Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси
Комисия по европейските въпроси
22/05/2008
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 802-01-39, внесен от Министерски съвет на 24 април 2008 г.
На заседанието, проведено на 22 май 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
В заседанието взеха участие г-жа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, и г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция «Правна» в Министерство на транспорта.
І. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е насочен към приемане на мерки на национално ниво, необходими за прилагането на следните общностни актове: Регламент № 1217/2003 от 4 юли 2003 за определяне на общи спецификации за национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване (Регламент 1217/2003); Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (Регламент 1107/2006); Регламент (ЕО) № 8/2008 на Европейската комисия от 11 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета по отношение на общите технически изисквания и административните процедури, приложими за търговските въздушни превози (Регламент 8/2008); Директива на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното приемане на лицензите на персонала за упражняване на функции в гражданската авиация (Директива 91/670/ЕИО); Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (Директива 2005/36/EО).
II. Законопроектът определя кой е компетентният орган по сигурността в гражданското въздухоплаване и определя неговите функции, както изисква чл.3 във връзка с чл.2, т.1 от Регламент 1217/2003. В новия чл. 16г от законопроекта изрично се посочва, че Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване, който координира дейността между физическите и юридическите лица за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване. Основните функции на Главна дирекция „Гражданска въздухо-плавателна администрация” са уредени в чл. 16г, ал. 2 от законопроекта в съответствие с Регламент 2320/03 и Регламент 1217/03. По същите причини в законопроекта се създава нова глава първа „а” „Гарантиране на сигурността в гражданското въздухоплаване”, в която се регламентират мерките за сигурност в гражданското въздухоплаване (чл. 16з), определят се субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване (чл. 16и), уреждат се основните задължения на летищната администрация и авиационните оператори (чл. 16к и 16л), предвижда се на всяко летище да се определят зони за сигурност, до които достъпът е ограничен (чл.16м), урежда се възможност за проверка на пътниците за наличие на забранени предмети (чл. 16н), въвежда се фигурата на служител по сигурността по време на полет, чиято основна функция е гарантирането на сигурността на борда на въздухоплавателното средство (чл.16о). Урежда се административнонаказателна отговорност по прилагането на мерките за сигурността във въздухоплаването - чл. 143, ал. 3 и 4.
Законопроектът определя и мерките, които следва да предприемат, и помощта, която трябва да се окаже на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, както изисква Регламент 1107/2006. Такива мерки са предвидени в чл. 48к от законопроекта спрямо летищните оператори. В § 13 (чл. 81а) от законопроекта въздушните превозвачи се задължават да осигуряват предприемането на необходимите мерки и да оказват помощ на лица с увреждания или с ограничена подвижност с цел пътуване с въздушен транспорт. Аналогични задължения спрямо туроператорите и туристическите агенти са уредени в § 21 от законопроекта (чл. 43а от Закона за туризма). За неизпълнение на задълженията по Регламент са предвидени административнонаказателните разпоредби – чл. 143, ал. 5 от Закона за гражданското въздухоплаване и чл. 86г от Закона за туризма. В чл. 16б, ал. 1, т. 4а § 21, т. 2 (чл. 64б, ал. 5 от Закона за туризма) от законопроекта като компетентни органи, отговарящи за изпълнение на Регламент 1107/2006, са определени Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Комисията за защита на потребителите.
В съответствие с изисквaнията на Регламент 8/2008 законопроекта определя случаите на задължително писмено одобряване на договорите за лизинг от компететния орган на държавата-членка (чл.10, ал.2).
В чл. 33 се създават нови т. 5 и 6, съгласно които министърът на транспорта следва да определи условията и реда за признаване на свидетелствата за правоспособност на членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, издадени от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и условията и реда за признаване на свидетелствата за правоспособност на членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, издадени от други държави.
В съответствие с изискванията на Директива 91/670/ЕИО и Директива 2005/36/EО се променя чл. 34 (ал.2, изр.2), като се предвижда гражданите на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да се допускат до работа в гражданското въздухоплаване безсрочно и без за това да е необходимо разрешение на министъра на транспорта.
