---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА





П Р О Т О К О Л
№
На 29 май 2008 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане проект за Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.

2. Разни.

Заседанието бе открито в 15.10 ч. от председателя на комисията господин Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *




ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с предложение за
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Проект за Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 1 април 2008 г.
2. Разни.
Има ли възражения или предложения по дневния ред? Не виждам.
По този начин считам, че дневният ред е приет с единодушие.

Искам да поздравя заместник-министъра на правосъдието госпожа Илонка Райчинова, която ще бъде така добра да представи проекта за новия Семеен кодекс.
Заповядайте, госпожо Райчинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще си позволя да направя кратко изложение и сме на ваше разположение, ако искате да обсъдим конкретни въпроси или неща, които повдигат такива въпроси.
Действащият сега Семеен кодекс е от 1985 г. и формално е претърпял съществени изменения едва след 2003 г., когато за първи път се правят промени в осиновяването и института на осиновяването е радикално преуреден.
Необходимостта от промени обаче се очертава още през 90-те години и дори всеки, който е искал или се е допирал до тази материя знае, че през 1999 г. беше изработен такъв проект за нов Семеен кодекс, който дори беше внесен в намален състав.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Който гласувахме на първо четене, започна второто четене и дотам!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Точно така, благодаря Ви.
Изработването на нов кодекс се обуславя от съществените промени в обществено-икономическите и социалните отношения, частната собственост, свободната стопанска инициатива, свободата на сдружаване, признатите свободни права на гражданите, мобилността и свободата на личен живот – изискват уреждане по нов начин, дори на класическите институти на семейното право. През изминалия период на основата на Конституцията на Република България от 1991 г. се извършиха съществени изменения в законодателството, установи се частното право, цялостно се обновява гражданското законодателство, бяха ратифицирани от Република България важни за семейните отношения международни актове като Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване на упражняването на родителски права и други.
Акцент се постави върху правата на децата и тяхната закрила. През 2000 г. беше приет и Закона за закрила на детето, но не се постигна, според нас, съгласуваност с изградените на неговата основна структура и механизми за закрила на детето и тези, установени със сега действащия Семеен кодекс.
Проектът въвежда нови положения и в двете основни материи на семейното право – тази на брака и тази на отношенията родители-деца. Създадени са два съвършено нови института. За първи път в нашето семейно и гражданско законодателство е уредено фактическото съпружеско съжителство на мъж и жена. Записано е и основното положение, че то има правно значение само в предвидените от закона случаи. Разграничено е регистрирано и обикновено нерегистрирано съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното значение на този институт. Най-важната сред тях е уреждането произхода на децата, родени от такова фактическо съжителство.
За първи път нашето право урежда и брачният договор като възможност основана на общата воля на съпрузите да имат имуществено-брачен режим, различен от законоустановения на общност или на разделност. Въведени са правила относно сключването, формата, съдържанието и промяната на брачния договор. Сключването му се допуска както при сключването на брака, ако встъпващите в брак са пълнолетни и дееспособни, така и през време на брака, като е възможно да се променя и избрания в договора имуществено-брачен режим.
Самият режим на имуществените отношения на съпрузите е уреден в Глава трета по нов начин и с многобройни нови правила. Въведени са три режима на имуществени отношения – законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Съпрузите са свободни да избират между тях като при липса на избор се прилага законовият режим, а именно режим на общност.
В главата за прекратяването на брака, въпреки че са запазени двата вида развод – по взаимно съгласие и по исков ред, също са установени редица важни нови положения. Отпада служебното произнасяне по въпроса за вината при развод по иск на съпруга. Акцентирано е и върху повишено значение съгласието на съпрузите за прекратяване на брака и за уреждане последиците на развода. Отпада предвиденият сега 3-годишен срок като основание за допустимост на развод по взаимно съгласие.
Подробни правила уреждат положението на децата при развод на родителите. Предвидени са подходящи, според нас, защитни мерки за осъществяване правото на лични отношения, което е предоставено не само на дядо и баба, но и на други близки.
В материята на произхода – Глава шеста, е уредено майчинството и бащинството при асистирана репродукция, регламентирана в Закона за здравето. Ново е признатото право на ненавършилото 14 години дете да оспорва презумпцията за бащинство. Установена е презумпция за бащинство при регистрирано фактическо съпружеско съжителство. Подробно е уреден и статутът на припознаването.
Съществени преработки и много важни нови положения има в Глава осма “Осиновяване”. Водещата идея е облекчаване на осиновяването и съкращаване на сроковете за извършването му като при това се осигурява, според на, пълноценна защита на интересите на осиновявания.
За да се ускори извеждането на децата от специализирани институции с цел отглеждането им от родители, роднини или близки или от приемно семейство се предлага да се допуска осиновяване без съгласие на родителя, ако последният в срок 6 месеца от настаняване на детето в институция за деца без родителски контрол без основателна причина не е поискал прекратяване на това настаняване или с други думи промяна на тази административна мярка. Тоест когато е липсвал интерес от страна на родителя.
В тази глава е включено и международното осиновяване, като правилата, които са заложени, според нас, в проекта са в пълно съответствие с Кодекса за международното частно право. Изрично е посочено, че международното осиновяване се извършва само, ако въпреки положените усилия не е възможно детето да бъде настанено при близки или не е възможно да му бъде определен подходящ осиновяващ в страната по произход, тоест в България. Уредени са правомощията на Министерство на правосъдието във всички случаи на осиновяване с международен елемент, акредитацията и положението на акредитираните организации за дейност в областта на международното осиновяване, регистрите при международното осиновяване. Възлага се на Министерство на правосъдието да предприема допълнителни мерки, когато за дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години не могат да се определят подходящи осиновяващи или определените осиновяващи са отказали да осиновят, а именно да публикува на официалната си електронна страница обща информация за детето, включваща и данни за неговите специфики.
По нов начин и с много нови разрешения по същество са уредени отношенията между родителите и не навършилите пълнолетие деца. Предвидена е и по-голяма взискателност и отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране на отношенията на родителите с децата. Уредено е участие на децата при решаване на всички въпроси от техен интерес. Дадена е възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез Дирекция “Социално подпомагане”. Координирани са разпоредбите на проекта и на Закона за закрила на детето относно мерките за закрила, включително и ограничаването и лишаването от родителски права. Определени правомощия са предоставени на лицата, осъществяващи заместващата грижа или т.нар. приемно семейство.
В главата за издръжката най-същественото изменение е отпадането на предвидените в сега действащия Семеен кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, които правила бяха отречени от практиката и не съответстват на изискванията на новите обществени отношения.
