1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.)
2. Взаимодействие между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото народно събрание и Комисията по петициите към Европейския парламент, с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.

---

П Р О Т О К О Л
№ 33
На 14 февруари 2008 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.)
2. Взаимодействие между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото народно събрание и Комисията по петициите към Европейския парламент, с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.

Заседанието бе открито в 14,38 ч. от председателя на комисията Йордан Бакалов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието със следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Взаимодействие между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото Народно събрание и Комисията по петициите към Европейския парламент, с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.)

Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Приема се с пълно единодушие.

Колеги, госпожа Душана Здравкова ще закъснее за заседанието с десетина минути, поради което започваме с

ВТОРА ТОЧКА
Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.)

Ще ви представя доклад, който сме подготвили, защото както разбрахте ние нямаме компетенции специално по тази годишна програма, но тя трябва да се разгледа на заседание от нашата комисия.
“Доклад
относно Годишна програма за участието на Република България
в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.),
приета с Решение № 42 от Министерския съвет на 30 януари 2008 г.

На основание чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България и Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз, Министерският съвет е приел Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС за 2008 г. и е внесъл програмата в Народното събрание.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.) е неразделна част от цялостната схема на участието на страната при вземането на решения в ЕС и е изготвена в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС, създаден с Постановление № 145 на МС от 2005 г. Позициите са разработени и обсъждани от съответните работни групи и ведомства, съобразно тяхната компетентност по разглежданите въпроси. Програмата има като водеща задача осигуряване основа за изготвяне на българските позиции при обсъждането на приоритетни за страната въпроси от дневния ред на Съюза. По тази причина, тя е съобразена със законодателната и работна програма на Европейската комисия за 2008 г. и с програмата на Словенското председателство.
Приоритетите на Република България, съгласно дневния ред на Европейската комисия и Словенското председателство през 2008 г. са:
- ускорено приключване процеса на ратификация на Договора за реформа /очаква се да бъде ратифициран от Народното събрание през първата половина на годината/;
- завършване мрежата от споразумения за стабилизиране и асоцииране със страните от Западните Балкани;
- активно участие в дискусиите по ревизията на европейските публични финанси с оглед промяна приоритетите на разходните политики на ЕС и подобряване системата на собствени ресурси /изключително важна е инициативата за преглед на Общата селскостопанска политика/;
- в областта на енергетиката – следване политиката на Съюза за насърчаване на енергийната ефективност и увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници в Общността;
- по отношение околната среда – поставя се акцент върху необходимостта от глобални своевременни действия, насочени към намаляване емисиите на парникови газове и адаптация към климатичните промени при осигуряване на устойчиво развитие.
Общ приоритет на Република България ще бъде стремежът за постигане на синхрон между целите на страната и политиките на Общността.
Както знаете, във връзка с присъединяването на страната от 1 януари 2007 г. към ЕС, Народното събрание допълни Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като прие разпоредби относно правомощията си по парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз. На основание чл. 97а от Правилника си, Народното събрание обсъжда и приема Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Съгласно чл. 97а, ал. 3 тази програма съдържа списък на проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол, и се предлага от Комисията по европейските въпроси, като се вземат предвид и предложенията на другите постоянни комисии.
В тази връзка подлагам на обсъждане въпроса дали в компетенциите на Комисията попадат проекти за актове на ЕС в областта на петициите на гражданите, които да бъдат предложени за включване в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.”

