1. Правилник за организацията и дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите;
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 1


На 8 септември 2005 г., четвъртък, се проведе първото редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Правилник за организацията и дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите;
2. Разни.

Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от господин Йордан Бакалов - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден на всички.
Откривам първото заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Казвам се Йордан Бакалов и съм председател на тази комисия.
Тъй като с някои от вас, които са първи мандат, все още не се познаваме, ще ви помоля, да се представяте, за да можем да работим.
В дневния ред се предвиждат две точки:
1. Правилник за организацията и дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите;
2. Разни.
По точка Разни може да поставите въпроси, ако имате такива, пък и аз искам да поставя някои въпроси пред вас.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред:

ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

Най-напред, искам да дискутираме процедурата по Правилника за организацията и дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите – дали член по член, което означава, че ще се забавим доста или другият вариант - там, където имате предложения, директно да ги обсъждаме, гласуваме и след това накрая да гласуваме целия правилник.
Вторият вариант е по-добър, защото така или иначе основата на този правилник ще е правилникът на комисията от Тридесет и деветото Народно събрание. Тук има предложения, които са представени и на всички вас. Мисля, че те няма да са спорни.
Започваме със смяната на думите в наименованието: от “Тридесет и девето Народно събрание” на “Четиридесето Народно събрание”.
Мисля, че има само два въпроса, които трябва заедно да решим и подлежат на обсъждане:
§. 2, чл. 14, ал. 1 – думата “сряда” се заменя с думата “четвъртък”.
Става въпрос за редовните заседания, които ще се провеждат в нашата комисия. Това е един от дискусионните въпроси, който подлежи на обсъждане от цялата комисия.
Давам думата на госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Моето предложение е по предишния правилник, в който е казано, че редовните заседания се провеждат всяка сряда. Сега има предложение заседанието е да е в четвъртък и в зависимост от заетостта на колегите в другите комисии би трябвало да преценим кое е удобното време. На мен ми се струва, че не е необходимо в правилника да се казва, че “всяка сряда” или “всеки четвъртък” има заседание, а просто да фиксираме деня, а комисията да работи, когато има работа, а не да има безсмислено насрочване на заседание, ако няма постъпили въпроси, които имаме да разглеждаме.
Предложението ми е да отпадне ”всяка”. Иначе, както е удобно на колегите. Аз нямам участие в друга комисия и мога в сряда и в четвъртък.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли други предложения? Няма.
Ще подложа на гласуване “сряда” да отпадне.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
За – 10. Против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.

Който е съгласен заседанията на Комисията по жалбите и петициите на гражданите да се провеждат в четвъртък от 15.00 ч., моля да гласува. Благодаря.
За – 10. Против и въздържали се няма.
Предложението се приема.

В чл. 22 думата “пълнолетен” отпада. Това е по Закона за правата на детето и по Конституция. Мисля, че е съвсем резонно да отпадне “пълнолетен” и текстът на чл. 22 остава: “Всеки гражданин може да сезира комисията по въпроси, които са в компетентността на Народното събрание”. Това предложение се съдържа и в чл. 45 от Конституцията на Република България.
Който е съгласен “пълнолетен” да отпадне и текстът да остане така, както го прочетох, моля да гласува.
За – 10. Против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.