Съществено са променени и разпоредбите относно настойничеството и попечителството. Целта е да се уреди положението на поставените под настойничество или попечителство при съобразяване на техните лични или имуществени интереси, да се подобрят механизмите на взаимодействие между органите, ангажирани с дейност по закрила на навършилите пълнолетие и запретените лица.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони, налагащи се от новите положения в регламентацията на семейните отношения. Предвидено и avocatio legis от 6 месеца – според нас, достатъчно дълъг срок, за да се осигури подготовката за въвеждане на новите уредби в Семеен кодекс. До минимум са сведени подзаконовите актове по прилагането на кодекса.
В най-кратък вид се опитах да представя отделните области, подлежащи на регулация в Семейния кодекс, какво точно е същественото изменение.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Райчинова.
Преди да започне дискусията по предложения законопроект искам да информирам членовете на комисията, че мнения, становища по този законопроект, поискани от нас, са дадени от Държавната агенция за закрила на детето, където се съдържат някои, струва ми се, разумни предложения – биха могли да се съобразят между първо и второ четене евентуално, също така от много от вероизповеданията – първо, от Българската православна църква в лицето на Светия Синод, Епископската конференция на Католическата църква в България, Главното мюфтийство, Обединените евангелски църкви в България. Всички те са дали своите становища и както може да се досещате всички вероизповедания вземат отношение по един от новите институти фактическото съпружеско съжителство и както всички можете да се досетите те не го подкрепят. Това е съвършено нормално. Другото, ако подкрепяха един такъв нов институт, който се предлага, би било странно по разбираеми съображения.
Уважаеми дами и господа, имате думата. Аз също ще си призная, че съм готов да направя едно относително пространно изказване, защото чисто професионално се чувствам твърде свързан с тази материя и аз самият бях в състояние също да представя кодекса, но все пак Министерският съвет е вносител, а не аз.
Имате думата!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ще си позволя да попитам дали не е по-уместно, по-удобно, по-инструктивно накрая да кажете какво мислите, не за да повлияете на нашето решение, а за да ни информирате на свой ред по същината на закона, така както Вие виждате тази същина. Това ми се струва полезно.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, приемам с удоволствие.
Ще се опитам да обърна внимание, според мен, на най-същественото. Мога да кажа, че този проект за закон е един от най-добрите, които аз лично съм виждал, бих казал, не само в това, но и в предходното Народно събрание – грижливо изработен, като цяло много добре балансиран, при липса на вътрешни противоречия. На всякакви такива недостатъци достатъчно лично аз и не само аз сме се нагледали. Така че поздравления на тези, които са вносители на законопроекта.
От чисто систематично гледище аз имам само една обща бележка. Има известно дебалансиране в кодекса, което се дължи на твърде големия обем на главата, посветена на осиновяването. Има твърде много правно-технически правила и те натежават. Лично аз бих предпочел в главата за осиновяване да са основните положения, а всичко останало от технологията да е изведено извън кодекса. Не че сега е нетърпимо, но би било според мен би било по-чисто.
Двете основни неща, които са чисто нови. Огромна заслуга на този проект е въвеждането на различен имуществено-правен режим между съпрузите. Защо е огромна заслугата и в какво се състои тя? Досега, и в момента включително, винаги уредбата на имуществените отношения между съпрузите беше императивна. До 1969 г. - режим на разделност, независимо от желанието на съпрузите. Те можеха разбира се да придобиват гражданска съсобственост, но поначало беше установен режим на разделност. През 1968 г. влиза в сила първия Семеен кодекс и въвежда императивно водещ режим на съпружеска имуществена общност, независимо дали на съпрузите им харесва или не им харесва.
През 1985 г., сега действащият Семеен кодекс, възпроизведе този режим на имуществена съпружеска общност, пак императивно, даже го разшири, включвайки спестовните влогове. Сега за първи път и това е истинско постижение на този проект се предвижда възможност за избор – избор на съпрузите, как искат. Искат режим на общност, има го. Искат режим на разделност, има го, стига да го пожелаят. Не им харесва нито един от двата, както са представени, тогава сключват брачен договор и уреждат както намерят за добре своите имуществени отношения. Това за мен е най-голямото постижение на този кодекс и истинско поздравление затова, че е въведен последователно по един добър начин със зачитане интересите на страните с възможност за избор. Това е първото.
Второто, което предизвика всъщност най-много проблеми и най-много дискусии, това епредвиждането на фактическо съпружеското съжителство, което на кратко би могло да се нарича фактически брак, както е наречено в Германия “factishe ee”, нещо, което е съвсем нормално да стреси някои от хората и да се обявят категорично против, стана въпрос за различните вероизповедания.
Аз лично подкрепям категорично възможността да се закрепи в Семейния кодекс именно това съпружеско съжителство и ще кажа защо. Първото съображение не е решаващо, но все пак е имащо значение, че в страните от Европейския съюз без България – от 26 страни, в 14 страни има уредба на такова съпружеско съжителство. Още няколко държави, доколкото знам, са в различна степен на подготовка за въвеждането на такъв режим на такова фактическо съпружеско съжителство. Но не това е най-важното.
Най-важното е, че понастоящем това е един факт. Около половината деца понастоящем се раждат от такава фактическа връзка. Тези деца се раждат без установен произход от бащата. Ние можем да разчитаме на добрата воля на бащата да припознае детето, но ние не можем да го задължим да го направи. Вторият начин, разбира се, е чрез иск за бащинство, но далече не всеки го прави. Им аразбира се и морални скрупули да се предявяват искове, защото хората, знаете, не винаги обичат да влизат в съд.
Затова какво може да направи българската държава? Възможностите са три. Първо, правим се, че няма такъв проблем. Това тактиката на щрауса – нещо съществува вън и независимо от правото. Правото не се интересува - да правят каквото искат. Добро ли е това? Това означава децата, които се раждат по този начин, а това са десетки-хиляди деца да нямат установен произход. Ако смятате, че е добро, кажете!
Вторият възможен подход на държавата е следният. Казваме, че това е дълбоко неморално, ние като държава не можем да позволим да узаконяваме такива неморални явления като фактическо съпружеско съжителство и го забраняваме и го преследваме с цялата строгост на закона. Това аз наричам “юридически фанатизъм”. Това не би било възможно. Защото животът е по-силен от правото и животът ще ни преодолее и ще бъдем абсолютно безсилни в опита си да спрем това явления.
Следователно остава третата възможност. Тоест ние като едни хора – отговорни, виждайки, че има в живота в практиката това явления – правото има отразителна функция, отразява това явление и се опитва да го сложи в своята правна рамка в закрила интересите на детето.
Именно затова е този институт и именно затова много държави са го признали и ще го признават. Ние в момента сме атакувани и от втората посока – от посока на гейорганизациите, които казват: ”Тук има дискриминация. Защо само съжителство между мъж и жена? Защо не съжителство между лица от еднакъв пол?” Признавам си, аз лично не съм узрял за такава революция в моето мислене и ми се струва, че и българското общество не е узряло за такава революция в мисленето, най-малкото защото децата имат нужда от баща и от майка – и от мъжкото, и от женското начало. Това е в интерес на възпитанието на децата. Затова аз трудно бих подкрепил едно такова разбиране да признаем и между лица от еднакъв пол такова съжителство с последиците, предвидени в този проект.
