---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА




П Р О Т О К О Л
№ 34
На 22 март 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.02.2007 г.
2. Законопроект за заселване в България на българи, живеещи извън страната, № 554-01-89, внесен от народния представител Станчо Тодоров на 08.12.2005 г. (Отложена точка от предишното заседание.)
3. Становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2007 г., приета с Решение № 90 на Министерския съвет от 14.02.2007 г.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 15,10 ч. от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, макар и на санитарния минимум, да ви поздравя с настъпващата Пролет, която днес не е чак толкова пролетна, но така или иначе встъпваме в нея.
Предлаганият дневен ред ви е известен:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.02.2007 г.
2. Законопроект за заселване в България на българи, живеещи извън страната, № 554-01-89, внесен от народния представител Станчо Тодоров на 08.12.2005 г. (Отложена точка от предишното заседание.)
3. Становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2007 г., приета с Решение № 90 на Министерския съвет от 14.02.2007 г.
4. Разни.
По проекта за дневен ред не виждам да има възражения, което означава, че сме го приели.
Искам да приветствам гостите от Държавната агенция за бежанците, от Върховния комисариат за бежанците към ООН, от Държавната агенция за българите в чужбина. Добре дошли!


ПО ПЪРВА ТОЧКА
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ, № 702-01-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 01.02.2007 Г.
Заповядайте, господин Мичев, да представите законопроекта.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Господин председател, дами и господа! Създаването на обща система за убежище е причина за динамичното развитие напоследък на правото в Европейския съюз. Именно през 2003-2003 г. там бяха приети два регламента и четири нови директиви по въпроси, свързани с бежанците и други чужденци, нуждаещи се от международна закрила. След присъединяването към Европейския съюз националната ни уредба трябва да отговори на тази динамика. Това е главната цел на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището на бежанците.
Предлаганите изменения имат следните основни насоки. Детайлизира уредбата на основанията за предоставяне на отделните видове закрила на чужденци в България. С оглед съобразяването с европейските стандарти се разширява обемът на права на предоставяне на отделните категории чужденци и се въвеждат случаи, при които този обем права може да бъде ограничен. С влизането в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз като пряко приложими в държавите членки Дъблинският регламент и Регламентът на Евродак стават част от нашето право. Затова със законопроекта се въвеждат норми, свързани с новото производство за приемането на държавата, отговорна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут. Решава се съдебният контрол върху актовете на председателя на Държавната агенция за бежанците и се въвежда контрол по отношение на предвидените в момента нови административни актове.
Очакваните резултати при прилагането на закона са свързани с реализирането на следните цели. Правилното прилагане на правилата за предоставяне и отнемане на особена закрила и равноправното участие на страната ни в изгражданата обща система на убежище в Европа.
Това е с няколко думи. Предполагам, че ще имам възможност после отново да се изкажа.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мичев.
Има ли някой друг от нашите гости, който желае да каже нещо по този законопроект? Ако не, да преминем към дискусията.
Госпожо Караянева, имате думата.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Благодаря на Комисията по правата на човека и вероизповеданията за предоставената ни възможност да присъстваме на обсъждането и да изразим нашето мнение.
Предполагам, че имате документа, в който ние сме изразили нашето принципно становище. Ние подкрепяме процеса на въвеждане в българското законодателство на съответните директиви на Европейския съюз, които се отнасят за бежанци и други лица, които се нуждаят от международна закрила.
В процеса на работа с Държавната агенция за бежанците, които представиха мотивите към законопроекта, сме обсъждали някои моменти, по които имаме спорни въпроси. Като цяло смятаме, че е добър моментът да се направят тези промени в законопроекта и нещата, които сме предложили по същество, са изразени в нашето становище. Предполагам, че сте запознати. Ако имате въпроси, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по този законопроект.
Не виждам много силно желаещи да вземат отношение, което ме кара аз да кажа няколко думи. За мен няма никакво съмнение, че България има нужда от една промяна на законодателната уредба по тези въпроси. Действително е положен не малко труд, за да се представи този обемен проект за нормативен акт, но оттук-нататък са проблемите. По-точно един проблем, чисто юридически – дали е коректно това да бъде със ЗИД на Закона за убежището на бежанците, или този обем и характерът на измененията не предполагат един нов нормативен акт. Ако се изходи от изискването на Закона за нормативните актове, правилният отговор е вторият – прекалено много са промените, и то промените са съществени, които ако може да се изчисли, са около 70 %. Това е повече от 2/3, което налага изводът, че е потребен нов нормативен акт, нов Закон за убежището и бежанците. Освен това по същество по този законопроект биха могли да се направят твърде много бележки, включително и разминаване с международни правни актове.
Всичко това ме кара да не съм много във възторг от този законопроект и лично ще се въздържа да го подкрепя, независимо че е на Министерския съвет. Аз съм от управляващата коалиция, но компромиси, свързани с качеството на нормативни актове не правя. Затова аз лично ще се въздържа да подкрепя законопроекта.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Имате думата, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, беглият преглед, признавам си, на предложения законопроект и още по-точно на становищата за него, не ми дават на равнището на моята компетентност да обсъждам пряко юридическата проблематика, да подкрепя законопроекта. Разбира се, основните причини, аналогични на тези, които чухме от професор Герджиков, има становище на Консултативния съвет по законодателството, което насочва вниманието компетентно към това, че проблематиката трябва да бъде обхваната от нов закон, третиращ въпроса за убежището на бежанците. Следователно, въздържането от подкрепа произтича естествено от тези компетентни мнения, ако човек не разполага със собствена компетентност и задълбочено проучване. Моето становище, следователно, ще бъде въздържане да подкрепя закона.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Госпожо Шаклиян, имате думата.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Това е много сериозен закон. Аз съм имала възможност да участвам при разработването на закона през миналия мандат. Трябва да ви кажа, че изключително добре работиха Министерският съвет и Върховният комисариат за бежанците към ООН. Аз мисля, че тук някъде се е скъсала, според мен, нишката за съвместна работа, за да се стигне от ситуацията да се въздържим относно законопроекта, предложен от Министерския съвет.
Също като професор Герджиков съм притеснена, като представител на управляващата коалиция, че трябва да се въздържа, тъй като всички становища и на Консултативния съвет по законодателство и на Върховния комисариат за бежанците към ООН са почти безкомпромисни. Те казват, че законопроекта се нуждае от “съществено преработване, за да може да отговори на нарасналите отговорности в областта на убежището, които стоят пред България, като член на Европейския съюз”. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Господин Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, дами и господа! Аз ще подкрепя законопроектът, предложен от Министерския съвет, по няколко причини. Първата причина е, че в становището на Върховния комисариат за бежанците към ООН се приветства желанието на правителството да направи необходимите промени в сега действащото законодателство. Независимо от становището на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, смятам, че в тази ситуация ние сме в състояние така, както след малко ще кажа по друг спорен законопроект, да го подкрепим на първо четене и всички тези бележки и несъгласия да бъдат отстранени на второ четене.
