---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ






П Р О Т О К О Л
№ 28
На 1 март 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на сигнали, молби и предложения на граждани по повод възникнали проблеми, свързани с финансовото обезпечаване и условията и реда за отпускане на помощни средства и медицински изделия за хора с увреждания.
Адекватната държавна политика в сферата на инвалидността с оглед предоставяне на равни шансове пред хората с различни функционални ограничения.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. от председателя на комисията Йордан Бакалов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Откривам днешното заседание на комисията, което се предвижда да протече с точка единствена във връзка с жалби и сигнали, които са постъпили в комисията, а именно

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Разглеждане на сигнали, молби и предложения на граждани по повод възникнали проблеми, свързани с финансовото обезпечаване и условията и реда за отпускане на помощни средства и медицински изделия за хора с увреждания. Адекватната държавна политика в сферата на инвалидността с оглед предоставяне на равни шансове пред хората с различни функционални ограничения.
Това е точката, която днес ще обсъждаме.
Преди да започнем, ще ви представя гостите на комисията, които присъстват тук:
Госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика;
Господин Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания;
Госпожа Елена Гюдюлева – началник отдел “Методология на социалните дейности в Агенцията за социално подпомагане;
Господин Владимир Петров – директор на Дирекция “Държавни разходи” в Министерството на финансите;
Господин Владислав Горанов – началник на отдел в Дирекция “Държавни разходи” в Министерството на финансите
Доктор Ирина Попова – главен експерт в Дирекция “Медицински дейности” в Министерството на здравеопазването;
Госпожа Деница Димитрова – народен представител;
Господин Димитър Богданов – председател на Българска асоциация “Диабет”;
Господин Адриян Стоев – председател на форум “Диабет”;
Доктор Даниела Данчева – експерт по проблемите на хората с увреждания.
Предварително искам да ви информирам, че госпожа Янита Димитрова ще запознае всички с жалбите, които са постъпили, под формата на доклад, след което, както повечето от вас, които са присъствали на комисията и знаят как протича, всеки ще има думата, след като я поиска естествено.
Колеги, има ли някой, който да направи други предложения по дневния ред? Няма.
В такъв случай, да гласуваме тази точка единствена от дневния ред.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, да гласува. Против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към същинската част от нашата работа от днешното заседание с разглеждането на
ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане на сигнали, молби и предложения на граждани по повод възникнали проблеми, свързани с финансовото обезпечаване и условията и реда за отпускане на помощни средства и медицински изделия за хора с увреждания. Адекватната държавна политика в сферата на инвалидността с оглед предоставяне на равни шансове пред хората с различни функционални ограничения.
Давам думата на госпожа Янита Димитрова, за да представи жалбите и сигналите, след което ще преминем към дискусията.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вниманието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите са представени 4 жалби с номера 1391; 1393; 1415 и 1441 от хора с увреждания, които визират проблеми, свързани с финансовото обезпечаване и условията и реда за отпускане на помощни средства и медицински изделия.
Както е добре известно в предишни заседания, комисията по жалбите и петициите на гражданите гледа с изключителна съпричастност към проблемите на хората в неравностойно социално положение. До този момент редица проблеми в сферата на здравеопазването, социалната интеграция и рехабилитация са намирали благоприятно решение след дискусия с представители на компетентните органи. Именно този факт и с оглед обществената значимост на проблема ни даде увереност, че можем да осъществим настоящата дискусия.
С оглед запознаване с проблемите на гражданите ще направя кратка анотация и на четирите казуса.
Жалба № 1391 от госпожа Стефанова. За сина й се налага операция за поставяне на тазобедрена става. По преценка на лекарите-специалисти трябва да бъде поставена по-скъпо струваща, която е и по-качествена с оглед на възрастта му. Нелепостта на ситуацията произтича от факта, че госпожа Стефанова е дарила сърцето на починалия си съпруг за трансплантация.
Жалба № 1393 от господин Иззет Мустафа Хасан. Гражданинът е заплатил 1900 лв. за поставена двуполюсна тазобедрена става след уверение от лекарите, че ½ от сумата ще бъде възстановена от НЗОК. След запитване Касата отговаря, че не възстановява парични средства на граждани, а превежда съответната част от цената на лечебните заведения.
Жалба № 1415 от госпожа Пападопулос. Гражданката е с 94,8 % трайно намалена работоспособност и споделя, че й е отказана еднократна помощ за лечение – операция и поставяне на мека леща.
Жалба № 1441 от госпожица Ивелина Семова – ученичка в ХІ клас. Тя е със заболяване “Захарен диабет – тип 1”, и е на инсулиново лечение. Прави предложение за преразглеждане и нормативна промяна на кръга от правоимащите лица по повод и във връзка с отпускане на необходимото количество безплатни средства за визуален самоконтрол – тестленти. Засяга и проблема при закъснението при доставката на същите, както и накърняване на законовото право за избор на пациента.
В комисията постъпват стотици жалби с подобни проблеми, но представените на вниманието ви са последни по време и в известна степен знакови. Правната регламентация на разглежданите проблеми е очертана и подробно разписана в доста обширна нормативна уредба – Закон за здравното осигуряване, Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, Закон за интеграцията на хората с увреждания, Правилник за прилагане на закона, Наредбата за реда и условията за договаряне на лекарства и медицински изделия, Наредба за условията и реда за предоставяне на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти, Наредбата за условията и реда за производство, внос, продажба и поддържане на помощни средства и не на последно място най-важният акт – Националният рамков договор, в който са договорени основните финансови параметри за лекарствените продукти.
С оглед конструктивизъм и икономия на време ще очертая полето на дискусията чрез извеждане на няколко основни проблема, с които ежедневно се сблъсква Комисията по жалбите и петициите на гражданите в стотиците жалби, както и от директните срещи с граждани и организации.
След обстойно запознаване с правната уредба вниманието се фокусира върху някои съществени недостатъци и празноти в същата, наличието на анахронизъм в правните норми, отсъствието на хармонизация между актовете със сходен предмет и неясна правна същност на редица текстове. Примери в подкрепа на това заключение могат да се дадат много, но ето някои фрапиращи:
С Постановление № 209 на Министерския съвет, осем позиции от 2001 г. са извадени от Списъка с помощните технически средства с аргумента, че не отговарят на дефиницията за тях без да бъдат обаче включени в никакъв друг списък. След дълъг спор по статута на средствата за самоконтрол кохеарните инпланти, лещи и други – дали са помощни, или медицински средства, и с оглед на това в кой нормативен акт следва да бъдат разписани и респективно – в чий бюджет да бъдат финансово обезпечени, най-сетне поучават нормативна регламентация и към момента се наричат “медицински изделия” и са приравнени към лекарствените продукти в чл. 3 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Разписани са в Списък с медицински изделия на НЗОК на основание на Националния рамков договор, като Касата ги заплаща напълно или частично по ред и условия, определени в специална наредба.
В Приложение № 2 на Наредба за условията и реда за производство, внос, продажба и поддържане на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания все още незнайно защо са разписани онези медицински изделия, които са извадени от Списъка на помощните средства от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Учащи по смисъла на Закона за народната просвета са и лицата, навършили пълнолетие, но безплатните помощни средства и медицински изделия са разчетени до 18 години, въпреки че тези лица не са завършили средно образование и, респективно, не работят. Този проблем с особена острота е поставен в жалбата на госпожица Семова.
Остър е и проблемът и с правото на получаване и заплащане на помощните средства и липсата на прозрачност. Липсват съвременни технически помощни средства и съществуват диспропорции в цените им, като същите се определят не на базата на договарянето, а по административен ред – бюрократично и субективно, от министъра на труда и социалната политика. Например размерът на помощите, които изплаща Министерството на труда и социалната политика за инвалидни колички, протези, слухови апарати и др. не е актуализиран от 1997 г. Една подколянна протеза е 200 лв. при реална цена над 2000 лв., включително и за осигурените лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Този проблем стои и пред ползвателите на медицински изделия, които са разписани в специален списък – елемент от Националния рамков договор, и се заплащат напълно или частично от НЗОК. Оплакват се от перманентно забавяне и липса на доставки на лекарствените средства и в частност на медицински изделия за визуален самоконтрол по аптеките, заради търгове, квоти и налагане на слабо застъпени видове инсулин от страна на Министерството на здравеопазването. В тази връзка интерес представлява Решение № 154 на Комисията за защита на конкуренцията относно диабетно болните лица в България, които са лишени от възможността да упражняват правото си на избор и трябва да ползват само разпространените от Националната каса в отклонение на императивните разпоредби на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина глюкомери определена марка и тестлентите за тях.