Урежда се възможност служителите от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да имат право на допълнително възнаграждение в размер 35 на сто от годишните средства за работна заплата в главната дирекция, която цели привличане на допълнителни кадри за разширяване на административния капацитет на въздухоплавателната администрация (липсата на достатъчен административен капацитет е една от причините за налагането на предпазна клауза на нашата страна, съгласно която българските въздушни превозвачи се третират като превозвачи от трета страна на Европейския съюз).
III. В законопроекта се предлага изменение на разпоредбата на досегашния чл. 16г (в законопроекта чл. 16д), като се предвижда, че определените в закона срокове са приложими, освен ако в регламент на Европейския съюз е посочен друг срок. Тази промяна е излишна, защото съгласно чл. 249 от Договора за създаване на Европейската общност регламентът е акт с общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. От друга страна съгласно
чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.
IV. Законопроектът съдържа и правила, които поначало нямат пряко отношение към общностното право – разграничават се свидетелствата, които се издават на авиационните оператори, извършващи съответно търговски въздушен превоз и специализирани авиационни работи (чл.64), което се налага от Европейски авиационни стандарти за експлоатация на въздухоплавателни средства – JAR-OPS (12 редакция); урежда се възможност Авиоотряд 28 да не възлага обществена поръчка в случаите, когато сроковете за провеждането й правят невъзможно изпълнението на конкретния полет със специално предназначение (чл.64б, ал.4); прецизират се някои законови разпоредби – например чл.148, ал.1.
V. В заключение може да се каже, че с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване съдържа мерките, необходими за прилагането на Регламент 1217/2003, Регламент 1107/2006, Регламент 8/2008, Директива 91/670/ЕИО и Директива 2005/36/EО, но разпоредбата на чл. 16д следва да отпадне, защото възпроизвежда общата норма на чл.15, ал.2 от Закона за нормативните актове. Правилата, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага (с 11 гласа "за") на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 802-01-40, внесен от Министерски съвет на 24 април 2008 г., като направената препоръка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
На заседанието, проведено на 22 май 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
В заседанието взеха участие г-жа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, и г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция «Правна» в Министерство на транспорта.
І. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е насочен към приемане на мерки на национално ниво, необходими за прилагането на следните общностни актове: Регламент № 1217/2003 от 4 юли 2003 за определяне на общи спецификации за национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване (Регламент 1217/2003); Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (Регламент 1107/2006); Регламент (ЕО) № 8/2008 на Европейската комисия от 11 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета по отношение на общите технически изисквания и административните процедури, приложими за търговските въздушни превози (Регламент 8/2008); Директива на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното приемане на лицензите на персонала за упражняване на функции в гражданската авиация (Директива 91/670/ЕИО); Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (Директива 2005/36/EО).
II. Законопроектът определя кой е компетентният орган по сигурността в гражданското въздухоплаване и определя неговите функции, както изисква чл.3 във връзка с чл.2, т.1 от Регламент 1217/2003. В новия чл. 16г от законопроекта изрично се посочва, че Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване, който координира дейността между физическите и юридическите лица за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване. Основните функции на Главна дирекция „Гражданска въздухо-плавателна администрация” са уредени в чл. 16г, ал. 2 от законопроекта в съответствие с Регламент 2320/03 и Регламент 1217/03. По същите причини в законопроекта се създава нова глава първа „а” „Гарантиране на сигурността в гражданското въздухоплаване”, в която се регламентират мерките за сигурност в гражданското въздухоплаване (чл. 16з), определят се субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване (чл. 16и), уреждат се основните задължения на летищната администрация и авиационните оператори (чл. 16к и 16л), предвижда се на всяко летище да се определят зони за сигурност, до които достъпът е ограничен (чл.16м), урежда се възможност за проверка на пътниците за наличие на забранени предмети (чл. 16н), въвежда се фигурата на служител по сигурността по време на полет, чиято основна функция е гарантирането на сигурността на борда на въздухоплавателното средство (чл.16о). Урежда се административнонаказателна отговорност по прилагането на мерките за сигурността във въздухоплаването - чл. 143, ал. 3 и 4.
