---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА


П Р О Т О К О Л
№ 33
На 8 март 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за амнистията, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет на 02.02.2007 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закон за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-1, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители на 26.01.2007 г.
3. Законопроект за заселване в България на българи, живеещи извън страната, № 554-01-89, внесен от народния представител Станчо Тодоров на 08.12.2005 г.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 15,00 ч. от заместник-председателя на комисията господин Трифон Митев.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Добър ден, колеги!
Преди да започнем заседанието, днешната дата ни дава повод да се отнесем с нужното уважение към всички дами, не само присъстващите, а и вашите съпруги, приятелки, сестри, снахи и дъщери!
Откривам заседанието на комисията.
Предлагам следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за амнистията, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет на 02.02.2007 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закон за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-1, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители на 26.01.2007 г.
3. Законопроект за заселване в България на българи, живеещи извън страната, № 554-01-89, внесен от народния представител Станчо Тодоров на 08.12.2005 г.
4. Разни.
Има ли по дневния ред някакви съображения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

За днешното заседание са поканени да присъстват съответно от Министерството на правосъдието наши гости и вносителите по другите точки.
Казвам “Добре дошли!” на министър Георги Петканов, заместник-министър Бонгалов. Участва в днешното заседание и Юлия Меранзова - експерт от Консултативния съвет по законодателство.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за амнистията, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет на 02.02.2007 г.
Предлагам вносителите на законопроекта да го представят, след което да започнем разискванията.
Заповядайте, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред от свое име и от името на моите колеги искам да ви благодаря за отправената покана да присъстваме на днешното заседание и да направим експозе по законопроекта.
Както Вие споменахте Министерството на правосъдието е вносител на проекта на решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за амнистията. Става дума за Закон за амнистията и тук смятам, че знаете разликата между амнистия и опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Така че да не се спирам на този въпрос. Ако имате след това питане, готови сме да отговаряме.
Амнистията се прави със закон за неограничен кръг от субекти от лица, които не се споменават поименно в законопроекта, а се избира някакъв критерий, по който става това опрощаване. Обикновено амнистията се прави във връзка с някаква кръгла бележита дата, годишнина, и ние тук се възползвахме от добрия повод, че България стана член на Европейския съюз, за да предложим подобна амнистия. Считаме, че приемането на България за член на Европейския съюз е достатъчно правно основание за даване на такава амнистия и лишените от свобода по подобие на останалите граждани трябва по някакъв начин да почувстват този знаменателен за България ден.
Амнистията е част от наказателната политика, която се провежда във всяка една държава и в този смисъл бих казал, че в наказателно-правната теория се казва, че амнистията е едно възпитателно средство. И ще ви кажа защо се счита така – тъй като криминолозите и учените, които се занимават с тази наука твърдят, че възпитанието в затвора продължава до шестата година. След това вече много рядко, почти невъзможно, да се стигне до превъзпитание, тоест такива каквито са целите на наказанието е трудно или невъзможно след изтичането на шестата година.
Последната мащабна амнистия в България е направена през м. януари 1991 г., тоест 16 години оттогава. Тук за сравнение искам да ви посоча, че от края на Втората световна война до 1991 г. – м. януари, в България има дадени 15 амнистии. Това по същество означава, че средно на 3 години у нас се дава по една амнистия. Оттогава досега за 16 години такава не е давана.
Последната амнистия освободи от затворите около 3900 човека. Смея да твърдя във връзка с последната амнистия, че криминогенната ситуация в страната не е променена или иначе казано ръст, нарастване на престъпността не се забелязва. Между впрочем това важи и за другите предходни амнистии – 15 на брой, които са дадени преди това.
Законопроектът, както всеки законопроект за амнистията, е сравнително кратък. Съдържа четири текста и три преходни разпоредби. Това е съдържанието на един Закон за амнистията.
Накратко ще ви представя съдържанието на този законопроект. На първо място, това е чл. 1 от законопроекта, който е същинската амнистия, съгласно чл. 83 от НК. Тук са обхванати 2 вида престъпления. Първо, по ал. 1, т. 1 – амнистират се всички непредпазливи, което значи неумишлени престъпления, които са извършени до деня на приемане на амнистията от Народното събрание. Това е първата голяма група. На второ място, амнистират се умишлените престъпления, където наказанието е до 3 години лишаване от свобода.
Това са, уважаеми народни представители, двата вида основни престъпления, които се обхващат от Закона за амнистията – непредпазливите с лишаване от свобода до 5 години, и умишлените престъпления – до 3 години.
Оттук-нататък в чл. 1 има две допълнителни алинеи – ал. 1 и ал. 2, където се казват две важни неща. Първото нещо е, че по отношение на непълнолетните, а разпоредбата на ал. 1 - това, което казах, се прилага като се съобразят правилата на чл. 63 от НК, тоест като има намаление на наказанието за лица, които са непълнолетни към момента на извършването. Третата алинея, която е предвидена тук, изключва определени престъпления. Амнистията не се прилага за тях. Това са за убийство, за полови престъпления – изброените 10-тина на брой престъпления, които иначе попадат в разпоредбите на ал. 1, но за тях изрично е посочено – да не изброявам кои са престъпления, че амнистията не се прилага.
Алинея 2 се отнася до вещите и до имуществата, които са отнети в резултат на присъдата. Тук има само един спорен въпрос – ал. 3 на чл. 2, която гласи следното: “Иззетите вещи и парични суми по висящи производства за престъпления по чл. 1, ал. 1 и 2 се връщат на лицата, от които са иззети”. Във в. Монитор написаха, че това означава връщане на лицата, от които са отнети тези вещи, а не лицата, които са собственици на тези вещи и ако едно лице е откраднало автомобил, значи на него трябва да му бъде върнат – без да прочетат втората част на изречението, която гласи: “освен ако придобиването или притежаването им е забранено или подлежат на отнемане по друг закон”. Доколкото тази норма поражда съмнение в казаното във в. Монитор и написаното от нас, ние не възразяваме да бъдат заменени думите “от които са иззети” с “техните собственици – правоимащите”. Това означава, че спор по-нататък няма да има за това на кого се връщат тези вещи.
Текстът на чл. 3 гласи следното: “Освобождават се от изтърпяване на наказание наложени с влязла в сила присъда до влизането в сила на този закон” и тук са посочени 4 категории лица, които са накрая на изтърпяване на наказанието, повтарям – накрая на изтърпяване на наказанието, и това, което е останало, се амнистира. Това са следните случаи. Тези, които са осъдени за първи път с наказание лишаване от свобода имат остатък от една година до окончателното изтърпяване на наказанието без значение дали е за умишлено престъпление или непредпазливо, без значение на какъв срок е било осъдено лицето, важни са две неща: първо, това да е първата му присъда досега, и второ, да му остава за изтърпяване по-малко от една година. Този срок се амнистира.
Второто нещо и това е вторият спорен момент в законопроекта е за рецидивистите. Ние сме предвидили и осъдените рецидивисти с наказание лишаване от свобода да бъдат амнистирани, ако им остават по-малко от 3 месеца. Първоначално в законопроекта беше предвидено 6 месеца. На заседание на Министерския съвет имаше възражение, че това е голям срок, че не трябва да се амнистират рецидивистите въобще и аз склоних тогава да намалим срока до 3 месеца. Щом е рецидивист, презумпцията е присъдата да е малко по-голяма, но му остават 3 месеца и той да бъде амнистират с този минимален срок.
Третото нещо. Това са осъдени непълнолетни, на които им остава да изтърпяват до 2 години. Този срок се амнистира.
Четвъртото нещо. Това са майки с две или повече деца, ако имат остатък до 3 години.
Това е, колеги, съдържанието на законопроекта. Има една допълнителна и две заключителни разпоредби, които гласят, че спорните въпроси се решават по този закон, по който е постановена присъдата, или на който е подсъдно делото за съответното престъпление. Втората алинея гласи, че законът влиза в сила веднага, същия ден, когато бъде обнародван, като не е необходимо лицата да узнават какво е предвидено в закона.
Изпълнението на закона, ако той бъде приет, се възлага на министъра на правосъдието, на министъра на финансите, на министъра на вътрешните работи, на главния прокурор на републиката.
Това е накратко по законопроекта. Готови сме да отговаряме на всички въпроси, които поставите.
Има един-два въпроса, които се поставят и към момента и на тях бих желал да отговаря предварително. Първият въпрос е защо точно сега трябва да се дава такава амнистия, дали влизането в Европейския съюз е достатъчно основание затова, колко хора ще излязат от затворите при тази амнистия, дали трябва да се дава амнистия на рецидивист и т.н.?
