---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА





П Р О Т О К О Л
№
На 8 май 2008 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Годишния доклад на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
2. Информация от представители на МВнР относно забавяне процеса на подписване и ратификация на Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 15.07 ч. от председателя на комисията господин Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *




ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното редовно заседание на Комисията за правата на човека за вероизповеданията.
Предлагам следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
2. Информация от представители на МВнР относно забавяне процеса на подписване и ратификация на Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека.
3. Разни.
Има ли възражения по този дневен ред? Не виждам.
Считаме, че дневният ред е приет.
Добре дошли на председателя на Комисията за защита от дискриминация господин Кемал Еюп и директора на дирекцията “Права на човека” в Министерството на външните работи господин Андрей Техов.
Започваме с

ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
Господин Еюп, имате думата да представите Годишния отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете Комисията за защита от дискриминация е създадена по Закона за защита от дискриминация и функционира от 2005 г. Ние внесохме нашия доклад, така както е по закон, навреме до 31 март 2008 г. в Народното събрание.
Аз ще си позволя в резюме да представя някои данни без да ви утежнявам прекалено много. Някои неща дори може да ги няма в доклада, тъй като се постарахме докладът да е пълен, но да не е много обширен. Не може всичко да се опише, но нито е редно, нито е необходимо.
Може би е редно само да припомним, че комисията разглежда конкретни жалби и сигнали и може да се самосезира. Издава решения по конкретни жалби и сигнали, дава задължителни предписания от общ характер с оглед спазването на Закона за защита от дискриминация, както и предложения и препоръки до държавни и общински органи за преустановяване на дискриминация, когато се констатира това.
Комисията за защита от дискриминация през 2007 г. е сезирана за 649 жалби и сигнали, има и 9 самосезирания. Ако направим сравнение с предходната година, тогава са били 389. Увеличението е около 70%. Ако трябва да направим паралел с 2008 г. за първите 4 месеца, до края на м. април, жалбите и сигналите в комисията са половината на брой, отколкото в предишна година. Тук искам бързо и дебело да подчертая, че това в никакъв случай не значи, че дискриминацията в България се е увеличила. Това се дължи единствено на особеността и превантивната дейност на комисията, което е също правомощие по закон, а именно освен всичко друго, включително разяснителна кампания в цялата страна. Участваме и в международни проекти. В момента текат два такива проекта. Миналата година участвахме в един такъв проект на Европейската комисия за Годината на равните възможности. Държа да подчертая, че работим добре с медиите досега. Всичко това дава резултат и все повече граждани вече търсят съдействие на комисията.
С оглед разбира се, че при нас производството е бързо и лесно достъпно – не искам да правя паралел с това, но не мога да не подчертая, че в съда има много възможности за отлагания на заседания и обжалвания и т.н., докато ние по закон имаме възможност 30 дни за проучване с възможност за увеличаване с още 30 дни, максимум 60 дни. Разбира се този срок често се увеличава, тъй като не винаги получаваме навреме обратна информация и съдействие от съответните органи и по закон имаме право да спираме сроковете. По принцип в рамките на максимум 3-4-5 месеца приключва проучването при нас.
Общо административният капацитет е попълнен, доколкото досега сме развивали такъв. Ние сме тръгнали от 33 бройки администрация с оглед постепенно увеличаване на капацитета на комисията. Логиката е диктувала и нещо друго. Има едно общо правило за държавната администрация да се намалява с 10% и винаги имаме проблеми, когато преговаряме за бюджет с Министерството на финансите, тъй като ние сме една развиваща се структура и постепенно ще увеличаваме капацитета. Не можем да тръгнем от 33 души и ако през тези години бяхме намалявали с 10% нямаше да остане кадрови капацитет, с който да работим.
Благодарение на вашата подкрепа, най-вече, се реализира в закона за промяната да имаме регионални представители. Честно казано не бях запознат по-рано, имало е такава препоръка от Съвета на Европа за увеличаване на административният капацитет на комисията и регионални представители по места. Това досега не сме ползвали като мотив, но водим разговори с Министерството на финансите – не винаги намираме разбиране, но предполагам ще достигнем до общо становище да реализираме това регионално представителство, тъй като за нас е много важно с оглед по-лесната достъпност на комисията. Тъй като ние използваме и други средства с оглед популяризирането на дейността на комисията - да достига до всеки гражданин, сме се обърнали към всички общини на базата на добро партньорство с местната власт, да вменят функции на техни служители във връзка и координация на комисията. Досега в 176 общини имаме представители, без да са наша администрация, а са от местната власт за координация и връзка с комисията. С тях сме провели досега обучителни семинари – в три района на страната, Североизточен и Югоизточен и Централна България. Предстоят такива за Югозападна България. Всичко това е с оглед увеличаване на капацитета на комисията – не само административният капацитет.
