1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 5

На 10 ноември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д :

1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Йордан Бакалов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Имаме вече необходимия кворум и откривам заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Дневният ред е в две точки:
Първа точка - Обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
Втора точка – Разни.
Знаете, че нашата комисия няма ресорно министерство, така че по процедура, така или иначе бюджетът трябва да мине и през нас за мнение и позиция на самата комисия, което ще бъде отразено след това в протокола и протоколът ще бъде предаден в зала.

Така че първа точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 ГОДИНА.
Кой иска да изрази своето мнение, становище или препоръки към бюджета?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това, което мога да кажа, е, макар че ние – Комисията по жалбите и петициите на гражданите, да нямаме ресорно министерство, позицията, която аз искам да изразя, а и на нашата парламентарна група, е, че този бюджет не отговаря на това, което е декларирано от правителството, а именно бюджет на европейската интеграция, социалната перспектива и икономическия растеж, а практически това е старият бюджет с един коефициент върху него, направен, преизчислен. Не говори за промяна в политиката. Няма да може да реши най-острите нужди и в областта на здравеопазване и социална политика, а също така и в сферите сигурност. Ако трябва да говорим и за един от много важните въпроси за България – съдебната реформа, това, което можем да видим в предложения бюджет от Министерския съвет, е, че силно стеснени са средствата, които се предвиждат за съдебната реформа. Не е уважено искането на Висшият съдебен съвет, намалено е драстично.
Така че смятам, че този бюджет не отговаря на нуждите на българските граждани, поради което аз съм против него.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви.
Някой друг желае ли да вземе думата?
Аз искам само да добавя към това, преди някой друг да вземе думата, че аз всъщност се надявах, че това ще бъде един програмен бюджет, защото от доста години се говори, но не се изпълнява. Това, първо.
И второто, което ми прави впечатление, е, че средствата, които са свързани с реформите за присъединяването ни към Европейския съюз, бих казал, че са оскъдни. Даже министър Петканов на срещата при президента ни каза, че има три програми, а това е основно звено, което трябва да изпълнява определени функции, за да стане реална датата 1 януари 2007 г. Не са отделени абсолютно никакви средства, а знаете, че всеки един бюджет говори за политиката на управляващите.
Госпожа Михайлова и аз сме от опозицията и се надявам, че в протокола ще бъде отразено и мнението на управляващите. А след като се гласува, ще отразим реалните резултати и препоръките на нашата комисия.
И последното, което искам да кажа, което според мен е свързано вече с дейността и работата на нашата комисия, че специално за дейността на държавната администрация, това, което действително трябва да се направи като реформа в държавната администрация, е обвързано по-скоро финансово. Тук в този бюджет не се вижда. Тук са и други хора, и експерти от комисията, които могат да потвърдят, че най-много жалби в нашата комисия идват във връзка с работата на нашата държавна администрация, така че това е един важен момент, който също трябва да бъде реформиран и естествено финансово обезпечен. Знаете, че за капацитета на администрацията се говореше и в самия доклад на Европейския съюз. Това е моето мнение.
За сигурността не искам да говоря, защото така или иначе ние разглеждахме този въпрос в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Недоимъкът там при положение, че е обявено от самия министър Румен Петков, че не достигат около 49 милиона, това са реални средства, които са необходими за борбата с престъпността, но те не се дават, което означава, че и там приоритетът също е изоставен. Така че аз още в онази комисия гласувах против и сега ще направя същото. Благодаря.
ИВАН ИЛЧЕВ: Някои критикуват, че бюджетът е на базата на 2002 г., но естествено при едно условие – около 40% от харча на брутния вътрешен продукт, сега масата е по-голяма, така че и средствата се увеличават.
Ние наскоро имахме възможност да разговаряме с кметовете в нашия многомандатен избирателен район. До голяма степен се вижда, че пак средствата няма да стигнат, но почти във всички общини от нашия регион завишават държавната субсидия. Така че въпросът е какво може да се направи, за да бъде този бюджет за първи път в историята на една тройно управляваща коалиция, тоест хем да бъде добре напълнен бюджетът чрез данъците и другите форми, а същевременно да бъде и социален. Точно това е изкуството да може да се направи сега тази политика.