Първото нещо, което искам да кажа е, че трябва да се отчита факта, че амнистията и опрощаването са част от наказателната политика. Така както всеки, който е извършил престъпление, трябва да бъде осъден – друг е въпросът дали това става, трябва да бъде осъден, да бъде вкаран в затвора, по същия начин трябва да се дава амнистия и опрощаване и лицата да бъдат насърчавани и да излизат от затвора.
Второто нещо е възпитанието и 6-те години, за които споменах. Вярвам, че тук не е необходимо надълго и нашироко да се убеждаваме, че едно лице, които стои 15-20 години в затвора, надали то би могло да бъде превъзпитано. Друг е въпросът, че НК предвижда такива тежки санкции.
Третото нещо е колко хора ще излязат от затворите. Изчисленията, които правихме, показват, че около 1500 души ще бъдат освободени от затворите, което представлява горе-долу 8-10 % от лишените от свобода. В момента в България има около 11 500 лица, които са лишени от свобода и 1500 души прави такъв процент.
И последният, най-важният въпрос- дали с пускането на тези лица на свобода няма да има бум на престъпността, няма да има влошаване на криминогенната ситуация, няма престъпността най-общо казано да се увеличи? Ние сме правили изследване и на последната амнистия и на някои от другите – такова нещо не се наблюдава. През 1991 г. има малък ръст на увеличаване на престъпността след даването на последната амнистия, но ние го отдаваме общо на нарастването на престъпността след 1989-1990 г., а не на освободените лишени от свобода. Още повече тези 3800 човека в голямата си част спадат към т.нар. политически затворници. Така че при тях такова нещо не се наблюдава. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Благодаря.
Ще ви предоставя, разбира се, статистика по въпросите на отделните текстове от законопроекта, за да видите точно за каква бройка става въпрос при всеки от текстове.
Когато говорим за чл. 1 един допълнителен мотив е, че всеки път, когато се приемат нови кодекси, нови закони, редно е да се даде и малка възможност на изпълнението да поеме малко въздух. В момента приехме нов НПК, нов Административен процесуален кодекс, изменяме Наказателния кодекс, така че работната група, която е работила НПК подготвя текста на чл. 1. Имаме статистика, че ако този текст се приеме в този вид, около 4600 човека осъдени на пробация биха попаднали в полето на прилагане на закона от общо 11 000 пробационни присъди. Пробацията е нов институт, работи от около 2-3 години. В момента на един пробационен служител имаме около 80 пробационни присъди, в сравнение примерно с Англия, където се приема за нормално някъде около 40. Текстът значително ще облекчи както дознанието, така на ниво районните съдилища.
По отношение на втората част за затворите, ако говорим за чл.4, по т. 1 към 1 февруари попадат 1000 човека. По т. 2 са 300 човека. По т. 3 – 35, по т. 4 – 50 човека. Общият брой е 1380 души лишени от свобода. Разиграваме варианти, ако говорим за непълнолетните, които са 35 души, ако намалим два пъти срока – от 2 години на една година, законът ще обхване 25 човека.
Нямаме точна статистика, ако заменим по т. 4 – майки с две деца, ако направим за малолетни дали ще спадне значително цифрата от 50 човека на майки с деца.
Има група проблеми, по които господин министърът ми разреши да изразя собственото мнение, което изразих и в работната група – непопадащи в закона. То беше на базата на правен спор дали това е помилване, амнистия и какво влиза в понятието “помилваща амнистия” – един чисто правен спор, но така или иначе те съществуват и става въпрос за последните чисто правни аргументи, свързани с последните изменения в НК (ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Там намалихме наказанията по чл. 354а и по чл. 354в. Става въпрос за наркотиците. За сравнение ще ви покажа какво става. Сега е от 2 до 8 години – това е ал. 1 на чл. 254а, а е било от 10 до 15 години. В същата тази алинея рисковите наркотици сега е от 1 до 6 години, а беше от 3 до 15 години. По ал. 2 беше от 15 до 20, а сега от 5 до 15 години.
Това драстично намаляване на тези санкции, както и по чл. 354в беше от 20 до 30, а сега от 10 до 20 години, довежда до ситуация, че в затворите влизат лица за едно и също деяние преди това със значително по-леки присъди, в периода 2004-2006 г. – с по-тежки, и сега отново ще влязат лица с по-леки присъди. Разбира се, това създава напрежение и в тази връзка представените ви цифри са по чл. 354а – 210 човека по ал. 1, рисковите са 95 човека. Десет са по 354а, ал. 3 и по чл. 354в са 6 човека. Общата сума на тези лица е 686 човека, но нямаме точна информация кои от тях са осъдени между 2004-2006 г.
Вторият такъв проблем е т.нар. параграф 90, т.нар. джакпот – мога да посоча конкретни случаи, ако ви интересуват. Получават се случаи за 6 кражби отделни присъди се получава сумарна около 15 години, което е равностойно на присъда за убийство. Тези лица не са съществен брой. Те са около 340 човека спрямо броя на лишените от свобода 11500 човека. Определено тези 1000 човека създават напрежение в местата за лишаване от свобода. То и оттам всъщност тръгна идеята за амнистия. Доколкото правният спор съществува, нас ни интересува позицията на Комисията по правни въпроси и вашата комисия дали това е техника на амнистия или помилване. Очевидно случаят трябва да се решава за тези 1000 човека максимум. Казвам, че са 1000, но може да се окажат и 500.
На второ място, прокуратурата има забележка и това е практика от старите закони за амнистия – винаги за големите присъди, които са над 10, над 15 години, се дава по-голяма планировка и това е свързано с теорията, господин министърът отбеляза, само за м. февруари ние имаме два смъртни случаи. Единият е в Сливенския затвор, другият е тук в София, които лежат над 10 години лишени от свобода, отчаяни, и двамата се самоубиха. Единият от тях остави даже благодарствено писмо към администрацията. В Холандия по-тежко наказание лишаване от свобода над 10 години не се прилага, тъй като теорията твърди, че до 10 години администрацията може да въздейства. Оттам-нататък тази личност или свиква със затвора и не може да се ресоциализира, или предприема такива драстични мерки.
Разбира се, подходът е изключително индивидуален във връзка с оценката на риска. Психолозите извършват такива оценки в нашите затвори. В по-голяма част от случаите на амнистиите винаги се е прилагала такава мярка. В тази връзка имаме забележка от Главна прокуратура, че когато предлагаме амнистия примерно за рецидивисти – 3 месеца, защо да не предложим за всичките, ако трябва и по-малка - например 1 месец за всички рецидивисти? И ако предлагаме за първи път осъдените – 1 година, защо не предлагаме за всичките – примерно 6 месеца? Това са възможни правни техники. Зависи от волята на Народното събрание. Нямаме точна статистика какви, колко лица ще обхване всичките лишени от свобода.
Искам само да отбележа вторичните ефекти от един такъв закон за амнистията. В момента при нас са 11500 лишени от свобода и им се падат по 2 кв.м. при изисквания от 4 до 6 кв.м. Имаме постоянни забележки от Комитета по изтезанията – вече трети път ще идват на проверка, и това е постоянната им забележка, че не правим и не предприемаме сериозни действия.
Европейските правила за затворите са препоръчителни, но така или иначе Министерството на правосъдието предприе драстични мерки в тази насока. Вече има решение на Министерския съвет за нов затвор в Раднево. Със собствени пари на държавното предприятие се прави много в общините в Бургас, с което ще решим проблема за Южна България.
Има, разбира се, финансов ефект. Един лишен от свобода струва на държавния бюджет около 4500 лв. Може да се сметне много лесно, разбира се не всички ще получат този обем от амнистията, но така или иначе, ако говорим за 100 човека за една година, имаме около 400 хиляди лв. икономии. Ние имаме широко обхватна инвестиционна програма. В момента вече открихме ареста в Смолян. Само със 100 000 лв. той беше приведен в съответствие с европейските изисквания. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря Ви и аз.
Предполагам, че всички колеги са се запознали със становищата по този законопроект. Ще си позволя в началото да попитам дали вносителите са се запознали със становището на Консултативния съвет по законодателство? Това, едно. Второ, имате ли обратна информация за обществената нагласа за предстоящата възможно амнистия, като имате предвид, че малко се смущавам от една доста активна предварителна медийна кампания, медийна подготовка имаше на законопроекта, преди да е минал в комисиите и Народното събрание? Евентуално, какви обществени нагласи сте проучили относно възможната амнистия?