Относно бюджета, ние не сме максималисти. Ако трябва, ще цитирам: за 2005 г. сме имали 1 млн. 800 хил.лв, през 2006 г. – 1 млн.112 хил.лв, за 2007 г. – 1 млн. и 200 хил., за 2008 г. – 1 млн.600 хил.лв. Ако успеем да се разберем с Министерството на финансите още 200 хил.лв. ще са ни необходими, за да имаме регионални представители в областните градове. В момента водим и получаваме отговори, наистина добро съдействие, от областните управители за предоставянето на офиси.
Иначе дейността на комисията, ако разгледаме по признаци, знаете, че в Закона за защита от дискриминация са цитирани 19 признака – в чл. 4, ал. 1. Процентно не сме ги отразили в доклада, за да не се мисли, че комисията дава някакъв превес по даден признак. Защото за нас всички признаци са еднакво важни. Това е само констатация за колко сме сезирани. Аз ще цитирам по наши данни, а съм си позволил тук да донеса и социологическо проучване, което миналата година сме правили с Агенция “Скала”, във връзка с проекта за Годината на равните възможности. Тъй като социологическите проучвания са едно, а друго са реалностите при нас. Истината е някъде по средата. Ние сме сезирани от хора, които са информирани, имащи нужда от такава подкрепа, докато социологическите проучвания напипват пулса на обществото. Всичко това е с оглед да повлияе на обществените взаимоотношения, тъй като превенцията трябва да обхване цялото общество. Това неизбежно може да стане само в партньорство, което държа да подчертая, че имаме добро, с неправителствените организации, с държавните институции, с университетите. В момента тече един проект с наши партньори в университетите, където се разяснява антидискриминационното законодателство в България. Имаме подписани такива споразумения с Правния институт на БАН, с ректорите на университети за допълнителни лекции по темата, с министерствата. За да повлияем, трябва да започнем от подрастващите. Имаме уговорка. Не сме задвижили още да се включим в опреснителни курсове за преподаватели, за учители, за да можем чрез тях в областта на обучението да работят с подрастващите за равното третиране. Тоест, ако преподавателите не са подготвени, как те ще влияят на подрастващите, на децата?
Ще ви цитирам някои сухи цифри. За 2007 г. водещ признак е етническият – 28%, следва „упражняване право на труд” – 28%, „за хора с увреждания” – 17%, „лично и обществено положение” – 16%.
Етническият признак беше водещ и през 2006 г. като през 2007 г. до м. септември беше водещ признакът „упражняване право на труд”, който прогресивно расте, тъй като хората търсят основно защита при упражняване правото на труд. Това като се започне от обяви за работа, конкурси, тормоз при упражняване правото на труд, неравно заплащане по признак „пол” – имаме и такива сезирания: работят примерно една и съща работа, случаят беше с една жена, и тя получава по-малко, след като дълги години са работили, приватизира се предприятието, след което има диференциация в заплащането.
Разбира се тук понякога стигаме до там, че понякога са трудово-правни спорове, които ние препращаме. Единствено и само се занимаваме, ако има неравно третиране, с оглед признаците за дискриминация и по-често при упражняването на правото на труд се среща множествената дискриминация – повече от един признак. Бях изненадан като направихме рекапитулацията, че расте признакът „лично и обществено положение”, което често кореспондира с „имущественото състояние”. Това, според мен, е признак за разслояване в обществото. Гледам, че и в социологически изследвания това фигурира. Не е точно изяснено все още „лично и обществено положение” и „имуществено състояние”, но често на базата на лично, обществено и имуществено състояние твърдят, че биват различно третирани, а не равно третирани.
Ще ви дам данни и от социологическите проучвания. Чувството за дискриминация е често срещано явление в България. Аз ви дадох броят на сезиранията – жалби и сигнали.
По социологически проучвания: „по-скоро съм съгласен, че в България има проблем с дискриминацията на определени групи от населението” – 59,6%. Като се имат предвид при нас тези жалби и сигнали близо 40% отпадат, тъй като или не са от нашата компетенция, или че няма дискриминация.
По социологическите проучвания „етническият признак” е водещ по социологическите проучвания. Най-много дискриминирани по етнически признак се чувстват младежи от 18-29 години – 76,4%, по „образование” – се чувстват дискриминирани среднистите. За отбелязване е, че мъжете се чувстват повече дискриминирани на етнически признак. Общо признакът е 68%, а реално, при нас, е 28%. Говорим за социологически проучвания, които отразяват чувства, а не реалностите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кои всъщност се чувстват най-дискриминирани?
