---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА






П Р О Т О К О Л
№ 35
На 24 април 2007 г., вторник, се състоя извънредно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация № 554-01-86/23.11.2005 г., внесен от н.п. Ахмед Юсеин.
2. Създаване на Работна група по Закона за изменение и допълнение на убежището и бежанците № 702-01-7, приета на първо четене в пленарната зала.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 14,00 ч. от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Благодаря ви, че се отзовахте на днешното извънредно заседание, защото има няколко въпроса, които трябва да придвижим по-бързичко, а вече навлизаме в предизборен период, който малко спъва деловата ни работа.
Дневият ред е скромен, но съдържателен:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация № 554-01-86/23.11.2005 г., внесен от н.п. Ахмед Юсеин.
2. Създаване на Работна група по Закона за изменение и допълнение на убежището и бежанците № 702-01-7, приета на първо четене в пленарната зала.
3. Разни.
Имате ли предложения или някакви съображения по дневния ред? Не виждам. Нека да считаме, че е приет.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ № 554-01-86/23.11.2005 Г., ВНЕСЕН ОТ Н.П. АХМЕД ЮСЕИН.
По този законопроект няма постъпили предложения за второ четене. Така че затова ние можем да преминем към неговото приемане и на второ четене.
Аз самият, като погледнах законопроекта, ми направи впечатление само едно нещо, на което искам да ви обърна внимание. Това е последния текст преди Заключителната разпоредба - молбите по ал. 1 и ал. 3 се подават по местожителството на починалото лице. Преди няколко години Народното събрание се отказа от дефиниране на местожителството. Отпадна чл. 7 от Закона за лицата и семейството - нещо, което на мен никак не ми харесва и много закони продължават да си служат с "местожителство", но така или иначе сега е заменено с "постоянен адрес". Така че може би да бъде "по последния постоянен адрес на починалото лице", да бъде по този начин.
ИВА МИТЕВА: Тъй като законът обхваща лица преди 1999 г. те ще бъдат по местожителства, а няма да бъдат по постоянен адрес, тъй като тогава са го нямали. Точно това сега коментирахме с господин Юсеин дали да не укажем датата, както е било по досегашния §1а - "периодът, в който са починали". Досега е било "през периода 1 януари 1984 г. до 26 ноември 1993 г.", тъй като 26 ноември 1993 г. постави Закона за имената на българските граждани е било максимумът да подават молби за промяна на имената. Затова може би законът е указал този срок. Но има дати. Има дата на период. Както е правен законопроекта - "децата на починалите", може да се предполага, че са починали след 1999 г., тоест да са починали миналата и по-миналата година и не са се възползвали самите те да си го променят. Това трябва да помислим. Аз си мислех дали след местожителството да не добавим или "постоянния адрес на починалото лице" в зависимост от това какъв адрес имат. Но господин Юсеин ми каза, че има предвид лица, които са починали преди 1999 г. Просто този срок трябва да се уточни.
АХМЕД ЮСЕИН: Не преди 1999 г., а преди 1984 г са им сменени имената. Има категории хора.
ИВА МИТЕВА: Кога трябва да са починали максимално? Може ли да са починали 2000 г.
АХМЕД ЮСЕИН: Не.
ИВА МИТЕВА: Затова става въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН: Тогава сложихме една дата. Тогава 1993 г. починали поне. Починали до 1993 г. до началото на закона. След това са имали право.
ИВА МИТЕВА: Сами да ги възстановяват.
АХМЕД ЮСЕИН: Сами да си ги възстановяват, ако са били пълнолетни граждани.
ИВА МИТЕВА: И 1999 г. е само за тези, които не са могли, и децата. Ако искате да укажем един срок до 26 ноември?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи не се налага никакво отпадане, "местожителство" си остава съвсем коректно тогава.
Този срок къде да би могъл да бъде сложен?
ИВА МИТЕВА: Говорим по ал. 1 до 26 ноември 1993 г. - български граждани, и после в ал. 4, т. 4 - "родителите на починалите до". Може би господин Юсеин да каже, стига да не ограничим нещо.