Заповядайте, колеги.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Със становището на Консултативния съвет по законодателство сме запознати. Малко съм изненадан от това, което прочетох и ще ви дам само един пример. Отворете становището и ще видите следното нещо: “Консултативният съвет се обявява против конституционната норма за даване на амнистия”. Това не знам как ще го тълкувате – против заключението на Конституцията, че амнистията съществува като институция!? По-нататък няма да коментирам. Това, едно.
Второто нещо. Един закон за амнистията е страшно труден да се направи, защото в 4-5 разпоредби трябва да се пречупи цялото наказателно право. В 4-5 норми това е трудно да се направи.
Трето нещо. Когато правихме този законопроект, ние проследихме всички закони от Девети септември до 1991 г. и от всеки един от тях сме ползвали едно или друго разрешение. Следователно, ако в становището на Консултативния съвет по законодателство се критикува този закон, то значи, че се критикуват всички 16 амнистии, които са дадени до този момент.
Относно обратната връзка. Каква е нагласата на обществото? Чак толкова не бих могъл да кажа. Ние изхождаме от едно задължение – морално, а може би не само морално, а и юридическо, на законодателя, както приема Наказателен кодекс и предвижда тежки наказания за едни или други престъпления, да предвижда и Закона за амнистията. Казвам, че Законът за амнистията е част от наказателната политика на държавата. Ще има “за” и “против”. Амнистията е отражение на хуманизма, който проявява законодателната власт, на милосърдието, което проявява законодателната власт, и аз мисля, че вие ни най-малко не трябва да се колебаете в това отношение.
Ако законопроектът се нуждае от преработка, от усъвършенстване – направете го! Ние не възразяваме! Но, че трябва да има амнистия – това за мен лично няма никакво съмнение.
Тук искам да допълня следното нещо. Законопроектът започнахме да готвим още през м. декември миналата година и след като вече беше почти готов, изтече информация – и от нас изтича такава, и стигна до затворниците във Враца. И те решиха да ускорят процеса – да вдигнат стачка, да избухне подобно нещо и в Плевен, след това – в Пазарджик, в София и т.н.
В Пазарджик – там ходих с колегата Бонгалов, там са 100 процента рецидивисти. Разговаряхме с 12 човека, двама от които попитах колко пъти са съдени, единият беше 25 пъти, а другият много по-малко – 19 пъти! Те се укротиха. Ние им обяснихме, че сме направили законопроекта и това е станало не в резултат на бунта във Враца, а по наша воля, по наше желание. Ние в Министерството на правосъдието – освен Бонгалов, мен, още 4-ма души са в работната комисия, ние сме убедени, че амнистия трябва да има. Въпросът е вие какво ще решите.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Извинявам се, че отново взимам думата, но в становището на Консултативния съвет по законодателство има доста резонни предложения и те са от правно-техническо естество. Някои неща определено са грешка и се надявам в Комисията по правни въпроси да навлезем в детайли. Нямам нищо против и в момента, ако трябва да навлезем в детайли. Част от съображенията са напълно приемливи – дали наименованието на закона ще остане така, или ще бъде съкратено заглавието; примерно по събиране на неизпълнение на наказанията, а събиране на държавни вземания – е въпрос на дискусия и каквото приеме Комисията по правни въпроси. Ако говорим за т. “в”, че е включено 120-121, очевидно е станало грешка. Защото ние обхващаме от 115 до 127 и е ясно, че вътре попада и 120 и 121 и категорично са изключени от действието на амнистията. Това са неща от правно-технически характер, което оставих на дебата в Комисията по правни въпроси. Не възразявам, ако и тук има конкретни въпроси конкретно по това становище, да отговоря подробно.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин министре, господин професор! Аз мисля, че дебатът по този законопроект би следвало да се раздели на две части, които колегата Бонгалов изясни – сякаш техническата страна не е предмет на разглеждане в настоящата ситуация в тази комисия, не й е в компетентността. Аз изразявам своето становище, че настоящата дискусия трябва по-скоро да визира по-генералните, по-общите принципи и тенденции, които застъпва този законопроект – тенденцията за милосърдието, за наказанието, като първоакт на държавен регрес срещу личността на извършител на едно деяние, така също и като акт на възпитание. Същевременно възникналите правно-технически въпроси, аз тук една лична отметка искам да направя, ще запазя правото си да разисквам в Комисията по правни въпроси доколкото съм член и на тази комисия и ще ги спестя засега. В генерален план за мен, като юрист, наистина амнистията във всичките й видове и помилването наистина е правна институция, която е допустима и законово съобразна. Това е така. В широкия аспект от казуси, които обаче визира настоящия закон, аз виждам голямо разнообразие, което този вид амнистия визира доста широк спектър от случаите в правния мир. Някои от случаите, особено визираните в чл. 3 без рецидивистите, за които аз запазвам своето мнение, наистина съдържа доста голям елемент на справедливост и запазване на някои човешки права, като например правата на майката, правата на децата, които са нарушени от едно наказание лишаване от свобода с по-дълъг срок.
От друга страна в чл. 1 са визирани ред случаи, които третират доста сложна материята – случаите на прекратяване на наказателното производство по чл. 78а и преминаване към административно такова. По мое лично мнение, като тесен специалист, е, че тук някак си слагаме въпросът с тази правна регулация на здравата глава – пак в дебат в Правната комисия, но случаи, в които наказателния закон предвижда прекратяване на наказателното производство и преминаване към административно такова, е една според мен задаваща се празнина в правото. Поправете ме, ако греша, господин професоре! Може би тук вече във връзка с този дебат може би идва на дневен ред един друг дебат – вече имахме заседание на Комисията по правни въпроси за известна промяна на наказателния закон със степенуване на обществената опасност на закононарушенията. Това е една доста сериозна правна дискусия. Така или иначе считам, че е много, как да бъда по-точен, прекалено сложен е въпросът за тази амнистия, прекалено много въпроси, които повдига, които не сме в естеството си сега да решим и еднозначен отговор не би следвало да се даде по всички от тях. Така или иначе така повдигнат въпроса за обсъждане, аз считам, че сякаш не е навременен този акт, сякаш не е навремен – да се предприема точно това и сега с оглед цялостната криминогенна обстановка в страната с оглед очаквания бум от престъпления от нов характер. Засега се въздържам и така ще гласувам “въздържал се” и запазвам правото си да имам по-стриктно мнение в Комисията по правни въпроси.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще кажа няколко думи на нивото на моята компетентност или ако искате – некомпетентност, за да обсъждам проблематиката на един закон, оспорван и от професионалистите по право. Казвам “оспорван”, защото тази характеристика на законопроекта, дадена от Консултативния съвет по законодателство го проблематизира радикално, задава много сериозни въпроси по съществото, по философията на закона и по неговите разпоредби.
Ще кажа няколко думи по това, което чух. Все пак един законопроект бива внасян с определена убеденост, че той е обществено необходим, че регулира обществени отношения. Това е клише. Такъв подход е в сила и тук. Чухме, че такава обществена необходимост има и тя беше свързана с няколко основания.
Първо, превъзпитателната функция на едно наказание се изчерпва до шестата година. Това беше казано в прав текст от проф. Петканов. Като коментатор от позицията на собственото си знание за проблематиката се питам някак си защо наказателното право въобще обсъжда наказателни присъди над шестата година, при положение че функцията да превъзпитава се изчерпва на тази година. То го прави или по небрежност, което е абсурдно да се допусни или по незнание, което е скандално да се предположи, или защото наказателната присъда има и някакви изолиращи функции.
Изолиращите функции обаче се сблъскват с второто основание да се предложи този законопроект, доколкото разбрах. А то е икономическото съображение, че струва по-евтино, тези хора да са на самоиздръжка навън, отколкото да са на издръжка на държавата вътре – нещо, което ми се струва извънредно слабо като аргумент, толкова слабо, колкото и първото основание. Казвам го едно към едно. Извънредно слабо от позицията този път на собствената ми компетентност звучи аргументът за това, че някой се самоубил в затвора, защото присъдата му е дълга. Аз съм психиатър и знам, че проблемът на самоубийството е извънредно сложен и трябва да бъде обсъждан през компетентността на психиатричните епидемиолози и пр. Това не е въпрос на импресионистични оценки и на един вид публицистични най-общо казано съприкосновения със сложен въпрос, какъвто е този.