КЕМАЛ ЕЮП: Тук точно по етнически признак нямаме, но по принцип ромските групи, ромските общности. Аз имам малко по-специално отношение към ромския етнически признак, защото според мен е малко спорно – изразявам лично мнение, разбира се, всички роми в един етнос да бъдат сложени. Според мен те нямат един език, една култура и няма нещо, което да ги обединява. Не включвам религията, защото тя не е определящ признак. По мое мнение е, че са ромски общности или ромски общностни групи. Така че има диференциация между тях. Сигурно е спорен въпросът. Аз не съм специалист, че да кажа. По наши предишни социологически изследвания имаше една тенденция, която може да се определи като тревожна. Всички останали етноси имат негативна отношение, обединени едва ли не, срещу ромския етност, което си струва да бъде добре анализирано с оглед предприемане на определени мерки в превенцията, приобщаването, интеграцията. Ако говорим за интеграцията по европейски критерии, там друго влагат в думата „интеграция”. Те се опитват да говорят за социално включване, но мисля, че при нас, за нашите условия, е по-добре да говорим за интеграция за каквито и групи да става въпрос.
На второ място по социологическите изследвания е признакът „възраст” – общо 32,2%. Най-дискриминирани се чувстват от 50 до 59 години – 37,2%, жените повече от мъжете.
На следваща позиция са „уврежданията” - 25%, от 50 до 59 г. – 31,7%, с хората с увреждания с висше образование се чувстват по-дискриминирани, отколкото друго образование.
Тук на следваща позиция, която се припокрива с нашите данни „имуществено състояние”, което е 23,4% като по възраст - от 30 до 39 г. се чувстват най-дискриминирани по имуществен признак и среднистите.
Друго интересно, като социологическо проучване, касаещо нас като комисия, въпреки че обикаляме и работим: „Знаете ли, че в България съществува Комисията за защита от дискриминация?” – 52,6% от висшите знаят, и хората от 50 до 59 г. – 40,7%, а за страната около 32% знаят, че има такава институция.
Интересното, което съм отбелязал, защото „етническият признак” е водещият и при социологическите изследвания и по наши данни: „Как общувате с представители на чужда етническа общност?”, процентът е много голям – 67,30% „не общувам с тях”, „с резерви” общуват 15%, останалите имат затруднения, което е показателно за това, което говорим, че сме толерантно общество. Проблемът с толерантността според социологическите проучвания идва оттам, няма да се впускам в подробности, макар европейците много да се интересуват от сексуалната ориентация, там сме много чувствителни – над 50% не се приема това, даже детето му да е с хомосексуална ориентация или пък преподавател особено, не са склонни да дават децата си да учат при такъв преподавател. Аз ще си позволя да спра дотук. Ако имате някакви конкретни въпроси, съм готов да отговаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Еюп.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и становища по представения Годишен отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
Каква част от случаите, които сте решавали, са представени в отчета като решения?
КЕМАЛ ЕЮП: Не сме дали пропорционално като състави по признаци, тъй като по същата причина да не излезе, че някои състави по-малко са работили, защото има определено натоварени състави. Примерно най-натоварен е Втори състав, който се занимава с „упражняване на правото на труд” и признака „пол”. Паритетно по три-четири решения сме дали, защото не можем да дадем всичките. Следващият състав, който по-натоварен, е за етническия признак и хората с увреждания. Гледали сме в примерните решения да дадем различни практики, тоест и откази, и потвърждения на дискриминация. Добре е да спомена, че сега в момента по „Прогрес” работим – спечелили сме един такъв проект към Европейската комисия и се подготвя отделна книжка с практиката на комисията...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно това беше следващият ми въпрос.
КЕМАЛ ЕЮП: ... и практиката на съда.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така е, практиката е много полезна. Защото тя всъщност...
КЕМАЛ ЕЮП: Сега се трупа.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много хубаво е да стане достояние на повече хора, защото то също така възпитава и обучава. Получава се информация какво работи, как работи тази комисия – какви случаи има, как ги разглежда и как ги решава. Така че това е наистина нещо много полезна и се радвам, че започвате да го правите.
КЕМАЛ ЕЮП: Освен това ние не целите части, решенията ги качваме на интернет и който иска подробно да се запознае, може да се отнесе до комисията. Отделно имаме разработен софтуер и сега се дооборудваме с техника, всеки жалбоподател, като подаде жалба, ще получи пин-код и в интернет може да провери кои е докладчик, председател по преписката и докъде е стигнало разглеждането на жалбата. Също така разработваме възможност регионалните представители по интернет – не гражданите, а регионалните представители да могат да пускат жалбите и сигналите. Защото нашите пощи не са на завидно ниво. Имаме проблеми сега с изпращането на нашите призовки с нашите пощи. Има закъснения, имали проблеми уж. В последно време се бавят около месец.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Доктор Николай Михайлов има думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, господин Еюп! Имам един въпрос, който сега ми хрумва. Вие имате ли практика да взаимодействате със сродни организации, с организации със сродна сфера на дейност, да кажем Хелзинския комитет, представителни организации на малцинствени групи, Омбудсмана - тази практика да бъде организирана, така да се каже, или по-точно да бъде използвана една налична мрежа от институции, които имат предмет на собствената си дейност тъкмо групи лица, засегнати от дискриминация или имате собствена „писта”, която ревниво пазите, така както и другите цитирани от мен организации? Това ми се струва важно с оглед както ефикасността на нашата работа на този тип гражданска корекция на случаите на дискриминация, така и за създаване на съответна култура за защита от дискриминация и превенцията на случаите на дискриминация. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин Михайлов.
