1. Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2008 г.
2. Обсъждане на график за организацията на приемните на комисията в гр. София.

---

П Р О Т О К О Л
№ 31
На 15 ноември 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2008 г.
2. Обсъждане на график за организацията на приемните на комисията в гр. София.

Заседанието бе открито в 14,44 ч. от председателя на комисията Йордан Бакалов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден, колеги!
Добър ден и на студентите, макар че сигурно вече разбрахте, че присъствате на заседание на което не се разглеждат сигнали или петиции, а бюджета на страната за 2008 г. За ваше пояснение, нашата комисия не е ресорна към нито едно министерство, така че бурни дебати надали може да се очакват, специално за бюджета.
За днес е предвиден следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
2. Обсъждане на график за организацията на приемните на комисията в гр. София.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Обсъждане на Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Давам думата на колегите по точка Първа.
Съвсем нормално е представителите на управляващата коалиция в Комисията да защитят проекта за бюджет, който са предложили. Защото ние от опозицията виждаме доста пробойни.
Имате думата, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Подкрепяме бюджета. Имахме една забележка за плоския данък, който според нас е една дясна мярка. На Политическия съвет аз съм изразил своето мнение. Корекцията, която се прави в съотношението 35:65 в полза на работодателите от 2008 г., което минава 40:60 и с тенденция да мине 50:50, също е една дясна мярка, на което аз съм възразил. Но бюджетът както е структуриран, се приема с тези две забележки.
Необлагаемият минимум и минималната заплата се вдига на 240 лв., за да може, след като се приспадне плоският данък от 10 %, да бъде 218 лв. които са необлагаеми. С тези забележки бюджетът съм го приел.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Това значи ли, че с тези забележки ще се въздържите?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Общо структурата, като разпределение на бюджета след нашето заседание, аз го приемам. Но тези забележки аз ще ги направя в пленарната зала.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Аз ще допълня в някаква степен това, което каза господин Паунов. Подкрепяйки по принцип бюджета, аз също имах принципни забележки.
Едното е това, че само година след приемането на елементи, даже не изцяло на отдавна лелеяното семейното подоходно облагане, това отпада и аз мисля, че не е добра крачката и не е достатъчно мотивирана. Защото само преди една година това го отчетохме като голяма крачка напред, като успех, като нещо, което отдавна не една политическа сила е поела като ангажимент към избирателите си и вместо да развиваме в тази посока идеята, ние се отказваме от нея и не ме убедиха аргументите, че били незначителни, малки сумите, които по този начин облекчавали бюджета на семействата – много хора не ги търсили суми в порядъка на 80-100 лв. Дори да са верни цифрите, тук става въпрос за принципи. Предлаганото вместо това увеличение на детските надбавки, просто са неща от различен порядък. Защото облекченията по линия на семейното подоходно облагане засягат един несравнимо по-широк кръг граждани, а именно тези, които работят и гледат деца, докато увеличаването на семейните надбавки, като се има предвид, че те не са поголовни, а са в зависимост от определени условия, води до облекчаване на съвсем друга категория хора, най-вече тези, които не работят. Силно се съмнявам, че е справедливо работещите и гледащите деца да подпомагат тези, които не работят.
Другата забележка, която имам, е частта на бюджета, касаеща Военното министерство и в частност превъоръжаването на армията. Знам, че въпросът е много спорен. Трябва или не, какви ангажименти имаме в международен план като държава – членка на НАТО, и т.н., но цифрите, които се споделиха, че ние отделяме една чувствителна част като процент от брутен вътрешен продукт и при наличието на толкова други сфери, нуждаещи се от средства – образование, социална област и т.н., дали не се дава необосновано предимство на модернизацията и превъоръжаването на армията.
С тези и още някои по-дребни забележки аз по принцип ще подкрепя бюджета. Имам предвид, че сме на първо четене с евентуални допълнения и корекции между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Имате думата, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И едно обратно мнение, поне.