Не знам доколко, ние нямаме ресорно министерство, но мисля, че може и от нашата комисия да излезе въпросът за донапълването на общинските бюджети. Значи, знаят се горе-долу колко са харчовете в общините, и тази година, с този бюджет и със субсидиите няма да се осигури това, което е необходимо. Затова и като предложение от кметовете на общини е да се намери един по-добър и бърз механизъм за предаване на обектите на Министерството на отбраната към общините. Това е чрез обявяване после на търг или чрез разпродажба – една от формите, с които може да бъде напълнен бюджетът, а също така и Законът за остатъчния поземлен фонд. Това са две възможности, с които могат да бъдат подкрепени бюджетите на общините. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Искам да направя едно уточнение. Говорим за целеви субсидии или за какво?
ИВАН ИЛЧЕВ: Напротив, казах, че целевите субсидии засега в почти всички общини са завишени за разлика от предните години. Но така или иначе средствата пак няма да стигнат. Затова мисля, че е подходящо да предложим да се измисли механизъм, чрез който да стане предаването на обектите на Министерството на отбраната.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин Алексиев, заповядайте.
ЖОРИ АЛЕКСИЕВ: Мисля, че за Бюджет 2006 г. е по-добре да се намали данъчната тежест на акцизите с тези 6% и да се намери механизъм, така че тези пари да доведат до увеличаване на възнагражденията.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин Батилов, заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ: Тъй като съм член на Парламентарната група на “Атака”, не мога да говоря от името на групата, затова защото там тепърва ще се обсъжда и анализира този въпрос. Ще се вземе отношение вероятно в пленарната зала. Мога да говоря само от свое име като народен представител.
На мен ми е трудно да се ориентирам във всички пера на бюджета. Това, по което горе-долу ми се струва, че имам личен опит – става дума за бюджета, свързан с държавните разходи за издръжка на администрациите и за съдебната власт. Прави впечатление, че Министерският съвет, ако добре съм чел, рязко съкращава разходите, а в същото време Народното събрание рязко ги увеличава. Какви са съображенията, сигурно не са случайни?! Но аз силно се съмнявам дали при ръст 16,66 изменение спрямо 2005 г., независимо че са посочени като капиталови повечето, и при 923 щатни бройки на Народното събрание, съставителите на проектобюджета – вероятно ръководството на Народното събрание, са се ръководили само от съображения непременно да се увеличи, а не да се търсят начини за намаление. Аз ще помоля експерти, ще помоля и колеги в комисиите, в които участвам, да се намери някакъв отговор на този въпрос, защото той стои. Ако прегледаме внимателно, ще видим, че има и други съкращения.
На второ място, същото се отнася донякъде и за президентската институция. Ако вървим по генералното разбиране, че трябва да намаляваме разходите за администрацията, и двете институции вървят към повишаване.
Подкрепям твърдението и аргумента, че съдебната власт трябва да се укрепва, особено при реформата, която тази година ще бъде съществена – нов Наказателно-процесуален кодекс, предстои изцяло реформа в административното правораздаване с Административно-процесуалния кодекс, преструктуриране, ликвидиране на следствието. По принцип всичко това вероятно ще налага и средства, за да могат да се посрещат промените.
Но аз имам една конкретна забележка и с това ще се ориентирам към приключване, уважаеми колеги. Моля да обърнем внимание, че при проектобюджета на съдебната власт, представен от Висшия съдебен съвет, коригиран с предложението на Министерския съвет, следствените служби, практически с почти малко изключения, се закриват. Те няма да имат работа след влизането на НПК в сила и тези няколко хиляди души ще трябва или да се трансформират, или да се съкратят. Те просто няма да имат работа. В същото време, моля да обърнете внимание, че спрямо бюджета за тази година увеличението е и по предложение на Висшия съдебен съвет - на 61 милиона от 41 милиона, и от самия Министерски съвет - становището. Няма логика. Ако в същото време те ще преназначават, както научаваме само от вестниците, че има намерение да бъде прехвърлено това огромно число от квалифицирани юристи и следователи в прокуратурата, няма нищо лошо. Но виждаме, че бюджетът на прокуратурата в този вид не е обвързан. Ето това е според мен един от аргументите – това необяснимо увеличение по отношение на следствената служба. Иначе, госпожо Михайлова, аз съм съгласен с това, че трябва да ги подкрепяме.