§. 4, чл. 23, ал. 2 се изменя така: “Комисията може да разглежда жалби и петиции, адресирани до други лица или органи или препратени от тях, ако засяга проблеми от голяма обществена значимост”.
Предишният текст е бил следният: “Комисията не разглежда жалби и петиции, които са адресирани до други лица или органи или препратени от тях на комисията”.
Според мен, аз и затова правя това предложения, много жалби, които са пратени до други лица или компетентни органи, се препращат към нашата комисия, така че няма да бъде нормално ние да не ги разглеждаме. А така, както е бил приет текстът, явно те не са ги разглеждали, а може би този текст не е и работил.
Определено мога да кажа, че председателят на парламента получава жалби, които изпращат до него, ще ги препраща към нас.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Така, както предлагате текста означава, че могат да ни изпращат жалби и от Министерски съвет, и от президентството, и от министерствата, така че според мен не бива жалбите извън Народното събрание да идват към нас, защото ще станем като кошче за боклук и няма да можем да работим. Ние ще се затлачим. Това, което е до Народното събрание – да, но това, което е извън Народното събрание няма какво да прави при нас. По-скоро ние трябва да изпращаме писма до различни ведомства да ни отговарят, защото от текста се разбира едва ли не, че те ни пращат и ние трябва да отговаряме, а ние все пак сме законодателен орган.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз имам само притеснението, което казах и пред вас – да не стане така, че когато ни се препрати жалба примерно от Народното събрание и ние да кажем: “Тя не е до нас”.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: От председателя – може, но не от Министерски съвет. Да стане това ясно.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз се надявам там ние да ги изпращаме.
Досегашният текст по чл. 21, ал. 2 гласи: ”Комисията не разглежда жалби и петиции, които са адресирани до други лица или органи или препратени от тях на комисията”.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, мога ли да предложа един текст, който може би ще е компилацията на това, което разисквахме.
Ако в чл. 23 остане в редакция само една алинея и тя изглежда така: “Комисията разглежда жалби и петиции на граждани, които са адресирани до нея или до ръководството на Народното събрание” ще ни даде възможност да разглеждаме въпроси, повдигнати не само до председателя – може да има постъпили сериозни сигнали при някои от заместник-председателите, но да не разширяваме до всеки един народен представител, тоест до комисията и до председателството на парламента, ръководството на Народното събрание.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Госпожо Димитрова, заповядайте.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Казвам се Янита Димитрова и работих в Тридесет и деветото Народно събрание като главен експерт към Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Искам да взема отношение точно по този текст и да ви информирам за практиката до момента, защото трябва на нея да се стъпи. Много народни представители, които са обикаляли от съответните приемни, където са избрани за народни представители, донасят редица жалби и петиции, които много от хората не са ги адресирали конкретно до Народното събрание, а до Комисията по жалбите и петициите на гражданите по чисто формален признак. Затова предложих и дискутирахме с господин Бакалов, че би било редно да не се отхвърля възможността да се разглеждат тези жалби и петиции, предоставени от народните представители, ако те засягат проблеми от голяма обществена значимост. Това е единственият мотив, който ни е водил. Това не може да се каже, че винаги е било практика, но много народни представители са го правили с надеждата ние да помогнем, изхождайки от спецификата на Комисията по жалбите и петициите на гражданите и от тези правомощия, които не са кой знае колко, но все пак са регламентирани в този правилник, който ние сега дебатираме.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Текстът, който предложи госпожа Михайлова, е точен, защото в Народното събрание има 240 народни представители. Те правят приемни във всеки един регион и представете си какво ще стане, ако след всяка приемна идват с жалбите при нас. Първо, много трудно ще може да се отговори на всички, а те няма какво да работят. Тогава ще ходят по министерства, ще си отговарят за регионите. Не можем да им вършим работата, защото ние сме само 12 човека, и ще се затлачи работата и няма да свършим нищо.
Госпожо Михайлова, прочетете отново текста.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: “Комисията разглежда жалби и петиции на граждани, които са адресирани до нея” и продължава: “или до ръководството на Народното събрание”. Тоест, по ал. 1 има една добавка: “или до ръководството на Народното събрание”. При това положение отпадат ал. 2 и ал. 3, защото те не са необходими. Алинея 3 третира обстоятелствата, когато се изпращат жалби до председателя.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: При това положение ал. 2 и ал. 3 на чл. 23 отпадат.
Който е съгласен с текста на чл. 23: “Комисията разглежда жалби и петиции на граждани, които са адресирани до нея или до ръководството на Народното събрание”, моля да гласува.
За – 10. Против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.

