---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА



П Р О Т О К О Л
№ 40
На 12 юли 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев и на областния управител на София-град Тодор Модев във връзка с прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
2. Обсъждане на разходваните бюджетни средства на институцията Омбудсман, Държавната агенция за българите в чужбина, Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 15,00 ч. от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, понеже имаме необходимия кворум, позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
От раздадения ви предварителен дневен ред:
1. Изслушване на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев и на областния управител на София-град Тодор Модев във връзка с прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
2. Обсъждане на разходваните бюджетни средства на институцията Омбудсман, Агенцията за българите в чужбина, Агенцията за бежанците, Агенцията за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Това ще бъде едно предварително обсъждане, защото е коректно, когато правим подобно обсъждане, да присъстват и тези, които оглавяват институцията Омбудсман и агенциите, които посочих, включително Комисията за защита от дискриминация и Дирекцията по вероизповеданията. Това ще бъде предварително обсъждане на тези бюджетни въпроси.
3. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред? Имате ли възражения и допълнения? Няма.
Приема се дневния ред.
Нека да поздравим с добре дошли нашите гости - министър Николай Василев, областния управител Тодор Модев, заместник-министъра Кирил Ананиев.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Изслушване на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев и на областния управител на София-град Тодор Модев във връзка с прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Да изслушаме най-напред министъра Николай Василев, след което ще дам думата и на господин Модев.
Господин министър, заповядайте.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред бих искал да благодаря за поканата да участвам в заседанието на вашата комисия.
Много накратко ще представя нашите колеги: до мен е госпожа Елица Нешевска – парламентарен секретар, госпожа Веска Янева – директор на дирекция “Регионална координация”, и госпожа Лада Михайлова – директор на “Финансова дирекция”, които биха могли да представят информация по различни аспекти на проблема.
Най-напред искам да кажа, че се запознах подробно с това, което се е случило на предишното заседание на вашата комисия. Прочетох много внимателно стенограмата, както и анализирах материала, който сме ви изпратили, и съответно дали той е добър, или не е добър.
Бих започнал със следното. От една страна, смятам, че във вашите коментари сте имали известно основание, че материалът не е перфектен. С това и аз се съгласявам – материалът в никакъв случай не е перфектен, поне не за иначе много високите критерии на нашето министерство. От друга страна, основната причина затова е, че нашето министерство и преди предишното заседание, и днес не се счита за основно действащо лице по такава тема. Ние много внимателно се запознахме със законодателството в областта и смятаме, че в най-добрия случай ние сме нещо като пощенска кутия, тоест ние сме се опитали да помогнем, но не сме ние правилният адресат на вашите въпроси.
Ние имаме по два начина нещо общо с темата. Единият начин е, че нашето министерство веднъж е споменато в закона, където пише, че министърът на държавната администрация и административната реформа има ангажимент да утвърди образец на регистър, което аз съм направил през 2006 г., тоест регистър има – миналата година е бил издаден, след което той се използва постоянно от самите областни управители. Така че това е нашият основен ангажимент. Вторият ни ангажимент е, че ние сме първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, към когото са второстепенните разпоредители - областни управители. Това е нашето взаимоотношение с областните управители. Тоест в случая с репресираните лица бюджетът им е към нашия бюджет, ние сме нещо като финансов разпределител, който залага в бюджета необходимите средства и ги изпраща на областните управители, когато то е необходимо. Но ние по съществото на закона не считаме, че имаме някакъв ангажимент.
Професор Герджиков ме попита преди няколко дни: “Добре, ако не сте вие, помогнете ни тогава и кажете кой друг да бъде, защото може би няма кой друг да бъде?”. И действително аз трябваше да проверя какъв е отговорът на този въпрос. Ако нямаше друг орган, който да се занимава с проблема в изпълнителната власт, може би да се каже, тъй като все пак министерството е първостепенен разпоредител с бюджета на областните управители, може би наистина няма кой друг. Обаче има кой друг, тъй като, изпълнявайки закона, Министерският съвет е създал т.нар. Централна комисия, която се занимава с проблемите на репресираните. В централната комисия има представители на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и равен на тях брой представители на организациите на репресираните в България с единна регистрация до 1 декември 2003 г. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет чрез създадената от него Централна комисия. По наша информация председател на комисията е зам.-министър Димитър Бонгалов. Предлагам, ако има нужда, него да го поканите заедно с колегите му следващия път, ако това се наложи.
Въпреки това, което ви казвам, все пак ние, като отговорно министерство надявам се, направихме всичко възможно, за да ви предоставим по-подробна и по-добре представена обработена информация, която да е полезна за вашата работа и аз бих искал днес да ви я представя. Мисля, че я имате пред себе си. Ето, този материал, ако може да погледнем. Сега няма смисъл да го четем, но ще ви покажа приложение № 1 на лист четвърти, в което надявам се подробно, като гледаме легендата отдолу, да става ясно кое-кое е.
Разбирам вашите коментари от предишния път. Да ви призная и аз в първия момент, в първите секунди и аз се затрудних да прочета правилно таблицата. Всъщност действително някои сборове не излизат, но то има причини затова, което ние сме обяснили, а не, че данните са катастрофално грешни. Просто има някои неща, примерно няколко молби са обединени в една или една се брои в няколко колони, защото тя е едновременно и едното, и другото. Има и преписки, за които няма данни от областните управители.
Ако погледнем колона “К2”, където пише “Общо” – това е общата бройка решените молби, а в следващите три колони сборът дава тази колона, тоест “К3” плюс “К4” плюс “К5” дава “К2” и човек вече може да види разбивката. Колона “К5” е изравнителна колона, където, ако има неточности са обяснени откъде идват. Примерно най-голямата неточност е във Варна – 20 бройки, и т.н. И съответно има някакви обяснения след това.
