Доклад за дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите за периода 2005 – 2009г

---

П Р О Т О К О Л

№ 41


На 14 май 2009 г., /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 242 на пл. “Княз Александър I” 1 се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Доклад за дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите за периода 2005 – 2009г.


Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Димитър Йорданов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.


* * *
/ Начало 14.30 часа/

ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Добре дошли на всички!
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Доклад за дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите за периода 2005 – 2009г.

Имате ли колеги предложения по дневния ред? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.

Да минем по същество по точката от дневния ред:

И З К А З В А Н И Я



ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Изготвен е доклад за дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Всички членове на Комисията разполагат с него. Предполагам, че сте се запознали предварително с него.
Време е да го погледнем. Той не е обемен. Постарали сме се да синтезираме цялата дейност на Комисията като я подкрепим с някои примери, статистика на жалбите и петициите, които сме получили, на начина, по който са обработени и е отговорено. Няма смисъл да чета нещо от него. Ако имате забележки, допълнения, предложения да го поправим, допълним или разширим имате думата.
Г-н Батилов, заповядайте.

ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, по друг начин си представях заключителното заседание на една от най-важните, според мен, Комисии на Народното събрание. Направен е опит за добър доклад. Той не е несполучлив. Правилно е казано, че Комисията по жалбите и петициите на гражданите представлява лицето на Народно събрание, т.е. тази Комисия е пряката връзка между народните представители и обществеността, държавата и гражданите. Какво имам предвид: всички Комисии към Народното събрание по някаква странна традиция, създадена в последните 17 – 18 години, действително не са работещи органи на Народно събрание, колегиални. Нашата Комисия не прави изключение, макар че се и различава, поради конкретност и поради това, че хората идват при нас с много ясни и точни искания да им помогнем за нещо конкретно. Нашата Комисия, може би, малко повече се различава и по предмета на дейност, и по усилията, но резултатът е същият. Според мен и не само според мен, а и според хората, които познават българската парламентарна история и които знаят, както всички вас, каква е целта на една постоянна комисия към Народното събрание – тя да бъде една действаща такава, когато Народното събрание не заседава.
Ние трябваше да направим отчет пред Народното събрание, мисля че това е посочено и в ПОДНС. Като трябваше да дадем една обективна картина на това, което е работено, не на Комисията сама за себе си, а на Комисията като част от Народното събрание.
На второ място, което трябва да съдържа доклада или отчет за членовете на Комисията, е резултатност на това, по което се работи. Защото проблемите тук са посочени, посочени са срещите, жалбите и петициите, посочени са темите, по които е работено, само че липсва едно съществено и главно нещо. А именно, има ли някъде нещо променено, има ли някъде държавен орган, към който ние сме адресирали нашите законови изисквания и съответно критики и някаква отговорност, която да е понесъл.
Също се отнася и за съдебната власт. Ние не можем да управляваме съдебната власт, нито да я контролираме в прекия смисъл на думата. Но голяма част от жалбите, които сме разгледали са действително насочени срещу съдебната власт, която не е работила по тези случаи както следва. Ние, всички си въобразихме, че съдебната власт е толкова независима, че тя не е подчинена на никого. Подчинена е на един колегиален орган от 25 души, който пък въобще на никой не е подчинен. И думата “подчиненост” ще я заменя с думата “отчетност”. Ние трябва за всички случаи да сезираме Инспектората към Висшия съдебен съвет, който създадохме преди 2 години и да искаме отчет от сезирането, защото, колеги, този спор, който се водеше във временните комисии и си говорихме с Главна прокуратура, той приключи скоро. Не може да има съмнения, всеки държавен орган, съгласно чл. 80 от Конституцията, трябва да предоставя информация, при поискване или сезиране и е длъжен да дава обяснение и отчет. Прокуратурата, много пъти, се е скривала зад думите “ ама ние сме съдебна власт”. Тези случаи, в които гражданите се обръщат към нас, те са адресирани чрез нас до Прокуратурата. В този смисъл, Инспектората и Висшия съдебен съвет трябваше да дадат обяснение на Комисията. Думата е “обяснение“ или “информация”, като искате, и това е съгласно чл. 80 от Конституцията. Те не го направиха, нито един от тях.
На трето място – по въпроса за нашите срещи с гражданите и жалбите, които приемаме лично: аз специално, като член на Комисията, не знам колегите как се чувстват, но аз се чувствам абсолютно излишен на тези срещи, нещо съм като записващ мненията. А до мен стоят инспектори /експерти/ или колеги, които са компетентни, държат се умно, точно, компетентно, но след това нито аз, нито Комисията научава какъв е резултата от това, че в Ямбол или във Велико Търново човекът е седнал пред нас, жалил се е, искал е, някой му е отговорил от името на Комисията. Това е една от причините, която не е заложена в работата на Комисията и за нея спорихме преди 4 години, когато обсъждахме Вътрешния правилник. Комисията е колегиален орган, но това не означава, че винаги трябва да работи само чрез заседания и изслушване на хора. Членовете на Комисията, които сме нормални, редовни народни представители и имаме и такава компетентност, когато дойде някой на приемен ден при мен, аз трябва да получа обратния отговор от всички държавни институции, към които сме отправили питането, искането, включително и от инспекторите /експертите/. Мен, поне, никой не ме е уведомявал за 10 или 15 случая, с които аз съм запознат и съм работил .
Упрекът ми не е към Председателя. Той е нов, уважаван от мен човек и аз никога и в никакъв случай не мога да го упрекна лично, упрекът е към всички нас.
На четвърто или на пето място, отчетът на една комисия трябва да бъде свързан с финансова отчетност. Всяка комисия има бюджет. Сега го свързвам с нещо, с което ще мина към приключване. Принципен е въпросът, че Народното събрание като орган със собствен бюджет, особено след промяната в Конституцията, трябва да се отчита, както и всички останали държавни институции. Народното събрание приключва дейността си, не си отчита бюджета – какво е харчило за тези 4 години, за какво, как е разпределял този бюджет, защото с едно утвърждаване на 4 листа на държавния бюджет, това не може да се коментира и не е сериозно. Същото се отнася и за нашата Комисия, и за всички комисии. Те трябва да си отчетат финансовото състояние, как е изпълнен бюджета на Комисията, за какво са дадени парите, стигат ли, не стигат ли, трябва ли да се увеличат, трябва ли да се намалят. Ето тези оценки трябва да се направят.
Иначе, уважавам труда на хората, които са работили за доклада, уважавам и труда на колегите от Комисията, с които толкова години се опитвахме да притъпяваме партийните си и групови различия. Нашата Комисия, заедно с другата, в която работя – Комисията по етика, нека да препоръчаме на следващото Народно събрание да я направят такава Комисия, че съгласно чл. 67 от Конституцията да престане да бъде Комисия “на групи”, т.е. по влияние на групи и партии. Трябва да се опитаме да работим надпартийно, тогава тази Комисия пак ще бъде такава,каквато е била винаги. Във всяко Народно събрание, в който тя е съществувала като такава, тя е една от най-търсените комисии, защото хората свързват Народното събрание с нас, Комисията е лицето на Народното събрание. Когато им тежи или имат проблем те го отправят към нас, защото смятат, че тук ще намерят справедливост и мисля, че това е най-важно.
Уважаеми г-н Председател, мисля, че това е достатъчно.

ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Добре, благодаря. Други?

* * *
Аз искам да кажа, че може би, трябва да се промени регистъра за следващия мандат. Не знам дали някой от нас ще бъде член на тази Комисия или дали изобщо ще бъде народен представител, но в регистъра трябва да има графа, която да представя дали една жалба е удовлетворена или не, като по този начин ще се улесни отчетността. Много по-лесно ще се прави справка за удовлетворените жалби от държавните институции, защото има такива. След като има над 60 благодарствени писма, означава че има жалби, които са удовлетворени. И те са повече от 60, със сигурност. По отношение на отчетността, аз нямам нищо против да поемем ангажимент да получите в писмен вид, тъй като няма време да правим друго заседание на Комисията, финансова справка, която ще поискаме от счетоводството, защото не я изготвяме ние, никой от нас не води счетоводството.



ТОДОР БАТИЛОВ: В отговор Ви казвам, че такава справка е възможна, и Комисията по етика също я направи.


ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Можем да я вземем от счетоводството, да видим бюджета, какъв е бил той по пера, как е изразходван и да го получите в пощенските си кутии като народни представители, за да има всеки един от вас представа за какви пари става въпрос за всички години досега, включително и за периода от Нова година досега. Все пак всяка бюджетна година е поотделно. Така че, поемаме ангажимента това да го направим.
Друг някой иска ли думата?
Г-н Илчев, заповядайте.