Никак не пазим наша „писта”. Напротив, широко сме отворили „пистата”, тъй като нито ние имаме интерес, нито обществото. За каква превенция или гласност можем да говорим, ако сме затворени? Работим много добре с неправителствени организации, които се занимават с етнически аспект, примерно. От Хелзинския комитет даже през последната седмица имаме два сигнала, както и други, като Икенджиев, който често обичаше миналата година да ни сезира. Освен това ние им предоставяме необходимата информация. Преди малко изчетох данни по признаци и т.н. Те изискват от нас информация с оглед техни взаимодействия с други подобни структури предполагам.
Освен това в международен аспект ние партнираме. Членове сме на „Equal Net” – европейска организация за равенство, имаме дори представител в борда. Беше ни на гости председателя на Комисията за правата на човека от Ирландия, от Съвета на Европа – ЕКРИ, Европейската комисия за борба с расизма и нетърпимостта. В този международен аспект ние тепърва навлизаме, тъй като, първо, сме търсени като такъв орган на национално ниво, защото преди това не е имало такъв, и второ, това е от взаимна полза,, за да можем да обменяме опит с други европейски институции.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
КЕМАЛ ЕЮП: За Омбудсмана пропуснах да спомена.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако има въпроси.
Има ли други мнения и съображения?
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ:Благодаря, господин председател.
Работата на комисията, освен многото задачи, които решава, има и бърза процедура за решаване на спорове, основани на дискриминационните принципи. Това, първо. Второ, в значителна степен разтоварва съдебната система. В тази посока, понеже господин Еюп каза, че една част, след анализ на жалбите, препращат към съдебната система искам да попитам по-конкретно какво е взаимодействието със съдебната система и резултати от това взаимодействие има ли? Какво означава „препращане към съдебната система” – дали материалите, или жалбоподателя се насочва да се жалва в самата съдебна система и да измине целия път?
Трето, развитието на структурата в страната, на административния капацитет всъщност на какво равнище е стигнало с откриването на ваши представителства по места, какво се очаква?
На следващо място, има ли, по Ваша преценка, донякъде въпросът ми е заимстван от въпроса на доктор Михайлов, има ли преплитане и съвместяване на функциите ви с други дейности? Стремежът на хората да се жалват пред вас в значителна степен увеличава периметъра на действие, независимо дали по ваша преценка се отклоняват или не се отклоняват жалби. До каква степен е възможно да се влезе в колизия или претоварване на вашата работа, съобразно функциите на останалите държавни или недържавни дейности? Благодаря.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Не е тайна, че и съдът, и ние по закона тепърва се трупа практика. Взаимодействието със съдебната система има няколко аспекта. Първо, по закон имаме приканване да бъдем съпътстваща или трета страна по заведени дела в съда по Закона за защита от дискриминация. В Пловдив, примерно, понастоящем има такива заведени дела от хора с увреждания на базата на наши решения и сме страна. В един момент това може и да ни натовари, защото освен да изискват материалите, изискват и присъствие, което налага допълнителен административен капацитет – особено необходими са юристи.
Освен това нашите решения се обжалват пред ВАС – преди всичко отиваше във ВАС, а сега разпорежданията на председателя, примерно, което е изискване по закон, отиват в Софийски административен съд. Както казах, сега се трупа практика. Както всеки закон, така и Закона за защита от дискриминация не е съвършен и сигурно ще трябва да се помисли за някакви промени с оглед натрупаната практика – и съдебна, и наша. Не се оплаквам от ВАС, но такава е работата им – да търсят правния интерес, а ние не сме съд и не винаги можем и трябва да търсим правния интерес. Примерно, четейки АПК, ни задължава с всяка жалба и сигнал да образуваме производство и да има решение на комисията. Тоест нямаме право да отказваме, че не е от нашата компетентност. Това допълнително усложнява и товари комисията, тъй като някои случаи са очевадни, очевидни. Примерно, гледаш, че човекът е приложил всички епикризи и всичко друго, но 89% е шизофреник – оплаква се от целия си живот. И ние търсим пролуки или процедурни хватки,за да не образуваме производство, когато нещата са очевидни, тоест пишем писма да се доизкусурят нещата и т.н., и не получим отговор, това е формално основание, че не е добре оформена жалбата. Ние имаме контакти, правим съвместни семинари и със съдиите. Като узреят нещата, предполагам, че ще се стигне дотам, да се изчистят законово нещата, тъй като ако всяка жалба, ако мине през производство и се тръгне към проучване – 30 дни, още 30 дни, и открито производство, не си струва енергията и средствата, когато нещата са ясни. Защото пристигат такива жалби, при които не си струва енергията.