Там има нещо, което бихте могли да оспорите, ако не е вярно. Главният прокурор даде във връзка с тази изпреварваща медийна кампания във връзка с законопроекта една оценка за амнистията, като за спорно начинание, ако се не лъжа – някъде видях това, спорно начинание, спорен законопроект. Аз си мисля, че на фона на една абсолютна сигурна, огромна обществена толерантност към престъпността със справянето на която правителството на България, включително и това правителство, нямат особени заслуги – не могат много да се похвалят, казвам, за ефикасността на тази борба, да се прибегне като своеобразно средство от противното за справянето с разпускането на част от контингентите, е парадокс, който няма да впечатли особено публиката и няма да я накара да акламира този законопроект – нито закон, ако той бъде приет.
Изрично казано тук, с това вече никак не мога да се съглася, че в контингента на подлежащи на амнистия попадат хора по ал. 2, които са извършили грабеж, изнудване, убийство или опит за убийство, от които е настъпила смъртта на жертвата и пр. и нещо, към което съм особено чувствителен като професионалист в тази сфера, това са осъдените за трафик на наркотични средства, наркотични вещества. Към тази категория на подлежащи на амнистиране попадат хора и люде, които не са получили формално присъда и ни казва Консултативния съвет по законодателството “а тези, които са извършили просто престъплението”. Аз чух от юристи в моята парламентарна група, че това вече никак не може да бъде прието.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Това не го разбрах?! Може ли да го повторите?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ще го повторя, разбира се, господин Петканов, при положение че не сте го разбрал.
Вие сте запознат със становището на комисията.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Запознат съм. Преди малко казахте ал. 2, но не казахте на кой текст.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Но описах съдържанието.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Такова нещо няма.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Понеже не са номерирани страниците, ще трябва да Ви кажа, че това е тъкмо ал. 2 и тя гласи следното: “Консултативния съвет по законодателство констатира, че осъждането за някои други видове престъпления не е обществено укоримо в по-малка степен” – бихте могли да видите във Вашето становище.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: За чл. 3, ал. 2 става дума.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това ориентира ли Ви – чл. 3, ал. 2 на стр. 7?
На стр. 6 се коментира чл. 3, ал. 1 и там е изтъкнато това, което ви казах преди малко – че “предвиденото амнистиране се отнася само до лицата, които до момента на влизане на закона в сила изтърпяват наказание лишаване от свобода, да обхване и случаите, когато изтърпяването на наказанието още не е започнало”. И е написано в курсив “още не е започнало”. Това представлява проблем за Консултативния съвет по законодателство. Аз някак си имам предварително доверие, че там са компетентни хора. Понеже от мен се иска да реша дали да подкрепя, или не този закон, аз казвам общите си съображения за неговата обществена необходимост към момента, както я разбирам или не я разбирам, или компетентността на този съвет, в която не се съмнявам. Тези две основания ще мотивират решението ми да не подкрепя законопроекта.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Бих искал да кажа, че това е първо четене на законопроекта. Може би Консултативният съвет по законодателство има основание с това становище за някои членове и алинеи от законопроекта. Сигурно това ще се има предвид при второто четене, когато възможност и колегите да предлагат промени в текстовете.
Трябва да имаме предвид и нещо друго. Ние като страна на Европейския съюз сме задължени да спазваме някои стандарти относно пренаселеността в затворите, относно медицинското обслужване на затворите. Това е едната страна на въпроса. Другата страна е обществената нагласа по този проблем.
Обаче има и един трети процес. Казвам го като учител. Това е процеса на възпитание вътре в самата сграда. Този затворник, този контингент от хиляди човека как биха се превъзпитали, ако няма надежда, че през 5-6-7 години, както вече има традиции в България, има амнистии, има опрощаване.
Ще бъда против, ако в това число на амнистираните са лица, които лежат за изнасилване и за убийство, особено тези, които изнасилваха малки деца. И сега държавата, ние данъкоплатците, сме задължени един вид да ги храним там, защото вече имаме приета норма за забрана на смъртното наказание и от тази гледна точка трябва да се съобразим с предложението на Министерството на правосъдието и предложението на министър Петканов. Слагайки на кантар тези неща, може би повече тежи проблемът, че това нещо трябва да се осъществи, и то много внимателно, и то в контингента да влязат хора, които няма да дадат отрицателен оттенък на целия процес, след като излязат навън и с това подпомагаме възпитателния процес вътре в затвора.
В тази връзка аз имам два въпроса. Първият въпрос е: ще имат ли право тези хора да пътуват зад граница? Защото за добре или недобре ние се прочухме като износ на един контингент на европейския пазар, който не представя добре България в Европа.
Другият проблем, с който се запознах по време на едно мое посещение в Софийския затвор с господин Василев, е с тези, които пренасят дрогата през България. Това са предимно чужди граждани. Контингентът не е много голям. Ще ви кажа моите пресмятания, които съм ги направил. В момента това са 80 човека, които са т.нар. от медиите и гражданството, от тези, които се занимават с дрога “мулетата”, които носят дрогата. Нашата страна като географско разположение на един път, през който минават, бих казал, отрови за младежта, тези хора като излязат от затвора, те първо, са осъдени на една много висока глоба – 100-200 хиляди, те никога не могат да я платят. Второ, издръжката на един затворник е между 700-750 лв., ако не греша. Ако се направи сметка за една година, тези хора, макар че след като излязат от затвора, макар че не са български граждани ще си отидат в страните откъдето са, изразходват от бюджета около половин милион лева – около 600 хиляди лева. Това е бюджета на една малка община. Аз не знам този контингент дали влиза, но тази група са от хора, които са от страни, с които ние нямаме споразумение за предаване за изтърпяване на наказание в другата страна. Има една група страни, с които имаме такова споразумение, но те не искат да отидат там, защото условията на затворите са още по-лоши. Има и една трета група, които се страхуват, че след като излязат от затвора в България и отидат в тяхната страна тези, които са дали поръчката за пренасянето на дрогата, ще ги унищожат.
Въпросът е друг. Имайки предвид икономическото състояние на страната ни, тези стачки, които нашите пенсионери правят тук всеки четвъртък, ние не можем да си затворим очите за такъв контингент. Не знам дали тази група влиза – бях малко по-обстоятелствен, но какво може да се направи в тази връзка? Защото представете си, без да са наши граждани и не са бежанци – ако са бежанци по линия на бежанците ООН им осигурява по фонда, който има, осигурява средства и ние ги храним, но тази група хора стоят по нашите затвори и ние нищо не можем да направим.
В тази връзка искам да знам: има ли някакъв начин тази група да влезе там. Второ, за задграничните пътувания.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Господин Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря.
Господин министър, господин заместник-министър, колеги! Аз ще си позволя да задам въпрос на проф. Петканов, който не можах да му отправя, който не можах да му задам, когато в нашата парламентарна група обсъждахме законопроекта. И там, и тук професор Петканов, Вие казахте, че от последната амнистия 1991 г. няма увеличение на престъпността, образно казано. Аз мисля, че и в пленарна зала, ако сега нямате възможност да отговорите на моя въпрос, добре би било заедно с МВР разбира се, защото те разполагат с тази информация предполагам, да направите една равносметка колко от тези, които са амнистирани в началото на 1991 г. повторно са извършили престъпления и в какъв период, след като са били освободени от затвора. Мисля, че това е по-важно за народните представители, защото общата формулировка за увеличаване или неувеличаване на криминалната обстановка и на престъпността някак си не дава картина до каква степен амнистията е изиграла тази роля, за която Вие се опитвате да ни убедите. Това е моят въпрос. Ако е възможно една такава равносметка да бъде направена. Ако сега не може да ни бъде дадена, поне в пленарната зала, когато обсъждаме законопроекта, да бъде казана на народните представители. Това е въпросът ми. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Има ли други желаещи от народните представители да се изкажат.
Като споделям част от съображенията на доктор Михайлов и думите за надежда на господин Юсеин, искам да споделя това, че мотивът за пренаселеност на затворите общо взето, поне за мен, не звучи достатъчно убедително. И сега има механизми за предсрочно освобождаване, които биха могли да бъдат полезни в това отношение. Това, едно.
Второ, един такъв обратен въпрос, поставен от господин Юсеин, за възможността за износ на престъпници към страните на Европейския съюз. Каква е възможността тази амнистия да стимулира вноса на престъпници, да дойдат в нашата страна от други страни?
И пак се връщам към обществената настройка – тя не е без значение. Всеки ден в медиите се срещаме с един или друг случай , който нагнетява повече напрежение, но се появяват и призивите: “Ние ги хващаме, вие ги пускате!”, в този смисъл в каква степен са съгласувани разбиранията при подготовката на законопроекта между Министерството на правосъдието и МВР? Благодаря ви.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, аз ще се опитам да отговоря накратко на поставените въпроси от доктор Михайлов. Амнистия се дава тогава, когато има обществена необходимост и законопроектът тогава се съставя. Аз мисля, убеден съм дълбоко, че такава обществена необходимост днес има. И ще ви кажа защо. Ако чухте преди малко за 45 години от края на войната до 1991 г. средно на 3 години се дава по една амнистия. Тогава е имало такава обществена необходимост – на 3 години да се дава амнистия. А от 1991 г. досега са минали 16 години. Нима няма такава обществена необходимост? Аз мисля, че има такава. Това е най-кратко казано.