Предлагам следния проект за решение:
“Комисията по жалбите и петициите на гражданите на свое заседание, проведено на 14 февруари 2008 г., след като разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2008 г., приета с Решение № 42 на Министерския съвет от 30 януари 2008 г. прие следното решение:
В компетенциите на Комисията по жалбите и петициите на гражданите не попадат проекти на актове на Европейския съюз за 2008 г., поради което не предлага на Народното събрание проекти за включване в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.”
Предполагам, че сте се запознали с решението на Министерския съвет. Това, което се предлага, не е в компетенциите на нашата комисия, но трябва да го приемем за сведение.
Част от дискусията е също дали да го приемем за обсъждане или за сведение на комисията, или да има гласуване. Не мисля, че би имало някакъв проблем.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Трябва да го гласуваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз така мисля.
Господин Илчев, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да облекча малко работата на комисията, понеже вчера в Комисията по труда и социалната политика имахме възможност да разгледаме същия материал. Там горе долу се насочиха към секторните политики и взаимовръзката с Годишната програма, дейността на Народното събрание и Европарламента. Така, че ние като комисия, която е строго специфична и не се занимава с конкретна материя – веднага давам пример с Комисията по труда и социалната политика, чийто предмет е трудът и трудовата заетост, семейството, интеграцията на хората с увреждания, тук не бихме могли да препоръчаме кой знае какво. Затова предлагам да не се отваря дискусия и обсъждане на този материал, а също така можем да го приемем за сведение и да не бъде пречка за неговото по-нататъшно придвижване и приемане в пленарната зала.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да изкажат мнение?
ИВАН ИЛЧЕВ: Вчера след комисията се повдигна въпроса, че никой не обръща внимание, че точката, записана в дневния ред, така е записана за всяка една от комисиите, второто изречение е ”хода на изпълнение на програмата”. Значи е изминало едно известно време и никой не набляга как започва и какво започва да се прави и т.н.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: В края на краищата Министерският съвет е внесъл програмата в Народното събрание, разпределен е на нашата комисия и ние трябва да вземем становище.
ИВАН ИЛЧЕВ: Разпределена е на всички комисии.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Господин председател, предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли някой, който желае да се изкаже? Няма.
Който е съгласен с проекта за решение, моля да гласува.
Решението се приема единодушно.

Както знаете, колеги, първа точка от дневния ред е:
Взаимодействие между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото Народно събрание и Комисията по петициите към Европейския парламент, с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.