Аз ще подкрепя законопроекта, защото в идентична ситуация нашата комисия се оказва в рамките на две последователни заседания, когато на предходното заседание с много сериозни забележки и критики към Закона за амнистията аз гласувах “за”. Подкрепих Закона за амнистията защото, първо, смятам, че е нормално и редно, след като са работили достатъчно сериозно министрите в Министерския съвет, ние като народни представители да ги подкрепяме в техните усилия. На следващо място, смятам, че критиките, които отправи министърът на правосъдието – че между първо и второ четене народните представители са в състояние да отразят тези промени, несъгласия и критични бележки, които да бъдат отчетени.
Мога да кажа, че специално в нашата парламентарна група, независимо от тези критики, които съществуваха тогава по законопроекта на несъгласие, включително от мои колеги юристи, аз и в групата подкрепих този законопроект, подкрепих го и тук в заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Затова сега ще гласувам в подкрепа на предлагания законопроект, защото смятам, че има възможност между първо и второ четене нашата комисия и Комисията по европейските въпроси и останалите народни представители, които се чувстват ангажирани с тази материя на второ четене той да придобие вид, който в по-голяма степен да отговаря на тези претенции и изисквания, които имат Консултативният съвет по законодателство и Върховният комисариат за бежанците към ООН.
Това са моите съображения. Лично аз ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз исках предварително да разбера, за да разберат колегите за какъв контингент става въпрос – може ли да ми отговорят от агенцията: колко в момента са хората-бежанците, които са под закрила? За колко от тях трябва да се съберат разделени семейства? Защото единият член третира това. Имате ли такава статистика? Третата категория – колко семейства искат да си приберат децата, възползвайки се от тази промяна? Ако може да ми отговорите сега, ако не, ще продължа изказването си.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Такива семейства в последно време нямаме. По принцип такива случаи са много редки. Те са пренебрежимо малки. За мен лично би било жалко, ако законът бъде съборен за такова нещо.
Само ще ви кажа една малка справка, за да видите какви са мащабите на бежанския въпрос в България. За 2006 г. имаме 632 души, които са потърсили закрила. От тях 83 са с хуманитарен статут, 12 – с бежански, 215 – отказа. Има още една институция, която сме запознали с това, която дава право на убежище в страната. Това е Президентската институция. Откакто съществува комисията от 2202 г., ние даваме едно такова право. Тоест, не става дума за широк процес на много хора, които търсят закрила и т.н.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз искам да продължа, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми колеги, аз искам да се убедите, защото в тази комисия съм трети мандат и първите наченки, които направихме с господин Сунгарски, когато беше председател на комисията, ставаше въпрос за един огромен поток от хора. Спомням, си че поискахме справка за страните, от които са бежанците, какъв е потокът през годините и т.н. Мисля, че потокът – става въпрос за 100 човека. От тези сто, с тези изменения, които предлага Министерския съвет, няма семейства, които ще бъдат обхванати. Така че няма да има някакъв много голям поток от много хора, които при това затруднено положение на страната ни ще създават някакви проблеми – икономически, битови и т.н.
Обаче има 2-3 регламента, на които ние трябва да отговорим и да приемем, щом сме страна и се чувстваме член на европейското семейство. Затова предлагам да подкрепим предложенията, а между първо и второ четене агенцията да се съобрази с препоръките, които има в становището на Консултативния съвет по законодателство и да се върви напред. Защото в противен случай едно отхвърляне, едно ново предложение от страна на агенцията трябва да бъде съгласувано в Министерския съвет – едно съгласуване знаете колко време продължава, дали тогава няма да бъдем атакуеми, че не спазваме директиви и не правим промени в нашето законодателство. В тази връзка ще подкрепя законопроекта, който предлага Министерския съвет, с уговорката разбира се – абсолютно съм съгласен с мнението на нашия председател, че фундаментът на един закон, когато има много критики към него и когато се стремим да правим някакви промени, е много голям, то би трябвало целият закон да бъде променен. Промяната на закона, специално за закрила на бежанците, става с няколко неща. Първо, съобразяваме се с мнението на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Второ, съобразяваме се директивите, които сме приели сега като страни, които сме зачислени. Трето, трябва да се съобразяваме с материалната база или възможностите на страната ни, която има в момента, за да можем да се грижим за тези хора – ние имаме международни ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Мичев.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Само няколко думи, господин председател, тъй като виждам, че въпросът действително е важен и може да има решение, което да е неблагоприятно.
Вие сте абсолютно прав, че това можеше да бъде абсолютно нов закон. Това беше и първият вариант, който дадохме миналото лято. От Дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерския съвет, препоръчаха да бъде ЗИД, тъй като вече бяхме казали в Европа, че сме синхронизирали основно законодателството си в тази област. Това не е наша вина. Ние тогава трябваше да направим отново закон.
Второ, доколкото знам България е заплашена да претърпи санкции за не синхронизиране на законите си за чужденците и бежанците. Затова се обърнахме към Пирински с молба час по-скоро да влязат тези текстове.
Що се отнася до становището на Върховния комисариат за бежанците към ООН, аз мисля, че те сами могат да кажат дали искат връщане на закона или час по-скоро неговото влизане.
Що се отнася до текстовете за второ четене, разбира се, че повечето от това, което гледаме в становището и препоръките, може да бъде ползвано. Но някои от тези препоръки са спорни. Ако решите, ще ви кажа нещо, което по мое мнение е важно. Тук идва реч за неправилно тълкуване на нормативни актове или некадърно изработване на закон, а са две различни виждания, за две политики в областта на убежището. Става дума за това дали ние ще приемем едно по-либерализирано, както Върховният комисариат за бежанците към ООН иска от нас, с по-благоприятни условия за бежанците на закон, или ще се придържаме само към директивите на Европейския съюз – нещо, което аз твърдя, че сме направили.
Засега нашето мнение е, че България не е в състояние да осигури на бежанците си по-добри условия от тези, при които живеят нейните граждани. Тоест, ние сме малка и бедна страна. Нека да възприемем нормите на световното бежанско право стъпка по стъпка и да се придържаме към тези макар и минимални изисквания на Европейския съюз. Това е.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мичев.
Господин Сунгарски, заповядайте.
ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Провокиран съм от това, което чух от колегата Мичев. Защото този спор съпътства закона, откакто започна дебатирането в българското Народно събрание. За съжаление този спор се превръща – да не кажа голяма дума, но тежко бреме за Комисията по правата на човека и вероизповеданията вече трети мандат. Защото, както и господин Юсеин спомена, сблъсъците започнаха още при приемането на първия закон. Това доведе до една много тежка и много неприятна процедура на работа в самата комисия. Стигна се до оттеглянето на внесения веднъж тогава законопроект, внасянето на втори законопроект. Според мен тази практика трябва да се прекрати. Доколкото въпросът е концептуален, мисля, че не трябва да се вменява все пак в задълженията на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да взема своя страна по този въпрос. Мисля, че разликата в концепциите трябва да бъде разрешена на друго ниво. Защото народните представители в един момент, както подчерта доктор Михайлов, не винаги са на това ниво на компетентност, на което изисква този концептуален спор. Затова на мен ми се струва, че предложението на председателя да се въздържи е по-разумното от гледна точка комисията сработи чувство за самосъхранение, ако щете. Тук ще настане много тежък проблем, ако законопроектът влезе във вида, в който е. Поне моето усещане е такова, разбира се не само усещане, след прегледа на становищата, за които стана въпрос. Възможно ли е комисията да поеме трябва това бреме, вие сами трябва да решите. Все пак длъжен съм да кажа, че този закон винаги е бил проблемен за тази комисия. За съжаление тези нерешени концептуални проблеми се прехвърлят и нещата много се затормозяват. Просто трябва да бъдат предупредени народните представители, че тази отговорност е доста солидна и трудно се носи. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Сунгарски.
Господин Шопф, заповядайте.
ДАВОР ШОПФ: Благодаря.
Само две думи от името на Върховния комисариат за бежанците към ООН ще кажа. Мисля, че е много важно да уточним нещата. Представителството на Върховният комисариат за бежанците в България има за основна задачка да дава подкрепа. Абсолютно не искаме да затрудняваме процеса. По въпроса за процесуални неща, просто ние нямаме нито мандат, нито желание да се намесваме. От друга гледна точка, искаме да се съобрази, че по принцип, че имаме изключително добро сътрудничество с Държавната агенция за бежанците, че от самото начало ние сме били членове на някаква работна група и непрекъснато сме договоряли някои неща. Обаче крайният резултат от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците е в такъв вид, че ние сме длъжни да подаваме нашето мнение, което е принципно и се отнася изключително към конкретни точки в нашето становище, които са резултат от различни гледни точки.
Подходът да се образува закон в рамките на практиката на брой на хората, потърсили закрила, или съответно, необходими нужди, е практичен, обаче Женевската конвенция от 1931 г. е един изключително интересен документ, който дава основни принципи, повечето от които са останали в рамките на международното право и някои норми, които са задължителни за всички страни, били държави-членки на Конвенцията от 1931 г., или не. Това са основни принципи, включително и правото на семеен живот и събиране на семейства.
Тук е много трудна задачка конкретно как да се определи законът в България да спазва международните принципи, европейски минимални стандарти и да е подходящ за страната. Това е изключително труден въпрос. Отново заради факта, че моят български език, въпреки че от четири години съм тук, не е много добър, госпожа Петя Караянева е готова да поясни нашите точки. Последният параграф от нашето становище се отнася конкретно към точките, посочени в становището. Законопроектът просто е една много трудна работа. В рамките на всички приети европейски директиви, които трябва да се транспонират в един законопроект, това само по себе си е ужасно.
От друга гледна точка, ние сме в позиция, че в рамките на Европейския съюз подаваме коментарите към съответните директиви, които изобщо не са положителни. Разбира се, че нашето мнение към такова приложение на директивите в националните законопроекти са същите. Ние няма да се изменяме в противовес на принципите на международното право. Тук не искаме да сме адвокати на дявола и коментираме по европейски минимални стандарти защо нашето положение е такова, че ние задължително интерпретираме само Конвенцията от 1951 г. Тук мисля, че е по-добре госпожа Петя Караянева да отговори по-детайлно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Аз мисля, че народните представители достатъчно се ориентираха, така че едва ли е необходимо повече коментар, освен ако някой от тях не желае да вземе отношение.
Аз лично смятам, че можем да считаме дебатът за приключен и можем да преминем към гласуване.
Който е “за” приемането на представения законопроект, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е одобрен от нашата комисия.
Как ще се произнесе парламентарната зала вече е въпрос, по който ние не можем да дадем гаранция. Приключваме с тази точка от дневния ред.
Благодаря ви, дами и господа, за вашето участие. То беше полезно за нас.

Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАСЕЛВАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН СТРАНАТА, № 554-01-89, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СТАНЧО ТОДОРОВ НА 08.12.2005 Г. (ОТЛОЖЕНА ТОЧКА ОТ ПРЕДИШНОТО ЗАСЕДАНИЕ.)
Искам да помоля вносителя господин Станчо Тодоров да бъде така любезен да представи своя законопроект.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа колеги, аз ще направя това мое изложение. Приемането на Законопроекта за заселване в България на българи, живеещи извън страната, както е изтъкнато в мотивите за внасянето му, е наложително, поради големия демографски срив в страната, причинен от намалената раждаемост и значителната емиграция, надвишаваща един милион души. Това доведе до значително намаляване на населението на страната. За решаването на този проблем при изготвянето на законопроекта е използван опита на Германия, заселила над 2 млн. волжски германци и на Гърция, заселила значително количество гърци.
Законопроектът урежда основните въпроси за правата на нашите сънародници, живеещи в чужбина, да се заселват в своята прародина, придобивайки за целта българско гражданство. Основателността на този проект е посочен в становището на Държавната агенция за българите в чужбина. Всички основания на агенцията в полза на законопроекта завършва с две изречения, в които се заявява, че такава законодателна уредба за заселване на българи в страната е невъзможна след 1 януари 2007 г., когато е приета за пълноправен член на Европейския съюз и трябва да се съобразява с днешното право на Европейския съюз. Това не е вярно. Германия като член на Европейския съюз именно пресели 2,5 млн. немци в тяхната държава-майка.
Веднага трябва да подчертаем, че действащото право на Европейския съюз не забранява на Република България да има свое национално законодателство за предоставяне на българско гражданство за заселване на българи от чужбина на територията на страната.
В становището на Министерството на правосъдието само в няколко изречения се твърди, че въпросът за заселване на българи в страната е уреден детайлно и балансирано в съществуващата нормативна уредба, а придобиването на българско гражданство става по облекчен ред. Съгласно чл. 25 от Конституцията, Законът за българското гражданство, Законът за българите, живеещи извън страната, както и в наредбите на министъра на правосъдието за българско гражданство обаче, този облекчен ред е превърнат в ред, създаващ огромни затруднения за нашите сънародници. Те се задължават да предоставят огромно количество документи – по мое виждане над 15, и да чакат над 3-4 години ред.
Този бюрократичен абсурд не се среща в никоя държава. Осемдесет и пет на сто от учителите на Молдова имат румънски паспорти, придобити само срещу една молба.