Има няколко страници–обяснения, област по област, които дават казусите, които са съвсем различни и специфични за всяка област. Най-накрая има още една таблица, която по месеци дава разбивката по области. Първо, за първото 6-месечие за 2007 г. колко са изплатените или преведени средства за обезщетяване. Общата цифра е 710 хиляди, тоест все пак системата работи и ангажимент на областните управители е, тя да продължи да работи все по-добре. Ние, разбира се, ще им помагаме в тази насока.
Винаги, тук ще се обърна и към госпожа Лада Михайлова и също така към господин Ананиев, областните управители имат пълното съдействие на министерството веднага, когато заявяват средства по области месец за месец, те на деня както се казва ги получават. Никакво затруднение нямат от нас, бюджетът ни е в добро състояние, средствата са заложени, така че от нас се изисква единствено да помагаме на областите, да ги стимулираме навреме и по-ефективно да си вършат работата.
С това мисля да приключа и ако е необходимо да ви обясня в по-големи подробности защо има проблеми по места. Те са не само в системата на администрацията, понякога са проблеми на липса на допълнителна информация, неправилни банкови сметки, неправилни документи, както и не малко случаи едно и също лице по няколко пъти да изпробва системата, ако я пробие, да получи по няколко пъти обезщетение, ако не я пробие, да се брои съответно, че не е уважена молбата му и да имаме “не”, “нула” в съответната колона. Така или иначе смятаме, че тази информация ще ви помогне във вашата работа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на министър Николай Василев.
Сега аз ви предлагам, уважаеми дами и господа, да изслушаме едно подобно изложение и от господин Тодор Модев - неговата гледна точка, като областен управител на София-град.
Заповядайте, господин Модев.
ТОДОР МОДЕВ: Господин професор Герджиков, господин министър, господин зам.-министър, уважаеми народни представители! За разлика от господин Василев, аз нямам информация от дискусията, която е проведена предишния път и ако има въпроси към мен като към областен управител, не ги знам, така че може би после ще ги зададете.
Аз съм поръчал и моите специалисти са изготвили един кратък доклад, който ще докладвам пред вас. Искам да ви представя госпожа Росица Тодорова, която е директор на дирекцията занимаваща се с тази проблематика.
Ще премина направо към фактологията, за да спестя специални уводни изречения в доклада. Постъпилите заявление в областна администрация на област София-град от граждани с искане за еднократно обезщетение по реда на закона в периода 2004–2007 г. са общо 1144 на брой, като голяма част от тези заявления при първоначално изменение на закона през 2004 г. не бяха в предвидената форма и комплектовани с необходимите документи, съгласно изисквания на Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона. С моя заповед е създадена комисия за разглеждане на постъпилите искания, която в периода от влизането на закона в сила до момента е разгледала 807 искания. Уважените претенции до момента са 268 като общата изплатена сума е 287 759 лв., съответно разпределени, както следва: За 2005 г.- нито лев, поради липса на подзаконовите нормативни актове, който факт ви е ясен на вас; за 2006 г. – 67 000 лв., и за 2007 г. – 220 058 лв. Уважените искания за еднократно изплащане обезщетение по закона са 245 бр. като по някои от тях има съдебни производства. За останалите искания, подадени по реда на закона и няма произнасяне от страна на областния управител, се събира допълнителна информация от Държавен архив, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, висшите учебни заведения, Националната агенция по приходите и др. институции с цел подпомагане на гражданите при осъществяването на правата им и избягване на повторно обезщетяване за получени обезщетения по предишния ред на закона. Това е фактологията по прилагането на закона.
Искам да обърна внимание и на някои несъвършенства на самата нормативна уредба, което създава затруднения по ефективното прилагане на закона и своевременното удовлетворяване на исканията на правоимащите лица.
Едва с изменението през 2005 г. бе предвидено исканията за обезщетенията да се предявяват пред областните управители по постоянния адрес на правоимащото лице. Това изменение също е изменяно няколко пъти дотогава. До този момент компетенциите бяха на Министерството на финансите. При това изменение не беше съобразен факта, че областните управители са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, което създава база за оплакване от страна на гражданите за забавяне на плащанията. Не коментирам възникналото противоречие между законова уредба и подзаконова нормативна база.
Несвоевременното приемане на наредбите по прилагането на чл. 4 от закона наложи кореспонденция с подалите вече заявления лица, с цел привеждане на исканията в съответствие със законовата уредба. И това е може би причината за многото оплаквания, които са стигнали до вас. Това забави и определянето на конкретни размери на обезщетенията за отделните видове репресии. Несвоевременното издаване на необходимите документи, доказващи репресията от съответните компетентни органи на Министерството на вътрешните работи, на Министерство на правосъдието, на висшите учебни заведения, също са предпоставка за забавянето на произнасянето от страна на областния управител.
Не на последно място считам, че липсата на съответната ресурсна обезпеченост спрямо предвидения 3-месечен срок за произнасяне както и финансово, така и на необходимия брой кадри, създават проблеми при прилагането на закона.
Едва ли се налага нещо извън това да коментирам специално. Аз съм от тези ръководители, които са свикнали да не се оплакват, а да търсят решение, така че от гледна точка на ресурса, с който разполагам като областен управител, мисля, че съм създал необходимите условия да реагирам веднъж на молбите на гражданите и да задоволяваме техните потребности в разумни срокове. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Модев.
Господин Ананиев, заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател професор Герджиков, уважаеми господин министър, уважаеми господин областен управител, дами и господа народни представители, колеги! До 1998 г. Министерството на финансите имаше по-активна функция - това беше споменато и от господин Модев, след 1998 г. на базата на промяната в законодателството ние имаме отговорности предимно и най-вече да осигурим необходимите средства в бюджета на съответната година, които да бъдат предоставени на хората, които са правоимащи. Това, което мога да кажа, е, че за 2007 г. са предвидени за целта 1 200 000 лв.
По последните данни към днешна дата са изплатени към днешна дата някъде около 700 000 лв., тоест няма финансов проблем при разглеждане на останалите искания, които отговарят, разбира се, на съответната документация, която трябва да се представи, да бъдат изплатени до края на годината.