Има и още един деликатен въпрос, с който ще завърша. Това е за религиозния брак. В проекта се предвижда това, което е и в сега действащия и винаги е било така през последните 60 години у нас – религиозният брак да няма правно значение, да няма правни последици. Много от вероизповеданията изрично казват и настояват да бъде признат религиозният брак - един много деликатен въпрос. Аз лично нямам абсолютно категорично становище, но съм по-склонен да подкрепя това, което се съдържа в проекта – да не се признават правни последици на религиозния брак, както и сега, без да съм категоричен противник, ако разбира се се узрее за една такава стъпка да се създаде един дуалистичен режим. Въпрос на избор е и тези, които желаят да сключат църковен брак, да го направят. Това значи, че ще натоварим съответните вероизповедания с много сериозни функции, за което ще е необходимо съответно обучение на съответните свещенослужители, защото иначе рискуваме да се създаде анархия и второ, тези, които не изповядват никаква вяра, които са атеисти, които не желая религиозен брак, да си имат институцията на гражданския брак.
Това са нещата, които искам да споделя с вас. Според мен категорично трябва да се подкрепи на първо четене този законопроект. Той е един от най-добрите, които аз лично съм виждал, пак повтарям. Между първо и второ четене е хубаво да има по-голям срок – това е изключително важен закон, защото той засяга всички, да могат да се правят различни предложения, за да направим един много хубав Семеен кодекс. Благодаря за вниманието.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги и гости! До голяма степен се изказвам в последваща подкрепа на казаното от проф. Герджиков. Наистина мъдростта изисква да не се опитваме да подчиним живия живот на закона, а по-скоро да направим закон за живия живот. Така той ще има свой собствен живот и приложение. В своя живот съм видял нереални наложени от други изисквания правни норми, просто умряха. Така че приветствам тази промяна в Семейния кодекс в цялост с естествените забележки. Сигурно за учудване на мнозина този път ще бъда доста по-умерен в полза на вероизповеданията, които протестират срещу фактическото съжителство. Настина фактическото съпружеско съжителство е акт, с който ако не се съобразим, ще сгрешим много сериозно. Защото това е положението днес в България – от фактическо съжителство се раждат големия процент млади българи. Все по-рядка е институцията на гражданския брак като такъв с всичките му имуществени и административни последици при евентуално разтрогване и въобще при съществуването му. Така че съвсем нормално и редно е този законопроект да намери и създаде правен регламент на фактическото съжителство и най-после да се изведат някакви правни последици от това или възникването на правни такива при едно евентуално фактическо съпружеско съжителство. Духът на законопроекта в това отношение е добър и аз го подкрепям.
Фактическото съжителство, от друга страна, засяга по един директен начин религиозните чувства на трите традиционни вероизповедания в страната. И трите догми отхвърлят съжителството без брак като греховно и това в случая за мен е сериозен аргумент, върху който между първо и второ четене трябва да се помисли, и то в насока да се търси институционализиране по някакъв начин или компромис с религиозния брак.
Моята логика на мислене се върти в тази насока, че след като признаваме възможността за създаване на правни последици от фактическото съпружеско съжителство, така наречения кунклуминат, който шеговито помежду си го наричахме, това явление всъщност е от римското право.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Но с други измерения.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да, но като студенти сме наричали помежду си трайните връзки кунклуминат шеговито, затова си позволявам да ползвам този термин. Така или иначе този вид съжителство с брачни намерения или създаване на поколение ние вече в тези изменения започваме да го регламентираме. Защо да не приемем, че църковният брак е нещо като квазибрак? Сигурно много напред скачам, но защо не? По този начин изповеданията наистина ще получат някакъв вид санкция на бракосъчетаването, което произвеждат. Същевременно този брак би бил вид брак, различен от гражданския брак. Може би трябва да се помисли в тази насока.
В това отношение се съгласявам с проф. Герджиков, че периодът между първо и второ четене трябва да е по-дълъг, за да се помисли по тези въпрос. Аз също бих помислил и ще поработя, и да видим какво ще излезе.
Това е есенцията от моето изказване. Не бива да забравяме, че религиозните чувства и на трите традиционни изповедания – източното православие, ислям и юдаизъм, те наистина въвеждат като греховно съжителството без брак и не бива да обиждаме тези религиозни чувства у нашите съграждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Трифон Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Наистина, когато на предишното заседание подкрепих господин Сотиров за обсъждане на законопроекта в работата на нашата комисия, аз очаквах, че ще има много бурни спорове, но след изложението на проф. Герджиков мисля, че това няма да се състои. Защото то беше достатъчно ясно и точно, и то в един съвременен дух и разбира се, от позицията на един голям професионалист.
Ще си позволя да кажа само няколко думи като коментар. По фактическото съпружеско съжителство трябва да ви кажа, че стряска на първия ден, а на втория ден вече не прави впечатление. Казвам го от опит, защото в семейството ми е точно така, при една от дъщерите. Важното е всъщност да има съгласие.
Подкрепям изцяло предложенията, които са в проекта за кодекс, за да се нормализира всъщност живота и нормалното развитие на децата, включително и при възможна раздяла на двата съжителстващи си съпружески. В това отношение мисля, че няма никакви претенции обществеността и обществото. Мисля, че са приели това като факт и със законопроекта нищо стресиращо няма да предложим, а просто ще се опитаме да въведем някакъв порядък в това отношение. И нека да не се притесняваме, че накърняваме религиозните чувства. Защото, ако имаше притеснение в религиозните чувства, това просто нямаше да бъде факт в страната. Не смея да твърдя, че всички млади хора, които сега живеят на съпружески начала без брак всички те са атеисти и всички са изхвърлили от живота си и от разбиранията си религиозните чувства. Напротив една част от тях са практикуващи различните религиозни ритуали, но това не им пречи да живеят без граждански брак. Това не е проблем, първо.
Второ, това нещо все пак ми прилича на спора за религиозното образование. За него водим също спорове до колко “Религията” да влезе в училище или не. Държавата е отделена и този въпрос е въпрос на държавата. Религията със своите механизми там, където не е съгласна с това съпружеско съжителство, всъщност нека да променя разбиранията на хората и те да сключат брак. А не с механизмите на държавата. Държавата и светският живот трябва да си бъдат отделени от църквата, както досега и както е в съвременния живот в света. Това исках да споделя дотук.