Действително в нашата комисия не можем ресорно, а само по принцип да обсъждаме бюджета. Аз тук искам да изразя моето несъгласие с внесения Бюджет за 2008 г.
Първото нещо, което бих искала да кажа, защо не мога да подкрепя този бюджет. Защото това просто е миналогодишния бюджет, който е преизчислен с по-високи данни, а вътре няма никаква политика. Това вече е програмен бюджет, България е член на Европейския съюз и очаквах да видя в Закона за Държавния бюджет някаква политика, която да ни предложи правителството, акценти и да може да се разпознае какво ще ни предложи правителството като вид дейност и не само като отделни пера, които са препис, пак ще кажа, от миналогодишния бюджет.
Второто нещо, което прави впечатление в този бюджет, което имаше и в предишния, че е силно занижена приходната част. Тоест, пак ще имаме и в тази, и в предишната година – един голям излишък в края на годината, излишък, който няма да бъде нормално разпределен и практически през данъците, които всички ние ще плащаме, ще остава една част от бюджета, която правителството накрая ще решава как точно да я разпределя и което се явява много несправедливо. Излишъкът не е позитив на бюджета, особено в такива размери, в каквито се случва вече поредица от години. За сметка на това доходите на населението, което се вижда и в този бюджет, продължават да бъдат ниски. Това увеличение, което ни се предлага в този бюджет, практически ще бъде изядено и или вече е изядено от инфлацията, която имаме в рамките на тази година. Практически сметките, които са направени в бюджета, говорят, че бюджетът е антисоциален, с огромен излишък, който ще се яви и липса на политика.
Още нещо съвсем конкретно искам да отбележа като възражения освен тези общи аргументи срещу – едното е свързано със системата “плосък данък”. Да, добре е може би да има плосък данък, но не е добре плоският данък да бъде въвеждан без необлагаем минимум. Още повече това да го прави едно правителство, което твърди, че е за социална политика, стои доста абсурдно. Социалната политика не е само лява, тя е и дясна – тук като реплика беше по повод левите и десните мерки. Но плоският данък без необлагаем минимум практически ще удари във висока степен именно хората с по-ниски доходи. Практически много повече хора, ако се направи кой се облагодетелства от плоския данък и кои са в по-тежко положение, ще видим, че много повече са тези, които са в по-тежко положение след въвеждането на плоския данък без необлагаем минимум.
Следващото нещо, което също искам да отбележа вече в конкретни неща, които ни се предлагат, е свързано с нещо, което предприехме с промяна на Конституцията, а именно да въведем истинска местна децентрализация от предложените закони за местни данъци и такси. И от бюджета се вижда, че вместо децентрализация, ще имаме централизация на местната власт, което не беше идеята на конституционното изменение.
Третото нещо, на което искам да обърна внимание, тъй като то ми е някак си по-близко като сфера на действие, това е бюджетът, който ни се предлага да дадем на съдебната власт. Прави впечатление, и тук не искам да спестя и това, което е дадено от Висшия съдебен съвет и това, което е дадено от правителството, че и в двата проекта за бюджети липсва политика. Няма яснота как точно съдебната власт ще може да отговори на тези предизвикателства, които предстоят пред нея – една от най-критикуваните сфери и в страната, и в докладите на Европейската комисия – имаме пак пренос на стария бюджет със съответните промени в числата, но няма политика.
За съжаление и това беше споделено в Комисията по правни въпроси от множество от участниците в нея. Бюджетът, който ни се предлага, говори, че едва ли нещо съществено ще се промени в работата на съдебната власт.
Нещо повече, говори се за съкращения в публичната сфера в рамките на 12%. Ако погледнем бюджета в съдебната власт, ще видим предвидени множество увеличения на щатните бройки във всяка една от дейностите следствие, съд, прокуратура.
Разбира се, и много други, които мога да направя по предложения ни бюджет – за липсата на приоритети, за това че не се отговори на очакваното за образованието – пак имаме 4,2% от брутен вътрешен продукт, като параметри за образованието, вместо обещаните 5%.