АХМЕД ЮСЕИН: Децата на починалите. Този срок няма да се укаже, няма да бъде работещ - ако сложим някакъв срок по ал. 1, т. 1, но за т. 2 съм съгласен - да бъде "до 1993 г.". Разбирате ли ме?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "Родителите на починали - до 1993 г."
АХМЕД ЮСЕИН: Тук да, но горе - не.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А деца на починалите?
АХМЕД ЮСЕИН: Бащата е починал, а децата му са тук. Бащата е бил с български имена някъде в чужбина.
ИВА МИТЕВА: Вижда как е бил действащия текст: "Децата на починалите през периода от 1 януари 1984 г. до 26 ноември 1999 г."
АХМЕД ЮСЕИН: Става въпрос за следното - че има хора, на мен името, например, беше променено 1973 г. От смесен брак си, водят те в полицията и казват: "Ето ти именника тук, избирай си!". Тези хора какво ги правим, като слагаме тази дата 1 януари 1984 г.?
ИВА МИТЕВА: Не, ние я махаме. Само това да не махаме крайния срок - 1993 г. слагаме.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз съм съгласен.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За това става дума - 1993 г. В двете алинеи се добавя "починали до 26 ноември 1993 г.".
Има ли други някакви бележки по тези текстове? Те са няколко.
ИВА МИТЕВА: Точка 4 от законопроекта трябва да отпадне.
Алинея 3 става ал. 2, тъй като нямаме преномериране при отмяна на алинеи, те си остават като дупка и т. 5 става т. 4.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така.
Има ли друго, което да ви прави впечатление?
ИВА МИТЕВА: И в Заключителната разпоредба да не бъде "този закон", а "законът". Защото той си е "законът".
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Трябва ли непременно да слагаме това "в деня на обнародването му"? Да бъде в "3-дневен срок".
ИВА МИТЕВА: С оглед на това за по-бързо влизане в сила.
АХМЕД ЮСЕИН: Добре.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Толкова ли е важно, защото в 3-дневен срок влиза сила от обнародването.
АХМЕД ЮСЕИН: Добре, както прецените. Аз не съм юрист...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Просто да отпадне, защото не е кой знае колко спешно.
ИВА МИТЕВА: То и без това няма да има срок оттук-нататък.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така че да отпадне това.
ИВА МИТЕВА: И ще си остане с параграф единствен.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: С параграф единствен с тези няколко точки. Прекрасен закон.
Има ли още нещо по този законопроект? Няма.
Приемаме, че законопроектът се приема единодушно на второ четене.

ПО ВТОРА ТОЧКА
СЪЗДАВАНЕ НА РАБОТНА ГРУПА ПО ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ № 702-01-7, ПРИЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА.
Ще напомня, че в нашата комисия този законопроект срещна известен отпор, включително в мое лице и аз гласувах "въздържал се", защото имам резерви към него. Вярно, има, да кажем обективни и не знам какви предпоставки, но лично аз към него имам сериозни резерви. Така или иначе той мина при нас с 5 гласа "за" и 3 гласа "въздържал се".
Сега трябва да се продължи делото, и то по-бързо с оглед на усвояването на европари, както разбирам. Затова трябва да създадем една работна група, за да може да се направи сравнително по-поносим този закон и най-разумното и най-справедливото е тази работна група да включва тези, които на първо четене подкрепиха този закон - тези, които смятат, че този закон е читав, може да се оправи и стане един хубав закон.
Предлагам гласувалите "за" да влязат в тази работна група, плюс представител на Държавната агенция за бежанците - един представител, и евентуално един представител на Върховния комисариат, например в лицето на Петя Караянева, която е юридически съветник. Това ми се струва и справедливо и разумно, и естетически издържано.
Имате ли възражение по това мое предложение?
АХМЕД ЮСЕИН: Плюс експертите от комисията.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Те по право участват.
Има думата господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Имам не възражение, а изказване по Вашето предложение.
Уважаеми дами и господа, поне от практиката, която имахме в комисията в 38-то Народното събрание, работните групи, които се създаваха тогава, включваха предимно експерти и се ръководеха от един от членовете на ръководството на групата - най-чест един от заместник-председателите на комисиите.