Що се отнася до регионалните представители, вече сме уточнили офисите и сме назначили половината – в Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, Пловдив и София. Тук сме започнали по улесняваща процедура за нас – чакаме отговори от областните управители и там, където ни предоставят офиси, за да не плащаме наеми, те ще бъдат с предимство да имат регионални представители. Някъде, където наистина няма възможност, ще обръщаме към общините и те ни предоставят офиси под наем. Но извън тези градове нямаме.
Имаме взаимодействие с другите дейности – може би малко изпреварих този въпрос с оглед на естеството на жалбите, които има, законът е много обширен и колкото са по-информирани хората, от което ние не бягаме, толкова повече ще натоварят комисията. Ако по-нататък или ние не намери някаква пролука и всяка жалба струва-неструва, тръгнем и образуваме производство – с проучване и т.н., не само, че много ще се затрудним, но не знам как ще излезем от ситуацията, но всяко нещо с времето си. Засега нямаме големи затруднения, въпреки администрацията се задъхва, тъй като колкото и хората да са млади, нещата не са толкова лесни и елементарни от позицията на този, който примерно се жалва. Освен проучването, трябва на място да се събере фактологически, доказателствен материал и т.н., трябва да се проучи кои закони са нарушение – наши или международни закони, по които България е страна, тъй като нашите решения наподобяват съдебните – диспозитиви, решения и мотиви трябва да бъдат изписани точно. Между другото в това отношение сме на етапа на „узряване”, узряване дотолкова, защото е важно натрупването на практика. Досега гледахме и завъртяхме цялостно системата, защото това е все пак една нова структура, нова администрация и вече наблягаме на качеството, не че досега не сме наблягали, но с времето вече идва и това. Така че в това отношение също сме предвидили обучение, тъй като при нас 40% от служителите са с юридическо образование. Имаме Правен отдел, имаме и Специализирана администрация, занимаваща се с проучване, проекторешения и т.н. Доскоро се занимават 1-2, но се очаква регионалните представители да поемат проверка по изпълнението на решенията. Защото това налага да се направят протоколи, според закона трябва да са добре оформени, за да могат да бъдат санкционирани тези, които не са изпълнили, както и на място да се ходи да се проверява, а това се отнася се цялата страна.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Славов има думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Еюп, уважаеми колеги, дами и господа! Аз искам да изразя, първо, удовлетворение от това, което комисията успя да свърши работа през изминалата 2007 г. Мога спокойно да кажа, че през този период от нейното създаване до момента с всяка изминала година тя все по-осезаемо разгръща своя капацитет. Доказателство затова е не само отчета, който ние разглеждаме. Доказателство е и съмнението, което ние по един естествен ще направим отново в пленарната зала, когато го обсъждаме заедно с останалите колеги народни представители. Едно от нещата, за които комисията трябва да бъде поздравена, и аз ще помоля господин Еюп да предаде моите поздрави към колегите-членове на комисията, че те успяха да направят нещо, което малко други такива независими органи като комисията през този кратък период от време, през който тя съществува, съумяха да реализират да получат вече една осезаема обществена подкрепа и с помощта на медиите. Това е едно от нещата, за които комисията трябва да бъде поздравена, за начина по който тя успя да ангажира и водещи медии в страната със своята работа, със своите приоритети, с проблемите, които си поставят за разглеждане, с решенията, които се вземат. Това е посочено и в отчета.
На следващо място, използвам въпроса, който постави господин Михайлов, за да кажа, че комисията също в работата си неправителствените организации заслужава да бъде поздравена. Това е нормално и естествено, защото в тази чувствителна проблематика като дискриминация, антидискриминация, права на човека това е задължително да бъде част от нейната работа, от търсенето на правилните и верните решения.
Даже мога да кажа, че през този период, тъй като ние имаме възможност да се запознаем с различни публикации и мнения в публичното пространство и медийното пространство, заслужава специално внимание и този позитивизъм, който съществува към комисията от страна на медиите. За да се стигне до такава реакция, това означава, че в действителност се работи по един добър, убедителен начин в ситуация, в която хората и обществото са критично настроени към работата на всички органи и организации по тези въпроси.
Аз използвам случая като едно продължение на казаното от мен, когато обсъждахме доклада на Омбудсмана, да спомена и още нещо, на трето място, което за мен е положително в работата на комисията – този стремеж да бъде увеличаван нейния капацитет на регионално и местно ниво. Така, както при Омбудсмана диалогът с местните власти се развива и задълбочава, това си личи от отчета на комисията, е характерно за нейната работа през 2007 г. Господин Митев ни изпревари с въпросите за начина, по който с областните управители на този етап си взаимодейства с реализирането на областно ниво на работата на тези регионални представителства и регионални представители.