С тези аргументи аз не мога да подкрепя този бюджет и ще гласувам против.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Не съм специалист в бюджетната сфера, освен професионално като държавен механизъм чрез закона. Миналата година в Комисията за изменение на Конституцията, която беше създадена, няколко души поставихме на остра критика проекта за бюджета в частта, че Народното събрание ще бъде със самостоятелен бюджет. Никакви политически съображения не са ме ръководили, аз нямам и такива между другото – ръководя се чисто от моите разбирания. Тази година ще видим на практика нашата критика на този опит Народното събрание да се постави извън държавата, такъв какъвто е стремежът през последните години, трите власти не както ги е създал Монтескьо с идеята да бъдат разделени и да си сътрудничат и взаимно да се контролират, а да бъдат независими власти – само територията трябва да им се отдели и да си направят три независими държави. По същия начин вече виждаме резултата.
Ако аз ще гласувам против или за бюджета само на свое лично убеждение, няма да следвам никаква групова, партийна политика или решение, то ще бъде само на основа на моите аргументи.
Аргумент първи. Конституцията мина, приехме я, изменихме я - Народното събрание има свой бюджет. Тъй като Народното събрание на теория никой не го контролира, то се самоконтролира, редно бе поне да има някакви морални, нравствени граници на фона на общото състояние на държавата, на растящата инфлация – скрита, формулирана и каквато предстои, ние би трябвало да погледнем първо как можем да обуздаем разходите на Народното събрание, защото те растат. Не го направихме. В проектобюджета на Народното събрание под предлог, че има капиталови разходи, е увеличен с около 40 %.
В същото време никой от Народното събрание като ръководство или ние като народни представители не поискахме да направим анализ на средствата, които се харчат. Никой!
Ние и в нашата Комисия по парламентарна етика за първи път направихме някакъв опит тази година да внесем в самата комисия отчет как сме харчили парите, които са ни ги дали. Затова считам, че най-голямата уязвимост на бюджета – няма какво да го приписваме на изпълнителна власт или не, отговорността я носи Народното събрание, щом ще приемем Закона за Държавния бюджет. Кой и как го е внасял, има значение. Отговорността е на Народното събрание. Не е обяснимо, макар че тук могат да се говорят много приказки, че ние можем да си вземем средства затова, че ние четем секретна литература. Формално всичко ще бъде правилно. Аз не знам дали в нашата държава има нещо, което юридически да не е обосновано. Винаги се намира обосновка. Този въпрос никак не е случаен.
Уважаеми господин председател и колеги, една година вече стана – без да го афиширам и защото смятам, че е прекалено некоректно и непочтено като народни представители и като отидем някъде, където има проблем, да застанем да ни видят непременно камерите и да кажем колко много работим, за мен има един проблем, в който аз участвам повече от година и нещо, като един от проблемите, господин председателю, в нашата комисия – чест й прави, се заемаме с това. Това са проблемите на хората на тежкия труд. Хората на тежкия труд като минните спасители, ако си спомняте – сега на преден план има жалба, но тя не е дошла при нас, те са хората, които се пенсионират като пилоти, като водолази – аз самият съм водолаз и знам какво е. Тези хора като нефтохимиците са в много тежки производства, особено в Бургаския нефтохимически комбинат. Всички тези хора се изравняват – техният труд не се диференцира, оттам нещата се прехвърлят и тези хора няма да получат и житейски и здравословни компенсации за отишлото си здраве. В същото време ние си плащаме пари затова, че аз ще чета секретна литература.
Тайна ли е, че Народното събрание – не съм правил изчисления, нашата комисия ще помолим – доц. Методиев да ни помогне, да изчислим като социологическо проучване вътрешно, колко от народните представители имат други доходи. Не говорим цифрово, а като идея – че не разчита само на депутатските заплати, които били толкова малки спрямо Европейския съюз, че ние трябвало да ги увеличим. Това е добре, стига да сме се изравнили и в други отношения. Затова ще видим, че ние две-трети от хората имат свои допълнителни източници. Давам пример със себе си. Аз не съм типичният пример, но като мен са много в Народното събрание. Аз съм действащ адвокат и законът, който ние сами сме си направили, ми дава правото тези 4 години да си бъда адвокат.