Поради това аз лично, персонално, днес ще гласувам “въздържал се”.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Който е “за” държавният бюджет на Република България да бъде приет в зала, моля да гласува.
Гласували: десет - “за”, двама - “против” и един - “въздържал се”.

Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ.
В началото ме питахте за Благоевград. По нашия график приемна в Благоевград е определена за 18 ноември 2005 г. Не знам дали знаете, но аз искам да ви кажа, че председателят на Народното събрание пусна една заповед, с която забранява изнесените комисии. Аз съм му обяснил в една докладна към него, че при нас не става въпрос за изнесени комисии, а става въпрос за приемни с българските граждани. В резултат на което той засега ми е отговорил, че хубаво би било това да бъде в понеделник. Знаете, че сме гласували за петък. И тъй като те се забавиха с отговора, току-що съм му пуснал ново писмо, в което уточнявам, че в петък ще бъде след обяд, извън работно време. Така че за приемната, която ще бъде на 18-и, ще се наложи да бъда информиран допълнително. За мен лично не е проблем да се организира и в понеделник, но мисля, че всеки един от нас тогава е в своите избирателни райони и е малко трудно да правим приемна, примерно в Благоевград, след това във Врачанския район, затова по-добре да е в петък и то в извънработно време.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Бих искала да кажа, че за този петък – 18 ноември, може би има проблем, защото това, което имам като информация, е, че другата седмица започва гледането на първо четене на Закона за държавния бюджет и не се знае точно кой ден ще започне и кой ден ще завърши. И да не се окаже, че в петък ще бъдем заети през целия ден. Но това е нещо, което само можем да предполагаме.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Моята идея е максимално да ви улесня и да не ви затруднявам другата работа, защото освен тази комисия, всеки от нас е избран от определен район и трябва да си върши работата в района.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Моето предложение е, ако може с една седмица да отложим приемната в Благоевград, тъй като 18-и се оказва доста неподходящ ден.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не сме знаели, когато сме правили графика.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Аз и колегите ми от Коалиция за България правим предложение да се отложи приемната в Благоевград поне с една седмица и да се проведе на 25-и.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли друго противно мнение?
Господин Батилов, имате думата.
ТОДОР БАТИЛОВ: Господин председател, колеги! Аз искам да взема отношение към така наречената заповед на председателя на Народното събрание. Аз го поканих в комисия, в която аз членувам. Той не дойде.
Един от въпросите, които искам да поставя, защото ние сме Комисия по жалбите, приемете, че и моето е жалба. Не съм лишен от правото на жалба. Не може председателят на Народното събрание да издава акт, наречен заповед, по отношение на постоянните комисии. Не може! Не може, защото заповедта е индивидуален административен акт. Той може да е разпоредител с кредита, с бюджета, но той не ни е началник. Той е началник в пленарната зала, той има някакви координиращи функции. Заповедта му е нищожна.
На второ място, председателят не може да ограничава правото на комисиите, които имат утвърден бюджет, как да го харчат.
На трето място, аз като председател на комисия получавам вече разпореждания от неговите подчинени, от председателя на канцеларията, да му представям всички граждани, които идват при нас в комисията да се жалят или да искат нещо. Той иска аз да му представям копия, може би ще искат и фотокопия да представям – къде влизат, с кого се срещат.
Уважаеми господин председателю, така както ние сме постоянна Комисия по жалбите, аз се обръщам към Вас и към колегите. Нека да не звучи крайно, но нека да проверим, да се посъветваме с юристи или с други хора, които имат огромен опит, и да му кажем на господин председателя, ако не е прав, че той е пръв между равни.
