ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г. № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 37
На 13 ноември 2008 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. от председателя на комисията Димитър Йорданов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Гости на днешното заседание са госпожа Росица Павлова – началник-отдел “Бюджетна политика” в Министерството на финансите, господин Цветослав Миков - началник-отдел “Бюджетна методология”, и господин Яни Иванов – държавен експерт в отдел “Бюджетна методология”.
За днес е предвиден следният

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Обсъждане на Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.
Има ли някакви предложения по дневния ред? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.

Давам думата на представителите на Министерството на финансите, след което за въпроси и изказвания на членовете на Комисията.
Госпожо Павлова, заповядайте.
РОСИЦА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! С удоволствие ще ви представя накратко основните параметри, целите и приоритетите на Бюджет 2009 г., който бих казала, че е малко нетрадиционен, като се има предвид световната икономическа ситуация, тоест световната икономическа криза.
В условията на глобална финансова криза запазването на системата на Паричен съвет и следването на благоразумен подход при управлението на публичните финанси ще продължат да имат водеща роля за устойчивото развитие на икономиката и през следващите години.
Сигурно ще ви се стори много познато, като кажа, че основните цели на това правителство и през последната му мандатна година е запазването на макроикономическата стабилност, осигуряване на благоприятни условия за бизнес, насърчаване на инвестициите, повишаване гъвкавостта при определянето на доходите и т.н. Правителството през целия си мандат водеше и ще продължи да води и през последната си мандатна година благоразумна политика, която ще бъде насочена към създаване на условия за фискална устойчивост и макроикономическа стабилност. Тъй като споменах “макроикономическа стабилност”, в тази връзка искам да ви запозная с прогнозните макропоказатели за следващата година, които са разработени от Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите в съответствие с методиката, която прилага и цялата Европейската комисия.
Макрорамката за 2009 г. е ревизирана, отчетени са специфичните условия на настоящата икономическа ситуация и появилите се рискове пред икономическия растеж, свързани със световната финансова криза, както и забавянето на растежа в европейските икономики, които са наш основен експортен пазар.
За 2009 г. прогнозният брутен вътрешен продукт е оценен на 73 млрд.485 млн.лв. като реалният растеж е 4,7%. Искам тук да спомена и за инфлацията. Прогнозната инфлация е средна за периода – 6,7%, в края на периода се очаква тя да достигне 5,4% срещу плановите 4,5% в края на периода за 2008 г. и 6,9% средно за периода. Но те са ревизирани и очакваме сега средно за периода инфлацията да достигне двуцифрено число – 12,4%, или в края на периода 9,8%.
Доброто развитие на българската икономика, което се наблюдава през последните години, се очаква да се запази до края на 2008 г. като растежът на брутния вътрешен продукт през 2008 г. ще се ускори до 6,5% срещу 6,2% през 2007 г. Финансовата криза и забавянето на темповете на растеж в еврозоната се очаква да окажат въздействие на икономиката на България. Затова нашата оценка за реалния й растеж е 4,7%.
В бюджета за следващата година са заложени и следните фискални буфери. Намаляване със 7% на разходите и трансферите по републиканския бюджет с изключение на инвестиционните разходи. Възможност за прехвърляне се дава на допълнителни бюджетни кредити за капиталови разходи за сметка на намаляване на текущите разходи, както и ограничаване на възможността за пренасочване на капиталовите разходи за издръжка.
Друг много важен буфер е поддържането на положителна бюджетна позиция в размер 3% от брутния вътрешен продукт и на значителен фискален резерв, които, както казах осигуряват адекватен буфер и възможност за реакция в случай на някакъв неблагоприятен сценарий за развитието на нашата икономика.
Както всяка година за всеки бюджет има приоритети, така и Бюджет 2009 г. има своите приоритети и това е увеличаване на размера на публичните инвестиции и повишаване на тяхната ефективност при разходването им, повишаване на качеството на образованието и създаването на по-добри възможности за младите семейства, създаване на условия за подобряване на качеството на живот и интегриране на възрастните хора в обществото и изсветляване на икономиката.
Няма да сгреша, като кажа, че ако трябва да определя мотото на този бюджет, бих казала, че Бюджет 2009 е бюджет за всеки – и за млади, и за стари. В Бюджет 2009 е предвидено например двуетапно увеличаване на пенсиите – от 1 април със средно 10% и от 1 юли с 9,7%. Досега и в Кодекса за социално осигуряване – чл. 100, се казва, че пенсиите се осъвременяват всяка година по така нареченото швейцарско правило, тоест с 50% от ръста на осигурителния доход и ръста на инфлацията от предходната година, което прави по очаквани показатели около 19,72%, но правителството предложи това да стане през следващата година на две стъпки, както казах от 1 април с 10% и от 1 юли с още 9,7%. По този начин пенсионерите всъщност имат по-голяма полза от този начин на индексиране, защото първата стъпка натрупва базата, върху която ще се индексират пенсиите от 1 юли с 9,7%.
