъде сочена фигурата. Защото не може да се говори в закона: “Аз седя отдясно на Отца!”, както се казва в Светото писание, тоест: “АЗ не съм председател на парламента, но 70 % от него!”. Това просто е изключително непрестижно и аз много благодаря на господин Митев, че постави този въпрос. Един прецедент беше създаден по отношение на омбудсмана – там може би има някаква, макар и по-периферна логика, защото това е една уникална институция, бидейки не част от държавната администрация, един независим орган и може би този пробив, ако мога да го нарека пробив, вече създава едно прецедентно поведение в парламента, което според мен е недопустимо. Може да бъде намерен, повтарям, чисто математически изказ на това, без да се споменава председателя, Народното събрание и т.н. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Моят въпрос, уважаеми колеги, беше продиктуван от това, че вчера в пленарната зала ние изразихме подкрепата си за този закон на първо четене. Тоест, ние сме дали ход на това да стане и ако имаме възражения, да ги направим между първо и второ четене, където със сигурност вече трябва да се вземе и становището на нашата комисия. Аз това бих искала да предложа. След като ние сме втора комисия, когато дойдат предложенията, защото така или иначе вече срокът тече и аз не зная дали не се направиха някакви предложения по отношение на срока или остане срокът, който е визиран в правилника ни, ние там да изразим становището си.
Изключително правилно беше това, което постави господин Митев, но аз мисля, че ние имаме задължението, когато сме втора комисия, да даваме становището си, когато е важно, за да се отчете то и преди първото гласуване. Защото, ако казаното от господин Юсеин беше казано вчера в пленарната зала, може би друга среда щеше да бъде създадена за приемането на този законопроект.
Още една добавка към това, че председателят на Народното събрание и неговата заплата не са стандарт, с който се сравнява нещо с всеки следващ закон и това, че ние, струва ми се, съвсем произволно да произвеждаме първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Това също е нещо изключително важно и затова нещо ние трябва да имаме и становището на Министерството на финансите. Защото всичко това се навързва. В крайна сметка първостепенните разпоредители с бюджетни кредити се гласуват със Закона за бюджета. Това несъгласуване, според мен, също не е най-доброто. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Имате думата, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Госпожо Любчева, знам ли кое е това първо изменение, второ изменение? Може да е било от по-миналия ден изменението? Това, първо.
Второ, не е мое задължение, това ще го кажа и на Председателски съвет, аз да следя в кои комисии са разпределени проектите и кое трябва да бъде като дневен ред в моята комисия. Може би това трябва да бъде задължение на други.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз се изказах само във Ваша подкрепа, господин Юсеин, а не в противовес.
АХМЕД ЮСЕИН: Това го повтарям за втори или трети път. Казах в пленарната зала, че нямаме становище за един законопроект и сега ни се представя законопроект, който е минал на първо четене в залата. Това не е мое задължение.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин Юсеин.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми колеги, господин заместник-министър! Доколкото вчера в пленарната зала съм гласувал за предлагания законопроект, естествено е, че сега също ще гласувам “за”!
Единственото, което исках да попитам, е: действително Министерството на финансите на какво становище е по отношение приложението за първостепенен разпоредител с бюджетни кредити? Това е въпросът ми, продиктуван от практиката, която вече имаме в комисията. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Имате думата, господин Андреев.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РУМЕН АНДРЕЕВ: Съжалявам, че закъснях. Бях на едно заседание на Комисията по отбраната.
Мога в движение да взема отношение по въпроса за съгласуването с Министерството на финансите. Тъй като вносител е Министерски съвет, при приемането на законопроекти внасянето му в Народното събрание, той е съгласуван – знаете съгласувателните таблици, включително и с Министерството на финансите. Така че Министерството на финансите няма да е изненадано и е взело своето отношение. Не считам, че изрично би трябвало, но ако прецените бихме могли да направим.
По останалите въпроси, съжалявам, дори не ги знам. Затова ще помоля колежката да вземе отношение.