В §. 6, чл. 24 се изменя така: “Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да се явяват пред комисията и да й предоставят при поискване всички сведения и документи”.
Има ли предложения и забележки по този текст?
Добавката тук е “явяват пред комисията”, а не само да предоставят сведения и документи, необходими за дейността й. Защото, според мен, е добре тогава, когато има обществено значим проблем ние също от нивото на Народното събрание, имащи тези контролиращи функции, да поканим хората, които са засегнати, а не да практикуваме примерно те да ни изпратят материали, които ние тук след това трябва да разглеждаме и да гадаем какво точно е било. Така че “се явяват” и “предоставят при поискване”.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Аз приемам текста по принцип с изключение на “и гражданите”. Все пак явяването им пред комисията е свързано с разходи, поради което за някои от тях това да стане невъзможно. Но съм съгласен за “държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация”, които могат да си решат въпроса с командировъчни.
Предлагам го за дискутиране. Струва ми се, че “граждани” може да излезе от този текст.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Тук сме имали предвид тогава, когато е предложено, че гражданите са заинтересованата страна. Защото добре е гражданинът и този, от който се жалва, да се срещнат тук пред нас, пред комисията лице в лице. Затова става въпрос.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Аз също мисля, че не е редно да вписваме текст, че задължаваме гражданите. Те знаят интереса си да се явят, след като са подали жалбата. Тоест, това е в техен интерес, но да ги задължим ми се струва малко над нормалното. Още повече какво следва като не дойдат? Значи, има едно задължение и неизпълнението би трябвало да води до някакви последици. Не можем да го обвържем с последица да речем “неразглеждане на жалбата” или нещо от този род. Това задължение по отношение на гражданите ми се струва неуместно и неудачно.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Този текст е конституционен и той не противоречи нито на Конституцията, нито на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Никой гражданин тук не се довежда по задължение, защото именно той е заинтересован да присъства и по принцип той е удовлетворен от факта, че ние като посредник му съдействаме лице в лице, и служим като трансмисия за свързване с институцията, която е компетентна да реши неговия проблем. Така че всички граждани, а и заради конституционното си задължение, ако това се налага, но в случая говорим за необходимост от явяване по тяхна лична нужда.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Мога да ви дам един пример, затова което ни е водило. Знаете, че в миналия мандат се разви скандалът “Петролгейт”. Тогава имаше лица – те бяха граждани, не бяха служители и по някакъв начин трябваше да бъдат задължени да дойдат пред комисията да докладват. Това е другата хипотеза – когато те са от другата страна. Но при хипотезата, когато има жалба от някаква конкретна институция, самият гражданин има този интерес, още повече е съобразено с Конституцията и не е проблем.
Има думата госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искам само да кажа нещо и ще коментирам още един текст, защото ми се налага да изляза по-рано, а искам да изразя позицията си.
Дали ще запишем или не, в този текст, че ще каним граждани няма никакво значение, защото аз помолих за справка с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В чл. 97 е записано, че “длъжностни лица и гражданите, когато бъдат поканени са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи”. Така че ние сме дали това задължение и в правилника, освен в Конституцията и дори сега да отпадне от текста “граждани” пак можем да го правим. Текстът повтаря до голяма степен текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Искам да кажа, че го подкрепям в този му вид.
Още нещо ще кажа. Имам бележка по предложението в §. 8, чл. 33, ал. 2 – приемните да са във вторник и петък.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Вторник или петък.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Петък е крайно неудобно време за народните представители. Сутринта има пленарно заседание, след обяд хората пътуват. Моят глас е за вторник, ако искаме да присъства народен представител, а смисълът на приемната е да има депутати и от комисията, така че петък е невъзможен ден. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Поддържате ли предложението си, господин Мустафов?
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Не.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добре.
При това положение, който е съгласен текста на чл. 24, да се измени така: “Държавните и длъжностните лица от държавната и общинска администрация и гражданите са длъжни да се явят пред комисията и да й предоставят при поискване всички сведения и документи”, моля да гласува.
За – 10. Против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.

В чл. 25, ал. 1 се правят следните изменения. Новото е, че по електронен път също може да се подават жалби, защото досега и било само писмено и устно. Да ви кажа честно, особено тази седмица, докато текат тези неуредици, ако са по електронен път тези жалби са много по-добре, отколкото писмено, но така или иначе е нормално, след като комисията ще има сайт, да могат да се жалват на самата комисия и по електронен път.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9. Против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.

Последният текст, който следва да обсъдим и приемем е чл. 33, ал. 2 – дискусионният текст за приемните – вторник или петък. Досега са били вторник. Можем да дискутираме и часа – примерно от 10 до 13 ч.
Текстът остава, какъвто е бил досега – приемните остават във вторник от 10 до 13 ч.
Който е съгласен приемната да остане във вторник от 10 до 13 ч., моля да гласува.
За – 9. Против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.

Имате ли други предложения и текстовете по правилника?
Ако няма предложения предлагам да гласуваме ан-блок Правилата за организацията и дейността на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с поправките, които бяха направени.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9. Против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.