При изчисляването на пенсиите чрез увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула става от едно на 1,10 от 1 април, максималният размер на пенсията от 1 април се увеличава от 490 лв. на 700 лв. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст също от 1 април се увеличава от 113, 49 лв. на 124,84 лв. От 1 юли, както казах вече, пенсиите ще се увеличат с още 9,7% и минималната пенсия ще стане 136,95 лв.
По отношение на заплатите в бюджетната сфера искам да обърна внимание, че досега в годините се прилагаше един подход на увеличаване на бюджетните заплати чрез индексация на средните заплати за всяка бюджетна организация. Сега за следващата година сме подходили по по-различен начин. Средната заплата ще бъде резултативна величина – увеличаваме средствата за работните заплати с 10%. По този начин се дава възможност за по-голяма гъвкавост на всеки работодател да определя увеличението на индивидуалните работни заплати в организацията, която ръководи. Минималната работна заплата също ще бъде увеличена от 220 лв. на 240 лв.
Сега искам да кажа няколко изречения за основните бюджетни параметри, тоест през 2009 г. се предвижда приходите на консолидирана база да нараснат с 19,7% спрямо 2008 г. и да достигнат абсолютната сума от 32 млрд. 556 млн.лв. Срещу тези приходи сме предвидили разходи без вноската за Европейския съюз в размер на 29 млрд. 430 млн.лв. Това е увеличение с 4 млрд. 419 млн.лв. спрямо миналата година или с 19,1%, а заедно с вноската за Европейския съюз, която е 931 млн.лв. разходите възлизат на 30 млрд. 361 млн.лв. Тук пак трябва да кажа, че те са в рамките на 40% от брутния вътрешен продукт – това правило, което през последните години се залага в бюджетите.
Сега, може би, моите колеги ще допълнят или вие, ако имате въпроси, на които да отговорим. Мисля, че това накратко определя бюджетната рамка и бюджетните приоритети за следващата година.
Ако представлява за интерес какви антикризисни мерки сме заложили в бюджета, да ги определим накратко - те са групирани в няколко пакета, да ви запознаем.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Господин Миков, заповядайте.
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, както и моята колежка госпожа Павлова спомена в началото, при подготовката на бюджета за 2009 г. бяха ревизирани както макроикономическата рамка и показателите, които са заложени в нея, във връзка с предизвикателствата, които седят пред нас и икономиката на страната, във връзка със световната финансова криза, така че в отговор на тези предизвикателства Бюджет 2009 г. както се спомена в началото, има така един малко по-особен бюджет, така че пречупени през тези предизвикателства, които седят, правителството заложи редица мерки, които да бъдат в отговор на възможните рискове, които биха възникнали в резултат на кризата, които ако се пренесат в рамките на нашата страна.
От гледна точка на оценката на тази рискове, като рискове пред нас ние сме идентифицирали най-важните, за които аз бих споменал, като идентифицирани такива, намаляване на стопанската активност в резултат на свиване както на вътрешното, така и на външното търсене, поскъпване на кредитния ресурс, водещ до ограничаване на кредитирането, забавяне на ръстът на кредитите, въобще в цялата икономика, оттам намаляване растежът и износът на страната, който е един също един много важен фактор, вследствие забавянето на темповете на растеж както вътре, така и в нашите основни търговски партньори, в които преобладаващи са партньорите ни от Европейския съюз.
Външната преценка и преоценка на риска за страните с нововъзникващи пазари, каквато се оценява и България, може да доведе до намаляване, а то вече е оценено, на чуждестранните инвестиции, които също са един така важен фактор.
Как би се отразило това нещо върху бюджета? Това, на първо място, би дало негативно отражение върху приходната част и неизпълнение на приходите в рамките на консолидираната фискална програма, което би довело от необходимост от рестрикции по отношение на бюджетните разходи, въобще на публичните разходи, и, разбира се, такива буфери са заложени по отношение на разходите. Това може да доведе, и то е заложено в макропоказателите, до по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс, да се запази относително висок темп на инфлацията над средноевропейските нива, това също е един друг негативен ефект от настъпване на евентуални такива последици, забавяне, както казах, на вътрешното и външното търсене и растежа и съответно опасност от повишаване от безработицата, като към момента по последни данни виждате, че имаме 5,7% - най-ниското ниво отчете статистиката към миналия месец от последните години в областта на безработицата.