Скоро присъствахме тук на една среща – тя беше обидна, няма да цитирам имена, на която учените се оплакваха, един министър погледна часовника и каза: “Аз нямам време да ви слушам, бързам за лекции”. Часът беше 15,30 ч. И той ще получи заплата от държавния университет, ще получи като министър.
Поставих въпроса не за да бъде интересно. Затова пак ви повтарям, че ние финансирахме грубо и открито предизборната кампания за местните избори според то колко министри имаше, колко депутати, които и командировки платиха. Ние ще искаме да проверим колко депутати по време на предизборната кампания за местните избори, нарушавайки принципа за всеобщото равно избирателно право, са ползвали командировки, ползвали са всичко. Отхвърли го не кой да е, отхвърли го Комисията по правни въпроси.
Ето тези обстоятелства ме карат да считам, че нашият бюджет – аз го оценявам само нравствено, без да бъда прецизен и с това започнах, в частта за Народното събрание, за издръжката на държавния апарат, е бюджет, който не отговаря на изискванията на Конституцията, че все пак общонародният, държавният интерес да има приоритет.
На второ място, ние създадохме прекалено много колегиални държавни органи, които не са подчинени никому. Дали ще се казва държавна агенция или комисия – това са колегиални органи, които конституционно сме ги поставили извън държавата. Направили сме ги първостепенни разпоредители с бюджета и те не се отчитат пред никого. И те растат и се увеличават. Защото по закона за развиване на бюрокрацията, вероятно те ще се увеличат още. Не мога да приема за нормално, колкото и да я обичам тази комисия, и че е много важна – можете да видите в проектите, има увеличение на бюджетите. Почти на всички комисии и агенции им се увеличават бюджетите – с по 15-17% с изключение на тази изключително спорна за миналата година Комисията за установяване на незаконно придобитите доходи. Само на тази комисия е намален бюджетът, но за сметка на това е внесен законопроект за изменение на комисията се предвижда председателят да има 90 % от заплатата на председателя на Народното събрание, а заместник-председателите да имат нещо друго. Като добавите това, че голяма част от тези държавни комисии, включително ние ги създаваме, аз ще ви дам пример с 2-3, но мога и да спра, но комисията, кой знае защо нейното ръководство заяви пред медиите, че който дръзне да я критикува – цитирам партийния секретар на Варна, който членува в тази комисия, тя има 14 букви – Комисия по разкриване... Тъй като аз съм страна по тази комисия, няма да я критикувам много, защото сега имам дело с нея и естествено, че имам личен интерес. Ще говоря за нея след 5 декември. Те казаха, че който критикува комисията, значи той е обречен политически и никой няма право да каже една дума за нея. Вижте в бюджета отделяме 12 млн.лв.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Коя е комисията?
ТОДОР БАТИЛОВ: Комисията по досиетата.
Тази комисия има бюджет 12 млн.лв. Националната разузнавателна служба – целият апарат, има 19 млн.лв. Няма сега да го обсъждаме, само мога да ви кажа, че като сложите с всички останали други комисии, ще видите, че голяма част от милионите, заедно с Народното събрание са там.
Не е момента сега, но смятам, че трябва да се огледат и комисиите на Народното събрание, включително и тази, на която председателствам. Има 24 постоянни комисии на Народното събрание – с бюджет, с щат, с всичко. Нека да се обединят, дейността да се прехвърли. Има Комисия за защита на личните данни, има Комисия по защита на класифицираната информация и по какво ли не.
Ето това са съображенията ми. Да, без бюджет не може. Едва ли така волунтаристически – свободно нахвърлям бюджета, но наистина госпожа Михайлова е точна – трябва да има и политика.