Направените изводи са, че Националната каса е оказала противоправно действие, като е поставила в привилигировано положение производителят на една марка глюкомери – сключила е договор за доставка на тестленти само с един доставчик и е прекратила изпълнението на аналогичните договори с останалите конкуренти от същата марка. От съществено значение е фактът, че всяка марка глюкомер работи с тестлента от същата марка, тоест взаимозаменяемост между тестлентите не е възможна. Следователно, търговец, извършил продажба на глюкомери от една марка, си осигурява присъствие на пазара най-малко за 5 години чрез разпространение на тестленти за тях. Изчисленията възлизат на около 6 млн.лв. за 5 години. Създаденото монополно положение на пазара е нарушение на Закона за защита на конкуренцията и грубо уврежда интересите на потребителите, като ги е лишила от възможността свободно да избират конкретната марка глюкомер с оглед качествените му характеристики или други предпочитания, нарушавайки разпоредбите на Националния рамков договор и Указанията за работа с лекарствения списък на НЗОК.
Тук е мястото да се постави въпроса относно забавянето по приемането на Закона за медицински изделия, приет на първо четене. Той е съвременен закон, съобразен с всички европейски директиви и според експертите в тази област би довел до запълване на много нормативни празноти и регулиране на всички процеси, свързани с медицинските изделия и помощни средства, които в момента са уредени в различни закони и подзаконови актове.
Друг генерален проблем е липсата на точна и прецизно изготвена статистика на основата на единна информационна система. Този въпрос е разглеждан многократно. Според представителите на хората с увреждания липсата на основни статистически параметри, като брой на хора с увреждания, разпределение по възрастови групи, видове увреждания, степен на увреждания и други, е една от основните причини да не могат адекватно да се планират и финансират дейностите и мерките за справяне с тежките здравни, социални и икономически проблеми. Със създаването на Агенцията за хората с увреждания този проблем отдавна трябваше да бъде разрешен, поради вмененото от закона задължение да поддържа информационна база данни. Но това все още не е направено. Не на последно място следва да се отбележи и липсата на ефективен контрол по всички нива във връзка с упражняване на разписаните в закона правомощия.
Надявам се, че днешната дискусия ще допринесе за разрешаване на някои от тези повдигнати въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Колеги, имате думата за становища, мнения и предложения.
Г-Н АДРИЯН СТОЕВ: Ще взема отношение по жалбата на 19-годишната диабетно болна, тъй като с този проблем се занимавам от 1994 г. насам – проблема с тестлентите и средствата за самоконтрол на диабета.
Мога да кажа, че много ясно е формулиран проблемът в тази жалба, тъй като едно дете, заболяло от диабет, независимо на каква възраст, до 18 години, получава средства за самоконтрол, които са необходими за провеждане на т.нар. интензифицирана инсулинова терапия, която изисква преди поставянето на всяка инжекция, болният да си изследва кръвната захар и на тази база да определи каква доза инсулин да си инжектира, за да може да поддържа една нормална кръвна захар в рамките на деня. Когато детето стане на 19 години, то вече няма тази възможност – отпускат му се само 150 тестленти и оттам-нататък до края на живота си то не може да провежда лечението, което му е назначено от лекарите, и което е най-доброто в света за момента.
Аз също съм диабетно болен. Тридесет и четири години вече съм болен от диабет и мога да споделя като личен опит, че без тези тестове за самоконтрол поддържането на гликемията на едно нормално ниво, е абсолютно невъзможно, което довежда до редица увреждания – в очите, бъбреците, нервната система, долните крайници. Проблемът е, че с много министерства съм поддържал контакти още от времето на министър Коралски досега, а сега вече и със Здравната каса от 2001 г. – просто не могат да вникнат държавните институции в проблема и да реагират адекватно. Мога да ви кажа, че ограничението – до 18 години, стана при министър Татяна Василева. Внедри се една рационална система за отпускане на средства за самоконтрол през 1996 г., но понеже имаше някаква вероятност за злоупотреби или други причини, не мога да кажа точно какви, но средствата много бързо свършиха. Само една година действаше системата както трябва и на следващата година се наложиха такива рестрикции без никакви медицински аргументи – защо след 18 години трябва да се закупуват
от болния, което е един вид възрастова дискриминация. Затова преди нова година писахме писмо до Здравната каса, че ще заведем дело за възрастова дискриминация, защото е невъзможност за болния да провежда лечението, назначено от лекарите.
Интензифицираното инсулиново лечение изисква преди всяка инжекция болният да знае каква му е захарта, какво ще консумира като храна, каква двигателна дейност ще извършва и на тази база сам да определи дозата инсулин, която трябва да си инжектира. Иначе може да изпадне в тежка хипогликемия, да отиде в болница, може да вдигне кръвната захар и да получи кетоацедоза и също да отиде в болница, а резултатът от това е ясен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Преди да дам думата на госпожа Христова, искам да коментирам специално жалбата на госпожица Ивелина Семова. Това е жалба, която беше внесена, когато комисията имаше изнесена Приемна в Стара Загора. Това е едно будно дете, с каквото всеки родител би трябвало да се гордее, ако има. Тя дойде на място, присъства и ни обясни проблема накратко, след което го написа и под формата на жалба. Аз в интерес на истината тогава, като председател на комисията, се колебах дали да не го пусна, както досега с жалбите сме процедирали, и отделно да направя и питане до министъра.
Днес получих отговор, но останах с впечатление, че НЗОК не са разбрали същината на жалбата. Затова вече съм уверен, че съм постъпил правилно, като съм направил едно такова питане. Иначе, уважаеми колеги и гости, тук става въпрос само за това, което и господинът спомена за децата, които учат, защото трябва да завършат своето образование, и след 18 години – самият аз съм завършил на 19 години, тъй като съм учил в техникум, става дума само за тези месеци или примерно година, след 18-тата година. Нали точно затова става въпрос?
АДРИЯН СТОЕВ: Не, не само.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Това, което тя обясни, за студенти – вече е друг въпрос. Детето дори има предложение. Проблемът е, че навършвайки тези 18 години, както тя обясни, отпада безплатното даване на тези 1100 тестленти.
АДРИЯН СТОЕВ: Проблемът не е само в няколкото месеца, а за целия живот оттук-нататък.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Комисията в момента се занимава с конкретни жалби, и аз коментирам конкретната жалба на госпожица Семова, за която това е проблемът. Понеже съм пряк участник в разговора с нея, затова го коментирах.
Оттук-нататък комисията затова е включила в дневен ред и обсъждане по отношение на адекватната държавна политика и виждания. Затова давам думата на госпожа Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, действително проблемите, които се поставят днес на заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, са изключително тежки. Ако нещо, което аз лично виждам в бъдеще, това е новия Закон за медицинските изделия, който ние чакаме отдавна. Първо имахме уверение, че той ще бъде готов и ще влезе в сила в началото на 2007 г., но така или иначе той е на второ четене и доколкото разбрах днес се гледа на заседание в Комисията по здравеопазването.
Важно е действително да се прецизира кое е медицинско изделие и кое е техническо помощно средство. Проблемът е, че една малка част от нещата са в Здравната каса – в този случай и тестлентите и глюкомерите, и по-голямата част от медицинските изделия са в Агенцията за хората с увреждания и ние сме ги нарекли така “технически помощни средства”, но те по същество са медицински изделия.
Благодаря за изчерпателния доклад и обзор, който направихте. В действителност през годините ние сме променяли някои неща в наредбата - няма да крия, че в по-голямата си част, са били козметични, за някои сме повишавали цените. Тази година имаше предложение, включително от Агенцията за хората с увреждания и от неправителствени организации, да се променят цените на някои елементи от наредбата, но тъй като в очакването на този Закон за медицинските изделия, който трябваше да влезе в сила от началото на 2007 г., всъщност промяната на лимитните цени беше само в 20-те процента, които регламентират ДДС-то върху тези изделия.