Смятам, че в тази ситуация е нормално един от заместник-председателите на комисията да оглави ръководството на тази работна група, в нея да влязат експертите на комисията, експерти и представители на Държавната агенция за бежанците и Върховния комисариат за бежанците, както и от Правния отдел на Народното събрание, както винаги се прави. Смятам, че в тази ситуация е важно какво ще направят експертите, а ние като членове на комисията, със своето съгласие или несъгласие ще имаме възможност това да направим по време на обсъжданията на текстовете при второто четене на законопроекта.
Това е моето предложение и смятам, че изтъкнахме по време на дискусията и на заседание на комисията и в пленарната зала, че между първо и второ четене тази работа, която предстои, преди всичко трябва да е експертна. А експертите са в Държавната агенция за бежанците, експертите са във Върховния комисариат за бежанците, експертите са в нашата комисия, експертите в Правния отдел.
Още нещо искам да кажа. Понеже предварително пред мен беше отправен анонс, няма да коментирам начина, по който това беше направено - то беше непосредствено след заседанието на комисията, то е тема на друг разговор. Искам да кажа защо се въздържам да участвам в работната група. Защото съм един от вносителите на законопроектите за промяна в Закона за висшето образование. Оттук-нататък върви много сериозна работа и в Комисията по образованието и науката по доклада за второ четене. Водят се и се осъществяват интензивни срещи с представители на академичната общност от различни висши училища от цялата страна. Това мен лично ме е ангажирало изключително много физически, психически и емоционално. Затова ще помоля останалите колеги за разбиране по това, че аз предварително заявявам невъзможността си аз да не участвам в тази работна група. Основното е работата ми по подготовката на доклада за второ четене на промените в Закона за висшето образование. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Първата част от изказването до голяма степен се покриваше и с моето предложение. Разбира се, че върху експертите ще падне основната тежест. Няма никакво съмнение, че експертите ще бъдат непосредствено, и то в лицето на госпожа Светла Маргаритова, която в тази област се чувства така най-силна. Никакво съмнение няма, че много разчитаме както на Държавната агенция за бежанците, така и на Комисариата, които да имат по един силен експертен представител. Няма никакво съмнение, че трябва да се обърнем към Правната дирекция, която също трябва да има подходящ експертен представител. Защото действително законът изисква доста работа.
Аз лично, може би воден от симпатиите си към господин Славов, съм склонен да приема неговия отвод, защото той много пъти е доказвал, че върши работа, когато му се възлага. Не е бягал от работа. Затова смятам, че можем да уважим отвода му.
Останалите четирима депутати, подкрепили този законопроект, нека бъдат така любезни да влязат в тази комисия. Защото освен експертна работа, трябва да има такава и от представители на комисията. Двамата заместник-председатели господин Трифон Митев и господин Ахмед Юсеин трябва да се разберат кой ще бъде така любезен да оглави тази красива комисия.
Господин Юсеин, какво е Вашето мнение?
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председател, първо, не съм съгласен с Вашите доводи, че тези, които са гласували за закона, трябва да бъдат членове.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много силен е този довод.
АХМЕД ЮСЕИН: Малко не съм съгласен с това, защото от 9 години, откакто съм народен представител, за първи път срещам такъв един довод.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Винаги има първи път!
АХМЕД ЮСЕИН: Второ, предложенията, направени от премиера за промяна на закона...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава него да го назначим?
АХМЕД ЮСЕИН: Разбира се, не можем да се съгласим с всичко, което се предлага от Министерския съвет - може да има недогледани неща, но все таки трябва да помогнем на агенцията, все таки трябва да бъдем добри, да изглеждаме добри в очите на Върховния комисариат като страна. Това нещо трябва да стане.
Дайте да се разберем. Хубаво, много сме натоварени. Аз извън работно време в сряда, четвъртък, мога. Но експертите няма да се съгласят сигурно след работно време. Хайде да не прехвърляме топката, защото друг път и ние ще гласуваме за нещо против, за да не влезе някой в комисията.
Съгласен съм да вляза в тази комисия, но да се протоколира - ако тази комисия работи след работно време, след 17 часа, в сряда или четвъртък. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Караянева, имате думата.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Професор Герджиков, първо, благодаря за поканата.
На господин Юсеин, като вид реплика. Вие достатъчно добре изглеждате - и комисията, и Държавната агенция.