ИВАН ИЛЧЕВ: Моят тон, може би, ще е малко по-различен от тона на г-н Батилов. Понеже това е, може би, последно или предпоследно заседание на Комисията, не трябва нашите изказвания да звучат обвинително. Аз мисля, че в този мандат, макар и по-късно влязъл на мястото на Райна Йовчева, че общата оценка за работата на Комисията, ако ние трябва да си дадем или по-точно аз трябва да дам оценка – то тя е положителна. Добре работихме, добре се стиковахме, имаше чувство на колегиалност и взаимозаменяемост при изпълнение на служебните задължения, по отношение на ангажименти към Комисията, така че можем да кажем, че бяхме на нивото на длъжността на нашата Комисия в Народното събрание. И по принцип Комисията по жалбите и петициите на гражданите, в който и парламент да е тя, е важна, затова и народните представители се отнасят към дейността много по съзнателно.
За материала, ще кажа, че той е добър, защото има извършена работа и когато има за какво да се пише, то и самия отчет става добър. Тук, може би, в подкрепа на думите на г-н Батилов, ще кажа, че се искаше повече аналитичност, не толкова отчетния или представителния характер, трябва да се наблегне повече на анализа, т.е. какъв брой жалби в резултат на нашата намеса и реакция са удовлетворени, какво се е решили и какво се е свършило. По този въпрос има какво да се пожелае. Аз не мисля, че има нещо, което трябва да се променя в доклада, най-вече защото сме ограничени с времето. Не съм съгласен, че в доклада или дейността прозират партийни влияния. Аз мисля, че едно от най-големите предимства е, че няма партийно разделение, още при предния Председател на Комисията – Йордан Бакалов, пък и при сегашния Председател – Димитър Йорданов. И не съм съгласен, с това което Тодор Батилов спомена, че по някакъв начин, някои партии и групи се опитват да влияят на дейността на Комисията. Накрая усетих такъв нюанс в неговото изказване. Мисля, че е хубаво тази тенденция да се запази. За по-нататък , експертите, които мисля, че за разлика от някои от нас, ще продължат да работят в Народно събрание, трябва да спомогнат засилване на връзката народен представител – експерт, а също така в текущия период между две заседания да се прави кратко резюме на жалбите, които са получавани, на тяхното съдържание и евентуална съдба, защото наистина, по някои жалби ние нямаме информация и не знаем какво се случва, когато са реагирали нашите експерти, юристи и сътрудници. И в тая връзка ще кажа веднага, че щеше да е хубаво да намери място в доклада и ролята на експертите в Комисията. Аз лично от мое име мога да им благодаря, да не изреждам имена, и на по-старите и дългогодишни сътрудници също.
Аз няколко пъти споменавах, че ще е хубаво да излезе един сборник на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Виждал съм такъв от мандата, когато Любен Корнезов е бил Председател на Комисията. Много е хубава тази идея, защото дейността на Комисията и хората, които са се трудили остава в историята, а ние нямаме основание да се срамуваме с нищо. Този сборник да представя членовете на Комисията, тяхна кратка биографична справка, справка на проведените изнесени приемни на Комисията от самото начало, като се започне от Кюстендил, където беше и първата приемна на Комисията, и в един, макар и сбит вид да се представи цялата Комисия. Г-н Батилов е прав за едно, че не бива нашата Комисия с една хубава и съдържателна дейност, някак си мимоходом да се отчете и да остане в периферията на дейността на 40-то Народно събрание и всички комисии, формирани за периода 2005-2009година.
И един въпрос: какви са плановете до края на мандата? Ще има ли друго заседание на Комисията или не? Ще се проведат ли изнесените приемни – останаха 2 общини? Аз мисля, че трябва да си довършим работата докрай. Благодаря.
Пожелавам, и с това завършвам, понеже това може би е последно заседание, на екипа да са живи, да са здрави. Не го казвам от куртоазия, казвам го с много приятно чувство, и че винаги съм работил с чувство на дълг в Комисията и съм удовлетворен от нейната дейност. Благодаря.

