---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА



П Р О Т О К О Л
№ 41
На 20 септември 2007 г., четвъртък, се състоя първото редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията от Седмата сесия на Четиридесетото Народно събрание.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за допълнение на Закона за защита от дискриминация на Министерския съвет.
2. Законопроект за възстановяване на имотите на Българската православна църква, внесен от народните представители Волен Сидеров и Павел Шопов.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 15,04 ч. от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия първото заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията за тази парламентарна сесия, да ви поздравя и да си пожелаем успех на най-плодотворната и симпатична комисия в Народното събрание.
Предлагам ви един
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за допълнение на Закона за защита от дискриминация на Министерския съвет.
2. Законопроект за възстановяване на имотите на Българската православна църква, внесен от народните представители Волен Сидеров и Павел Шопов.
3. Разни.
Има ли възражения по този дневен ред? Не виждам.
Приема се.
Има гости от Министерството на труда и социалната политика, от Комисията за защита от дискриминация, Комисията за финансов надзор, народни представители, вносители. Очакваме господин Павел Шопов, представителите на Дирекцията по вероизповеданията, Министерството на земеделието и горите. Някои от тях могат да дойдат със закъснение.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Законопроект за допълнение на Закона за защита от дискриминация на Министерския съвет.
Искам да помоля заместник-министъра на труда и социалната политика да представи този законопроект накратко.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Настоящата промяна е продиктувана и се налага от необходимостта да се въведат разпоредбите на Директивата 113/2004 на Съвета на Европа от 13 декември 2004 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставяне на стоки и услуги.
Във връзка с провеждането на другите антидискриминационни директиви и голяма част от изискванията на Директива 113/2004, свързани с приложното поле и прилагането на принципа на равното третиране, защитата на правата, тежестта на доказване, защитата срещу преследване и институционалната защита вече са отразени в Закона за защита от дискриминация. В закона не е въведено едно изключение от принципа на равното третиране, което е въведено в директивата, поради тази причина се налага създаването на нова т. 17, чл. 7, ал. 1 от закона, според която не се разглеждат като дискриминация различното третиране при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законосъобразна цел и средствата за постигане на тази цел са уместни и необходими.
Съществени законодателни промени се наложиха при провеждането на изискванията на чл. 5 на директивата относно актюерските фактори, според която във всички нови договори, сключени след 21 декември 2007 г. най-късно, използването на пола като фактор при изчисляването на премии и обезщетения са за целите на осигурителните услуги и свързаните с тях финансови услуги не води до различия по отношение на премиите и престациите. Същевременно § 2 от същата разпоредба позволява използването на пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките на осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и актюерски и статистически данни. Използването на това изключение е свързано с определени ангажименти за заинтересованите държави членки, включително и задължението за преразглеждане на това решение 5 години след 21 декември 2007 г. и за уведомяване на комисията.
В качеството на такъв орган Комисията за финансов надзор ще бъде натоварена също така в края на 5-годишния период с изготвянето на съответните доклади относно обосноваността на използването на пола като актюерски фактор въз основа на най-новите актюерски статистически данни и доклада на Европейската комисия във връзка с прилагането на чл. 5 от Директива 113.
Същевременно с оглед избягването на внезапното пренастройване на пазара максимално се отлага във времето влизането в сила на закона на датата 21 декември 2007 г. В този смисъл са и предлаганите промени в Кодекса за социалното осигуряване, в Кодекса за застраховането и в Закона за здравното осигуряване, а с новите разпоредби на чл. 65а, ал. 3 от Кодекса за застраховането и чл. 88а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване се въвежда и изискването на чл. 5, § 3 от Директивата за недопускане разходите, свързани с бременност и майчинство да водят до разлики при определянето на премиите и плащанията. Отчита се, че по-благоприятното третиране на жената, поради бременност и майчинство е форма на пряка дискриминация, основана на пола, поради което следва да бъде забранена в сферата на тези услуги. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Искам да ви обърна внимание, че по този законопроект има становища от Комисията по европейските въпроси, която с 11 гласа “за” единодушно предлага да се приеме на първо гласуване този законопроект на Министерския съвет. Има също така писмо от председателя на НОИ, където принципно подкрепят този законопроект. Има становище на Комисията за защита от дискриминация, в което има някои съществени критични бележки. Това са постъпилите становища по законопроекта.