Второто нещо. Аз действително цитирах и повтарям това, че превъзпитанието в затворите тече в общи линии до 6-тата година. Не изключвам да има и след това на отделни единици – на седмата, на осмата и на деветата година, но по принцип това е изследване на криминолози-учени, които твърдят това. Аз тях цитирам и трябва да ви кажа, че вярвам в техните изводи.
От тази гледна точка в Щатите дават 50 и 100 години лишаване от свобода. Петдесет и сто години лишаване от свобода! Нима искат да ги превъзпитат? И нима на 30-тата или 40-тата година ще има превъзпитание? Все пак Щатите не са за подценяване. Те изхождат от други аргументи. Ако ние мислим тук да превъзпитаме тези, които са извършили престъпление, във всички случаи трябва да се съобразяваме с по-малките наказания.
Все пак, господин Михайлов, това е теория, това са научни изследвания – те могат да не съответстват на обективната действителност, но така или иначе някакво значение имат.
За самоубийството, което споменахте, тези две самоубийства, според мен не са станали, защото присъдите са били достатъчно големи, а най-малкото защото това е станало доста по-късно. Не това, че първоначално са били дълги тези присъди, а животът вътре е станал непоносим. Според мен, това е довело до тези самоубийства.
Споменахте за главния прокурор Борис Велчев. Тук искам да ви кажа следното. В теорията на наказателното право в България до ден днешен от 1887 г., когато е приет първия Наказателен кодекс в България има 4 монографии, посветени на този въпрос. Първата от тях е 6 месеца след приемане на първия кодекс и това е монографията на Алеко Константинов за помилването от страна на княза. Като казвам “Помилването”, помилването и амнистията са горе-долу близки и в публикациите за помилването има отделена глава за разликата между помилване и амнистия. Втората монография е на Борис Велчев, третата – на една дама, която специално за амнистията е писала, и още един автор, който в момента не си спомням.
Когато съгласувахме този законопроект, освен с Касационната прокуратура, съгласувахме и лично с главния прокурор. Той направи 7 бележки и седемте бяха отчетени. Той даде положителна оценка за този законопроект. Така че ние и от тази гледна точка мисля, че сме направили нещо.
Колеги, казах, че Министерството на правосъдието държи на тази амнистия и я прави с цялата убеденост. Оттук-нататък всичко е във ваши ръце – вие решавате и каквото решите, това ще бъде. Разбира се, всякакви промени в законопроекта са възможни. Например, да отпадне амнистията за рецидивисти – три месеца, но да отпадне. Казвате: “Не е необходимо това!”. Ние сме “за”, след като така счетете. Каквото е вашето виждане, това нека да стане.
На останалите въпроси на господин Юсеин – дали амнистираните лица могат да пътуват в чужбина? Да, ще могат. Те не могат да бъдат лишавани во веки веков да не пътуват, заради това че са били осъждани. Не, те ще пътуват, както всички останали граждани.
За дрогата, за която споменахте, тя не попада в амнистията. Тя не попада. Тя изрично е изключена.
Споменахте един много важен въпрос – за глобите . Това важи и за чуждите граждани. Това важи и за българските граждани. В момента в нашите затвори има 131 човека, допреди 2 месеца, които са осъдени за пренасяне на дрога и на които е наложена такава голяма глоба. Но там има една особеност - че глобата по размер трябва да съответства на стойността на престъплението. Затова глобите са много високи. Там се получава следния парадокс – лицето лежи 6-7-8 години в затвора, само че то не може да изплати глобата и не може да бъде предложено за освобождаване. С господин Бонгалов имахме среща със затворниците. Нещо се мъчихме да понаправим. Тук е нужна законодателна промяна – такива високи глоби на чужденци – “мулета, както ги нарекохте, не могат по никакъв начин да изплатят 100-200 хиляди лева, работейки в затвора. Значи, те са лишени от предсрочно освобождаване и могат да бъдат като изключение, ако е за съвсем малка глоба – 1000-2000-5000 лв. да бъдат освободени. Иначе, не! Не могат да попаднат и под режима на амнистията.
На въпроса на господин Славов. Преди малко споменах и сега ще повторя – има статистика за престъпността в България от 1963 г. до ден-днешен. Статистиката се води от 1963 г. Ако направим сравнение до 1989 г. и след това, след 1989 г. престъпността расте 2-5-10 пъти. Толкова е! Това се дължи не на амнистиите. Защото оттогава досега няма амнистия. Това се дължи на други причини. Когато през 1990 г., м. януари, е дадена амнистия, през 1991 г. има ръст на престъпността спрямо 1988-1989 г., но това не се дължи на тази амнистия. Така че и да се направи такова изследване, нещата са безспорни.
На въпроса на председателя за вноса на престъпления. Няма опасност от подобно нещо. Защото, ако дойде чужденец – сърбин, холандец, македонец, австриец в България да извърши престъпление и това го прави с цел, това прави умишлено престъпление, което е тежко престъпление. Това са престъпления, които не попадат под този закон. Така че внос на престъпност в никакъв случай не може да стане в резултат на тази амнистия. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, господин Бонгалов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Само две думи, ако позволите. Защото разбирам уважаемите народни представители, не е лесно да се явите в избирателните райони и да кажете: “Ние пускаме престъпници от затворите”, но да обясня за какво става въпрос пак в цифри.
Ако в Турция на 100 000 имаме 92 лишени от свобода, то в България на 100 000 имаме 120 лишени от свобода. В Турция преди 4 години един надзирател работи средно 8-10 месеца, тъй като има убити надзиратели около 300-400 човека, за тези 4 години те са направили 140 затвори и постигнали 6-те квадратни метра.
В Англия падат под 5 квадратни метра и в момента се притесняват, че ще имат бунтове в затворите. За да бъде образен ще кажа, че пренаселеността в затворите е взривоопасна. Представете си вашите бани в един панелен блок – не 2 на 3 квадратни метра, а 6 квадратни метра, сложете 4-ма човека вътре и ги дръжте 5 години, ако можете да ги държите там. Няма условия за превъзпитателна дейност. Нещо повече, традиционно в тази система, защото в години на преход тя е била бюджетно лишавана. За да не бъда голословен, ще кажа, че бюджетните разходи за капиталови разходи в системата на затворите миналата година беше 3 млн.лв. Сградата, която сега ще открием през м. април на Националната следствена служба е 5 млн.лв. само за ремонт. Така че европейските стандарти за затворите ни задължават и излиза, че не можем да се оправдаваме с липсата на финансови средства. Става въпрос за нормални условия на живот, съответстващ на човешкото достойнство. Така, че ако някой смята, че пренаселеността е несериозно, да заповяда и да види за какво става въпрос. Тези хора, ако нямаме отношение към лишените от свобода, трябва да кажа, че става въпрос и за условията на труд и на надзирателя.
Така че много ви моля, аз не искам да кажа, че аргументът за пренаселеността е взривоопасен – ситуацията се държи под контрол, но, вярвайте ми, взривоопасна е ситуацията. Ако българската страна не взема мерки в тази насока, вече имаме и решение, и то на български съдилища, плащаме обезщетения вместо да оправим условията в затворите. На нас ни е необходим не само Законът за амнистията. И за да не бъда голословен, ще кажа пак цифри. Преди 15 години са били освобождавани годишно от окръжните съдилища предсрочно условно 3000 годишно. Сега диапазонът е 700-900 годишно. Преди това съотношението между помилването от Държавния съвет и вицепрезидентът е 3 пъти по-малко. Това е по статистика. Системата е запушена. Аз разбирам дали можем да засилим другите два механизма, но е очевидно, че всяка институция е много предпазлива. Един съдия, който пуска в момента от Варна 41 лишени от свобода, един да извърши престъпление, вестниците веднага ще го напишат: “Той пусна такъв и такъв престъпник. Той извърши такова и такова престъпление!”. На вицепрезидентът също не му е лесно. Институциите са много предпазливи. Последната амнистия е от 1990 г. и ние като министерство добре разбираме това. При 10 000 лишени от свобода бяха пуснати 3700 лишени, близо 40 %. В момента ние говорим от 11500 за 1300, близо 10 %.