Надявам се и наистина убеден съм, че няма да има финансов проблем за следващата година сега като правим бюджета за 2008 г. ние ще заложим отново ресурса, за който така се договорим заедно с колегите. Така че от финансова гледна точка искам да ви уверя, че няма напрежение, няма проблем. А дори и да възникне някакъв проблем, в хода по изпълнението на бюджета ние ще осигурим изпълнението и задължението, което имаме. Благодаря ви.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Уважаеми дами и господа, имате възможност да задавате въпроси към нашите гости и съответно да изразите отношението си към представената от тях информация. Аз като начало искам да кажа, че лично съм удовлетворен от това, което чух и от министър Василев, и от областния управител господин Модев, и от господин Ананиев.
Имах възможност макар и не подробно да се занимая с новата справка на Министерство на държавната администрация и административната реформа, която струва ми се, че е един добър материал, който съдържа информация, достатъчна на пръв поглед с оглед на това, което ние искаме. Разбира се, имате думата да задавате въпроси, за да изразите вашите отношения към разисквания проблем.
РУПЕН КИРКОРЯН: Благодаря Ви.
Господин председател, господин министър, господин областен управител, господин Ананиев, колеги! На последното заседание, когато дискутирахме въпроса във връзка с прилагането на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица, ние бяхме в по-камерен състав тогава, се съгласихме и аз бях един от тези, които се съгласиха, че този казус трябва да намери своето решение. Тогава адресатът беше министерството на господин Василев.
Днес трябва да ви кажа, че аз бях един от тези, които предложиха да поканим представител на министерството, за да можем да изясним този казус. И аз, като професор Герджиков, съм удовлетворен от това, което каза министър Василев, тъй като, независимо че не е адресат на казуса, който беше възникнал, мисля, че той с отговорност направи един доклад и ни насочи и това е вид решение. Удовлетворен съм от доклада на двамата. Искам да кажа, че съм съгласен с това, което казахте. Благодаря ви.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Крикорян.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Тъй като съм нов народен представител, но в същото време като бивш зам.-областен управител на Ямбол и отговарящ в сектора по тези въпроси, искам да изразя моето мнение, че тези въпроси, които се решават в областите, сме нямали никога досега проблеми нито с госпожа Михайлова, нито с госпожа Янева, камо ли с министър Василев. Въпросът, който беше повдигнат на предното заседание, бе относно несъвпадение на бройките, които са уважени. Точно за Ямбол проверих -някъде е дадено на брой хора, които имат право да получават обезщетение, и така просто не съвпадат тези цифри като сбор.
Проблемите, по-скоро искам да ви кажа само за Ямбол, имаше по уточненията с Националната агенция за приходите, тъй като ние трябваше да контактуваме с тях, за да разберем получено ли е или не е получено обезщетението. Но и този въпрос го изчистихме. Това беше голям въпрос за нас между другото в Ямбол и хората чакаха от доста време. Но до 29 май докато бях зам.-областен управител дотогава всичко беше изправно. Така сме удовлетворени от тези неща, които се предприемат от самото министерство. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли други желаещи колеги да вземат отношение, да задават въпроси? Сега е моментът. Сега са пред вас - министър Василев, господин Модев, господин Ананиев. Има ли?
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз като човек, който в някаква степен инициира това заседание в този формат, бях воден от идеята, тъй като при мен постъпиха, а предполагам и при други колеги, доста жалби от хора, които са потърпевши от начина, по който се прилага закона.
Настоявах за тази среща, за да може съвместно да видим първо къде в закона трябва да се въведат корекции, защото явно има проблеми в самия закон, в подзаконовите нормативни актове, които регламентират прилагането на закона и накрая да видим вече в самото прилагане на закона от администрациите също къде имат проблеми, за да може действително да оптимизираме дейността в тази посока. Защото голяма част от тези хора, които са засегнати са хора на преклонна възраст и има риска, докато дочакат своето обезщетение вече да ги няма. Това разтакаване дали по вина на законодателния орган, дали по вина на административните органи, които прилагат закона, но голяма част от тези хора са с впечатление, че умишлено се протака решаването на този въпрос, за да няма вече субект, който да получи обезщетенията.
Мисля, че всички ние имаме един морален ангажимент, изследвайки проблемите, затова беше искането за тази справка, за да се направи едно обобщение. Аз мисля, че това е полезно за господин министъра, за да може действително да се получи информация, анализ на проблемите и да намерим решенията.
Аз в тази посока видях, няма смисъл да приповтарям неща, които са написани, аз видях, че тук се коментират проблеми от закона, които произтичат от наредбата за прилагане на закона.
Искам да попитам конкретно господин министъра. Имате ли конкретно идеи, които да предложите на нашето внимание за корекции в закона и съответно да предприемете действия за промяна на наредбата като едни предпоставки за оптимизиране на дейността?
И другото, което е, разбира се, това е прехвърлено като на ангажимент към областните управители, но мисля, че трябва да се засили контрола от страна на министерството по отношение на дейността, дори и да се иска отчетност от областните управители за начина, по който се придвижват тези преписки. Действително най-голямата драма е в София, естествено най-голям е обемът на преписките.
Въпросът е: Можем ли ние като народни представители да съдействие за законодателни промени и имате ли конкретни виждания какви промени трябва да бъдат извършени, за да отпушим максимално процеса по обезщетяване на репресираните?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Други въпроси? Господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин зам.-министър, уважаеми господин областен управител, колеги! Ще започна малко по-отрано, когато законът за първи път беше приет за обезщетяването на тези хора, през 1991 г., пред тогавашните районни комисии се явиха 220 000 души, предявявайки иск, че са били репресирани от тогавашния режим, от предишния режим. Но все таки от тези 220 000, след обстойни проверки, отпаднаха и останаха 115 000 души, които имаха право на обезщетения, защото са били действително политически репресирани, а не да се вмъкват в това число хора, които са били съдени за други криминални престъпления. Оттогава досега законът два пъти - през 2004 г. или 2005 г. мисля, че беше променен. Ние, като комисия, сме длъжни да следим дали се спазва законът. Защото, от една страна, репресираните да са живи и здрави, но животът е такъв, един по един си отиват, от друга страна, има големи оплаквания от тях, че законът не се изпълнява както трябва. От друга страна, областните управители трябва да проверят дали този човек е получавал преди обезщетение, за което разбрах, че няма никаква документация.