Бих помолил господин Кемал Еюп накратко да изложи възраженията, които има Комисията за защита от дискриминация по този законопроект.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Комисията за защита от дискриминация счита, че промяната в Закона за защита от дискриминация относно прилагането на принципа на равното третиране на жените и мъжете по отношение на достъпа до стоки и услуги е уреден в действащия Закона за защита от дискриминация с изключение на чл. 5.
Що се отнася до транспонирането на самия чл. 5 от Директивата, то както се предлага, може да бъде извършено в съответните кодекси - Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване. Единственото ни възражение е, че те йерархически стоят по-висши от самия Закон за защита от дискриминация .
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кой Ви го е казал, че е така.
КЕМАЛ ЕЮП: Такова е становището на нашите юристи.
Ще бъда съвсем кратък в своето изложение. Относно прилагането на новата т. 17 в чл. 7, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, ние считаме, че от така предложения текст не става ясно кои са тези стоки и услуги, които са предназначени изключително и основно за представителите на единия от половете, и там опасенията ни са, че това ще представлява един мъртъв текст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Обръщам се към народните представители да изразят отношение по представения законопроект, като имат предвид позицията на Комисията за защита от дискриминация.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще си позволя един въпрос към господин Еюп. В предварителната работа по подготовката на законопроекта, комисията имаше ли някакво отношение? Тези проблеми разисквани ли са с авторите на законопроекта? Това, първо. Второ, възраженията ви категорични ли са или бихте позволили някаква възможност между първо и второ четене да се изчистят нещата и да се постигне компромис и да се върви напред все пак в тази посока на директивата? Благодаря.
КЕМАЛ ЕЮП: Ние работим в тясно сътрудничество с вносителите. Първоначално предложенията бяха всички тези промени да бъдат в Закона за защита от дискриминация, но не е наша материя застраховането, финансите и т.н. Стигнахме до общото становище промените да бъдат в Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за здравното осигуряване и това е така. Фактически, според мен, с Преходните и заключителните разпоредби се правят тези промени с оглед по-бързото въвеждане, защото се изисква технологично време да се внасят кодекси за промени, тоест това е една ускорена процедура за съответните помени в съответните кодекси.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Аз имах възможност още през м. юли т.г., и сега през настоящия месец септември да се срещам и да разговарям и с председателя на Комисията за защита от дискриминация господин Еюп и с други членове от същата комисия. Те споделиха тези свои съображения, които разбирам, че не се приемат от останалите участници в тази работна група, която е работила по промените. Аз мисля, че това не е толкова важно, важното е, че се споделя общата позиция, че тези промени безспорно са необходими и те трябва да бъдат подкрепени. Въпрос на юридическа преценка е тези различия, които са се появили до каква степен са от първостепенно значение. Мисля, че даже нашите колеги от Комисията по европейски въпроси, които са се произнесли по такъв категоричен начин, показва, че в този случай стремежът да се синхронизира нашето законодателство със законодателството на останалите страни – членки на Европейския съюз е водещ и определящ. Затова лично аз ще подкрепя законопроекта, като разбира се оставят отново на юристите, на специалистите може би предварително по-добре да се преценява в кой от законите да се правят такива промени. Ако е възприето действително от Правната дирекция на Министерския съвет, че това е законът, в който трябва да се направят промените и така е внесен от Министерския съвет, мисля, че тези забележки и различия, които са се появили, не могат да бъдат определящи. Затова аз ще подкрепя законопроекта на първо четене.