Бих искала да кажа, че се надяваме с този закон регламентът да бъде ясен за всички – за това, което ще поеме Здравната каса и това, с което Агенцията за хората с увреждания ще се разпорежда. Това е изключително важно, за да се урегулират взаимоотношения между двете институции, защото е ясно, че кохеарните инплантанти са медицинско изделие, но батериите за тях, разбира се, могат да бъдат техническо помощно средство и да се изплащат от Агенцията за хората с увреждания. Така че ще има такава зависимост и тя е изключително важна.
Ако ми позволите само с няколко думи да се спра на четирите жалби, тъй като ние и четирите жалби сме ги разгледали поотделно. Направили сме справка с колегите от Дирекцията за социално подпомагане.
Бих искала да кажа, че по първата жалба на госпожа Добрика Стойкова Стефанова, заплащането може да се извърши – да се помогне на семейството, единствено и само чрез еднократната помощ, ако Дирекцията за социално подпомагане прецени, че са изчерпани всички такива възможности. Бих искала да кажа също така, че в Министерството на труда и социалната политика има един Фонд “Социално подпомагане”, който е създаден по Закона за социално подпомагане и който в голямата си част подкрепя нови алтернативни социални услуги и разбира се, хора, които са в тежко социално положение.
Искам да запозная уважаемата комисия, че в по-голямата си част исканията на хората са във връзка с някакъв здравен проблем, така че този фонд подкрепя и хора, които са в тежко социално положение, и имат сериозен здравословен проблем. Колегите ще направят обстойна анкета – два са вариантите. Единият вариант е чрез Дирекция “Социално подпомагане” да се обърнат и да поискат еднократна помощ, която е в размер на 275 лв. Това е три пъти гарантираният минимален доход и другият – ако става въпрос за по-голяма сума, и колегите от дирекцията преценят, че действително са изчерпани всички възможности на семейството да се обърнат с молба към този Фонд за социално подпомагане, който прави обстоен анализ – има управителен съвет, който преценява отпускането на такива помощи. Пак искам да кажа, почти нямаме случаи за други помощи, освен за здравен проблем.
Госпожа Добринка Стефанова и госпожа Пападопулос могат да се обърнат първо, към дирекциите за социална помощ за еднократна помощ и второ, към Фонд “Социално подпомагане”. Тъй като госпожа Добринка Стефанова изобщо не се е обръщала към дирекциите за социално подпомагане, това е единият от вариантите. Ако разрешите, ние можем да отговорим до вас и до нея с това предложение. Понеже вчера получихме жалбите, не сме ги коментирали.
Същият е случаят с госпожа Божана Пападопулос, която е с увреждане 94,8%. Нейната пенсия е 120 лв. Тя е подпомагана от Дирекцията за социално подпомагане две години поред с енергийни помощи за електроенергия и получава 24,75 лв. по Закона за интеграция на хората с увреждания. Между другото е получила от общината 150 лв. миналата година и в момента отново е подала молба до общината, която най-вероятно ще бъде разглеждана през м. април. Това е нашата информация от проучването, което направихме. Не пречи, ако прецени и подаде молба за еднократна помощ в дирекцията за социална помощ и да се обърнат към Фонд “Социално подпомагане”.
Въпросът за госпожица Ивелина Георгиева Семова е изключително сериозен. Бих казала, че на този етап той изцяло е от компетенциите на Здравната каса.
Господин Иззет Хасан е бил обект на дирекцията за социално подпомагане, тъй като сега получава пенсия 207 в. За сферата на социалното подпомагане това е сравнително висока пенсия. Той не се е и обръщал към дирекциите за социално подпомагане. Моето предложение е, ако разрешите, имайки предвид днешните дебати, да се обърнем към хората, които са написали жалбите и да им предложим начини за спешно разрешаване на техните проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Христова.
От това, което казахте, излиза, че трите жалби ще се решат още днес.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: С изключение на първата. Разбира се, ние не знаем статуса на детето. Просто не го познаваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Четвъртата жалба е детето.
Следейки Вашето изказване, искам да подчертая и нещо друго, което ми прави впечатление. Явно хората нямат добра информация къде могат да се обърнат. Аз в интерес на истината не съм се занимавал с тези неща. Сега вече като председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите се уверявам за пореден път, че е точно така.
Нещото, което според мен също трябва да се направи, е вашите хора, които са по места, да обясняват малко по-добре и да организират срещи с хората. Защото виждате как става – те се жалват при нас, а в същото време тези проблеми могат да се решат на място.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Да, може би в някои от случаите има основание, но дирекциите за социално подпомагане имат структури на територията на всяка една община. Общо взето в малките общини такива контакти са създадени. Те работят добре и с общинските администрации и там, където има неправителствен сектор.
Проблемът възниква при по-големите общини, където общо взето контактът е малко по-труден и хората не се познават достатъчно. За нас всъщност е много важно и неправителствения сектор да ни съдейства в тази сфера. В Закона за социално подпомагане е разписано, че еднократна помощ – чл. 16, се изплаща при инцидентно възникнал проблем. Под инцидентно възникнал проблем се разбира ситуация, в която семейството не може да се справи само – да речем изгоряла къща, наводненията, както бяха и т.н. Какъв по-инцидентно възникнал проблем има от това някой да се разболее тежко в семейството и проблемът е, че една голяма част от тези здравни проблеми рефлектират в социалната сфера, което не е възможно да бъдат разрешени всички такива проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата господин Мустафов.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Имам конкретен въпрос към Вас по жалбата на Иззет Мустафа Хасан. Аз се запознах много внимателно с жалбата и отговорът, който е получен от НЗОК. За мен като неспециалист в тази област, си направих следния извод – че в случая има неправомерно получени средства от Клиниката в Стара Загора. Един път, пациентът заплаща пълната сума на тазобедрената става, която е 1900 лв. В отговора на НЗОК се казва, че заплаща 900 лв. Разликата за по-скъпа протеза на тазобедрената става се заплаща до 900 лв. от Касата и над тази сума се заплаща от пациента. А какво става на практика? Пациентът заплаща цялата стойност и след това още 900 лв. тази клиника получава от НЗОК. Считате ли, че е налице неправомерно получаване на средства от клиниката в Стара Загора? Да или не? Конкретен отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: За съжаление няма да мога да дам конкретен отговор, тъй като това не е в компетенциите на Министерството на труда и социалната политика, а може би на Здравната каса или колегите от Министерството на здравеопазването. Аз само искам да кажа, че когато има случаи, в които Здравната каса не поема изцяло операция и семейството е в много тежко положение ние поемаме част от разходите, за което искаме разходно оправдателни документи и това е само по изключение – когато и социалните работници са доказали, че семейството няма друга възможност.
ИРИНА ПОПОВА: Ще се опитам да отговоря и да кажа дали е възможно. По принцип аз разбрах, че може би това е в началото на м. януари м.г. Доколкото знам в началото са договарянията и не са превеждани пари. Възможно е. Това подлежи на проверка как точно е станало. Ако е платил 1900 лв. Аз не знам през 2006 г. според Рамковия договор дали Касата изплащаше. Мисля, че от 2006 г. започнаха да изплащат.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: То е написано в отговора.
ИРИНА ПОПОВА: Да, аз го видях. Те вероятно са му взели парите, но както и в другата жалба виждате, наистина и при нас се жалват хора, при които по клинична пътека с предвидени около 800 лв. Това е цената на българската става, поне доколкото аз съм информирана. Лекарите предлагат съответно – не знам доколко трябва да предлагат, но предлагат варианти, при които, както и Касата отговаря, могат да си доплатят. Вероятно има и други стави, които са с по-висока цена и е възможно да доплатят. Въпрос на компетенции е самите лекари на какво се основава преценката. За този случай, чрез нашата структура РЦЗ можем да проверим и евентуално, ако има, би могло да се обърне към лечебното заведение. Защото там са платили и след това са ги изпратили да си търсят парите от Касата, а Касата ги е превела парите, както е редно, на лечебното заведение. Въпросът е дали той е платил такава става и не са възстановени средствата му, защото с тази фактура от лечебното заведение трябва да се преведе, ако следваме реда.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Този въпрос не стои, защото човекът казва, че разполага с фактура и т.н.