Преди да преминем към втора точка от днешния дневен ред бих искал да ви представя експертите и сътрудниците към комисията, защото и по правилника всеки един от вас ще работи с тях: Янита Димитрова, Владимир Джаферов – той е бивш депутат. Двамата ще бъдат експерти.
Милена Илиева е технически секретар. Ще има още един човек.
Това са щатните служители, с които ще работите, когато ще работите по приемните, особено когато имаме изнесени приемни, където те ще бъдат с нас.

По точка втора от дневния ред:
РАЗНИ
Има ли желаещи за изказване?
Имате думата, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Правилникът, който сега гласувахме с направените промени, да се разпечата и да ни се раздаде, за да можем да работим по него.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добре.
Искам да поставя пред вас една тема за размисъл за следващия път, защото трябва да се направят графици за приемните, които ще бъдат организирани, съгласно правилника, както сме го приели. Това, първо.
Второ, съгласно същия правилник, ние ще правим цялата комисия. Естествено не цялата комисия ще присъства – една част от депутатите ще отидат в един областен център, друга част – в други градове. Така че за тази част от правилника също трябва да помислим за да започне комисията да функционира, независимо от временните затруднения в момент, които са по-скоро технически, за да можем с народните представители и с назначените в момента сътрудници да започнем от м. октомври приемните по страната.
От гледна точка на приемните по страната, си мисля, тъй като всички тук сме равнопоставени, според мен е нормално по азбучен ред да се направят приемните по областните центрове. Това предлагам сега, а вие за следващият път да помислите. Групирането също да стане по азбучен ред или така, както някой желае да присъства на тези приемни. Защото, както каза господин Паунов, действително комисията за този вид работа, която трябва да свърши, ако искаме да я свършим, е малка. Това е вярно. Но за сметка на това трябва малко повече да работим.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Тези приемни, които се правят за страната, предлагате да бъдат по азбучен ред – да започнем от Благоевград, така ли да разбираме?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Може и от Бургас.
Трябва да изберем някакъв принцип, да направим график, да се определят хората, които ще се включат, да ги организираме и това е.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Аз предлагам друг принцип – да започнем от Пловдив и Пловдив-област, защото ръководството в голямата си част е от този регион, тоест за започнем от центъра на страната. Това предлагам конкретно.
Освен това, трябва да уточним кога е първата приемна, ако започнат приемните по азбучен ред, защото аз съм Александър и ще започне с мен – трябва да се знае, защото имам пътувания в чужбина и да можем да стиковаме нещата. Не да има приемна, а нас да ни няма.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Трябва да направим график за приемните, за да може комисията да функционира и да не се забавя работата.
Има ли други въпроси?
Първо трябва да решим въпроса дали ще правим изнесени приемни. Ако решим, че трябва да има изнесени приемни, въпреки че в правилника това го има. Защото няма след това да поправяме правилника и да отменяме този член. След като сме го решили чрез правилника, нормално е да направим график и оттук нататък всеки да знае, че трябва да присъства на еди коя си дата, комисията ще го уведоми и т.н.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Господин председателю, имам един въпрос – за тези изнесени приемни, за които говорите, целият ли състав ще участва или само група от народни представители.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Понеже сме малко хора, по-добре е да сме група, но ако искате, целия състав поне в областните приемни. Не е проблем да сме целият състав. Дано да ни утвърдят бюджета. В зависимост от утвърдения бюджет.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: За този бюджет трябва да се борим всички. В другите комисии, да кажем, аз съм бил в Комисията по енергетика и регионална политика, никъде не сме ходили. Бяхме си в София, нещата са концентрирани, но тук, ако искам да стигна до гражданите трябва да има изнесени приемни. Иначе ще бъде много формално да стоим в София.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Поставил съм въпроса за бюджета, но трябва всички да помагат тук. При нас разходите са наистина големи, а и работата е най-много, и то различна, не е законодателна. Ще има и законодателна работа по този закон. Този закон сега е абсолютно архаичен.
Има ли други въпроси? Няма.
Закривам първото заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Пожелавам ви приятна почивка през събота и неделя. Следващото заседание ще бъде другата седмица.


(Закрито в 15,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Бакалов

Стенограф:
Катя Бешева