Реплика: Някои са забравилии, че са получили?!
АХМЕД ЮСЕИН: Ако са забравили, да са получавали. Съгласен съм. И в такава обстановка се работи.
Сега разбрах обаче от господин министъра, че има компетентна комисия. Господин министър, компетентната комисия не дава парите. Господин Бонгалов не дава парите. Документацията се събира при областния управител, областният управител, след като разгледа по надлежния ред дали всички неща отговарят по закона - дали всички доказателства отговарят по закона, ги праща в Министерство на финансите, при вас, разбира се, най-напред, и оттам вие ги пращате в Министерството на финансите. Така че в някои области има забавяне, няма какво да си кривим душата.
Защо ние настояваме този проблем да бъде решен? Ние като парламентарна група вече не искаме този проблем от ден на ден да създава напрежение. И утре-вдруги ден пак да правим още едно удължаване на закона, с което дразним другата част на обществото, видите ли: “Новите активни борци все с тях ще се занимават!” Затова ние желаем този проблем вече да бъде приключен. Тези, които са живи и здрави, да са живи и здрави, да си получат, ако заслужават това, което трябва да получат.
След като получихме тази справка сега това, което вече получихме, ме удовлетвори. Миналия път, тогава се учудихме - как може сега от едни области, сега да не цитирам отделни области, тука се представя една цифра, накрая се представя, че са изпратени, и т.н. Имаше някакво несъответствие, което силно ни раздразни, и което ни даде основание да смятаме, че някои неща по веригата не са наред.
Писмото, което получихме от Вас, господин министър, има констатация за забавяне на документи в някои области. Това вече самият заявител, самият репресиран, ако счита себе си за репресиран и ако може да го докаже това, си е негов проблем. Ние искаме документацията, която е представена в отделните областни управи, която е изрядна, да се движи много бързо - да не се събира, да не се чака да се съберат 5-10, и след това да бъдат изпратени при Вас, а Вие след това да ги пратите в Министерство на финансите. Този ход да стане по-бърз - може и всеки ден по един-два документа да бъдат пратени.
Така че в тази връзка ние молим администрациите по области, ако считат, че има нещо, което трябва да се промени в закона..., но няма и време. Последният срок на закона е април месец 2008 г.
Имайки предвид и друго. Сега в момента Архивът не издава никакви удостоверения, защото създадохме нова структура, която вече така да се каже е по-висша структура, Комисията по досиетата, която не разрешава на хора от Архива, което е правилно, разбира се, да отиват в Архива и да се ровят там, и т.н. защото в този архив има и други материали.
И сега, докато се приеме тази нова промяна, която днес обсъждахме, а утре ще я гласуваме, пак ще минат един-два месеца, и тези хора пак след Нова година, ако останат някои, съюзите на репресираните - ето тук ще явят ще кажат: “Администрациите нищо не направиха!”. Ние не искаме това да се получи. Затова моля да ни разберете, че държим тези хора, които са представили изрядни документи, да получат по най-бързия начин това, което законодателят е казал, че трябва да го получат. Защо? След тези промени, ще ви дам само един пример. В НОИ в момента получават добавки към пенсиите си тези хора, които са с изрядни документи, справката е от април месец, около 8 700 души. Само ще ви дам един пример. Една жена, която е лежала за възродителния процес - аз не деля дали са за този процес, или за друго, тя отива няколко пъти в Благоевград в Пенсионното, връщат я, мотаят я и ние, докато задействахме, докато централата на НОИ казаха: “Да, права е жената, трябва да получи!”, жената почина и си отиде. Значи ние, нашата администрации някъде, правим нова репресия към човека, към този човек, който е видял репресия.
Още един случай, който вчера ми го представиха. Тук ще Ви го дам, господин министър, за да се занимаете с този случай. Лицето е от Русенска област. Има протоколи, от които е видно - има решения на една от районните комисии, които бяха сформирани 1991-1994 г. Тогава не е успял да вземе обезщетение. Има решение на зам.-министър Бонгалов, което е подписано, но областният управител, областната управа не му приема документите. Ето тези неща мисля, че са в приоритетите на това министерство, което оглавявате.
Ние желаем тези неща да не се повтарят. Защото тези хора имат организация, която е част от международна европейска организация, където като отидем като народни представители и чуят, че тези репресирани лица не получават това, което трябва да получават, ние малко се червим.
Разбира се, още веднъж повтарям, тъй като се занимаваме доста дълго с този проблем, между тези хора има хора, които абсолютно не са били репресирани. Те са лежали за друго. Ние трябва действително да бъдем прецизни, да искаме нужната документация, за да не даваме пари на тези хора, които не заслужават. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Дали има още колеги, които искат да вземат отношение или да задават въпроси? Не виждам.
В такъв случай да помоля министър Василев, за да отговори на въпросите и да вземе отношение по това, което се говори.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което каза господин Сотиров, той зададе един конкретен въпрос: Какви промени в закона бихме предложили? Тук отново започвам с това, че не смятам, че ние трябва да ги предложим. Законът е казал, че няколко са министерствата, които трябва да се занимават с този въпрос, но ние не сме от тях. Между другото можеше, примерно в този кабинет да няма Министерство на държавната администрация и административната реформа, както примерно преди това е нямало такова министерство и нямаше да питате министъра на държавната администрация. Там ги има министрите, които можете да ги питате.