Аз ще ви кажа, че лично при мен са идвали доста хора, които са подали документи в Министерството на правосъдието, някои от които с номера от 2004 г. уж-интензивно да придобият българско гражданство, все още не могат да го придобият, въпреки че тези жители са учили в България в продължение на 5 години, получили са висшето си образование тук – единият от тях е женен за българка, и вече четвърта година няма никакви забележки, но не може да придобие българско гражданство. И със заместник-министъра на правосъдието и с други органи на Полицията се мъча някак си да се уредят тези въпроси. И не може!
Гореизложеното положение относно бюрократичните спънки, създавани на българите в чужбина, води до поражения през последните години на огромна корупция. За нея многократно се говори и пише в средствата за масово осведомяване. Сънародниците ни от Македония, Украйна, Молдова и други държави постоянно се оплакват от всички тези затруднения, които според тях драстично нарушават националните човешки права. Те се редят на дълги опашки и с часове чакат да бъдат допуснати до българската служба у нас и в чужбина за предоставяне на визи и приемане на документи за гражданство и заселване. Някои от тях споделят, че институциите на майка-България не само, че не полагат грижи за тях, но ги разглеждат като излишни и досадни хора.
Наскоро нашите сънародници в Македония са подчертали, че за уреждане на българско гражданство са им били поискани значителни суми в евро, които дори надхвърлят 10 хиляди. В Македония са разкрити над 200 бюра, които след солидно заплащане, уреждат български паспорти за кратко време.
В становището на МВР се повтарят някои от аргументите на Министерството на правосъдието в смисъл, че заселването на българи в страната било уредено вече в други закони, което се отнасяло и за придобиване на българско гражданство по облекчен ред. В това становище няма нито дума за констатирана в огромни мащаби корупция по придобиване на българско гражданство.
Що се отнася до твърденията, че част от предложенията законопроект имат декларативен характер се дължи на разбирането, че в правото съществуват и разпоредби с общ характер, конкретните проблеми, реализирането на които, са уредени в други законодателни актове или подзаконови норми.
В становището на Министерството на финансите отново имаме неоснователно твърдение, че въпросите за заселване били вече уредени в други актове. А самото заявление на министерството, че не са предоставени средства за финансово обезпечаване на законопроекта, поставя въпроса има ли Министерството на финансите възможност за създаване на такива финансови условия, още повече че този законопроект, който съм внесъл, аз съм го внесъл още от 2005 г. и е имало достатъчно време, за да се помисли по въпроса. Разбира се, след приемането на законопроекта сега да се предвидят средства за изпълнението му в бюджета за 2008 г.
В резултат на гореизложените, господа народни представители, моля законопроектът да бъде приет от Комисията по правата на човека и вероизповеданията. С това ще се създадат условия за решаване на кардиналния за страната демографски проблем, за друг кардинален проблем – икономическото развитие на страната и отделни нейни обезлюдени райони. Би се решил и друг голям проблем опазването на националните човешки права на милиони наши сънародници, принудени да живеят извън границите на своята родина и често пъти подлагани на репресии и лишаване на техните деца от род, език и култура. Медиите са пълни със съобщения за продажба на цели селски райони в България на богатите чужденци, а за българите от чужбина, които желаят да се заселят в своята прародина се оказва, че няма нито пари, нито желание или заинтересованост от съответните държавни ведомства. В случая се касае за подкрепяне на националната ни кауза всички българи да живеят под Родната стряха. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Кой ще открие дебата?
Ако няма, май като в предишната точка, за да излезем от това положение, аз ще кажа няколко думи.
Признавам си, че аз лично се отнасям със симпатия към тази идея. Смятам, че България през годините не си е изградила за съжаление концепция за може би не чак милионите, но достатъчно много хора с български произход – българи, живеещи извън пределите на страната, и които за съжаление не могат лесно да се върнат в своята прародина, заради това че ние като че ли не подхождаме достатъчно сериозно, за да им създадем благоприятни условия и предпоставки затова.
Струва ми се, че България е длъжница в това отношение, защото не е изградила концепция. Аз се радвам, че господин Станчо Тодоров така слага пръст в раната. Най-малкото, което може и трябва да се направи вследствие на този законопроект, е да се предизвика една обществена дискусия. Тя е много важна за България. Тези примери, които той даде с Германия и Гърция, аз ги знам и не смятам, че германците и гърците са много по-глупави от нас.
За съжаление от становищата, които получихме от съответните институции – от Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и от Министерството на финансите, не подкрепят законопроекта. Действително в него могат да се забележат слабости. Това, бих казал, е естествено, което постави известни проблеми. Но аз лично смятам, че идеята сама по себе си най-малкото заслужава много сериозно внимание. Може би този законопроект в този си вид няма да бъде приет от Народното събрание, но нека той да послужи като едно начало на обществена дискусия и нека той да инициира този процес, за да може в недалечно бъдеще, в скоро време нашето общество, нашата държава да узрее за тази идея, за да решим един огромен проблем за България – демографският проблем. Това е един от начините за решаване на този проблем. Защото съвременните модерни държави отдавна ре разчитат на естествения прираст като възможност за решаване на този проблем. Така че един от основните варианти е именно този. Сигурно трябва много внимателно да се обсъдят плюсовете и минусите и да се направи такава регламентация, че да не пострадат интересите на България, напротив максимално да се извлече полза от всичко това и в крайна сметка аз приветствам вносителя на този законопроект, затова че има куража да постави този въпрос на нашето внимание. Благодаря Ви.
Господин Митев, имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, аз съжалявам, че миналия път не започнахме този разговор и можехме да го продължим в сегашното заседание на комисията без да стигаме тогава до решение. Защото наистина въпросът, който поставя господин Тодоров, е много важен.
Сега си спомням, че още през 1990 г. при Великото Народно събрание господин Евгени Друмев – депутат от Отечествената партия на труда, внесохме подобен законопроект, който, поради много причини дори не тръгна да се обсъжда и тези причини за съжаление до ден-днешен не са изчистени. С това искам да подкрепя изцяло Вашето становище, че страната няма концепция и в този смисъл казвам, че не са изчистени всички причини – от съображения за сигурност, съображения за финансови възможности, съображения от социален статус на населението, съображения за това как ще се възприемат настанените примерно от Молдова и Украйна българи по нашите земи, как ще им се предоставя работа, в същото време процеси на безработица и пр., което може да създаде редица много други конфликти.
В същото време това ми дава повод да споделя, че и сегашното законодателство, поне на нивото закон дава възможност за поканване и настаняване в страната на българи от страните, извън границите на България. Подзаконовите актове не са в тази посока – някои ги няма, а други – усложняват нещата. Конкретен пример давам дори, а всъщност правнучка на участник в Старозагорското въстание някога желае да се върне в родния си край, но в крайна сметка среща студенина от всички официални институции в последните години. И в момента работи в Италия, за да изкара необходимите средства, за да си закупят жилище в Стара Загора. Има и други такива примери. Става въпрос за това, че самите поднормативни актове не са съчетани с тези потребности.