ИРИНА ПОПОВА: Точно така – фактурата му е издадена от лечебното заведение и трябва да си търси парите от лечебното заведение. Бихме могли да го изпратим до нашия районен център по здравеопазване, да се провери случая по фактура – те трябва да имат документация. По клинична пътека в документацията се пише абсолютно всичко и ако е платил допълнително, трябва да съществува фактура.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
ВЕСКА СЪБЕВА: В казуса, който сега се разисква, пристигнаха жалби от Първомай за десет такива протези, които са поставени и Касата не е превела пари. Говорих с Касата и се оказа, че има клинични пътеки, по които пациентите въобще не трябва да заплащат нищо, а след представяне на документи Касата превежда парите, че е извършена дадена операция. Оказа се, че на много места предварително се вземат парите за поставяне на ставите от пациентите. За една българска става се заплаща от Касата 900 лв. плюс 100 лв. за операция. Ако се иска нещо по-специално, тогава пациентът си договаря и си доплаща или както е в случая, той си е доплатил, но на него не му е върнато и това, което Касата е превела в този случай на болницата. Считам, че това е неправомерно по принцип да се вземат предварително пари за извършване на дадена услуга, за която заплаща Касата.
ИРИНА ПОПОВА: Това абсолютно е така. И не трябва да се вземат тези пари. Ако са взети пари, по квитанция може да се разбере. Те трябва да вземат пари, при положение че са предоставили става, която не е договорената от Касата, тоест българската на “Етропал”, а примерно на друга фирма и е по-скъпа, примерно по 2-3 хиляди лв., не знам кои са фирмите. Но въпросът е, че в такъв случай, ако човекът е доплатил първо, трябва да е информиран, и че по желание си е платил. Наскоро имах обаждане, при което човекът каза: “Ами така прецениха лекарите. Не съм известен”. Това са неща, които малко трудно... Затова ви казвам, че дори аз не мога да оспорвам мнението на един ортопед да речем.
ВЕСКА СЪБЕВА: Не става въпрос за мнението на ортопеда, а за това, че е неправомерно да се вземат парите от пациентите, които подлежат на операция. Ставата така или иначе се заплаща след интервенцията. Трябва да се представи цялата документация, че такава става е сложена, защото трябва да ви кажа, че в момента имаме случай,който е даден – починал е човекът, ставата не е сложена, а ставата е заплатена на болницата и от Касата, и от човека. Значи, те два пъти си прибират парите. За какво става въпрос? Мисля, че това трябва да има информираността на пациента и това е задължение на лекаря.
ИРИНА ПОПОВА: Това изобщо не спорим – че лекарят трябва преди това да информира.
ВЕСКА СЪБЕВА: Лично ние ще информираме, ще сезираме Министерството на здравеопазването. Ще проследим как вървят нещата – и Касата също, защото това е масово нарушение. Ние имаме за 4 часа работа на горещия телефон имаме обаждания за 15 поставяния на такива стави, които са предварително заплатени от хората.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Тук искам да направя един коментар без да съм специалист в тази област.Какво стана ясно? Големият проблем и ще го кажа с едно изречение, че това е чисто източване на Касата от болниците. Защото веднъж пациентът заплаща – хипотетично приемаме, 900 лв., приел е тази протеза, след което Касата превежда още 900 лв. на здравното заведение по този договор, след като се представят тези документи. Когато се иска по-специална става – се плаща 1900 лв. Но по клинична пътека приемаме, че са се договорили на 900 лв., и още 900 лв. стават 1800 лв., но тези 1800 лв. на тези 15 души, които имат нужда от протези по 900 лв. са доста пари. Това са 13500 лв. Това е, ако трябва да си говорим едно към едно, макар в момента от Здравната каса няма представител.
Има думата господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми участници в днешното заседание! Ако бях получил по-рано материалите, защото ги получих сега в заседанието, нямаше да променя същността на своето изказване, защото съобразно чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител при изказване на заседание в комисии е длъжен да разкрие финансов интерес от обсъждания проблем. Аз имам финансов интерес, тъй като имам нещастието да съм един от няколкото стотин българи с диабет - ІІ-ра категория.
Това го казвам не за убеждение, а защото един човек на моята възраст – на 61 години, когато не е подготвен за това, за което днес ще говорим, дали е обществен проблем, може да разбере колко безсилен е един българин – не дай си Боже, който не е като мен юрист, в Народното събрание, а обикновен човек, който няма никаква закрила от държавата. Тук са много уважавани хора – Деница и господин Коралски. Ние веднъж много остро разговаряхме и те ни подкрепиха. Затова аз разкривам финансовия интерес – че не мога да говоря в никакъв случай, само защото днес сме се събрали и трябва да говорим и с това да приключим.
Не съм съгласен, че обсъждаме жалби. Обсъждаме проблем! Като постоянна комисия в никакъв случай не можем да разделим този проблем, който не е частен, от това, което става в държавата и в Народното събрание вече втори ден. Народното събрание обсъжда проблема на здравеопазването под натиска на вот на недоверие и там от това, което се чува от целия български народ от предаването в залата едва ли е нещо ново и аз ще кажа. Но защо започнах? Ако не беше проф. Захариева и екип на отделението “Спешна помощ” в Правителствена болница и едно шофьорче в Народното събрание – аз получих тежка кома без да знам, че имам диабет, и ми спасиха живота и така. Затова мога ли да кажа, че българското здравеопазване е дефектно. Напротив! Но ви казвам, че ако нямаше кола на Народното събрание, а бях паднал в автобуса, в къщи или другаде - нормално, щяха да пишат там, че съм умрял от разрив на сърцето или нещо друго. Да, дефектите са много тежки. Но те не са в отделните хора, не са в професиите на лекарите, социалните работници, не са и при нас. А те са в системата като цяло.
Защо говоря така? Мащеха е българската държава. Теоретично е изчислено, повтарям го от собствен горчив опит – че аз, какъвто съм си пенсионер, с минимална заплата, не получавам много голямата заплата на народен представител, аз не мога да си купя лентичките на глюкомера. Те вече са над един лев, а на един нормален човек му трябват поне три на ден. Изчислете колко му трябват.
Вие сега тук сигурно ще ви се стори дребен проблема с лентичките. Лентичките са за над 250 или 300 хиляди души, и не могат да си ги позволят. Аз ще приключа дотук. Искам да изкажа пълното си несъгласие за подготовката на въпроса днес. Ние бяхме в Ямбол в петък. Всеки от нашите народни представители, да не говоря за хората, които са пострадали, знаят какво е положението с хората. Хората са отчаяни. Отчаяни са не само от системата. Ние сега ще подминем проблема с лентичките, ще го наречем: “Тя е дребна работа. Някакъв пенсионер, някакво момченце там не можело да си купи. Ами, да може!”. А в същото време слушаме от частичния доклад – той трябваше да бъде пълен, с пълна проверка и аз ще направя предложение, колеги, днес като пишем: “Препоръчва”, повтаряме и закона, а по този въпрос днес ще предложа, каквато сме постоянна комисия с правомощия и задължения, да извършим съвместно с Комисията по здравеопазването тук в нашите правила има работни групи, да възложим на работна група, която да провери проблема. Точно за нас е този проблем. Ако трябва да привлечем и Комисията за борба с корупцията, да се извършва основна конкретна проверка. Ние имаме сигнал. Установихме го. НЗОК е една от многото безотговорни държавни колегиални институции. Тя не се отчита пред никого реално с доклади. Никакви последици няма за Висш съдебен съвет, така мога да ви ги изброя всичките 16 мисля, че са държавни институции.
Предлагам да се извърши проверка, само че ще изчакам председателя и заместника, да ми дадат възможност да говоря. Ние сме равни тук, на това заседание, уважаеми господа! Ако моето изказване не ви се струва сериозно, да го прекратим и да си изляза. Предлагам да се извърши проверка. Тук сме поканили хора и всеки ще каже: “Да!” или “не” да отговаряме и влязохме в диалози. Проблемът е изключително тежък. Цели социални групи от хора са обречени да умират! Това не са празни думи. Аз ви повтарям, ако аз не съм народен представител, аз трябва да си отида! Защото не мога да си купя не лентичките, а не мога да си осигуря нормалния начин на живот. Затова искам да припомня.
Деница, извинявай, много те уважавам, затова се обръщам – нашата дискусия ще бъде абсолютно безплодна, ако не напомня, че и тези лентички се облагат с ДДС. Ето това е безумието! Освободихме туризма, към който аз принадлежа професионално, от ДДС, и го оставихме със 7 % ДДС, а не освободихме хората, които страдат, под предлог да не сме нарушали системата на ДДС.
Колеги, с това ви ориентирам към предложенията ми. В тези предложения за решения се съдържат думите “препоръчва”. Дори т. 4 е буквално повтаряне на законови принципи: “Напомня...”. И какво като му напомним?
