---

П Р О Т О К О Л

№ 40


На 26 март 2009 г., /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 242 на пл. “Княз Ал. Батенберг” 1 се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане и обсъждане на сигнал № 2593 от Управителния съвет на Националната асоциация на млекопроизводителите в Република България, относно проблеми в млечния сектор.


Заседанието бе открито в 16.15 часа и ръководено от господин Димитър Йорданов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.


* * *
/ Начало 15.00 часа/

ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Добре дошли на всички!
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Разглеждане и обсъждане на сигнал № 2593 от Управителния съвет на Националната асоциация на млекопроизводителите в Република България, относно проблеми в млечния сектор.

Имате ли колеги предложения по дневния ред? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.

Преди да минем по същество по точката от дневния ред ще ви съобщя гостите и хората, които ще участват в работата на Комисията.

Представители на Министерство на земеделието и храните

Г-жа Ализан Яхова – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция
Г-н Ангел Кенаров – зам. изпълнителен директор Държавен фонд “Земеделие”
Г-н Йордан Войнов – генерален директор на Национална ветеринарномедицинска служба
Г-н Цвятко Георгиев – директор на Дирекция “Растениевъдство и животновъдство” към Министерство на земеделието и храните
Г-н Любомир Кулински – директор на ДВСК, Национална ветеринарномедицинска служба
Г-н Георги Недялков – началник отдел “Мляко”, Дирекция “Растениевъдство и животновъдство”, МЗХ
Г-жа Диана Трифонова – държавен експерт в Дирекция “Развитие на селските райони”, МЗХ
Г-н Свилен Костов – началник отдел “Директни плащания на площ”, ДФЗ-РА
Г-жа Цветанка Войнова – държавен експерт в Дирекция “Безопасност и контрол на храните”, МЗХ
Г-жа Димитрина Новакова – главен експерт в Дирекция “Здравеопазване на животните” Национална ветеринарномедицинска служба

Представители от Комисията по земеделие и гори към 40-то Народно събрание, наши колеги също ще участват в работата на Комисията.
Г-жа Минка Русева – народен представител и член на Комисията по земеделие и гори
Г-н Пенко Атанасов

Представителите на подателите на сигнала са тук.

Г-н Адриан Цаконски – председател на Управителния съвет на Националната асоциация на млекопроизводителите в Република България
Г-н Атанас Къцов – председател на Контролния съвет на Националната асоциация на млекопроизводителите в Република България
Г-н Бойко Стоянов – член на Управителния съвет на Националната асоциация на млекопроизводителите в Република България

Всички членове на Комисията разполагат със самия сигнал. Няма да го докладваме предварително, за да не губим време.
Предлагам по-кратко и стегнато да бъдат изложенията и ако няма нещо, което да се допълва да не се взима думата втори път от една и съща институция и да се повтарят неща, за да имаме някаква експедитивност на работата.
В началото ще дам думата първо на вносителите на сигнала, след това на Министерството и на други служби, които искат да вземат отношение по въпроса, за да започнем дебата и съответно народните представители след това да изкажат мнение и да вземем решение.
Господин председателю заповядайте. Имате думата да изложите накратко това, което сте ни записали.