Така че Министерството на правосъдието достатъчно ограничи периметъра на закона. Той може още да бъде ограничаван, но, повярвайте ми, пренаселеността е много сериозен проблем и той не може да не звучи сериозно. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Понеже се казаха много аргументи, аз няма да се спирам подробно на това, което се каза. Лично аз съм много резервиран към предложения законопроект, защото въпреки всичко, което се каза от заместник-министър Бонгалов, не смятам, че може да бъде водещ, колкото и да е сериозен аргументът за пренаселеността на затворите, за да приема такъв закон.
Господин Славов попита за един анализ или единна статистика за лицата, които са амнистирани досега, дали са извършили престъпление, дали има рецидиви, за да се види действително амнистирането как действа, а не изобщо статистиката за извършените престъпления – дали нарастват или не. Хубаво е да се направи една статистика, защото иначе нещата звучат за общественият интерес е много трудно да се преценява. Ако се гледа общественият интерес, той ще е категорично против това – говори се за милост към хората, извършили престъпление, когато трябва да проявяваме милост към хората – обект на престъпленията. Във всички случаи, ако има анализи на психолози, че присъдите са неоснователно високи, тук се поставя въпросът: по-добре е да се прецени дали да не бъдат извършени корекции в НК, а не след това по извън съдебен път – хора, които при всички случаи са по-малко компетентни от съдилищата, да преценяват дали един човек да бъде амнистиран или не. Все пак амнистията е един институт доста стар и съдържа в известна степен архаизъм, докато е много по-добре законите да бъдат такива и организацията за излежаване на присъдите да бъде такава, че да не се прибягва до амнистията, като средство, за да се решава проблема с пренаселеността на затворите.
Аз бих направил една реплика на господин Юсеин – той каза за износа, нека първо да гледаме интереса на българските граждани, а не да се притесняваме за нашата репутация в рамките на Европейския съюз. Защото нашата основна грижа трябва да е към българските граждани. Все пак те са ни избирали и ние имаме основен ангажимент към тях и да не се притесняваме дали някой, който бъде амнистиран, да излезе да ни изложи зад граница, а какви ще бъдат последиците от амнистията по отношение на тези хора, с чиито данъци сме тук и са ни избирали да бъдем в този парламент. Така че аз изобщо по тези съображения за износ и внос на престъпност изобщо не ги поставям на преден план. Не звучи убедително, защото в целия дебат основно се въртим около това, че има проблем със затворите – няма достатъчно възможност, няма капацитет, при нарастващата престъпност. Да, това са обективни неща, но ние трябва да търсим други решения. Действително може, ако се направи един сериозен анализ, да бъде внесен проект и предложение, защото непрекъснато се правят промени в НК. Ако се прецени, че някои присъди са несправедливи, че са високи, че нямат необходимия ефект, защо да не се направят промени в Наказателния кодекс, а да трябва да се решават по този начин, който във всички случаи не е толкова ефективен. Не би било обществено прието и не мисля, че бихме защитили обществения интерес с един такъв закон, при положение че в страната има толкова неразкрити престъпления и малкото, които са заловени, а и това, което се поставя за рецидивистите, непрекъснато по медиите, което върви като информация, излизат сигнали, че хора, които са освободени, които са амнистирани рецидивисти, след това извършват престъпления. Този ефект е много по-опасен и няма икономически съображения, които да бъдат в полза на приемането на такъв закон. Във всички случаи по-скоро трябва да търсим решение чрез приемане на промени в НК и в подобряване на организацията при излежаването на присъдите. Защото и досега един много стар и голям проблем, че хора с различен характер на престъпленията не са разделени, няма сепарация, в един и същи затвор лежат хора с различни присъди, при което не само, че няма възпитателен процес, ами хора, които са влезли за по-леки присъди от друг характер, поради съжителството с по-опасни престъпници излизат по-големи престъпници от затворите, отколкото когато са влезнали. По-скоро трябва да се търси – вярно е, че това е свързано с финансови ресурси, но мисля, че обществото, каквато и цена да плати като финансов ресурс за организиране на този процес, ще е по-малко от цената, която се плаща при наличие на повече престъпници на свобода. В тази посока трябва да бъдат насочени нашите усилия. Това с амнистията в никакъв случай не би довело до положителен ефект, особено по начина, по който е развит в предложенията.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Имате думата, професор Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: По въпроса за пренаселеността на затворите – това, което каза колегата, ако ви направи впечатление, аз не съм споменавал подобно нещо. Нито веднъж. Защото аз считам, че това не е аргумент за даване на амнистия. Аргументът е приемането ни за член на Европейския съюз. Ако колегата Бонгалов го спомена, той го спомена като нещо допълнително, което все пак има значение, но не то е водещото.
Амнистия не се дава поради пренаселеност на затворите. Това, първо.
Второто нещо. Сега на предпоследното заседание на Министерския съвет беше дадено в Трояново, Южна България, място, с постройки за нов затвор. Този нов затвор ще бъде направен до края на тази година. Той не се прави, за да бъде пълнен допълнително, а за да бъдат разхвърляни от останалите затвори от Южна България в този затвор, който е за около 1000 души. Така че ние по този начин мислим да решаваме пренаселеността, а не чрез амнистия. Моля да не се обръща такова внимание на това, което каза колегата Бонгалов.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Госпожо Маргаритова, имате думата.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Уважаеми народни представители, аз искам само да допълня, че съгласно Конституцията от компетентността на Народното събрание е да гласува Закон за амнистията, който преди всичко е политически акт. Дали ще приемете, че ще упражните тази своя компетентност или не, това е въпрос на ваша воля.
Като бивш криминолог, който все пак претендира, че 15 години се е занимавал с изследване на престъпността, искам да ви обясня, че едва ли, дори да се направи такова изследване, за каквото вие настоявате, относно ефективността на такъв акт на амнистия по отношение на лица, които вече са изтърпели присъди, ще припомня, че последната амнистия, която предхожда този законопроект, от началото на 90-те години, визира политическите престъпления, тоест по Глава първа, най-вече във връзка с опетняване доброто име на държавата или националния флаг. Това бяха престъпления с политически характер от лица, които не са били осъждани и именно заради промяната в обществените отношения в началото на 90-те години се наложи да се счита, че техните деяния не са престъпление, както и притежаване на оръжие. Една част от тези лица също бяха амнистирани. Поради това, въпреки че е свързано с много голяма организация – да се издирят имената на тези лица, след това да се влезе в базата данни на Бюрото по съдимост, няма да се констатира, убедена съм, че тези лица са рецидивирали. Само ще се дадат много пари.
В този смисъл това не би било показателно и да ви даде повече информация, за да ви убеди – или ще приемете по принцип въпроса, или не. Има много работи от правно-техническо естество, които трябва да се променят тук, но това може да стане между двете четения. Въпрос на ваша преценка, преди всичко политическа.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Крикорян.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа! Аз смятам, че всяка една комисия има свои специфичен поглед върху един законопроект. Нашата Комисията по правата на човека и вероизповеданията също има такъв. Аз мисля, че едва ли можем да бъдем против амнистията въобще, тъй като амнистията е елемент от наказателното право. Съгласен съм с това, което каза министър Петканов изцяло – амнистия е имало, амнистия ще има. Разбира се всичко, което е записано в Конституцията е ясно. Разбира се, че някои аргументи трябва да се променят, но дали трябва да има амнистия, това е един резон.
Аз предлагам да се приеме на първо четене законопроекта, а на второ четене да се отразят бележките на Консултативния съвет по законодателство, и съответно тези, които самият министър каза. Против съм рецидивистите да бъдат пуснати, но амнистия трябва да има. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Само искам да обърна внимание. В мотивите, господин министър, изрично пише като аргумент това не е становище само на господин Бонгалов - пренаселеността на затворите, предадено е в контекста на международните стандарти. Точно заради това, че непрекъснато по всички поводи се позоваваме на международни стандарти, които ни притискат да решаваме въпроси, които ние някак си бягаме от отговорността да ги решим, създава един евроскептицизъм на всичко отгоре. Появява се една такава практика – когато трябва да се прокара нещо непопулярно, се казва: “Такива са международните стандарти. От Европа искат, ние трябва да отговорим.” По този начин ние постигаме освен ефектите, за които тук се изказаха резерви, но се насажда един евроскептицизиъм, защото обществото остава с впечатление, че всички тези неща, които на дали ще бъдат приети добре, са благодарение на това, че сме членове на Европейския съюз и поради това трябва да пускаме и хора, които са извършили и престъпления.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Как ще бъде прието в Европа, аз не знам. Знам обаче как са били приети предишните 15 амнистии. Знам как е било прието. Така че храня надежда, че и 16-тата амнистия ще бъде приета по същия начин. Това, първо.
