---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА


П Р О Т О К О Л
№ 24
На 9 ноември 2006 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1.Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2007 г.
2.Разни.

Заседанието бе открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с на пръв поглед скромен, но важен

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2007 г.
2. Разни.
Има ли по дневния ред някакви възражения и съображения? Няма.
Считам, че дневният ред е приет.
Тъй като първата точка от дневния ред е обемна, затова ще помоля всички вас да бъдете концентрирани и стегнати в изказванията си, за да бъдем по-ефективни.
По
ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за Държавния бюджет на Република България.
Радвам се, че се виждам господин Владимир Петров отново тук. Имам добър спомен от миналата година как стегнато и добре представи законопроекта. Сега ще го помоля по същия начин, дори ако може още по-стегнато да представите първия законопроект за бюджета, който всъщност е европейски законопроект. За първи път както разбирам, този бюджет е планиран с положително салдо от 0,8 % .
Имате думата, господин Петров.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости! Позволете ми с няколко думи преди да започна своето изложение по същество в територията на комисията, каквато е Комисията по правата на човека и вероизповеданията, да кажа няколко думи по общите параметри, при които е съставен, както каза председателят на комисията, първия европейски бюджет на Република България.
Бюджетът е разработен при очакван брутен вътрешен продукт от 51 млрд.141 млн.лв. Очакваният реален икономически ръст от 5,8%, очакваната инфлация в края на периода е 3,1 %, а в средногодишен темп 4,4 %.
Има един положителен момент, който за първи път от 20 години насам бюджетът на републиката е с положително салдо, което 0,8 % или в абсолютна сума 385 млн.лв.
За съжаление това е бюджет, в който има много неизвестни неща, който има известни предизвикателства, които хората, които участваме в бюджетния процес отчитаме, непрекъснато ги следваме, непрекъснато наблюдаваме тенденциите, които са в икономиката, защото има определени рискове, които вероятно ще ни съпътстват при изпълнението на този бюджет. Най-големият вариант, който може да ни застраши е изпълнението на приходната част, и то най-вече заради ДДС-то – знаете, че преминаваме към механизма, както всички страни-членки на Европейския съюз, а това също е едно предизвикателство, което ние сме отчели и затова сме намалили приходите от ДДС с около 450 млн.лв.
Другото ново нещо, което досега не сме правили е вноската, която трябва да направим в бюджета на Европейския съюз. Тя е разчетена в законопроект на 634 млн.лв. Виждате колко голяма е вноската на Република България в Европейския парламент.
Освен това в Бюджет`07 г. има един нов момент в политиката по доходите. Разчетено е политиката по доходите да се увеличи от 1 юли 2007 г. с 10 %. Досега беше 5,6 %, а сега за първи път е 10 % увеличението на политиката по доходите.
Увеличението на пенсиите е с 8,5 %. Съотношението е запазено и през 2007 г. между работник и работодател 65:35.
Казвам тези данни, за да могат колегите да създадат картина в какви параметри е разработен бюджетът на републиката за 2007 г. Разбира се, вашата комисия е специализирана, конкретно в направленията на правата на човека и вероизповеданията. Тук са представителите на отделните агенции, които изпълняват функции в тази област.
Ако ми позволите да кажа няколко думи за бюджетите на тези агенции. Мисля, че ще представлява интерес за народните представители и представителите на тези агенции.
Знаете, че с промяната, която направихме в по Закона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация вече е първостепенен разпоредител и вече е в отделен ред – в чл. 5, на Закона за бюджета. Миналата година имаше възражение на председателя на Комисията за защита от дискриминация, че е бил леко изолиран, тоест е дискриминиран в положението си на второстепенен разпоредител към Министерския съвет. Казвам, че тази празнина вече е запълнена и Комисията за защита от дискриминация от тази година – 2007 г., включително и сега от м. юни 2006 г., Комисията за защита от дискриминация е първостепенен разпоредител. Заложили сме при база 1 млн. 800 хил. лв. издръжка се предвидили 2 млн. 120 хил.лв. Разбира се, ние водихме диалог с ръководството на Комисията за защита от дискриминация в хода на съставянето на бюджета. По всичко, което можахме, постигнахме договорености по параметрите. Мисля, че ръководството остана удовлетворено с бюджета си за 2007 г. и ще могат да изпълняват функциите си, определени по специалния закон. Освен това се увеличи числеността на персонала във връзка с новите функции, които са дадени. По този начин се създават предпоставки и условия да се подобри капацитетът на тази комисия, за да може да си изпълнява функциите.
Другата комисия, която също е първостепенен разпоредител в Бюджет `07, която досега също беше второстепенен разпоредител в бюджета Министерския съвет – Комисията за защита на личните данни. При тях също има едно повишаване на средствата, отчитайки функциите на комисията или от 976 хил., които са в Бюджет `06 г., за Бюджет `07 получават 1 млн. 600 хил.лв. Тук също сме дали средства, за да може тази комисия е под наем и ползва годишен наем за помещение с бюджета сме осигурили средства, като по този начин могат нормално да осъществяват своите функции без да се притесняват, че ще бъдат притиснати от наемодателите и да им поискат наем, който те да не могат да платят. Важно е да се знае, защото това е държавна комисия.
Омбудсманът на Република България – всички знаете, че той функционира, конструиран е, както администрацията, така и функциите, които са разписани както в Конституцията, така и в специалния Закон за омбудсмана. Ресурсът, който сме предвидили за 2007 г. е 3 млн. и 90 хил.лв. Тук е омбудсмана на Република България – господин Гиньо Ганев, който също изрази своето задоволство от размера на ресурса, който им предоставя държавата, за да реализира своите функции.
Националната комисия за борба с трафика на хора – 337 хил.лв. за тази година, за следващата година са предвидени 390 хил.лв. Известен малък ръст има за тази комисия, която също има своите функции и значение в обществения живот. За нея сме създали едни добри условия, за да може да осъществява своите функции.
Държавната агенция за бежанците, която е към МВР, считано от 1 януари 2007 г. получава бюджет, който е 2 млн.300 хил.лв. - стават 2 млн.715 хил.лв. за 2007 г. Това също е ресурс, който дава възможност на тази агенция да изпълнява задачите, за които е създадена.
Държавната агенция за българите в чужбина към МВнР – тук виждам и председателят на агенцията, тя също може би ще вземе отношения – тук също има известно повишаване на ресурса – от 695 хил.лв. на 536 хил.лв., което пак показва, че не са решени всички проблеми на агенцията, но все пак е едно добро отношение към тази важна институция.
Агенцията за закрила на детето – тук е госпожа Ширин Местан, освен щатната численост, административен капацитет, който сме осигурили – знаете, че в бюджета на Министерството на труда и социалната политика има предвидени 6 млн.лв. за програми и една добра стиковка с първостепенния разпоредител, в случая с министъра на труда и социалната политика – госпожа Масларова, мисля, че можете да получите един допълнителен ресурс за изпълнение на вашите задачи, тъй като вие сте органът, който създава методологията в това отношение и този диалог с първостепенния разпоредител създава един нормален режим за изпълнение на вашите програми, които са важни и от значение за развитие на децата в Република България.
Важно за комисията е субсидията за вероизповеданията. За 2006 г. и за 2007 г. субсидията е запазена на 2 хил. 950 лв. Съгласно чл. 298 от Закона за вероизповеданията, тя е разпределена по религии. Трябва ли да ги прочета, или вие ги знаете? Те са разписани в приложението, за да не ангажирам аудиторията с допълнителна информация.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е необходимо.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: За информация на комисията ще кажа, че в Приложение № 4, където са организациите с нестопанска цел има една субсидия за Рилската света обител, т.нар. Рилски манастир, която е в размер на 8 млн. 461 хил.лв. Знаете, че той е с двоен статут – той е национален музей, втори път – е храм. По тази причина получава субсидия, като организация с нестопанска цел. Мисля, че за Рилски манастир няма да има възражения от никоя страна – нито от комисията, нито от гостите. Защото това е една светиня, която по всякакъв възможен начин да я подкрепяме и да създаваме условия за нейното развитие.
В Министерството на правосъдието е администрацията на затворите. Там също тази година направихме усилие да подобрим издръжката. Фактически сме направили така бюджета на правосъдието, като сме дали допълнително 4 млн.лв., дори 5 млн.лв. повече спрямо Закона за бюджета, с оглед подпомогнем перата за храна на затворниците, за инвентара, необходим за тяхното съществуване. Предвидили сме служителите, които охраняват затворниците, понеже те работят по Закона за МВР с всички нови условия, които Закона за МВР дава, на тях сме осигурили ресурса за да могат да се впишат в структурата на Закона за МВР, като заплати и осигурителни плащания на тези военизирани структури.