Действително демографският проблем - това е важен въпрос. По-важното в случая е за отношението към всички българи, които са извън страната. Както всяка съседна държава се грижи за всички, които са извън нейните граници, така и България би трябвало да има своята отговорност в това отношение, разбира се, уважавайки законите на всички други страни.
Това не може да бъде един процес, който свободно да бъде отприщен изцяло и аз лично съм много смутен от многото български паспорти, които напоследък са дадени. В същото време обаче страната трябва да се подготви за предоставяне на финанси, на парцели – не са приключили изцяло всички тези проблеми по земеразделянето, какви са възможностите за предоставяне на земя и какви всъщност социално-икономически въпроси търсим да решим с това, че даваме възможност на българите от другите страни да дойдат в страната – селско стопанство, среден промишлен кадър, и изобщо в това отношение.
Ако Гърция през последните 30-40 години води една политика на преселване на понтийските гърци, от Колхида и Грузия, в страната те си имат точно определени цели и задачи – да бъдат настанени в определени райони, за определена квалификация, за определен труд, което решава социално-икономически проблеми на Гърция без да създава конфликти с населението, което ги посреща. Тоест, страната има нужда от концепция.
В предложения законопроект силното е, че отново се предизвиква темата. В този законопроект сигурно няма всички механизми, които да решат въпроса. Някои от нещата могат да бъдат включени в поднормативни актове и сега от съответните министерства, но мисля, че е добре в Народното събрание да стане този разговор и с ясното съзнание, че съществува определения риск да не приемем пълноценен закон или изобщо да не бъде приет в пленарната зала, аз бих го подкрепил, за да предизвикаме разговор, за да предизвикаме темата в обществото. Не е най-обосновано и сигурно не е най-правилното за народен представител в такава посока да подкрепя законопроекта, но той трябва да търси своя отговор. Защото и с процедурите за даване на гражданство, с потребностите, с това, че вече са дошли доста хора от Казахстан, от Украйна, от Молдова в България и някои от тях си остават немили-недраги по пътищата на страната без държавата да има някакво отношение по този въпроса, а не само държавата, но и местните власти.
Явно тук трябва да се вземе някакво отношение. Дори, както заявих се предлага с определени да дава Министерския съвет – дори с определени квоти и изисквания, когато даваме българско гражданство. Аз приветствам това, че даваме българско гражданство вече на 1/3 на Македония, но нямаме никакви изисквания. Какво от това, че даваме паспорти? Някои в Македония дори крият, че имат български паспорт! Просто трябва да има съответни изисквания и ангажименти към страната и да има условие за пребиваване в страната – било 6 месеца, колкото са необходими, за да има някакъв икономически цикъл. Това вече са съвсем различни и други неща, могат да се коментират.
В този смисъл подкрепям законопроекта като тема за разговор, иначе самият аз не съм убеден, че с него можем да решим въпроса, не съм убеден, че може да мине в пленарната зала. Достатъчно е да предизвикаме разговор, макар и неправилно и емоционално да подхождаме в този случай. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Тодоров! Аз ви приветствам за смелата постъпка, тъй като проблемът е много актуален. Ако приемането на такъв закон не се случи сега, то ще се случи в много близко време. Смея да споделя тук с вас, че първия сигнал дадоха работодателските организации в България, тъй като повечето свободни движения на хора работна сила се отразява и в България през последните години. Ние сме в една криза по отношение на кадри и работна сила. Мисля, че тези затруднения, които имаме сега, ще наложат бързото му приемане. Всички аргументи, които са изложени дотук, са много солидни и категорични – финансови и правни, но мисля, че дебатът наистина трябва да се състои много компетентно, много скоро, за да може да се изчисти наистина този проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Шаклиян.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Тошев, заповядайте.
ПЕТЪР ТОШЕВ: Благодаря, господин професор Герджиков.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Бих да кажа няколко думи във връзка с упрека за бавната процедура за получаване на българско гражданство. Поне до този момент нито едно лице не е обвинено в корупция за получаване на подкупи за българско гражданство.
В първия мандат на президента Първанов аз работех в кабинета на вицепрезидента Марин главно по проблемите на гражданството и българите зад граница, така че съм вътре в кухнята на нещата. Сега съм началник на отдела, занимаващ се удостоверяване на български произход и кандидатите за българско гражданство, които кандидатстват на това основание.
На миналото заседание на комисията съобщих няколко цифри, които бих желал да повторя, за да знае уважаемият господин Тодоров, за да знае за какви обеми на работа става дума и защо се бави тази процедура. Тя не е забавена, заради желанието на служителите, работещи в двете звена Министерството на правосъдието и в Държавна агенция за българите в чужбина, а по една друга много проста причина. Преди България да излезе от Шенгенската забрана предишната година в България е имало 756 кандидати за придобиване на българско гражданство. Само една година след като се вдига това ограничение за Шенген кандидатите вече са около шест хиляди - пет хиляди осемстотин и няколко, нямам точните цифри, но си спомням рамките. Три години по-късно – от 2004 г., кандидатите са 29 600 души. Така тази цифра нараства, за да имаме за първия мандат на президента Първанов 83 хиляди молби. Съветът по гражданство разглежда седмично по двеста молби. Много просто може да се направи сметката, че за една година може да се разгледат 10 или 11 хиляди молби.
В момента чакащите хора, които са подали документи, са около 60 хиляди души. За първия мандат на президента Първанов гражданство са получили 24 хиляди човека, като от 10 200 души са от Македония и 9 800 от Молдова.
Тъй като тук обсъждаме вашия законопроект, бих желал да споделя становището на нашата агенция, че това не е начинът да се реши демографската криза в България, а именно със заселването на такива хора. Ще поясня защо смятаме така.
Първо, от тези 24 хиляди души, получили българско гражданство, по информация на поделенията на МВР някъде около 500-600 души постоянно пребивават в България и са се установили да живеят тук. Останалите живеят по местата откъдето са или са получили нашия паспорт и вече работят в други страни на Европа, където заплащането е по-високо.
Освен това искам да отбележа, че от наблюденията, които имаме, че преобладаващото число от кандидати за българско гражданство са хора с основно и най-много със средно образование. Тоест, със законопроекта, който предлагате тук, да организираме едно масово заселване, подобно на немците или гърците, ние ще вкараме в страната допълнително работна ръка, ако успеем да направим това, която е с изключително ниска квалификация.
В законопроекта се предвижда и това е ограничение за нас, посочено и в становището ни, да се заселват в определени райони, които са обезлюдени. Това все пак е една ограничителна мярка, която не е в съответствие с основните принципи, заложени от Европейския съюз по отношение на правата на хората. Те всички могат да искат да живеят в Пловдив, във Варна или в София. И аз съм сигурен, че такова ще е тяхното желание. Как ще ги накараме да живеят в Сакар?