И З К А З В А Н И Я

АДРИАН ЦАКОНСКИ: Няма политика в земеделието. Нищо не се случва. Втора година вече сме по улиците. И затова пуснахме до вас тази жалба. Също така вчера в разговор в Народното събрание пред господин Корнезов също внесохме нашите искания за дебатиране, за да започнат да се случват нещата, защото сектора е вече в окаяно състояние. И всеки ден ферми фалират и банки започват вече да изземват имуществото на фермерите. Картелни споразумения, ниски цени, никакви субсидии. Няма как да издържим на европейския пазар без да се решат тези проблеми, които сме ги изложили пред вас и пред господата народни представители. В общи линии е това. За нас ще бъде удоволствие да започнат да се решават тези проблеми.
ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Все пак най-важното от вашия сигнал като опорни точки не е лошо да го кажете, за да имаме конкретни теми за обсъждане.
АТАНАС КЪЦОВ: Аз исках да попитам кой управляващ ще застане пред фермерите втора и трета група. Тук са писани категории. Да каже каква е тяхната съдба, ако не изпълнят критериите. Откъде да намерят финансови средства, като банките не отпускат средства за местното животновъдство като рисков отрасъл. Какво ще стане с фермите в населените места. Вие знаете, че Наредба 44 не позволява да има ферми в населено место. А в Родопите знаете за какво говорим. В Родопите са крави една, де, три. Там е поминъка на хората. Какво става след това. В края на 2009 г. изтича така наречения срок, когато ние трябва да приведем нашето млечно животновъдство, млечно говедовъдство в тези европейски критерии. Тук става въпрос също и за фермите първа категория, които бяха финансирани. Няма обаче стратегия за развитие на земеделието в момента. И много наши колеги, които взеха кредити, за да си подобрят първа категория и да достигнат тези европейски категории. В момента те фалират. Защо фалират? Защото не могат да си погасяват кредитите. И какво се получава в момента и тях губим.
Същността на проблема е много дълбок и вие го знаете, той не е от сега. Той е от цели 20 години. Сега обаче ескалира. Ескалира защото 2010 година от 1 януари всички тези ферми ще трябва да бъдат ликвидирани по тези критерии. Какво правим по-нататък. Тук днес поставяме този въпрос и искаме точен, ясен, конкретен отговор. Вчера които бяха на протеста и цял ден протестираха какво ще им кажем. Какво правят те? С какво ще започнат като ликвидираме тези две, три, четири крави. Говоря за селските райони, говоря и за другите, които взеха кредитен ресурс от банките и в момента изнемогват. Те фалират. Те не трябва да продават животните.
ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Друг от Асоциацията за изказване? Няма. Нека чуем министерството.
ЙОРДАН ВОЙНОВ: Аз трябва да взема отношение, защото става въпрос за ферми. Госпожица Яхова сигурно и тя ще се включи на по-късен етап. Аз благодаря на господин Къцев за въпроса. Става въпрос за пари.
Уважаеми колеги, аз искам да поясня по въпроса, който беше поставен от господин Къцев, че наистина ние искайки преходен период в България, който ни беше даден до края на тази година, ние трябваше да разработим екшън план как ще стане, за да отговорим за качеството на млякото, съгласно регламент 853. И ние го представихме в европейската комисия като разделихме наистина фермите на три групи, първа, втора и трета.
Първа група, това са фермите, които отговарят на сграден фонд и оборудване и предават качествено мляко. Те за съжаление на този етап са много малко на фона на всичките животни в Република България, много малък процент. Има около 2000 ферми с 80 000 животни.
Втора група ферми, това е която отговаря на сградов фонд и оборудване, но не отговаря по отношение качество на млякото.
И трета група ферми това е когато няма нито сградов фонд, нито има качествено мляко. И това са малките фамилни ферми. Като нашата идея беше, предлагайки го този екшън план пред европейската комисия от втора група да се качват към първа, от трета да отиват към втора, след това към първа. Така беше разработено. Но предвид на ситуацията в която сме, че няма наистина финанси и единствено финансираме по отношение на предприятията, докато фермите изостанаха, ние изпаднахме в тази ситуация, че няколко месеца преди изтичане на гратисния период ние сме в окаяно състояние. Това е точно така. Миналата седмица когато беше на посещение комисар Василио една от опорните точки за разговор с нея именно беше тази тема, която ние с министър Цветанов я представихме и съответно изразихме желание, че трябва да се помисли по този въпрос и съответно да се удължи срока по отношение качество на млякото за България. Това вече Румъния го е направила. Те проявиха пълно разбиране. С комисар Василио беше и зам. генералния директор на Главна дирекция Санко, госпожа Тестори Коджи. Те казаха: Проявяваме абсолютно разбиране, предвид на това, че нашия полупланински и планински характер, екстензивно животновъдство с по две, три животни, имам предвид Родопите и т.н. И те казаха, че до края на август трябва да представи обстоен доклад за състоянието в което се намираме, наистина реалното състояние. И също да представим пак такъв екшън план как ще излезем от тази ситуация. Като те имат готовността за нов период в рамките на 18 месеца. Има такава нагласа от европейската комисия. Но това подлежи и на гласуване в Комисията с класифицирано мнозинство трябва да се вземе това решение за България. Румъния е направила тези стъпки, защото горе долу те са на нашето положение И съответно ние също предприемаме мерки в тази посока.
Другото което е по отношение на прословутата Наредба 44, да така е. В нея е записано, че отстоянията които трябва да има от жилищни сгради, говорим за промишлените ферми, те са на по-големи разстояния, докато малките ферми и личните стопанства, те са в рамките на 50 метра, а може и 15 метра, зависи от фермата. И аз мисля, че това е напълно нормално, че в една селска къща от къща до къща винаги има 50 метра, защото съгласете, че ако няма такива правила не може в града да има животновъдство. Защото при мен пристигат жалби, че гражданин хикс на терасата в апартамента си разположил пет кошера и си гледа кошери за добив на мед. И съседите казват: Ние не може да излезем на терасата. Постоянно жалби, че в съседната къща в града се отглеждат 15 – 20 животни и съответно и Закона за устройство на територията не го позволяват и самите общини. Така че аз не виждам някакъв проблем в това отношение. На село винаги има 50 метра от къща до къща и могат да си гледат животните спокойно. Така че и на този въпрос отговорих.
Наредба 7, която е на Министерство на здравето е по-тежка. Там е с отстояния, с шум, светлина и т.н. Но това е вече друга наредба. Аз не я коментирам. Това е на Министерство на здравето.
ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Аз имам една молба. Тъй като в сигнала има конкретни искания на млекопроизводителите, по някакъв начин всички които взимат думата от Министерството и от другите служби, да бъдат така добри, точно по исканията да коментираме и да има отговори. Има доста други неща, които пише в техния сигнал, нека да преминем към тях.
АЛИЗАН ЯХОВА: Благодаря господин председател, уважаеми народни представители, по отношение на исканията, които са отправени от Асоциацията, първото искане е свързано с укоряване работата по адаптиране на идентификационната система към разплащателната агенция, като целта е през 2009 г. да бъдат изплатени суми на глава животно. Тъй като тук работата е поделена, една част от преговорите се водят от Министерство на земеделието. В този процес участва и НВМС, включително и Държавен фон “Земеделие”. Аз бих искала първо да дам думата на колежката от Министерството, която да ни запознае с искането, което е подготвило Министерство за нотифициране на тези национални доплащания. Какви схеми ще бъдат прилагани и какви са очакванията като обхват и подпомагане – едър и дребен рогат добитък.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители,
Тъй като имаше един по общ въпрос как е било националното подпомагане през годините от 2007 до тази година, в искането правилно е посочено, че България има възможност освен директни плащания, които знаете през 2007 г. започнахме с директни плащания в размер от 25 процента от подпомагането в старите държави членки, което постепенно нараства. През 2008 г. беше 30, през 2009 г. 35, следващата година ще бъде 40 и от там нататък ще нараства с по 10 процента. За да може да се компенсира все пак донякъде това по-малко подпомагане за българските земеделски производители, за България е разрешено да допълва директните плащания с национални доплащания в размер общо взето на 30 процента от подпомагането в старите държави членки. Тоест през 2007 г. стана възможно подпомагане в размер на 55 процента, 60 през 2008, 65 през 2009 г. и т.н. През 2007 г. България предостави национални доплащания в размер на 60 млн. евро приблизително, които бяха използвани средства, също договорено в рамките на преговорите 20 процента от средства за развитие на селските райони за годината.
През 2008 г. за национални доплащания от развитие на селските райони бяха използвани 65 млн. и отделно, знаете в края на годината Министерски съвет взе решение 60 млн. да бъдат предоставени за българските животновъди с цел тяхното подпомагане, с оглед на тежката ситуация в сектора. Те бяха разпределени през декември месец по две схеми за квота мляко и за овце майки. Доколкото знам всички средства са изплатени на земеделските производители още през декември.
РЕПЛИКА: Не са изплатени.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Госпожа Яхова ще обясни след това за изплащането на средствата. Как стоят нещата за 2009 г. Вероятно знаете, че в Закона за държавния бюджет са предвидени 211 млн. лв. за национални доплащания от които 150 млн. са за растениевъдите, да се разпределят на хектар и 60 млн. за животновъдство. И отделно има 167 млн. предвидени също в Закона за държавни бюджет, които ще бъдат предоставени за национални доплащания при изпълнение определени параметри в бюджета. Само да кажа, че общо 211 млн. плюс 167 млн. правят максималния размер на национални доплащания, които България има възможност да предостави за 2009 г. Да се надяваме, че въпреки кризата съответните параметри на бюджета ще бъдат изпълнени и ще могат да бъдат предоставени на земеделските производители тези средства. Как ще бъдат предоставени? Министерство на земеделието изготви искане до Европейската комисия за четири схеми за национални доплащания. Едната схема е по хекторно подпомагане. Другата схема е на глава говедо. Тя е необвързана с производството, което означава, че размера на подпомагането се определя към определена референтна дата. Не че ние много държим да е така, но проблема е, че в Европейския съюз тенденцията е към това да не се подпомага директно производството, за да не се стимулира и фермерите да се ориентират към производство, което се субсидира в най-голяма степен, а да се стимулират фермерите, да се подпомагат доходите им без да се насочват те предварително чрез субсидии към определен тип производство, а да могат пазарно да ориентират своето поведение на пазара, така да се каже.
Така че ние въпреки желанието си да прилагаме схема обвързана с производството, т.е. подпомага се толкова, колкото произвежда през съответната година фермера, нямаме тази възможност, просто европейското законодателство не я разрешава, затова ще бъде подпомагането на глава говедо за говедата, които притежават фермерите към референтна дата, спрели сме се на референтната дата 28 февруари. Затова Министерство на земеделието направи една кампания земеделските производители през февруари да регистрират животните си, за да може в базата данни на НВМС да бъде най-актуалната ситуация в момента в страната и в същност да се подпомагат наистина фермерите, които имат тези животни, отглеждат ги, правят разходи за тях и имат нужда от подпомагане.
Третата схема е за овце майки и кози майки и тя е в същност две разновидности, две схеми. Едната е тъй като европейското законодателство не разрешава и за овце майки и кози майки да се подпомага в зависимост от производството, така наречените обвързани с производството плащания. Те имат възможност половината пакет да бъде необвързан, половината необвързан. Тоест половината пари максимум, които може да дадем трябва да бъдат също към референтна дата. Тоест към 28 февруари и останалите пари ще бъдат разпределени въз основа на това колко животни фермера отглежда в момента във фермата. Тоест към подаването на заявленията, колкото овце майки и кози майки имате, колкото заявите, толкова ще бъдат подпомогнати. Това са четирите схеми. За овцете към 1 октомври. Уточнението е много вярно, защото след като веднъж сме нотифицирани схемата през миналата година за овце майки. Миналата година се прилагаше само за овце майки, тази година и за кози майки. Ние само веднъж сме приели за овце майки, Комисията не разрешава да променяме референтната дата. Това което обяснявах знам, че звучи леко объркващо, необвързано с производството. Но това означава, че фиксираш веднъж референтна дата. Виждаш животновъдите колко животни отглеждат към тази референтната, определяш им размера на плащането и от тук насетне в следващите години докато прилагаш тази схема не може да плащаш повече на животновъда. Знам че звучи много странно. Той ще продаде животните си и ще продължава да получава подпомагане. Това донякъде е вярно и за да го избегнем, ние сме сложили в проекта на искане до Комисията изискване фермера да запази 75 процента от животните. За да не се получи ситуацията при която фермера е продал животните, решил е, че няма да се занимава вече с животновъдство и да продължава да получава подпомагането. Това изискване за 75 процента запазване на животните е включено по всички схеми, които са свързани с животновъдството.
Това са схемите на които сме се спрели. Това е общо взето възможното в рамките на европейското законодателство, защото трябва да отбележа, че схемите за национални доплащания не можем да приложим такава каквато на нас ни харесва. Те трябва да отговарят на схемите предвидени в европейското законодателство, в европейските регламенти. Така че това са възможните схеми за животновъдство и затова сме базирали нашето искане въз основа на тях.
Благодаря.
АЛИЗАН ЯХОВА: Аз бих искала да допълня отговора с това, че през последните месеци от декември насам, от страна на Фонд “Земеделие” както и от НВМС са предприети съответните действия по изграждане на интегрираната система и към днешна дата вече е създадена възможност за зареждане на данните за животните от регистъра на НВМС и интегрирането им със заявленията, които земеделските стопани могат да подават в областните разплащателни агенции. Прието е и съответното законодателство по съответните наредби, които определят условията за подаване, както и условията за кандидатстване и кой може да кандидатства. Общо взето тези наредби съдържат тази информация, която колежката описа току що. Това е по отношение на първата точка. Ако НВМС има да добави нещо? До 28 февруари беше срока. Действително ние го обявихме, до който призовахме всички селски стопани действително да актуализират своя брой животни, за да бъде той актуален към момента на подаване на искането за нотификация. Ако не, аз мога да пристъпя към втора точка.
АДРИАН ЦАКОНСКИ: По първа точка искам да взема отношение, защото данните които се изнасят за пари, че са раздаден на фермерите трябва да бъдат конкретизирани, за животновъдството конкретно. Нас не ни интересуват и зърно производителите и вие ще вкарате тук и рибари и други. Интересува ни точно парите колко са раздадени. И парите които останаха от 60-те милиона, защото те бяха гласувани и отпуснати не са усвоени на сто процента и къде отиде остатъка от тези пари?
Също така един конкретен отговор, как можеш да бъде раздадена субсидия на глава на овца майка, а за кравите това не стана, а беше на млечна квота. Защото всички знаем, че млечните квоти са силно ограничени и са изрязани. И фермерите получиха съвсем минимални пари. Без идентификационна система, без нищо се даде на глава на овца, а на едрия рогат добитък се даде на млечна квота с което едните фермери се противопоставят на другите, защото са ощетени по този начин.
АЛИЗАН ЯХОВА: По отношение на въпроса за финансовия ресурс първо за тази година има постановление на Министерския съвет от 20 януари за разходване на средствата от резерва за непредвидени неотложни разходи, да не го изчитам цялото наименование. По силата на това постановление са одобрени 61 млн. лв. за изплащане на национални доплащания за животновъдството е отразено в план сметката на държавен фонд земеделие.
По отношение на искане № 3, в което пише, че обявяване на неизплатените помощи в края на 2008 г. и преразпределение на остатъка, в действителност с решение на Европейската комисия от 16 декември България получи разрешение да предоставя национални доплащания в сектора “Мляко и млечни продукти и овцевъдство”, като възможностите бяха две. Да се два на индивидуална млечна квота за кравето мляко и овце майки е броя за овцевъдството. Като за периода от 16 до 22 декември, фонд “Земеделие” изплати общо 42 млн. 551 000 лв. Помощта е получена от 13 335 земеделски стопани. Ако трябва да се направи някаква разбивка, от тези 42 млн. 25 млн. са предоставени на тези, които притежават индивидуална млечна квота към 31 март 2008 г. Това са общо 9120 земеделски стопани. 4215 овцевъди от страната са получили общо 16 млн. 841 647 лв.
Тук трябва да направя уточнението, че всички земеделски стопани, които до 28 ноември 2008 г. подадоха заявление за подпомагане и отговаряха към тази дата на условията за подпомагане са получили своите суми. Нотификацията на Европейската комисия е за около 55 млн. лв. В действителност с постановление на Министерския съвет от декември месец са осигурени 60 млн. лв. От тях ние имахме право по нотификация да платим 55 млн. лв., като от тях сме изплатили както казах 42 млн. Тоест всички, повтарям, земеделски стопани, които са подали в рамките на този срок, съгласно Наредба № 38 са получили своето подпомагане. И тъй като нотификацията на Европейската комисия дойде малко по-късно в края на годината, Министерството и респективно фонда направи съответната организация и ние дадохме възможност на земеделските стопани от втората половина на ноември месец да подават своите документи.
От тези 42 млн., които са изплатени до 60 млн., тъй като ние многократно в същност с тях сме обсъждали този въпрос, искам да кажа че тази корекция, която беше направена е направена в рамките на 2008 г., т.е. тези 60 млн., ние имахме възможност да ги използваме в рамките на финансовата 2008 г., като такова е и постановлението на Министерски съвет под № 308.
БОЙКО СТОЯНОВ: От Управителния съвет на Национална асоциация на млекопроизводителите. Не можах да разбера каква ще е процедурата след всеки изказващ ли ще задаваме конкретни въпроси или на групи. Но аз си подготвих няколко въпроса и ще започна от д-р Войнов. Като въпроса е свързан естествено с отговора на госпожа Яхова. Д-р Войнов, вие казвате, че фермите трябва по някакъв начин да отговарят на европейските изисквания и същевременно казвате, че ще има някакъв или по скоро очаквате някакво удължаване на преходния период. Нещо конкретно от Европа получено ли е или по скоро нещо конкретно искано ли е от тях. Защото в рамките на една година смятано от 1 януари 2010 г. също се съмняваме, че някои трудно ще може дори и да удвои сегашните 2000 ферми първа категория.
Респективно въпроса засяга също и преработването на прословутата Наредба 44, съгласно която в тази стая не може да вкараме едно животно, защото им купища ръбове и стърчащи предмети. В Наредбата се визира благоденствието на животните. Наредбата е пълна с, да не казвам безумия, но честно казано с твърде парадоксални неща. Тези парадоксални неща обаче, показват как трябва да изглежда една ферма. Това означава непрекъснати инвестиции с цел подобряване условието за отглеждане животните във фермата. От там вече прехвърляме въпроса си към госпожа Яхова. Всички тези неща, които като милиони стоят някъде разписани, по какъв начин те ще гарантират, че стопаните ще могат да получат тези средства. Ще има ли субсидирано кредитиране? Ще има ли гаранционен фонд, който да развърже малко или много смелостта на банките да кредитират. Ниско лихвени заеми ли ще бъдат, безлихвени заеми ли ще бъдат. Това са неща които ние искаме да ги знаем и да знаем в какви срокове съвсем реални, могат ли да бъдат случени.
От там насетне, бих искал да отправя въпроса си към Министерство на земеделието и храните. Казва се, че е подготвено искане за нотификация. Това искане вкарано ли е? Ако то е вкарано, каква е процедурата и кога да очакваме благословията на Европейския съюз. И в края на краищата трябваше ли да чакаме тази година да дойде, за да бъде вкарана въпросната нотификация. Ако тя се прави година за година, накрая февруари или март ли трябваше да бъде правена или ние трябваше да бъдем готови предварително? Нека да ги знаем тези срокове. Нека да знаем. Тогава излиза, че ние напразно излизаме по улиците. Това означава, че ние така или иначе изоставаме със сроковете.
По въпроса за остатъка от тези прословути 60 млн., които не бяха изплатени всичките, защо беше пребюджетирано тогава това число 60 млн. Очевидно е, че ако ветеринарната служба е разполагала с някакъв що годе приличен регистър е можело да бъде поискано от Европа 50 млн., не 60 млн. Ние по някакъв начин се излагаме пред европейците. Дайте ни пари и като ни ги дадат, не знаем какво да правим.
АЛИЗАН ЯХОВА: От 19 000 потенциални бинефициенти, които имат минимум 10 тона индивидуална квота и минимум 50 броя животни са кандидатствали 13 000. Това е инициатива на земеделския стопанин. Всички отговарящи на изискванията нямат задължения към данъчните служби. Те са получили подпомагане. И аз наистина до ден днешен нямам жалби заради изпуснати срокове. Тоест, те са си подали документите. Те са подпомогнати в рамките на миналата година.
БОЙКО СТОЯНОВ: Аз щях да доразвия въпроса си, че тези 16 млн., които са останали или 12 млн., колкото и да са, те не са получени от фермерите, защото системата е толкова бюрократизирана, че трябва наистина да имаш определен образователен ценз, за да може да си попълниш документите. И трябва да си зарежеш стадото, за да можеш да ходиш по всичките етажи на разплащателната агенция. Казвам ви го като човек, който ежедневно внася проекти и внася писма до вашите служители затова, че много от стъпките са силно бюрократизирани. А тази бюрократска система кой я измисли. Дали беше спусната от Брюксел или ние решихме да обслужим нашия чиновник, вместо да обслужим фермера, това вече е друг въпрос.
Тук отново отправям въпроси към вас госпожо Яхова и към Министерство на земеделието. Много е хубаво, че субсидията се ориентира по начин по който да се стимулира производството. Знаем, че терминологията е важно нещо за Европа и имаше една терминология, която използвахме при разработването. При изработването на агроекологичната мярка САПАРД 1-3 беше използван термина компесаторни плащания. Тези компесаторни плащания вече две години и половина отлежават. Кредитите силно се забавиха, разбира се, има обективни обстоятелства, които препятстваха този целия процес и въпреки всичко. Отново казвам, че системата на проверяване, на идентификация, на оценка на проектите е силно бюрократизирана. По този начин също е блокирана и програмата за развитие на селските райони. И като заговорих за тази програма за развитие на селските райони, става въпрос за нещо, което тепърва предстои да се случи. Изплащането на пари по агроекологичната мярка отново на тази програма за селските райони.
Напоследък се сблъскваме с това, че добросъвестни стопани, които са си направили регистрацията в НВМС, по скоро РВМС, тези стопани ще бъдат с до една втора наказани от количеството на животните си. Затова вие или предшественика ви трябва да отговорите. В момента в разплащателна агенция, наличието на животните, т.е. на заявените към 31 май миналата година животни се проверява по някакъв електронен регистър на ветеринарната служба, който съдържа всички животни до 2008 г. на дадения стопанин, но животните за 2008 г. ги няма. Казвам ви го, защото лично го видях това нещо. Може би не са виновни в разплащателна агенция, че разчитат на вашия електронен регистър. Но защо Разплащателна агенция не разчита на печатите и на подписите, на вашите служители, които всяка година добросъвестно попълват едни дълги списъци с номера и които всъщност са достоверните списъци по които се изплащат и каквото и да се предприеме с животните, те са достоверните списъци.
Това са моите въпроси към тези няколко точки, които са засега.
ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: След като отговорите на допълнителните въпроси, да започнем да чистим точка по точка исканията на подателите на сигнала, защото така може да продължим до утре. Смятам, че е по-хубаво да преминем към някакъв по-конструктивен разговор, който да доведе до някакви решения, а не само да се обвиняваме и да се държим емоционално, което няма да доведе до добър край на заседанието.
Д-р ЙОРДАН ВОЙНОВ: Аз на господин Стоянов мисля, че от самото начало отговорих на първия въпрос по отношение качеството на млякото. И това което го заявихме пред комисарката Василио, че ние имаме проблем в тази област и искаме удължаване на този преходен период. Това сме го заявили. Комисарката каза, че до края на август трябва да представя обобщен доклад с реалното състояние в сектора и съответно мерките, които ще предприемем за излизане от тази ситуация. Като нагласата която те имат в европейската комисия, която задължително трябва да мине през гласуване е, че да ни бъде даден период от 18 месеца. С това мисля, че отговорих на този въпрос.
Що се касае до Наредба 44, тя изцяло е хармонизирана с европейското законодателство и ние няма как да мърдаме от това нещо. Защото самия Европейски съюз е много чувствителен на тема хуманно отношение към животните.
Следващият председателстващ Европейския съюз, това ще е Швеция. При срещата с министър на земеделието той каза, че те искат да направят големи реформи в тази част, хуманно отношение към животните, като министър Цветанов каза, че абсолютно ще ги подкрепим в тази посока, дори и България пред комисар Василио заяви, че иска фронт офиса на европейската комисия по отношение хуманно отношение към животните да бъде изнесен в България в София. И това официално сме го заявили като предложение от наша страна.
По отношение на регистъра, аз не искам да се връщам в периодите назад, но искам да кажа, че наистина нашата система имаше много проблеми, защото тази система, тя е правена във времето преди 7 – 8 години и нейното предназначение е било съвсем различно от това, което сега искаме, тя да обслужва разплащателна агенция.
Направиха се много усилия, включително и с колегите от Разплащателна агенция да се изгради мост между двете системи. Тя да може да се напасва тази система в движение, за да може нашите фермери да получат съответните субсидии и мисля че ние през декември месец пак на базата на тази система. Пак казвам, тя не е съвършена, защото в момента върви паралелно изграждане на нова система, която е вече с всички прагове на защита и т.н., с повече бенифициенти, повече потребители да влизат вътре в нея. Ние направихме плащанията по отношение на овцете майки. Сега сме готови и на мускули, както се казва, да не провалим плащанията, които са за едрите преживни животни, както и козите.
Добре че се развива такава дискусия, за да си ги говорим нещата директно и ясно. Защото до момента преди да тръгнат тези плащания, тези субсидии, много малка част от фермерите спазваха Закона за ветеринарно медицинска дейност. В чл.132 е записано ясно Фермер в тридневен срок трябва да уведоми обслужващия го лекар, когато има движение на животно, дали новопостъпило или продадено. В седемдневен срок фермера трябва да уведоми за новородено животно или за смърт. Фермерът трябва да държи регистър със записани всички животни, марки описани на хартиен носител регистър във фермата. И трябва да го държи пет години. Никой абсолютно не го правеше. Аз като регионален директор съм имал случаи, когато съм маркирал животни с полиция и тръгвайки си на десетата минута фермера реже марките и ги хвърля. Казва, аз не искам да ми се маркират животните, защото вие ще ме обложите с данъци. Радвам се, че дойде този момента, за да може да седнем на масата и да си ги изясним тези неща. Фермерите да бъдат вече стриктни по изпълнение на закона, а ние също да си оправим нашите бакии.
АЛИЗАН ЯХОВА: В тази връзка с въпроса за ниско лихвените кредити и по какъв начин фонда може да подпомогне. Искам да направя уточнението, че както европейските пари, така и в условията на членство и средствата от нашия национален бюджет се ползват по определени правила. Тоест без разрешение на Европейската комисия ние не може да предоставяме бюджетни средства. В този смисъл още веднъж да информирам и земеделските стопани, че ние миналата година успяхме да приложим ниско лихвени кредити в рамките на минимални помощи така наречените диминимис. Освен това имаме и една действаща програма още една година, Програма животновъдство. Това е нотифицирана помощ, която е съществуваща. Тъй като ние сме я прилагали към датата на членство, Комисията по силата на договора за присъединяване ние е давала възможност при същите условия да я прилагаме през първите три години. Тоест до 31 декември тази година. На 6 процента годишна лихва са тези кредити при облекчени условия за кредитиране. Освен това имаме и три регионални програми Странджа Сакар, Родопи и Северозападна България, където там фермерите ползват облекчения – лихвени и капиталови. Поемане на лихвата от страна на фонд “Земеделие” и опростяване на част от кредита, която част варира между 15 и 20 процента. Тази програма е действаща. Ние имаме средства в план сметката като кредитен ресурс. И всички които желаят могат да кандидатстват.
Освен това от началото на годината имаме много интензивни разговори с търговските банки, включително доколкото имам инфомация мина на Министерски съвет предложение за поправка в Закна за подпомагне на земеделските производители, която поправка ще даде възможност с нашия кредитен ресурс да рефинансираме търговски банки за кредитиране на проекти, които са одобрени по програмата за развиите на селските райони. Тъй като закона не го позволява в този си вид, а само позволяваше по САПАРД, предложението е да се допълни и в определения член програмата за развитие на селските райони.
По отношение на неизплатените суми действително всички, които са кандидатствали са получили средствата си като национални доплащания. Освен това процедурата беше максимано опростена. Земеделските стопани подаваха заявление със съответните документи, които удостоверяват, че те имат достъп до това подпомагане и впредвид на това, че средствата са бюджетни трябваше да представят и документ, че нямат задължения към държавния и общинските бюджети. Това е по отношение на процедурата за изплащане на националните доплащания миналата година.
Ако трябва да продължа по втора точка, субсидиране на произведено по дадено качествено сурово мляко, започвайи от януари 2009 г. като субсидията не трябва да бъде по-малка от 200 лв. на тон за крава и 250 лв. за овче биволско сурово мляко. Искам да ви информирам, че с решение на Управителния съвет от 16 февруари се взе решение да стартира приема на документи. Това е също една съществуваща държавна помощ, която сме я прилагали преди членството и може да я прилягаме в този вид до края на тази година. Приемът е стартирал през втората половина на февруари месец и са приети документите за м. януари и м. февруари. До този момент са изплатени 1 млн. и 700 000 лв. Размерът на субсидията е при тези нормативи, при които миналата година 20 ст. на краве мляко и козе мляко и 25 ст. на биволско мляко.
В момента обаче другата част на субсидията не е изплатена в предвид на това, че в процеса на обработка на документите, ние констатираме значителни завишени количества като заявени литри за подпомагане. Като разбира се, ние правим административни проверки спрямо индивидуалната млечна квота, която е определена за фермера и спрямо количествата, които са подпомагани през предходния период. И в предвид на това, че месеците януари, февруари са края на квотната година, забавянето на изплащането на субсидиите се дължи на допълнителните проверки, които правим включително и ако е необходимо да получаваме информация от самите изкупвачи. И при изчистване на тези въпроси, които имаме ще изплатим субсидиите за съответните месеци.
Това е по отношение на целевата субсидия. Следващият въпрос е създаване на квотна борса. Спешни мерки за преодоляване на създалата се ситуация при която преработвателите отказват да изкупуват сурово мляко. Това не е от компетенциите на Държавен фонд «Земеделие». Аз бих искала да мина тези точки, които са от нашата компетентност. Създаване на квотна борса. Аз не знам дали колегите от Министерството ще вземат отношение. Обещаните 10 000 евро на ферми за постигане на европейските стандарти за качество, тази точка ни връща малко в лятото на 2008 г., когато ние правихме опити да нотифицираме помощ, която да осигури подпомагане. Това беше една от възможностите, като паралелно с нея беше изпратено искане за разрешение за тези националин доплащания. И може би колегите от Министерството трябва да кажат докъде е стигнала нотификацията на тази помощ. По скоро ми се струва, че тя остана в това си състояние и в предвид на това, че ние акцентирахем върху усилията да имаме нотификация на другата помощ.
Незабавно изплащане на субсидиите за мери, пасища и обработваемите площи за 2008 г. Това е също от нашата компетентност. Към момента от декември месец насам, като директни плащания на площ, национални доплащания е изплатена една серизона сума около 557 млн. лв. Но тъй като вече ние имахме няколко срещи с колегите и знам какво те ще ми кажат, че една част от тях не са получени от животновъдите. Искам да ви кажа, че с писмо на министъра на земеделието от 17 декември, ние имаме заповед с която се нарежда на Разплащателната агенция да бъдат извършени плащания по заявления с площи в които има мери, пасища и ливади. След извършени проверки на място, единствено техническия инспекторат, като тази заповед е като следствие от одитната мисия на Европейската сметна палата от началото на м. декември. И към момента се извършват плащания на тези стопани на които са извършени проверки на място. Като ние правим всичко възможно да провеждаме и да обработване проверките на място и да привеждаме сумите, които са дължими на земеделските производители.
Мисля че това са въпросите, които са свързани от исканията за държевн фонд земеделие. Колегата Емил Дърев е с ресор програмата за развитие на селските райони. Ако има върпоси към него?
ЕМИЛ ДЪРЕВ: По въроса за проект и програма за развитие на селските райони ще започна с мярка 121, която касае инвестиции в земеделските стопанства. Това което искам да припомня още веднъж, предполагам, че го знаете, бюджет по тази мярка за целия период 2007 – 2013 година е 471 млн. евро. От които има няколко резервирани бюджета, които са свързани с производството на мляко. От този бюджет 15 процента или около 70 млн. евро е резервиран за инвестиции в сектор мляко. Основно производство на мляко. Тоест, тези пари могат да бъдат използвани само за такива инвестиции. Допълнително 15 процента от този бюджет или общо около 70 млн. евро са резервирани за инвестиции във връзката с нитратната директива. Основно към ферми, които обработват и това е едно от изискванията за постигане на втора и трета каегория. Също така 15 процента от този бюджет е резервиран за инветиици в сектор месо. Така че на практика 45 процента от общия бюджет, което горе долу прави от над 200 млн. евро са резервирани специално за сектора в който работят производителите на мляко, животновъдите.
Към момента много на бързо ще ви кажа, приети са към настоящия момент 5601 проекта по програма за развитие на селските райони на обща инвестиционна стойност над 1 млр. 135 млн. евро. Около 2000 проекта от приетите са обработени, като близо 1600 проекат са с подписани договори и вече започнаха плащанията по изпълнени проекти. В момента нямам готовност да ви кажа колко от тези порекит са за инвестиции в сектор мляко. Мога да ви кажа, че до момента по програма за развитие на селските райни са изплатени над 286 млн. лв. от стартиране на програмата досега. Имайте предвид, че програмата работи само 11 месеца. Стартира в средата на м.април миналата година и другия месец ще навършим една година откакто сме отворили програмата.
Това което искам да кажа е, че всички служители в регионалната структура на държавен фонд «Земеделие» са на разположение. Ако имате въпроси във връзка с подготовката на проектите си. Знаете, че във връзка с подготовката на евроекологичните планове, когато се кандидатства по мярка агроекология може да се обръщате за съдействие към Национална служба в Министерство на земеделието, която безплатно изготвя тези планове. Както и изготвя плановете на организацията на производителите безплатно. Ако имате въпроси съм на разположение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Само искам да кажа, че има няколко въпроса по които никой не взе отношение. Още малко ще дам думата на гостите и минаваме към народните представители и след което ще вземем решения, защото няма как да говорим до 20 часа вечерта. По прекратяване дейността на млечния борд никой не взе думата досега. По защитните мита, искането за защитни мита, никой не е казал нищо. По сезиране на Комисия за защита на конкуренцията за картелни споразумения, никой нищо не каза. Да насочим вниманието си и да приключим и с тези теми, за да може да преминем към обсъждане от народните представители. По другите въпроси горе долу се изясниха някои позиции.
ЕМИЛ ДЪРЕВ: Позицията е на управляващите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Отговорете и след това ще ви дам думата и на вас и манаваме по другите въпроси, които не са засягани досега.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Тъй като бяха зададени конкретни въпроси относно искането и сроковете, защо сега се подготвя заявлението. Исках само да обясня това, че не може да предвидим, след като се изпрати искането до Евроепйската комисия колко време ще отнеме на комисията. Ако се върнем назад във влремето нормално комисията лятото, не говоря само за България, а говоря за всички държави членки, обикновено лятото горе долу излиза с решение за одобряване на националните доплащания. Но защо сега се дава заявлението. Първо трябваше да стане ясно колко пари в края на годината трябваше да бъде гласуван бюджета, за да е ясно с колко пари разполагаме при изработване на схемите. След това когато стана ясно, че ще има средства, за да се подпомагат животновъдите преценихме, че е много по-добре да се актуализира базата данни в регистъра на НДВС, отколкото да се окажем в ситуация в която се подпомагат животновъди, които не са си актуализрали данните, а не тези които на практика имат животни и не са ги регистрирали в система. И затова сега се стига до там. Искането е миналото вътрешно консултиране в рамките на Министерството. Буквално чака подписи, за да бъде изпратено в Европейската комисия.
Иначе искането за национално доплащане се прави година за година. Всяка година трябва да се получи от Европейската комисия одобрение за схемата и средствата, които ще се предотавят за национални доплащания.
БОЙКО СТОЯНОВ: Моят въпрос беше не сллучаен, защото нашето искане формулирано с цифри беше отправено още през септември месец миналата година. Ако не се лъжа на 28 септември беше внесено при министър Цветанов.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Аз ви разбирам, но нали трябва да е ясно в Закона за бюджета какви средства ще има. Иначе правим планове и когато не бъде гласувано от народното събрание правим планове напразно.
АДРИАН ЦАКОНСКИ: Тези 6000 фермера, които не са си подали заявлениата или са продали животните и са вече зад граница или няоки починали. Но квотите така и си остават и няма кой да ги прибере. Защото не съществува квотната борса, която ние искаме да бъде създадена. От там идва въпроса, че млечния борд беше създаден от горе надолу и обслужва нечии интереси. И всяка година източва от бюджета 300 000 – 400 000 лв. Ние не виждаме нещо да е направил Млечния борд. Доста цифри се изсипаха и те са много добри и много високи. Но ние поискахме от Фонд «Земеделие». Тук в жалбата не е вписано още едно искане, което сме подали. Това са исканията, които са при министъра. Издаване на удостоверение от Нацоналната асоциация за субсидии на количество предадено качествено мляко. Защото някои които са шефове на бордове, на асоциации, които са и преработватели и производители източват парите. И те са си получили за януари и февруари месец субсидиите, а фермерите които са с малкото животни не са си ги получили. Защото за януари месец са изплатени много малко субсидии, а течат проверки. Вместо да се проверяват мандрите се проверяват фермерите. И натиска е много голям срещу тях. Мога да говоря с конкретни имена като господин Зоров, който е председател на Млечния борд и обслужва борда само неговите интереси. Грандомански интереси мога да кажа.
И затова ние искаме държавата да се намеси, след като е пазарна икономика има картелни споразумения, да се въведе 2 към 1 комбиниран фураж литър мляко. Знаем че 2кг. и половина 3 кг. трябва да бъде съотношението комбинран фураж за литър мляко. Ние искаме минимум поне 2 кг. И щом държавата няма силата да спре картелните споразумения да плаща. Това е маса от 200 000 човека, която в утрешния ден може да излезе на улицата. Защо в България искат да направят 150 или 200 ферми от по 1000 животни приближени до някой някъде. И когато другите изчезнат, станат изчезващ вид, те вече да си контролират нещата и тогава млякото може да бъде 2 лв., както миналата година се унищожиха свинете. Сланината беше 60 ст., а лятото стигна 3,60. Но за сметка на кой? На всички данъкоплати. Затова искаме защитна цена на млякото не само на кравето, но и на овчето. Защото една овца дава на лактация около 100 литра. В момента цената вариар от 60 до 80 ст. , което е позор. Няма как животновъдите за издържат.
Ние бяхме предлагали на Консултативния съвет да бъдат променени и глобите нормативните актове, които да бъдат налагани на преработвателите, защототе си пишат какво има вътре, но при изследване показва друго. И господин Бойчев докато беше още мина на 5 – 6 мандри по 1000 лв. актове при положение, че те вадят по 50 000 – 100 000 лв. печалба на месец, с тези 1000 лв. просто «бълха ги е ухапала». И да бъдат от 50 000 до 100 000, защото от преработвателните предприятия зависи здравето на хората. А ние това всичко го консумираме и нашите деца. При една грешка като се установи да си платят. При втора грешка да се затвори това предприятие. Защото те мислят, че живеят в разграбен двор и кой откъдето идва може да вкара всякакви суровини и боклуци и ние трябва след това да ги ядем.
Да се изплатят незабавно субсидиите за горите и пасищата, както и за обработваемите площи. Това е належащо. Проблемът е, че с тези проверки се нарежда едно, но както всичко в България се върши друго. И може би поради липса на финанси животновъдите са орязани от всякъде. И вмето да получат някакви субсидии, те в един момент трябва да плащат глоби. Няма как за в бъдще да получавт субсидии. И ако този борд не започне да работи, ние предлааме да бъде закрит. Асоциацията без никакви проблеми може да поеме функциите. Тя и сега ги изпълнява. И занапред с Държавен фонд «Земеделие» да работи рамо до рамо и да следи за стриктен контрол. Защото вътрешен самоконтрол е много по-добър и ако някой фермер види, че колегата му взима и надписва литри мляко примерно, винаги може да се обади и анонимно да е. И ще се направи проверка с Асоциацията и Фонда. И тези фермери да бъдат наказани. Който направи такава спекулация, примерно един или два месеца да не взима субсидия. И много бързо може да влезнат нещата в релси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Тук някой искаше да вземе отношение по другите точки, които не са засягани.
ЦВЯТКО ГЕОРГИЕВ: Аз ще започна с въпроса за Националниа млечен борд не функционира. Това е една неправителствена организация, която е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Приели са свой уства. Функциите му са заложени в него. Държавата не разполага с инструменти против функции на неправителствена организация, а и не би било законно. Не виждам как държавата може примерно със закон да закрие Националната асоциация на млекопроизводителите. Те са равнопоставени.
В момента представям на уважаемите присъстващи господа представители, че се извършва със заповед на министъра на земеделието и с искания, които бяха систематизирани от неправителствените организации, всички са включени в тази работна група, промяна на закона за животновъдството. Изрично в Закона за животновъдството в новите му текстове е разписано, че никъде не съществува наименованието Национален млечен борд. Тъй като има и друг продуктов борд, сме записали единствено това, че съществуват продуктови бордове и тяхното финансиране вече изрично ми беше направена забележка. Предполагам, че народните представители ще го приемат като довод, че те не могат да бъдат сусидирани от бюджета на държавата. Те могат да полуават при искане някакав помощ, било чрез фонд «Земеделие», чрез кандидатстване и други програми, други национални програми, международни и т.н. Така че това, което съществуваше в старата законова уредба се споменаваше Нацонален млечен борд, а вече не съществува в новия закон. Освен това текстовете, които бяха предложени на работната група, закона вече ще мине на междуведомствено съгласуване, след като приключи това в Министерство на земеделието. В работната група присъстват и представители, господин Цаконски присъства на последното заседание. Никой не е поставил ново искане към текста, който в момента е предтавен. Така че ми се струва, че това искане е абсолютно невъзможно.
Само ще добавя нещо, което госпожица Яхова пропусна да съобщи. На животновъдите в страната се изплаща една субсидия от 10 млн. лв. годишно, което представлява 1 млн. за развъдните асоциации и 9 млн. за Националния генофонд. В този национален генофонд влизат всички животни, които се поддържат за изхранването му, а също и за развъдните асоциации. Това се явява също един въд помощ и субсидия за животновъдите. От тези 10 млн. на прима виста не мога да ги кажа, но около 8 млн. и половина отиват, общо взето за говедовъството, овцевъдството и козевъдството.
Благодаря.
АЛИЗАН ЯХОВА: Може ли само да допълня нещо във връзка с предложението, което не е вписано, като един от изискуемите документи да бъде удостовореине от Националната асоциация. Това нещо действително ние го получихме. Аз съм го предоставила за правно становище. Тук има представители на Дирекцията, която кореспондира с Европейската комисия. Всяко едно такова включване на такъв документ означава ограничаване обхвата на подпомагане. Тоест обект на подпомагане по целевата субсидия да бъдат само и единствено членовете на тази Асоциация, което е намаляване кръга на подпомагане и е нова държавна помощ и ние няма как да я предоставим. Действително има такова предложение, обсъждано е и ако становището бе, че няма пречка, то щеше да бъде включено. Това означава, че ние включим ли една Асоциация в указанията да бъдат изредени служебнтие бележки от всики съществуващите асоциации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и всички, които всъщност са обект на подпомагане. Това е причината ние да не го включим като изискуем документ.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Така че е докато не приемем закон за браншовите организации. В България това става вече в няколко народни събрания, но това беше мой коментар.
ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ: По другите точки, които са набелязани като мерки за справяне със ситуацията. По четвърта точка имаме спешни мерки за преодоляване на създалата се ситуация. Аз участвам в Управителния комитет по животински продукти в Брюксел и също така взех участие в последното заседание на Съвета на министрите по земеделие на Европейския съюз, където специално беше отделено внимание на състоянието на пазара в млечния сектор. И без изключение 27-те държави членки посочиха изключително влошената ситуация във всяка една държава. Също в този тон беше изказването на нашия минитър. С това се започна, с тежката ситуация, с влошената конюнктура и съответно беше посочено, че множество фермери отиват към прекратяване на дейността си, поради една или друга причина.
За изкупните цени също се наблюдават огромни проценти намаление. Като за България този процент е сравнително малък в сравнение с миналата година в последните месеци около 5 процента. Докато други държави като Холандия и Германия, там има близо 50 процента намаление на изкупната цена. А може би всички следим пресата и на другите медии, където има протести не само у нас, уважаеми господа млекопроизводители, има и в Чехия, в Германия се случват таква събития. Просто поради това, че ситуацията наистина е доста влошена.
За сравнеине пак мога да ви кажа в Германия, в Холнадия, Белгия, Полша, Унгария, Великобритания цените са с около 10 цента по-ниски от средната изкупна цена в България. Мога да ви дам копие за Германия например 51 ст. за изминалия месец. Има и таблица с цените. За Холандя 56 ст. Белгия, Унгария, Полша, Словакия някъде около 40 – 45 ст. и най-ниска е в Литва 38 ст. Става въпрос за литър. За България 0,57 ст. за м. декември 2008 г. Но има места, където пак ви казвам, както при нас някъде има по 30 ст., така и в Холандия има, където са изкупувани 24 ст. или 12 евроцента. Всяка втора седмица или всеки месец посещаваме комитета, където ги дават тези средни изкупни цени. Мога да ви предостаяв таблицата, където е видно България къде е и другите държави.
За картелните споразумения тук беше поставен въпроса, може би с основание. Тук наистина трябва да се сезира Комисията за конкуренцията. По наша информация през 2007 г. и двете асоциации на млекопреработвателите са били глобени във връзка с изготвяне на такива споразумения.
Определяне на защитни цени. Не знам при свободна пазарна икономока дали има такъв момент. При планирана икономика може да се фиксират цени. Тук ние може да фиксираме само цената при квотната борса, при схема за покупко-продажба. Тъй като нямаме засега слободна квотна борса, но предвиждме не тази година, но следващата квотна година. За тази година предвиждаме покупко-продажба, която процедура е изготвена и ще стартира след приключване предишната квотна година, която трябва да приключи на 31 март сега.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Става въпрос за мита при внос, а не за цени.
ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ: За мита при внос. От Европейски съюз мита не може да съществуват.
РЕПЛИКА: Нали в момента имаме митнически нулеви ставки при внос на млечни продукти и суровини от трети страни.
РЕПЛИКА: Изкупните мита са европейски. България не прави с трети страни други защитни мита, освен тези, които определя Европейския съюз.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА:
Тарифната политика е изцяло пълна компетентност на Европейския съюз и държавите членки.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Системата Ейроп, никой не я засегна.
ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ: Системата за класификация на кланични трупове по скалата на общността с ЕСЮРЕП се прилага с влизането на България от 1 януари 2007 г. Министерство на земеделието и храните има компетентността и задължението да докладва цените на класифицираното говеждо и свинско месо в Европейски съюз, които получават кланици прилагащи класификационната система според българското законодателство. Като държава член на Европейския съюз България е задължена да прилага тази класификация и да докладва цените. В тази връзка искам да кажа, че класификацията не е свързана само с отпускането на субсидията и не отчитане на дейност. Тя е едно задължение на България, което следва да се спазва.
Това което е публикувано в указанията за целева субсидия на класифицирани кланични трупове в сайта на Държавен фонд «Земеделие» в момента са субсидиите отпуснати на фермерите за 2008 г. Това което съществува в сайта до момента не е утвърдено. Предстои от Управителния съвет на фонда.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ:
Някой иска ли думата от гостите, за да дам думата на народните представители и то за много кратко изявление или коментар?
БОЙКО СТОЯНОВ:
Някои от отговорите които дадохте, наистина ни задоволяват дотолкова, доколкото поне внасят яснота. То е ясно, че не ме задоволява, защото не ни помагат. Но поне стана ясно какво има да чакаме или въбоще да не чакаме. Дотолкова доколкото обаче все пак става въпрос по някакъв начин за реакция на държавата и по някакъв начин стопаните да могат действително да реагират адекватно. Имаме една такава констатация, че дори и да искаме изплащане на субсидии за мери и пасища, на много от нашите стопани тези суми няма да бъдат платени поради една простичка причина. Оказва се, че няма кръстосано съответтвие на законите, както за ползване на земеделски земи, така и за устройство на териториите, заради което се оказа, че много от стопаните очертали, ползвали пасищни територии са недопустими за получаване на помощти. Каква е възможнотта да бъде реагирано много бързо. Това нещо в момента е заложено. И с новата редакция на Закона за ползване на земеделските земи също е заложено това нещо, че всички могат да ползват пасищни територии и мери от една страна, имам предвид всеки, който дори не е животновъд. От друга страна това нещо не отговаря на законите за местно самоуправление и за устройство на територията и т.н. получават се разминавания, не точно че не отговарят.
Нека да е ясно на уважаемата комисия и на колегите, това което ние искаме включването на удостоверения от една неправителствена организаиця като гаранцинен документ, че даден бенифициент е допустим и следва да бъде подпомогнат, това нещо ние го правим с доброто намерение да подпомогнем държавните институции. Ние много добре знаем какъв хаос и какво нещо е в Разплащателна агенция и колко много работа има струпана. Да не говорим и за ветеринарните лекари. Подчинените на д-р Войнов не спаха в последните месеци, т.е. нощуваха си в кабинетите, само и само да могат да вкарат някакви номера и нещо да се случи. Всички тези неща, господа, една неправителствена организация и не само тази неправителствена организация е готова да ви помогне. От това зависи по какъв начин ще може заедно да си помагаме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Това е въпрос на законова възможнонт. Но ако сте приключили да минем към обсъждане от народните представители.
АТАНАС КЪЦОВ: Искам да обърна внимание на втора точка. Никой не спомена. Тук пише какво животновъдство ще развиваме ние социално, конкурентноспособно при животновъдство в ликвидация. Защото в момента ние развиваме точно това последното, животновъдство в ликвидация. 1993 г. ние ликвидирахме ТКЗС-тата. В момента се ликвидират частни ферми.
И тук всички които чух до този момент, остават всички с доброто пожелание. Утре, днес всеки ден тези крави ядат. И всеки ден тези фермери, които имат крави си отиват. Така че какво искам от вас. От вас искам да разбера, като излезем от тук какво животновъдство ще развиваме ние – социално, конкурентноспособно или ликвидиране.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Давам думата на народните представители. Молбата ми е има раздаден предварителен доклад с проект за решение изготвен от нашия експерт Галя Гешева по отношение на сигнала. Молбата ми е като се изказвате освен мнеиня по повдигнатие въпроси и дебата, който чухме между подадетелите на сигнала и администрациите, ако имате някакви предложения за промяна по проекта за решения или по доклада, защото трябва да го гласуваме накрая като такъв, да го казвате. Очевидно е, че проблеми в сектора има. Очевидно е, че само с обвинения от едната към друата страна и обратно няма да се решат проблемите. Трябва някакъв конструктивизъм и да се стигне до някакви конкретни решения и действия в тази посока. Има печатна грешка в т.6 от исканията на Асоциацията не са 1000 евро, а са 10 000 евро. В проекта на доклада е записано 1000 евро.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на млекопроизводителие, които членуват при нас, гости от Министерство на земеделието, уважаеми представители на млекопроизводителите, които членуват при вас, с уважение към вашия труд и труда на онези млекопроизводители, които, не членуват при вас. Като гледам материала, който е внесен в Комисията по жалбите ми се струва, че в известна степен нашите жалбоподаватели не са проверили точно предмета на исканията, които могат да имат към нашата комисия. Онова което тук се иска са въпроси, които са на много конкретно експертно ниво, като ги започнем отзад напред една след друга. Комисята по жалбите нито сме специалисти, нито имаме задачата да бъдем такива специалисти.