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Славов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Извинявам се, че повторно вземам думата, но то следва от отговора на господин Еюп и от материалите, които са ни предоставени. Отнасям се с изключително уважение към становището на Комисията за защита от дискриминация. В същото време подкрепям и предложението, което е направено за законопроекта и споделям това, защото това е още един пример, че темата за равнопоставеността тепърва навлиза много по-активно в нашето обсъждане. Очаквам, че ще имаме и други предложения по-нататък за промени на едни или други закони, свързани с въпроса за равнопоставеността, което в някаква степен биха могли да влязат в съперничество с проблемите на Комисията за защита от дискриминация и на други комисии. Само искам да поставя в бъдеще проблема, че пред нас стои обсъждане като цяло за организацията за провеждане на политика по равнопоставеността на половете в страната. Така че да няма съперничество между комисии, министерства или отделни ведомства, а целенасочени действия. Този въпрос предстои. Колкото и да го отлагаме, както и да мислим, той ще дойде на тази маса, независимо дали ще бъде в този мандат, надявам се да е в този мандат, но предстои. Подобни промени, както в днешното заседание, показва, че този момент наближава. Подкрепям законопроекта с цялото ми уважение, пак казвам, към съображенията на Комисията за защита от дискриминация и онова, което е възможно от техните съображения да внесем между първо и второ четене, ще бъде добре. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Рупен Крикорян има думата.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председателю.
Аз също се запознах с мотивите. Разговаряхме с господин Славов и господин Митев, за да не се повтарям ще кажа, че напълно ги подкрепям в тази посока и ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Мисля, че е важно – смятам, че поне в нашия доклад за второ четене трябва да отпадне пълния член на “дискриминацията”. Законът е Закон за защита срещу дискриминация, а Навсякъде, включително във внесеното от Министерския съвет, е “дискриминацията”.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще го имаме предвид.
Ако ми позволите, ще кажа няколко думи.
По чисто юридическите съображения, които виждам в становището на комисията на уважавания Кемал Еюп, където се казва, че това не можело да стане в Закона за защита от дискриминация, тъй като се нарушава йерархическата зависимост, че се правят промени в кодекси, това не е така. Кодексът не е нищо различно, освен закон, само че е по-особен закон, защото кодифицира материя, един кръг обществени отношения. Така че тук няма никакво нарушение на йерархия.
Що се отнася до второто съображение, че не става ясно кои са тези стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, тук са възможни принципи. В правото има два подхода – едно изчерпателно изброяване и една по-обща норма. Изчерпателното изброяване не е възможно. То показва ниска степен на правна техника, докато другият подход – т.нар. ust ekvum, това са еластичните правни норми, които дават възможност на правоприложителя във всеки конкретен случай да прецени дали са изпълнени условията. Това изисква разбира се по-висока степен на подготвеност, за да се прави преценка във всеки конкретен случай дали това е стока или услуга, която е изключително или предимно за един от двата пола. Такива случаи има предостатъчно, като се започне от, малко неудачния пример за една комисия, тампоните за жени или това с което се увеличават бюстовете на жените. Мъжете едва ли бихме могли да претендираме, че тук ще има дискриминация, ако са предназначени изключително за другия пол. Така че тези неща струва ми се от чисто юридическа гледна точка не подлежат на особено съмнение, поне за мен. За да има пълна яснота това транспониране на тази директива от 2004 г., тя всъщност е влязла в сила малко по-късно, затова не е имало начин да бъде взета предвид при изготвянето на нашия Закон за защита от дискриминация, аз с чиста съвест ще гласувам за приемането на този законопроект.
Има ли други желаещи? Ако няма, подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминация, внесен от Министерския съвет.
Моля, който е за, да гласува. Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на тези, които бяха за този закон.

Преминаваме към
ТОЧКА ВТОРА
Законопроект за възстановяване на имотите на Българската православна църква, внесен от народните представители Волен Сидеров и Павел Шопов.
Не виждам Волен Сидеров, не виждам и Павел Шопов тук. При това положение, какво прави комисията? Вносителите ги няма!
ТРИФОН МИТЕВ: Мисля, че е редно да се произнесем.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение да се произнесем. Има ли някой против това разбиране, или да се произнесем по този законопроект? Няма против.