С това ще завърша. Той е разпоредил да не се харчат представителни пари. Това е хубаво като идея - да се въздържаме, това, за което аз говорих за бюджета. Но например в комисията, в която аз работя извън тази, ние сме похарчили 8 лв. за касети и той ни разпореди да спрем разхода. За какво? Да купуваме само безалкохолно. В разхода, който имам представителни, другата седмица ще имаме среща с японската делегация - тя иска среща с нашата комисия, нищо друго не ми остава, освен да нарамя сака и да отида да разтоваря хладилника на председателя на Народното събрание, за да посрещна гостите. Японци са те – може би ядат по-скромно.
Този метод на работа е останал може би от ЦК на БКП - аз като бивш комунист го заявявам, но това е обидно. Бързам да ви кажа като ваш член на комисията – четиридесет дни чакам да ме приеме. Официално исках да ме приеме по служба.
Моля Ви, ако приемете, изчистете емоцията, която вложих. Криво ми е. Ако считате, че съм прав, че не може да ни командва със заповеди, да му кажем и от името на Комисията по жалбите: дотук! Извинете.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Искам да внеса едно разяснение. Нямам при мен такава заповед, каквато при вас е пуснал. Но в интерес на истината тук по-скоро става въпрос за щатните ни сътрудници, които пътуват с нас, с четиримата народни представители, които трябва да бъдат командировани. Действително сумата не е кой знае колко. Аз ви казвам, че така или иначе той каквито и заповеди да си е пуснал, тук госпожа Михайлова каза нещо, което аз приемам, ние не знаехме, че по това време действително ще се обсъжда бюджетът. Така че има едно предложение тук за 25-и. Аз ще го подкрепя и на 25-и отиваме и правим приемната в Благоевград, пък ако трябва на нашите сътрудници аз ще им платя от моята заплата 24 лв., колкото са командировъчните.
ТОДОР БАТИЛОВ: Не за сътрудници става дума, господин председател. Забраняват се, така пише, изнесени заседания.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Искам да ви обясня нещо и то не касае нашата комисия. Голямата разлика между тези и изнесените заседания на другите комисии е, че там са свързани наистина с разходи. Докато при нас няма разходи, напротив, ние даже вършим работа на хората. Така че не може да ни спре, той не ни е и спрял, но поставя едни определени условия примерно за понеделник. Извинявам се, но той не може да ни определи деня, при положение че ние сме гласували за петък. Още повече, че в понеделник всички сме заети по районите си.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз не разбрах формулата. Цялата ли комисия ще бъдем в Благоевград?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: По четирима човека само – председателят, плюс още трима.
Аз ще подложа на гласуване това предложение.
Който е съгласен на 25-и да организираме приемна в Благоевград, моля да гласува.
Приема се с пълно единодушие.
Има ли други въпроси?
Ненко Темелков, имате думата.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Дали е възможно да въведем като стил на работа на нашата комисия, това, което сме свършили от предни комисии, да получаваме информация какво се е случило. Конкретно говоря за жилищата на тези хора, които се жалиха пред нас. Дали има решение на техния проблем? Ако не на това заседание, на следващо заседание да го въведем като стил и за всяка една жалба, която има обществена значимост, пък и дори лична значимост, да получаваме обратна информация какво се е случило след решението на нашата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Специално за жилищата на тези от БДЖ, мога да кажа, че въпросът засега им е уреден за срок от година – година и половина. Поел е ангажимент министърът на транспорта. Само че големият проблем е, че някои от тях са загубили това право, с което живеят в тези жилища, и той им дава тази възможност от година и половина максимум да си уредят взаимоотношенията с общинската администрация на гр. София и догодина отново да не се занимаваме с този проблем. Засега обаче с областната администрация все още нямаме обратната връзка.
Между другото, когато се разглеждат такива проблеми, всеки един от вас може да се качва горе в канцеларията, за да получава направо информация.
Но това, което Вие, господин Батилов, предложихте, го приемам. Изчаквам да се понатрупат малко повече неща, защото заради една жалба не си струва.
Колеги, ако няма повече изказвания, аз ви благодаря.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Бакалов


Стенограф:
Валентина Меченова