Каква е тази цифра от 10 хиляди лева, с която ще си закупят инвентар? С 10 хиляди лева могат да си закупят два коня и една каруца и сечива. С това ли хора в ХХІ век ще дойдат да обработват земята в България?
Вие говорите за обезлюдени къщи, но тези къщи се продават срещу определена цена. Те са обезлюдени, но са собственост на някакви граждани, които ще искат да получат срещу тези къщи пари.
Аз мисля, че тук има един друг въпрос, който пред комисията мога да изложа, че ние нямаме интерес българите от Македония да ги изнасяме в България. За това прави ли се сметка? Тогава албанците ще ги докараме на нашата граница.
По отношение на корупцията. За сега съществува законова възможност, дадено е право – разбира се, ние не можем да го отнемем, всеки да бъде представен от някого. Пълномощническият институт – там се развива корупцията. Ние имаме хора, които са пълномощници и на ден те представят по сто документа, за които те са взели пари с обещанието, че ще ускорят процедурата. Но те не я ускоряват – просто на практика не е възможно да стане това. Бих желал да отбележа, че вицепрезидентът строго следи и иска справка за всяко лице, което примерно е подало документи през 2005 г. и 2006 г., при положение че Съветът по гражданство разглежда документи от м. юни 2004 г. защо това лице минава на преглед. И заместник-министърът госпожа Караиванова дава писмени справки по какви причини се налага това лице да мине напред. Има, разбира се, по хуманни причини, на които се налага или такива по чл. 16 от закона за особени заслуги за развитието на страната.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Изявени спортисти...
ПЕТЪР ТОШЕВ: Да, големи певци, музиканти, спортисти, музиканти, крупни бизнесмени. Така че според мен е несправедливо да се обвиняват институциите, които се занимават с процеса на българското гражданство за това, че се бави тази процедура и много хора чакат – ами, ще чакат, след като преди Нова година във връзка с визовия режим, който се въвежда за Македония и Сърбия пред вратата на агенцията имаше около 400-500 човека, които тогава до Нова година ползваха безвизово влизане.
Бих желал да спомена и тук беше отбелязано, че онези, които получават български документи за самоличност, влизат и излизат от страната с македонските документи. Българският документ те никъде не го показват.
Нещо повече. От една седмица сръбските власти пък не пускат българите от Западните покрайнини да минават границата с български паспорти. Просто не ги пускат с българските паспорти, а искат от тях да минават границата със сръбските паспорти. Допълнителни затруднения създава за тези хора, които са от този край, който е изключително беден – знаете всички Босилеградски и Царибродския край, това че те трябва да получават визи. Сега пред нашето консулство в Ниш всеки ден има опашка от 200-300 души за получаване на визи.
Според нас такъв закон е необходим, но с този текст, който е предвиден тук, той не може да реши този огромен комплекс, който сега съществуват. Те са заложени и в други нормативни актове, като се започне от Закона за българите извън пределите на България, който вече шеста година няма правилник за приложение, и в него са написани едни неща, които никога не биха могли да станат, като създаване на Национален съвет на българите от всички краища на света и някакви други неща.
За нас е по-лесно да се създаде една национална програма, която да стъпи на поднормативните актове, които сега съществуват. Защото всеки български гражданин или човек от български произход има право да закупува тук страна, да се заселва в страната, да учи тук – такива документи има, и такава практика има.
Трябва добре да се прецени дали само селскостопански работници са ни необходими или както казва уважаемата госпожа Шаклиян, че ние трябва да отидем на едно по-комплексно решаване на въпроса. На нас са ни нужни специалисти, а не само готвачи и сервитьори.
Така че ние от агенцията не подкрепяме законопроекта в този вид. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Аз също съм съгласен с колегите, че проблема е узрял вече и трябва да има едни такъв акт. Трябва обаче да погледнем проблема от всички страни.
Господин Тошев взе от устата ми предложението - може би на миналото заседание комисията трябваше да поиска тази статистика за това колко македонски граждани са станали български граждани и колко от тях живеят в България и тогава да погледнем Закона за българското гражданство и да сложим летвата, както в Германия и Франция и за да станеш например френски гражданин – 5 години с временно пребиваване, доказваш, че си лоялен към тази страна, че желаеш да работиш и живееш там и тогава получаваш това право.
Тъй като ние в закона имаме такава клауза – хора с български корен, виждате каква е статистиката – толкова хора са получили, колко са кандидатите и кога се увеличават кандидатите. Значи, целта е ясна – искат се да се възползват от това положение, за да могат свободно да се движат тези хора, които не са българи - за мен те не са български граждани – които да се движат по европейските страни.
Гърция реши проблема и ние трябва да го решим. Аз съм съгласен с предложенията на господин Станчев, но Гърция реши проблема по друг начин. Гърция през 90-те години покани по-ведущите каракачани, обучи ги, даде им някой лев средства, влезе в приватизацията на България и сега идете и вижте в Сливенско и по другите части на България какви гръцки пари се въртят и кой управлява тези пари.
На мен тези действия събуждат следните въпроси. Да вземем въпроса, който повдигна господин Тошев – да поканим всички българи от Македония. Първо, те няма да дойдат, даже да имаме не закон, а указ и т.н. Второ, опасността, за която беше казано. За Македония – приключихме с въпроса.
За Молдова – да кажем 30 процента от тях желаят да дойдат тук, а останалите 70 % какво ще ги правим? Ще ги забравим? Не трябва да ги забравяме. Ето тук вече идва другият въпрос – ние в България заделяме от залъка си и учим децата на българите, които са по света, без пари ги учим и те трябва да изпълнят това свое свещено право – дошъл е тук в майка-Родина, майка-Родина го е обучила, дала му е култура, да отиде и да пренесе тази култура в страна, откъдето е дошла, за да не остави тези хора без призор. Иначе има опасност – аз имах един разговор с Денка Тодорова от Хелзинския комитет – от 120 хиляди българи България нехаела по този проблем, ухажвали сме Тито, а сега са останали едно 20-30 хиляди, я има-я няма.
ПЕТЪР ТОШЕВ: При последното преброяване – 9 хиляди.
АХМЕД ЮСЕИН: В тази ситуация, ако трябва да решим този проблем, така че тези хора да ги вземем, ние трябва да искаме становище, господин председател, първо от МВнР по този проблем. Защото тези проблеми са стратегически проблеми. Тези проблеми не може само с няколко становища, които са отрицателни, това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е, че трябва да получим становище от новата министърка по европейска интеграция. Може би имаме възприети или приети задължения, които не ни дават право това да го правим. Трето, аз съм съгласен с идеята на господин Станчев, ако сме укрепнали икономически и финансово – без проблем за тези хора, които желаят, да дойдат, но не заради паспорта или заради пътуването във Франция или в Германия, а да станат български граждани.