Този законопроект е със сравнително кратки мотиви. Затова ще си позволя да иззема функциите на вносителите, които липсват, за да ги представя:
“МОТИВИ
Съгласно действащата Конституция на Република България, традиционната религия за нашата страна и народ е източно-православното вероизповедание. Въпреки това, вече седемнадесета година от началото на т.нар. демократични промени в страната и шестнадесета година от приемането и влизането в сила на същата Конституцията, единствено Българската православна църква остава ощетена откъм правото да ползва имотите, които й принадлежат, но от които, по една или друга причина Българската православна църква не може да се ползва. Реституирани бяха имотите на всички други религиозни общности, но държавата продължава да е в дълг към Българската православна църква.
Нарастващата бездуховност на днешното съвремие, липсата на ясни морални критерии, да не говорим за императиви, объркването на младото поколение – всичко това е в пряка зависимост от принизеното влияние на нашата традиционна религия, за сметка на неоправданото толериране на други религиозни общности, включително и нерегистрирани в страната ни. А пълноценното функциониране на църковната общност е немислимо без материална база. При това не става дума за държавно подпомагане, а за справедливо, макар и закъсняло възстановяване на предишен статус, за връщане на имущество, отнето преди десетилетия.”
По този законопроект има становище на Консултативния съвет по законодателството, което е много категорично и ясно срещу този законопроект. В него се казва, че не се държи сметка за никакви правни принципи, предвижда се възстановяване на собствеността на православната църква напълно безредно, независимо дали имотите са незаконно отнети, законно отчуждени или законно прехвърлени чрез правни сделки на трети лица. Критиките са твърде сериозни. Те са на няколко страници. Вие разполагате с това становище.
Има и становище на Дирекцията по вероизповеданията, което също се обявява срещу този законопроект, като се казва, че съществува правна уредба, което си е съвсем вярно относно възстановяване собствеността на вероизповеданията и в частност на Българската православна църква. Това е едно от съображения.
Има становище от Министерството на държавната администрация и административната реформа, адресирано до нашата комисия, което също е отрицателно.
Има становище от Министерството на земеделието и продоволствието.
Всички тези становища, които ви посочих, съвсем накратко казано са все в една посока – срещу приемането на този законопроект.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Заповядайте, господин Вутов.
ПЕТЪР ВУТОВ: Както господин Герджиков потвърди, ние също сме на това мнение. Законите, третиращи възстановяването на собствеността, са напълно достатъчни както за Българската православна църква, така и за другите вероизповедания, така и за частните физически и юридически лица, за да можем и в този момент на приключване вече на тези реституционни процеси да приемем такъв закон, който с нищо няма да допринесе за възстановяването на имотите на православната църква.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Вутов.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председател, колеги! Аз съм за един такъв закон, защото от статистиката, която знам от миналия мандат, в България са си върнали имотите евреите - тяхната църква, след това - католиците, след това – евангелистите, след това - Българската православна църква, и след това се нареждаме ние. Това показва, че има някаква несправедливост, която трябва да се възстанови.
Освен това, ако си спомняте, като комисия ние всяка година в държавния бюджет залагаме пари за отделните вероизповедания, което не трябва да е така. За да могат да съществуват тези вероизповедания, тази политика, всички правителства без оглед на цвят правят това, но не знам дали това е редно. Затова, за да могат те сами да се издържат – отделните вероизповедания, трябва да им бъдат върнати тези имоти.
Да преминем по същество. В сега действащия закон - § 5 от Закона за вероизповеданията, е казано това как да стане, в кои закони, да се съблюдава и да им се върне. Но все-таки тези неща не се случиха. Има и вътрешни причини в самите вероизповедания – вътрешните борби, кой да надделее и т.н.