Какви основни принципи бяха заложени в самата философия на Бюджет 2009 по отношение реакция на кризата? Запазване на финансовата и банкова стабилност, на първо място, чрез създаване на фискални и финансови буфери, по-активна икономическа политика или повече държава в икономиката, насочена към максимално запазване обаче гъвкавостта на пазарната икономика, без това да влияе върху изкривяването на пазара.
В отговор на тези предизвикателства бяха оформени три основни пакети, така наречените пакети икономическа активност, пазарна гъвкавост и гъвкавост на социалните мрежи.
Не знам дали да влизам в подробности. Всички фискални елементи ние сме ги пречупили през тези буфери, които да отговорят на евентуално на тези предизвикателства. От една страна, умерената фискална политика дава една такава надеждност и можем да отговорим да реагираме на такива негативни тенденции, които биха се появили в резултат на кризата през следващата година.
Много важно, споменахме, запазване и увеличаване на размера на инвестициите. Правителството е заложило редица мерки в подкрепа на инвестиционната активност. Поддържаме минимално ниво на инвестициите на нива от 7%. В отговор, както ви казах, при настъпване на неблагоприятни тенденции и влошаване на параметрите на консолидираната фискална програма е заложен буфер, при което на правителството ще бъде дадена възможност да ограничи размера на текущите разходи по всички съставни бюджети на републиканския бюджет в размер на 7% от тези разходи, от нелихвените разходи. Като съществено това няма да се отрази в частта на капиталовите разходи.
Предприемат се и редица мерки не само мерки чрез бюджета, мерки за съхраняване на банковата стабилност, запазването на паричния, на валутния режим. Той е един фактор за стабилност, за засилване на координацията на министерство на финансите и БНБ по отношение на допълнителни мерки за гарантиране на ликвидността и е в синхрон с въведеното европейско законодателство по отношение гарантиране на влоговете.
По отношение на капиталовите разходите за 2009 г., сме предвидили сериозен ръст на капиталовите разходи над 5 млрд.100 млн. лв. Това е ръст близо 900 млн. лв. спрямо фискалната програма за 2008 г., над 1 млрд. лв. инвестиционна програма. Нововъведението, което беше вкарано през 2008 г. със Закона за държавния бюджет, така нареченият фискален буфер - буфер за фискална устойчивост, резерв за фискална устойчивост за следващата година е предвидено също да бъде в подкрепа на тези рискове. Предвидено е в рамките на резерва за непредвидени и неотложни разходи такъв инвестиционен буфер за капиталови разходи в размер на над 700 млн. лв., който от около 1 % от брутния вътрешен продукт.
Друга мярка това е чрез инструментите на бившата Насърчителна банка. Предвиждат се два инструмента, чрез които да са в подкрепа на развитие на малкия и средния бизнес и, разбира се, увеличаване на капитала на Фонда “ФЛАГ”, който е в подкрепа на общините, в реализиране на общинските инвестиционни проекти, които работят в подкрепа на по-доброто усвояване на европейските средства. Общо взето това мога да кажа като мерки и буфери, които за заложени в бюджета в подкрепа на стабилността. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Моля за извинение, ако не е съвсем компетентен въпроса, точно за това го поставям. Независимите колегиални държавни органи - Комисии, които са извън изпълнителната власт в буквалния смисъл на думата, кой им предлага проектобюджетите и има ли анализ от Министерство на финансите дали съответстват на техните потребности? Мога да посоча Комисия за защита от дискриминация, Комисията за досиетата...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: ... Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, КРС.
ТОДОР БАТИЛОВ: Те вече десетки станаха. Искам да знам кой предлага бюджета - това е идеята на въпроса. И дали вие, като компетентна държавна финансова институция, имате становище, те аргументират ли се пред някого или просто предлагат цифри?
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Не знам дали ще бъдем изчерпателни. Ние сме представители на дирекция “Бюджет” и доколкото отговаряме и ръководим реализирането на бюджетната процедура и целия бюджетен процес, принципът е, че всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити участват на съответните етапи от подготовката на бюджетната процедура и ако образно казано разделим бюджетния процес на две – средно-срочно планиране и подготовка на средно-срочни бюджетни рамки на всички първостепенни разпоредители, в това число и на независимите регулаторни и други органи, бих казал, че няма разделяне по отношение планирането на бюджетите. Бюджетната процедура е еднаква за всички първостепенни разпоредители. По отношение на планирането, указанията, формите, макетите, са еднакви за всички, както се спазват нормите по Закона за устройство на държавния бюджет.