Това е в общ план обхватът на територията, която комисията обхваща. Ако имате конкретни въпроси, с удоволствие бих отговорил. Мисля, че така е най-добре да процедираме, господин председател, защото и самите председатели на комисии и агенции са тук и е редно да чуем и тяхното мнение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петров.
Действително това е начинът, по който е добре да процедираме – ако има въпроси към представителя на Министерството на финансите – директорът на Дирекция “Държавни разходи” господин Владимир Петров от всички агенции и комисии да бъдат зададени, за да можем след това да преминем с проблемите на отделните звена, подвластни на нашата комисия.
Имате въпроси към господин Владимир Петров.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз имам такъв въпрос. Беше казано преди малко в изложението, но все пак да уточня мотивите, за това, че не се променя изобщо субсидията, която е свързана с вероизповеданията. Всички останали направления получават промяна в това отношение. Това, първо.
Второ, има отчитане на инфлация; нарастване на брутния вътрешен продукт.
Какви са основанията да не се докосваме по тази тема? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Петров.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Едно от основанията е, че заради присъединяването към Европейския съюз и с оглед плащането на вноската, структурните европейски фондове, които притискат националното финансиране, се постарахме да запазим съотношението в структурата, където се плащат съответните дейности на органите, които ги осъществяват. А Вероизповеданията миналата година ги вдигнахме с 600 хил.лв. и запазвайки това ние считаме, че постигаме едно ниво от 2 млн.950 хил. лв. Тоест, на няколко места, именно в сферата на националната икономика сме запазили нивото и сме се постарали да запазим нивото, докато например в сектора Образование сме паднали с един пункт, заради натиска, който ни дават европейските пари. А тук сме успели поне да го задържим и за което също смятам, че сме положили достатъчно усилия.
Освен това с органа – Дирекцията по вероизповеданията, водихме много активен диалог по време на съставяне на бюджета. Те ни поставиха някои допълнителни искания. Ние ги убедихме, че на този етап това е възможното, което можем да предложим. Ако стане необходимост в хода на изпълнение на бюджета, винаги може да се потърси някаква възможност да се подкрепят някои техни манастири, които изискват допълнителни ресурси. Това е моето изказване по този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преди да дам думата на господин Митев за реплика, аз също бих казал, че вярно, че има области с известно понижение с 0,1 %, но като се отчете, че брутният вътрешен продукт нараства средно и в абсолютни цифри, това е повишение. Дотук запазването на абсолютната цифра не е отчетено нито нарастването на БВП, нито на инфлационните процеси. Предполагам, че в този смисъл е репликата на господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Позволете ми тази реплика – относно тези 600 хил., които са условие за непромяна в субсидията. Ако си спомняте, субсидията беше силно наложена, затова, че Истанбулската община беше отпуснала средства за нашата църква, а българската държава си мълчеше. Ако не беше Истанбулската община нямаше да ги има тези 600 хил.лв. Не мисля, че сега те могат да бъдат основание да не се променя субсидията за вероизповеданията. Защото какво правим, ако другият месец Истанбул отново даде 200 хил.лв., а ние тръгнем да тичаме след събитията!
Аз мисля, че е добре да разгледаме този случай и да дадем възможност за промяна в това отношение. Защото православните храмове и на други вероизповедания храмовете в страната, които са в значителна степен и могат да събират направлението за паметници на културата, повечето от тях, са в много окаяно състояние и би могло с нещо да се помогне. Друг е въпросът за принципа на разпределение на средствата. Това е вече втората част. Благодаря ви.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Разпределението на средствата, съгласно изискванията на чл. 28 от Закона за вероизповеданията, тук са колегите от дирекцията и ще кажат по-подробно, тъй като са по-компетентни в това, но мисля, че тези 600 хил. фактът, че ги оставяме в базата и ако действително Община-Инстанбул, прецени, че ще даде 300 хил., аз мисля, че държавата никога няма да остане, ако в споразумението е записано, че това трябва да е така, но доколкото знам това беше записано в миналогодишното споразумение за 2006 г. За 2007 г. няма такова изискване. Ако има някаква адекватна ситуация, мисля, че нашата държава винаги би могла да реагира и за някакъв такъв подобен жест не би било проблем, но в момента сме отчели, че със запазвайки, а не намалявайки субсидията, запазваме това ниво с оглед на това, че не правим стъпка нагоре, както на другите сме се опитали да направим такова увеличение. Мисля, че не Ви устройва отговора, чувствам по израза Ви, но все пак ние сме финансисти и гледаме на фиска, като цяло, а за ваша информация вноската в европейския бюджет е 1,9 % брутният продукт, а европейските средства, които идват стават 3,1 %, а при 40,1 %, както е решението на коалицията, разходите на държавата да бъдат определени, ние трябва да слезем 37 % надолу. А все пак сме направили стъпки на много важни сектори да запазим нивото, както считам, че субсидията за Вероизповеданията, които са важен сектор, сме запазили нивото на средствата, за което мисля, че заслужава комплименти.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петров.
Госпожо Местан, заповядайте.
ШИРИН МЕСТАН: Благодаря, професор Герджиков.
Аз си позволявам още сега да взема отношение по темата, тъй като се налага в 16 ч. да присъствам на друга комисия в Народното събрание. Ще си позволя направо по същество да коментирам накратко в частта, която се отнася за Държавната агенция за закрила на детето, въпреки че официално в Държавния бюджет не съществува такъв параграф, който коментира конкретно Държавната агенция за закрила на детето. Това е защото Държавната агенция за закрила на детето, която се явява специализиран орган на Министерския съвет за координация, ръководство и контрол в цялостната сфера по закрилата продължава да остава второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. И това, както господин Петров преди малко подчерта, че господин Кемал Еюп миналата година на заседанието е поставил искам да напомня, че аз също поставих този въпрос пред уважаемата комисия.
Искам да кажа накратко, че Държавната агенция за закрила на детето като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика беше включена за първи път в процеса на програмно бюджетиране на министерството, но единствено по Програма “Закрила на децата чрез преход от институционална грижа към алтернативни грижи в семейна среда”. Искам да ви уверя, че закрилата на децата в Република България не се изчерпва с тази тема, първо и второ, много е важно да се отбележи, че Държавната агенция за закрила на детето беше включена в тази програма единствено като партньор без никакво финансиране. Тук ръководеща институция в това бюджетиране е Агенцията за социално подпомагане, където отиват изцяло споменатите от господин Петров средства за закрила, които са за конкретни дейности, свързани с раздаване на помощи, подкрепа на деца, дейности, свързани с превенция и т.н., които се предоставят от отделите за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане.
Най-важното, което искам да споделя е, че за поредна година Държавната агенция за закрила на детето няма средства, които да обезпечат дейността на Държавната агенция за закрила на детето. Ние нямаме никакви средства в Държавния бюджет, нито да обезпечат финансово дейностите, които са основен ангажимент на председателя на държавната агенция, свързани с изпълнението и координацията по изпълнение на Националната програма за закрила на детето, която се приема от Министерския съвет, както и други основни функции на председателя, вменени със закон, в т.ч. изграждането и поддържането на информационна система.
Въпреки че отчетохме наложените ни рамки от първостепенния разпоредител, че не могат да ни се предоставят за пореден път средства за дейности, ние все пак предоставихме на първостепенния разпоредител проект, в който искаме поне някаква част от средствата, която ще ни позволи да осъществяваме своите отговорности по закон. Те са в размер на 585 хил.лв., в т.ч. изграждането на струва ми се изключително важната за България национална гореща линия за деца, на която да има денонощно дежурни, които да поемат сигнали за насилие срещу деца. Последните случаи на които ставаме свидетели по медиите подчертават още веднъж важността и необходимостта от такава дейност.
Искам да ви уведомя, уважаеми членове на комисията, че Държавната агенция за закрила на детето вече четвърта поредна година предоставя такъв проект за гореща телефонна линия. Стартирали сме такъв проект заедно с УНИЦЕФ за 3 месеца, като период от началото на следващата година, но нямаме средства в бюджета, с който да осигурим устойчивост на тази гореща телефонна линия. Но това не е единственият проблем. Държавната агенция за закрила на детето не разполага със средства за осъществяването на такива дейности по превенция, като превенцията на насилието срещу деца, превенция на явлението “Деца на улицата”, трафикирани деца, отпадане от училище, обучение на професионалисти на децата от тези групи и много, много други дейности по превенции, които са основен ангажимент на агенцията по закон.
Също така, бих искала да кажа, че председателят на Държавната агенция за закрила на детето изпълнява водеща координационна роля по провеждане изпълнението на Националната програма за закрила на детето. Също така има интегрирания план, който е за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на детето. Това са документи, които са приети от Министерския съвет или предстои да се приемат следващата година.
Всъщност аз няма какво повече да добавя. Смятам, че тази картина няма да се промени и няма как да се промени, докато не се приравни статута на Държавната агенция за закрила на детето като специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координация и контрол в сферата на закрилата на детето към високите отговорности, които държавната агенция носи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Местан.