Завършвайки, ще кажа, че утре започва голяма национална конференция за противодействие на престъпността. Дай Боже да се кажат полезни неща. Но вие ще видите, че в бюджета на Министерството на вътрешните работи - няма да обсъждам Министерството на отбраната, къде е отбраната? – растат с около 1 % разходите, с капиталовите разходи – общо 8%. Окаяно е състоянието. Тук има студенти. Не съм човекът, който ще дава пълна оценка, но знам точно – аз излизам от тази система. Окаяно е състоянието на хората, които работят в Министерството на вътрешните работи, които са на първа линия – оперативни работници, в дознателските кабинети. Там е страшно, а ние им предвиждаме още отсега да няма средства за тях. В същото време обърнете внимание на съдебната система – съотношенията в прокуратурата, магистрати към персонал е 1:3, 1:4. Прокуратурата и съдебната система се е увеличила 10 пъти. Десет пъти ли се увеличи престъпността, която е наказана престъпност? Затова аз считам, че и там липсва държавна политика. Защо? Ами, защото е както в Комисията по досиетата, защото, който тръгне да критикува съдебната система, критикувал държавата. Те отдавна трябва да знаят, че са част от държавата.
Затова стремежът да създаваме колегиални независими органи, начело с Народното събрание, само се отчитат цифри и води до там, което наричаме “Законът на Паркинсон”. Затова аз не само няма да се въздържа, а ще гласувам против този бюджет.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Нека да кажа и аз няколко думи.
Действително всеки един бюджет е политика. В това изобщо не трябва да се съмняваме. Тук има колеги, които доста години доста бюджети сме приели и сме изказвали възраженията си.
Определено обаче за мен някак си този бюджет, особено този бюджет доста очевадно е заложено, малко е силна думата, но все пак е измама. Защото не може при излишък от над 3 млрд.лв. да не заложиш цифрата, която си събрал за тази година. Тоест, основата ти трябва да бъде точно парите, които си ги събрал тази година и оттук-нататък да даваш ръст на икономиката, а оттам естествено политиката и ръст на самия бюджет. В зависимост от това колко предвиждаш, че твоята икономика може да изработи, в резултат на което да има ръст. А ние продължаваме по старата технология, залагайки доста сериозни цифри, които естествено са парични изражения, след това под формата на излишъци. Тези излишъци от поправките в бюджета от преди 2 години, не цялата сума може вече да се харчи по усмотрение на Министерския съвет. Действително по-голямата част минава с актуализация, тоест от приемането на самия бюджет в парламент. Все пак начина на правене на бюджета това е една страхлива политика, защото тогава не можеш да стискаш гушата на българския гражданин, който в продължение на 11 месеца, примерно, и в дванадесетия месец да му дадеш от този излишък и да кажеш: “Харчи ги!”. Ето тогава вече това пък е корупционният елемент. Защото тогава, когато трябва да изхарчиш милиони за един месец, естествено ще направиш абсолютно всичко възможно те да бъдат изхарчени, и то не по предназначение, а трябва да ги оправдаеш. Това е едната ми забележка.
Другата забележка и в началото имах и възможността да го кажа – моята любима тема за сигурността, не можеш да искаш да изградиш една Държавна агенция за сигурността, която да започне да функционира от 1-ви януари и в същото време да не си предвидил бюджет за тази агенция.
И аз като стар бюджетар навремето се занимавах с бюджети и знам откъде ще се вземат парите, но това не е реалистично по простата причина, че тази агенция тази година в кавички рекетирана от гледна точка на бюджета. Тоест тя няма да може да си върши работата през тази една година и мишките, както се казва в сферата на сигурността, ще мишкуват, а те ще продължават да се молят на държавата дали ще им дадат пари или не.