Сега, чисто като физическо лице по-скоро ще кажа, че прочетох отново коментарите на областните управители. Ако има време изобщо за промени, не съм сигурен, че си струва, че трябва да ги правите тези промени. След малко ще се върна към този въпрос, но ето например, казва един областен управител - сега ще ви го прочета: “Не е изяснен въпросът как следва да се разглеждат случаите при осъдените задочно от Народен съд”. Аз да ви призная не съм запознат с тази материя, но ето затова нещо областният управител на Благоевград, казва, че не може да разтълкува закона правилно. Ако искате, уредете тази материя. Но не знам дали става въпрос за един човек в цялата държава или за повече от един. Това трябва да видим. Някой друг трябва да види за какво става въпрос.
Наистина нашето министерство няма намерение да предлага промени в този закон, просто защото ние нямаме никакъв капацитет и никакъв професионален интерес към тази материя. Ние не се занимаваме с нея.
Това, което каза господин Юсеин, също го разбирам. Казвате, че компетентната комисия не дава парите. Всъщност няма проблем с парите. Пари има, парите се дават веднага. Господин Модев е само един от областните управители тук, но като видите таблицата по месеци, даже един от месеците - аз ги накарах, за да не получава прекалено голяма таблица, но има няколко, повече от един път превеждани пари, т.е. проблемът едва ли отнема повече от няколко дни или часове. Тоест парите ги има, не е проблем, че не са бюджетирани. Пари има предостатъчно. Парите ги получават веднага, а съответната комисия трябва да се произнесе по спорните въпроси, тя затова е създадена.
Аз в тези шест години, докато съм бил министър, съм председателствал сигурно около десет различни междуведомствени съвета, които имат отделни отговорности. Те решават съответните казуси. Те носят отговорност затова. Там са компетентните хора, които това правят. Сигурно си има секретар тази комисия, сигурно има някакъв брой заседания и това трябва да прави тази комисия.
Ако с това горе-долу отговарям на вашите въпроси, накрая бих си позволил, тъй като така или иначе сме ви дошли на гости на заседанието, бих изказал едно-единствено лично мнение, не толкова като министър на администрацията, а по-скоро като човек, който примерно от шест години е в кабинета и съм се занимавал с няколко закона с подобна материя. Единият е процесът на реституцията по принцип, издаването на компенсаторни инструменти и съответно тяхното усвояване с финансови пазари или чрез Закона за приватизация и т.н. Какво се получава - че за някои неща, които са станали примерно в средата на ХХ век, 1990 г. горе-долу, през 1991–1992 г. са приети няколко закона, които повече от 15 години по-късно, някои от тях са доникъде. Четвъртият процес, забравих да кажа, е по тези жилищните компенсаторни записи, където някой, който през 70-те години примерно, както и сигурно всички наши роднини между другото, нищо лошо няма в това, така са и моите роднини, са си правили жилищно спестовни влогове, които след това са изгорели. Една наша близка е внесла вноска за автомобил за 1500 лв. на старите пари и преди няколко години на новите пари получи 9.20 лв. Това не е единичен случай. Такива случаи има по-скоро милиони и всички семейства са така. Но въпросът е колко десетилетия още да ги прокарваме тези проблеми? Изхождайки от тази логика, миналия мандат ние за две години изразходвахме, може би над две-трети от компесаторните записи, от всички компенсаторни инструменти. И бяхме предвидили и останалите да ги изразходим с конкретни планове. Новият кабинет след това спря този процес и не е изразходвал нито един доколкото си спомням. Но въпреки всичко по моя информация продължават някои министерства да издават нови компенсационни бонове. Добре, до коя година? Моят съвет е някога парламентът да сложи край на този процес, защото 2040 година, ако отново се занимаваме с цената на компенсаторните записи и с това колко процента са били обезщетени хората с жилищно спестовни влогове, това е несериозно. Годишно министърът на финансите определя примерно 15-20 млн.лева, или 18 до 20 млн. лева за жилищно спестовните влогове. И спорим 0,03 ст. на един лев да бъде обезщетението или 0,04 ст. на един лев, което за финансите е голям проблем, а за хората е една подигравка. Трябва да ви кажа, че е все едно дали е три стотинки или четири стотинки, след 20-годишно закъснение и двете са нула. Тоест на човек не му трябва. Ако е имал 10 000 лв. на старите пари, това тогава е бил един средно голям апартамент, а сега дали ще му дадеш триста или четиристотин лева от новите пари, двадесет години по-късно, е все едно пълно подигравка, пълна нула.
Моята препоръка към вас е, каквото ще да става, да не удължавате този срок. Защото следващият парламент след нас, след вас, ще се занимава със същите проблеми и никога няма да свърши този процес. Светът, за съжаление, не е идеален. Понякога по вина на администрацията вероятно, а понякога просто по стечение на обстоятелствата - по липса на документи и т.н., не може още двадесет години да се занимаваме с този проблем.
Все пак областните ми се струва, че не са работили лошо. Като гледам справката, те са решили малко повече от половината молби за шест месеца. Сигурен съм, че до края на годината или до м. април 2008 г. каквото може да се реши ще се реши, каквото не може да се реши, значи не може да се реши.
Ако искате, извикайте тук тази комисия, всяка седмица я викайте, накарайте ги те да се засилят да работят. Сигурно е работила. Да ви призная - шест години съм министър, за пръв път чух тази седмица, че има такава комисия. Ще ви дам един паралел. Миналия мандат, когато бях министър на транспорта - година и три месеца бях министър на транспорта, и почти няма месец, в който да не повдигам остро въпроса за ситуацията за ГКПП-тата, за да разбера през м. октомври на 2005 г., вече в края на целия мандат, че то имало междуведомствен съвет по този въпрос, за който никой не е чувал, който си има 30 членове и в края на мандата мен ме сложиха да председателствам този съвет и тогава разбрах, че го има. Дотогава просто не е работил. Може би комисията не работи достатъчно добре. Това е. Благодаря ви много.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
Една реплика от господин от Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин министър, комисията на господин Бонгалов работи! За Ваше сведение, работи, и то усилено. Сега един месец няма да работи, но на 7 август т.г. ще бъде заседанието й. Вярно, е че те не могат да смогнат - имат много голяма документация. Така стана, че зам.-министрите, които отговаряха и бяха председатели на тази комисия, предишната зам.-министърка по-рано напусна и т.н. Развиха се много неща, но репресираните не са виновни затова.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Чернев, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Няма да е реплика точно, а по-скоро допълващ коментар.