Във връзка с осиновяването, какъв е критерият за 6-те месеца? Как гледате на възможността осиновяването на едно дете, независимо дали щом се роди или след време, да бъде осиновено и по желанието на две семейни двойки – и родителите дадат съгласие друго семейство да осинови тяхното дете, или близки роднини или хора, на които те разчитат, че ще дадат по-добри условия на живот и реализация на самото дете. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз разбира се не съм професионалист като господин Герджиков и затова в никакъв случай няма да имам претенциите в чисто професионален юридически акцент да развия нещата, а ще ги поставя по-скоро в чисто морален човешки план.
Действително всички тези неща, които се чуха, звучат много логично, но все пак семейството не е възникнало като някаква приумица или като религиозна догма. Семейството е възникнало като елемент от развитието на цивилизацията и това е нещо, което човешкият опит и цивилизацията са достигнали като нещо полезно и естествено. Това не е част от някаква догма или нещо измислено просто ей-така.
В крайна сметка, като хора трябва да отчитаме, че човешкият опит, който е натрупан от хилядолетия, не трябва да бъде подценяван. Защото всяко подценяване и съобразявайки се с конкретна ситуация да извеждаме законови норми от едно положение от един кратък период от време, е изключително вредно и не е продуктивно. В крайна сметка още Хосе Ортега в “Бунта на масите” прави един анализ, при който те предсказват появата на фашизма и комунизма точно поради разрушаването на семейството като институция и разрушаването на авторитета в семейството. Тогава започва да се търси авторитета на улицата и затова се появяват тези масови нехуманни престъпни движения. Вярно е, че ние живяхме в една система, която даде свое отражение в голяма част от света, където се стимулираше отмирането на семейството. На семейството се гледаше по същия начин, по който се гледаше на религията, на традициите, на национализма и т.н.
Мисля, че не можем да принудим хората да се женят със закон или да ги санкционираме затова, но мисля, че е задължително в нашето законодателство да не се създават преференции, когато хората живеят на семейни начала. Напротив те трябва да носят същата, дори по-голяма отговорност, като тези, които сключват граждански брак. Такава практика има в САЩ. Ако един от хората, които съжителстват, докаже, че другото лице без дори да имат формално някакъв договор, ако докаже, че това лице е живяло с него, има право да претендира все едно, че са имали сключен граждански брак – да има имуществени и други претенции. Защото в голяма част от действащото законодателство стимулира много хора, които нямат скрупули към това да направят граждански брак поради някакви емоционални или други съображения, те не го правят по чисто прагматични съображения, за да нямат ангажимент към другата страна. Законодателството и законът трябва да предвиди, че независимо дали се сключва формално граждански брак или съжителство трябва да имаш същия ангажимент към партньора и децата, които си направил.
Иначе стимулирането със закон да няма такъв ангажимент в крайна сметка поставя цялото общество и всички ние да имаме ангажимент към децата на тези хора, които бягат от ангажимент към децата си, към брачния си партньор. Не мисля, че със закон ние можем да стимулираме това. Да, не можем да задължим хората да сключват граждански брак, но не трябва това да го стимулираме. Напротив, трябва да се предвиди такава уредба, която да не създава екстри на хората, които съжителстват по този начин и просто да ги стимулират да извършват това. Ние трябва да създадем предпоставки хората да имат дори преференции и облекчения, когато са сключили граждански брак. А не да се извършва обратното. Защото с промените, които се предлагат, ние допълнително ще насърчаваме хората да не сключват граждански брак, като създаваме един по-либерален режим, отчитайки това, което действително е факт.
Естествено, не съм привърженик на грубата принуда, но не трябва и да се стимулира и да се адмирира един такъв процент. Напротив ние трябва да полагаме, като общество, всички усилия да мотивираме хората да съжителстват чрез граждански брак, защото това във всички случаи ще бъде полезно за обществото и семействата и поколенията. В крайна сметка самите деца от тези съжителства – за едно дете е съвсем естествено, чисто психологически, да чувства пълноценно семейство, да чувства майката и бащата, и то по един класически начин да съжителстват. Тези доста свободни форми във всички случаи водят до тежки травми и до непълноценност у децата, което води до тежки последици при тяхното развитие след това в годините. Това е нещо, което всеки социален психолог може да аргументира много по-добре от мен. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Сотиров.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще подкрепя проекта. Но имам няколко неща, които бих искал да споделя, защото имам чувството, че 96-те регистрирани вероизповедания, особено онези, които са на ул. “Евлоги Георгиев” № 11...
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Където са 7-8 регистрирани на едно място.
АХМЕД ЮСЕИН: ...в един апартамент, ще бъдат отсреща и дебатът в обществото ще бъде малко разгорещен.
Аз бих искал като комисия, за да се мотивираме с нашето решение за подкрепа на проекта, специално за фактическо съпружеско съжителство, да имаме данни при приемането на проекта за второ четене относно това каква е била причината в тези 14 държави от Европейския съюз това да се приеме. Второ, ако при преброяването през 2002 г. е имало текст на такива начала колко граждани на България живеят, в Агенцията за закрила на детето има ли данни колко родени деца има в такива семейства.
При нас е малко по–лесно. Аз съм мюсюлманин. Има пасажи от нашата свещена книга. Там се казва – разрешава ви се да имате 4 жени. Ние не го афишираме това и не сме радикални вярващи в България и това да го практикуваме. Но ще бъдем в малко неудобна позиция, когато Българската православна църква има становище по въпроса, погледнато от друг ъгъл. За да можем да ги убедим, че това нещо го има в страната ни фактически, да имаме повече аргументи.
Аз ще подкрепя законопроекта. Надявам се това да бъде по-доброто решение и по-доброто съжителство в тези семейства, по-доброто бъдеще на тези деца, родени в това съжителство. Защото, както каза проф. Герджиков, който ни изнесе една прекрасна лекция тук – направо се разчувствах, има такива ситуации. И при нас мюсюлманите има такова съжителство, няма защо да си кривим душата и да си мислим, че такъв проблем в България няма. Но тъй като становищата на всички вероизповедания са такива – поне тези, които са представени досега, нека още малко да се разровим по въпроса, за да бъдем по-убедителни. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Ще кажа няколко думи, за да обоснова въздържанието си да подкрепя законопроекта. Това е една радикална промяна. Тя изисква според мен дълбоко обосновано предложение, всестранно, аргументирано знание затова какво представлява семейната институция, какво е нейното състояние в страната и в по-широк европейски контекст, включително какъв е генезисът на това културно решение на тази много сериозна законова трансформация в един по историческа традиция християнски свят да се създаде тази институция на фактическия брак, имайки предвид особено в полемика с традиционните вероизповедания на съответните страни. Ние имаме и категорична съпротива на християнските и на мюсюлманското вероизповедание в страната.