Бюджетът на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи – тук колегите го споменаха, там не само, че нещата са много критични, но имаме и ангажименти, които ние не изпълняваме. Това са ангажименти, които стискайки точно тези министерства, няма как да ги изпълним. След като в собствената си държава не можем да осигурим или по-скоро да изразходваме над 80 % от средствата в бюджета на тези две министерства за заплати и всичко останало, няма как да стане да осигури своята сигурност. Естествено, че тогава хората, които имат престъпни намерения, те имат по-големите възможности. Най-големият парадокс е, че няма престъпна групировка, която да може да се справи с държавата, тогава когато държавата обаче иска да се справи с нея. За голямо съжаление начинът, по който се структурира бюджета на Министерството на вътрешните работи особено, не дава тази възможност – явно няма такава политическа воля и решение. Може би някои не са и няма да се съгласят с мен, но това е моето виждане.
Господин Батилов каза нещо, което е много правилно. Не е въпросът да отчитаме престъпността, а от гледна точка на разкриваемост на престъпността – 60,80, а някой път и по 90 %, при положение че от тези 90 %, около 0,9% имат осъдителни присъди. За мен разкрито е престъпление, когато човекът, който е извършил престъплението, е получил и присъдата. Това вече може да се каже, че е разкрито престъпление. Това е европейската практика, не съм го измислил аз. Затова примерно в европейските отчети престъпността се отчита между 20 и 30%, а в България се отчита между 60-90%.
Това са моите забележки, въпреки че това е най-елементарното. Да не говорим за общинските бюджети, за образованието и здравеопазването, там не искам да вземам думата.
Това са нещата, особено първото, с което започнах – не може базата да ти е неистинска и ти да изграждаш един бюджет на страната. Когато базата е истинска, да, тогава вече можем наистина да говорим за политика. Но когато не е истинска, няма как да бъде подкрепен този бюджет. Затова лично аз не бих го подкрепил.
ИГЛИКА ИВАНОВА: Нещо като реплика на колегите.
Няколко теми, които наистина заслужава да се обсъдят.
Започвам от това, което вчера след обед се обсъждаше в Комисията по правни въпроси. Единият законопроект беше за комисията “Кушлев”. Там имаше предложени два варианта за определяне на възнагражденията на председател, заместник-председател и членове. Според така доста широко споделено мнение и двата варианта са неприемливи.
Аз лично споделих, че схемата, по която възнаграждението на председателя се определя като 90% от това на заместник-председателя на Народното събрание, е по принцип неправилна и неприемлива за мен. Тук става въпрос за институции и йерархия. Както се оказва от една справка, дотук Народното събрание – не това, а предишни състави на Народното събрание, са били твърде разточителни както по отношение на създаване на комисии, така и по отношение на раздаване на заплати. Оттам-нататък колкото да намалява и зам.-председател и т.н., все пак остават едни твърде високи и като абсолютни стойности и като принципи на определяне на заплати.
Вторият вариант беше по-смекчен – тръгва се в обратна посока, 2,5 средни заплати за членове със съответни 10 и 30 % увеличение за зам.-председатели и председателя.
Така се случи, че Правната комисия и двата варианта. Оттук-нататък всички ние имаме право на законодателна инициатива. Въпросът е наистина, че не по този повод и не в разглеждането на този законопроект може да се реши проблема. Наистина съществуващите комисии, тяхната структура, численост, възнаграждения заслужават едно сериозно преразглеждане и това очевидно ние трябва да го направим, няма кой да ни свърши работата.
Отделен въпрос е, че се повдигна и това, че те представляват някаква много своеобразна власт. Наречени независими държавни органи, те не са законодателна власт, без съмнение. Но не били и изпълнителна власт, защото не са подчинени на Министерския съвет. И тук се явява някаква много странна четвърта по вид - явно имаме принос към световната наука, кой знае каква точно власт. Но доста широка и всеобхватна и доста нависоко в йерархията, за да не кажем, че парламентът остава като цяло на второ място.