Второ, вярно е, че в мотивите на законопроекта се спомена за пренаселеност. Да, но това е като нещо допълнително, като допълнителен аргумент, който не е водещият аргумент. Това не е причината за амнистията, в резултат на приемането ни в Европейския съюз – ще има такива и такива положителни страни.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Обявявам разискванията за приключени.
Моля, членовете на комисията, които подкрепят законопроекта, да гласуват.
За – 3, против – 2, въздържали се – 4.
Законопроектът не се приема.
С това приключваме работата си по този законопроект. Благодаря за участието в дебата. Комисията не приема законопроекта.

Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на Закон за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-1, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители на 26.01.2007 г.
Има думата господин Николай Кънчев, за да представи законопроекта.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Благодаря.
Колеги, законопроектът беше приет на първо четене с подкрепата на едно внушително мнозинство по мое мнение и срещна една подкрепа в обществото, тъй като е едно детайлизиране и уреждане на един пропуск в досегашния Закон за българското гражданство. Той практически е от един-единствен член и урежда въпроса как се доказва българско гражданство и най-вече за срока. Така, както е уреден по настоящия момент въпросът с доказване на българския произход при кандидатстване за българско гражданство, не са посочени институциите, издаващи такъв документи при липса на документи, удостоверяващи българския произход и не е посочен срока, в който тази институция го издава.
В случая ние предлагаме този срок да е до 2 месеца, което според нас е съществено. Защото практиката показва, че Държавната агенция за българите в чужбина, макар издавайки временно част от тези документи и този документ – удостоверение за българско гражданство, поради големия брой лица, които кандидатстваха за българско гражданство – лица от български произход, държа да подчертая, системата беше затруднена и част от преписките отлежават в рамките на 2-3 години. Директно искам да кажа, че възможността да няма посочен срок е инструмент, с който се рекетират една голяма част от нашите сънародници, опитващи се да придобият българско гражданство, меко казано се създава възможност, пак меко казано, съмнения за корупционна практика на базата на различни посредници, адвокатски кантори, които от Украйна до Охрид буквално обикалят хората и обясняват как е в България и че точно те трябва да им дадат този документ. Това е нашият генерален основен аргумент. Казвам го директно, за да не оставяме едно лошо чувство у тези наши сънародници, които кандидатстват за получаване на българско гражданство, пак казвам, те са от български произход, техните родители са били български граждани, при първото си сблъскване с българската държава да получават едно възпитание и пример за корупционна схема, което е меко казано неприятна. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, в допълнение на казаното от господин Кънчев, първо, аз желая да уточня доста конкретно, че такива посредници, не само има – аз лично съм виждал обяви и фирмени табели в Охрид за предлагане на услугата “българско гражданство”. Категорично подкрепям тази инициатива. Не само, че категорично я подкрепям, а считам, че задължително и редно тази законодателна инициатива да се разшири и да се създаде изключително благоприятен законодателен климат, за тези наши етнически сънародници, които поради исторически и прочие причини са извън границите на Република България и желаят да придобият българско гражданство и да станат граждани на Република България. Това е една политика, която считам, че нашата администрация трябва да предприеме и да изолира максимално всякакви бюрократични и следващи ги спънки.
Подкрепям законопроекта, ще гласувам “за” и съм готов да работя за по-нататъшното развитие на тази тенденция.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Има ли дружи колеги, които желаят да се изкажат?
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Повечето от аргументите се казаха. Аз естествено ще подкрепя законопроекта, защото това е необходимо. Към мен, а предполагам и към други колеги предполагам, че са се обръщали хора, които са се сблъсквали с този проблем. Аз искам само да поставя още един въпрос, защото поставянето на един административен срок е необходимо нещо. В крайна сметка и в нашата административна практика има едномесечен срок за издаване на всякакви административни актове и за всякакъв вид услуги, които се правят от публичните институции, но според мен трябва да помислим за сериозни респектиращи санкции. Защото в България има една друга практика - има срокове, но когато длъжностните лица не спазват тези срокове, санкциите са от порядък, който не респектира и какво като приемем един срок, който не се изпълнява, особено след като се изнесат в тази област факти, че има определени икономически интереси? Трябва да има санкции, които да принуждават чиновниците да изпълняват сроковете и не само в тази област, а и в други области. Ще ви дам конкретен пример, който ме провокира да се въведе един общ принцип за издаване на справки и информация от административни органи. Като народен представител съм направил запитване от една година до шефа на ДАМС – госпожа Весела Лечева, да даде справка от публичен регистър, който трябва по закон да се поддържа за спортните обекти. Нямам никакъв отговор! Няколко пъти съм питал по различен повод. Представете си след като народен представител няма отговор, а би трябвало всеки български гражданин да може да влезе в сайта на ДАМС и да получи информация за този публичен регистър. Такъв не се поддържа, не се дава такава информация. Длъжностното лице няма ангажимента дори да даде една такава справка. Тя може да каже: “Не е направен такъв регистър, нямаме такава информация.” Това все пак е нещо. Това е един пример. Представете си какво е по отношение на гражданите, а всеки един от нас като гражданин се сблъсква с това. Аз исках само да добавя, че ние трябва да потърсим едно принципно решение. Не съм юрист, но смятам, че ако имаме добрата воля, ще намерим добрата формула за респектиращи санкции в тази посока.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Господин Чернев, заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Това нещо съвсем спокойно, съвсем елегантно може да се направи с известни поправки в Закона за държавния служител. Нормално е, съвсем европейска практика е – в цивилизованите страни това го има за отговорността на служител, допуснал произвол или грешка при дейността си.
ИВАН СОТИРОВ: Това е нарушение на правата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да, то наистина това е нарушение на правата на човека и мисля, че в един по-нататъшен момент може да възникне и някоя по-ценна идея. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще подкрепя по принцип този законопроект. Имам констатацията, че в две становища – едното на МВР, другото – на Държавната агенция за българите в чужбина, на Министерството на правосъдието всъщност, се изказва едно становище за това, че не съществува институционален капацитет за превръщане на тази практика, препоръчана от законопроекта – от инструктивна в императивна, за да бъдат делата приключвани в кратък срок. Това е ключово за този законопроект и вероятно ще предизвика дебат в пленарната зала по съществото на предложението. Но ще повторя, че въпреки това за мен неизяснено положение, аз ще подкрепя закона. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Има ли други колеги, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Тошев.
ПЕТЪР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители, уважаеми дами! Аз съм представител на Агенцията за българите в чужбина и ръководя направлението по издаване на удостоверения за български произход. Бих желал да ви информирам за някои неща от кухнята, така да се каже, за да се знае поради каква причина се забавя решаването на преписките. То не е по вина на Агенцията за българите в чужбина и не би могло само с това, което тук се предвижда – да се издават удостоверения, да се ускори този процес.
За ваше сведение през 2000 г. , преди Шенген, са подадени молби от 754 граждани за придобиване на българско гражданство. В периода 2002-2006 г. са подадени 84 хиляди молби. Ще цитирам само няколко години, за да разберете за какво нарастване става дума. През 2004 г. молбите са 29 хиляди за една година. През 2005 г. намаляват с 5000 и стават 24 хиляди. Миналата година вече са 14 хиляди и се очаква този спад да продължава.
Законът е създаван 1999 г., когато годишно гражданство е давано от 500 до 800 лица. На тази база са определени сроковете, които се отнасят за лица от български произход – до 6 месеца, по обща натурализация – до 1 година, и т.н. На практика сега това не е възможно да стане в сроковете, които законът е определил – няма кадрови възможности затова. Министерството на правосъдието работи с 13 служители, за да обработи този масив от преписки. В агенцията това звено е от 4 човека. Бих желал да ви кажа, че в агенцията срокът за издаване на удостоверение не е 2 месеца, а със заповед на председателя, от миналата година, след като излезе новия устройствен правилник за работата на агенцията, където на нея й е делегирано правото да издава такива удостоверения, срокът е 30 дни за гражданите и 15 дни за студенти. Този срок се съблюдава много строго. Ако желаете и проявявате интерес, можете да дойдете и да видите. Днес раздаваха удостоверения по молби, които са подадени преди един месец. Нещо повече, агенцията в желанието си с въвеждането на визовия режим за някои страни след влизането на страната ни в Европейския съюз още преди нова година влезе в по-активен контакт са нашите посолства зад граница – там главно, където имаме български общности и хора от български произход, и ние сега получаваме голяма част от молбите и документите за издаване на такива удостоверения по консулски път. Само миналата седмица сме получили около 700 молби по консулски път.