По отношение на малката конюнктурна разлика, бих се изразил по отношение на нашата компетентност, към момента имаме разделяне чисто методологически при подготовката на бюджетите, че всички органи на изпълнителната власт, имам предвид Министерският съвет, всички министерства и държавни агенции и първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и Народното събрание, председателят на Народното събрание като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, разработват своите кредити в програмен формат - онова нещо, за което вие сте чували и предполагам, че дава една много по-голяма прозрачност, дава една надеждност, за това как се изразходват средствата от съответните органи.
По отношение на независимите органи, ако мога така да ги класифицирам, при тях все още не се прилага този подход на бюджетиране и той все още предстои, при една по-широка дискусия, да се премине към всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, ако изключим, разбира се общините, да разработват своите бюджети по един много по-прозрачен, по–надежден и даващ много по-добра представа и на вас, народните представители, когато разглеждате техните бюджети, и съответно при гласуването им в рамките на Закона за държавния бюджет.
Всеки първостепенен разпоредител на нормативната база – на Закона за устройството на държавния бюджет и на специалните закони, които имат в съответната област, разработват своите бюджетни прогнози и проектобюджети. Те подлежат на съгласуване, както е по-процедурата по Закона за бюджета. Така че те подготвят своите бюджети. В рамките на съгласувателните процедури, които се провеждат в Министерството на финансите, се уточняват параметрите на техните бюджети, които намират израз и в законопроекта на държавния бюджет.
Що се отнася до анализа на потребностите по съответните бюджети, то за съжаление, нямаме колеги от нашата дирекции “Държавни разходи”, в която имаме ресори по съответните бюджети по първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Разбира се, такава информация можем да получи и съответно и вие, уважаемите народни представители, от направените одити на изпълнението от Сметната палата по отношение на бюджетите на съответните комисии или други органи, първостепенни разпоредители с техния бюджет.
В рамките на бюджетната процедура ние имаме и сме предоставили съгласувателни таблици по отношение проектите на бюджетите на съответните органи и съответно техните становища по пакета документи от законопроекта за държавния бюджет. Ние спазваме широката практика при съгласуване на законопроекта за държавния бюджет с всички първостепенни разпоредители, а не само ограничавайки се в някои от разпоредбите на чл. 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет и ние съгласуваме не само с членовете на правителството, а с всички първостепенни разпоредители. Това вече е една такава практика, която се наложи през последните години с всички първостепенни разпоредители, изключвам и общините и с техния представителен орган Националното сдружение на общините в Република България. Дано да съм бил изчерпателен. Благодаря.
РОСИЦА ПАВЛОВА: Разрешете само да допълня колегата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте.
РОСИЦА ПАВЛОВА: Понеже искате в подробности как се разработват бюджетите на тези независими органи като комисиите, искам да ви кажа, че Министерският съвет прие средно-срочна фискална рамка за трите години 2009–2011 г., като с приемането на тази средно-срочна фискална рамка се приеха и основни допускания за разработването й. Към Бюджет 2009 г. също има основни допускания, които се използват при разработването на бюджетите, включително при разработването на бюджетите от комисиите, след което има съгласувателна процедура, както каза господин Миков и диалози в Министерството на финансите за доуточняване на бюджетните параметри на всеки един бюджет.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Моят въпрос към нашите гости е за един коментар. Той се отнася за бюджета за 2008 г., но е свързан в политиката с 2009 г. в следния аспект. По мое мнение, че оценяваме онова, което се предвижда в бюджета с оглед са се преодолеят ефектите от световната финансова криза, ако можем така да я наречем така. Ясно е, че поради по-слабо развитата финансова система, отражението не е толкова голямо.
Но на мен ми се струва, че в нашата икономика и в нашето икономическо развитие ние сме провокирани по причина, че нашият ръст се дължи основно на строителството и на търговията. Нещата, които се случиха в отношенията на Европейския съюз - задържането на средствата в пътната агенция, задържането на плащанията от нашия бюджет в тази агенция, в това число и по мое мнение, от късното вземане на решение от Народното събрание, за разпределение на излишъка, създават условия за застой в строителството и това да даде отражение във всички отрасли на икономиката и на нашия живот.
Има един резерв в Министерския съвет, с който разполага Министерския съвет и който се формира от това да даде направление на излишъците в Министерство на финансите по събирането на бюджета.
Оценявам, че ние забавихме предоставянето на средствата на пътния фонд, интересува ме предвижда ли се да бъдат стимулирани общините или капиталовите разходи и по други министерства? Вече е ноември месец, изтича годината, а изтичат и нормалните условия за работа в строителството. Да се вдъхне малко живот, малко работа в строителния бранш чрез предоставяне на общините и на другите министерства, които имат нужда и които работят конкретно с капиталови разходи. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Ако не можете да отговорите, въпросът не касае Бюджет 2009 г. В момента затрудняваме Министерството на финансите особено от гледна точка на това, че въпросът е такъв, че нивото, на което трябва да се отговори е малко по-политическо.