Прави ми впечатление един текст-петициия, който е предоставен. Ще започна от реакцията спрямо този законопроект, за да кажа, че тя ми е в някакъв точно в този смисъл точно толкова неубедителна, колкото и тази бърза, недълбоко аргументирана, според мен, промяна. Имаме, първо, една обща констатация, че промяната ще подкопае устоите на брачната институция. Това е казано патетично в дебюта на тази петиция и веднага след това се говори за едно следствие ,което ще трябва да разтресе, така да се кажа, да уязви съвестта ни до дъно, ще се дораздуе документооборота. Този преход е впечатляващ. Това означава отново неумение от ъгъла на съпротивата да се овладее тази проблематика. Мисля си, че ние не сме готови същински да осмислим такъв дневен ред.
Абсолютно вярно е, че един фактически брак ще узакони, по някакъв начин ще регламентира в правния мир съдбата на деца, които се раждат от такова фактическо съпружеско съжителство. Съвършено ясно е, доколкото процедурата на развода ще бъде облекчена, в едно общество, което се лута, особено в младото поколение, ще избере този модус на съжителство, за да го експериментира в леснината, която той предлага. Без всякакво съмнение вносителите на този законопроект ще трябва да си дадат сметка затова.
От друга страна, хората, които подкрепят законопроекта казват, че половината от децата се раждат от такова фактическо съпружеско съжителство. Фактическото съжителство трябва да уреди тези фактически съжителства, да ги постави в някаква юридическа форма и да узакони децата. Аз не мога да не подкрепя това, ако няма друга възможност да бъдат подпомогнати тези деца що се отнася до тяхната правна, така да се каже, регламентация от тези съюзи, от които те се раждат.
Но какво означава това на практика? Знае ли някой, че има разделност, за да го каже? Знае ли някой да каже по-подробно, не виждаме това и в становището на Агенцията за закрила на детето, какви рискове има тази форма на фактическо съпружеско съжителство и какви плюсове. Плюсовете са споменати, рисковете не. Това ще бъде предмет на парламентарен дебат. Ние сме една парламентарна среда, която има относителна компетентност да размишлява дълбоко по тези въпроси.
Казвам, че този законопроект ни връхлита малко изпреварващо преди нашата гражданска зрялост. Той идва малко или повече епигонски, защото в Европа е въведен този режим. Ние имаме облекчение за собствената си гражданска съвест да го приемем доколкото то има европейска предистория за нас, и ще го приемем.
Ще приемем и еднополовите бракове. Професор Герджиков намекна, че все още не сме готови. Но то не става изведнъж – първо това, а след това другото.
И така ние без сериозна идеологическа, морална, ако щете духовна, подготовка, съпротива, убеденост – всеки е свободен да избира думата, ще приеме това, което духа на времето ще ни връхлети да приемем. Аз бих желал в процеса на нашето европеизиране – процес, който за мен е амбивалентен, а и не само за мен, той крие както плюсове, така и рискове, бих очаквал, бих се надявал да имаме една по-сериозна и по-дълбока обоснованост на решенията.
Понеже аз имам консервативен дълг да остана при традиционната институция със своя глас на народен представител по убеждение и по верова принадлежност ще се въздържа да подкрепя този законопроект и ще се постарая да бъда по-обоснован в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Има ли други желаещи да се изкажат? Ако няма желаещи, ще помоля заместник-министър Райчинова да вземе отношение по въпросите, които бяха поставени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Благодаря Ви.
Ако ми позволите бих искала да изложа още някои съображения в полза на фактическо съпружеско съжителство защо считаме, че е важно да има този институт.
Справката, за която говорите за родените деца, беше официално оповестена в пресата, сега не я нося, но точно колко деца има родени от такива съпружески съжителства, при всички положения са над половината от децата. Точните цифри бяха подадени от Агенцията за закрила на детето. Това е информация, която е удачно да довключим в мотивите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Раждат се близо 49 хиляди на година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: В този смисъл ние сме се съобразили с тези цифри. Всичко, което казахте всички, е много важно без изключение.
Иска ми се да добавя още нещичко като аспект за мислене. Ние считаме, че по въпроса за фактическо съпружеско съжителство – да, безспорно има три направления, по които може да се мисли: правната страна на въпроса, безспорно религиозната страна, безспорно моралната страна на въпроса.
От гледна точка на правната страна, освен фактите, за които, господин Герджиков, благодаря Ви, че подпомогнахте като изнесохте във Вашето изложение, за тази наложила се не само в Европа, но и в страна правна практика за признаване на този институт. Искам да кажа, че единствената цел и единствената правна последица от въвеждането на този институт, от този законопроект, е една-единствена – само да бъдат уредени правата на децата, родени по време на такова фактическо съпружеско съжителство, и то, забележете, когато е регистрирано. Тоест, когато става дума за реална отговорност на двамата желаещи да живеят по този начин. Това не е в противоречие на нито една конвенция, не е в противоречие на правата на човека. В правен аспект ние не виждаме проблем от тази гледна точка.
Най-важното е тези деца да бъдат с ясни правни последици кого ще наследяват, кой е длъжен да оказва необходимата грижа за тях, кой им дължи издръжка, кой дължи отговорност за техните действия, за тяхното възпитание и изобщо те да станат достойни членове на обществото. За мен това е изключително важен въпрос.
Искам в правен аспект да добавя само още, че за мен е малко странно, когато се изказват крайни мнения, че това не бива да бъде допускано в правото. Ако погледнете какви закони са гласувани от Народното събрание без да има протести по тези разпоредби, ще видите, че в много закони въпросът с фактическо съпружеско съжителство точно с тези думички вече е изрично уреден. Когато искате да хванете някой за недекларирани доходи, когато искате да декларират лицата, заемащи висши държавни длъжности – имуществото, не само своето, не само на съпрузите и на децата си, но и на лицата, с които живеят в съпружеско съжителство, във всички контролни механизми, които са заложени в много закони – в момента не мога да кажа точната бройка, но ще направя тази справка, за да го има, ще видите, че Народното събрание и обществото е дало потвърждение, че това е институт, който щом за данъчни и финансови цели е признат, е малко смешно да не го признаваме за целите на децата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И в ГПК го има.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Защото ние само са такава цел го въвеждаме. И в ГПК го има, и в данъчните закони го има, и в АПК го има. Даже е уредена и другата форма на фактическата раздяла, която все е в продължение на темата за фактическо съпружеско съжителство, ерго на фактическата раздяла. С какво фактическата раздяла е по-различна от фактическото съжителство? От чисто морална и правна гледна точка не разбирам.
Освен това, ако говорим за религиозните права, ние много сериозно сме обсъждали този въпрос. Няма спор, че всяко едно вероизповедание отрича безбрачието. Добре, но ако аз съм вярваща без значение каква религия изповядвам, тогава аз самата ще сключа брак и не е нужно законът да ми го налага като единствена форма на живот. Защото като добър християнин, мюсюлманин или независимо какъв аз ще избера този въпрос. Но имам правото да избера онова, което аз изповядвам като религия и което законът съвсем основателно ми дава право. Нещо по-лошо, ако нямам това право, тогава аз всъщност съм задължен. И за мен това е недобра логика в един съвременен закон. Това по-скоро нарушава правото ми на избор, отколкото въвеждането на този институт. Както казахте, господин Юсеин Коранът ви дава право на четири жени, но Вие нямате четири жени, нали така? И законът ви дава право на фактическо съпружеско съжителство, но Вие не длъжен да живеете така, можете да сключите своя брак. Опитвам се да намеря аналогията с вашите доводи, за да ви убедя в аргументите, които са ни мотивирали, за да създадем тези правни институти.