Най-накрая бих искал да задам един въпрос на господин Еюп. В тези приоритети на комисията, които са очертани в края на Годишния отчет и в това, което той току-що каза, отново е посочено, че през 2008 г. следва да се пристъпи към изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, именно съобразно практиката на съда и на актуалните актове на европейското законодателство. Ако господин Еюп може да каже в каква точно посока на този етап, в зависимост от практиката на комисията, се очертават подобни предложения. Поне предварително ние да имаме информация, защото всички знаем колко е чувствителен председателят на комисията проф. Герджиков към всяка следваща промяна в законодателството, свързано с промяна в Закона за защита от дискриминация.
Казвам това, защото не съм противник на това, когато има необходимост от промяна, тя да бъде реализирана, но в този случай втората част на въпроса е кой ще бъде вносител на тези промени, господин Еюп? Вие как виждате тези промени – от кого ще бъдат внесени те в Народното събрание за разглеждане, когато бъдат подготвени, формулирани и аргументирани?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, за до отговорите на въпросите, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Въпросът е сложен, но не е с повишена трудност. Ясно е кой ще внася – който има право на законодателна инициатива. Разбира се ние ще си кажем нашето мнение, ще търсим подкрепа. Като узреят нещата, не знам дали да навлизам в подробности, но примерно по закона е дадена доказателствена тежест на ответната страна. Когато се обжалва във ВАС това не се взема предвид това, защото по други закони не е така.
Явно ние докъдето и да стигнем, ще се консултираме със съдиите, които са в час по материята, както и с вас. Ако трябва да кажа нещо по-конкретно, от името на комисията по Закона за защита от дискриминация се произнасят съставите, които се определят с разпореждане на председателя на Комисията за защита от дискриминация – има пет състава. Ние с правилници сме определили как става самосезиране, защото е казано, че комисията може да се самосезира – с доклад на член на комисията, след което се разглежда и разпределя на състава, като минава по общия ред на производство. Но има един момент, а именно, че комисията има право на независими проучвания, от които произтичат издаване на предписания или предложения за промяна в нормативната уредба ли пък предписание за предприемане на определени действия и т.н. Тъй като тук регламентът не е точен и ясен, от ВАС се връща – разбира се ние пролуки можем да намерим, но в закона не е изяснено, когато се занимава 9-членката, там казват, че трябва да се извикат страните. С 9-членката не е описано по какъв начин и образуваме производство. При това положение 9-членката не може да работи както съставите. Тоест в процедурно отношение има някои неща, които трябва да се запишат, че да няма двояко разбиране или неточности.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Министерският съвет може ли да бъде вносител на тези промени или очаквате народни представители да ги внасят?
КЕМАЛ ЕЮП: Аз имам идея по въпроса, но...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: ...когато му дойде времето.
КЕМАЛ ЕЮП: Да, когато му дойде времето. Не е задължително да бъде само Министерския съвет или само от народни представители. Има и междинно положение. Ние едва ли ще тръгнем да инициираме. Сигурно ще използваме момент, когато има някакви промени, да вмъкнем нещо допълнително. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Ахмед Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Еюп, аз искам да благодаря за положения труд от Комисията за защита от дискриминация и за добре подготвения отчет. Тъй като времето много напредна, не искам да бъда многословен.
Искам да задам няколко въпроса. Първият ми въпрос е: има ли обратна информация в комисията по отношение на този скромен бюджет, с тази скромна структура - видяхме какви резултати имате тук, какви решения и т.н., идва реч: „Като ми пееш Пенке ле, някой...”, като вземате тези решения, изпълняват ли се? Става въпрос за работодателите – изпълняват ли се решенията? Аз съм бил учител и доколкото си спомням обратна информация се казваше – дали учителят е овладял, разбрал какво му се преподава. Това, първо.
Второ, разбрах, че имате посещения от европейски ранг. В нишата на дискриминацията има ли международни договори, директиви, конвенции, протоколи, които още не сме ратифицирали?
Трето, за да бъдем готови, когато обсъждаме бюджета за 2009 г., можете ли да ми предоставите една справка от кои региони имате жалби? В тези региони, примерно за Варна, ако не можете да намерите офис, Областната управа не може да намери, кметът не може да ви предостави, но оттам имате най-много жалби, за да можем ние да се мотивираме, когато защитаваме вашите искания относно средства, които трябва да бъдат предоставени за офиси в определени райони, където областните администрации, кметовете на общини да могат да ви дадат офиси. Това са въпросите ми най-общо. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Господин Юсеин, справки по области винаги можем да ви дадем. Имаме разработен софтуер, дори по признаци и по области. Имаме такава, но не това е точната информация. Защото се очертават проблемни области и по-малко проблемни, тоест информирани и неинформирани също – това също важи.