Да кажем “Добре дошли!” на нашите гостенки.
Идеята на срещата е да обменим опит за нашата, за тяхната работа и как можем да си бъдем взаимно полезни, в резултат на което да можем да помагаме на хората.
Госпожо Здравкова, давам думата първо на Вас, за да ни разкажете как работи вашата комисия, след което аз ще разкажа за нашата работа. Ще дам думата и за въпроси.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Добър ден!
Първо, искам да ви благодаря затова, че приехте да се срещнем. От самото начало си мисля колко е важно най-напред да установим едно добро сътрудничество с вас, и след това вие да бъдете моите пътеводни звезди в Европейския парламент.
Второ, да ви поздравя с днешния двоен празник и да си пожелаем да остане време и да празнуваме.
Когато ме определиха за член на Комисията по петициите никак не бях радостна, защото като дългогодишен юрист и съдия, много ми се искаше да бъда в Правната комисия или в Комисията по сигурност и вътрешен ред. Но нито едната, нито другата комисия ми се паднаха. Заместник-председател съм на Комисията по конституционни въпроси, на мястото на господин Филип Димитров като заместник-член съм в Комисията по петициите. Колкото по-често обаче работя в Комисията по петициите, толкова повече съзнавам, че съм си на мястото и че това наистина е комисия, която изключително много, първо, ме впечатлява, второ, си мисля, че действително тя върши работа в полза на гражданите. А пък Европейският парламент така или иначе е единствената институция в Европейския съюз, която си е на гражданите.
Честно казано Комисията по петициите на фона на другите престижни комисии е някак си във втория ешалон комисии, но пак казвам, аз съм дълбоко убедена в полезността на това, което тя прави. Факт е, че толкова много петиции има. Аз се извинявам, че не можах да ви донеса Годишният доклад за 2006 г.
Хубаво е да се знае, че има пълен доклад за всички петиции и с резюме на българските петиции всъщност, което според мен и на вас ще ви свърши работа. Защото хората често пишат и до вас, и до парламента, и до съда в Страсбург и въобще до всички възможни институции. В този смисъл на мен ми се струва, че е добре да се координират някак си действията. Лично аз, когато дойдат хора с идея да правят петиция – не зная дали вие ще възприемете това, ги съветвам първо да отнесат въпроса до нашето Народното събрание – все пак да чуят гласа си и в българския парламент, а след това да сезираме европейските институции. Това го правя от уважение към нашите институции и към нашата работа. Така възприемам нещата и така ще продължавам по-нататък.
Не знам как е организирана при вас работата, но при нас всички петиции минават първо през секретариат, който определя дали са допустими, така да се каже, или не – дали петицията е такава, че отговаря да бъде разгледана в Комисията по петициите, тоест дали засяга проблема по прилагането на общностното право. Защото, ако не засяга такива проблеми, тя не е допустима и всъщност се отговаря, че тя не е допустима. И това даже направо го изготвя секретариата, само го докладват. Много рядко има разминаване между тяхното становище и на членовете на комисията.
Ще ми бъде интересно някой път да присъствам на ваше заседание, когато разглеждате петиция. Има т.нар. мисии за изследване на факти. Тоест, ако една петиция е имало сериозен въпрос, какъвто беше случаят с “Виа Балтика”. Това е петиция, която е внесена от полски гражданин за нарушена екология във връзка с пътя на птиците, която е едно към едно както нашата “Виа Понтика” – абсолютно същите проблеми.
Във връзка с петролопровода се натъкнах на много сходни петиции. Има внесена такава петиция от Уелс. Ние я разглеждахме на 20 декември м.г. Внесоха за “Северния поток” от Литва и от Германия. От Ирландия съвсем наскоро, току-що, е регистрирана петицията.
Ако ви интересува, бих могла да спомена набързо и българските петиции, поне в последно време, но едва ли ще мога да бъда изчерпателна.
Хората в Европейския съюз се вълнуват от много сходни проблеми, които вълнуват и българските граждани. Това е хубавото при изслушването на хората – жалбоподателите, петиционерите, които са внесли съответната петиция, че можем да изискаме и идват представители на съответните власти. В случая беше министъра на транспорта на Полша. Бяха и на Уелс, кметът на този град и представител на т.нар. Общински съвет. Винаги има представители на Европейската комисия. Те също дават своето становище по петициите. Тоест, от една страна, знаете, че ние не можем да вземем някакво решение с диспозитив и да задължаваме или осъждаме някого. Но за мен това, което се прави в Европейския парламент е много добър механизъм да се накарат съответните институции да си свършат работата, да се влезе също в много остър сблъсък с Европейската комисия, когато те обикновено обаче защитават властите и институциите и да им се каже – защото ние общо взето не винаги, но в повечето случаи ние сме на страната на гражданите, на петиционерите.