Ще кажа също така, за мен не е за подценяване факта – господин Сотиров мисля, че повдигна въпроса, няма преференции. Няма никакви преференции и никакви други правни последици фактическо съпружеско съжителство освен отговорностите към децата. И дума не може да става, че се урежда нещо, което би поставило хората, живеещи в такава фактическа съпружеска общност в по-добра и по-привилегирована среда. И сега, ако искам, се женя. И сега, ако искам, не се женя. Същото ще бъде и утре, ако бъде приет този законопроект и влезе в сила.
Това, което ми се иска също да кажа, е по въпроса, повдигнат от гейорганизациите, за да изчерпам темата във всичките й аспекти. Съвсем внимателно следим техните искания и техните мотиви. Освен че аз също не съм готова да приема, чисто по човешки, въпроса за еднополовите дори фактически съжителства ще кажа, че техният единствен довод, даже изрично беше изрично споменат с тези думи: „Ако се случи на единия от двойката нещо, какво ще стане с детето, което се отглежда от тази двойка?”. Там основният довод е въпросът с децата.
Искам да ви убедя, че в разпоредбите на този законопроект изрично е допусната възможността децата да могат да бъдат осиновявани – говоря при смърт на родител, да могат да бъдат осиновявани не само от техните баба и дядо, не само от близки и роднини, независимо каква степен на родство имат, но и от техни близки и приятели, което означава, че лицата, имащи такива контакти – щом им харесат, нека да ги имат, те нямат пречка да осигурят това дете и да продължат да се грижат за него. Така че въпросът със съдбата на децата, отглеждани в еднополови съжителства, не е неудерен.
Последното, което искам да кажа, не си спомням, за съжаление, името на закона в момента, но преди 9 септември религиозните бракове са били допускани. Те са били достатъчно разпространени, както казва колегата те са били само такива. Хаосът, който настъпва след 9 септември, затова че абсолютно не е ясно кой какво притежава, кой на кого е родител и за какво става дума, се е наложило България да приеме специален закон, за да узакони тези бракове, за да се сложат нещата в ред и да има някаква държавност и някакви правила при разпределението на правата и задълженията, в т.ч. и на имуществото. Според нас допустимостта само на един религиозен брак не е добра и тя е възможност, опровергана от практика. Толкова по фактическо съпружеско съжителство.
Само нека да отговоря на въпрос на господин Митев – може ли да се даде възможност да договори едно семейство и да даде собственото им дете да бъде осиновено от друго семейство, тоест две семейства да се договорят. Такава възможност в проектокодекса умишлено не сме допуснали и това е защото Конвенцията за международните осиновявания и защитата правата на децата изрично изключва като допустима такава възможност. Ние сме страна по конвенцията и сме длъжни да прилагаме нейните правила. Тоест, няма такава възможност. Ако те подадат декларация, че се отказват от детето, тогава ще има съвсем различен ред – няма да има предимство на желаещите, тъй като целият принцип в глава „Осиновявания” е съобразно разпоредбите на Конвенцията за защита правата на детето. Тоест търсим кандидат-осиновители за детето, а не деца на кандидат-осиновителите. С това се гони защитата на интересът на детето.
Съвсем естествено ще премина към Вашата забележка, господин Герджиков. Като ваша ученичка забележките ги приемам стриктно. Има, съгласна съм за този дисбаланс, за който говорите Вие в областта на осиновяването, но там си позволихме да бъдем изключително точни, поради изключително много констатираните нарушения в практиката и понеже става дума за деца сме били с ясното съзнание, че кодексът има друга функция, сме се опитали да заложим всички принципи с надеждата да бъдат необратими. Повярвайте ми, това е била идеята, да не можем да кажем, че това ще го напишем в наредба и да дойде някой, който да промени наредбата толкова лесно. Нека да има контролът на Върховния законодателен орган. Това е била идеята – необратимо да обърнем нещата в по-добра посока. Затова го има този дисбаланс.
Имаше въпрос затова какъв е критерият за 6-те месеца. Този критерий беше роден след обсъждане в много широк кръг от експерти, които работят в областта на закрилата на децата, в това число всички акредитирани организации, които осъществяват контакта на България с централните органи на другите държави членки страна по Конвенцията за защита правата на децата. Първоначално бяхме предложили 1-годишен срок, но толкова много деца застояват в институциите и всеки ден на малко дете в институция води неминуемо до някакви психологически, а много често и до физически последици от престоя му там, и то не защото там не се грижат добре за него, а защото любовта и контактът са по-важни – историята го е доказала и кралица Антоанета какво се случва с децата, когато ги оставиш без да им говориш и без да ги прегръщаш, умират до една година, има жесток експеримент в историята - затова искаме тези деца, при положение че има декларация за отказ от детето, при положение, че съдът е лишил родителите от тези права или детето е намерено изоставено, захвърлено някъде, каквито случаи, за съжаление, има няма какво да се бавим.
Разбира се, ако родителят проявява интерес към това дете или временно има невъзможност да се грижи за това дете, той нито ще е оставил декларация, нито пък 6 месеца няма да го потърси без основателна причина. Тази основателна причина гарантира, ако нещо се случи въпреки добрата воля на родителя към детето, съответно интересът на този родител да бъде защитен и във всеки един момент, въпреки 6-те месеца, родителят, който желае отново да се грижи за това дете, има право да встъпи, и това е записано в проекта, във всяка една фаза от производството по национално или международно осиновяване и да каже: „Не, аз съм тук, искам да се грижа. Ето ме!” И сам да встъпи, не да го издирват или да го карат, а той има правото сам да встъпи до приключването на международното осиновяване, което е последна възможна крайна мярка за закрила.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: В хода на дискусията излязоха промени, които наклониха при мен везната. Но все пак как виждате, тъй като вече категорично се изказахте по отношение на църковния брак, виждате ли някаква опция за намиране на регламент на църковния брак като такъв в този кодекс. Това, първо.