Предлагам да се сформира работна група на основание на нашия правилник – мога да ви цитирам текст, чл. 26 от нашия Вътрешен правилник, която да провери проблема с НЗОК с фирмата-доставчик на глюкомери. Ако трябва,да поканим и Комисията за борба с корупцията. И да вземем нещо конкретно. Това е предложението ми. Тази работна група от 3 души да извърши пълна проверка на този проблем, иначе НЗОК реално няма кой да я проверява и да внесем въпроса след 2 месеца, като поканим същите хора. Поне да решим един проблем. Благодаря ви.
Ще Ви помоля да ме освободите, тъй като имам заседание на комисия от 16 часа, на която аз съм председател и трябва да отида.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо зам.-министър, уважаеми гости, колеги! Господин Батилов, ако може една минута да изчакаш, за да кажа, че подобно на теб, нямам финансов интерес, но същевременно подкрепям това, което предложи, че ние не обсъждаме частно четирите проблема, а искаме да извадим от четирите конкретни жалби, да видим каква е тенденцията, какъв е проблемът и съответно тук, като законодатели, а не като стражари, да си кажем мнението. Напълно подкрепям това.
Не мога да се съглася обаче в общата част, в преамбюла, да намесваме сегашния разговор с вчерашния вот. Нашата комисия винаги е работила ефективно и добре. Мисля, че дори обстойно беше представено от госпожа Димитрова оценката на ситуацията както в юридически, така и в човешки план. Така че до известна степен не мога да се съглася с теб, приятелю, макар много пъти с теб да сме разговаряли на тази тема и съм готов да продължим. Подкрепям това конкретно предложение – да вземем едно по-конкретно решение, да проверим по-задълбочено, или най-малкото да задължим конкретния орган да извърши такива проверки в съответните здравни заведения, където явно има проблем.
Иначе четирите жалби са ясни, те трябва и ще получат конкретен отговор от съответните ведомства или съответните министерства. Мен тук, като законодател, като народен представител ме интересува къде възниква проблема и къде се къса нишката от гледна точка на нормативната база - закони и подзаконови нормативни актове. Затова аз мисля, че ние трябва да наблегнем – ние сме обсъждали въпроса и в Социалната комисия, и Деница е тук и тя знае, Мима Василева и аз, сме се отнасяли с пълна съпричастност към проблемите на тези хора. Лошото е и в самия доклад се каза, че нещата идват от по-отдалеко. Виждате, че и самата нормативна база е остаряла – от 2001 г. има закони и подзаконови актове, които третират тези въпроси. Второто, което е, първият извод, който може да се направи, това са парите. Тоест, няма финансов ресурси и достатъчно средства, които могат да се заделят за хората с увреждания. В Социалната комисия ни го гледахме този проблем, дори президентът на България връща закона и каза, че ако сега се предприемат мерки, ще зейне дупка за някъде около 500 млн.лв. в бюджета, и то толкова не за лукса, защото който иска лукс, ще си доплати, а за обикновените технически помощни средства. Така, че за мен това е първия проблем.
Вторият проблем, който мисля, че е възникнал от тези жалби, е диалогът между съответните групи и техните представители и техните министерства. Мисля, че ако има по-системен диалог мога да се получи и по-добро и за нас, за да може да се ориентираме и да знаем как по-добре да пипнем законите, да ги коригираме.
Третото нещо, мисля, че тук трябва да си вземат поука от днешната среща представителите на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, за да помислят за актуализиране на нормативната база – наредби, и особено информирането на обществото.
Естествено, аз съм безкрайно недоволен от дейността, и на нашите колеги съм го казвал, за забавянето на Закона за медицинските изделия. Ние вчера засегнахме този въпрос.
Накрая, ще завърша с това, може би тук по някакъв начин да го запишем сега, не мога точно да го формулирам, един проблем за контрола. Вие сами виждате, че държавата със своите органи не успява да контроли онова, което се извършва в тези търговски дружества. Това са търговски дружества, гледат да печелят – било то под масата или над масата. Но ако държавата със своите органи е на мястото си и упражнява контрол, ще видите, че резултатът ще бъде съвсем друг. А нужда от контрол има.
Връщам се, понеже някои погледнаха с усмивка на средствата, ще ви кажа, че големия проблем е в рамките на няколко години от 200 хиляди през 400 хиляди до 800 хиляди са вече инвалидите в България. Има много псевдоинвалиди, които изяждат средствата на хората, които наистина се нуждаят. Мисля, че натам трябва да се насочат усилията и на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването. Засега в тази посока има положителни стъпки на самия министър и на министерството.
За разлика от господин Батилов, аз поддържам проекта за решение с конкретната добавка, която той направи. Наистина в т. 4 няма какво да им напомняме на Здравната каса – или да отпадне, или да им се обърне внимание, че трябва да си изпълнят нещата, задачите и това, което произтича, целите на своята дейност, за да може в един миг след известно време, когато изслушаме отново една такава информация, да има резултат.
ТОДОР БАТИЛОВ: Разрешете ми, господин председател, една реплика, тъй като става дума за мен.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да, имате думата.
ТОДОР БАТИЛОВ: Не е вярно, че отричам доклада. Напротив, добре е направен. Но е емпиричен по четирите случая, а е навлязъл в проблем, който е много сериозен – монопол на една безконтролна държавна институция, която смята, че е извън държавата, като всички държавни колегиални органи, които Народното събрание избира, които нямат ресорно министерство, което да ги ръководи и контролира, поради което те се отчитат уж само на парламента, а всъщност са безотчетни. Прокуратурата смята, че няма възможност да се самосезира. Ето един случай, в който са засегнати стотици-хиляди хора. Говоря специално за глюкомерите, което е уж частен проблем – трябват 1100-1200 лв. на един обикновен човек, за да си купува тестовете. Да не ви казвам какви са другите разходи! И се увеличават! А между другото и в София ги няма. Представям си хора с тежък диабет как ще ги търсят! Аз ги търся с кола. Следователно, тази институция, чиито ръководители не обвинявам, тъй като трябва да е персонално, тя е напълно безразлична за това, което става.
Второ, т. 4, както е формулирана – моля да не я чета, прочетете я и сами ще се убедите, че е напълно безсмислена. Тя е призив “да се придържа към целите” и се повтаря.
Това са предложенията ми – да направим една работна група и да изведем един проблем и да кажем на комисията, на работната група: ”Ето това е проблемът за сключения договор.” Ако има работа за прокурорските органи, да го изпратим там. Но да не се занимаваме с препоръки и обръщане на внимание. Това беше предложението ми. Такъв е и смисълът на нашия правилник.
Господин председателю, разрешете ми да изляза, защото имам комисия.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: В крайна сметка, т. 4 ще я подложа за отпадане.
ТОДОР БАТИЛОВ: Иначе поддържам другите точки, гласувам за другите точки.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата господин Коралски.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Тъй като тук бяха поставени няколко въпроса, преди да си тръгне господин Батилов, ще му кажа, че този въпрос е ясен – знае се и човекът, забъркал тази работа, и той вече не е в Здравната каса. За хората, които се занимават с този проблем, това е ясно. Вчера, ако слушахте внимателно министър-председателят, в своето заключително слово той каза, че тази история с уж-търговете ще бъде прекратена и той го каза именно защото проблемът с глюкомерите и с някои лекарства е точно така. Защото някои хора вкарват уж-разумното предложение да вкараме търг, хората, които не разбират, а човекът е експерт, приемат предложението, прави се търг и се създава изкуствен монополист. Същият този човек има други апетити, но затова може да стане дума на друго място и друг път. Така че проблемът е ясен. Знае се кой го е направил и затова ви казвам, че този човек вече не е в НЗОК. Казвам това, за да ви отговоря на това дали може да се разследва. Да, може да се разследва, но ако се обърнете към НЗОК те ще ви дадат пълна информация затова.
ТОДОР БАТИЛОВ: Човекът е бил подчинен на някого.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Там няма подчинени. Там има колективно ръководство и няма началник на Касата. Има един Управителен съвет, където всички са равни и директорът изпълнява каквото му кажат. Но това е тема за друг разговор.
ТОДОР БАТИЛОВ: Нека да ги проверим.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Затова ви казвам да питате. Те ще ви кажат, те знаят какъв е случая и човека го знаят (какъвто виц имаше навремето).