По отношение на работната група, Комисариатът би предложил, ако е възможно и съвместимо с правилата за работа на комисията, да домакинства на място извън Народното събрание работната група, която е създадена. С цел улесняване на работата на работната група, ние бихме искали да дадем своите предложения и коментари в писмен вид. Искахме да уточним сроковете, до които това трябва да стане, и начина, по който трябва да стане. Защото в правилника е записано, че това трябва да бъдат внесени чрез народен представител. Въпросът е дали нашите коментари могат да бъдат внесени официално в Комисията по правата на човека и вероизповеданията - дали това ще бъде прието като начин за внасяне. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вярно е, че трябва да бъде внесено чрез народен представител, но може да бъде подготвено от вас , като ще се намери народен представител или народни представители в тази работна група, които ще бъдат официалните вносители.
Междувременно много ми се иска да не изпускаме тази възможност за удължаване на срока с още една седмица, така че господин Юсеин, ще се обърна към Вас, още утре да направите това процедурно предложение, защото аз няма да съм в София и в пленарната зала - да бъдете така любезен и да поискате продължаване на срока с една седмица и при успешното изпълнение на тази мисия ще бъдете освободен от председателството на тази работна група.
Има думата господин Мичев.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Господин председател, две съображения и две предложения към Вашите.
Ако разрешите да кажа още веднъж, че Законът е в състояние да бъде коригиран. Текстовете могат да бъдат променени, доколкото аз съм запознат с тях. Лично аз не бих искал в пленарната зала да влезе текст, който вие не подкрепяте. Доколкото зависи от мен, ще помогна затова.
Второ, бих искал да предложа колегите от агенцията да са двама, не защото доминират като численост, а защото са един войн в две тела - колегите до мен. Те са работили по закона, ще им бъде по-лесно да си помагат.
Другото ми предложение е да включите в тази работна група доц. Благой Видин, който е председател на Комисията за убежищата към Президенството. Той доколкото зная е докладчик пред Консултативния съвет по законодателство. Неговото участие ще спомогнат да се изгладят различията.
Още една забележка. С голямо извинение към Върховния комисарият за бежанците, които аз много обичам - колеги и приятели, не е редно работна група на парламента за заседава в тяхната институция, според мен. Иначе бих ги поканил при нас.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е технически въпрос, на който не отдавам голямо значение. Когато се сформира комисията, тя ще бъде любезна да определи начина на работа. Ако искат могат да решат да заседават в Лондон - няма да ги огранича, само че не мога да им осигуря командировъчните. Това е единственото.
Смятам, че нещата започнаха да придобиват своята физиономия. Искам да се извиня пред всички Вас, защото след една минута и половина трябва да напусна залата и да помоля господин Ахмед Юсеин, който е заместник председател и е тук, да поеме функцията на председателстващ заседанието на комисията, да се оформи решението за работната група - тя вече има физиономия и да обсъдите нещата по точка Разни.
Съжалявам, че трябва да тръгна по-рано. Пожелавам Ви успешна работа! Довиждане!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Заповядайте.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Тъй като господин Мичев направи искане, предложение в работната група да влязат двама представители на Държавната агенция за бежанците, не само заради да го наречем принципа на паритета, но бих помолила в работната група да бъде включен и господин Давор Шопф, който изпълнява длъжността представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Разбира се.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Поканата беше не да се събираме в нашия офис, а някъде на неутрална територия - достатъчно подходящо за приятна работа място. Вие ще прецените това доколко е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Има ли други желаещи да се изкажат?
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Уважаеми колеги, предлагам за председател на работната група кандидатурата на господин Трифон Митев.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря.
Има ли други предложения? Оформи се предложение да има двама представители от Върховния комисариат за бежанците, двама - от Държавната агенция за бежанците, един - от Правния отдел към Народното събрание, един - от Президенството, и народните представители, които са гласували "за", начело със заместник-председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията - господин Трифон Митев.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Предлагам да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Добре.
Колеги, който е съгласен с този състав на работната група, моля да гласува. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Преминаваме към
ТОЧКА РАЗНИ.

1. Разпределени са ни становища на годишните доклади на Омбудсмана и на Комисията за защита от дискриминация. Поради големия обем, докладът на Омбудсмана видях, че е на диск и предлагам да се запознаят народните представители.