Що се отнася до този закон, аз няма да гласувам “против”, няма да гласувам “за”, няма да гласувам “въздържал се”, защото този закон е дискриминационен. В Конституцията се казва, че всички граждани са равни, а той третира проблема, който е за всички вероизповедания, но само за едно вероизповедание. Имайки предвид, че бяхме – проф. Желев и господин Сунгарски са по-наясно, малко повече критикувани относно чл. 10 от сега действащия Закона за вероизповеданията - даже и там, в ал. 2 се казва, че чл. 10 не дава предимство на Българската православна църква пред другите вероизповедания.
В тази връзка аз няма да участвам в гласуването – не искам да обидя никой православен от тук присъстващите или извън залата, да не си помислят, че аз не желая да се възстановят техните имоти. Аз желая силно това, но аз желая да се възстановят имотите и на всички други вероизповедания.
Затова в тази връзка може би като комисия в бъдеще трябва да ни предстои един такъв обстоен разговор, пак да проведем тези срещи, които веднъж ги проведохме с ръководствата на тези вероизповедания, за да можем да им върнем на тези хора и за да не се чудим колко да им дадем на края на годината, когато оформяме бюджета. А те сами да могат да се издържат. Защото в нашето вероизповедание – така е и в Българската православна църква, аз не зная за другите вероизповедания – те са малко по-богати, сигурно проф. Желев ще ме подкрепи, има населени места, където имате свещеници, които едвам ги издържате, защото са им ниски заплатите. Ние имаме около 1200 храма в страната, в които само в 800 имаме духовници, от които около 450 души са пенсионери, а другите са млади хора, току-що завършили - възползвали са се от съвременната демокрация, завършили са нашите духовни училища, но ние не можем да им осигурим заплати, не можем да ги осигурим. Това влияе върху поддържането на тази вяра – както на Българската православна църква, така и при нас. В малките градове при вас положението не е много добре. Защото не се провеждат много кръщенета и ред други неща, да не влизаме в подробности, от които свещениците да печелят някой лев извън заплатата си. Затова би трябвало да имаме една такава политика. Защото в другите бивши социалистически страни този проблем е решен. Затова бях малко по-обстоятелствен може би.
Аз силно желая да си възвърнете имотите – Българската православна църква, но не искам това да стане само на църквата, а другите изповедания да останат изолирани. Не знам дали бях ясен, за да ме разберете.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз лично чудесно Ви разбрах, предполагам, че и всички останали са Ви разбрали.
Има ли други желаещи?
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Най-напред няколко думи, предизвикани от изказването на господин Юсеин. Проблемът заслужава обстойно обсъждане и да подкрепим това отношение за един разговор в комисията. Предлагам може би до месец-два ръководството на комисията да проведем разговори с вероизповеданията и след това с един общ материал да запознаем членовете на комисията. Заедно с това да помолим дирекцията да подготви един материал за реализацията на проблема по възстановяване на собствеността на вероизповеданията. Мисля, че ще бъде полезно – по тази тема вероятно ще говорим, когато обсъждаме бюджетите.
По конкретния законопроект, който е предложен. Многото дадени отрицателни становища по него всъщност ми дават основанието да подкрепям обсъждането на законопроекта, независимо че вносителите ги няма.
Искам да отбележа, че сегашното законодателство с нищо не противоречи и на текста в Конституцията затова, че православието е традиционно вериоизповедание в страната. Мисля, че вносителите не са прави, след като излизат с такава теза, че този текст в Конституцията дава някакво крайно предимство на Българската православна църква в това отношение. Традиционното вероизповедание още не означава, че е привилигировано вероизповедание.
Като подкрепям становищата искам да изразя още един момент – че не толкова от имотите ще се реши духовността на българската нация. Това е проблем действително, който трябва да решат вероизповеданията и не е моя работа в случая да давам оценка затова как те го правят.
От този законопроект освен посочените проблеми в становищата, ще добавя към тях, че той общо взето противопоставя вероизповеданията – православието на останалите вероизповедания. Мисля, че господин Юсеин в това отношение беше по-ясен.