В тази връзка предлагам, господин председател, да поискаме тези становища. Първо, от Министерството на вътрешните работи – колко от тези хора живеят в България. Второ, от Министерството на правосъдието – колко са получили българско гражданство и тези, които живеят в България – значи, не желаят, има нормативни документи, които им дават тези права, да дойдат и живеят тук. Има, даже съм чувал в Кърджалийско, които идват, настаняват се в хората, общините са задължени да се грижат за тях, но огромната част от тях не искат да идват тук. Трето, от МВнР или от Министерството по европейска интеграция. Защото ние като Комисията по правата на човека и вероизповеданията в българския парламент, че кажем ли на господин Станчев, че не приемаме, че отхвърляме законопроекта, реакцията относно Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще бъде малко негативна.
Това са моите предложения в тази връзка. Не знам дали съм прав.
Аз мисля, че тези деца, тези младежи, които завършват тук, ако е възможно нашата страна да задели средства, както навремето Тито е правил, когато е започнала македонизацията на Пиринска Македония – пращал е платени учители в Пиринска Македония в наша територия, така и ние – те там да си получават заплати, но и българското правителство да им даде някаква заплата, за да може тези хора да просветят тези наши бивши съотечественици, които живеят в тези страни.
Не знам дали съм прав в моите разсъждения, но нещата ми се виждат малко абстрактно.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Доктор Михайлов, имате думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Този законопроект е силно идеологизиран. Той е страстен закон, патриотичен, да не казвам националистичен. Изхожда от една, струва ми се, илюзия, че извън България има българи, които императивно трябва да се върнат тук. Представлява случайност, и то лоша историческа случайност, обстоятелството, че те са извън родината. Има илюзия, че те страдат извън родината, доколкото не са в нея. Има илюзия, че страната България, ние, че те не са в България. Ние трябва да направим всичко те да бъдат в България, защото те го искат дълбинно причастни на българския род.
Всичко това е една голяма илюзия, това е една националистична фантазност, която не работи в постмодерния свят – в ХХІ век, когато хората са фундаментално и основно мотивирани космополитно. Те живеят там, където им е добре – впрочем това е римска сентенция, валидна от римско време: Хората са там, където се чувстват добре.
Просто е поразяваща цифрата, която сподели господин Тошев. Има наплив да получат вход, да се възползват от тази тактическа репратриация много хора – някъде около 60 хиляди. Нарастват в такава геометрична прогресия според законодателството, което либерализира прекосяването на границите. Петстотин души от тях са се заселили трайно. Македонците се срамуват от паспорта, който ние им връчваме, защото те са по презумпция българи и защото ние без да сме убедени, но защото така ни се иска мислим, че те се чувстват българи и затова искат български паспорт. Нищо от това не е вярно.
Мотивацията е рентна. Мотивацията да подават заявления, да лъжат българската страна, опрени върху патриотични в последна сметка чувства и мотиви, е очевидна. Това е нещо, което трябва да бъде реконструирано, раздробено и видяно ясно без всякакви илюзии. Няма да станем по-малко патриоти, ако си дадем сметка коя същината на въпроса на практика и спрем да се храним с илюзии. Аз съм дълбоко обиден! Аз съм направо потресен от това, което господин Тошев каза.
И от друга страна, вижте, колко е важно това и се отнася до всяко тълкуване на законопроект тук. Едно щяхме да разсъдим вероятно, а аз вероятно бих казал нещо съвършено различно, преди да чуя това, което един компетентен човек с намръщена физиономия казва около тази маса, защото го е изстрадал и защото се занимава с това.
Аз си представям тези хорица-българи, които се точат на опашка, за да могат да излъжат една държава, за да придобият паспорт, за да могат да фалшифицират пред всички тук и пред българския дебат в утрешния дебат мотива си, за да влязат в България. Това за мен е абсолютно, дълбинно скандализиращо!
В това има обратно, от противното патетика – давам си сметка, но моля ви се, аз съм някак си стъпил с двата крака върху реалистичната хипотеза, подкрепена от това, което казва специалист по въпроса.
Ако трябва нещо да се направи, да благоволи българският президент, не да се произнася по въпроса бланкетно и рамково за амнистиране на незаконно придобитите колекции на няколко души, които са около него, а да се произнесе по националната доктрина за това какво българският род е и какво българският род извън страната е, да свика знаменития Съвет за национална сигурност и да постави с една валидна меродавна програма този въпрос на масата. Тогава обществото ще може да дебатира, тогава българският парламент може да заседава, тогава един валиден закон може да бъде произведен.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Извинявам се, господин председател, че отново помолих за думата. Повод за нея са думите на господин Тошев.
Подкрепям изцяло господин Юсеин и доктор Михайлов в притесненията за това кой за какво иска да става български гражданин. Няма да бъде наистина добре нито в нашата комисия, нито в пленарната зала, ако не се приеме закон с такова заглавие. Не говоря за този закон, защото този закон на всички нива е ясно, че няма да може да мине, въпреки емоционалното ми желание да стане. Защото и той не решава много от нещата, особено тези, за които господин Тошев сподели.
Подкрепям господин Юсеин – да поискаме другите становища, и да водим разговора тук, дори ако е необходимо да предложа, макар некоректно за колегите, но дори оттеглянето на законопроекта и да продължим дискусиите и след време да предложим друг законопроект, който да решава по-кардинално нещата, като ангажираме всички институции в това отношение, включително президентството. Защото, първо, той е необходим и България трябва да си постави условията за това – и за гражданство, и за заселване, и да знае какво иска.
Германия искаше специалисти в икономиката и работата с компютрите – обяви за 1000 души всички условия, които им предоставя, за да ги приеме. Тези, които са немци – с предимство. Гърция си има своята политика да си решава нещата. България трябва да си има и своята и разбира се с ясното съзнание, че българският паспорт, българският документ е български за българи навсякъде в света. Ако български гражданин не си предостави паспорта и си минава границата и то е обидно това, което става с една част от македонските граждани, които вземат българско гражданство, просто страната да може да си получи обратно документа.
Ясно е, че много неща трябва да се разгледат, защото условията са се променили и в рамките на Европейския съюз и в характера на живота през ХХІ век – движението на хората. Дори ако ще да говорим не само за етнически българи, но да говорим за българската нация като цяло – хора, раждани в България, които сега са излезли от страната като деца, независимо дали са турци, гърци, арменци или руснаци и желаят да върнат българското гражданство на родителите си, и това е друг въпрос, който Гърция всъщност го е решила. Да видим опита на другите държави, особено балканските държави, защото нашата история е преплетена, преплетени са хора, градове събития и това също има своето отношение. Най-важното е в крайна сметка защо да поканим хората да дойдат в България, защо те да дойдат и да се намерят общите пресечни точки на интересите. В такъв случай ви предлагам да търсим действително другите становища, дори да насрочим конкретно заседание на комисията по-нататък и по този въпрос – конкретно законопроекта, изобщо по проблема с Външно министерство и дори да не го решим за година, но да търсим някакъв изход и ангажираме всички институции. Пак казвам, дори с некоректното си предложение, ако е необходимо, да се оттегли законопроекта, да се подготви нов и да се върви към цялостно решаване на въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, аз ще започна с последните думи на колегата. Наистина този въпрос за всички нас е много важен. Не че аз съм поставил този въпрос, но както колегата каза, още преди 16-17 години Великото Народно събрание го постави този въпрос и след това на няколко пъти имаше плахи опити от предишни народни събрания. Аз не виждам още колко време е необходимо, за да се поставя този въпрос в пленарната зала? Още 17 години ли трябва, още сто ли?