Благодаря за съдействието, което обещавате. Сигурно ще се наложи да потърсим такова, защото всяка област има свои народни представители и когато е необходимо, ще се обърнем към вас. Бях приятно изненадан, честно казано, когато писах писма до областните управители, че ще получа такъв добър отзвук и съдействие. Сигурно съм грешал като не съм очаквал, но бях приятно изненадан. Защото в гр. Бургас аз не очаквах, първоначално когато говорих с Любомир Пантелеев, каза: „Няма, няма”, писах официално писмо и съдейства и стана. Същото се отнася за Търново, Пловдив и др. Имаме разбиране също от общините. Казах по какви съображения не се впускам във всички области, защото нямаме финансовата възможност.
Що се отнася до работата с международните структури, работим добре. Отзвукът е много добър, много са впечатлени. Ние сме превели законът, имаше преведен и преди. Искаха даже и доклада. В момента го превеждаме. Впечатлени са от правомощията и капацитета на комисията всички международни делегации, които са били на посещение при нас, а честно казано явно преди не са били информирани съответните министерства. Често имаме пренасочвания към нас и от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на външните работи. Докладчици, които идват на проверка в България, последно беше от ПАСЕ – докладът ще бъде готов до края на годината, за България ще излезе за 2009 г.
Миналата седмица, на 29-30 април т.г., бяха от Европейската комисия, които проверяват всички членове на Европейския съюз и пишат доклад. Интересното е, че те възлагат на други неправителствени организации да събират информация, а не служители на самата комисия или на европейски институции.
В това отношение много може да се говори, но основното е това, че ние много добре работим с неправителствените организации, както казах, и държавните институции. Защото за всички семинари, за които кандидатстваме съвместно и печелим от европейските фондове, работим или с неправителствени организации задължително, или с Министерството на труда и социалната политика, или пък с Националния съвет по етнически и демографски въпроси. Нямаме никъде самостоятелно участие. Това е в допълнение към отговора на въпроса, за който стана дума преди малко, за „пистата”.
Що се отнася до това дали има международни договори, директиви, конвенции, протоколи, които още не сме ратифицирали в сферата на дискриминацията, аз имах цялостна справка, която за съжаление не съм взел със себе си. Имам информация на разположение това, което е най-важното.
Хартата на основните права на Европейския съюз, която е неизменна част от Лисабонския договор, който ще влезе в сила от 1 януари 2009 г., е много важен документ, касаещ неравното третиране, дискриминацията и правата на хората в целокупния обществен живот, като се започне от потребителите, въпросите за околната среда и всичко останало.
Параграф 14 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи не съдържа независима клауза, касаеща равенството и недикриминацията. Но тези параграфи намират място в Хартата, която е приета. Ще ви зачета Заключителния акт от конференцията на представители на правителствата на държавите – членки на Европейския съюз, от м. юли 2007 г.: „Хартата на основните права, която е правно обвързваща, потвърждава основните права и гарантираните от Конвенцията за защита на правата на човека основни свободи, произтичащи от общите на държавите членки конституционни традиции. Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън областите на компетентност на Съюз, не създава никакви нови области на компетентност или задачи за съюза и не изменя областите на компетентност и задачите, определени в договорите”.
Голяма част от това, което прочетох за § 14, намира място. Също се отнася за Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека. Ако четем § 12, в него пише:
”Чл. 1. Осигуряването на което и да е право по закон ще бъде осигурено без дискриминация въз основа на секс, раса, цвят, език, религия, политическо или друго мнение, националност или социален произход на асоциации с национално малцинство, притежание, род или друг статут.
Чл. 2. Никой няма да бъде дискриминиран от обществена власт или на друга основа към тези, споменати в чл. 1.”
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Въпросът е дали има нещо, което от наша страна не е съобразено, а следва от международни актове?
КЕМАЛ ЕЮП: Ако погледнем в широк аспект и Протокол 12, и § 14, и Хартата в голямата си част, са залегнали в Закона за защита от дискриминация и всички останали български закони.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи няма нещо, по което да не сме в изпълнение в тази област.
КЕМАЛ ЕЮП: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше в основата на въпроса.
Последното, може би, на което да отговорите, което каза господин Ахмед Юсеин: „Като ми пееш Пенке ле,...”, дали обратна връзка от тези организации, които са в неизпълнение на решенията.
КЕМАЛ ЕЮП: За наша радост, ходят екипи по страната и проверяват - нашите санкции са предписания, глоби, се изпълняват. Въпросът е отново в закона. Ако не кажеш на хората, че ако няма обратна връзка, ще има санкции, въпреки че в нашите решения пишем това нещо, нямаме обратна връзка. Така се налага да ходим на място да проверяваме.