2. Предадени са в Комисията по правата на човека и вероизповеданията исканите справки за щатните разписания - Омбудсмана, Агенцията за закрила на детето, на Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция на българите в чужбина и на Комисията за защита от дискриминация. Желаещите могат да се запознаят в кабинета на председателя на комисията.
3. Писмо от председателя на Народното събрание господин Георги Пирински да уточним международните си прояви и ангажименти за 2007 г. в срок 27.04.2007 г. Какви са ангажиментите?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми колеги, аз смятам, че ние вече един или два пъти коментирахме този въпрос и от миналата година има определени виждания, идеи и предложения. Трябва просто да ги актуализираме, защото досега нито едно от тях не беше реализирано. Мисля, че това е най-естественото.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Има думата госпожа Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Колеги, предлагам наистина да се направи опит. Защото вече виждаме реален смисъл в това комисията да проведе заседание в Брюксел, защото има смисъл. Ние сме реални членове на Европейския съюз. Там има проблеми, които да се дискутират, които при всички случаи ще станат и наши проблеми след време. Имаме теми пред нашата комисия и предлагам това да бъде поставено като един от акцентите в работата на комисията. Аз апелирам, ако е в моите възможности това поне, ако изляза по-рано да проверя условията и начина, за да се получи подкрепа за едно такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви.
Има ли други мнения относно тази точка?
Предложението на господин председателя от името на комисията ще бъде - така разбирам от предложенията на колегите, всичко това, което сме предлагали миналата година, да се актуализира и обезателно да се поиска едно посещение в Брюксел с цел да се запознаем с проблемите, които ще се решават там.
Има ли някой нещо друго предвид?
Заповядайте, госпожо Станимирова.
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: Във връзка със следващото писмо от декана на Богословския факултет, което ще прочетете - има една покана за сътрудничество, има идея да се направи едно съвместно посещение, организирано от тях, в Гърция. Това е свързано с международната дейност - да се посетят някои митрополии, някои манастири, комисията да се запознае и ако има желание и с уредбата на техния религиозен живот и тяхното законодателство. Гърция все пак е православна държава и ако комисията има някои въпроси, да се види чуждия опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Да се добави и това.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Господин председателстващ, много горещо приветствам това. Това е много добра идея, която ще разшири информацията на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно въпроси, през които тя би могла да подобри дейността си. Защото това е въпрос чрез този, да го наречем "туризъм", по обучение в проблематика, по която ние тук трябва да бъдем компетентни. Аз съм "за" това да бъде включено.
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: Ще допълня само, че от Богословския факултет ще осигурят хора-преподаватели от факултета, квалифицирани. От тях ще бъде направена програмата, превода. Ще бъде едно приятно обучение за нас. Няма да имаме грижа, само трябва да осигурим транспорта и командировъчните, които се искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Предлагам, колеги, да предложим това, което се предлага.
Който е съгласен с текста на писмото до председателя на Народното събрание от името на комисията, с настоятелна молба с нещата, които бяха предложени от колегите и от техническия състав, моля да гласува.
Приема се.

4. Следващата подточка от точка Разни е изнесено заседание на комисията в Златоград.
Председателят на комисията вече ми каза, че Комисията за защита от дискриминация предлага техния доклад да го разгледаме на 27-29 май т.г.
ПЕНКА ИЛИЕВА: Отпада, няма да бъде съвместно заседание, тъй като не са се обадили да потвърдят. Това ще бъде заседание само на нашата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Очаква се между 27 и 29 май т.г. изнесено заседание в Златоград.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Прощавайте за честото вземане на думата. Ето какво. Нека не бъда разбран зле. Струпаха се изнесени заседания с една и съща дестинация. Тя не е на 50 или 100 километра. Тя е в дни, в които трябва да се пътува в избирателния район. Всички дотук изнесени заседания, съвпадат с дни, в които аз лично трябва да бъда в избирателния район. Прощавайте, че тегля въпроса към себе си. Следователно, аз някак си не разбирам докрай какъв е смисълът на изнасяне на тези заседания и какъв е смисълът те да съвпадат с дни, в които трябва да посещаваме районите по регламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Пак ще се коментира този въпрос, но не мога да се съглася с Вас.