Истината е, че когато се говори за хора с увреждания, първо, много ви моля, има Конвенция за правата и достойнството на хората с увреждания и бих се обърнал към уважаемите народни представители, когато се дискутира темата колко инвалиди има и какви са тези инвалиди, колко не са инвалиди и колко са реални инвалиди, нека все пак първо ние експертите да си кажем думата, а след това да си формирате мнението вие, политиците.
В Европейския съюз броят на инвалидите е 13 % средно, значи от 400 и няколко милиона са жителите, инвалидите са 60 и не знам колко милиона. Това е официална европейска статистика, не е стъкмистика.
В България, ако вземем, че е средно европейски стандарт по отношение на инвалидите, при 7,5 млн. население сметнете да видите, че отиват над 900 хиляди души инвалиди. Имайте предвид, че в Полша са 20 %. Вчера се извадиха факти, които предполагам, че никой не отрича – затова, че сме водещи в съдови заболявания, неврологични заболявания, диабетът е страхотен бич – виждате дискусията тук, знаете какъв ни е транспорта, стрес, наркотици и т.н. Изведнъж при тази здравна картина искаме да имаме най-малко инвалиди. Няма как да стане!
Трябва да е ясно, че инвалидността не е нещо, което се появява отникъде или в резултат на лоша работа на ТЕЛК. Така че в трябва една по-сериозна дискусия. Не знам кой пусна тази приказка, че половината инвалиди са фалшиви. Просто няма как да стане.
Методиката за това как се става инвалид е толкова сложна, че да се обвиняват, примерно, ТЕЛК-овете, тук има лекари, те ще ви обяснят. Голяма част от лекарите работят по документи. Изследванията се правят някъде и на ТЕЛК се носят готови документи. В двадесет и първи век всякакви документи се пишат. Ето скоро избухна някакъв скандал във вестниците за някакъв документ, който се разнася с подписи и печати и всичко е истинско. Това не е никакъв проблем да се направи какъвто и да е документ, да се даде на лекарите и оттам-нататък те с чиста съвест да ви кажат, че сте инвалиди, защото не идват на място да ви проверят нито захарта, нито нищо. Те гледат какво пише по бележките. Казвам това, за да не се тръгва толкова лесно и толкова бързо да се сочи с пръст една система, на която и държавата е длъжник не по-малко на хората с увреждания.
На следващо място, проблемът за помощните средства. Съгласен съм, няма никакъв контрол, но то не е защото ние не искаме да го упражняваме, а защото е създаден законодателен хаос.
Сега ще ви кажа как се отпуска едно помощно средство. Вие трябва да сте наясно. Едно помощно средство, примерно една количка, като моята количка, когато мен ме инвалидизират пишат: “Господин Коралски има нужда от количка, тоалетен стол”, един куп работи. Обаче обикновено те мен не ме виждат или ако ме виждат – добре, но може да работят само по документи и така че те нито виждат тази количка, нито мен, но казват, че при това заболяване той има нужда от количка. След това с решението на ТЕЛК се отива в Социални грижи, извинете – Социално подпомагане, бил съм министър на Социалните грижи, а сега няма грижи, има само политика – та проблемът е в това, че оттам издават един протокол и с него отивате при търговеца. Търговецът ви дава една количка, каквато сметне, че трябва да получите, или каквато има. Тогава при мен в София, на ул. Софроний Врачански 104-106 идва едно тесте документи и аз без да видя човека, без да видя количката, без да видя търговеца, без да виждам нищо превеждам 420 лв. без да съм сигурен, че количката е дадена, дали е някъде. И всичко това е законово уредено. Затова, когато казваме, че трябва да се промени Законът за медицинските изделия, много е важно да се въведе ред в тази работа и да е ясно. Защото преди да стане въпрос, че е възможно да стане номерът със ставата, аз преди това казах на колегите, че не съм сигурен, че ставата е поставена, и колежката стана и го каза след малко. Защото, когато някой казва, че влага една става, а никой не вижда каква става се влага, дали е такава става или българска става, да ме прости Господ, аутопсията ще покаже, както казваше един виц. Затова, когато ставаше въпрос за помощните средства, е изключително важно не само да се уреди редът, а и да се знае, че в края на краищата става въпрос за 20 хиляди номенклатури в Европейския съюз и за 30 милиарда в рамките на Европейския съюз. Поради тази причина ние в България, в Бюджетната комисия се опитах да обясня, но там нямаше кой да ме чуе, че в България няма безплатни помощни средства. В България, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания има целева помощ, която примерно за количките е 420 лв. Количка, инвалидна, която позволява да е за човека и нормално да я ползва, а не да ме инвалидизира допълнително, струва 1500 евро в Европейския съюз в момента. Не лева, а евро. Поради тази причина колкото хора са дошли в Агенцията, а при мен идват хора специалисти, винаги ми казват: “Господин Коралски, каква е тази количка? Вие искате допълнително да се инвалидизирате ли?” Когато казваме, че се вдига с 20 процента в момента, количка, която струва 3000 лв., излиза, че с помощта не покриваме само ДДС-то, което човек ще плати за една истинска количка. Защото ДДС-то на 3000 лв. е 600 лв., а ние му даваме 420 лв. Затова искам много подробно да ви обясня това нещо, защото народните представители трябва да го знаят. Когато се обсъждат тези неща, трябва да се кани шефът на агенцията така, както е записано в закона, за да обясни защо този орган е създаден – да провежда политиката спрямо хората с увреждания. Така пише в закона. Поради тази причина в момента, когато се поставя този въпрос изключително важно е да се знае, че цените на помощните средства от 1997 г. досега е нараснала неимоверно, поради това хората започват да не могат да се интегрират. Те не могат да си позволят помощното средство, а помощното средство по дефиниция е средство, което компенсира недостатък. Протезата компенсира отсъствието на крайник, кохлеарните инпланти, слухови апарати и всички останали апарати – слух, и т.н. Когато нямаш помощно средство и нямаш качествено помощно средство може съвсем спокойно да се зачеркнат всички следващи текстове на Закона за интеграция на хората с увреждания. Не става въпрос нито за образование, нито за достъп до културни и спортни мероприятия, нито за нищо. Аз много се надявам, когато се гледа Законът за медицинските изделия, ние отново не бяхме поканени. Ние отново гледаме отстрани как се развиват нещата. Отново споровете се въртят около това кой да лапне баницата и как да се направи схема, по която хората с увреждания да нямат отношение по целия този проблем. Ако ви изглеждам остър, моля да ме извините, но аз гледам проблема от инвалидния стол. Както много хора тук, съм минал през ада и няма сила, която да ме спре да говоря истината. Защото, ако някой смята, че нещо от това, което казвам, не е истина, нека да каже. Аз ще му го кажа с безброй примери.
Тъй като сме в Годината на равните възможности, тъй като вече има конвенция на ООН, приета на Шестдесет и шестата сесия, крайно време е да се седне и да се говори професионално, а не емоционално за хората с увреждания.
Пари има, пари за хора с увреждания има. И трябва да ви кажа, че не са 600 млн. Сумата, която трябваше да се отдели беше някъде около 30 млн.лв. Това беше обсъждано на заседание при президента с представители на всички неправителствени организации и хората излязоха с изчисленията, с всичко. Казвам това във връзка с въпросното вето.
Така че ако седнем и разговаряме спокойно с аргументи и с цифри, аз съм съгласен, ще видите, че има пари. Има пари и трябва да е ясно на кого ги даваме. Затова се поставя вече въпросът, че инвалидите са деца, за които трябва много да се дава, защото целият живот е пред тях, има хора, които са в трудоспособна възраст и трябва да се върнат, така да се каже, към активен живот, има хора, които не са трудоспособни по закон и тогава спрямо тях трябва да се прилагат социални грижи и система от социални мероприятия. Но не е необходимо човек като вдигне кръвно 250 да ходи на ТЕЛК, при условие че това може да се свърши от личния лекар или социален работник, които би трябвало да бъдат близо до него и да познават положението му, така както междупрочем става в Европа, когато човек се насочва към едно или друго социално мероприятие.