Искам да поставя един въпрос - няма ги вносителите, но Светия Синод смята ли, че има нужда от този законопроект? Българската православна църква смята ли, че има нужда точно от този законопроект за решаване на нейните проблеми? Поставям този въпрос риторично. На такъв въпрос няма как да се отговаря. В случая мисля, че действащият закон в момента дава достатъчно основания и ако възникват проблеми, в един бъдещ разговор ще обсъждаме дали те са от законодателен или от управленски характер. Мисля, че в законодателно отношение поне засега нямаме причина да се притесняваме, може би трябва да изясняваме именно от управленски характер и ако е необходимо тогава да се търсят промени в законодателството. Но мисля, че на този етап това не се налага.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Трифон Митев.
Позволявам се само две изречения в подкрепа на неговите финални думи. Действително и според мен проблемът, защото има проблем, не е от законодателен, а е от управленски характер.
Сега бих помолил господин Желев, ако е необходимо, да вземе отношение по този законопроект.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Моля за извинение, че малко закъснях. Предполагах, че първата точка ще бъде малко по-дълга, както е обикновено – първите точки са главните в едно заседание. Така или иначе се радвам, че чух думите и на господин Юсеин и господин Митев.
Становището на Дирекцията по вероизповеданията е изпратено, сигурно е раздадено на членовете и го имат, нямам какво повече да кажа от това. Наистина, без да опростявам нещата, ще си позволя да кажа, че би било крайно несправедливо, ако някой предложи – еди-кой си народен представител, да получи два пъти по-голяма заплата от другите, или пък тази комисия да има два пъти по-големи заседателни, отколкото друга комисия. Горе-долу така се поставят нещата.
За всички е ясно, че това подчерта доста ясно и господин Юсеин, всички вероизповеданията имат още нужда да си връщат имоти. Но господин Митев го каза много ясно – въпросите са по-скоро от управленски характер. Страхувам се, че ако продължа да говоря ще стане нещо като критика на Българската православна църква. Аз, знаете всички, съм професионален православен богослов. Принадлежа на тази църква, макар в последно време името ми да свързва с някои критики, но тези критики не са неоснователни, не само от моя страна, разбира се.
Не е направено достатъчно в рамките на законовите възможности, които има Българската православна църква. Ако някъде има пречки, разбира се, от някакъв характер, всички сме готови да помагаме, особено изпълнителната и местната власт – имам такива наблюдения. Вярно е, че има интереси, има засегнати интереси. Има обаче доста случаи, в които имотите сега са във владение на добросъвестни купци, тоест хора, които са ги купили добросъвестно и е много трудно тези имоти да се върнат. Отделен въпрос е дали може да става – понеже споменаваме за компенсаторни механизми в становището, ако може нещо да се направи по-скоро в тази посока - продължен е срокът за възстановяване на имотите, за реституция върху собствеността.
Повтарят се в медиите много лесно необосновани становища. Позовават се на този закон от 1992 г., ако не се лъжа, когато на Римо-католическата църква в България бяха възстановени по списък някои имоти, които са били взети също така с акт на тогавашната власт, пак по списък. Но там това е един по-специален режим. Не смятам, че тогава по някакъв начин е било облагодетелствано едно вероизповедание – намерили са хората възможност, вкаран е такъв закон и Народното събрание го е гласувал. Това мога да кажа. Добре е, ако има още някакви законодателни механизми, които могат да се използват, да се обсъдят - както каза господин Митев да се направи едно по-широко обсъждане, да се видят тези въпроси и ако трябва да се направи едно специално заседание, както прецените вие, да се обсъдят нещата. Иначе е доста едностранчиво и според мен не би било справедливо.
Фактът, че от Светия Синод становище по този въпрос – аз не зная дали могат да кажат сътрудниците кога е изпратено писмото до Светия Синод...
ПЕНКА ИЛИЕВА: Когато и на Вас.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Имаха заседание до средата на м. юли и могат да се оправдаят, че не са имали заседание. Въпросът не е маловажен – ако искаха, можеха да свикат извънредно заседание и да отговорят. Това, че Светия Синод заседава доста рядко, не е оправдание, че нямат отговор. По-скоро явно те усещат, че са в деликатно положение, ако кажат: “Не подкрепяме”, защото ще им кажат: “Защо се отказвате от правата си?”, а ако кажат: “Подкрепяме”, вече може малко по-друго да се изтълкува.