Това, което ми е много странно, че самите членове на комисията могат да бъдат гаранти на хората, на гражданите, които са внесли съответната петиция. Например член на комисията от Уелс стана и защити жалбата, аргументите и позицията на гражданите от Уелс.
С мое съдействие през м. ноември беше внесена петиция от инициативен комитет от Габрово затова, че поради недобре изградена инфраструктура, невзети мерки от страна ма Министерството на транспорта, всъщност се нарушава цялата инфраструктура на един квартал. Гражданите твърдят, че са сезирали и Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание, не са получили отговор и затова ние внесохме петиция в Европейския парламент.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не може да не са получили отговор. Нямаме случай, на който да няма отговор.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Точно затова съм тук, защото ако поддържаме постоянно действаща добра връзка, те няма пречка пак да си внесат петиция, но поне да знам вашите аргументи или заедно да убеждаваме хората, че тази петиция е недопустима, какъвто беше случаят на жалбоподатели във връзка с акции от Гранд хотел “Варна”, които много късно ми се обадиха. Като видях формулировката веднага стана ясно, че тя не е допустима – нищо свързано с общностното законодателство.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Това е отпреди 15 години.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Знам, защото аз съм била юрисконсулт на Гранд хотел “Варна” и знам историята, но какво от това.
Другият случай е корабът “Хера” - изчезналите моряци. Там не знам точно какво ще бъде, но съм твърдо убедена, понеже следя този проблем от самото му начало, че Министерството на транспорта не си е свършило работата. Хората какво искат? Искат едно разследване докрай с ясен извод какво се е случило. Те не искат да се каже: “Живи са!” – разбира се, дай Боже това е да е така, но просто от това, че държавата не им дава достатъчно информация, от това, че се точат толкова много време нещата, включително и в Следствието, те просто са загубили вяра. Петицията е приета, даден й е ход, чакаме насрочване на заседание, боря се за мисия, която да дойде за изследване на фактите.
Ако представлява интерес, пак казвам, Годишният доклад за 2006 г., заедно с едно пълно резюме на българските петиции, мога да ви ги представя. Можем предварително да разменим документ, за да видим колко от тези петиции са били разглеждани, на колко от тях има отговор, какво още ще може да се направи и какво да се направи, за да върнем вярата на хората в българските институции. Няма нужда да идват в Европейския парламент, ако оттук могат да получат отговор. Пак казвам, наясно съм, че в много от случаите няма осъдителен диспозитив, но могат да се дадат указания и да се свърши работа, така че съответната институция да си изпълни задълженията. Това много ясно се вижда при нашата работа, поне там в комисията. Мисля си, че така трябва да бъде и в България, още повече, знаете, че по договора от Лисабон се предвижда нова процедура за събиране на един милион подписа да може да се внесе така наречената обща петиция и да се промени политиката в дадена област.
Аз сериозно се замислям по въпроса след като имаме толкова много петиции във връзка с неспазване на изисквания, свързани с екологията, живота и здравето на хората, да не се започне такава европейска петиция за спасяване на моретата условно казано. За това се замисляме с председателката на Комисията по петициите Катя Синод, която е от Ирландия. Така че и във връзка с този механизъм е добре да помислим за новата роля, всъщност, на националните парламенти, която имат като по-активна позиция.
Аз мисля, че дадох начален старт на мисли и идеи.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ще се опитам накратко да ви запозная с работата на нашата комисия, която е структурирана в Четиридесетото народно събрание. За мен тази комисия не е непрестижна. Може за някои да звучи така, но дефакто и деюре не е така. И аз си мислех така в самото начало, че едва ли не, е нещо несериозно, но се оказа, че е нещо много сериозно. Защото това е единствената комисия в България, която работи пряко с хората. Няма друга такава, която да работи пряко с хората и по-специално с проблемите на хората. Комисията се подчинява на АПК. Там знаете са разделени на сигнали и на петиции. Жалбите отпаднаха по него. Административно-процесуалният кодекс беше приет в самото начало на Четиридесетото народно събрание. Досега, до 31 януари 2008 г. на този етап нашата комисия е получила и обработила 2030 жалби. Няма такъв случай в работата на комисията, която да е получила сигнал или петиция и да не е отговорено. Поне откакто е този състав на комисията, такъв случай не е имало. Има забавяне, но то не е от комисията. Независимо, че срокът по АПК е 2 месеца, особено когато се касае за решаването на някакъв проблем, който по-бързо трябва да се реши, вътрешният срок в самата комисия е един месец. Досега не сме се забавяли повече от един месец. Да, в началото имаше малко проблеми и това беше нормално, когато е създадена нова комисия и нещата поулегнат, но забавяния повече от два месеца не сме имали. Така че винаги сме били в законовия срок.