Първо, аз пропуснах да коментирам повторното писмо от Министерство на държавната администрация и административната реформа. Благодаря на господин министъра за доста по-доброто тълкувание.
Една бележка. Вземам отношение по въпроса и като човек, който се е занимавал от страна на гражданите с проблема. В този подробен коментар, който ни давате, наистина е отразена цялата ситуация около процедурите по тези обезщетения, но някак си ми убягва, споделям го като мнение, момента, че конституирането като репресирано лице, някак си по Илф и Петров, проблемът по конституирането става проблем на самите конституиращи се. Това какво значи, че хора, които са в доста преклонна възраст - хора вече и с физически проблеми, трябва да тичат по инстанции и трябва да събират доказателствата за своята виновност, което в ред случаи е мъчително. Аз лично миналата година се сблъсках с проблем, по който бях помолен от хора от Българската национална радикална партия да помогна, като все пак човек с юридически стаж, и се видях в доста голямо приключение. Наистина това не е някак си регулирано. Сигурно сега няма да решим проблема, но едно такова наблюдение съм длъжен да го споделя с вас, то сигурно ляга върху общинските администрации.
И другото, което вече мисля, че е по-конкретно. Може би е хубаво да има контакт с конкретното лице, което придвижва съответната преписка. Тук в Софийска област това е така - има такъв контакт. Но всеки трябва да знае кой точно му движи преписката и да има правото да се интересува за етапа на придвижването. Това сякаш липсваше, поне досега при моите контакти с областните управи, освен София-област между другото. Там това е регулирано и е един много добър подход.
А иначе е ясно, за мен е ясно и особено след като се сблъсках с материята, че това е един доста мъчителен процес и никаква, колеги, никаква законодателна инициатива или някакъв тук гениален законодателен апломб, ако направим, няма да го реши. Всеки случай е ад хок, всеки случай е мъчителен, защото е свързан с разни мъчителни събития в миналото и в настоящия момент е мъчително тичане по инстанции, което е така тежък спорт. Така че, това е моето изказване.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Господин Иван Сотиров,заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми господин министър, аз имам опасения, че следващия път като се срещнем с комисията тя ще каже, че трябва да се проведе разговор с областните управители, защото явно нещата не са добре организирани. Това сигурно е по вина на тези, които са писали закона.
Но така или иначе, аз не приемам тезата - вярно, че въпросът и с жилищно-спестовните фондове и с много други неща въпросът стои по този начин. Приемам, че не е вина само на това правителство, на този екип. Сигурно всички парламентарни мнозинства и правителства имат вина. Но така или иначе държавата има едно отношение към българските граждани, когато става въпрос за интерес на гражданите, разиграват се хората десет-петнадесет години, след това се казва: “Ние докога ще протакаме този въпрос, дайте да ги приключим! Който взел, взел. Другите да пият по една студена вода”. Аз не мисля, че това може да бъде логика и философия при решаването на този проблем - мотаем хората във времето и след това им казваме: “Пада мандалото, сега не можем до безкрайно да протакаме въпроса”.
Ако проблемът не е в закона, в организацията на дейността в правилника, то тогава отговорността е в административните органи, които отговарят за изпълнението на закона. Аз затова исках да видя в закона ли има проблем, в правилниците, в цялата организация на цялата дейност, която се залага от закона и в правилниците или действително отговорността, че този въпрос от толкова време не се решава и някъде другаде и основно в административните органи, които трябва да изпълняват закона.
Сега, както виждам, и с други министри да говорим, и с други институции, предполагам, че те също ще отговорят, че частично отговарят за въпроса, защото явно нещата се много разпилени - няма център, който да носи конкретно отговорността, прехвърля се топката, и ние като парламентарна комисия рискуваме да изпаднем в ситуацията на тези граждани, които на преклонна възраст, които обикалят между различни институции, разиграват ги и те действително изпадат в ситуация да бъдат репресирани втори път, което нито е морално, нито е почтено.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Миналата седмица след предното ви заседание горе-долу за пръв път през живота си се докоснах до този проблем. Сега мога да стана специалист за един мандат, но не смятам, че това ми е работата, тъй като министърът на администрацията в неговите правомощия не е това, но има комисия, която само това прави. Поканете я нея тя да обясни какви са проблемите и защо има 2000 души, на които през тази година не им е решен проблемът, сигурно има обяснения. Според мен, комисията е много виновна, както междуведомствения съвет - ако има задръстване на Капитан Андреево няма да питате примерно министъра на земеделието, защото има гори наоколо, а ще питате Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол. Всяка година ние имаме проблеми, които да решаваме, но има орган.
Според мен вие тук имате орган. Примерно следващия мандат може на министъра на здравеопазването да му бъде възложено или на някои вицепремиер, примерно на външните работи, да му бъде възложено да бъде първостепенен разпоредител на областите. Това означава ли, че примерно министъра на здравеопазването ще го извикате тук по този въпрос? Според мен, не.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз също споделям тази теза на министър Василев. Действително има една специализирана институция в лицето на тази централна комисия и действително, ако проблеми продължава да има, тази комисия е тази, на която това и е работата.
Съгласен съм до голяма степен с това, което се прокрадна до голяма степен на министър Василев, че светът не е идеален по вина на администрацията. Действително всички ние и наши близки много пъти сме се сблъскали с бездушието на администрацията, с протакане, с разтакаване на хора, с неуважително поведение към хората. Това като че ли ни е наследено от годините и трудно се преодолява и при най-добър министър това не може да стане току-така. Това е и въпрос и на възпитание и на въпрос на поколения за едно истинско уважително отношение към всеки човек. Това ни липсва и трябва да си го признаем като нация, че сме жертва повече или по-малко на бюрокрация, която често си играе със съдбите на хората.