Аз действително виждам, че колегите тук възприемат този законопроект. Няма нещо, което е идеално и може да се работи по него, защото може би ние сме една от страните, в която по този въпрос само говорим и нищо не правим.
Не мога да разбера, господин Тошев, Вашите изказвания. Разбира се, аз споменах още в началото на своето изказване Вашето становище. Разбира се, Вие давате тук някои данни пред колегите. Не можах да разбера защо е невъзможно този закон да бъде приет, когато България вече е в Европейския съюз? Не знам кое ви кара да дадете такова становище - че не може да влезе такъв закон в пленарната зала, когато България е член на Европейския съюз. Аз това не го чух от Вас. За сметка на това чух неща от Вас, които ми се струва, че не са такива, какво Вие ги казвате. Аз ще си направя усилието да проуча този въпрос. Вие споменавате цифри и искрено ще Ви дам тези два номера на тези двама души, които споменах в началото – украинци, които за разлика от това, което казахте, че 24 хиляди души са получили гражданство, но само 500 души живеят тук, на територията на България. Аз ще Ви кажа, че тези двама души-молдовци, учат в България, получават висшето си образование в България, един от тях се жени за българка от Пловдив, работи в Пловдив, и другият – също. Те нямат гражданство и се налага непрекъснато да ходят и да се връщат с визи до Молдова. Когато те дойдоха при мен, това беше преди Нова година, аз като ги видях. Те работят в България, господин Тошев. Те не работят в Украйна! Живеят тук, имат семейство – дете имат. Вие говорите тук неща, които аз ще проуча наистина. Кажете – 60 хиляди души желаещи имало, ами над милион и не знам точно колко – Вие кажете – напуснаха държавата! А 60 хиляди искат да се върнат и вие ги спирате!? И не искате да приемем закон, с който да ги приютим. Аз не знам становището на тази агенция - Вие изглежда работите в друга агенция, а не българска!
Аз ще ви кажа още няколко неща. За тези хора аз отидох при заместник-министър Караиванова преди Нова година, те с триста зора получиха – знаете ли как се взема виза, за да дойдат в България? С триста зора. Трети-четвърти месец. Те са получили. Ще Ви кажа номерата им – от 2004 г. единият има номер 26257 от м. април на 2004 г.!? А Вие говорите за 60 хиляди души! Значи за 4 години няма повече от 5 хиляди на година, които да постъпват, ако вървят по номера. От 2004 г., а сега сме 2007 г. Значи 30 хиляди са получили за 3 години. Ето виждате, че не е чак толкова голям напливът. Напливът не е чак толкова голям, както Вие казвате! Тези хорица, които плачат пред мен, и в момента, тъй като им изтече визата и аз вчера се обаждах до директора на Национална служба “Сигурност”, за да видя – документите от два дни са при него, и още не са върнати в Министерството на правосъдието, а там са минали. И директорът досега не ми се е обадил, а аз го търся! Както и да е, а Вие ? Защо са забавени тези документи там? Тези хора преди няколко дни ги глобиха по 500 лв., защото работят в България! Аз ще Ви дам имената, за да проверите точно – работят в България и са глобени по 500 лв., защото им е изтекла визата, а заместник-министър Караиванова казва: “Няма проблем, тук до няколко месеца ще им се издаде”, а те вече чакат четвърта година. И нямат никакви черни точки. Те са си чисти българи. Затова говоря, господа! Това е моето национално... както казва господинът. Това е нещото, което аз искам да не се случва в България – работи, жени се, труди се, образование и т.н., и накрая го глобяваме, че пребивава в България и не му даваме българско гражданство!
Разбирате ли за какво се вълнувам аз? Не говоря за други – Вие ги вижте, проучвайте ги, но когато ги проучите и установите, че наистина са такива, какво ги мотате 4 години? Това Ви питам аз? И тази тромава ситуация, която се получава!
Аз се извинявам, колеги, че говоря малко възмутено. Не може тази агенция – не знам за коя държава работите, изкуствено искате малкото хора, които са останали българи и искат да се върнат в България и виждате, че не са повече от 10 хиляди души на година, искате да ги спрете! А говорите: “Откъде ще вземете ...!”. Вие проверете колко струва една къща в Странджа, вижте по телевизията – струва мижави пари. Този край е обезлюден. Това са 2-3-5 хиляди лева. Ще видите колко струва един имот, една къща там, а не да се говори като че те искат да дойдат на центъра на София. Недейте така!
На мен ми се струва, че това трябва да влезе в пленарната зала. Умолявам всички колеги, да стане една дискусия - не казвам, че този законопроект няма да се наложи по него да се направят поправки, но нека да влезе в пленарна зала. Нека да направим този законопроект, който е крайно необходим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Все пак ще обърна внимание, че Вие много акцентирахте на един или два частни случая.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Два случая.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние в законодателството не можем да решаваме частни случаи, дори да изглеждат много фрапантни.
Господин Тодоров, как гледате на тази идея, преди разбира се да подложа на гласуване, да поискаме становище от МВнР, от министъра по европейските въпроси, за да придобием една много точна представа по един важен въпрос?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Разбира се.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така че, ако Вие възприемете този вариант, тогава бих предложил, дори без да го подлагам на гласуване, щом Вие сте съгласен, ще подпиша лично – ако не днес, утре – едно такова становище. Когато получим, ще можем отново да насрочим заседание на комисията, за да гласуваме, да се произнесем и да върви законопроекта в пленарната зала.
Ако възприемате този вариант, аз лично бих бил удовлетворен. Благодаря Ви затова.
Благодаря ви, уважаеми господа.
С това приключваме тази точка и преминаваме към следващата точка:
ТРЕТА ТОЧКА
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ОТНОСНО ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2007 Г.,ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 90 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 14.02.2007 Г.
Пред вас има проекта на становището на нашата комисия, надявам се да сте го разгледали. Става дума за две области, които опират до предмета на дейност на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Едното е в областта на социалната политика и правата на човека и по-конкретно в сферата на здравеопазването и другото е в областта на политиката, свързана със свободата, сигурността и правосъдието.
Ако имате някакви забележки по този проект, имате думата.
Виждам, че нямате възражения. Нека тогава да считаме този проект за становище за решение за становище. Благодаря на госпожа Светла Маргаритова, която изготви това становище.