Нашата комисия получава жалби не само от България, получава от Германия, дори от Италия, САЩ и всичко това е обработено и естествено то е комуникирано с тях.
Принципът на работа ни е следният. Постъпва сигналът или жалбата, в резултат на което се завежда на компютъра – има си програма, след това се преглеждат от председателя, тоест от мен, след което в зависимост от естеството на жалбата се разпределя на съответния експерт, който преглежда жалбата и я докладва за да се разбере дали касае голяма група от хора и да се реши на заседание на комисията или примерно касае семейство или човек. Когато касае група от хора, тогава се прави открито заседание на цялата комисия – канят се жалбоподателите и отговорните институции, които трябва да решат проблема. Дискутира се на открито заседание, а след това се взема решение.
Досега, бих казал, че тази комисия съумя за тези две години и половина доста щекотливи и парливи въпроси да се решат. Няма да се хваля, но за тези две години и нещо имаме над 40 благодарствени писма за решени проблеми, като смея да кажа, че жалбите са от най-различно естество – от земеразделянето, от жилищни проблеми, проблеми с работата, проблеми с работата на администрацията. Естествено, че има и жалби, които няма как ние да ги решим, при положение че има съдебни решения и хората мислят, че ние можем да отменим такова съдебно решение, което е на последна инстанция. Тогава им се обяснява на гражданите, макар че те не винаги ни разбират, защото мислят, че ние като Народно събрание можем и това да правим. Има случаи, в които ние пряко не можем да помогнем и въздействаме, а най-малкото играем ролята на консултанти. Даваме им юридически консултации. Ето например миналата седмица имаше две такива жалби, които отново сме обработили и пуснали, в които остана една единствена възможност. Не зная какви юристи имат, които да ги консултират, но се оказа, че пак ние трябва да ги консултираме и общо взето им казваме къде по кой член какво могат да направят. Има го и това, че им даваме и правни консултации.
От цялата страна най-много жалби има от София, от големите градове – следва Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Варна. От Варна жалбите са 98, от Велико Търново - 92, от Варна – 88. Общо взето В зависимост от големината на населеното място са и жалбите, които постъпват. Аз имам и разбивката на жалбите, но едва ли това представлява интерес.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Интересува ме като сфери.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Като сфери най-много жалби имаме – 369 броя, за възстановяване на земеделски земи, гори и други имоти. След това са 307 жалби срещу битови проблеми, измами, подкупи, неизплатени възнаграждения и трудово-правни спорове. За жилища, имоти и друга собственост между граждани от частно-правен характер – 157 жалби, има 143 жалби от областта на съдебната власт, забавени дела, нерешени дела и др. Изпращаме до Министерство на правосъдието. И с Главния прокурор имаме сериозен обмен на информация. Имах среща с него, точно в тази връзка, защото – колегите знаят – при предишния прокурор проблемът беше 100-процентов, все едно, че няма такава институция. С новия Главен прокурор общо взето нещата се канализираха, не мога да кажа нищо. Много рядко има проблеми, които не могат да се решат от днес за утре и да ни отговори примерно в едномесечен срок. Има система, която се изгради. Има жалби срещу “Топлофикация”, “ВиК”, “Енергоснабдяване” и БТК. Те са 138 на брой. Общо взето те са в района на София, някъде около 90%. От Пловдив има много, много малко.
Има жалби за незаконно строителство – 198. За социални помощи – 76, отпускане на заеми. Ако мога да се пошегувам, изглежда работата на комисията най-много я оценяват затворниците, защото имаме най-много жалби от затворници.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: И на мен много ми пишат.