Когато отидохме в Момчилград, посетихме училището в Мочмилград. Имаше проблеми с нашето вероизповедание, че учебното съдържание не е съобразено с учебния план, одобрен от Министерството на образованието и науката. Освен това посетихме църквата в Момчилград, след което издействахме пари за църквата. Не им стигнаха и сега пак издействахме. Просто имаше нужда от това.
За следващото заседание, проведено в Сандански, то беше по молба на комисията. Отидохме до Роженския манастир, видяхме проблемите на най-голямото вероизповедание в нашата страна. Бяхме поканени, митрополитът беше, имаше законопроект, който касаеше тяхната дейност.
Трябва да попитаме колегите от другите комисии колко изнесени заседания имат, по колко и кога ги правят и тогава общо да направим извод, че сме се ударили само на изнесени заседания. Аз лично от мои колеги от моята парламентарна група зная, че някои комисии са правили досега 7-8 изнесени заседания, но нищо! Дайте да не спорим.
Този въпрос за Златоград ще възникне пак, тогава ще го решим. Казахте, че не сте съгласен, ще се съобразим.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми колеги, аз разбрах мнението на господин Михайлов, не че е против, а заседанието трябва да има една по-конкретна и ясна цел, а не само да отидем и да проведем заседание на друго място. Така че в този смисъл, наистина има резон да се помисли кои са проблемите, в кои райони имаме проблеми, които трябва да решаваме, и да се съчетае това - проверка ли ще бъде, анализ ще бъде, изслушване ли ще бъде, по определени проблеми, то да бъде съчетано. Така че аз по принцип подкрепям изнесеното заседание, но нека да имаме една конкретна цел. Тогава човек има основание да отмени и графика си по район и да отиде на това заседание и да каже: "Да, аз съм задължен, защото това е много важен проблем". Ето в този смисъл, че нещата трябва да бъдат поставени, а не колко на брой изнесени заседания сме направили и коя комисия колко изнесени заседания е направила. Така че нека да мотивираме това по този начин - целта и заедно с него да решим и другите въпроси, които комисията е имала през този период да решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: На следващо заседание пак ще повдигнем този въпрос. Колеги, които в момента отсъстват, са на това мнение, разбира се, няма да отидем.

Преминаваме:
5. Покана за сътрудничество от ръководството на Богословския факултет:
"Уважаеми професор Герджиков,
Радвам се към Вас да се обърна с настоящото писмо. За мен и почитаемата академична колегия на Богословския факултет ще бъде удоволствие да поканим Вас, както и народните представители от Комисията по правата на човека и вероизповеданията на посещение в нашата духовна Алма матер.
Вярвам, че както членовете на комисията, така и моите колеги - преподаватели в Богословския факултет, преследваме еднакви цели, свързани с оцърковяването на нашето общество, доброто образование и религиозната толерантност. С тази среща се надявам да поставим началото на ползотворно и творческо за нашата църква и отечество сътрудничество. По време на гостуването в Богословския факултет народните представители биха могли да се запознаят със сградата на факултета, параклиса, посветен на Свети Климент Охридски, така и да посетят Църковно-историческия музей, който съхранява уникална експозиция от православни икони и църковна утвар.
Използвам случая да Ви уведомя, че по случай Международния ден на книгата и авторското право 23 април, Богословския факултет организира маратон на четеното на Библията. Това четене на Свещеното писание ще продължи до 23 май - навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. В тази връзка отправям към народните представители покана да се включат в удобно а тя време в този маратон, като искам да отбележа, че в началото и в края на посочения период Свещеното писание ще се чете денонощно.
Господин председател, като сме уверени, че във Ваше лице ще имаме непрестанен съработник и поддръжник, моля приемете нашите най-добри чувства към Вашата работа и отговорно дело за полза на нашата Родина Република България".
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: С две думи те канят комисията просто на гости - тук сме на две улици, на посещение, не ангажиращо, за сътрудничество, въпроси от наша и от тяхна страна. Виждат за себе си в това едно внимание.
Другото е, който желае, да се включи в тази инициатива - четат се глави от Библията. Ако искате 10-15 минути по време на този маратон, може да участвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви.