СНЕЖАНКА КОЛЕВА: Първо искам да започна отзад-напред с честите промени на закона. Искам да ви обърна внимание, че законът е приет 2002 г. Следващите промени вероятно са направени в Преходните и заключителните разпоредби на други закони и те касаят по един текст от закона. Основната промяна на закона беше от края на 2005 г., когато целта на законопроекта, който беше приет тогава, беше да въведе изискванията на директивата, която сега обсъждаме. Тъй като явно, съгласно мнението на европейските експерти, не сме свършили 100 процента от работата, всъщност тези промени въвеждат на 100 процента изискванията на европейската директива. Те са съгласувани с Европейската комисия. Имаме положителна оценка относно изготвения законопроект. В момента също, след първо четене, е изпратен преведен законопроект, по който пак да имаме потвърждение от тях, че сме си свършили работата.
Това, което искам да кажа, е, че една-единствена голяма промяна е претърпял законопроекта. Имайте предвид, че това е една много нова материя за нас и мисля, че е нормално да се учим от грешките си.
По втория въпрос, относно финансовата независимост на комисията, тъй като Министерството на финансите е съвносител на Министерски съвет на законопроекта беше депозирано становище на министерството, което е запознато с предложението за първостепенен разпоредител. Абсолютно имаме подкрепата на министъра на финансите.
Относно механизма, който е предвиден за заплатите на председателя и членовете на комисията, съгласно който е съгласуван. Механизмът е заимстван от структури със сходен статут. Понеже имахме препоръка от страна на експертите от Европейската комисия да предвидим механизъм в закона, който ясно да казва как става фиксирането на заплатите на съответните членове, затова въведохме механизъм, който вече съществува в друг закон.
По отношение на административно-наказателните разпоредби, глобите са завишени с оглед на спецификата на правата, които защитаваме с този закон. Допреди малко обсъждахме законопроекта за трансплантацията на органи и тъкани. Това също могат да бъдат лични данни и знаете колко е деликатно примерно да се предаде информация незаконово и какви последствия биха могли да последват от това. Затова е предвидена такава висока горна граница на административно-наказателните разпоредби.
Алинеи 5 и 6 въвеждат всъщност нови санкции за текстове, които сега се въвеждат. Това е всъщност задължението на администраторите да подадат заявление за регистрация.
В ал. 3 се намалява долната граница, тъй като обсъдихме, че всъщност това не е толкова съществено нарушение на закона.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Аз искам само да възразя, че няма съществени и несъществени нарушения на закона.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Колеги, предлагам ви следното. След като Народното събрание е приело законопроекта на първо четене, мисля, че няма какво да гласуваме на първо четене.
Препоръчвам ви по това, което говорихме сега на дискусията, да се подготвим за второто четене с конкретни предложения.
Предлагам ви да гласуваме, ако се приеме предложението на господин Юсеин, да предложа на председателя на Народното събрание консултация с Европейската комисия с тези текстове. Имате ли възражения за това? Между първо и второ четене имаме време, ако председателят прецени и сметне, че има технологично време.
Имате думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Доколкото разбрах, има консултации, които са направени с Европейската комисия. Ако сега ние вземем такова решение, мисля, че пак някак си не си синхронизираме нещата, като ги принуждаваме пак с едни и същи текстове да вземат становище – положително или отрицателно. Мисля, че това няма да е полезно за нашата комисия, пък и за всички като цяло може би няма да е полезно. Колкото и да имаме недоразумение, че е приет закона, че не сме съгласни с толкова честите промени, но ми се струва, че да ги караме отново, след като вече е взето това становище, не мисля, че трябва да го правим.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Добре.
Колеги, има ли още нещо по законопроекта, което желаете да кажете? Няма.
Предлагам да приключим разискванията. Препоръчвам на всички колеги да представят текстовете за второ четене.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Мисля, че бихме могли това, което предложих – когато е готов докладът с предложенията непременно да мине и през нашата комисия. Може би това трябва и можем да решим.
ЗАМ.-ПРЕДС. ТРИФОН МИТЕВ: Колеги, имате ли предложения или възражения по предложеното от госпожа Любчева?
Моля, членовете на комисията, които са съгласни, да гласуват.
Приема се.
Благодаря на всички, които взеха участие в днешното заседание на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.00 ч.)