Господин Петров, можете да вземете отношение.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това, по което изложи председателят на Държавната агенция за закрила на детето, аз в по-голямата част съм съгласен, но фактът, че миналата година за дейността, за която дават на тези органи за социално подпомагане, беше 1 млн.лв., а сега стават с 5 млн.лв.повече и стават 6 млн.лв., мисля, че министър Масларова, като първостепенен разпоредител и министър, който отговаря за политиката на труда, и макар второстепенен орган държавната агенция мисля, че тази година – 2007 г. агенцията ще получи по-достойно финансиране. Поне аз така се надявам. Ако бях министър Масларова, щях да процедирам по този начин. Въпросът вече е на диалогичност между първостепенния и второстепенния разпоредител. Отчитайки значението и функциите, които има агенцията, и това, което е в превенцията и политиката за закрила на децата, мисля, че то е елемент на Министерството на труда и социалната политика и не би трябвало да оставят госпожа Местан само с ресурса, който е за издръжката на нейния състав – на стоте човека, които са административния капацитет, с който тя покрива дейността на специалния закон. Въпросът е на диалог между първостепенния и второстепенния разпоредител.
По отношение на това, че Държавната агенция за закрила на детето трябва да бъде първостепенен разпоредител, значи, госпожо Местан, дай Боже, от 1 януари 2007 г. сме членове на Европейския съюз, изискванията на Европейската комисия първостепенните разпоредители да бъдат само на ниво министри. Това значи, че всичките първостепенни разпоредители са 38, в един красив момент през годината, ако не 2007, то 2008 г. – макар преди да бяха 150 първостепенни разпоредители, сега станаха на 33, а сега в момента 38, ще станат пак на 20 или 21, по броя на министрите в кабинета, който управлява страната, ще реши. За ваша информация, не искам да го превръщам в диалог, защото е много тежък диалог, но трябва да се придържаме към критериите на Европейската комисия.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Реплика на госпожа Местан.
ШИРИН МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петров! Държавната агенция за закрила на детето съзнава, че има европейски изисквания към нашата страна. Надявам се обаче този аршин да бъде еднакъв към всички институции. Защото Вие току-що споменахте, че ред комисии са вече първостепенен разпоредител.
Второ, Държавната агенция за закрила на детето не възразява да остане второстепенен разпоредител, но защо да не е към Министерския съвет, след като специализиран орган на Министерския съвет и изпълнява дейности от ресора на много министерства, а не на отделно министерство? Закрилата на детето не се изчерпва със социална политика.
Искам тук, накрая, много съжалявам, че ще трябва да се извиня на проф. Герджиков, искам да предоставя на Вас и на членовете на комисията докладите от оценките на специализираните институции, които приключиха благодарение на допълнителните средства, които успяхме да издействаме, за да можем да осигурим средства за командировки на служителите на цялата територия на страната с конкретни препоръки за бъдещето им развитие, както и Национален анализ на плановите проверки на Дирекция “Контрол” в нейните центрове на деца с увреждания. Мисля, че те ясно ще покажат, че Държавната агенция за закрила на детето има наистина нужда да развива тези дейности. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Местан.
Има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председател, аз имам един такъв въпрос по това, което предложи госпожа Местан – няма ли възможност между първо и второ четене, този проблем да бъде прехвърлен от Министерството на труда и социалната политика като агенция към бюджета на Министерския съвет?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Само за ваша информация, може би натоварени с парламентарните дела през тази година сте пропуснали, че Министерският съвет три агенции, които бяха към него, ги извади и ги прехвърли към министерства. Това са Държавната агенция за бежанците, а миналата година Агенцията за българите в чужбина, Комисията за личните данни, Комисията за защита от дискриминация, но тях ги направиха със закон, а закона в общи линии противоречи и влиза в колизия със Закона за устройството на Държавния бюджет, защото разпоредителят с кредити от първа и втора степен го определя Министерският съвет, а те в много от законите започнаха да слагат да бъдат първостепенен разпоредител, включително последната агенция, която беше към Министерския съвет и стана първостепенен разпоредител, е Агенцията за информационни технологии и съобщения. Това е новата агенция, която създадоха със Закона за далекосъобщенията го направиха. Ние, за да не даваме отрицателно становище, пишем на народните представители, като хора, които взимат окончателното решение и вкарват това решение. Никакъв проблем не е да се предложи на Министерския съвет за една такава важна агенция, каквато е Държавната агенция за закрила на детето да премине към неговия бюджет, но това трябва да го реши Министерския съвет. Аз не мога да възложа на Министерския съвет, вие може като законодателен орган да направите такова предложение и да се стигне до някакво решение. За мен е без значение къде ще бъде агенцията, важното е да им истинско партниране на взаимоотношения между първостепенен и второстепенен разпоредител, защото все се надявам, че миналата година нямаше ресурса да изпълни тези програми, които са много важни по закона, но сега, след като вече е завишен този ресурс, вече може спокойно да се заделят 1-1,5 млн.лв. от тези 5 млн., които да се дадат на Държавната агенция за закрила на детето по реализиране на програми, дейности и т.н. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Може ли Народното събрание да задължи госпожа Масларова в бюджета да има отделно перо за Държавната агенция за закрила на детето?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Можем да обсъдим въпроса, който се повдигна и ми се струва доста разумно да го обсъдим – дали не можем да гласуваме към Министерския съвет да мине тази агенция.
Госпожо Любчева, имате думата?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Аз считам, че от всички дейности, с които и нашата комисия се занимава, не само нашата, но и нашата комисия, все пак може да се ориентираме, да си подредим нещата малко по един вътрешен приоритетен ред. Ако има такъв вътрешен приоритетен ред, аз не виждам друг, който да е на първо място, освен Държавната агенция за закрила на детето. Казвам това с изключителната отговорност към това, което всички ние трябва да имаме към децата на България – това, което се случва в момента. Това е една агенция, която се занимава с деца от раждането им до завършване на пълнолетие. Тази дейност се явява много буферна – между Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката не винаги са в един добър синхрон и взаимодействие между тези министерства. От тази гледна точка дейността определено страда. Аз виждам за какви разходи става дума тук по отношение на издръжката. От структурата на бюджета на държавната агенция като се погледне веднага се вижда какво е съотношението, там дейности почти няма. Там са общо взето консумативи.
От тази гледна точка на фона на това, че независимо че е завишен бюджета с определена сума, той определено не е достатъчен. Но това, че те трябва да имат една по-голяма сигурност и по-голяма самостоятелност, за да развиват своите програми. Ето сега има един Национален план за закрила на децата, не знам дали съм точна в изказа, но там е записано, че всяка институция изпълнява този план в рамките на своите бюджети. Това означава, че ние обричаме тази програма абсолютно на неизпълнение. Аз съм се занимавала с такива дейности и го виждам.
Аз определено подкрепям, че това е един второстепенен разпоредител, трябва да бъде във високото ниво поставен. В този смисъл бих подкрепила едно такова предложение.
Вторият приоритет, според мен са вероизповеданията. Определено считам, независимо от това кой-какво становище и как изразява становището - това е наш първи приоритет на комисията, защото ние сме Комисията по вероизповеданията. Аз не зная дали са удовлетворени всички искания на български православни храмове, тоест на църковните настоятелства, и на ислямските вероизповедания, които са кандидатствали пред Дирекцията на вероизповеданията, за да им бъде отпусната сума за съответни дейности – там всъщност за дейности не се отпускат суми, там се отпускат средства само за ремонти, и то за текущи ремонти, които губят своя смисъл, защото се дават само по хиляда лева, които фактически се губят. Ето затова вероизповеданията в България трябва да бъдат достатъчно добре подкрепени, защото това дава сигурността на нашата традиция, дори да не са религиозни хората, на вярата ни, на устойчивостта ни, на устоите ни – в този смисъл. Друг е въпросът за разпределението. Аз имам особено мнение за разпределението, но това е следващ въпрос. Но това е нашият втори приоритет, който не можем да кажем, че ще го запазим в този смисъл. Ние трябва да имаме движение в тази посока. Тоест, трябва да имаме завишение. Дори инфлацията не е отчетена, без значение на тези средства, които отделяме за църквата в Истанбул. Там просто сме задължени, аз не знам дали някой може да постави под съмнение това. Освен това, разбира се всички останали могат да се подредят и прецизират и разпределени. Човек трябва все пак трябва да седне и малко по-сериозно и по-спокойно да прегледа цифрите, защото аз говоря в момента само принципа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Местан, имате доста добро разбиране от комисията, така че ние ще продължим да обсъждаме и вашия въпрос.
Имате ли въпроси към господин Петров?
Заповядайте, госпожо Христова.