Другият път, който използваме, специално за хората от Западните покрайнини, договорили сме се и това е в действие, за да не идват хората с визи в България културно-информационните центрове в Босилеград и Цариброд със списъци, които издават, ни изпращат документите по техен пратеник – човек с българско гражданство и който може да пътува с българския си паспорт. Това значително облекчава хората да подадат документи и им спестява и средствата, за да пътуват до България затова.Така че това, което е записано тук, е добре, но няма да реши въпроса с ускоряване на процедурата – просто трябва да се променят или сроковете в Закона, или да се търси някакво друго решение. Засега ние нямаме предложение за това. Възможностите, които съществуват в момента са такива. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Господин Чернев, имате думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Пак се връщаме на една моя изява тук, че бюджетът за вашата комисия така и не го увеличихме, когато се гласуваше, а дадохме доста по-висок бюджет за разни други неща. Тоест, ето резултатът – няма кадрова възможност. Така че комплексни промени и създаване на благоприятен законодателен климат включва много, много повече предпоставки промени, отколкото само един закон. В крайна сметка отнякъде трябва да се започне – любимата сентенция за големия път и хилядата крачки, една по една се минават.
ПЕТЪР ТОШЕВ: Благодаря за разбирането. Аз съм разговарял с Ваши колеги-народни представители, които смятат, че агенцията има само координиращи функции и не ни трябват никакви средства за осъществява дейност в българските общности. Наскоро бях в Цариброд по случай 10-годишнината на Културно-информационния център – хората не искат от нас пари, а искат ние да им осигурим представянето на една българска фолклорна група. Агенцията няма възможности за това. Трябва да ходим от врата на врата на бизнесмени да осигурят – нещо, което според нас не е редно.
Що се отнася до капацитетните възможности, проблемът е в това, че Съветът по гражданство заседава веднъж в седмицата и той разглежда не повече от 200 преписки на седмица. Ако има по две заседания, тогава ще удвоят броя.
Има и един проблем, който е много съществен, аз пропуснах да го отбележа, и това е, че поради засиленото внимание по истинността на документите, които се представят, само през миналата година са спрени около 700 лица, които представят неистински документи. Това е много сериозен проблем, тъй като такива документи се изготвят и у нас, но такива се изготвят и в някои други страни, където се правят опити и с фалшиви документи, лицата да докажат своя български произход.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Явно тези проблеми, които представяте, налагат едно допълнително обсъждане. Ще предложа на проф.Герджиков една среща с агенцията, за да обсъдим всички останали въпроси с представители и на Министерството на правосъдието.
Колеги, да се съсредоточим върху законопроекта.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Едно предложение. Във времето по-нататък може би да привлечем и представители на нашите общности – на етническите българи зад граница, няма да бъде излишно. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Аз искам предварително да кажа, че ще гласувам за законопроекта, обаче трябва ясно да си дадем сметка за фактите, посочени от господина. Вярно е, че като страна трябва да направим всичко възможно да приберем под крилата си хора, които считат себе си за българи и които са в странство. Обаче е вярна и другата максима, че много от тях искат да станат български граждани само заради паспорта и да се възползват от това. Какво трябва да се направи в такъв случай, защото по такъв начин се ощетява и бюджета на МВнР? Тези хора, получавайки българско гражданство, не плащат за визи и си влизат и т.н. Какво трябва да се направи? Аз съм съгласен с колегите от ВМРО и ще гласувам за законопроекта. Може би трябва да се проведе един сериозен разговор относно тази дейност на Агенцията за българите в чужбина. Защото трябва да има в агенцията специален отдел, който се занимава поне 4-5 години по този проблем. Защо? Ами, кой ще ни даде гаранция, че документите, които получават в странство, че имат български корен хора, които имат съмнително минало, извършили престъпления или са членове на някакви групи, и дойдат в България? Може ли с такъв капацитет, подписвайки хода и документацията на дадено лице, което е предявило иск да му се издаде удостоверение, че е с български корен, тези хора с такъв малък капацитет да решат този проблем? Затова може би трябва като ръководство на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и шапката на агенцията – мисля, че е в ресора на премиера...
ПЕТЪР ТОШЕВ: С господин Ивайло Калфин.
АХМЕД ЮСЕИН: Да се проведе изрична среща и сериозен разговор и да има такъв отдел, който да се занимава изрично с тази работа. Знам и вие знаете, вече не е публична тайна това, че в този вид дейност има новоразвит бизнес и хората печелят много хубави пари – луди пари. Каква е същността на въпроса ми – ние да приберем нашите сънародници, съотечесвеници по света, да ги направим български граждани, а те да не живеят тук, а да си живеят там – добре, и това го приемаме. Но, ако нямат такъв корен и 30 процента от тези 89 000 хора се възползват от тази ниша, тази дупка в нашето законодателство и станат български граждани и влизат, и излизат – може ли някой да си направи човек сметка колко ще бъде ощетен бюджета на държавата всяка година?
В тази връзка, убеден съм, ние ще имаме атаки и от Европейския съюз. Защото това безконтролно даване на българско гражданство на много хора, а и самата статистика, която беше посочена, показва, че щом напливът е много голям, значи вратата лесно се отваря. Това ще бъде забелязано и от европейските партньори. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Прекратяваме разискванията по този законопроект.
Моля народните представители, които са съгласни с предложения законопроект на първо четене, да гласуват. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.

Предлагам комисията да вземе второ решение – да се възложи на ръководството на комисията да подготви една среща с агенцията и министър Калфин във връзка с проблемите по даване на българско гражданство.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Може би не само българско гражданство, а да работят в страната без да придобиват гражданство. Такава възможност съществува в Закона за българите в чужбина и е част от решението на проблема, но практически не се прилага. Не е необходимо на всички да се дават българско гражданство.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Да обсъдим изцяло кръга от проблеми.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Достатъчно е понякога да се дават т.нар. зелени карти, които Гърция, Германия, Унгария издаваха.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Доктор Михайлов, имате думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз си мисля, дали този проблем за институционалния капацитет да се поеме контингента от българите зад граница, които желаят гражданство, не трябва бъде обсъждан по-цялостно да кажем с министъра на вътрешните работи или господинът от Агенцията на българите в чужбина да предложи такъв формат, в който една дискусия би могла да уплътни възгледа ми по цялостната проблематика, така че да имаме и отговорно поведение в пленарната зала. Защото можем да бъдем подведени от доброто намерение да стимулираме един родолюбив процес на репатриация, а в същото време да създадем много големи проблеми, за които намеква и господин Юсеин. Мисля, че от всяка гледна точка трябва да бъде видяна проблематиката. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, господи Тошев.
ПЕТЪР ТОШЕВ: Бих желал от народните представители да се има предвид факта, че законът за българите, живеещи в чужбина е без правилник за приложение. По същество той е неработещ. Той е писан на прима виста и в него са предвидени неща, които едва ли биха могли да станат - Национален съвет, включващ българи от всички континенти – в Австралия, Северна и Южна Америка и т.н.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Господин Крикорян, заповядайте.
РУПЕН КРИКОРЯН: Аз бих искал да напомня на уважаемата комисия, че в предишния парламент имаше една парламентарна група, която се наричаше Парламентарна група за подкрепа на българите в чужбина. Тя свърши много добра дейност и ми струва, че това ще бъде от полза за агенцията. Това може да бъде основание този парламент да направи такова предложение. Струва ми се, че агенцията трябва да се ангажира.
ПЕТЪР ТОШЕВ: Аз разговарях с госпожа Анелия Атанасова.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Предлагам следното решение: Възлага на ръководството на комисията да направи необходимото за подготовката на среща по проблемите на българското гражданство и за пребиваването на българи-чужди граждани в страната, с участието на Агенцията за българите в чужбина, МВнР, Министерството на правосъдието и МВР и представители на българската общност.
Моля, който е съгласен, да гласува. Против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред
ТРЕТА ТОЧКА
Законопроект за заселване в България на българи, живеещи извън страната, № 554-01-89, внесен от народния представител Станчо Тодоров на 08.12.2005 г.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Тъй като господин Станчо Тодоров не присъства, ако не е упълномощил някой от негово име да представи законопроекта, да отложим тази точка, когато вносителят има възможност да защити законопроекта пред комисията.
Това е моето предложение. Не е коректно в отсъствието на вносителя да обсъждаме законопроекта.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: В такъв случай да отложим разглеждането на законопроекта. Има ли възражения? Няма.
Преминаваме към
ТОЧКА Р А З Н И
--------------------------
Благодаря ви за участието, закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИТЕВ