1. Обсъждане на постъпващи жалби в Комисията по жалбите и петициите на гражданите във връзка с неизпълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

---

П Р О Т О К О Л
№ 11




На 26 януари 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на постъпващи жалби в Комисията по жалбите и петициите на гражданите във връзка с неизпълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите господин Йордан Бакалов.



ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден на всички колеги и гости на днешното заседание.
Днес дневният ред на Комисията по жалбите и петициите на гражданите се предлага да бъде от една точка:
1. Обсъждане на постъпващи жалби в Комисията по жалбите и петициите на гражданите във връзка с неизпълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Има ли някакви други предложения за дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Днес гости на нашето заседание от Министерство на правосъдието заместник-министър Димитър Бонгалов, управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков, от Министерството на вътрешните работи директорът на Дирекция “Информация и архив” господин Иван Комитски, експертът от Министерство на вътрешните работи господин Ян Хаджиниколов.
Като начало ще прочета една справка, която е направена от комисията, като предварително ще кажа, че самата справка не бих казал, че е изчерпателна. Но, така или иначе, след като постъпиха толкова жалби, които по броя си и по предмета си се разпределят на едно от първите места и това е една от причините да бъдат поканени хората, които се занимават с изпълнението на този закон.
Целта на настоящата среща е да се идентифицират проблемите, които са свързани с жалбите и оплакванията на гражданите при изпълнението на Закона за гражданската и политическата реабилитация на репресираните лица.
Тук, след като са поканени хората, от които зависи изпълнението на този закон, нормално е те самите пред нас да споделят проблемите, които виждат при изпълнението на закона, има ли някакви законодателни пречки, които спомагат за неизпълнението на този закон и, ако има такива, те в състояние ли са да ни предложат тези промени и те да бъдат внесени в Народното събрание, да се промени този закон, защото само за тези бих казал четири – пет месеца, откакто е структурирана Комисията по жалбите и петициите на гражданите в Четиридесетото Народно събрание, жалбите са над 30.
Въпросът за невъзможността гражданите да ползват правата си по закона освен всичко друго има, бих казал, и морален характер заради това, защото някои от тях са били изселвани, въдворявани, плащани в лагери, в резултат на което са страдали и целите им семейства. Този закон, между другото, беше изработен още през 1992 г., поправян последния път през 2005 г. Но този закон надали ще компенсира с добавките към пенсиите или с еднократните плащания, но трябва да държим сметка и на моралната страна на въпроса.
Анализът на постъпилите жалби дава основание да бъдат направени няколко извода, като предварително искам да ви кажа, че тези извода не мога да ги класирам по важност, откъде идва най-тясното място в работата и в изпълнението на самия закон. Затова ще започна с Министерството на вътрешните работи. Там става издаването на официални документи за незаконната репресия от дирекция “Информация и архив” на МВР.
Непълната информация, която гражданите получават като отговор на своите молби, е свързана било с началото на репресията, било с мястото на репресията, на изтърпяване на самата репресия, края на изтърпяване на наказанието и вида на репресията.
Писмените отговори, които се дават от дирекцията, без да бъдат с пълни данни, не могат да послужат на гражданите за обезщетяване. Между другото, това беше казано и в отговора на самото Министерство на вътрешните работи, отбелязано беше от Дирекция “Информация и архив”.
Често пъти тези данни се съдържат в архивите на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” или пък в Централния държавен архив, което допълнително затруднява намирането на информацията. От приложените към жалбите копия от отговорите на МВР се вижда колко формални са повечето случаи тези отговори.
На второ място, това са жалби срещу решения или бездействие на Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица. От приемните с гражданите разбирам, че тази комисия е била конструирана доста късно. Нейните решения се взимат бавно и не се отчитат всички факти и решенията понякога са в ущърб на самите граждани, които са изтърпявали тези наказания.
Друга част от гражданите се оплакват, че с месеци не могат да получат необходимите им удостоверения или те да бъдат подпечатани с официален печат.
Бих желал заместник-министър господин Бонгалов да ни информира за самата система и структура, както и за работата на самата комисия – колко често се събира тази комисия и какви са решенията, които се взимат в тази комисия.
На трето място, това са оплаквания от Националния осигурителен институт, които според мен са най-малко и най-често оплакванията са за това, че не се признават документите на гражданите. Те биват връщани отново в Централната комисия и т.н.
Нямам поглед върху решенията на Областните комисии, защото истината е, че от тези над 30 жалби, които сме получили в комисията, на този етап нямаме оплаквания от областна комисия. Така че специално по работата на областните комисии лично аз не мога да взема отношение във връзка и с жалбите.
Следващия въпрос, по който бих искал да направя някои предварителни бележки, е въпросът за това доколко ние, парламентарната комисия, Министерството на вътрешните работи, Централната комисия и НОИ можем да помогнем на гражданите с тази комисия, като още веднъж, завършвайки, искам да призова накрая нашите гости като хора, които преди всичко прилагат закона, да кажат къде точно са проблемите и, ако могат, да ни предложат и законодателни промени, които биха способствали за подобряване работата със закона и оттам вече да се улесни самата работа и на комисията, и преди всичко да се улесни вземането и на еднократните добавки, и на добавките към пенсиите на тези лица, които са изтърпявали тези наказания.
С тези няколко думи ви представих общо взето вижданията и анализа от това, което постъпва в нашата комисия. Сега бих искал да дам думата на нашите гости, за да чуем и тяхното мнение по този въпрос.
Има думата господин Йордан Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ние сме представили писмено становище по поставените въпроси. Аз ще се спра съвсем накратко на проблемите, които възникват при приложението на закона и какво Националният осигурителен институт е направил до този момент, тъй като действително проблемите рефлектират при нас – в Националния осигурителен институт, а също така в комисията.
Ще кажа, че не ми е приятно да чета в пресата, че се създават организации, комитети на репресираните от Националния осигурителен институт. Сега ще се аргументирам защо тези обвинения към НОИ в основната си част или изцяло са несъстоятелни.
Известно е, че с промените в закона се разшири кръгът на лицата, които се считат за репресирани. Няма да изреждам отделните категории: интернирани, изселвани, осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или самото бягство и т.н. Но факт е, че след промяната в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица на практика не се извърши промяна в подзаконовия акт – в наредбата, с което онези институции – в случая НОИ и областните управители – да могат да прилагат закона.
Основните проблеми, които ние срещаме в приложението на закона, са следните. Липсва легално определение на понятието “принудително трудово мобилизирани”, не е изяснен кръгът от лицата, които ползват права като интернирани, изселвани, заселвани по административен ред, не са изяснени документите, с които следва да се удостоверява пред нашите териториални поделения, че те са били принудително мобилизирани, изселвани, заселвани или интернирани поради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, не са изяснени органите, които издават тези документи и в частност в закона пише “общината”, но много често тези документи се издават от кметовете и от кметствата.
По всички тези въпроси ние искаме компетентен отговор от Централната комисия. Също така за нас най-важно е да бъде извършена промяна в наредбата в съответствие с текстовете в закона.
Независимо от това обаче, още с приемането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица буквално в следващия месец Националният осигурителен институт започна да приема молби за определяне на размера и изплащане на добавките към пенсиите, ползвайки по аналогия старите текстове в наредбата там, където има съвпадение за съответните групи репресирани лица.
Малко статистика ще дам, ако позволите, господин председател. Към настоящия момент в нашите териториални поделения са подадени общо 5642 молби след последната промяна в закона. Заявленията, по които е постановено разпореждане и съответно се извършват плащания, са 3171 или това прави 56,20 процента. Това са изцяло решени въпроси. Постановили сме отказ по най-различни причини само върху 317 заявления. Причините са, че са без доказателства за политическа репресия, без статут на репресиран, наследник без право на добавка, защото документът за репресия е на родителя, а не на наследника и други такива.
Най-голяма е групата на онези, за които е спряно производството именно поради тези нормативни празноти. Отново казвам, че за нас те са празноти в подзаконовия акт или пък липса на съответни решения на комисията. Това са 1676 заявления. Те са със спряно производство, но нямат отказ, те са чакащи, така да ги наречем. Те са в процес на обработка, защото ежедневно постъпват заявления. Това е много малък процент – около 8,47 процента или 478 заявления в момента са в процес на обработка. Като казвам “в процес на обработка”, трябва да кажа, че ние изчакваме хората да представят още документи, даваме разяснения и т.н. Виждате, че процентът на необработените заявления или онези, по които не сме взели положително решение, или сме дали отказ, или сме спрели производството е много малък.
По тези, по които е постановено спиране на производството, най-голям е процентът на лицата, които са под 16, съответно под 14 години. По този въпрос ние многократно сме сезирали Централната комисия, а дори имаше един момент, когато беше получена информация в Националния осигурителен институт, че има решение на комисията и дори аз си позволих в Народното събрание, когато се приемаше бюджета на Националния осигурителен институт, да кажа, че са осигурени средствата за изплащане на добавките от НОИ за 2006 г., в това число и със задна дата, щом като бъдат решени всички тези проблеми, тоест, хората няма да загубят своите права. Оказа се обаче, че такова решение няма. Нещо повече. Комисията мина на вариант да се реши този въпрос с наредбата.
Освен няколкото писма, които са изпращани в комисията по тези проблеми, ние подготвихме и проекти на текстове за промени в наредбата, но сами разбирате, че Националният осигурителен институт не е част от правителството и ние не можем да внасяме в Министерския съвет подзаконови актове. Това става от министрите.
Господин Бонгалов ще потвърди тук както кореспонденцията, която имаме, така и факта, че ние сме представили проекти на текстове, с които да бъдат уредени тези въпроси, в това число и въпросът за лицата, които са под 16 години.
Често Националният осигурителен институт е обвиняван, че ние самоволно взимаме такова решение, че не могат да бъдат считани като репресирани лица, които са под тази възраст. Ние, за да не пристъпим към изплащане на обезщетения за тези лица, сме се водили от духа на закона и съответно от неговите мотиви, където законодателят е казал, че това са високо квалифицирани хора, хора с престижни професии – юристи, лекари и т.н.- тоест, никъде не е казано, че това се отнася и за членовете на техните семейства.
Независимо от това още от самото начало, позовавайки се на едни стари текстове, свързани с приложението на закона още от 1993 г., ние сме попитали Централната комисия може ли по аналогия да ползваме онези решения, които са от този период – от 1993 г. – и нямаме положителен отговор на този въпрос. Тоест, и фактът, че и Централната комисия счита, че въпросът не е в рамките на нейната компетентност и че трябва да се реши или с промяна в наредбата, или с промяна в закона, означава, че Националният осигурителен институт правилно се е обърнал към компетентните органи, а не е започнал да изплаща. Така че ние не сме отказали, а сме спрели производство до изясняване на случаите.
Ще приключа с това, че аз знам, аз също чета жалбите, понякога ни обвиняват в бюрокрация. Тук става въпрос за изплащане на средства от бюджета на държавното обществено осигуряване. За всеки лев, изплатена добавка, зад всяко разпореждане за изплащане на такава добавка трябва да има съответните документи, удостоверяващи наличието на репресията, удостоверяващи точно периода на репресията, защото от това зависи и размерът на добавката и т.н. Националният осигурителен институт подлежи на проверка от Държавен вътрешно-ведомствен финансов контрол, а също така и от Сметната палата и за всеки изразходван лев трябва да има оправдателни документи.
В противен случай дори мисля, че ние бихме нарушили пък и волята на законодателя, ако започнем, без да спазваме прецизно закона и без да искаме необходимите документи, да изплащаме средства. По този начин ще се дискредитира и самата идея да бъдат обезщетени хората, които действително са били репресирани. А ние не сме компетентната институция, която да преценява репресията, наличието на репресия, степента на репресия и т.н.
Много често ни се препоръчва да четем самата присъда и да преценяваме дали има политическа репресия или няма. Това са случаите, когато има бягство или опит за бягство зад граница.
Не бих искал повече да ви занимавам, но аз лично познавам един случай, когато присъдата за бягство зад граница е по абсолютно хулигански и други подбуди и аз смятам, че, ако на този човек му бъде издаден такъв документ или, без да се съобразяваме с това, ние автоматично му платим добавка към пенсията, ние ще дискредитираме – отново повтарям – цялата идея да бъдат обезщетени хората, които действително са били репресирани.
До мен е госпожа Кръстева, която е главен директор на Главна Дирекция “Пенсии”, човекът, който отговаря по изпълнението на закона. Ако има конкретни въпроси, бихме могли да отговорим.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Да, действително има такъв проблем. Има хора с криминални деяния, които се опитват действително да бъдат обезщетени. Това е безспорно и наистина трябва да се прави разлика между репресирани и тези, които са с криминални прояви.
Давам думата на господин Иван Комитски – директор на Дирекция “Информация и архив” в Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Комитски. Имате думата.
ИВАН КОМИТСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм директор на Дирекция “Информация и архив” в Министерството на вътрешните работи, дирекцията, която е натоварена от Закона за МВР да издава удостоверителните документи.
Аз бих казал, че нашата работа е най-лесна, защото ние издаваме удостоверение или предоставяме информация на гражданите в някаква писмена форма въз основа на това, което имаме в архивните фондове. Тези документи са създадени в съответния период, когато гражданите са претърпели репресията. Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за съжаление, не всякога и всички документи са запазени и към днешна дата ние можем да разполагаме само с това, което имаме.
В такъв смисъл, чести са случаите, имаме много случаи, когато нямаме възможност да издадем удостоверение, защото нямаме необходимия комплект от данни. Например, липсва акта, с който е постановена репресията, липсва акта, с който е прекратена репресията, а също така и данни за нейния вид и характер. Когато част от тези данни ни липсват, дори и само един компонент от тези данни ни липсват, ние не издаваме удостоверение, а предоставяме на гражданина съответните данни, с които разполагаме във вид на някакво писмо. Но във всички случаи гражданинът бива уведомяван. Няма такъв случай, при който на гражданина просто ей така да не му се отговори.
В случай, че липсват някакви данни при нас, на гражданина му се дават указания в това писмо, че може да удостовери репресията, нейния характер, нейната продължителност и т.н. с други документи, които може да събере от мястото на изтърпяване на репресията, да кажем, при изселването, със свидетелски показания и т.н., които при необходимост да представи в Централната комисия по закона.
Има и такива случаи, може би не са толкова много – вие ги споменахте също – има много напористи граждани, които въпреки изричните данни, че репресията е по криминални причини, те са доста настоятелни и агресивни и искат да получат такъв документ. Ние и в този случай даваме документ във вид на писмена справка или някакво писмо, но задължително упоменаваме, че в документите се споменава криминалния характер на деянието, поради което са претърпели репресията.
При всяко изменение на закона, включително и при последното, има една вълна на заявления от гражданите, за които имаме определени форми, организацията в министерството е създадена още от 1997 г. насам. Има типови заявления, с които гражданите, независимо в коя точка на България живеят, къде е тяхното местожителство, да подадат такова заявление. Заявлението идва в Министерството на вътрешните работи, респективно в Дирекция “Информация и архив” и се обработва централно. Оттук се издирват всички документи, независимо къде в страната се намират те.
Така че от тази гледна точка може да се приеме, че Министерството на вътрешните работи е направило всичко възможно да издири всички налични данни. Но пак повтарям, ние разполагаме с някаква информация, даваме писмени справки и удостоверения въз основа на наличните при нас данни. Иначе няма как да ги измисляме. Има такива случаи. Аз съм се натъквал на тях, защото аз съм член на комисията, на която в момента е председател господин Бонгалов.
Има такива случаи, когато действително не са запазени документи, удостоверяващи репресията, но гражданинът има възможност да си ги набави от други институции и от други места. Както вече казах, ние му даваме указания във връзка с липсващите му документи. Насочваме го включително и към системата на държавните архиви, към териториалните архиви. При установяване на репресията в периода 1991 – 1996 г., когато пак функционираха комисии – и териториални, и централна, но териториалните даваха удостоверенията за репресия – тогава пак така се процедираше.
Тоест, МВР даваше това, с което разполага, гражданинът се явяваше пред комисията и тя преценяваше дали тези данни са достатъчни, дали им трябват още. Приемаше съответните доказателства и постановяваше решение дали лицето е претърпяло репресия или не. Когато лицето е претърпяло репресия, съответно териториалната комисия – говоря пак за периода 1991 – 1996 г. – получаваше съответния документ и обезщетение от данъчната администрация.
Тук може би е един от проблемите – че документацията е разпокъсана, намира се в различни държавни учреждения. Решенията на Комисиите за гражданска и политическа реабилитация на репресирани лица до 1996 г. се намират в системата на териториалните архиви, а на Централната комисия – съответно в Главно управление на архивите - Централен държавен архив, а в данъчната администрация и нейните поделения се намира документацията относно предоставянето или даването на съответното обезщетение на гражданина.
Това е в общи линии, което мога да кажа по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Комитски.
Пропуснахте нещо много важно – че няма финансиране специално за изпълнението на този закон.
ИВАН КОМИТСКИ: Да, това е точно така, но не ми се искаше аз да го кажа.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Има думата господин Ян Хаджиниколов. Заповядайте, господин Хаджиниколов.
ЯН ХАДЖИНИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм началник сектор “Използване на Дирекция “Информация”. Аз пряко се занимавам с тези въпроси. Мисля, че това, което каза и господин Христосков, и това, което каза господин Комитски, е точно. Ще се помъча чисто практически да обединя нещата.
Господин Бакалов, с това, което подчерта господин Христосков, съм напълно съгласен. Имаме една категория криминално и други проявени, тоест, това са лица, които са с умствени отклонения, ако мога така да кажа, които ни занимават постоянно. Те занимават включително и Вас. Вие сте ги видели. Ние се стараем по най-културния, по най-дипломатичния начин да отговорим на тези лица. Ще се занимаваме с тях, тъй като законът ни принуждава на всяко едно тяхно питане да даваме отговор. По Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за съжаление това е така. Но ние губим време на лица, които имат право пък да получат обезщетение.
Ние сме предоставили на Вас една статистика. Виждате какво е направено. Това, което сме издали за Националния осигурителен институт, са малко над 2 хиляди удостоверения за миналата година. Това е по чл. 9 и мисля, че господин Христосков отдавна е изплатил на тези хора добавката, която им се полага. Мисля, че тук можем да бъдем честни пред българските граждани, които напълно законно имат претенциите – пак подчертавам думите “напълно законно” – че са били репресирани и ние по закон им даваме правото на това.
Има един проблем, който Вие споменахте пред господин Комитски. Моят сектор е страшно притеснен относно техническото обезпечаване. От 1991 г. аз приех сектора с два компютъра “Правец”. В момента ние имаме изградени – господин Комитски ще ви каже – две автоматизирани системи. В момента, в който дойде гражданин, ние му даваме ред-номер и молбата му до крайното обработване върви през компютърното наблюдение.
Ако гражданинът се обади по телефон, факс, e-mail и т.н., тъй като ние имаме няколко начина за връзка, ние ще му кажем: след пет дни, господине, след 15 дни, след 20 дни ще получите отговор. Мисля, че това е едно културно обслужване на гражданите. Но на нас ни трябват технически средства. До този момент на МВР не е отпуснат нито един лев за тази цел. Техниката ни е от 1991 г. и е остаряла. Съжалявам, че го казвам пред Вас. Но, ако може Вие да ни помогнете, ние с господин Комитски ще Ви бъдем много благодарни.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз се опитах миналата година да ви помогна, обаче управляващите не ме подкрепиха. Така че специално за системата на МВР винаги съм пледирал за по-висок бюджет.
ЯН ХАДЖИНИКОЛОВ: Средствата трябва да се предоставят специално по закона, а не въобще. Помислете само, че 2500 отговора – това са 2500 плика. Разбирате какво е, разходите си вървят.
Аз искам да спомена и то в тази аудитория следното. Параграф 7 от последното изменение на закона от 2005 г. казва, че в срок от три месеца Министерският съвет – предполагам, че всички сте съгласни с това – трябва да издаде наредба. Гледайки наредбата, която е от 2004 г., ще видите, че са предвидени едни еднократни обезщетения на определена категория лица. Но те не важат за категориите, които са определени в закона, който е изменен от 2005 г. А в същото време се казва, че изплащането от областните управи ще започне от 1 януари този година. Е, на какво основание? Какви документи ще се подават?
Има и един чисто практически въпрос. Господин Бакалов, започнаха да идват граждани. Баща му, майка му, дядо му и т.н. са били репресирани. Те казват: не сме получили. Ние правим проверка в нашата автоматизирана система и се оказва, че в периода 1991 – 1996 г. ние сме издали не един, а няколко документа на тези семейства. Логиката е, че те са получили документите по стария правилник. МВР няма данни дали те са получили. Това единствено можем да го получим от Министерството на финансите, тъй като старото плащане – до 2006 г. – ставаше от данъчната администрация.
Както тук сме се събрали и търсим начин за облекчаване на работата както на Националния осигурителен институт, така и на областните управи, защо да не се въведе в новата наредба един такъв текст: “лицето трябва да удостовери” или “лицата”, ако са наследници, “че по чл. 4 по стария закон” – тоест, до 2006 г. – “ не са получили документи”.
По последното местоживеене на лицето те трябва да имат от данъчната администрация, че не са получили документ. Тогава ние ще им издадем искания документ, ако не са го получили. Иначе ще повторим 37 хиляди случаи на лица, на които сме издали документите. В момента всеки в България смята, че има правото да получи обезщетение втори и трети път. Разбирате го това, предполагам, че и вие сте се сблъсквали с подобни случаи.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Хаджиниколов.
Този проблем се появява след последната поправка в закона, защото последната поправка в закона гласи, че тези, които не са подали молби до 1996 г., имат право в срок от една година от приемането на закона да подадат такива молби. Явно някои се опитват по този начин отново да повторят процедурата.
Защо сега се увеличават жалбите в комисията? Нали затова предизвикахме и това заседание. Тъй като този едногодишен срок изтича – мисля – на 9 април тази година, затова е и този напън. Затова и комисията трябва да започне да работи малко по-интензивно. Големият проблем по-скоро е в работата на самата комисия.
Сега да дам думата и на заместник-министър Димитър Бонгалов, за да може след това колегите да си зададат въпросите и да получат отговорите.
ЯН ХАДЖИНИКОЛОВ: Господин председател, ще позволите ли още нещо да кажа?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добре. Имате думата, господин Хаджиниколов.
ЯН ХАДЖИНИКОЛОВ: Благодаря.
Основните документи на лицата, които в периода 1991 – 1996 г., когато действаше първия закон, които по една или друга причина са били - в момента - в Главна дирекция за изпълняване на наказанията, тогава беше “Затворите”, се намират в Държавния архив. Най-точно и най-ясно колегите от системата на Държавния архив с едно копие могат да го удостоверят. А в момента се получава един затворен кръг. Те са писали през 1991 г. до нас, ние сме ги препратили към комисията. Сега ние не знаем кой го е решил: регионална комисия или централната комисия. Защото, ако е регионалната, те са в съответната област, а, ако е от централната, те са при нея.
Може ли да насочваме гражданите, ако имат документ от този период от съответните комисии, към архивите и работата става за пет минути. Отиват, правят им едно копие и работата е свършена. Никой няма да им откаже. А сега те пишат, ние пишем, ние ги препращаме към Главно управление и т.н. и става едно разтакаване.
Идеята ми беше за архивите и мисля, че ме разбрахте.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Хаджиниколов.
Имате думата, господин заместник-министър Бонгалов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да благодаря на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, че захвана точно този проблем, защото и по мое мнение това е най-големият административен хаос в момента в нашата страна.
За сравнение, ако в комисията имаме хиляда преписки, като имам предвид, че по всяка преписка може би има по три, по четири и повече жалби от един гражданин, ще ви покажа папката, която е само от една от териториалните служби на Националния осигурителен институт, препратена към комисията. По-интересно е за какво е пратена. Господин Христосков ще каже колко поделения има из страната, мисля, че трябва да са 28, умножете тези документи тук по 28. Това ме чака да дойде при мен.
Някъде около 70 до 80 преписки има при всеки областен управител. Защо се е получило така? С Постановление № 22 от 4 февруари 2005 г. е изменена наредбата по чл. 4. Тогава комисията от Министерския съвет преминава към Министерството на правосъдието. Тоест, близо една година вече комисията е в Министерството на правосъдието.
В периода февруари - април комисията е провела максимум две заседания. Аз мога да ви дам един протокол, който открих, и то на електронен носител. От тогава комисията е спряла да действа, тъй като по закона е изменен членският състав на комисията. Има пет представители на държавната администрация и пет представители на организацията на репресираните.
В тази връзка веднага след това започват запитванията, но аз твърдя, че от м. април до м. октомври комисията въобще не е функционирала и не е провела нито едно заседание. От м. октомври комисията започна да функционира, макар и не в пълен състав. Беше окомплектована едва през м. декември и е провела две заседания. Мога да прочета решенията на комисията. Те опряха главно до проблеми в нормативната уредба.
Но бих разделил – и може би с това трябваше да започна – проблемите основно на две. Едните проблеми касаят чисто организационни проблеми на изпълнителната власт и ще си позволя да спазя тази схема, за да се види ясно разграничаването на отговорностите. Вторите проблеми са това, което касае нормативната уредба, като тук включвам както Народното събрание, така и Министерския съвет дотолкова, доколкото той трябва да приеме подзаконовата уредба.
Първото заседание на нашата комисия е на 7 октомври. То беше по-скоро опознавателно. Но още тогава ние разгледахме във връзка с предложение на Националния осигурителен институт един проблем. “По т. 3 комисията единодушно реши, че не е компетентна да дава задължително указания на Националния осигурителен институт и на областните управители, но счита, че уеднаквяване на практиката е необходимо”.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове такъв орган е Министерският съвет, освен ако в наредбата не се укаже друго. Имам предвид § 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Нещо повече, § 3 е използван в едно Постановление № 139 от 1992 г., където е дадено тълкувание по отношение на чл. 7, т. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Тоест, комисията трябва да си свърши работата, но по отношение на това какъв е характерът на репресията, но не и какви лица би следвало да получават обезщетения. И това е принципно становище на цялата комисия. Тук няма спор.
На второто заседание, проведено на 9 декември 2005 г. – ще представя на комисията протоколите в оригинал – се стигна до едно разделение и паритет. Умишлено предпазих комисията от такова гласуване. Тогава обсъждахме въпроса с непълнолетните и малолетните в случаите на репресия и изселване. Общо взето, тогава се усети и самият дух на закона. Вероятно, ако се вкара някакво изменение, то ще последва и в пленарна зала, по обясними причини. Но, така или иначе, представителите на държавната администрация защитаваха едната позиция, представителите на обществените организации – точно противоположната.
В този смисъл трудно би могло да се вземе решение, а не ние да тръгнем да даваме някакви тълкувания, каквито лично като юрист аз не бих поел да разпиша като председател на тази комисия.
Все пак да се върнем на организационните проблеми. Ще си позволя преди това едно малко отклонение. Когато е дошла комисията в Министерството на правосъдието, обяснимо е, че ресорният заместник-министър, който отговаря за затворите, да поеме е тази комисия, най-малкото защото ние даваме такава информация по архивите. При нас в архивите ситуацията е аналогична на тази в МВР. Има само едни картончета, в които не само, че няма точни данни, даже има сбъркани членове на стария Наказателно-процесуален кодекс.
Очевидно е, че комисията може да поеме да изясни характера на репресията, но стига да бъде свършена добросъвестно и съгласно Закона за административното обслужване на юридически физически лица както трябва. Даже при областните управители се води дебат по кой закон точно трябва да действат – по Закона за административното производство или по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Когато казвам, че ресорен заместник-министър поема тази дейност, ще ми позволите едно отклонение, в централната администрация на министерствата заедно с Министерския съвет – 16 министерства на брой, без Министерството на вътрешните работи – работят над 15 хиляди служители. Имам честта от тях да ръководя 6 хиляди и няколко. Толкова ми е числеността на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – 5 хиляди, и 1200 са в съдебната охрана. Към тях прибавете 11 хиляди лишени от свобода, за които също аз отговарям. Ето, тук можете да видите само кореспонденцията ми от тази седмица с Майкъл Капустин. Имам осем лишени до живот, които също ми пишат всяка седмица. Така че натовареността на който и да е заместник-министър претендирам, че не би могла да се сравни с тази на председателя на комисията.
Иначе казано, за мен е неудачно избрана конструкцията да се възложи точно на този заместник-министър на правосъдието. Но не виждам и кой друг в правосъдието би могъл да приеме тази дейност.
С това не бягам от отговорност. Нещо повече. Бих поел ангажимент, че ако изчистим другите проблеми, бихме могли в рамките на 3 – 4 седмици да решим въпросите. Но това при условие, че изчистим другите проблеми. Моля, всичко това, което казвам, да се възприеме не като бягане от отговорност, а като смекчаващо вината обстоятелства (смее се).
За какво става въпрос? Преди малко стана въпрос за липсата на финансови средства. Аз говоря и имам претенциите, че тези неща не са уредени по отношение на лицата, които са представители на обществените организации. Те също трябва да получат някакво възнаграждение. В наредбата пише, че комисията може да привлича експерти. Но в момента такива експерти няма.
Има двама човека, които са работили в състава на предишната комисия. Мисля, че единият беше чудесен за тази работа, но за съжаление аз като заместник-министър не можах да го овардя като съществуващ граждански договор. Принципната позиция на министъра на правосъдието е, че граждански договори няма да има в Министерството на правосъдието и аз като заместник-министър, съобразявайки се със Закона за администрацията, съм длъжен да се подчиня.
В момента тази роля играе секретар на комисията, който е юрисконсулт в Управление “Правно”, който обслужва същите тези две главни дирекции и който в момента приема девет сгради и терен във Варна.
Така че без състав мога да свиквам всеки ден заседание на комисията, но няма какво да разгледам. На второто заседание ние разгледахме доста – може би около 20 и няколко жалби, ще ги видите тук – и отново последваха искания за окомплектоване с някакви, каквито и да било доказателства. И тук ще навляза в проблематиката на нормативната уредба.
По мое впечатление както Националният осигурителен институт, така и областният управител, ако се произнесе, жалбата може да отиде в съда и да има съдебно решение, някакъв контрол за законосъобразност. Комисията пише, че се произнася окончателно, нашите решения не подлежат на контрол. И това е чисто правен проблем, който може би в бъдеще ще предизвика проблеми, ако комисията не го реши правилно. Няма възможност за защита правата на човека. Там се явява една особена юрисдикция и аз поемам ангажимента като юрист, защото лично аз не виждам кой е този съд и кой е този висшестоящ орган, който евентуално ще ни разгледа жалба срещу решение на комисията. Щом е окончателно решението, значи то не се разглежда. И това е проблем за защита правата на онези, които ще бъдат ощетени евентуално от тази комисия.
Това е чисто процедурен проблем.
На второ място, аз винаги съм твърдял, че на кривата ракета космосът й пречи, на лошия чиновник – закона. В случая може би навлизам в тази теза и аз, но не може 28 областни управители, 28 структурни поделения на Националния осигурителен институт да се оплакват едновременно, по едни и същи въпроси, по една и съща тематика. Очевидно, че имаме проблеми и в закона.
Самият факт, че има такива оплаквания – да, нормално е двама юристи да имат три мнения – има ясно очертани противоречия в тълкуванията. Те са главно по отношение и на това дали би следвало за лицата, на които вече е зачетен трудов стаж на това основание, има данни, че са били интернирани, изселвани, заселвани преди извършване на промените в закона и да не се изискват нови документи, а времето след 16-годишна възраст да им се зачита за стаж. Дали тези, които са напуснали границите на Република България, са задължително по политически причини, всички ли са по политически причини. Има още куп такива проблеми, даже не бих ги изброявал. Да не говорим например за наследниците на репресираните. Дали малолетният е осъзнавал свойството и значението, че към него е осъществена такава репресия и дали действително подлежи да получи такова обезщетение? Когато говоря за малолетните и непълнолетните, става въпрос точно за този случай.
Ако вземете един от тези примери, ще видите, че кметовете на населени места се произнасят вместо причината. Примерно в община Сатовча, с. Осина кметът казва: “настоящото да послужи еди къде си, че бил преследван по политически причини”. Защо, как – не е ясно. Даден е някакъв период, но в някои случаи нямаме период на репресията.
Няма никакъв проблем комисията да изчисти всички тези неща и трябва да призная, че имаме член на комисията, който върши повече работа от секретар на комисията и мисля, че благодарение на него можем да се похвалим с 30 – 40 разгледани преписки за тези два месеца.
Определено поддържам Националния осигурителен институт и има такова решение на комисията те да внесат при нас предложенията, а ние от своя страна да ги внесем в Министерския съвет или конкретно да ангажираме народен представител, ако се касае за закон. Тоест, комисията се захвана и не бяга от законодателна инициатива, въпреки че това не е в ресора ни. Но имаше идеи и това беше казано от член на комисията, че министър Орешарски ще внесе доклад. Така или иначе, проверих. До този момент няма внесен доклад от министър Орешарски в Министерския съвет при главния секретар.
Очевидно е, че като говорим за други проблеми, пак ще се върнем на финансовото осигуряване и ресурси, тъй като проучих въпроса и се оказа, че някъде около 80 до 100 хиляди лева би ни струвала една информационна компютърна система и би трябвало да използваме тези възможности, като говорим за разпределени регистри. Нещо повече, налага се да проникваме в масивите на окръжните съдилища, районните съдилища по отношение на тези присъди, по отношение на това дали те изобщо имат някакви съхранени архиви.
Нямаме информация от Държавните архиви. При тях, доколкото си спомням, срокът за съхранение беше пет до десет години. Възможно е да се унищожени и протоколите на бившите комисии при областните управители.
Съвсем основателно се поставя от репресираните пък и проблема, когато членовете на комисията попълват декларации, че на са такива или онакива, какво става с останалите нива на областно равнище.
Нещо повече. Попълнихме последния състав, ако не се лъжа, от “Съюз система” и в момента имаме възражения от “Горяни”, тъй като тяхната документация се движеше по-рано, но не беше готова, а и самите членове на Организацията на репресираните препоръчаха “Съюз система” и ние уважихме това искане.
Тоест, предполагам, че ще има претенции и от други организации на репресирани, защото те не са допуснати в състава на тези комисии и на какво основание ние сме избрали пък точно тези пет, които в момента присъстват в състава на комисията. Влизаме в спора на синдикатите кой е представителен и кой не е по Кодекса на труда, което предполагам, че може да предизвика и в бъдеще проблеми.
Пак казвам, ако ни бъдат дадени поне един или двама човека, нещата могат да се оправят за три – четири месеца. За сравнение ще ви помоля да видите примерно една комисия за нерешени жилищни въпроси на гражданите по спестовните влогове. Тя функционира по закона от 1991 г. и доколкото забелязвам, вече 15 години пише едни списъци и още не е решила проблема. Дайте ми този щат, мисля, че за един месец ще решаваме и техните въпроси, и нашите проблеми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колеги, преди да дам думата да зададете въпросите, които имате към нашите гости, искам да ви кажа, че аз се запознах предварително с някои проблеми, а и от жалбите, и от разговорите, които съм провел, искам да представя на вашето внимание едно решение и дали това решение евентуално ще помогне на хората, които изпълняват закона и оттам да се решат проблемите.
Проектът за решение е следният:
“1. Министерски съвет да изготви в най-кратък срок допълнение към наредбата, определящо добавката към пенсиите и еднократните обезщетения на...”
Нали това точно е единият от проблемите?
“....изселените и интернираните, изключените студенти, лишените от пенсия, лишените от право да практикуват професията си.
2. Министерство на финансите да предвиди средства за изпълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в рамките на бюджетите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието.”
Бих искал и от тази гледна точка да коментирате, както и, ако имате допълнения, които според вас е хубаво да направим като проекторешения. Естествено министрите ще бъдат запознати и оттам респективно да няма повече проблеми.
За мен е хубаво да коментираме тези случаи, които касаят закона. Аз не искам да коментираме онези лица, които са репресирани по криминални причини. Тях няма какво да обсъждаме. В България всеки се опитва по някакъв начин да придобие допълнителни средства, даже и да няма право.
Имате думата, колеги.
Има думата господин Иван Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм изключително благодарен за обстойното експозе, което направиха представителите на съответните институции – на Министерството на вътрешните работи и на Националния осигурителен институт – господин Христосков. Засегнаха се много проблеми, които съществуват и от по-рано, преди спиране действието на този закон.
Хубаво беше обаче всеки, като анализира дейността на собственото си ведомство, да посочи пречките в работата именно на собственото си ведомство. Тук се изтъкнаха проблеми, свързани главно с финансите и нефункциониране на системата и липсата на координация. Но болшинството от жалбите са основателни. Аз имам лично такъв спомен от една госпожа от Бургас, която дойде при мен, няколко пъти е връщана от РПУ – Бургас, че няма такъв документ и в крайна сметка последния път е открит такъв документ. Но две или три години служителите са търсили този документ. Фактически става въпрос за нейния брат, който изчезва безследно между брега и острова.
Така че според мен наистина има много проблеми във функционирането на системата. Но мисля, че тук, в нашата комисия, която, общо взето, насочва по-прагматично своята дейност, се търсят проблемите, за да се помогне на законодателя да се избистрят нещата и да тръгнат по-добре работите. Според мен всяко звено трябва да погледне по-сериозно на тази дейност, защото и първия път, когато се издаваха документи на репресираните, тези проблеми, които сега се изтъкват, съществуваха и предишния път.
Хубаво е и Министерството на вътрешните работи, и Министерството на правосъдието да заострят вниманието и да видят причините. Не е само въпроса до пари и до щат, според мен. Трябва просто да се заостри вниманието към тази дейност, към изпълнението на този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Бих искал и гостите да коментират проекторешенията, които прочетох преди малко. Искам и те си кажат мнението, защото ние трябва да знаем дали ще ви помогнат тези проекторешения за вашата работа или искате нещо да добавим, нещо да редактираме.
Както каза господин Иван Илчев, тази комисия, за разлика от другите комисии, които, общо взето, се занимават със законодателни проблеми, тази комисия е единствената, която се занимава с проблемите на хората, единствената, която е един вид трансмисия между парламент, хора и Министерски съвет примерно, респективно отделните министерства.
Така че от тази посока също трябва да се разсъждава. Затова ви моля за коментари, мнения, становища по това проекторешение. Ако има нужда от законодателни промени, защото правилниците се приемат от Министерски съвет, както и господин Христосков каза.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние нямаме проблеми от ресурсен характер. Тоест, ние не сме искали увеличение на числеността на персонала или нещо друго такова. Що се касае до необходимите финансови средства по този закон, ние сме ги осигурили, включително и със задна дата да извършим тези плащания. Също така смятам, че в организационен план нямаме проблеми. Ние сме създали необходимата организация.
За нас пречките са нормативни и, ако считате, че Министерският съвет, който е компетентният орган – прав е господин Бонгалов – трябва в наредбата да се произнесе по въпроса за тези, които са под 16 години, то веднага тези преписки, които са при нас – те са над 1600 – ще бъдат решени. Тоест, ние не занимаваме комисията с наши вътрешни проблеми.
Аз моля народните представители, ако има случаи на лошо отношение от страна на нашите служители към конкретен човек, нека да ни информират. Аз ще взема незабавни мерки. Но досега, общо взето, конфликтните точки са по набавянето на документите, понякога се налага връщането на хора за това, и второ, по отношение на тези нерешени казуси.
Готови сме да съдействаме на народните представители в това отношение. Иска ми се още веднъж да погледнем т. 1 от проекта на вашето решение. Може би трябва да я синхронизираме с изредените в нашето писмено становище проблеми, защото те касаят не само статута, но и сроковете за периода на репресия, защото оттам зависи и размера на обезщетението. Касаят също така компетентния орган, който трябва да издаде тези документи.
Това са нашите проблеми. Вече тук бяха дадени примери, когато документите са издадени от съответния кмет. Ние направихме дори и тази крачка, като приехме, че кметът е част от общината и приемаме и този документ. Но, когато няма срок, нищо не можем да направим.
Прощавайте, че взех отново думата, но ми се иска тази първа точка от проекторешението да я огледаме и евентуално да я допълним.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Аз мога да добавя следния текст:
“1. Министерският съвет да изготви в най-кратък срок допълнение към наредбата, определяща добавките към пенсиите, еднократното обезщетение, както и сроковете на репресия на...”
И изброявам случаите. Така ли ще е по-коректно според Вас, господин Христосков?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Може би да се запише “компетентните органи по издаване на тези документи” и т.н. Но в нашето становище са изброени точно и ясно кои са проблемите, които трябва да бъдат решени в наредбата.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз имам едно питане към Вас, господин Христосков. Вие преди малко казахте, че имате подготвени предложения за промени в наредбата. Може ли да ни изпратите тези предложения във връзка и с това наше решение, което евентуално ще се вземе днес. Ясно е, че тези предложения ще бъдат изпратени до министър-председателя и оттам нататък те вече ще си ги движат. Защото в закона пише, че изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. А те през това време са го прехвърлили на Министерството на правосъдието.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин председател, до два дни ще дадем това, което сме дали и на господин Бонгалов. Ще го имате, разбира се.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добре е да ги имаме, за да можем ние да ги изпратим заедно с решенията, които ще вземем днес. Срокът е тримесечен, той отдавна е минал. Трябва да побързаме.
Има думата заместник-министър Димитър Бонгалов. Заповядайте, господин Бонгалов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз споменах, че този регистър трябва да обхване и да даде достъп включително и на областните управители, и на Националния осигурителен институт да ползват информация, която се съдържа в този регистър.
Нямам претенция кой ще бъде компетентния орган, който трябва да го създаде, но очевидно е, че трябва да има ред и начин за създаване и ползване на тази информация. Ако трябва да бъде в Държавния архив, но някой трябва да я събере, някъде да подаваме данните и да знаем, че в един орган е събрана цялата тази информация по отношение на репресираните лица.
Нещо повече. Задължение на държавния орган е – и това го пише – че служебно трябва да се събира тази информация от областния управител.
Нямаме никакъв проблем да сканираме всички тези картончета на затворниците и да им дадем достъп до тази информация. Но за това са необходими финансови средства за създаване на електронна база данни на тези репресирани лица.
Възможно е да искам тези средства в Министерството на правосъдието, очевидно, че ще имам доста големи затруднения, защото като на всяко министерство и като на всеки кмет винаги бюджетът не стига.
В тази насока бих бил признателен, ако се предвидят специални средства както за членовете на комисията, така и поне за един, да не кажа двама експерти.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Това вече министърът на правосъдието трябва да го реши.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Господин председател, при 6 хиляди души щат, бях готов да трансформирам една щатна бройка, но, ако го направя държавен служител, ще ми отидат само два месеца за процедурата за избиране на служител. Нещо повече. Твърдят, че предишният служител, който е работил с Даниела Атанасова, беше изключително прецизен и точен и той можеше да обработи точно тези 300 преписки, на чиято база казах, че комисията би могла да се справи за четири месеца. Момичето пише дисертация, работи в БАН, превъзходен юрист. Аз такива юристи в Министерството на правосъдието не мога да намеря, нито пък познавам такъв човек, който до такава степен е запознат с материята и би могъл да бъде веднага полезен на комисията.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Големият проблем е, че министърът на правосъдието не иска да назначи един човек към тази комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Има принципна позиция, че не съществува нито един граждански договор в Министерството на правосъдието. Аз съм длъжен да се съобразя с нея и го правя.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има думата госпожа Янита Димитрова. Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм експерт в Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Ще поставя на вниманието един личен въпрос, но той не е изолиран случай, защото има много такива граждани, които се отнасят до нас с последна молба като последна инстанция.
Това е поредно доказателство за абсолютна административна мудност и бездействие на централната комисия. Аз тук чух много обстоятелствено изложението на заместник-министър Бонгалов и слушах с интерес и недоумение, че се излагат подобни пречки, с които се ощетяват за пореден път хора, които вече са били достатъчно ощетявани и репресирани.
Случаят е такъв. Наследникът Маргарита Николова има признато право, че е била репресирана. В същото време поради неиздаване на оригинал или копие с мокър печат Националният осигурителен институт не може да си свърши работата, защото действително трябва да има точно такива образци, за да се издаде добавка към пенсията по силата на това признаване на репресията.
Същевременно при издаването на еднократната помощ гражданинът е оставил своя оригинал и оттам нататък изтича тримесечният преклузивен срок, в който този гражданин изгубва това си право. Излиза, че само заради една чисто бюрократична спънка, непоставяне на печат върху копието, с многократни молби до комисията гражданинът отново се поставя в шахматна ситуация.
Това е моят коментар. Исках да го изложа, защото действително тези случаи са десетки, стотици и смятам, че не може да има оправдание за това, че хората отново трябва да бъдат репресирани.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Има нещо, което мога аз да предложа на комисията. Аз поне си мисля, че господин Петканов, като стана министър на правосъдието, няма да имаме проблеми, но изглежда, че ще имаме.
На комисията мога да предложа нещо като решение:
“Министърът на правосъдието да съдейства за работата на комисията по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица...”
Ние не можем като комисия по друг начин да му указваме някакво въздействие. Той, така или иначе, по закон трябва да си свърши работа, след като е прехвърлена тази дейност към Министерството на правосъдието, въпреки че заместник-министър Бонгалов пък е прекият изпълнител.
Имате думата, господин заместник-министър Бонгалов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам първо да отговоря на конкретното питане.
Наложи се да си разделя информационните потоци, тъй като половината от времето на секретарката ми отива да подрежда въпросните жалби, да ги присъединява към вече подадените и да насочва гражданите, да им обяснява какво правим всъщност в тази комисия.
Определено липсата на кадри ни пречи в работата. Казвам, че този информационен поток съм го насочил от деловодството направо към секретаря на комисията и този случай с оригинала изобщо не е минал през мен, за което дълбоко съжалявам. Но, ако смеся двата информационни потока, просто не бих могъл да си върша текущата работа. Обясних, че 17 хиляди човека командвам в момента заедно с лишените от свобода.
Пак казвам, не се извинявам, не свалям вината от себе си, определено я нося като председател на комисията, но физическа възможност да се проследят всички тези многобройни жалби, натрупани вече в продължение на една година, просто нямам. По която и да е жалба трябва да се изготви отговор в законовия срок. Ако не се лъжа, не съм отговорил в законовия срок на една от вашета комисия, господин председател. Това поне го помня.
Не бих желал всичко това, което казвам, като жалба срещу министъра ми. Аз говоря по това, че в бюджета на Министерството на правосъдието не са заложени средства нито за тази информационна технология, нито за заплащане заплатата на членовете на комисията, нито е решено дали ще им плащам на заседание или на месец, нито пък са осигурени разходите за въпросните експерти.
Пак казвам, ако проследим състава на държавната администрация, ще видим, че съществуват много комисии, които си имат щатове, но тази комисия определено е оголена и не функционира поради липса както на финансово осигуряване, така и на необходимите човешки ресурси.
Твърдя и продължавам да твърдя, че със силите на Управление “Правно” не съм в състояние да изпълня това, което очаква комисията от мен. Определено го казвам това. Готов съм не само да понеса отговорността, но и оставката си, ако трябва. Но при този начин на организация, пак казвам, финансово и човешки неосигурена, работа не може да се върши. Мисля, че в бюджета ще бъде изключително трудно да се търси в близко време някакъв прогрес.
Поемам ангажимента, независимо какъв е той, стига да излезе наредбата, ние бихме могли да решим тези въпроси. Определено принос имаше и това, че в края на бюджетната година трябваше да усвоим бюджетните средства. Сега пък в началото на годината подготвяме инвестиционна програма за арести и за местата за лишаване от свобода. Не е обърнато нужното внимание според мен. Не го крия това, просто нямаше възможност.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще предложа нещо съвсем директно. Виждам, че господин Бонгалов има проблеми поради Закона за държавния служител и т.н. да назначи това момиче, което за два месеца може да свърши работа. На него му трябват два месеца. Ще я назнача при мен като главен експерт в кабинета на управителя и я оставям на негово разположение да работи два месеца с преписките. А през това време той да уреди статута й.
Аз го разбирам господин Бонгалов, в никакъв случай не искам да го злепоставям, но искам оперативно да решим въпроса.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Колеги, нека да ви прочета предложенията, които евентуално се оформиха в резултат на дискусията.
“1. Министерски съвет да изготви в най-кратък срок допълнението към наредбата, определяща сроковете на репресия, както и определяща добавката към пенсията и еднократното обезщетение на изселените, интернираните, изключените студенти, лишените от пенсия и лишените от право да практикуват професията си.
2. Министерство на финансите да предвиди средства за изпълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица в рамките на бюджетите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието.
3. Министърът на правосъдието да съдейства за ускоряване работата на комисията във връзка със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
4. Държавният архив да създаде база данни и да съдейства за изпълнението на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.”
Колеги, имате ли някакви предложения за изменения, допълнения и т.н.?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Лишените от пенсия нямат на практика правото на добавка, защото щом е лишен от пенсия, той няма върху какво да получи добавка.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата госпожа Кръстева. Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВАЛЕНТИНА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз отново повтарям, че кръгът от лицата, които имат право на добавка, са ясно очертани в чл. 9. За нас е важно да са посочени изчерпателно органите, които следва да издават документи за всички категории лица, които имат право на добавка, и в тези удостоверения, които се издават, да бъде посочен периодът на репресията. Защото ние получаваме сега удостоверения, в които пише, че човекът е живял в дадено място. За нас това не е достоверна информация и нямаме ясна представа за периода на политическата репресия.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да, от периода зависи и добавката.
ВАЛЕНТИНА КРЪСТЕВА: Да, точно така. Това фактически е най-важно за нас.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: А това, което господин Христосков каза – за лишените от пенсии – да остане ли? Аз от пенсии не разбирам.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин Бакалов, на нас ни трябва да бъде уреден въпросът с документите, органите, които издават тези документи и изрично да се съдържа срока на репресията. Тази неща ни трябват плюс основния въпрос – даже аз бих желал да чуя становището и на комисията – дали могат да бъдат считани за репресирани и малолетните. Къде да бъде уреден въпросът за малолетните. Това са четирите проблема, които на нас ни пречат да решим останалите случаи. Това са нашите проблеми.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Това определено, както казва тук колежката, действително е тълкуване на закона, а не наредба. Защото, ако примерно цялото семейство е изселено, и този малолетен също е изселен и със семейството си, де факто и де юре и той е репресиран, въпреки че той тогава или го е съзнавал, или не го е съзнавал. Но поради това, че е било в това семейство, пак ще има от баща си или майка си право на добавка към пенсията. Това е според мен. Аз тълкувам сега на глас.
ЯН ХАДЖИНИКОЛОВ: Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за него или за родителите му?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ако цялото семейство е изселено, и синът е бил на 11 години тогава, то баща му или майка му са осъзнавали тази репресия, въпреки, че той може и да не е осъзнавал, но, ако те са мъртви в момента, той има право на тази добавка. Аз така го тълкувам закона. Не знам, може и да не съм прав.
Но това, така или иначе е решено в закона. Аз затова и в началото казах, че, ако вие като хората, които се занимавате пряко с приложението на закона, имате някакви предложения за законодателни изменения, дайте ги на нас.
Заповядайте, господин Хаджиниколов. Имате думата.
ЯН ХАДЖИНИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да тръгна от чл. 7 на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица , който пряко ви касае вас.
“Времето, през което лицата по чл. 1, т. 1 и 2 са били в затворите...” – това е ясно. Това касае господин заместник-министъра.
“....трудово-възпитателни общежития, лагери, места за задържане... “ – това касае Министерството на вътрешните работи. Тоест, ние това извършваме.
Следващото и последно е: “Времето, през което лицата са навършили 16 години, не са работили” – това е следващото, което законодателят е дал – “когато са били интернирани, изселвани, заселвани...”
Отивам на чл. 9. Ако законодателят беше направил препратката, можеше да каже: “Лицата по чл. 7, ал. 2 получават право на тази добавка”.
В момента ние на всяко едно лице, независимо дали е родено на мястото на изселването, сме длъжни да изплатим добавката, която е от 15 до 50 процента. Ние в момента дори за лицата, за които имаме достатъчно данни, че са родени там, издаваме документите. В чл. 9 не е посочена възраст.
Прав ли съм или не съм прав за това тълкувание? Прави ли сме или не сме прави, че издаваме такъв документ? Не говоря за наследник. Там нещата са ясни. Говоря за случаите, когато лицето е лично репресирано и има право на добавка по чл. 9, която добавка може да бъде от 5 до 20 процента в зависимост от периода.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Хаджиниколов.
Има думата господин Христосков. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Бакалов, във връзка с Вашето изказване и това изказване на господин Хаджиниколов, ако и господин Бонгалов е съгласен с едно такова тълкуване и ако в това решение на комисията Вие добавите една точка 3:
“3. Предлага на Националния осигурителен институт да отпуска добавка и на лицата, които са под 16-годишна възраст.”
То тогава веднага спрените производства – аз пак повтарям, че ние нямаме отказ по тези производства, а само са спрени временно – ще ги пуснем и ще решим въпроса.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз не възразявам срещу тази идея.
“3. Предлага на Националния осигурителен институт да отпуска добавка по чл. 9 и на лицата под 16-годишна възраст, за които има доказателства по безспорен начин, че са били репресирани с административен акт.”
Заповядайте, господин Хаджиниколов. Имате думата.
ЯН ХАДЖИНИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Христосков, имам лично към Вас едно предложение от мое име и от името на господин Комитски.
Това е нещо, което ние сме предложили на нашето ръководство, но то е въпрос на оглеждане и решение на нашата Дирекция “Правна”, която трябва да се произнесе и т.н.
Ние попадаме на такъв казус. При нас съществува информация, че Вашето семейство, примерно, в състав майка Ви, баща Ви и пет деца, които поименно не са упоменати, в 1949 г. от 28 август е изселено. Нямаме край на репресията. Вие ни носите документ от еди коя си община, че действително от тази дата до тази дата – кметът не може да ви даде политическия характер на репресията, само МВР може да го даде – семейството в състав, включително и Вашето име, независимо на колко години сте бил тогава.
При това положение при една договореност ние, след като имаме политическия характер, тоест, това е ясно за нас, можем ли да признаваме такива документи и да ви ги пращам, за да изплатите на тези хора за цялото семейство съответните добавки?
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Хаджиниколов.
Заповядайте, госпожо Кръстева. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако се вземе решение, както разбирам, че такава е позицията на днешната комисия, че ще се отпуска добавка, включително и на лицата под 16 години, които са били тогава в момента на репресията, и имаме достатъчно доказателства за политическия характер на репресията и още едно доказателство от кметството за периода на репресията, както и доказателство вече за родствена връзка. Все пак трябва да се види каква е родствената връзка. Вие казвате, че в документа ще се описва само семейството с бройката на децата.
Мисля, че при наличието на тези документи, при наличието на всички тези общи факти Националният осигурителен институт би могъл да постанови разпореждането за отпускане на добавка на тези лица.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Преди да дам думата на господин Иван Илчев, искам да ви прочета още веднъж това допълнение към проекторешението.
“3. Предлага на Националния осигурителен институт да отпусне добавки по чл. 9 и на лицата под 16-годишна възраст, за които има доказателства по безспорен начин с административен акт за изселване.”
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Предлагам думата “предлага” да я замените с “възлагам”.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не, не можем да възлагаме, ние само предлагаме.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! По повод точно на този текст аз исках с няколко думи в началото да кажа следното. Нека всяко ведомство да си огледа собствената работа и от какво се нуждае, за да се стиковат нещата между МВР, НОИ и Министерството на правосъдието. Аз още в самото начало казах: ние тук не сме орган, който да сътвори наредбата или да я предложи на някого или да облекчи работата по отношение на взаимодействието на тези три органа, бих казал, които решават изменението и допълнението на закона.
Така че, прекрасно е това, че тук се намират представителите на съответните ведомства, които са именно от нивото, занимаващо се с конкретната работа, и са много наясно с нещата. Но сега предстои да се създаде една нова наредба на Министерския съвет. В тази наредба според мен трябва всяко едно от ведомствата, които тук са представени, да си даде становището там и какво точно и конкретно искате, за да се облекчи връзката между отделните ведомства. Защото поделенията на Министерството на вътрешните работи е в началото, а в края е Националният осигурителен институт. На господин Христосков му е най-лесно. Като пристигнат документите, отговарят ли – не отговарят ли – изплаща. Но за комисията е най-тежко. А комисията съответно контактува с института и очаква за база пък документите от Министерството на вътрешните работи.
Така че според мен по-рационално ще бъде всеки да си даде вижданията и предложенията за наредбата в Министерския съвет, защото не знам доколко ние имаме право да одобрим или да предложим на Националния осигурителен институт да прави това или онова.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Извинявайте, господин Илчев. Ние предлагаме на Националния осигурителен институт, а с това предложение Националният осигурителен институт може да предложи на министъра на труда и социалните грижи, на Министерския съвет и т.н. да се направи така и така.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз не знам дали ние като комисия имаме право да предложим това на Националния осигурителен институт. Въпросът има и финансов ракурс и т.н.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Имаме, защо да нямаме. В края на краищата ние сме работодатели на целия Министерски съвет.
ИВАН ИЛЧЕВ: Да, така е.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: При едно такова предложение най-малкото, което можем да направим, е да стимулираме Министерския съвет да изработи този правилник.
“Възлагаме” не можем да напишем. Това е ясно. Но предложение можем да направим. Ние по този начин ще помогнем на всички – и на МВР, и на НОИ, и на комисията.
Има думата госпожа Иглика Иванова. Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че в рамките на нашата компетентност са две неща. Едното е това, което записахме като решение – да обърнем внимание на министъра на правосъдието, че дейността на тази комисия заслужава повече внимание, да се решат тези проблеми, които Вие изложихте, господин председател.
Другата компетентност е следната. Евентуално, ако вие смятате, че са необходими някакви промени в закона, ако пречката за вашата работа е празнота в закона, наша грижа е, да речем, да внесем един проект за изменение или допълнение на този закон. Но технологията на изработване на наредбата на Министерския съвет, извинявайте, но не е наша грижа. Не сме компетентни, не можем да го направим това.
Даже аз също мисля, че едно такова предложение ние към Националния осигурителен институт не можем да направим. Просто не сме компетентни за това нещо. А вече вие, ако в рамките на общата, на съвместната си работа смятате, че нещата опират до наредба на Министерския съвет, ако не сте министри или заместник-министри, имате съответните органи, които да внесат предложения за промяна в наредбата. А, ако се касае за закон – пак повтарям – тогава вече това е в рамките на нашата компетентност.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на госпожа Иванова.
Има думата заместник-министър Димитър Бонгалов. Заповядайте, господин Бонгалов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не искам да се бъркам в решенията на комисията, но като юрист и като заместник-министър на правосъдието бих казал, че определено редакцията предлага коректни неща, тя излъчва някакво виждане, но не предизвиква пряк правен ефект било то в Националния осигурителен институт или в нашата комисия. Това е само едно изразено становище на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Действително проекторешението не съдържа нищо некоректно към изпълнителната власт, нито към Министерския съвет.
Дали ще го премете това проекторешение или ще го отхвърлите, определено е работа на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Но аз мисля, че терминът “предлага” не е пречка в тази му част. Какво ще предложите по същество, разбира се, е воля на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Бонгалов.
Аз също изразих такова становище. Тъй като срокът от три месеца за изготвяне на наредбата вече е изтекъл и по този начин, с тези си решения комисията по някакъв начин може и ще стимулира изготвянето на тази наредба. А наистина се получава, че тясното място е точно в комисията на господин Бонгалов. Доколкото разбирам, няма правилник и това му пречи за работата. Има правилник, който е за стария закон. Това е големият проблем.
Заповядайте, госпожо Иванова. Имате думата.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, може ли още веднъж да прочетете текста, който предложихте за Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: “3. Предлага на Националния осигурителен институт да отпусне добавки по чл. 9 на лицата под 16-годишна възраст, за които има доказателства по безспорен начин с административен акт за изселване.”
ИГЛИКА ИВАНОВА: Не, господин председател, не мога да се съглася. Съжалявам, колеги, предполагам, че тук има и други юристи освен мен. “Предлага на НОИ да отпусне добавки...” – не е в сферата на нашата компетентност това. Така аз смятам.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Заповядайте, господин Христосков. Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз уважавам това становище на комисията, защото това означава ангажиране на комисията.
Затова предлагам, ако се ангажирате обаче със следното:
“Изразява становище, че лицата под 16-годишна възраст, за които са налице безспорни доказателства, следва да получат добавка по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.”
Тоест, това е едно становище, едно виждане на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, господин Хаджиниколов. Имате думата.
ЯН ХАДЖИНИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! А на какво основание не следва да получат такава добавка. Аз това не разбирам, тъй като законът е ясен: “Лицата по чл. 1, т. 1 и 2...”. Вие в момента ги лишавате незаконно. Нямате основание да го правите.
Народният представител трябва да каже: “Лицата по чл. 7, придобили правото на пенсионно осигуряване, имат право на добавка.”
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Един момент.
“Комисията по жалбите и петициите на гражданите изразява становище, че лицата под 16-годишна възраст, за които са налице безспорни доказателства с административен акт за изселване, следва да получат добавка по чл. 9”
Колеги, моля, гласувайте предложенията, които чухте преди малко.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Решенията се приемат.
Колеги, благодаря ви за ползотворната работа. Благодаря и на гостите за активното участие в нашето заседание. Надявам се, че ще помогнем за това тази комисия да заработи.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Бакалов

Стенограф:
Божидарка Бойчева