Второ, от дискусията възникна, че от този кодекс се възвежда възможността за осиновяване на деца от еднополови двойки така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Няма такова нещо.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако някой почине, да може да осинови.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: И то може да кандидатства по общия ред, за да го осинови, влизайки в категорията на близки, приятели, ако докаже този факт. Но това може и сега да се случи.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Дай Боже никога да не стане това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Затова отделих специално внимание. Това лице може да кандидатства, но това не означава, че ще бъде избрано. Не случайно казах за принципа, който е заложен, търсим родител за детето, а не дете за родителя. Има Съвет за национално осиновяване, има Съвет за международно осиновяване, в които се гледат интересите на детето. Има една дълга процедура от проучване от Социалните служби и за годността на този кандидат-осиновител да се грижи не само във физическо, но и в морално отношение. Има и така наречения Следосиновителен контрол, който ще спомогне това да бъде контролирано. Но ако едно нещо не може да бъде контролирано 100%, това не означава, че трябва да го забраним.
По отношение на религиозния брак, той и сега е възможен. Въпросът е, че няма правни последици от него. Затова става дума. Никой не забранява религиозният брак.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: В духа на този законопроект не се предвижда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Това е въпрос на личния религиозен избор на лицата.
Когато аз съм сключвала църковен брак, никой не ме е задължил, нито законът. Така съм имала потребност. Това мога да го направя след влизането в сила на този кодекс.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, госпожо Райчинова! Може би съм останал неточно разбран. Става въпрос за следното. Не казвам, че при фактическо съпружеско съжителство, който се предвижда, и при брачното съжителство ще има някакви преференции за фактическия брак. Вие казахте, че анализът показва, че над 50 процента от двойките съжителстват фактически, но реално не са сключили граждански брак. Проблемът е, че според мен, че не е направен анализ защо хората съжителстват фактически и не реализират граждански брак към момента. Хората го правят не толкова защото са вярващи или невярващи. Аз познавам много хора, които са религиозни, доколкото в България сме религиозни изобщо, не сключват бракове по чисто прагматични съображения. И обратно, има хора, които не са религиозни, обаче сключват брак, защото такава е традицията и защото така са преценили. Аз съм убеден, че дори със завеждането на фактическия брак много хора по същите съображения, по които са сключват граждански брак, както досега се сключва, по същите няма да се възползват от възможността да сключат фактическо съжителство и да го оформят. Просто защото тези хора не го правят, за да нямат ангажименти. Няма никакъв механизъм. Аз съм убеден, че дори и да се приемат тези изменения, няма да се променят нещата. Пак огромната част от хората ще бягат от възползването от формата на фактическо съпружеско съжителство, защото няма да искат да имат имуществени ангажименти към партньора и децата.
Затова смятам, че ако има волята, отчитайки фактическото състояние в страната, за да решим проблема трябва да се направи много по-сериозен анализ и да се види дали не е по-добра другата схема, при която когато един от партньорите докаже фактическо съжителство, той да има претенциите към другия партньор. Защото пак няма нищо да постигнем. Аз съм убеден, че по същите съображения, по които не сключват граждански брак, хората няма да оформят и фактическо съпружеско съжителство. Те нямат скрупули от брака като институция или са много модерни, а той им звучи консервативно. Аз имам много познати и приятели и знам по какви съображения те не сключват граждански брак. По същите съображения те пак ще си съжителстват и няма да го оформят по никакъв начин.
В този смисъл казах, че и действащият закон и този законопроект ще създават преференции към хора, които не искат да имат отговорност при това съжителство към децата си, към партньора си, към обществото. Тогава цялото общество и всички други плащат тази цена. Въпросът е, че не може да се предвиди такъв механизъм, защото има такива практики, макар че не претендирам, че ги познавам детайлно, но съм говорил с хора, които познават нещата, практики, при които когато се докаже съжителство, всеки, който реализира брак на фактическа основа да има ангажимент и това да не произтича от сключения договор с неговия партньор, а това да може да бъде доказано по съответния ред. Това имах предвид като казах да не създаваме преференции за хора, които живеят по този начин, а законът да не им създава облекчения, да има механизъм, който при доказване от страна на партньора, на детето и неговите защитници, да имат право на претенции. По този начин аз съм убеден, че много хора не че няма да предпочитат да избягват гражданския брак или пък да бягат по този начин от отговорност. Затова става въпрос и в този смисъл е моят апел да се помисли.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛОНКА РАЙЧИНОВА: Понеже аз споделих, че основната цел е била решение на въпросите и проблемите и интересите на децата, то не си представям как, за да оставим децата да бъдат в позицията, ако искат да търсят отговорност от родителите си, да доказват фактическото съпружеско съжителство на майката и бащата. Второ, ще ви отговоря в момента като жена. Никога не бих си позволила да заведа иск, с който да доказвам съпружеско съжителство с когото и да било в името на никаква цена. Защото, ако не сте юрист и не сте влизали в залата, за да знаете кое как се доказва, Господ да ви е на помощ една жена да влезе в съдебната зала и да доказва това. Обратните случаи не биха били много по други съображения – икономически. Затова лично аз не споделям Вашето мнение. Не казвам, че то не е правилно, но като жена не го споделям. И дори не ми е хрумнало това да бъде регламентирано в закон.
Освен това, ако двама души искат или не искат, това е въпрос на възпитание, на ценностна система, на морал и на избор на двамата заедно още в онази фаза, в която се обичат и си вярват. Така че не споделям другия вариант като по-удачен.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Доктор Михайлов има думата с още едно изречение.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Моето едно изречение може да се окажат три или едно по-дълго изречение. Тези хора, които се отказват от регламентиран съюз, от граждански брак, няма да сключват и фактическо съпружеско съжителство.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма да сключват, само се заявява.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Няма да заявяват такъв брак. Това е своеобразна част на този контингент, който не сключва брак – социална маргиналия, която въобще няма да потърси регламентация на съюза. Това, от една страна. Тези, които ще се възползват от тази възможност, са хора, за които брачното съжителство, брачната отговорност, семейсвото като малко или повече аскетична институция, която предполага отговорност и жалби, стаж, така да се каже, на безкористността. Тези по-либерално настроени хора ще потърсят възможностите на фактическия брак, за да могат да го разтрогнат лесно. Една лесна възможност за разтрогване на брака е голяма привилегия за голям брой хора. Това означава разтрогване на съюзи с деца по импулс – знам това професионално, по емоционален статус, един-два пъти с връщания до дълбоко разстройство на брака и дезинтеграция на един съюз, в който е разположено и дете. Защитата на семейството е много сложна историческа свързана с отстояване на традиционни ценности идея. Това е усилие, което трябва да бъде отбранявано с въображение и знание в дълбоките основания на брачната институция. Аз още веднъж ще кажа, че ние не осъзнаваме докрай какво означава “семейство”. Ние все още живеем с тази много глупава, крайно деградирана фикция затова, че семейството е най-малката клетка на обществото – една социологическа представа, която няма нищо общо с дълбоката духовна динамика, ако щете, със социалните идеологически основания на едно общежитие, което е уникален културен и духовен институт.