Тук трябваше да се разбере, защото присъстват хора, които ръководи министър Цветанов. Ние не сме оперативно ръководство на Министерството и на неговите отдели. Най-информираната комисия е Комисията по земеделието. И тук може би в тази жалба трябваше да пише на какво равнище са дискутирани и развивани въпросите с министерството, с неговите агенции и подразделения. Ако трябва искането да бъде до Комисия по жалбите може би ако не са разгледани въпросите в Комисията по земеделие също е важно да знаем как са разглеждани. Просто е адресирано така и според мен това в чисто управленски план ще затрудни нашата работа.
Уважавам стремежа на нашия председател господин Йорданов да организира на такова ниво обсъждането, но се опасявам, че ако тръгнем така ще сведем работата на Комисията по жалбите до оперативен орган, който да ръководи оперативно решаването на конкретни въпроси.
Искам да се обърна към жалбоподавателите, уважаемите млекпроизводители, да не чакат много големи резултати от тази наша среща. Защото нашите параметри, нашите функции са ограничени и те се отнасят до законодателството и нашите връзки с другите структури в Народното събрание. Така че там където се отнася до законна промяна, разбирам какво може да сигнализирае и да работим. Онова което конкретно е на експертно ниво не можем да вземаме решение. Може да предлагаме други да ги разглеждат.
Изчиствайки този въпрос, мисля че трябва да сме на ясно и ми се иска да взема отношение по зададените въпроси като човек участник в комисията и участник в управленския процес, онова сърдене от структурите и от бюрокрацята в Министерството на земеделието. Не познавам рабоата там, но бих искал да кажа на уважаемите господа гости, жалбоподаваели, че ако не са разбрали, че европейското законодателство е законодателство, което се създава като на всеки ползвател на закона да се гледа като на престъпник, така се пишат формите и формуларите, че от всякъде трябва да бъде ограничена възможността за изтичане на пари. И ако нашето министерство прави нещо друго допълнително, излишно, нека да го махне, ако нещо може да опрости, да опрости Но едва ли при нас, аз не допускам, че точно при нас се създават допълнителни бюрократични пречки.
Заради това е нужно да разберем как може да използцваме европейските пари, как може да работи, а не само да се сърдим тук на хората с които се срещаме и с които работим. Ясно е, че трябва да отговарят на целите, които си поставя европейската програма, защото ние сме приели по Конституция, че приемаме европейското законодателство. И онова, което се иска трябва да се прилага.
И аз тук искам да отворя една скоба. Примерно много дифернцирано нашите и зърнопроизводителите и другите занимаващи се със земеделско прозиводство разглеждат функциите си. Примерно нашите зърнопрозиводители само пшеница, слънчоглед и царевица. Млекопроизводителите само искат да произвеждат мляко и за фуражи. Моят въпрос е такъв. И зърнопроизводителите трябва да имат животновъдство и производителите на животинска продукция трябва да имат земеделие. Не може да купуваме и да искаме да имаме конкуретна цена на млякото в сравнение с другите европейски страни. Не може да не се сдружаваме 5 – 6 – 7 - 8 производители и да си направим преработващо предприятие. Затова могат да се вземат пари. Или да се сдружим с тези, които произвеждат в момента. Непрекъснато отваряне на фронтове между отделните сектори, не може да води до развитие. Това трябва да го разберем като хора и като българи и като хора, които искаме да живеем добре, да работим добре, а не само с онази схема и едната схема, която имаме. Така че в този смисъл пак казвам, с най-добрите намерения да помогнем, трябва целите и подходите да бъдат преоценени и видяни в съответствие с изискванията в Европа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Само една реплика. Понеже почувствах някакъв упрек като председател, че разглеждаме изобщо този сигнал на заседание на Комисията. Мисля че и в доклада и в проекта за решение няма никаква експертна намеса в сектора от нашата комисия към това. Има стремеж да се постараем да предложим, както във всяка една точка пише, предлага на министъра на земеделието, на Минитерския съвет на ДНСК и т.н., да предложим една по-добра комуникация между администрациите и самите фермери. Да предложим една по-добра координаця между самите администрации, да предложим една по-добра дейност по отношение на квалификацията на самите фермери, защото те трябва да я подобрят със сигурност, за да отговорят на законите, програмите и изобщо на всички изисквания, които така или наче Европейския съюз ни поставя. Както и да ускорим създаването на контролни и други системи, които да подобрят работата в целия сектор и особено движението на пари към него. Тоест, субсидирането, финансирането, инвестирането и т.н. И не виждам нищо, поне аз като човек кото прегледа доклада на колежката, нищо което да ме смути като народен представител на Комисията по жалби и петиции, която е една трасмисия между гражданското общество и българския парламент и не е експретна комисия, каквато е да речем на колегите от Министерство на земеделието, които биха могли там да коменитрат дали трябва да са зърнопроизводителите животновъди или не трябва да са. Аз не бих си позволил това да го коментирам.
Господин Батилов има думата.
ТОДОР БАТИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ако ние днес за два часа може да изясним проблемите и да ги решим тук трябва да ни се сложи няккава квалификация като извънземни. Но днес смисъла на това за което сме се събрали, според мен, отговаря на предназначението на нашата комисия. Има и някои нови хора, затова напомням, че преди четири години, когато бяхме в началото на мандата, мисля че в същата зала, по същия начин бяха се събрали производителите на захар. И този страх дали може да отговорим, дали може да дадем точен отговор, предложение, мисля че е неоснователен.
Ние забравяме, че тук не се делим на народни представители само, а представители на институциите държавните и на хората, които се жалят и искат от нас. Едно голямо качество имаме всички, което никой не може да ни отнеме като граждани на Република България с правата и задълженията. Тъй като сме се събрали заедно, както беше със захаропроизводителите, не е нужно да сме компетентни по всички проблеми. Има един голям проблем, който е от компетенцията на нашата комисия. Хората се жалят. Хората излизат на улицата. Следват сблъсъци. Има недоволства. Това че във Франция излизат 3 млн. или гърците водят битки по улиците това мен като български гражданин го имам само за сведение. Мен ме интересува какво става в моята страна. И тогава се задава един въпрос логичен. След като тези хора протесират, жалят, може да не избират най-добрия начин. Кой отговаря на техните жалби, кой в държавата? И се получава следното. Не само при вас. Когато вашите жалби, вашите искания се размиват, както една река, знаете как се правят вадички и се насочват на различни места, ние като държавна институция най-върховната, колегиален държавен орган мога още от сега да ви кажа, че няма да има реален резултат. Защо? Защото има един принцип, който е нарушен. Принципа на отговорността. Най-кадърния, най-честния човек го сложи на каквато и да е държавна длъжност, ако той няма персонална, лична отговорост, това се учи в теорията на правото, естествено че този човек рано или късно ще започне да деградира.
Вашето предложение колкото и лошо да е формулирано трябва да намери отговор. Затова аз стига съм говорил общи приказки, предлагам следното. Вижте каква е главната ни компетентност. Така беше и със захаропроизводителите. Имаме един закон, който или го подминаваме или го забравяме, Закон за подпомагане на земеделските производители. Там е ролята на народното събрание.
Забележете че от 2006 година в този закон е отделено повече от две страници, той е около 30 страници е, две страници нови правни норми разпоредби, много внимателно се регламентират произвоството на захар, вноса износа, контрола в това число и върху изкуствените суровини за захар. А за млекопроизводителите почти сте символично. При условие, че този закон има един голям дефект на всички български закони, които се приемат в последните 20 години. За 10 години е променян 28 пъти. А когато един закон се променя много често, липсва му главното качество, стабилност. Но независимо от всичко има една разпоредба, която съвпъда с вашите жалби, предложения, петиции как ще го наречем. И една от нашите задачи, както беше при производителите, нека да го включим в решението. Вие пишете в т.3, че Минитерство на земеделието и храните допусна неконтролно внасяне на млечни конценрати, сухи млека и т.н. Нашата общественост е разтревожена. Хората са разтревожени за това, което става в магазините, когато ние купуваме нещо, което се нарича мляко и сирене. А да учиш българина какво е мляко и сирене и да внаясш палмово масло, тук вече сме прескочили. Разбирам, че като внасяме полски ябълки и домати от Гърция нашите прадеди ще се обръщат в гроба. Но не разбирам защо при ясната разпоредба на чл.10 б, извинете за юридическите излияния, но това е точно, където има точно регламентирана норма. Тя е императивна. В което точно е указано, че за лицензирането на внос да се прилага в рамките на тарифните квоти и там е отбелязано, някои млечни продукти, наред с всичко останало. Тогава се задава въпроса. Тук може да помогнем, господин председател, уважаеми колеги.
Има ли нарушеине на чл.10 «б» според изявленията на хората, които произвеждат млякото, че има безконтролен внос. При условие, че има ясни, тарифни квоти и лицензирани.
И второто нещо, работя в областта на правото, но искам да знаете, един стар принцип. Ние забегнахме в същото, което беше по време на моята младост. За нас Европейския съюз едва ли не се превърна в държава, а ние имаме провинция, съжалявам, никъде в правото, Чехия, Ирландия, никъде не можем да си загубим облика на независима държава. И без да се оправдаваме вечно с многобройните директиви на Европейския съюз стигаме до един религиозен постулат, че в Европейската комисия и в Европейския парламент работят богове непогрешими. И едно от моите предложения е следното.
Нека да дадем думата на тези хора. Събирайте се вие по-често, ето така сядайте. Аз днес ви слушах с уважение, вас младите хора с уважение и тях. Изглежда, че като седнете и разговаряте като граждани на държавата, много добре се разбирате. Затова ви моля за следното.
Няма да има този парламент време за законодателни промени. Има още 40 дни. Реално това е. Но ви моля сядайте по-често. Намирайте първо общия език, разговаряйте и направете предложение.
И последното което искам да предложа. На тези които ще останат в парламента и на вас, които пак ще идвате. Разберете едно. Не може да се приемат проектозакони в комисии, да се работят в министерства, без да се обсъждат до техните адресати. Има закон за нормативните актове и този принцип е въведен до края. Проектозаконите който и да ги предлага първо трябва да ги обсъди с адресатите, с тези които са заинтересовани от бъдещия закон. Как ще внасяте предложения за норми, които зсягат тези хора без да ги питат. Чуйте и мнението.