Ако все пак, ако желаете нещо да кажете, имате думата.
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Темата е Бюджет 2009. Аз бих добавил, че по отношение на това, което се случва в 2008 г., инициативата тръгна от Министерството на финансите по отношение измененията, които бяха направени преди няколко години в Закона за устройството на държавния бюджет, а именно по отношение на измененията, които настъпиха по отношение на чл. 35 по отношение на по-прозрачното разходване на средствата от така наречения излишък или ние, хората-финансисти, както се изразяваме, разпределението на част от превишаването на приходите над разходите по консолидираната фискална програма.
Така че в рамките на тази година в рамките на изпълнението на Бюджет 2008 г., бяха направени съответните анализи, и то на един по-ранен етап, и бяха внесени в Народното събрание за разглеждане и одобряване на такава допълнителна програма, която в голяма степен беше на това за повишаване, насочване на по-голяма част от средствата в така наречения инвестиционен пакет още в рамките на 2008 г.
Тъй като ние сме хора плановици ние е трудно да отговорим какво би се случило в рамките на 2008 г., до края на текущата година - как биха се реализирали или, ако въпросът е - нормално ли ще бъде усвоени тези допълнителни средства в рамките на 2008 г. и как те ще бъдат пренесени в 2009 г.
Правителството трябва много внимателно да преценява. Вие казахте господин председател, че това е политически въпрос. Много внимателно трябва да бъде преценено така нареченият излишък, който ние се опитваме да го изкараме от този термин - това не са излишни пари, а е едно временно текущо състояние. Знаете, че бюджетът приключва на 31 декември и тогава думата “излишък” би била най-вярна, ако имаме някакво число, което е остатъчна величина - разлика между приходите и разходите.
Така че е въпрос на много внимателен анализ и на преглед на текущото изпълнение на бюджета - как се движат двата параметъра “разходи и приходи” по консолидираната фискална програма и някаква допълнителна реакция на правителството по отношение на разпределяне на някаква величина от този марж между приходите и разходите.
Що се отнася от общата фискална цел по положително бюджетно салдо за 2009 г. - 3% превишаване при положително бюджетно салдо или излишък, заложена е възможност на правителството да реагира и тази фискална цел да бъде намалена с 1% от брутния вътрешен продукт или иначе казано като възможност се запазва такава възможност да се реагира с по-големи разходи или свиване на разходите в резултат на евентуално неизпълнение на приходната част на бюджета.
Що се отнася до допълнителните средства, то те биха били възможни само с цел инвестиции. Достатъчно голям пакет е заложен и за 2009 г. за инвестиции - изграждане на паркове, насърчаване на малки и средни предприятия, използване ресурсите на Фонд “Научни изследвания” и на Иновационния фонд, като, разбира се, там се разглеждат допълнителни механизми за една по-добра координация при използването на тези средства, въобще всички стимули, които биха дали най-малкото възможност за обезпечаване на инвестиционния климат в България. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Във връзка с това имам един въпрос за Бюджет 2009 г. Максималното ниво на разходите, които се преразпределят през бюджет,а е заложено на 40%. Тези 3% поддържане на положително салдо по консолидираната фискална рамка в тези 40% ли са или извън тях?
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Тези 3% са разлика от по-високото ниво на приходите, което е от 43.%
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Четиридесет процент са планираните разходи. Ако има излишък 3: от брутния вътрешен продукт и ние също го разходваме, преизпълнението става 43%. Това беше въпросът, за да стане ясно и на другите.
РОСИЦА ПАВЛОВА: Излишъкът, тоест 3%, представлява разлика между приходите и разходите. За да стане по-ясно на уважаемите народни представители, ще кажа, че приходите са планирани на около 43% от брутния вътрешен продукт, разходите 40%, така че се формира разлика от 3%, което е превишение на приходите над разходи.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Тоест, ако ние имаме изразходване в края на 2009 г., отчетът за преразпределение ще бъде 43%
РОСИЦА ПАВЛОВА: То е над тези 3%. А в тези 43%, само за пояснение не влизат вноската за Европейския съюз, която е около 931 млн. лв., тоест 1,3% от брутния вътрешен продукт представлява. Разходите заедно с вноската за Европейския съюз е 41,3% от брутния вътрешен продукт.