Има ли подчертано обществено значими проблеми, проблеми на големи групи хора?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Миналата година имаше в определени сектори на икономиката. Имаше тогава един голям проблем за захарта, тогава хората идваха от Бургас. От електроразпределителните дружества се жалваха.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Миналата година лятото не правиха ли петиции млекопроизводителите тук до Народното събрание?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: До нас не са правили. Но имахме заседание относно енергоразпределителните дружества. Оттогава не съм получавал. Имаше срещу EVN. Най-проблематичен е “Еон” от района на Варна, но оттам нямаме нито една жалба. Това е много интересно, при положение, че за “ЕVN” имаше доста сериозно медийно отразяване на случая. Специално от Варна за “Еон” не сме получавали. Нямаме тези правомощия и функции да се самосезираме. Защото в края на краищата трябва някой да постави проблема.
Мога да изредя и другите жалби, но споменатите са най-големите групи.
Другото, с което се занимава комисията, са изнесените приемни. Всеки месец, в края на месеца в един областен център по предварителен график, съвместно с кметовете или областния управител се правят изнесени приемни. Там директно на място се приемат гражданите.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: От Стара Загора имали ли сте, защото там има една голяма тема?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: От Стара Загора действително имаше един проблем, който касаеше голяма група от хора. И той беше свързан със земеразделянето и с един парк. Фактически беше спор между общината и бивши собственици.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Ставаше дума за обгазяването на Стара Загора.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не, не са ни занимавали с това.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: С полигона?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не, за полигона при нас не е идвал сигнал затова. Да Ви кажа честно, понеже се занимавам с това, лично посетих полигона на Змеево. Ще ви кажа едно към едно: големият замърсител се казва ТЕЦ “Марица-Изток”, само че тъй като там работят хиляди хора, е хубаво да прехвърлят проблема там, където работят много малко хора, тоест полигона “Змеево”. Няма как да се случи да се обгази този огромен район от един полигон в Змеево. Там се правят опити, а не унищожаване на боеприпаси. Казвам ви моето лично мнение. Там проблемът се казва ТЕЦ “Марица-Изток”. За мен това е проблемът. На полигона в Змеево лично съм присъствал, ходих на място и не става въпрос за управляващи или опозиция, аз го видях с очите си. Но според мен определено хората ги подвеждат там, и то в посока на полигона “Змеево”.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Има ли възможност хората да си подават петициите по електронен път, защото в Европейския парламент – това пропуснах да ви кажа, отскоро се въведе по електронен път да се подават петициите. Мога ли аз да вляза и да видя всички петиции да ги разгледаме? Защото това не съм изследвала – страницата.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Може да се подават по електронен път жалби и се връщат пак по електронен път.
Единственото ограничение е да не са анонимни. Тогава не ги гледаме изобщо. Хвърлям ги в коша, казвам го направо едно към едно. Затова през последните няколко години няма жалба, на която да не е отговорено. Това е задължително. Друг е въпросът доколко им харесва отговорът – едни са доволни, а други не, защото не е тяхната истина, но тя не винаги кореспондира с правото.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Още един въпрос. С Омбудсмана работите ли регулярно така, както ние с Европейския омбудсман?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ние имаме подписано споразумение в самото начало на работа на комисията за сътрудничество. Тогава, когато виждам, че има някоя жалба, по която нямаме компетенцията да я режим, ги изпращаме на Омбудсмана, както и той ни изпраща на нас.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Ако си създадем един механизъм, пак казвам, макар и не на регулярни срещи, защото вие сте много заети, но да се информираме – мисля, че стъпката е информация, аз да ви изпращам от моя офис за всички български петиции и ако вие можете да помогнете и да ги успокоите хората или пък да кажем: да, ето в Българския парламент вече има такава петиция, нека да изчакаме. Това би било едно спестяване на време. Това бе една от причините основно да дойда и да поискам тази среща.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Никакъв проблем няма затова. Аз ще ви кажа, а и колегите ще го потвърдят, аз съм председателя, другите са опозицията – с изключение на господин Батилов, който е от опозицията, останалите са от управляващите, но първите ми думи бяха, че тук, в тази комисия, няма място за политика. Поне аз така го разбирам. Ако можем да помогнем с нещо на хората, да помогнем. Ако не, няма защо да развиваме политически пледоарии и ние се стремим да работим в тази посока.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: И другото е всъщност да ви отправя една покана, ако проявявате интерес към това, какво правим в Комисията по петициите в Европейския парламент – когато има едно по-интересно заседание, в смисъл по петиция, да присъствате. Шейсет процента от петициите в Европейския парламент са всъщност свързани с нарушаване на нормите на строителството, екологията и въобще на инфраструктурата - в Испания, Италия, Гърция особено, има и много в сферата на земеделието, изключително много. Това са проблеми, които нас много ни вълнуват, според мен и са много важни.