Най-общо казано това е моето становище. В този вид ми е трудно да препоръчам на комисията да разгледа и да предложи по-нататък този законопроект.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на проф. Желев.
Има думата д-р Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще кажа, че от моя гледна точка този законопроект е безсмислена тема за заседанието. Формално сме задължени да го разгледаме, но не си струва усилие да се прониква в него задълбочено. В хода на изказванията обаче се породиха странични въпроси сякаш, които изискват някаква форма на кратък коментар. Ще го направя и ще бъде кратък.
Първо, вносителите ги няма – двама души.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И не са се обадили.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: И не са се обадили. Вътре в текста на Консултативния съвет по законодателство е написана една ключова дума – че “този законопроект има характер на агитационен материал”. Това довечера ще се прожектира по “СКАТ”. Там ще се явят тези, които днес ги няма тук, и ще кажат, че са национално отговорни и, че сърцата им бият православно и, че ние сме родоотсъпници, начело с Ахмед Юсеин от турското малцинство.
Аз съм абсолютно скандализиран. Не мога да понасям този подход. Считам това за обидно – толкова обидно или малко по-малко обидно от фактът, че няма никой от църквата; от факта на едно писмо от м. юли не са се явили, защото, както каза проф. Желев, който ги познава отвътре, не могат да кажат нито “да”, нито “не”, защото и в двата случая – лошо, а пък те не са свикнали да имат характер. И още нещо, не са свикнали да бъдат отговорни на равнището на някаква елементарна институционална култура да отговарят. Ако обаче някой каже дума срещу тях и срещу стилистиката на тяхното поведение, ще реагират тутакси.
Ето защо аз казвам, че нито телевизия “СКАТ”, нито Светия Синод на Българската православна църква не ни задължава да размишляваме в този агитационен материал. Директно гласувам “против” неговото попадане в пленарната зала.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тъкмо проф. Желев ми посочва, че това писмо е от началото на м. юни т.г. до Българската православна църква, така че достатъчно много време е имало.
Господин Анастасов има думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Очевидно е, че се казаха основните тези днес в дискусията. Няма някой, който да защити самия законопроект. Затова предлагам процедурно да преминем към гласуване, за да не отделяме толкова време за нещо, което самите вносители гледат за нещо несериозно.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Господин Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Едно процедурно предложение. Може би на двамата вносители да се обърне внимание по някакъв начин. Прав е доктор Михайлов. Общо взето се занимаваме с нещо, с което те ни вкарват в една схема, в която трябва да търсим отговор, а ги няма. Предлагам или с писмо, или по някакъв друг начин да им обърнем внимание.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Действително имаме пълно основание, струва ми се, да преминем към гласуване на този законопроект.
Подлагам на гласуване Законопроекта за възстановяване на имотите на Българската православна църква, внесен от народните представители Волен Сидеров и Павел Шопов.
Който е “за”, моля да гласува. Не виждам “за”.
Против – 4, въздържали се – 4.
Нашата комисия не подкрепя този законопроект. Такъв ще бъде и докладът в пленарната зала, защото той трябва да влезе в пленарната зала, колкото и несериозно самите вносители да се отнасят към него.

ПО ТОЧКА
Р А З Н И
Има една информация от МВнР, Дирекция “Права на човека и международни хуманитарни организации”. Информират ни, че с нота на Посолството на Република Аржентина в София е уведомено, че министърът на външните работи, международната търговия и вероизповеданията на Република Аржентина е обявил даването на Международната награда “Емилио Миньоне”, посветена на защитата на правата на човека в знак на признание за личността и делото на основателя на Центъра правни и социални проучвания. Така че пожелавам на всички да спечелите тази международна награда на името на Емилио Миньоне.
Имате думата по точка Разни? Няма желаещи.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,47 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