ДЕНИЦА ХРИСТОВА: Искам да благодаря, тъй като миналата година тук на заседанието казах, че бюджетът на Държавна агенция за българите в чужбина от 2000 до 2005 г. е намалявал, дори не се е увеличавал в абсолютни стойности. Миналата година се увеличи, сега е одобрено също минимално увеличение за следващата година. Спазени са изискванията, които ни възложиха от МВнР с бюджетна прогноза, но тази година Министерския съвет прие нов устройствен правилник на агенцията, но за съжаление не ни удовлетвориха искането за отпускане от 6 до 9 бройки. Тъй като нашата агенция, искам да ви припомня, ако не знаете, е от 25 човека. Това е цялата администрация – 25 човека, които включват административния персонал, председател, зам.-председател и главен секретар. А отговаря за много важни неща. Напоследък все повече се пише по вестниците, все повече атакуват, че не само бюджета на нас ни е проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Петров, ще вземете ли отношение по повдигнатия въпрос от госпожа Христова?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Може би в неподходящ момент сте поискали увеличението на числеността на персонала. Защото знаете, че през тази 2006 г. по решение на коалиционния кабинет, който управлява Република България се прие в държавните структури, а това са министерства, държавни агенции, комисии и изпълнителни агенции, които са по Закона за администрацията, да се извърши считано от 1 април т.г. 10 %-съкращение. Вчера Николай Василев в Комисията по въпросите на държавната администрация, където председател е Веселин Методиев, докладва, че съкращението е 5410 души. Говоря само за административните структури, а не за бюджетната сфера като цяло. При това положение не са ви разрешили, още повече че откакто създадохме Министерството на държавната администрация, а и малко преди това направихме Съвет за модернизация на държавната администрация и всички предложения преди да влязат в правителството, се гледат от този съвет, като там председател е министърът на държавната администрация, а зам.-председател е министърът на финансите. Ако няма решение на Съвета за модернизация, че трябва да ви дадат повече бройки, просто няма как да ги получите. Няма технология за това. Но ако имате такова предложение и го направите пред съвета и е добре аргументирано, с оглед на това, че действително 25 човека за тези дейности, които имате по вашия закон, са недостатъчни, мисля, че 5 или 10 бройки не би било проблем - както от финансово изражение, така и като натурален показател. Но пак ви казвам, че има процедура. Може би там се е получил препъни камъка.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Христова.
ДЕНИЦА ХРИСТОВА: Съвсем накратко да уточня. Ние се съобразихме с цялата тази процедура. За съжаление доста се забави внасянето и разглеждането в Министерския съвет на нашия устройствен правилник по независещи от нас причини – повече от 10 месеца, дойде тази година решението и Съвета по модернизиране на държавната администрация и Министерството на финансите дадоха отрицателно становище. Просто това беше факт и затова го споменавам, което е наистина голям проблем за нас.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси към господин Петров?
АХМЕД ЮСЕИН: Аз имам един такъв въпрос. Тъй като България е с особено географско разположение, трафикът на наркотици през България е огромен. Къде се справяме, къде – не, искам да възложите на вашите експерти да направят следната проверка. Разходите за затворник са 340 лв. на месец. Това струва на данъкоплатеца. Какво правим? Хващаме го, пишат по пресата, че дори ми е неудобно да го кажа – не преносителя, а “мулетата”, хващат го, съдим го – 7 години по 340 лв. на месец, вижте колко излиза на данъкоплатеца!
Освен това, тъй като той е много беден, наказваме го с делото, че трябва да плати 100 хиляди лева на държавата, той нищо не плаща. Ние фактически като хванем такъв посредник, в момента в България са 81 човека. Тези 81 човека изяждат тези бройки – по 340 лв. на месец. Толкова струва на държавата този затворник. Тъй като по европейските стандарти и по настояване на Европейския съюз много се говори за положението на затворниците, за затворите и т.н. тук му беше времето да задам такъв въпрос, защото това е Комисията по правата на човека – вярно е, че трябва да спазваме техните права, но ние не сме задължени като страна и аз като народен представител, избран от тези данъкоплатци, да вдигна ръка и да гласувам и да кажа: “Ето ви Министерство на правосъдието – хранете ги тези хора! Дайте им на месец по 340 лв.!” Защото баба ми получава 60 лв. пенсия. Този проблем е много щекотлив! Може би няма да бъде решен само с това мое възмущение и този мой сигнал, но би трябвало Министерството на правосъдието този проблем да го реши или финансирането да бъде такова, че всички работници да работят, а не да вършат престъпления – изнасилвания и т.н., и ние сме задължени да ги храним всеки месец по 340 лв. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ще вземете ли отношение по казаното от господин Юсеин, господин Петров?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аз съм от Министерството на финансите, а не от Министерството на правосъдието. Даваме парите само по закон. Имаме Закона за администрация на затворите, имаме и за лишените от свобода. При това положение имаме някакви ангажименти към тях.
Вие сте прав като разсъждения и всеки човек във вашата позиция би погледнал така, но хората от Хелзинкския комитет, които следят за правата на човека, те гледат точно обратното – натискат и казват, че те са в окаяно състояние, че в затворите са прекалено много и затова ние предприехме нова законова инициатива и в момента отделяме доста ресурс от страна на държавата, за да вкараме превенцията в ход и виждам, че има няколко по линия на превенцията, където без да влизат в затворите, понасят своето наказание и полагат труд, който им дава възможност да се облагородят в този смисъл. Но това е въпрос на друга тема и друг момент, а не когато гледаме Закона за бюджета, трябва да се направи по-специална тема. Защото тук и други органи са намесени – Полиция, МВР и т.н., които могат да вземат отношение по-конкретно, докато аз все пак съм от Министерството на финансите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петров.
Има ли други въпроси към господин Петров?
Заповядайте.
АХАМЕ ТОПАК БАШИАН: Искам съвсем накратко да кажа няколко думи по бюджета на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси. Нашата дирекция изпълнява ролята на Секретариат към Националния съвет.
Средствата, които Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси получава, са по Бюджета на Министерския съвет. Със задоволство разбираме, че тази година са заделени 300 хил.лв., което е почти два пъти повече от това, което досега Националният съвет е получавал, което е било средно около 150 хил.лв. на година.
Разбира се, като орган, който координира политиката по етническите и демографските въпроси и орган, където се срещат държавните институции и неправителствените организации на малцинствата, тази сума не е голяма. От друга страна, действително този път сумата е малко увеличена.
Това, което искам да изкажа, като безпокойство от страна на дирекцията и Националния съвет по прилагането на Рамковата програма за равноправно третиране на ромите е това, че както и други години, така и сега въпросът, който задаваме към министерства и въпроси, които имат ангажименти по изпълнение на рамковата програма и секторните политики, отговорът, който получават, че такива средства не достигат или че не се насочват само към новите. Тук няма да отварям въпроса за уязвими етнически малцинства и роми. Не е тук точно мястото, но от друга страна, знаете, че ромското население е това, което се нуждае, да го наречем условно, от един равен шанс, за подпомагане за достигане на едно ниво заедно с останалата част от обществото.
Конкретно искам да поставя въпроса за приетата тази година Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите, която имаше предвидени 10 млн.лв. Доколкото разбирам дори половината от тях няма да бъдат осигурени – говоря за бюджета на МРРБ, защото това е съвместна програма с Националния съвет.
По същия начин обезпокоително стои въпроса със средствата за обезпечаване на изпълнението на програмата за лица в уязвимо положение, принадлежащи към етническите малцинства. Разбира се, Националният съвет се финансира по Програмата ФАР.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз действително исках да е по-концентрирано – въпроси към господин Петров, а не да вземате отношение по това, което вас ви боли. След това вече ще вземете отношение.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Има едно значително увеличение на ресурса за дирекцията – както стана ясно, че имат 300 хиляди, а са били 150 хиляди лв. годишно. По Националната програма, тя е приета миналата година със срок до 2015 г., като за 2007 г. за изграждането на жилищата са предвидени 10 млн. лв. в централния Бюджет на Република България, което е първата стъпка. Защото имаме Мониторингов доклад от м. април и м. октомври, еврокомисарите дойдоха и провериха специално – дойдоха при мен лично да проверят и ние докладвахме, сега подчертавам официално пред комисията, че има 10 млн.лв. за 2007 г. по тази програма. Органът, който осъществява тази програма е МРРБ – то поиска, за да не натовари много неговия бюджет, да бъде в централния Бюджет. Когато започне изпълнението на програмата, ще се превеждат парите по бюджета на министерството.
По втория въпрос – това е въпроса за социално-слабите, в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за социално слаби за здравно-осигурителни вноски има 5 млн.лв. До този момент в тази година имаше 5 млн.лв., от които няма нито един лев не е похарчен, а вече сме края на годината. Значи, има условия, на които те трябва да отговарят, за да могат да получат тези пари. За съжаление не могат да докажат правата си, обаче законът се е погрижил за тях, предвидил е този ресурс, за да има за 2007 г. Намерете си документите, които да ви дадат възможност да получите парите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля да задавате само конкретни въпроси. Има ли конкретни въпроси към господин Петров? Няма.