ПРЕДС. Г-Н ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и аз. Да отговоря на въпросите. По отношение на архива признавам, че имахме сериозни трудности при обработката му, също при уточняване движението на жалбите и дари за изготвяне този отчет. Просто начинът, по който са архивирани и приключвани не дава възможност да имаме пълна картина на това на кои жалби е отговорено и на кои не и т.н. И в тая посока, би трябвало в следващото Народно събрание това да бъде на дневен ред.
По отношение на сборника: с г-н Лозев провеждахме разговори за такъв сборник, в него ще видите част от доклада естествено, както кратка информация и представяне членовете на Комисията и т.н. Ще ползваме модела на стария сборник на Любен Корнезов.
По отношение на изнесените приемни в Добрич и Силистра: проблемът е в програмата на Народно събрание. Няма да има време да го проведем, а доколкото съм запознат и бюджета за периода е на привършване. Това е по тези въпроси.
Г-н Паунов, заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Тъй като това ни е последно заседание искам да кажа, че нашата Комисия е от най-специфичните, не само в този парламент, защото действително ние сме живата връзка между хората, народа на България и парламента. Няма друга комисия, която да осъществява такъв жив контакт. Ние провеждаме приемни в София в парламента, изнесени приемни в цялата страна и съжалявам, че няма да можем да завършим Добрич и Силистра, предвид обстоятелствата и тези две кампании, които предстоят. Но Комисията работеше доста интензивно и смятам, че трябва да бъде дадена една добра оценка, и да подчертая, че тук най-малко са се усещали различията между парламентарните групи. Аз и в миналия, и в този парламент участвам в различни комисии, и твърдя че е имало много по-сериозни сблъсъци, но тук не се усеща кой от коя парламентарна група е и всички сме работили в екип, като един единен организъм със стремеж тези жалби, които стигат до нас да се решат. Защото действително смятам, че, може би, някои смятат, че нашата Комисия не е от водещите и елитните, но не са прави. Това е Комисията, която е лицето на парламента, защото хората се сблъскват с нас, които провеждаме тези приемни, които приемаме жалбите, които се срещаме с тях и по този начин те оценяват и цялата дейност на парламента. Малко хора се интересуват какви закони сме приели, тъй като не са толкова компетентни, с изключение на юристите, но обикновените хора с много от своите проблеми, идват на приемните основно за помощ. На тези приемни, в които съм участвал и аз, сме се стремили заедно с експертите да даваме не само компетентни отговори, но и самите жалби да се отправят към точните институции. Ясно е, че много от проблемите са решавани, затова и има благодарствени писма, като не от всички решени са получени такива. Затова в заключение искам да дам една добра оценка на Комисията за тези 4 години работа и ако някои от нас, все пак, остане и в следващия парламент и в тази Комисия, трябва да пренесе това разбирателство и да се яви в ролята на един мост към следващата Комисия, защото с нас и с този мандат животът не свършва. Тук има една добра традиция, независимо от това кои са членовете и Председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, да се работи в един много добър дух на разбирателство и най-вече в интерес на всички наши жалбоподатели. Считам, че материалът е добър и няма нужда от корекции. Хубаво ще е действително да се направи отчет пред цялото Народно събрание, именно за да се разбере за дейността на тази Комисия. Аз, пак казвам, че тя е една от най-важните.
Грешна е представата на хората, че ние сме всемогъщи. За повечето няма Министерски съвет, няма кмет, няма съдебна система, те смятат, че може да решаваме всички проблеми. В тоя ред на мисли, скоро получих писмо относно проблем със съда в гр. Пазарджик. Гражданинът иска да решим неговия съдебен проблем. Но за съжаление ние не можем да помогнем, защото това е съдебна власт и тя е независима. Народното събрание не може да въздейства на съда. Този авторитет, който сме си извоювали пред обикновените хора за решаване на проблемите им трябва да продължи и занапред. Благодаря ви.

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Искам да допълня нещо, че тук, може би, не е подробно описан и разгледан отчета за жалбите, свързани със съдебната власт. Но ние имаме множество отговори от Инспектората към висшия съдебен съвет, когато се касае за бързина на съдебния процес или нарушение в процедурата на съдопроизводството и т.н., също когато касае действия или бездействия на магистрати, следователи и т.н. Имаме много такива преписки и кореспонденции, така че не е да не сме правили нищо по темата със съдебната власт. Разбира се, че когато имаме жалба, в която е приложено съдебно решение и се молят за отмяна на това решение, ние отговаряме на лицето, че не можем да отменим решение на съда или да му въздействаме.
И друго – идеята е този доклад, днес като го приемем, утре да бъде ба бюрото на г-н Пирински. По спомени, аз мисля, че този доклад е влизал в зала. Миналият мандат г-н Корнезов чете доклад за дейността. Не знам доколко в правилника има задължение това да стане, но за следващия мандат определено трябва да се помисли за извършване на доклад за всяка календарна година, а не цял;остен отчет както сега. Но най-малкото, което мога да направя в качеството си на Председател е да предоставя този доклад на г-н Пирински. Също така ще бъде размножен и представен на всички народни представители, независимо, че сме ограничени от времето. Но все пак ще го размножим и предоставим.
Някой друг да иска думата?
Няма.
Моля, който е съгласен с доклада и приемане на текста в този вид, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Поради изчерпане на дневния ред закривам заседанието.
/Закрито в 15 часа и 30 минути/