И последното организационно предложение, господин председател, има смисъл от тази комисия за тези два часа, че слагаме началото на един разговор. Не го казвам за първи път. Нека да се научат ръководствата и министерствата, тези хора са много полезни, нека да участват. Нека да се научат, че когато постоянната комисия ги вика, чл.80 от Конституцията още не е отменен. Те са длъжни да се явявят, минитъра и заместниците. И за тях Народното събрание не е специализирана или неспециализирана комисия, а е постоянна комисия, върховен орган на Народното събрание на върховната власт. Това е последната ми бележка. И не им отстъпвайте да се явявят тук. Не виждам какви важни държавни въпроси днес са им попречили да отделят от ценното си време. Аз разбирам, че са много заети, но да дойдат да слушат хората. Ако това го постигнем в тези 40 дни може още веднъж да се съберем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ:
Благодаря. Ще помоля, ако има някои, които се изказват и имат някакви конкретни предложения по проекта за решение, който е към доклада да ги правят, за да може да ги глсуваме преди да гласуваме целия проект за решение.
Господин Илчев има думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз донякъде припокривам моето мислене с това на господин Батилов. Първо по присъствието. Извинява се много, но има в други комисии, ако трябваше да заседават председателите на други комисии, не започват заседанието, ако не присъства зам. министър. Това го предайте и от мое име на ръководството на Министерството.
Учудвам се също, че това нещо, въпреки вчерашния диалог, който беше при зам. председателя на Народното събрание Любомир Корнезов, млекопроизводителите не се насочихте към Комисията по земеделие. Тук има двама представители. Мисля че там по-добър диалог можеше да стане от професионална гледна точка и експретна. Нашата комисия има место. Аз също съм благодарен за сигнала и за жалбата. Ние ще заострим вниманитео на всички тези институции и органи, които волю или неволю създават проблеми.
Мисля си, че ние можем може би след два месеца да изискаме информация от Министерство на земеделието да представят при нас по този проблем. Така че конкретно предлагам като шесто решение да зпишем:
В края на м. май ръководството на Министерството на земеделието да представи една информация, министъра на земеделието.
Защото като слушам така, установявам, че има липса на диалог. И това нещо трябва ли да бъде посредник зам. председателя на Народното събрание, Комисията по жалбите, дори и Комисията по земеделие. Ние в края на миналата или по миналата година в един закон във връзка със земеделието в началото на тази година, за мерите, с което решихме законодтелно въпроса, бих казал законодателен орган чрез нас, ние да бъдем посредник между ведомства. Не че няма полза и ще се откажем, но най-ценното е този диалог. Тук господин Батилов го подкрепям. Аз се учудвам, че такив неща вие не ги знаете. Така че конкретно господин председател това предлагам аз. В края на май, нищо че сме в края на мандата, да изискаме една информация от Министерство на земеделиеот, от минисъра какво е свършено по жалбата на тези млекопроизводители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Аз предлагам в т.1 като последно тире да бъде:
До края на м. май министъра на земеделието да информира Комисията и Асоциацията на жалбоподаелите за резултатите или за извършеното по поставените проблеми.
ПЕНКО АТАНАСОВ: От Комисията по земеделието и гори с колежката Минка Русева присъстваме, защото ни интересуват проблемите за нашето млечно животновъдство и по принцип за земеделието. Само няколко неща бих казал в това обсъждане. Проблемите са наболели. Всички сме се сблъсквали с тях. Опитвали сме се да ги решаваме. Не съм сътлрасен само с тезата, която беше казана, че втора година нищо не се случва в земеделието. И че никакви субсидии не са получавани. Просто не е вярно. Да, някои не са ги получили, но ама изградена система. Сега се учим как тя действа в Европейския съюз, правим много грешки и органите които отговарят за това и самите земеделски производители. Тезата не я приемам в този вид. Сигурно сме длъжници и ние от Народното събраиние и от Министерството затова, че тези въпроси са се натрупали и бих казал и заради липсата на комуникация.
Ние сме сега в такава ситуация, че бихме искали да помогем и в същото време разбирайки, че в края на мандата това трудно ще се случи. Въпросът който беше поставен от Атанас Къцов, затова какво земеделие ще развиваме какво животновъдство, мисля че има много сериозно основание за това и че грешката ни е и дълга, че нямаме наистина стратегия за развитие по принцип на цялото ни слеско стопанство като цяло в тази му част, за да са избистрени нещата. И ми се струва, че още предстои диалог в тази сфера, за да отговорим точно на въпроса. Какво земеделие ще развиваме, както е писано във вашата втора точка. Мисля, че и колегите които се изказаха, включително и колеата Кольо Вълчев каза нещо много важно, на което ние не обръщаме внимание.
За да бъдем конкурентни като млекопроизводители все пак трябва да участваме в някаква кооперативна форма за реализация на тази продукция. Асоциацията да има свои мандри, свои преработвателни предприятия. Иначе просто трудно ще живеем и трудно ще се работи в тези условия. Мисля че за това никой не може да бъде против. Мястото на държавата е да създаде условията. Вероятно не е направила достатъчно. В това съм съгласен, но мисля че инициативата на млекопроизводителите и по принцип на земеделските производители е много важна. И това коопериране на основа призводство е много важно и работещо. Защото, говорим за картелните споразумения. Ще ги има. В момента в който се обяви субсидията, всички сме свидетели, че цената на млякото пада.
Ако беше такава ситуацията тази мощна Асоциация да има такива преработвателни предприятия с ваша щампа, с ваши етикети вече ставате сила, голяма сила, която ще работи за нас всички, които всеки ден купуваме тези млечни продукти.
Ние в комисията по земеделие сме изслушвали министъра по тези въпросни. Искали сме няколко пъти на тази тема от него позиция по поставени пробелим, не само на млекопроизводителите и мисля, че това е една добра традиция. Друг е въпроса дали сме били адекватни.
Аз пожелавам накрая все пак комуникацията, която почти всички тук стоменаха като важно място между Министерство на земеделието, фонда и Асоциацията и производителите трябва да бъде на много високо ниво. Във всеки един момент това е в полза мисля, че и на двете страни и на изцяло като отрасъла. И с това приключвам. И надявам се да намерим адекватните решения, тази година и догодина и по-малко пъти да се налага земеделските производители да излизат на улицата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Има ли други народни представители. Има ли някой да предложи да отпадне нещо, да прибавим, както господин Илчев към проекта за решение, нещо да коригираме, ако ви смущава? Няма.
Жалбоподателите искаха думата.
АДРИАН ЦАКОНСКИ: Ще коментирам господата народни представители, господин Гочев най вече, защото той ако не е запознат. Втора година протестираме и сме имали среща с господин Станишев и имаме и подписано споразумение с него от което нищо не се изпълни.
Имаме второ споразумение с госпожа Плугчиева. И от него нищо не се изпълни. Единственото което беше, дадоха 60 млн. И част от тях се върнаха в бюджета. Както каза бай Наско, рекетираха.
Няма зърнопроизводители да започнат да отглеждат животни при положение, че това е губещ отрасъл. И ако има такива, те унищожават стадата и продължават със зърнопроизводството. Със зърнопроизводителите може да си ги коментирате тези неща.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Извиняате че ви прекъсвам. Понеже тук стигнахем до някъде. Имаме доклад и проект за решение. Не ми се иска да коментирате всяко едно изказване на всички народни представители. Не е целта на Комисията това да прави от тук нататък. Оценките които давате може да ги дадете на друго място. Тук няма смисъл да ги давате. В момента имаме комисия, която се е събрала и гледа вашата жалба и е отговорила с един доклад и проект за решение.
АДРИАН ЦАКОНСКИ: От изказванията на народните представители е ясно, че не са запознати с проблемите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Пак ще ви прекъсна. Не сме експерти, а народни представители. Няма как да сме запознати с проблемите на всеки сектор. Събрахме ви с администрациите които работят по същество. Чухме ви. Гледахме ви жалбата и отговаряме с доклад и проект за решение. Ако имате нещо по тях да кажете, кажете. Съжалявам, че ви прекъсвам, но оценка на народните представители е безсмислено да давате тук. Ако продължите няма да ви дам повече думата. Ще преминем към гласуване и ще приключим комисията.
АТАНАС КЪЦЕВ: На мен ми се струва, че тези два месеца срок, който давате за тези решения за вас може да е дълъг и достатъчен, за нас е много дълъг. Казвам ви го честно. Аз преди малко казах, знаем ли за какво става въпрос. Ние нямаме тези пари. Стана въпрос тук, защи до тази комисия. На 4 февруари ние стачкуахме в Оряхово. Идва министъра. Толкова сладки думи ни каза, омая ни. Господин министър каза на 15 декември тази система аз ще я докарам. И най вече ще получите парите. Господин министъра каза, че тези пари май месец ще ги получим. И на нашите протести той казва, че парите ще ги получите декември месец. И какво се получава. Ние контактуваме с Министерство на земеделието, а ни лъжат, протакат и се наложи да потърсим вас. Да търсим някакво решение. Срока да бъде до един месец.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ:Това е ясно. Това го коментирахме няколко пъти на това заседание.
ИВАН ИЛЧЕВ: Вие не ме разбрахте. Аз говоря тук в този състав, нашата комисия да поканим министъра на земеделието след два месеца да ни каже какво е направил, а да започне работа по вашите проблеми още от понеделник. И е записано в решението така:
Предлага на министъра не земеделието и храните следното: да извърши проверка и набележи конкретни мерки за преодоялване на трудностите по разплащането.
Защото ние знаем, че главния проблем, който води при нас е това, парите. И ще ви кажа, че аз съм много добре запознат, защото съм бил в хранително-вкусовия бранш, депутат съм от Хасково, занимавал съм се с фуражи. От моя региона на млекопроизводителите, добре познавам проблемите им. Знам и проблемите на малките млекопроизводители и на големите. Знам за какво става върос. Тук не е местото да показваме някаква компетентност. И се връщам на срока. Ние даваме за нас срок след два месец, за да питаме министъра, какво направихте по тази жалба. А ние тук му записваме конкретни неща, които искаме от Министерство на земеделието, от ДНСК и т.н.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Има ли други предложения по проекта за решение? Има ли някой против предложението за допълнение от господин Илчев? Няма.
Мога да го поставя на гласуване заедно с целия проект за решение
Моля, който е съгласен с доклада и проекторешението и допълнението направено от господин Иван Илчев, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Поради изчерпане на дневния ред закривам заседанието.
/Закрито в 17 часа и 10 минути/
СТЕНОГРАФ:
/С. Михайлова/