Извинявам се за малко по-емоционалния тон, тъй като за първи път ми се налага да говоря пред комисия за проблеми на инвалидите в Народното събрание. За пръв път ми се налага, вероятно сега в 16 часа ще ми се наложи втори път, защото искаме да отидем на заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, където да обсъдим и проблема със спорта за инвалидите, тъй като спорта не е забавление за инвалидите. Спортът, освен забавление, той е и лечение. Той е рехабилитация и социализиране, а в нашия закон, като изключим спортните бази, които ще извадят очите, няма един ред записан за хората с увреждания или по-точно има един-единствен ред.
Благодаря Ви още веднъж, господин председател, за поканата да обсъдим тези проблеми. Аз мисля, че действително, ако разглеждаме конкретните жалби, те могат да бъдат решени много лесно. Но тук става въпрос, че те са плод на системни грешки. Разбирате ли, грешки в системата? И тази система просто трябва да се нагоди към хората с увреждания, а не да караме хората с увреждания да се нагласят към една безумна система.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Първо, искам да извините колегите, тъй като те не са специалисти.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Аз се извинявам, ако съм засегнал някого, моля да ме извини.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз съм изненадан, че за първи път Ви канят в комисия.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз искам съвсем накратко, може би под формата на реплика да кажа, че съм изключително благодарен. Даже гледате към мен и си мислите, че аз съм недоволен. Напротив.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Не, не.
ИВАН ИЛЧЕВ: Ще ви кажа, че тонът Ви е много възпитан и много мек. Аз се грижа 14 години за един човек, който е като Вас в количка. Деница знае. Но тук няма да ви разказвам. Изпитал съм всичко на гърба си – това, което е необходимо за един човек в количка, аз съм го правил и бюрокрацията е жестока. Аз съм благодарен, че все пак тонът беше мек.
Второ, наблегнахте за въпроса за законодателната дейност. Ние тук сме именно затова, за да извадим извод какво трябва да се направи и къде трябва да се пипнат законите, които касаят хората с увреждания.
Само едно искам да кажа. Тази дума, моля Ви, не я съобщавайте другаде – за 1500 евро количката в Европа. Защото аз пък мога да кажа, че в един Люксембург е 54 600 евро брутният вътрешен продукт на един човек от населението, а в България знаете колко е – я има 5-6 хиляди лв., я няма.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Ние вече сме в Европа и когато става въпрос за помощни средства върху всяко помощно средство трябва да има един знак “SE”, тоест годен за употреба в Европейския съюз. Когато се сложи този знак, няма кой да го сложи за 3 лв. Разбирате ли? И затова ви казвам и това не е, за да се заиграваме и да ви давам цифри. Това не е инвалидна количка (показва своята). Това е количка, с която хората в американските филми, лекарят слага пациента на количката, извежда го до входа, той става и си излиза. Една количка, за да може да е индивидуална, тя трябва да има най-малко три степени на свобода – тук долу за крака, на височина и да се помести. Елате да видите колко степени на свобода! Нулева свобода – нито моята, нито на Деница.
ДЕНИЦА ГЕОРГИЕВА: Те са еднакви.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Да, те са еднакви.
Затова казвам, че ако става въпрос за нещо, което да ме изтъркаля вътре в къщи от точка А до точка Б и мислите, че е инвалидна количка – да, за 400 лв. може да се намери. Има и китайски, по-евтини. Но ако става въпрос за инвалидна количка, която да не ме уврежда, защото начинът, по който стоя в момента, не е правилен. И Деница, както седи, не е правилно. Количката е като скиорските обувки, трябва да се нагласят иначе ще ви излязат мазоли, ще си счупите крак. Казвам го, защото съм бил и скиор. Затова хората не карат вече с кожените обувки с връзките.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Преди да дам думата на доктор Данчева, искам да ви кажа, че така или иначе не е приет Законопроекта за медицинските изделия и може да се каже, че тази комисия поне от хората, които виждам, могат да бъдат ваши лобисти, само че трябва да ни подготвите. И това ви го казвам съвсем откровено.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Аз самата на собствен гръб от години знам какво представляват техническите помощни средства, каква роля имат. Аз съм една щастливка, защото разполагам с всички тези съвършени протези, кола, приспособления за колата, които хората у нас нямат.
Господин Коралски каза почти всичко, което и аз смятам за много важно. Така че няма да го повтарям. Само ще кажа нещо в отговор на това, което каза зам.-министър Христова. Тук чух от някои депутати колко е важен Закона за медицинските изделия за регулиране на тази дейност в областта на техническите помощни средства. Той е важен не защото бихме могли да очакваме, че Здравната каса ще плаща по един по-нормален начин, защото тогава вече ще има договаряне на цените с доставчика на услугата най-малкото, а може би и с третата страна – пациентът, както е в Европа. Не това е толкова важно. Важното е, че ще има вече един абсолютно задължителен контрол на качеството и няма да могат да ни се пробутват всички тези боклуци, които в момента се пробутват и които даже депутати миналата година при дебатите за ДДС ги характеризираха като “уреди от Средновековието за инквизиция и мъчение”. Това е истината.
А приказките, че няма пари и това, което непрекъснато слушаме по медиите – тази манипулация, за стотиците-хиляди инвалиди и стотиците-милиони, които се изисквали, това не отговаря на истината. За броя на инвалидите няма да говорим. Пари има предостатъчно. В министерството много добре го знаят това. Защото едно нормално плащане на техническите помощни средства въобще не изисква толкова много пари. Цените и тази година не бяха промени.
Госпожо Христова, предайте на госпожа Масларова, че аргументът, който изнасяте, че видите ли не сте променили цените, защото сте очаквали Законът за медицинските изделия, е толкова несъстоятелен. Вашата работа няма нищо общо с това какво ще се случи със Закона за медицинските изделия. Министър Масларова беше длъжна да издаде новата заповед с т.нар. пределни размери лимити на плащанията за техническите помощни средства. Защо тя не подписа същите цени, които по мое време в Министерството на труда и социалната политика, когато аз работех там – 1996 г., за една инвалидна количка се плащаха 405 лв. И сега се плаща същото. Кажете ми в коя сфера на нашия живот има такъв абсурд – една стока, една услуга да струва същите пари, които е струвала 1996 г. и размерът на едни реимбурсни плащания да е същият, както 1996 г.
Това е, господа депутати! За инвалидите обаче, това е възможно. Всичко е възможно за инвалидите! Инвалидите нали, кучета ги яли! Защото те не могат да излязат и протестират като таксиджиите. Няма ги хората.Хората без крака не могат, защото те нямат моите протези, хората на инвалидни колички не могат да излязат и така! И тези неща не се знаят. Затова се чувствам длъжна да ви ги кажа, господа депутати. А парите, които тук се искат, пак се опитаха да ни кажат, че в Люксембург доходът не знам какъв си бил. Ама, не е вярно. Престанете с тези неща! Едни нормални плащания за технически помощни средства въобще не изискват толкова пари. Защото ще ви кажа, че това, което плаща държавата за една българска протеза – абсолютен боклук, с която човек нито може да ходи, нито да работи, която го осакатява допълнително, защото му прави рани, за нея държавата плаща във времето, ако сметнем, същите пари, които струва една модулна протеза. Тук са господата от Министерството на финансите и могат да си направят проучването. Модулното протезиране беше въведено миналата година даже в Албания, да не говорим в Румъния, където е въведено от години, и във всички европейски страни, а в нас – не!
За инвалидните колички господин Коралски каза. В цялата тази сфера, в цялата тази област ние сме толкова изостанали, колкото нито една друга европейска страна. Затова призовавам и разчитам Законът за медицинските изделия да се приеме колкото се може по-скоро, защото за мен това е важното – той ще въведе контрол на качеството. Няма да бъдат допускани тези изделия на българския пазар. Тогава и Протезният център в Горна баня ще трябва може би някой да му сложи един голям катинар и да го затвори. Това е!
Пари има, както казах. Защото за тези български боклуци, за които плаща в момента държавата и които се чупят и плащат се ремонти – знаете, че има един поменик от ремонти,които плащате, за които никой не знае къде и как изтичат тези пари. Това ако сума-сумарно се събере, ще се види, че едно качествено изделие. Ама защо трябва да се учим и повтаряме, че евтиното излиза скъпо.