По отношение на това писмо не трябва да взимаме някакво решение, нали?
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: Може едно посещение да се планира, ако народните представители решат, че би трябвало да се посети факултета и да се осъществи тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Ще говорим с председателя и да бъде след изборите поне, защото сега сме много натоварени. По принцип подкрепяме.
Тъй като точките, предвидени в точка Разни, се изчерпиха, има ли народни представители, които да направят предложения или мнения?
Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ: Колеги, на едно друго заседание бяхме взели принципно решение да поискаме една справка чрез министъра на държавната администрация от областните управители. Да поискаме справка за годините 2004, 2005, 2006 и 2007 г. - колко молби за обезщетяване по Закона за репресираните са подадени по години, по области, по колко молби има положителни и отрицателни отговори, съответно молби е спазен 3-месечния срок, предвиден по закона, и на колко души са изплатени обезщетенията. На базата на тази справка ще можем вече да поканим представител на дирекцията и на държавната администрация и да видим с какво може да се съдейства, включително и със законодателни промени, ако се налагат такива, този процес да бъде ускорен.
Защото и от съюзите на репресираните и от много граждани в приемната ми се поставя въпроса, че години наред хората ги разтакават. Това е въпросът в общи линии. Продължават проблеми - хора възрастни, болни, лежали по затвори, лагери - разиграват ги години наред на формално основание. Ходят в централната комисия, връщат ги по областите - има едно прехвърляне на топката между институциите.
Но за мен, за да се тръгне и да се направи един сериозен разговор, е хубаво поне тази справка да я имаме и от името на комисията да направим тези 4-5 въпроса чрез министъра на държавната администрация и административната реформа до областните управители.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Предлагам да представите предложението в писмен вид.
За нещата, които споделихте, преди обяд бях с министър Пламен Орешарски, защото отдавна се занимавам с този проблем. Писмата, които Министерството на държавната администрация и административната реформа получава от областните администрации, ги дават в Министерството на финансите и парите веднага се осребряват. Въпросът обаче е друг. Областните администрации чакат не поединично за всеки човек да се плаща писмо - примерно тази седмица има трима, които са се представили се, и да пратят за трима, а чакат да се натрупат за 2-3 месеца 5-6 човека и тогава да изпратят писмото. Процедурата докато измине до София в Министерството на финансите, след това да се внасят пари от Министерството на държавната администрация и административната реформа и след това в областните администрации, има един период. Тези хора, които са болни - абсолютно съм съгласен с Вас, възрастни и страдали, не могат да чакат. Но има нещо друго. Сегашното обезщетяване на тези хора, имам чувството, че някои от тях, не искам да говоря празни приказки, през 1991-1994 г. получиха някакво обезщетение. Тъй като се проверяват поединично, някои от тях, например, има в Кърджали 25 човека, които бяха разпитани - дали са получавали, или не са, прави се проверка, затова за някои може би проверките продължават по-дълго и затова се получава това закъснение.
Но аз съм абсолютно съгласен с Вас, господин Сотиров, на хората, които са страдали, трябва по-бързо да се реши въпросът. Съгласен съм с Вашето предложение да искаме една такава справка.
Дори нещо повече. Ако продължават нещата в Архива на МВР - да не се издават удостоверения на хора, които са били репресирани, аз ще изчакам още малко и ще поканим министъра на вътрешните работи или шефа на Архива, за да даде отчет защо на някои хора не се издават удостоверения затова, че са репресирани. Човекът си доказва с документи с всичко, а те правят някакви проверки с месеци!?
Така че аз съм съгласен с това, ако трябва, да го гласуваме като решение на комисията.
ИВАН СОТИРОВ: Ние можем да поискаме да кажат и какви са основните проблеми при работата, освен това. Да посочат какви са основните проблеми, да ги групират, за да видим типичните проблеми, с които администрацията се сблъсква. Защото може действително да има формални пречки в правилника, в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ АХМЕД ЮСЕИН: Мисля, че колегите са съгласни от името на комисията да се попита министър Василев и неговия екип.
Колеги, ако няма други въпроси, желая ви приятен ден! Благодаря ви! Успех на всички!
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,50 ч.)


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АХМЕД ЮСЕИН
Стенограф:
Катя БЕШЕВА