Давам думата на господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви много, господин председателю.
На този процес на подготовката на годишния бюджет съм свидетел от дълго време и въпреки принципа на Конституцията, че Министерският съвет е колективен орган, затова отделните министри не могат да бъдат бламирани в Народното събрание, то е едно общо дело. Изведнъж всички министри – честно ви казвам – това е извън скоба, отиват при този министър на финансите и всеки носи по една торба, зле съшита, с искания. И той живее с чувството – господин Сотиров, че ако успее да вземе някой и друг лев, ще го възнаградят в неговото министерство. Това никак не харесвам а и тук виждате второстепенни разпоредители искат да стават първостепенни, като смятат, че първостепенността е израз на един библейски принцип – че ставаш по-силен по права. Това настрана!
Аз изказвам едни думи обратно в един много спокоен неколкократен диалог с министъра на финансите и неговия екип. Ние постигнахме съгласие, защото претенциите ни бяха извънредни и вижданията и на министъра, и нашите се оказаха близки. Ние подписахме един меморандум, за който господин Петров току-що съобщи. Това, което сме искали, беше много пестеливо – в тази точка първа, за която говоря, се постигна проекто-бюджета.
Ние закрепихме тези четири основни насоки на политиката ни – защита на правата в централните и местните органи и техните администрации; проблема за социалната сфера – самостоятелно, обществените услуги и не най-накрая затворените институции. За първи път омбудсмана да влезе в затвори и арести – не непременно придружени от полицаи и зам.-министри, а самостоятелно. Това намери разбиране.
Намерихме разбиране, господин Герджиков, и с две други нови идеи. Първо, съдебната власт е независима – знаете го по-добре от мен. Никой не иска да се вмесва във вътрешното съдийско виждане, но администрацията в съда е нещо, което причинява големи неприятности на хората – не защото съдията е решил едно дело така или иначе, а защо не го е решил 2 години след като е трябвало да го направи в 1 месец. Така е с призовките, така е с всичко. Това разбиране е европейско. То получи своето одобрение. Ние отдавна сме започнали да се вмесваме в администрацията на съдебната власт.
Второто, което бих казал, че има особено значение – вижте, самият демократичен и правов характер на държавата лежи върху гражданския контрол. Защото той брани този демократичен и правов характер, изхождайки от два принципа на върховенство. Знам, че върховенството е едно, но те са две – върховенство на закона заедно с върховенството на правата. Тогава ще прочетем този прочут чл. 6 на Договор за присъединяване към Европейския съюз, който извежда правата на човека извън скоби и над всичко друго.
Смятаме, че това, което се предлага, задоволява административния капацитет на омбудсмана. Ние не искаме никакво увеличение в тази работа. Ние имаме право да работим с външни експерти и това е сто пъти по-важно. Къде мога да намеря аз служители-специалисти по всякакви работи? Ето утре например ще гледаме едно искане до Конституционния съд. Трябва да се извикат най-капацитетните, най-можещите, даже не им се плаща, освен едно кафе или с нещо дребно. Това разбиране също има своя отзвук в Министерството на финансите. Трябва да ви кажа, че няколко големи идеи, които обсъждахме, намериха своето разрешение в рамките на един национален разум разбира се - публичността. Е, ще се дадат малко повече пари за публичността, но ние не ги искаме. Ние имаме своя вътрешен резерв. Тук, малко, за да ви развеселя, се прилага старата формула – не е достатъчно жената на Цезар да бъде честна, а народът да знае това! Само че в момента народът и гражданите от една страна, и администрациите са тези, които трябва да се съобразяват с проверките на омбудсмана и неговите препоръки.
Ние сме в една частна сграда. Тук министърът на финансите, господин Герджиков, прояви едно разбиране и няма защо да се пише в бюджета. Но омбудсманът не може да бъде клошарите на държавата. Той не може да се разполага в сутерените на сградите на разни министерства, които той контролира. Аз говоря шеговито, за да бъда по-красноречив в истината, която подкрепям. Има едно пълно разбиране, като такава сграда се осигури най-после – това, което не можа да направи 2-3 правителства последователно, тогава те са готови и ще подкрепят тази наша идея и не, за да се купят коли – ние нямаме този манталитет, а да имаме едни прилични бюра и нищо повече.
Така че аз искам да подкрепя тази идея с дума на задоволство – при тази равнопоставеност с министъра на финансите. Повтарям, този протокол, под който стоят подписите – моят и на министъра, приходите са уточнени, разходите – също, господин Петров ги съобщи. Това са 3 млн. 90 хил.лв. и ние казваме: “Да!С вашата подкрепа то да бъде внесено в парламента и там да го браним, доколкото истината и общодържавните ни убеждения позволяват това!”. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Ганев даде пример как трябва да се процедира в такива случаи.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин Ганев, тъй като стана въпрос за увеличението, задавам въпроса и към представителя на Министерството на финансите, виждаме, че в България нямаме деца, говорим, че имаме отрицателен прираст, че някои структури на държавата трябва да работят много добре в тази насока, аз се чувствам неудобно, като гледам вашия бюджет и бюджета на Държавната агенция за закрила на детето! Не знам вие като структура дали чувствате това, но аз самия го чувствам. В тази връзка аз уважавам вашата институция и Вас и хората, които работят там, надявам се, че вие, като институция, ще направите всичко възможно поне този скромен бюджет, който представя агенцията чрез министър Масларова да го получи. Защото разликата е толкова фрапираща!
ГИНЬО ГАНЕВ: Господин Юсеин, тук няма място за сравнение.
АХМЕД ЮСЕИН: Ако трябва Държавната агенция за закрила на детето да подпише някакъв протокол с министъра на финансите!
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз не мога да разбера какво общо има едното с другото! Цялата държавата, ако искате моето мнение, трябва да е адресирана към децата и към пенсионерите. А не една отделна агенция. Какво е това “Агенция за българите в чужбина”? Това ли е политиката? Политиката трябва да се прави от цялата институционална система – от вътрешните работи, от външни работи, от граници, от атмосфера и т.н. Не споря с Вас! Подкрепям болката ви, само че лекарството не е това!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, гости! Сега можем да продължим по отделните звена, като ще ви помоля само проблемно да поставяте въпросите – там, където търсите съдействие от нашата комисия, ако можем да бъдем полезни, без да се разпростирате във всички проблеми, които съществуват в съответните ви звена.
Госпожа Чобанова има думата.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от сродните агенции и комисии, господин омбудсман! Аз бих искала да започна с голямата благодарност на Комисията за защита от дискриминация към Комисията по правата на човека и вероизповеданията за това, че прояви разбиране неотдавна при предложението за промяна в Закона за защита от дискриминация, гласувайки нашите предложения, както предложенията на Министерския съвет. Лично искам да благодаря от името на господин Кемал Еюп на господин Герджиков за това разбиране и това съдействие и да извиня господин Еюп, че в момента е ангажиран – извън страната е, иначе щеше лично да присъства. Така или иначе комисията е колективен и колегиален орган, така че аз бях упълномощена да извърша вместо него, съвместно с нашия главен счетоводител – господин Мустафа Занков, да присъстваме тук и да защитим позицията на Комисията за защита от дискриминация.
Подчертавам изрично, че ние сме комисия, а не агенция. Като такава бяхме създадени и назовани в самия по Закона за защита от дискриминация.
Поначало за нашия бюджет, подобно на господин Ганев, бих искала да благодаря на Министерството на финансите за проявеното разбиране, въпреки че отрязаха част от исканата от нас субсидия. Така или иначе ние проявяваме разбирането, че се намираме в труден момент на преход и изобщо исторически момент за България предвид влизането ни в Европейския съюз и всички ангажименти, свързани с това. Комисията би искала единствено и само всичко онова, което е свързано с нейния числен състав – ние искахме доста повече бройки, но за съжаление тази бройка беше редуцирана до 52 души, тоест извън тези, които бяха предвидени в настоящия бюджет, който изпълняваме, бройката е завишена само с 10 души.
Вие знаете, че по закон, Комисията за защита от дискриминация трябва да има вече и регионални представители – не говоря за представителства, а за представители, което означава, че нашите проблеми на практика повечето са извън София. Те са концентрирани изцяло в провинцията и там са най-тесните места. Няма ли комисията своите регионални представители или консултативни центрове, както и да ги наречем по-нататък, където да се приемат жалбите, сигналите и молбите на нашите потенциални жалбоподатели, на гражданите на републиката, то все едно не можем да откликнем на целта на нашия закон. Ето защо аз апелирам да се помисли за едно завишаване на числения състав на Комисията за защита от дискриминация.
Иначе, като кратко експозе за дейността на комисията бих искала да кажа, че ние се постарахме за краткото си съществуване да направим максималното, за да разясним закона и дейността на комисията и предприехме една широка разяснителна кампания на антидискриминационното законодателство, което е свързано с доста разходи.