От поканените гости има ли някой, който иска още нещо да реши да сподели? Господин Модев, господин Ананиев?
ТОДОР МОДЕВ: Аз мисля, че, ако времето, което ни остава, не може да ни позволи да решим този въпрос,евентуално се удължи и всички, които, както казаха вече са наистина репресирани, да си получат парите до стотинка - всеки един, който е репресиран. Това е моето мнение.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Модев.
Господин Сотиров има думата.
ИВАН СОТИРОВ: Да използвам, все пак, докато господин министърът и областният управител на София са тук, да отправя един апел от името на двата съюза на репресираните, които в някаква степен съдействат на тези хора, дори ги консултират. И двата съюза имат проблем с клубна база - отвсякъде са изгонени. Мисля, че поне като един бонус, разбирам, че има проблеми да бъдат решени другите неща, но поне смятам, че София-област, защото все пак това са национални съюзи, със съдействието на държавната администрация, би могла да осигури на двата съюза поне по един офис, където да могат да приемат хората. Защото те сега се подслоняват - търсят съдействие по партийни клубове, по централи, местят си архивите. Поне един такъв апел да отправя към вас - мисля, че толкова неща е раздавала държавата и общините, поне може по един офис на прилично място да се осигури на двата съюза.
ТОДОР МОДЕВ: Всичко е раздадено.
ИВАН СОТИРОВ: Все нещо трябва да е останало!
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Модев, как стои този въпрос, защото аз за първи път го чувам като проблем?
ТОДОР МОДЕВ: Този въпрос е изключително остър, аз понеже ги познавам лично кадрите, от дълго време се занимавам с проблемите в София и мога да кажа, че с голяма част с тях съм близък, изключително тежко стои. Аз не искам да вкарвам в тази проблематика Административния съд и т.н., но ние сме стигнали до една тежка ситуация в града, при която държавни структури са на свободен наем. Не знам дали е известно на уважаемите народни представители - и Комисията за финансов надзор на господин Апостолов, и Гиньо Ганев сега също отива в такива офиси. Просто сме в една тежка ситуация.
Разбира се, понеже господин Сотиров е така столичен деятел, той винаги знае, че има възможности за по-малки помещения. Ще потърсим възможност.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, така приключихме с този дебат.
Аз лично сърдечно благодаря и на министър Николай Василев, и на областният управител господин Тодор Модев, и на господин Ананиев, и на техните екипи. Смятам, че във всички случаи беше полезен този разговор. Това най-малкото изостря вниманието и с надеждата, че действително ще се подобри това, което ни накара да включим в дневния ред тази точка.
Ако се наложи, ние бихме повикали тази комисия, за която стана дума преди малко. Благодаря на гостите! Нека да изпратим гостите с благодарност.
С това първа точка от дневния ред приключи.
Уважаеми народни представители, можем да преминем към

ВТОРА ТОЧКА
Обсъждане на разходваните бюджетни средства на институцията Омбудсман, Държавната агенция за българите в чужбина, Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Бих казал едно предварително обсъждане на разходваните бюджетни средства на институцията “Омбудсман”, Държавната агенция за българите в чужбина, Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация, Дирекцията по вероизповеданията. Казвам, че е предварително обсъждане, тъй като няма да е коректно да направим едно такова обсъждане без представители на съответните институции. Затова нека в този, бих казал, закрит формат самите да видим това, което ни е представено като анотации, като резюмета, подготвени от сътрудниците на нашата комисия, най-вече на госпожа Светла Маргаритова, която си направи труда да изрече най-важното в представената документация на съответните институции, за да можем тук да го обсъдим и да преценим в кой следващ момент бихме могли да поканим представителите на тези институции, за да можем, ако има въпроси към тях, да ги зададем и да изчистим този въпрос.
Раздадени са ви тези материали и резюмета, имате думата, за да вземете отношения по тях.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Без да влизам в подробности, само искам да поставя като въпрос, когато имаме среща с професор Желев и с всички представители - аз само искам да отбележа още веднъж още веднъж проблема, според мен, за начина на разпределение на средствата от Дирекцията по вероизповеданията. Средства, които се дават, навсякъде са необходими, разбира се - където те са поискани, навсякъде има нужда, но размерът, в който се отпускат и качеството на работата, която се извършва в резултат на това, просто води до мисълта, че се дават пари в пясъка и е безсмислено. Мисля, че това, което казвам, е достатъчно, след като ги няма колегите. Един по-внимателен анализ на това, което се извършва, може да покаже точно подобен резултат - конкретно с населени места мога да говоря.
И вторият въпрос. Мисля, че е добре да помислим за подпомагането - стана разговор веднъж, на църквите в Босилеградско. Разбира се, и на други места, където е възможно, за да се запази българското влияние. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Митев.
Господин Павел Чернов има думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Аз благодаря, господин председател.
Бих искал да изкажа едно свое становище. Може би не за първи път го казвам, но ще продължа да повтарям като един стар римски оратор, който все пак казваше: “И все пак Картаген трябва да бъде разрушен!”.
Тук отново виждам намаляване на бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина. Наистина факт е, че за това говорихме при обсъждането на бюджета, но тук виждам с безпокойство и констатирам факта, че имаме ново 10%-но намаляване на бюджета, констатацията, че само трима души се занимават с преписките по издаване на удостоверения за български произход.
Същевременно забелязвам, че Комисията за защита от дискриминация доста чудесно разполага с над 2 млн. лева, има свой личен състав, който се увеличава и наброява над 50 души. Подобно е положението и в Държавната агенция за бежанците, от което аз правя горчив извод, че ако си бежанец от Пакистан или Замбези, е някак си е по-добре да си в България, отколкото ако си етнически българин, който желае да потвърди своята принадлежност към стара България - факт, който, този път подчертавам, за мен е вече възмутителен.