Когато църквата казва: “Това е свещен съюз”, тя знае нещо, което ние не подозираме, че знае, защото много лесно дисквалифицираме тази институция. Това са синодални старци, чийто глас е немеродавен за нас. Само че тези старци с немощния си глас говорят от името на многовековна институция с опит и със знания, които ние сме загубили в претенцията си да знаем много като постмодерни либерални същества. Тази работа с надменност не става. Това става с узнаване, с духовна култура и във всички случаи не по този спешен начин, по който изглежда се опитваме да уредим въпроса.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Ще допълня казаното от доктора. Може би този проект за кодекс не съдържа дефиницията “що е семейство” – точно в духа на Вашето изказване, докторе, аз сякаше не виждам грижа за семейството – не като най-малката структурна клетка на общество, а като едно истинско явление. Като се присъединявам към господин Иван Сотиров, това е една историческа традиция, която е цивилизационен факт, цивилизационна идентификация, и то идентификация на християнската ни цивилизация. В този ред на мисли аз не виждам, макар и в добрите юридически способи, които са употребени, но не виждам духа на закона в насоката, която бих искал да го вида. Оттеглям подкрепата си.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Имах няколко реплики, но колегата (Николай Михайлов) замина.
Имам чувството, че колегите от опозицията, разсъждавайки дават анонс на това, че ние, които подкрепяме това нещо, сме нещо още атеисти. Такова чувство има в мен. Това, първо.
Второ, някой може ли да ми отговори – както е в моето вероизповедание, така и в православната църква, не се признава гражданския брак, а само църковния. А да са отлъчили някои православни? Да са отлъчени тези, които са създали 39 хиляди деца? Не са отлъчени, нали?! Макар че и при нас, във вестниците, се пише кой имал втора жена – пишат статии, днес пак имаше в “24 часа”, някой от тях да е отлъчен? Не е отлъчен!
Трето, тези 14 страни, които са приели това съжителство със закон, аморални ли са? Нещо аморално ли е това? Ето, на тези неща трябва да отговорим. Тези страни отлъчили ли са някого? Мюсюлманските страни си имат хареми, това е другата страна на въпроса. В тази връзка предложих да има много факти. Действително дебатът ще бъде на тази основа.
Имам и това виждане по-нататък, ако ми разрешите още малко да добавя. Тези 39 хиляди деца, които са създадени, казвате, че хората ще си живеят пак така и нищо няма да се случи в това семейство. Това дете като порасне и като се полута, ще обвини родителите си, макар че са имали право на това законно да живеят, в рамките на закона, да уредят правните, финансови, имуществените, паричните отношения да си подобрят. Това дете като порасне няма ли да предпочете или гражданския брак или фактическото съпружеско съжителство като един вид брак. Тогава това положение като фактическо съпружеско съжителство ще се разширява ли или ще се намалява, когато тези деца видят, че се затрудняват, ако това не се е случило в тяхното семейство? В тази връзка малко не приемам тези обвинения, че народът вече ще се разпусне.
На следващо място, може ли едно младо семейство, женени, имат дете и се развеждат. И друго едно такова семейство, развели се. Едната двойка от тези две семейства се събират и там се ражда ново дете. Кой документ урежда техните отношения – имуществени и т.н.? Стремим се с приемането на този законопроект тези отношения да бъдат уредени.
Що се отнася до Българската православна църква, що се отнася до моето вероизповедание, те да оставят споровете за имотите. Да запретнат ръкави и да влязат при тези хора, за да няма такива бракове, а не да ни карат децата задължително да имат вероучение, защото те не могат да навлязат. Ние трябва да ги задължим. Така излиза, според мен. Главният принцип от отговорите – думата “принцип” може би не е подходяща, защото халът е такъв. Те така трябва да отговарят на това предложение. Друг отговор не може да има. Но някого да са отлъчили? Не са отлъчили никого? Така че просто не мога да разбера сега. Нали се стремим да решим проблема на тези 39 хиляди деца. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Подкрепям господин Юсеин изцяло. Общо взето мисля, че с предложението за кодекса и с разширената тема вече в разговора за фактическо съпружеско съжителство по същество трябва да търсим начин при това положение, което нито можем да забраним, нито да се правим, че го няма, как да създадем условия поне за някаква сигурност и гаранция за що-годе нормален живот и защита на интереса на децата и поне на единия от двамата родители в някаква по-сложна ситуация, а не да се връщаме примерно 2000 години назад, отпреди Христа, да формираме как да изглежда семейсвото.
Проблемът, който разглеждаме е част от дискусията за семейството и може би категорията “семейство” се разширява и доизменя в зависимост от развитието на обществото. В никакъв случай това не е пречка, не е преграда и към вероизповеданията да навлязат в тези човешки отношения. Разбира се, държавата по икономически път също може да влезе в тези човешки отношения. Най-елементарното е с някакъв размер на по-голям кредит, който да се предоставя при такива и такива условия. Той може да се отпуска при граждански брак. То е в интерес на кредита, в интереса на парите как да бъдат защитени и тяхното възстановяване. Това е друга категория. При един такъв сблъсък хората, които живеят заедно, могат да си отговорят на въпроса преминават ли в другата категория или не преминават, за да си решават въпросите и своите житейски проблеми. Но никой не е казал, че по-нататък такава ще бъде формата на обществото.
С една малка закачка и към господин Сотиров, нямам представа как е било при фашизма, но при комунизма нямаше да се помисли за такова съжителство. Не можеше да си го помислиш, така че при комунизма разрушаване на семейството нямаше. Напротив имаше заставяне в някои случаи да сключваш граждански брак. И те не са били малко.
Според мен е по-добре волята на двамата души, които са се събрали, те да изберат формата, а държавата да създаде условията, които да гарантират интереса на това, което произтича от това събиране - децата и от съвместния живот.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Струва ми се, че всички взеха отношение, дори два и повече пъти. Струва ми се, че дискусията е приключила. Всеки надявам се има изградено отношение към предложения законопроект, аз още веднъж ще кажа, че специално тази материя е наистина много деликатна. Всяко ново нещо среща съпротивата на старото. Това е съвършено естествено, това е диалектически закон. Немислимо е да смятаме, че всички ще прегърнем това, което се предлага безконфликно – това не е естествено. Не можем да си представим, че е така – това е смисълът на дискусията и на дебата. Всеки трябва да узрее за своето становище, за да знае какво да защити. Стигнахме до финала на тази точка, а именно гласуването.
Тези, които подкрепят на първо четене този проект за Семеен кодекс, да направят необходимото и да изразят своята воля с вдигане на ръка.
За – 7, против – 2, въздържал се – 1.
Приема се.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията подкрепя законопроекта. Надявам се така да бъде и във водещата Комисия по правни въпроси.
Благодаря на гостите за великолепното представяне и защита на този законопроект. Той заслужава тази добра защита - Вие, госпожо Райчинова, го направихте по един чудесен начин.

Преминаваме към следващата
ТОЧКА
Разни.
--------------------