Доста разходи се правят и по чл. 53 от по Закона за защита от дискриминация, тъй като законът предвижда нашето производство да е безплатно и безвъзмездно за жертвите на дискриминацията. Това означава, че всички тези, които се обръщат към нас получават една безвъзмездна помощ, от една страна, а от друга страна, по време на производството, направените от тях разходи се покриват от бюджета на комисията.
Има ред неща, които съм си набелязала тук, но не искам да утежнявам дневния ред, който днес е доста натоварен.
Искам да ви кажа, че Комисията за защита от дискриминация има доста голяма амбиция да се развива и занапред, да заема своето подобаващо място. Това обаче за съжаление е свързано със значително голяма разяснителност, голям брой мониторинги, независими доклади и редица други мероприятия, които са свързани с разходи. Така че аз благодаря засега за разбирането от името на комисарите към Комисията по правата на човека и вероизповеданията предварително и към Министерството на финансите. Бих искала да предоставя възможност и на нашия главен финансист да каже няколко думи по финансовата рамка. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако е нещо конкретно като въпрос и проблем в рамките на една-две минути, заповядайте, господин Занков.
МУСТАФА ЗАНКОВ: Уважаеми господа, благодаря за предоставената ми възможност да кажа за финансите на комисията, но се придържам към изказването, което направи господин Петров и в изложението за финансите на Комисията за защита от дискриминация. Тоест, средствата са недостатъчни, но разбираме, както каза госпожа Анели Чобанова, положението е малко по-различно, отколкото други години и ние трябва да създадем свое “да” в бюджетиране на държавния бюджет, колкото и да е нескромно. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Има ли други желаещи от представителите на агенциите или комисиите, който желае да постави въпрос?
Господин Митев, имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да споделя няколко думи, свързани с разпределението на финансите по отношение на субсидията за вероизповеданията.
Аз ще се възползвам от това, че господин Велинов е тук, който е специалист и би могъл да ни помогне много в работата. В същото време искам да кажа във връзка с отсъствието както на господин Еюп, така и на професор Желев, че когато се формира бюджета би трябвало да съобразят пътуванията си в чужбина, защото това решава работата за цялата година. Но явно така са намерили за по-рационално и така са решили.
По това, което е представено, аз имам няколко въпроси и съображения, свързани със следното. Първо, какви са критериите и как е решавано разпределението на субсидията, която се предоставя на вероизповеданията. По този въпрос разговаряхме и миналата година при формирането на бюджета, имахме възможност и по време на годината да коментираме, така или иначе освен разговорите и добрите намерения за рационализирането на тези разходи, общо взето не стигнахме до крайни изводи. Хубаво е, че в този проект тази година мюсюлманското вероизповедание не се разделя на две – един сериозен проблем, който беше поставен миналата година.
Конкретно искам да поставя някои въпроси. Първо, към точка първа за издръжка на храмове, издръжка на български православни църковни общности в чужбина и свещенослужители, работещи зад граница. Справката, с която разполагам – една от тях, показва за църквата в Милано – 5000 лв., Регенсбург-Германия – 4000 лв., Берлин-Германия – 22 000 лв. Въпросът ми е следният: какъв е критерият? Дали там са толкова големи и какво е съпоставянето на православните български общности в тези големи градове? В същото време един въпроса евентуално за Таракли модела и в други държави, където има български православен етнос - те са изключени, или има в друго отношение и в друго време са предоставяни тези средства за тях?
На следващо място, мисля, че е време – миналия път говорихме за това, българската държава да се освободи от внушението, че трябва да подпомага абсолютно всички вероизповедания в България. Те са 87 като регистрация. Ако не се промени системата за регистрация както в съдебната система, така и по отношение на закона, ако те се увеличават и всички очакват държавата да субсидира и финансира, това разбира се не означава, че ще се увеличат средствата в това направление, а ще бъдат все по-малко. Държавата трябва да концентрира там усилията, където решава проблеми на вероизповеданията и общонационални въпроси.
В това отношение мисля, че в точка шеста, където са представени за протестантски и другите деноминации – 10 000 лв. разпределение, изразът “и други деноминации” следва да отпадне. Миналия път говорихме за това отпадане и какво значи “други деноминации” – кой ги изброява, кой ги преценява всъщност? Какъв е ангажиментът на държавата към тях? В това отношение всъщност можем да намерим вътрешен резерв – и за храмовете, и за православието и за мюсюлманското вероизповедание, и тези в чужбина като тези 10 хиляди лева съответно се разпределят и прехвърлят в друго перо. За това ще кажа след малко.
По точка девета – “Резерв за възникнали резервни ситуации”, каква е практиката за тези възникнали резервни ситуации и тези 70 хиляди лева, които се предвиждат, поне в досегашната практика имат ли своя обосновка и какво можем да очакваме освен това, което ни връхлетя преди време като бедствия и наводнения в това отношение?
Същото се отнася за точка първа и точка седма – за издаването на религиозна литература и научно-социологически проучвания. Всъщност издателската дейност, на кого? На дирекцията или на вероизповеданията? Какъв е критерият? Подобна издателска дейност се подкрепя и от Министерството на културата и от други ведомства – фондации и агенции. Те имат някакви правила в тази посока. Какви са нашите правила за тази издателска дейност? Стигаме до там – какви са основите на критериите? С какво тръгваме да проверяваме тези неща?
Съвсем откровено бих предложил всъщност и всички останали вероизповедания, просто реално да погледнат реалните си потребности в това отношение и мисля, че в конкретния случай към точка четвърта за Централния израилтянски духовен съвет – мисля, че тези средства от 30 хиляди лв. биха се намалили поне на 20 хиляди лв. Защото общо взето знаем възможностите на израилтянското вероизповедание, така че не е нужно държавата да утежнява своя бюджет в това отношение, като може да пренасочи средствата там, където има повече потребности в това отношение.
В тази посока, понеже не смятам, че сега е най-добре да се говори за цифри, би могло да стане един разговор с ръководството на Дирекцията по вероизповеданията – с проф. Желев, с господин Велинов и с председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, между първо и второ четене, така че да се включим в срока, в който се предлагат промените в Законопроекта за бюджета и да коментираме още веднъж тези цифри, които са представени. Разбира се, със съответната мотивировка както за издателска дейност, така за храмовете. Това, първо.
Второ, по какъв начин ще се разпределят средствата. От справките, които имаме – всеки от нас има различни справки, аз имам едно предложение, защото стана дума с проф. Желев миналата седмица, като говорихме, че има някакъв остатък от средства, но там отиват по 1000 лв., по 2000 лв., максимум до 3000 лв., което помага да се смени някоя керемида или да се боядиса фасадата, което показва, че работа не може да се свърши на църквата. Това, едно. Второ, дали точно тези храмове, за които сме занесли предложения, са най-нуждаещи се от средства. Правя едно отклонение – за църквата в с. Медово, община Братя Даскалови, която е исторически и културен паметник, свързана с историята на българския народ, с посещението там и на Левски. Това действително е един знак за живота на българите и българската държава. Нужни само за укрепване и стабилизиране на покрива около 30-35 хиляди лева. Ако се дава субсидия по хиляда-две хиляди лева, смятайте колко години са нужни за да се закърпи покрива. Тук можем да разсъждаваме в следната посока. Съгласувано между кметовете на общините и митрополията да се прецени към кои храмове да се насочат средствата и държавата да има контрол за тези средства, за разходите по тях. Този разговор може да се води в самата комисия.
Заедно с това предлагам и смятам, че е добре комисията да е наясно и да получи от Дирекцията по вероизповеданията и от проф. Желев в частност предложение, в което да има както разпределението за чужбина със съответната мотивировка, така за принципите за разпределението за подкрепата на вероизповеданията в страната, за издателската дейност. На всеки три месеца в комисията да получаваме информация и да провеждаме съответен разход със справка за разходите, какво се очаква да се направи по-нататък. Защото този бюджет минава през обсъждания в комисията, преминава през много други комисии, влиза в пленарната зала и оттам-нататък на никой не му е ясно кой-как решава за неговите разходи в рамките разбира се на общата цифра. Мисля, че взаимно ще си бъдем полезни с дирекцията, ако направим критерии и осъществяваме взаимен контрол по всички тези неща по време на самата година.
Предлагам между първо и второ четене да има един разговор с председателя на комисията и тези от народните представители, които се интересуват повече от този въпрос, с Дирекцията по вероизповеданията, за да можем да разработи предложения във връзка с бюджета на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Митев.
Споделям това, което той изложи пред вас. Струва ми се също така, че е много разумно предложението за един такъв разговор на председателството на нашата комисия заедно с всички желаещи от състава на комисията с Дирекцията по вероизповеданията, защото действително има въпроси неизчистени – какви са точните критерии, тези въпроси, които повдигна господин Митев.