Уважаеми колеги, държа да споделя с вас визията си, че България не е емигрантска държава, не е и бежанска държава. Това е моя лична визия, моя политическа визия, а в настоящата документация, аз виждам, че може би се настоява точно за обратното. Обръщам се към вас така с желанието и вие да обърнете внимание на този проблем и да бъде направено нещо. Моите настоявания няма да спрат Държавната агенция на българите в чужбина да се превърне в качествено нов орган, който да се занимае наистина реално и да помогне реално на десетките, даже стотици-хиляди българи, желаещи да се върнат в старите държавни граници. Естествено основата на всичко това са парите, които ще отпуснем на съответния орган. Така че това е моят коментар в момента, аз ще продължа на тази тема.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Чернев.
Преди да дам думата на следващия, който желае да се изкаже, искам да благодаря на госпожа Светла Маргаритова, която действително е представила много добри резюмета от представената документация, тъй като самата документация е твърде обемна. По този начин ние сме твърде облекчени, за да можем в такъв вид да добием представа за проблемите на всяка от представените институции. Аз виждам доста интересни изводи, които могат да се направят от това, което ни е представено.
Имате думата, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също смятам, че е редно на следващото заседание да обсъдим предоставената информация от всички органи и институции заедно с техните ръководители. Тогава сигурно ще имаме възможност да получим отговор на някои по-конкретни въпроси, които възникват, запознавайки се с резюметата.
Използвам случая само да изразя личното си мнение, че действително при подготовката на бюджета за 2007 г. е редно ние като парламент и като парламентарна комисия да проведем по-целенасочени и настойчиви усилия бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина да бъде увеличен за следващата година. Казвам това, защото в рамките на няколко седмици последователно - аз имах възможност първи да участвам в Традиционния събор на Таврийските българи, а по време на заседанието на Интерпарламентарната асамблея по православие в Астана-Казахстан, водих близо 2-часов разговор с председателя на Асоциацията на дружеството на българите, живеещи в Казахстан, господин Олег Димов. Нуждата и необходимостта от много по-сериозна подкрепа от всички държавни институции, много по-добра координация на усилията в полза на нашите сънародници, които живеят зад граница, включително и в такава отдалечена от нас държава като Казахстан, където между другото живеят включително от смесените бракове в момента около 35 000 българи. Мисля, че това е едно голямо предизвикателство към нас, първо, като комисия, която е поради спецификата на своята работа е призвана да се занимава много по-обстойно и по-често с тези въпроси, които се поставят от нашите сънародници, и най-вече, като законодателен орган, който със свои решения в състояние при обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет да изрази тази идея, която е държавническа преди всичко.
Затова апелирам и към вас от септември месец, когато вече реално ще работим активно по подготовката на бюджета за 2008 г., да направим така че подкрепата от наша страна, като парламентарна комисия, да бъде почувствана от нашите сънародници. Аз съм уверен, че това наше желание и увереност в необходимостта от подобни целенасочени стъпки и действия от всички български институции ще срещне подкрепата от останалите наши колеги и в пленарна зала, а в предварителния диалог просто ще ни направи по-силни и по-убедителни в аргументацията в подобна наша позиция, при разглеждането на бюджета за следващата година. Това е, което исках да споделя с вас. Надявам се, че при следващи обсъждания по тези въпроси отново ще имам възможност в далеч по-подробен и обстоен план да коментираме някои съвсем специфични въпроси, които се поставят от нашите сънародници. Те, разбира се, засягат работата не само на държавната агенции. Те засягат работата на няколко министерства, сред които и Министерството на образованието и науката, и на Министерството на културата, и на Министерството на външните работи.
Това исках да кажа. Мисля, че бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина трябва да се увеличи. Разбира се, въпросът не е само в парите и средствата, а въпросът е в подобряване на цялостната координация на всички държавни органи и институции, които са ангажирани с подкрепата на нашите сънародници зад граница.
ЗАМ.-ПРЕДС.ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Други колеги има ли? Ако няма, да приключим по тази точка.
Аз имам едно предложение. Само две-три изказвания, но, за да не останат само като разговор помежду си, за следващия разговор да помолим за съответните инстанции и да им представим тази част от протокола, която се отнася до тях, за да могат да бъдат предварително подготвяни, за да не ги повтаряме всичко и да не обезсмислим този разговор, който водим.
Заповядайте, господин Крикорян.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председателстващ.
Аз също така подкрепям това, което каза колегата Славов. В миналия парламент имаше едно парламентарно лоби в подкрепа на българите в чужбина. То работеше много активно. Не знам защо този парламент това го няма. Тогава обиколихме много държави, видяхме тези наши събратя - в Унгария знаете, че има колония, в други страни – също. Струва ми се, че си струват разходите и трябва да се обърне повече внимание, а това значи, че трябва да се дадат повече средства.
Струва ми се, че е време да възстановим това лоби за подкрепата на българите в чужбина, защото това взаимодействие ще дава резултати. Аз бях много очарован и същевременно бях малко притеснен, като отидохме примерно в Молдова, имаше хора, които бяха големи патриоти и се радвахме на най-малката подкрепа, която се получаваше тук в България. Съжалявам, че две години сме в това състояние.
Искам да предложа, наред с това, което ми се струва необходимо да се увеличи бюджета, да възстановим това лоби и да започнем да работим в тази посока - за приоритетите на нашата комисия. Благодаря.
ЗАМ.ПРЕДС.ТРИФОН МИТЕВ: Колеги, да се ориентираме към приключване. Предлагам да не гласуваме предишното предложение – то е оперативно. Приключваме по тази точка.
Преминаваме към
Р А З Н И
Имате думата по точка Разни? Няма.
...............

Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИТЕВ

Стенограф:
Катя БЕШЕВА