Що се касае до бюджета на Народното събрание, аз не виждам нищо фатално и страшно в това, че Народното събрание ще има отделен бюджет. Позволявам си да мисля, че Народното събрание далече не е галеник в обществото. Условията, при които работим, са меко казано недобри и като техническо обезпечение. Имаме право на сътрудници. Питам аз къде ще дойде да седне да работи моят сътрудник, при положение че сме двама души в кабинет и имаме един компютър и един телефон. Какво правим, колеги? Къде да седнат тези наши сътрудници, за да работят? Как да бъдат полезни? Да не говорим, ако решим да привлечем експерти – не сме специалисти по всичко. Нали трябва да им предоставим някакви елементарни възможности да работят – нямаме го. Да не говорим, че когато дойдат граждани, искат да се срещнат с вас, с нас – дори само като членове на тази комисия, къде ги приемате, колеги? На мен лично ми е неудобно да сядам тук на местата за пушене с граждани.
Сами сте се убедили колко е неудобно и непрактично за работа това разделение. Вярно е, че не са много далече сградите една от друга, но наистина е неудобно. От години се говори, че трябва да се събере парламентът на едно място, пленарна зала и т.н. Ясно е, че всичко това изисква много средства. Рано или късно тези средства трябва да се заделят – няма откъде другаде, а от бюджета и трябва да се инвестират. Очевидно е, някой трябва да направи тази стъпка. Трябва да започнем и рано или късно да го реализираме това нещо.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Като поддържаме две сгради, не харчим ли повече?
ИГЛИКА ИВАНОВА: Мисля, че са повече. Това е въпрос на преценка и на целесъобразност на средствата при единия и при другия случай.
Много спорният случай – те са вече силно нарицателни, депутатските мерцедеси. Нашите шофьори, които ни возят, те самите споделят, че единствената шкода в парламента излиза много по-скъпо отколкото мерцедеса като поддръжка. Едната страна е лъскавата, страната на медиите: “Депутатите си купиха скъпи мерцедеси”. Друг е въпросът, когато се преценяват тези суми, които се харчат, просто да се направи една преценка – колко струва мерцедесът и колко струва поддръжката му за 5 години или колкото му е срокът на годност и колко струва една друга, да речем, по-нисък клас кола и като поддръжка включително. Защото, ако тази кола на всеки 10 дни стои още 5 в сервиза едва ли е много по-евтино или по-целесъобразно да се купуват такива.
Бюджетът на съдебната власт. Знаете, че те си го изготвят, самостоятелно и т.н. Истината е, че има много какво да се желае, но в сравнение с предишни няколко бюджета те са далеч по-скромни в исканията си.
Отделен въпрос е, че се кълняха, когато създавахме административните съдилища, че по никакъв начин това няма да се отрази на щата – няма да искат увеличение на бройките, а сега са над 1000 в повече. Искат над 100 щатни бройки повече.
Имайте предвид, че е заложено едно 12 % съкращение на административния персонал, най-общо казано. Когато обсъждахме в рамките на Коалиция за България тези цифри, аз предложих друг подход – не навсякъде е целесъобразно да има еднаква цифра. Значи трябва да се прецени. Там някъде има, където 12 % - дадоха за пример Агенцията за българите в чужбина, където са 27 човека и като съкратите 12 %, най-добре е да махнем и агенцията. Но има министерства и ведомства с толкова раздут щат, че там и 50% да съкратите, пак ще останат много хора. Просто ми обясниха, че това за съжаление не се случва и затова е по-добре да има една фиксирана цифра, та дано все пак да се стигне до нея. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Колеги, ще прочета проекта за решение:
“Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
Комисията по жалбите и петициите на гражданите на свое заседание, проведено на 15 ноември 2007 г., след като разгледа проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за Държавния бюджет на Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г.”
Моля да гласувате.
За – 7, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.

ПО ТОЧКА ВТОРА
Обсъждане на график за организацията на приемните на комисията в гр. София.
Имате графика за приемните на комисията. Имате ли забележки? Няма.
Благодаря, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.24 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан БАКАЛОВ
Стенограф:
Катя БЕШЕВА