ПРЕДС.ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам да кажа няколко думи. След добрата презентация тук на представителите на Министерството на финансите и като имам предвид, че нашата комисия не е от типа на другите специализирани комисии, си мисля, че дискусията няма да бъде така тежка. Това, първо. И, второ, ние вчера в Комисията по труда и социалната комисия вече имахме възможност да се занимаем с проектобюджета на България за 2009 г., и в частност за Министерството на труда и социалната политика. Ние тук сме облекчени и мисля, че дискусията тук ще протече по-конструктивно.
Искам да кажа няколко неща. Първото нещо, което искам да кажа, е, че на мен ми харесва, че при подготовката на проектобюджета на България за 2009 г., е направен по-различен подход и този бюджет личи, че е по-различен от всички други бюджети, които Министерството на финансите е подготвяло. Оттам идва спорът за името на този бюджет. Едни казват, че той е буферен, други казват, че бюджет за всеки, а други, че е по-социален и т.н.
Но аз си мисля, че едно от достойнствата на този Бюджет 2009 г., е именно, че подходът и заложените цели, тенденции и мерки са именно като буферен бюджет.
Също така имах възможност да контактувам с министъра на финансите господин Орешарски. Мен ме удовлетворява и това като представител на лява политическа сила, че този бюджет може да се наложи да се променя евентуално и в следващата година, когато стане по-ясна картината в каква степен има опасност да бъде засегната България от световната финансова икономическа криза.
Едни го наричат “песимистичен”, други го наричат “оптимистичен” бюджет, но за мен си остава, че това е оптималния бюджет. Тук искам само да посоча, както беше подчертано, че за мен е важно един ръст от 4,7% в икономиката, една инфлация от около 6,7% до 7% и така наречения излишък –от това, което чух, мен ме удовлетворява, или положителното салдо 3%. А още повече, ако това е сериозен ангажимент според условията, този излишък да бъде намален до 2% от брутния продукт.
Тук бих добавил, че в бюджета също така се заделят около 140 млн.лв. във Фонд “Гарантиране на вземанията”, което прие една евентуална криза или завишаване на безработицата - засега не е застрашена българската икономика, това са едни гаранции, че по-лесно или по-леко обществото всеки един от нас или обществото би понесъл ударите на една евентуална криза.
Искам тук да заявя, че в тези условия на криза този бюджет е социален. Тук колегите от министерството пропуснаха да кажат, но аз ще ги допълня, че за Министерството на труда и социалната политика се отделят 32,3% за социални дейности в целия пакет, което представлява ръст с 0,4% спрямо 2008 г.., така че наред с всички други предпазни мерки, които се набелязват, тук е предприета една мярка, която няма да доведе до някакви социални сътресения в сферата на образованието, на социалните дейности, на социалните услуги, пазара на труда и т.н.
Искам само да добавя едно пояснение, господин председател, към Вашия въпрос. Интересно е, че вчера и господин Колчаков го зададе същия въпрос за преразпределението на 40% от бюджета. Там имаше доста сериозен спор, в което аз съм убеден, че наистина държавното регулиране не трябва да спада надолу, а трябва да върви дори и малко нагоре, въпреки че 4% вноска на Европейския съюз, ако има едно преизпълнение на брутния вътрешен продукт, тогава естествено този харч не е 40%, а пада надолу и става 37%. И евентуално с преизпълнение с т.н. излишък или както аз обичам да казвам, преизпълнението, тогава се връщаме в рамките на 40%.
Всъщност могат да се отправят много критики към бюджет 2009 г., или пък да бъдем недоволни от много неща, които според мен, са по-незначителни. Но аз си мисля, че това е бюджета на възможното, първо. Това е верният ход, защото подготвяйки няколко години и на много места либерални модели на икономика и бюджетиране, се показа, че либерализмът в икономиката води до кризи и това няма как да се оспори. Мисля си, че тук идеални примери са Унгария и Румъния. При едно социално или пък, още повече, социалистическо правителство в Унгария, които допуснаха грешки в техните бюджети за 2008 г.
Така че моят извод е, и с това завършвам, че е време малко по-малко да започваме да вкарваме философията на Кейнс за държавното регулиране в бюджетирането, което всъщност започва да го прави и самата Америка. А има и още други неща, които можем да кажем и за теорията на Маркс, за която в бъдеще ще видим дали сме прави или не.
Аз лично, а мисля, че и моите колеги ще подкрепим проекта за Бюджет за 2009 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Аз реших да се въздържам от много критики към бюджета, защото съм председател на Комисията и мисля, че ще си запазя правото си да го направя това като народен представител в залата, а тук просто ще си свършим работата на Комисията.
Искам все пак да кажа, че затова по света има леви и десни партии и един от критериите е процентът на преразпределение. За сведения ще ви кажа, че в САЩ процентът на преразпределение е около 35%, а в Япония е 30%. Говорим за развити държави, а когато една държава, като нашата, не е развита, да отнеме повече от хората, които произвеждат парите, грубо казано, означава да пречиш на развитието на икономиката.