Разбира се това е еднозначно, когато решението е за един или за два-три субекта. Но примерно имаме решение за достъпна архитектурна среда до всички държавни институции, министерства, области и общини. Това е един дълъг процес. На всички ни е ясно, че това от днес за утре не може да стане. Писали сме писма и получаваме обратна информация от всяка община, област и от министерствата. Често моите колеги ми задават въпроса: „Като пишем толкова много, каква файда, като едните казват: „Правим еди-какво си!”, така или иначе това е част от превенцията. Ние ги подканяме, ще тръгнем и да ги санкционираме. Защото има общини, които примерно не са отговорили, а други, които нищо не правят, а са длъжни по закон, мисля, че Наредба № 6, да имат общински планове за това нещо, поне да приемат планове и т.н. Но, ако не ги караме, сигурно това ще са най-виновните, защото сигурно ще има и санкции, иначе няма да предприемат нищо. Все пак това виждам аз като стъпка в областта на превенцията – не можем да тръгнеш всички да ги санкционираш. Нито е редно, нито е нормално. Зная много добре, че няма и необходимите финансови средства. Между другото с решение на 9-членката имаме предписание до Министерството на финансите, Министерския съвет, местната власт и кметовете – препоръка, в бюджетите за следващата година и във всички следващи бюджети да се предвидят средства за осигуряване на достъпна архитектурна среда, тъй като отговорите са най-често: “Нямаме предвидени средства. Нищо не можем да направим, за да се предвидят такива средства”.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Еюп.
Струва ми се, че чухме достатъчно отговори на въпроси и мнения. Господин Еюп чу ласкави думи за работата на комисията и ми се струва, че този Годишен отчет дава основания да кажем, че се чувстваме удовлетворени от това, което е свършено. От тази гледна точка едва ли би имало съмнение, че нашата комисия ще приеме Годишния отчет на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. за сведение. Всъщност по този начин можем да действаме.
Има ли смисъл да поставяме това на гласуване? Има ли някой, който е против това да приемем Годишния отчет. Не виждам някой, който да е изказал критични бележки в този смисъл.
АХМЕД ЮСЕИН: Опозицията...
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз съм „за”.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Доктор Михайлов също е ”за”, което всъщност предопределя нещата.
Благодаря на господин Еюп затова, че се отзова на нашата покана, представи Годишния отчет. Поздравления от нашата комисия, пожелаваме ви така успешно да работите и още по-успешно през следващата година!
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Благодаря на всички членове на комисията. Искам да отправя покана колективно или поединично, заповядайте на едно открито заседание на комисията ,за да видите как функционира самата комисия. Според мен си струва да се види. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Еюп.

Искам специално да благодаря на господин Андрей Техов, който има търпението да изчака цял час, но така или иначе смятам, че и за Вас беше интересно какво прави една комисия, която има отношение към правата на човека. Защото това е вашата област в дирекцията на Министерството на външните работи.
Сега преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Информация от Министерството на външните работи относно забавяне процеса на подписване и ратификация на Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека.
Заповядайте, господин Техов, слушаме Ви.
АНДРЕЙ ТЕХОВ: Благодаря, господин председател.
Всъщност преди да пристъпя пряко към въпроса, трябва да уведомя всички ви и да ви уведомя, че Министерството на външните работи прави всичко възможно и във всеки свой доклад по състоянието на правата на човека, включвам дейността на Комисията за защита от дискриминация. Така че в международен план, че те са търсени партньори, нескромно казано, се дължи частично и на нас.
Колкото до самия въпрос, ако ми позволите, господин председател, във Вашето писмо до министъра пишете за предприети стъпки, докато в дневния ред, който ни е изпратен, има мисълта за забавяне на процеса на подписване на Протокол 12 към Европейската конвенция.
Бих помолил да разясните, за да мога да ви дам по-пълен отговор, какво значи „забавяне” - „забавяне” спрямо какво, спрямо вътрешното законодателство?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще дам думата на господин Ахмед Юсеин да поясни, тъй като е инициатор на тази точка в дневния ред.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря.
Става въпрос за следното. Всичко, което третира Протокол 12, поне на мен ми е известно това, е намерило място в нашето законодателство. Представителка на опозицията госпожа Мария Капон преди известно време, м. февруари 2006 г., зададе един такъв въпрос на министър Ивайло Калфин. След това са заинтригувах и проведохме разговор с нея и тя ми каза, че всичко това е намерило място в нашето законодателство като изискване спрямо протокола.
След това, от една година и нещо, имаме навик да казваме, че европейският комисар каза това и това, Фратини каза това, Фратини – онова. Идва комисарят по правата на човека, дава интервю, в което ни критикува, че не сме ратифицирали Протокол 12. Участвах в една конференция, мисля, че беше в Словения, там също се изтъкна и беше посочено, че ние като страна не сме ратифицирали този протокол. Не мога да разбера каква е причината. Има ли някаква причина? Искам да ми разясните има ли някаква причина, след като всичко това е влязло в нашето законодателство защо се инатим да не го ратифицираме? Това е въпросът ми. Ако има нещо, което трябва да знаем като законодатели, което действително е някаква пречка пред нашия парламент да го ратифицира, искам да получа някакво разяснение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Техов.
АНДРЕЙ ТЕХОВ: Благодаря, господин председател.