Господин Велинов, имате възможност да вземете отношение по повдигнатите въпроси.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, колеги! Аз горе-долу записах това, което като въпроси зададе господин Митев, и ще се постарая да бъда съвсем кратък и да отговоря точно на въпросите.
Първо, ще започна с критериите, с които се определят и с които предлагаме на Министерството на финансите и естествено на Министерския съвет, тук в комисията и в Народното събрание да утвърди разпределението на субсидията, която ни е заложена през 2007 г.
Естествено, че ние не можем да подходим по брой на членовете на една деноминация или на една религиозна общност. Обръщаме внимание най-вече на БПЦ, на мюсюлманското вероизповедание, Арменската православна църква и Израилтянския духовен съвет. По закон всички вероизповедания в страната би трябвало да бъдат субсидирани или да получават субсидии от Държавния бюджет. Законът за вероизповеданията е категоричен в това отношение.
Сложили сме “Протестантски и други деноминации” – това е съвсем малка сума от 50 хиляди лева, от които тази година сме изразходвали само 18 хиляди лева, и то за да подпомогнем ремонта на храма на църквата на адвентистите от 7-мия ден. Подпомогнали сме една църква – пак протестантска, Петдесятната църква в гр. Ямбол, по молба на депутат от ПГ на НДСВ и сме подпомогнали още една протестантска църква, пак Петдесятна църква, на Съюза на Евангелските петдесятни църкви. Имаме много молби.
Казваме “и други религиозни общности”, защото примерно Бахаите и други деноминации искат да строят свои молитвени домове. Не обръщаме внимание на деноминации от 1-2 души. Например в момента в България има 7 или 8 баптистки църкви в България – Новозаветна баптистка, Баптистка църква “Добра Надежда”, да не изброявам, имат по 3-4 членове.
Критерий, за да отговоря на господин Митев, беше да поискаме от всяка една деноминация данъчните им декларации – това, което са декларирали в общините, като заплащането на осигуровките и т.н. от самите членове и това, което внасят и с което разполагат като бюджет през годината.
Съобразили сме се с тези неща и когато определяме тази субсидия за ремонт на православните църковни общини правилно е направило впечатление на господин Митев, че за някои църковни общини, като тази в Германия отиват повече средства. Да, така е. Там отиват повече средства защото там има 7 или 8 православни църковни общини в някои от големите градове в Германия – Берлин, Мюнхен, Бон и т.н. Затова там са повече парите.
Защо заделяме средства в тази сума от 750 хиляди лв. за нашите свещенослужители, работещи зад граница? Аз още веднъж ще кажа, че естественият център не е посолството на Република България, където се събират хората и където могат да си изплачат мъките си, а естественият център е там, където се събират българите, и това е църквата. Един свещенослужител не може да чисти тоалетни и след това да отиде посланикът да му целува ръка. Това е абсурд! А имахме такива случаи – в Лисабон и в Мюнхен. Затова решихме да съгласуваме една субсидия от 500 евро поне, месечно, която не стига за нищо, тъй като само консумативите, които доплащат – там, където ползваме апартаменти на посолството за наши свещенослужители, стигат до 300 евро на месец. Затова сме разпределили горе-долу на всички свещенослужители, с изключение на страните, където имаме много малко българско население, което преживява – беше даден примера със Загреб. Една Румъния, където все пак Дирекцията по вероизповеданието, която е с ранг на министерство, отделя средства за нашата църква, там сме намалили до 200 евро месечно, и то да се подпомага свещеника при заплащане на тези режийни разноски.
Искам само да информирам комисията, че българските православни църковни общини в чужбина нараснаха само за тази година с 10 броя. Само за тази година! Имаме вече в Испания – само на островите имаме 3 православни църковни общини. Всяка една общност в отделни градове, където има население към 2-3 хиляди души създават своя православна църковна общност. И какво става? Има освобождаване на католически храмове и на протестантски храмове в Западна Европа. В момента имаме предоставени 3 или 4 протестантски храма, 1 - католически в Париж, сега съвсем наскоро, от който нашата общност иска да си направи храм. Трябва да се оборудва, да го преобрази и да може в него да се служи. Това е добре – предоставят ни се храмове, вместо ние да строим и да заделяме пари за други. Затова тази година ни предстои да оборудваме храма в Париж.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тези подробности в момента като че ли не са най-важните, господин Велинов. Ще имаме отделен разговор по всички тези въпроси. Ако имате да кажете нещо глобално в следващите няколко минути, заповядайте.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Ние с господин Петров доста време работихме, за да стигнем до тези цифри и благодаря за това, че ни оставиха тези 600 хил. лв., които бяха определени за Истанбул. Но сами знаете от приложената справка, че ние стъпихме на 93 % и в момента само това сме отчели – ние 200 хил.лв. загубихме от това, че бюджетът е на 93 % изпълнение и аз не съм мръднал, даже съм с 1000 лв. под това нещо! Разбира се, направил съм си вратички и тези пари, за които сте говорили с господин Желев, те не са много. Те са остатъкът от 16-17 хиляди лева, които останаха от протестантските деноминации. Да кажем, че са 20 хиляди, които ще разпределим по предложение на комисията - да кажем на големите вероизповедания можем да дадем: на мюсюлманското вероизповедание, понеже закъсва, на православната църква – които остават. Тези 7 % няма да ги получим вече! Искам да кажа, че субсидията също намалява –като намалите 650 хиляди лв. с 7 %, това не е малка цифра. Там паднаха 50 хиляди лева, също, които могат да се разпределят.
Съгласен съм с това, че парите, които сега разпределяме по тази система – по 2000 лв., аз подкрепям, че това не е правилно. И трябва да стъпим на може би по-малко храмове, но с по-големи суми. Тук абсолютно съм съгласен. Дали критерият ще бъдат митрополитите и дали ще обикаляме с кметовете и със свещеници, които са на място, защото има някаква конфронтация между свещеници и митрополити, но може би на една църква да дадем 50 хиляди и да знаем, че сме я направили.
Резервът в момента, който беше за миналата година, от 65 100 лв. разпределихме на храмове, за които сме сигнализирани от кметовете на общините, където е трагично положението и поне трябва да сложим по един покрив, за да може да спрем унищожаването на стенописите. Ако видите резерва, ние сме го пуснали съвсем скоро – преди 10-тина дена. Това е, което искам да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велинов.
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Аз мисля, че една такава дискусия, ако се върнем към протокола на заседанието, с което приехме Бюджета за 2006 г. с 80 % се повторихме в това, което дискутираме днес. Защо? Ако миналата година сме казали някои неща и днес при нас се поставя отново, мисля, че е същият списък, който гледахме миналата година и по същия начин бяха написани “и други деноминации” и това отпадна в пленарната зала, ако си спомняте, колеги, когато обсъждахме на второ четене бюджета. Тоест, ние говорим едни и същи неща, но изглежда, че чуваемостта ни не е много добра.
От тази гледна точка аз просто смятам, че миналата година казахме, че трябва да имаме списък на приоритетни обекти, църкви, какво включва вероизповеданията, за да можем все пак да се ориентираме. Това са цифри, но зад тези цифри трябва да стои ефективност на разходване на тези средства. Това не са никак малко – 3 млн.лв. По същия начин поставям същите неща, които господин Митев постави за вероизповеданията за субсидията на юридическите лица с нестопанска цел от централния Бюджет на Република България за 2007 г. Това са 7 млн.лв., като забележете в единия – двадесет и втора точка е “Резерв от средства” – 940 хиляди лв. Как се разпределят? Защо се разпределят? Кои са най-важните – тези, които са тук? Кои са останалите и т.н.?
Има според мен една неяснота, в която си приемаме бюджета, нито има критерии, към които това нещо е направено, нито има обосновка – поне аз в моите материали не видях, но ми се струва, че трябва да има такава обосновка.
Тук остана един въпрос – за Съюза на народните читалища. Това са средствата само за съюза, предполагам, а не за издръжка на читалищата? Те минават по другия ред – чрез общините, като държавна делегирана дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Петров.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това беше изискване на Комисията по въпросите на гражданското общество в Тридесет и деветото Народно събрание, понеже има над 2000 юридически лица, които не могат да получат субсидия по две причини – не отговарят кумулативно на изискването на закона за юридическите лица да имат устав, който да е обществено-полезна дейност и да имат специален закон, чрез който държавата да ги подпомага финансово. По тази причина се даде възможност на базата на проектен принцип да се вземат. Разпределението на този резерв от тези 940 хиляди лв., както е сега за тази година, миналата година беше 950 хиляди лв. се прави в Министерството на правосъдието в Междуведомствена работна група, която в продължение на 3 месеца работи непрекъснато. Тя е ръководена от заместник-министъра на правосъдието. Тя определя какво да се даде, ако проекта отговаря на изискванията. Има изисквания за всеки проект поотделно и общо взето това се приема много добре от обществеността – че на състезателен принцип, тоест не се дава директно от държавата, а минава през проектния принцип. Ако трябва някакъв по-добър аргумент или друга информация как са разпределени, ще го направим и ще ви го изпратим.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря за отговора.