Няма да се спирам на манипулациите от две години, откакто е министър Масларова. Ние ще подадем жалба между другото в Комисията за защита от дискриминация, тъй като всички тези приказки, които вървят от две години – фалшиви инвалиди, мними инвалиди. Ами да се оправи госпожа Масларова с този, който е извършил документално нарушение и да престане с тези приказки и да не отклонява вниманието. Защото това отклоняване на общественото и политическото внимание от това какъв хаос цари в тази сфера – че фактически реална политика на хората с увреждания няма. Кажете ми нещо, което реално е направено и постигнато! Пълен нормативен хаос, пълен хаос в работата на министерството, пълна и тотална некомпетентност.Това е. Повече няма да се спирам, защото днес обсъждаме техническите помощни средства, но в цялата сфера, касаеща политиката за хората с увреждания, всички закони, които касаят хората с увреждания и няма защо да говори госпожа Масларова, че инвалидите получавали по не знам колко закона там ги цитира – по 10-20 закона получавали преференции. Това не са преференции. Това е точно хвърляне на държавни пари от държавната хазна на вятъра. Ето къде отиват парите. Понеже вие казвате, че нямало пари. Има пари. Защото по един закон, по който се получават винетките. Винетките се дават на всички – първа, втора, трета група, ще им дадем винетки. Никъде в Европа го няма това. Всички преференции, свързани с автомобил, се дават само на инвалиди, които имат затруднение в придвижването. Така че това е, което трябва да се промени, а не да тръбим колко инвалиди били фалшиви. Пари има. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Давам думата народният представител Деница Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Първо, благодаря за поканата, господин председател, да бъда днес гост във вашата комисия и да изкажа своето мнение.
Ще започна оттам, откъдето завърши доктор Данчева – пари има. Но за съжаление те се изразходват абсолютно нецелесъобразно. Раздават се някакви средства на човек, по някакви определени точни суми, а не се мисли по-глобални неща, като например – дайте му на човека една качествена протеза, едно качествено помощно техническо средство и достъп до външния свят и тогава дори можете да му спрете социалните помощи, когато той започне да се издържа сам, когато започне работа. Това е политика. Това е политика към хората с увреждания.
Моят извод за тази година и половина, през която се занимавам с това, е, че решенията за хората с увреждания се вземат от хора, които в повечето случаи не са запознати с проблемите. Такъв беше проблемът със Закона за ДДС. Ние с господин Коралски много се борихме в Бюджетна комисия и в парламента, но за съжаление имаше фрази в Бюджетна комисия: “Хайде, стига толкова! Омръзна ми да виждам джипове на хора с увреждания!”. Джипът, колата не е техническо помощно средство. Така че изводът, който аз сама за себе си съм направила е, че решенията се вземат от хора, които може би и по наша причина, не са добре информирани за проблемите и за това как нещата трябва да се случват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Общо взето, както казват англичаните – не сме толкова богати, за да купуваме евтини стоки.
По проекта за решения имаше предложение от колеги да отпадне по точка 1 – “препоръчва”.
“1. Препоръчва на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и НЗОК да осъществяват системен диалог с пациентските организации и представителните организации на хората с увреждания с оглед по-ефективно и пълноценно решаване на специфичните проблеми.
2. Предлага на Агенцията за хората с увреждания и Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да направят преглед на нормативната уредба с оглед постигане на правна прецизност и да преразгледат и актуализират утвърдените критерии и стандарти за предоставяне на помощни средства.
3. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, НЗОК да се ръководят от принципа на прозрачността в работата си по проблемите на хората с увреждания, включително и при подписването на Националния рамков договор. Комисията обръща внимание на компетентните институции за необходимостта от по-добро, навременно и текущо информиране на гражданите и в частност на хората с увреждане, относно правата им и условията и реда за тяхното упражняване.”
Имаше предложение за отпадане на т. 4, поради което няма да я чета. Ще гласуваме евентуално, ако се приеме.
Госпожо Димитрова, т. 5 става т. 4. Моля да представите последната редакция.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Точка 4 отпада, както предложиха някои народни представители, тъй като е прекалено пожелателна, а се приема, че са задължени да изпълняват определените им по закон правомощия и след отпадането на т. 4, т. 5 и т. 6 се вдигат напред и т. 5 става т. 4, а т. 6 става т. 5.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Имаше редакция там.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Всъщност това, което господин Илчев предложи за по-ефективен финансов контрол е намерило място именно в тази т. 5 – да се осъществява по-ефективен контрол на финансовия ресурс по прилагането на законите и подзаконовите актове.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ:
“5. Препоръчва на органите за управление и контрол в ресорните ведомства да предприемат мерки за по-ефективен контрол на финансовия ресурс във връзка и по повод прилагането на законите и подзаконовите нормативни актове в сферата на здравното осигуряване и интеграцията на хората с увреждания.
6. Предлага на парламентарната Комисия по здравеопазване в най-кратък срок и приоритетно да подложи на обсъждане и приеме на второ четене Законопроекта за медицинските изделия.”
Тук не е ли по-добре да се обърнем към председателя на Народното събрание? Кажете, колеги.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Те са насрочили за разглеждане за другия път. Сега гледат за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, а следващия път по график ще гледат този законопроект.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Аз искам за конкретните жалби да бъда информиран.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: При отговорите и проверките на жалбите отговарят и на нас и на жалбоподателя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Винаги, когато изпратите жалба до нас, отговаряме до жалбоподателя и до вас.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Тук по-скоро трябва да е към НЗОК, тя трябва да направи тази проверка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Специално за първата жалба, ние нямаме компетенции и няма какво да проверяваме. Можем да видим, ако са правомерно използвани средствата те ни отговарят на тяхната проверка и семейството е в ситуация, в която не може да се справи само, да подпомогнем семейството. Но само това. Но по отношение на конкретиката – кой трябва да върне парите, също не можем да дадем конкретен отговор.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Вие не можете, но НЗОК трябва да си направи тази проверка. Защото вие закъсняхте, но се оказа, че плащат гражданите и отделно вие плащате. Или болниците за една услуга им се плаща два пъти, или в същото време гражданинът е ощетен, защото остава с впечатление, че си е платил протезата. Така че можем да добавим примерно едно предложение НЗОК да провери за разходването на средствата при поставянето на протези в, примерно вие можете да добавите тези 15 случая, които също ще добавим.
Има думата господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз мисля, че може да остане т. 4 под друга редакция. Примерно “заостря вниманието на НЗОК за стриктно спазване... и изисква към от нея стриктно...”. И точката свършва до Закона за здравното осигуряване без да изброяваме, защото те си го знаят какви са изискванията и принципите. Реално тук сме сложили в т. 3 препоръки. Нека да има едно заостряне на вниманието, да изискваме от тях. Да има една санкция към Здравната каса.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Към Здравната каса ще има и конкретни случаи Те имат интерес, както и ние.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли други предложения?
АДРИЯН СТОЕВ: Господин Бакалов, ако не се отмени тази рестрикция за тестлентите след 18 години, всяка година ще има такива жалби. Това мисля, че ви е ясно.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: На мен ми е пределно ясно и аз не напразно съм направил това питане, което вече е в дневния ред за утре, но мисля, че няма да му дойде реда и сигурно другия петък ще излезе на Парламентарен контрол.
Междувременно в резултат на този отговор, който съм получил днес от Здравната каса отново ще има допълнително писмо, което, както преди малко обясних и на експертката, че не са разбрали същината на въпроса, който сме поставили, макар че беше поставен много ясно, а и самото момиче си го беше написало много ясно. Така или иначе продължаваме, аз знам за същината на проблема.
ДИМИТЪР БОГДАНОВ: Благодаря за поканата, господин председател.
Искам само да кажа две приказки по отношение на тестлентите. Всички тези диабетно болни лица не бъдат ли контролирани правилно, това са едни потенциални инвалиди. Следователно няма ли една такава стратегия за борбата с диабета, след няколко години – 4-5 години, всички ще се инвалидизират. Некачественият контрол води до ампутации, до ослепяване, до бъбречна недостатъчност. Това е нещо, за което не се ли вземат мерки за превенция, се оказва много по-скъпо лечението на всички други съпътстващи заболявания. Според една статистика в момента в България диагностицираните диабетно болни са 5,3%.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има още много скрити, които не са разбрали.
ДИМИТЪР БОГДАНОВ: Така че нещата са много сериозни. Затова евентуално трябва да се направи най-малкото предложение за промяна в тази наредба.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Същината на питането ми е този.
Който е съгласен с така предложените решения от комисията, моля да гласува. Против и въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
На тези, които продължават работата си в други комисии, пожелавам приятна работа! Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.33 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан БАКАЛОВ
Стенограф:
Катя БЕШЕВА