Ще следя, когато има по-интересен казус, какъвто беше “Виа Балтика”, за да присъствате. Той беше изключително интересен, трябва да ви кажа. Защото имаше привлечени експерти от Холандия, имаше много голяма група петитори. И петицията от Уелс беше интересна. Според мен ще ви бъде много интересно да присъствате на такова заседание.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: От тази гледна точка няма никакъв проблем за такава обмяна. Преди Нова година бяхме една делегация на гости на Чешкия парламент на гости в комисията. Какво ми направи впечатление на мен, а то има връзка и с това, което казвате Вие? В България независимо дали е сигнал или петиция, се разглежда, докато там има определено ниво на допустимост. Както е при вас, така е и при тях. При нас такава допустимост няма. Единствената недопустимост е, ако е анонимна. Тогава вече има недопустимост. Всичко друго се разглежда.
Имаше един друг случай, в който е изпратена жалба от шефа на “Подкрепа” в “Марица-Изток”, но се оказа, че не бил той. Тренчев възропта, и му казах: “Вие контролирайте своите председатели”. Така или иначе аз го придвижвам в Прокуратурата, а там ще си направят разследването.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: А имате ли административни екипи, както ние, които да обработват цялостно жалбата?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Имаме, но нямаме този състав, който Вие имате, предполагам.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Да, голям е. Освен това във всяка юридическа група има екип и секретариат на този екип.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз искам нещо друго да кажа съвсем откровено. Не знам как е било в предишните парламенти, защото аз дори не съм бил член на тази комисия, но сега като съм член на тази комисия, ми прави впечатление председателя на Народното събрание Георги Пирински. Независимо, че не сме от една парламентарна група, досега специално на нашата комисия не е отказал нищо – когато сме имали нужда от нещо, ни е разрешавал. Например трансформация, премествания на бюджети и т.н. Всеки ще го потвърди, че господин Пирински винаги е съдействал специално за работата на комисията.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Кога смятате, че ще ви бъде добре? Аз поемам ангажимент да следя, когато има интересен казус, интересна петиция, която е обществено значима, примерно “Северен поток” или нещо друго, което е интересно за разглеждане.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Може би през м. юни или м. юли.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: През м. май е най-добре.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Има ли петиции, които касаят прилагането на общностното право?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не сме имали такива.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Ако има, да се опитаме заедно да работим или аз да помагам, но това е в случай, че има.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: В предишните парламенти може би е имало. При нас не е идвал.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Ние ще ви дадем, защото така или иначе има интерес, резюмето за 2006 г. на българските петиции, получаваме по-значимите, защото няма смисъл всички, намираме къде има дублиране, събираме ли се с хората, за да видят общо действие между Европейския парламент и Народното събрание.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Моето впечатление, специално от България, е, че не са се научили хората да се борят колективно срещу проблеми, които са масови. Затова всеки гледа да се спасява поединично. Затова нямаме получени много петиции през тези години. Ако ние въведем такава ограничителна мярка, примерно даже и 10 хиляди или дори хиляда подписа да са, нашата комисия изобщо няма да работи.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Понеже съм започнала една информационна кампания за петициите, как хората могат да научат повече за комисията по петициите, да ги обединим – тук се появи идея, примерно да има листовка, на

която от едната страна да се даде как е примерно в Комисията по петициите в Европейския парламент, а от другата страна – как в Българския парламент.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Благодаря за участието в срещата.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан БАКАЛОВ

Стенограф:
Катя БЕШЕВА