Съгласен съм да има държавно регулиране, винаги има. Но държавата трябва да си защити функциите, които извършва и ефективността на разходите, които прави.
РОСИЦА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, искам да направя една корекция във връзка с Вашия въпрос за формирането на 3-процентния, така наречен вече, излишък.
Едно уточнение, просто съм сбъркала, когато дадох обяснение, че процентът на приходите към брутния вътрешен продукт е 43% към 40%. Всъщност приходите са 44,3% от брутния вътрешен продукт заедно с европейските пари или са в общ размер, както в моето представяне вече казах, 32 млрд. 523,2 млн. лв. срещу 41,3% на разходите, включително 1,3% за Европейския съюз. Това е корекция на процента за приходите. Благодаря.
ПРЕДС.ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Ще бъде кратък от гледна точка на това, господин председател, че ще направя изказването не принципно. Но аз смятам, че точно нашата Комисия - тази, в която сме, най-добре отразява теоретично мнението на населението, на хората, на народа, което е суверен. Всички останали комисии, с изключение на още една, са специализирани, отраслови комисии. Затова ние можем да си позволим тук, в тази Комисия, защото ние изслушваме хора, ние знаем къде хората наистина ги боли.
Ще вид дам един пример. Когато инвалидите идваха при нас - и идваха на няколко пъти в нашата Комисия, наричам ги инвалиди, иначе са хора с увреждане, задават един въпрос - защо техните средства не за помагане, а за съществуване, колички и всичко останало, са с ДДС? Защо туризмът е 3 пъти по-малко? Това ние не можем да им отговорим.
Аз се отнасям с голямо уважение, това не е декларация - кратичко ви го казвам към вас - хората, на които всички тегоби на нас политиците, ги стоварваме върху вас, специалистите от Министерството на финансите, особено хората които работят бюджета. Затова считам, че в това, което сте правили и което сте готвили като проектобюджет, а ние ще го оформим като закон, има, според моите скромни познания по бюджетно право като юрист разбирам, че има много достойнства.
И аз не мога да си кривя душата, зададох един много специфичен въпрос. Вие носите цялата отговорност, когато готвите държавния бюджет като изпълнителна власт. Но бюджетът си е бюджет - изпълнителната власт не може да носи цялата отговорност, при условие че тя няма функциите, няма правомощията.
Давам ви два примера. В конституционната комисия беше много остра битката - може да видите протоколите, че само неколцина човека, включително чест прави и на вашия министър, бяхме против Народното събрание да има свой собствен бюджет. В момента, в който Народното събрание има свой собствен бюджет, той формално напуска държавните органи и се смята, че е извън държавата. И тъй като в държавата се нароиха, не само от публично правно, а от чисто фискална гледна точка, независими държавни органи със свои бюджети затова ви питах, а кой ги прави и кой ги защитава. Тази дума “съгласуване”, защото аз знам как един кмет, а тук колегите знаят още повече, как кметовете сега с каква стръв си защитават всяка стотинка пред вас. И ще бъдат прави и вие ще бъдете прави. А тук има храненици на държавата. И аз мога да го докажа, защо, няма да се впускам, които само като ги погледнеш нищо да не разбираш от бюджет и от държавна дейност, просто ти става омерзително обидно.
Чест прави на президента, аз бях много тежък критикар трите години, че неговия бюджет растеше, че рязко е намалена издръжката. Чест прави на моя главен опонент, който го критикувам дълги години и го смятам за бюджетен, много тежък разхитител - това е Конституционният съд, миналата година му изчислих и в залата, когато говорихме, как тежи на бюджета без да работи - тук са останали и те са намалени.
Тук са останали неколцина от този тип консуматори, които един ден те ще изчезнат от държавните органи, защото са абсолютно излишни, дублират държавни дейности, и то повече от 130-годишни, които засега тежат на бюджета. И виждам, че никой тях не ги контролира и никой не им иска сметка защо.
Ще започна с две комисии и с една служба. Едната от службите е много авторитетна, там работят блестящи хора - Национална служба за охрана, 42% се увеличават нейните разходи. Въпросът не е към вас, реторичен е въпросът, при условие че тази могъща държавна служба, консуматор на средства, работи без закон. Гледам, че тук пише „рибарска политика”, малко смешно звучи, но има. Тя работи без закон, тя работи с постановление на Министерския съвет - харчи безумни средства, никому ненужни. Ще ви дам един пример. Аз тук не искам да упреквам личност. Охраняват се персонално длъжностни лица с огромни разходи - пътуват коли в чужбина, огромни разходи, при условие че аналогичните им колеги към Европейския парламент нямат тези разходи. Ето това е. И затова тази служба с този бюджет, без закон, с постановление, без обосновка и в свръхсекретност къде харчи парите, аз не искам НСО да ми кажат къде ги водят и кой ги охранява, а аз искам да ми кажат колко лева струвам аз на държавата, ако тя ме охранява и пред кого се отчитам.