Господин Крикорян има думата.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, с уважение съм към всички деноминации. Смятам, че това, което е анонсирано е добре направено.
Миналата година, господин председател, по повод църквата в Инстанбул всяка деноминация отдели по една сума, с която и нашата деноминация, които в момента за съжаление сме в доста деликатно положение, госпожа Любчева много добре знае в Бургас, че тогава бяха обещани едни 5000 лв., които да ни бъдат дадени през второто шестмесечие. Току-що ме увери господин Велинов, че тези суми са заделени за второто шестмесечие, но Министерството на финансите ги е блокирало. Аз все още смятам, че има възможност тази сума да бъде дадена. Пак казвам, че съм с уважение към всички деноминации.
Вторият ми въпрос – аз съм човек, който пряко работи с Националния съвет на църквите, това ви е известно, мисля, че тези две институции трябва да направят усилия, тъй като това са проблеми, които тепърва ще се дискутират при влизането ни в Европа. Така че въпросът ми е: какъв е бюджетът на Националния съвет? И тази сума от 5000 лв. тя не е толкова голяма. Молбата ми е към представителя на Министерството на финансите: как може да разреши тази сума?
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Тези пари, за които е говорено в пленарната зала, да отпаднат, бяха записани в Държавния бюджет. Аз не съм бил залата, но аз ги имам заложени в Държавния бюджет и аз не мога да мърдам оттам и да ги разходвам за други цели. Направих другата еквилибристика – че стъпвайки на тези 93 % фактически елиминирах сумата, дадохме тези пари, за които говоря, а останалата част за изпълнението на бюджета, тези 7 % аз ще ги спра от протестантските деноминации.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз говорих само за термина “и други” – да отпадне, а не за средствата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Мичев, имате ли какво да ни кажете за Държавната агенция за бежанците?
СВЕТОСЛАВ ВЕЛИНОВ: Само с две думи, господин председател.
Много сме доволни от цифрите, които чухме. Аз ще последвам омбудсмана и ще ви кажа, че тези цифри са недостатъчни и много, и малко. Защото никой не знае колко бежанци ще има след два месеца. Сега те са 60 – този месец. След два месеца, когато влезем там, закъдето сме тръгнали, може да са 1000 и практиката го показва това.
Искам само да знаете, че нито агенцията има ресурс и капацитет да се справи с по-голям приток, нито някой мисли за това нещо. Но това е въпрос на друг разговор.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Да се надяваме, че ако се получи някакъв наплив, все пак има някакви резерви, за да може да се реагира, макар че трудно може да се предвиди колко души ще искат убежище в България, на Тото по-лесно се печели!
Господин Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би аз бях малко по-рязък относно дебата, който стана в комисията, но искам само да вметна няколко цифри. В цялостната политика на държавата е намаляване с 10 % на щатната бройка на работниците общините и т.н.
Задавам един такъв въпрос: защо от 50 щатните бройки на омбудсмана стават 61? Какво налага това?
Вторият въпрос. Бюджетът на омбудсмана е 3 млн.лв., но всички субсидии на юридическите лица с нестопанска цел – те са 22 засега – всички слепи, инвалиди и т.н., са сложени в това число. Мен действително сериозно ме смущава факта, че ние като държава въобще не правим нищо за увеличаване на населението, когато казваме за Държавната агенция за закрила на детето: “Ето, отиди при Масларова, отиди и се оправяй с нея!”, а на омбудсмана му даваме два пъти повече!? Просто съжалявам. Вярно е, че омбудсманът е сериозна институция, но тя все още не е станала сериозна институция в България. Аз съм посещавал омбудсмана в Швеция, познавам неговата дейност и т.н. Нямам никакви антипатии към господин омбудсмана, но сериозно ме смущава факта като чета пресата, че омбудсманът вместо да се занимава с проблемите на хората, започва вече законодателна дейност да върши - вече толкова са преуспели в нещата. Да им се увеличат бройките от 50 на 61, не мога да се съглася! Казвам това, което ми е, за да има всичко това предвид Министерството на финансите.
Господин председател, искам на едно от следващите заседания да ни направят пълен отчет за всички приходи и всички разходи, ако това е възможно, ако не е направено това – Българският червен кръст. Защото аз знам в моя роден град, че Червеният кръст има много големи приходи, а няма никакви разходи. Това, едно.
Второ, ако е възможно омбудсманът да ни представи всички заплати, които се дават на тези 50 човека-щатни работници и длъжностната характеристика на всеки един от тях.
Не можем да говорим, че милеем много за българите в чужбина, а това момиченце да се трепе и да се чуди как да върже двата края. Между другото аз съм трети мандат народен представител, тя е четвъртият председател на тази агенция. Защото всеки идва с някакви прекрасни мисли и идеи и след това си отива, защото държавата не милее затова! Не знам дали съм точен! Не може така една агенция да има сурдинка-някой лев, а други, които сме свикнали да ги виждаме само по червените килими, да имат толкова голям бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Господин Петров, заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Съгласно Закона за хората с уврежданията, който приехте миналата година с консенсус от всички политически партии, в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за интегрирането на тези хора има над 126 млн.лв. Ако мислите, че при тези пари, ако държавата не показва отношение към тези хора, мисля, че пред тези цифри всички трябва да станем с преклонение, че държавата при всичките си трудности, които има, е намерила пари за тези хора.
Освен това, за тези национално представени организации са техните съюзи, които по силата на това, че са с решение на Министерския съвет са определени като национално представени и отговарят на критериите. Националният съвет на хората с увреждания е гласувал тези параметри и те са ключови на базата на решението на Националния съвет.
По отношение на омбудсмана, ако искате напишете едно писмо от страна на комисията до омбудсмана да ви представи цялото щатно разписание и разпределението на щатовете. Защото той е извън правителството, не е орган на правителството. Аз към него не мога да отправям такива искания. Омбудсманът за съжаление е по специален закон, така както и Висшия съдебен съвет. Там има едно решение на Конституционно дело от 1953 г. където Конституционният съд е забранило на Министерския съвет и Министерството на финансите да се бъркат в изпълнението на бюджета на Висшия съдебен съвет. Тук малко имаме вързани ръце! Казвам това за информация, защото вероятно го знаете, но в момента не се сещате.
Иначе това, което казахте за българите в чужбина, аз мисля, че тази година малка стъпка в ресурса има за тях – тя е малка, но все пак е стъпка. Мисля, че председателят на агенцията ще постави отново на дневен ред изискването за числеността на персонала. Може би първия път да са получили отрицателно становище, както каза председателя, втория път може би ще бъде подкрепено. Защото действително е смешно за 10 бройки да се говори, при положение че имаме толкова голям ресурс. Аз пак казвам, заставам зад тази цифра – че не се притеснявам от това. Важното е по-важните неща, които трябва гледаме, за което аз благодаря, че вие виждате и в по-важните неща, в детайлите, които ви правят впечатление. Искам да ви благодаря, че като народни представители сте така загрижени за тези проблеми – аз си записах абсолютно всичко и това, което зависи от мен, ще го направя. Както виждате има навсякъде движение нагоре. Дай Боже, догодина за Държавната агенция за закрила на детето да имаме, или още тази година, аз мисля, че още тази година госпожа Масларова ще отдели по-голям ресурс за тази агенция. Защото тя е важна по своята функция, която е придобила със закон.
Искам да благодаря и да призова народните представители да подкрепят Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2007 г. на първо четене, защото мисля, че това е единственият добър балансиран, за първи път, бюджет с излишък, който внасяме при новите условия и както казахме, за първа година той е европейски бюджет. С тези предизвикателства и с тези притеснения и както моят министър се изразява това е един труден бюджет, но бюджет, който трябва да бъде изпълнен.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петров, за изчерпателните отговори, за високата компетентност и професионализъм, който показахте – с това ни подпомагате.
Силно се надявам, че няма повече въпроси. Затова ще си позволя да ви призова да гласуваме на първо четене Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2007 г.
Който подкрепя законопроект, моля да гласува. Против и въздържали се – няма.
Приема се.
Между първо и второ четене ще си направим труда да направим известните корекции. Ще се опитаме да направим тези срещи с Дирекцията на вероизповеданията.
С това приключи първа точка.
ПО ТОЧКА
Р А З Н И
Има ли изказвания по тази точка?
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Искам да изкажа своята благодарност към ръководството на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на всички сътрудници в комисията за сътрудничеството, партньорството, съдействието и помощта, която оказаха при провеждането на днешния семинар по Джендър политиките, на които ние бяхме организатор.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, че Ви дадох думата, за да чуя благодарности към себе си!
Благодаря за участието, колеги.
Закривам заседанието.