Забележете две комисии. Едната - стара, която аз критикувам много години, откакто тя съществува. Другата е нова, към която правя декларация, че имам интерес, водя дело.
Комисията за защита от дискриминация. От 2 млн. 600 хил.лв. с 21% й се увеличава бюджета, при условие че тя дублира с правозащитната съдебната система. Тя работи по правила на съд, а не е съд. Тя работи с рекламна дейност като търговска фирма. Вижте съдържанието на дейността й. Ние в Народното събрание приемаме отчет. Но тези отчети са формални. И на всичкото отгоре с 21% ще увеличим разходите на тази комисия, от която исторически и юридически е доказано, че тя е абсолютно безполезна. Не се оправдавам. Тя е изградена, когато не сме били в Европейския съюз и била нужна, че имало Закон за защита от дискриминация.
Втората комисия е още по-специална. Може би вие не сте компетентни, защото не можете да влезете в тази комисия, но аз водя дело и влязох. Поисках протоколите й. Прословутата комисия е с 13 букви абревиатура, която е галеното дете на държавата в момента. Един от нейните представители публично - те много обичат да се явяват по телевизия, и заяви, че който се опита да критикува тази комисия, е свършено с неговото политическо бъдеще. Аз нямам бъдеще и не ме интересува. Забележете, отделени са от бюджета 12 млн. 68 хил. лв., от които капиталови разходи – 9 млн. лв. Отгърнете Държавен вестник и ще видите, че там комисията си е публикувала щат - тя е държава в държавата. Когато им е интересно, стават съд, а когато не им е интересно, стават пропаганден орган. Там са си определили 105 души щат, без нещатните. Комисията по разкриване ..., с 13 букви, единствена е с 13 букви. Не мога да я произнеса - с досиетата ще я кажа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: ...за бивши сътрудници.
ТОДОР БАТИЛОВ: ...на Държавна сигурност.
Финансово никой не й е правил ревизия, мога да ви гарантирам и да го заявя тук. Стенограмите на комисията протичат така: МВР им дава списъци, те се събират 9-мата, пълно единодушие и за два часа обръщат неколкостотин души. Тя е аналогична на комисиите от 1917-а и 1918-а година в Съветска Русия и от 1944-45 година на Народния съд. Само че има едно предимство, че едно време ония са ги викали за показност. Комисия, която е антиконституционна, както и част от закона. Но никой финансово не я контролира. Аз мога да го докажа. И няма да взема отношение утре, защото съм заинтересован. Но там например тънат в лукс. Там на една от дамите в комисията е платено 500 лева на архитект да й направи проект на кабинета. И ние грешните български милиончета, а ние – диабетиците, на нашата асоциация са отпуснати 200 000 лева. В същото време тя има капиталови разходи 50% - почти от капиталовите разходи, на цялото МВР и 75% от най-важната ни служба, разузнавателна служба. И никой не й казва нищо. Сега ще й дадем парите, защото който дръзне да каже, той става антиполитически.
РЕПЛИКА: И вадят досие.
ТОДОР БАТИЛОВ: Няма такова нещо - тя не вади досиета, тя чете списъци, които й се дават. Приключих.
Молбата ми е следната. Ако аз сега гласувам против, не се ръководя от никакви съображения. Ще гласувам затова, че на НСО е с 40%, на тази комисия и излишните, двете - с 20-30%, излишните пари, защото за българското Министерство на културата и въобще на цялата култура бюджетът е някъде от нула и колко беше от брутния национален продукт. Ще гласувам против, защото много от министерствата или от хората, които могат да формират политически лостове за даване на повече пари, са успели повече от другите, които не могат. С това приключвам и се надявам, че вие няма да го приемете като пропаганден политически акт, а прагматично изказване с прагматични предложения.
Затова, господин председател, аз ще гласувам против.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Батилов.
Няма нужда какво да се отговори по този въпрос.
Ако няма други колеги, които желаят да се изкажат, да минем към гласуване.
Който е за приемане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували общо 11 народни представители: за – 8, против – 3, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това работата на комисията приключи.
Благодаря за участието. Закривам заседанието.

(Закрито в 15.30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър ЙОРДАНОВ

Стенограф:
Катя БЕШЕВА