Законопроектът определя и мерките, които следва да предприемат, и помощта, която трябва да се окаже на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, както изисква Регламент 1107/2006. Такива мерки са предвидени в чл. 48к от законопроекта спрямо летищните оператори. В § 13 (чл. 81а) от законопроекта въздушните превозвачи се задължават да осигуряват предприемането на необходимите мерки и да оказват помощ на лица с увреждания или с ограничена подвижност с цел пътуване с въздушен транспорт. Аналогични задължения спрямо туроператорите и туристическите агенти са уредени в § 21 от законопроекта (чл. 43а от Закона за туризма). За неизпълнение на задълженията по Регламент са предвидени административнонаказателните разпоредби – чл. 143, ал. 5 от Закона за гражданското въздухоплаване и чл. 86г от Закона за туризма. В чл. 16б, ал. 1, т. 4а § 21, т. 2 (чл. 64б, ал. 5 от Закона за туризма) от законопроекта като компетентни органи, отговарящи за изпълнение на Регламент 1107/2006, са определени Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Комисията за защита на потребителите.
В съответствие с изисквaнията на Регламент 8/2008 законопроекта определя случаите на задължително писмено одобряване на договорите за лизинг от компететния орган на държавата-членка (чл.10, ал.2).
В чл. 33 се създават нови т. 5 и 6, съгласно които министърът на транспорта следва да определи условията и реда за признаване на свидетелствата за правоспособност на членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, издадени от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и условията и реда за признаване на свидетелствата за правоспособност на членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, издадени от други държави.
В съответствие с изискванията на Директива 91/670/ЕИО и Директива 2005/36/EО се променя чл. 34 (ал.2, изр.2), като се предвижда гражданите на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да се допускат до работа в гражданското въздухоплаване безсрочно и без за това да е необходимо разрешение на министъра на транспорта.
Урежда се възможност служителите от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да имат право на допълнително възнаграждение в размер 35 на сто от годишните средства за работна заплата в главната дирекция, която цели привличане на допълнителни кадри за разширяване на административния капацитет на въздухоплавателната администрация (липсата на достатъчен административен капацитет е една от причините за налагането на предпазна клауза на нашата страна, съгласно която българските въздушни превозвачи се третират като превозвачи от трета страна на Европейския съюз).
III. В законопроекта се предлага изменение на разпоредбата на досегашния чл. 16г (в законопроекта чл. 16д), като се предвижда, че определените в закона срокове са приложими, освен ако в регламент на Европейския съюз е посочен друг срок. Тази промяна е излишна, защото съгласно чл. 249 от Договора за създаване на Европейската общност регламентът е акт с общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. От друга страна съгласно
чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.
IV. Законопроектът съдържа и правила, които поначало нямат пряко отношение към общностното право – разграничават се свидетелствата, които се издават на авиационните оператори, извършващи съответно търговски въздушен превоз и специализирани авиационни работи (чл.64), което се налага от Европейски авиационни стандарти за експлоатация на въздухоплавателни средства – JAR-OPS (12 редакция); урежда се възможност Авиоотряд 28 да не възлага обществена поръчка в случаите, когато сроковете за провеждането й правят невъзможно изпълнението на конкретния полет със специално предназначение (чл.64б, ал.4); прецизират се някои законови разпоредби – например чл.148, ал.1.
V. В заключение може да се каже, че с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване съдържа мерките, необходими за прилагането на Регламент 1217/2003, Регламент 1107/2006, Регламент 8/2008, Директива 91/670/ЕИО и Директива 2005/36/EО, но разпоредбата на чл. 16д следва да отпадне, защото възпроизвежда общата норма на чл.15, ал.2 от Закона за нормативните актове. Правилата, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага (с 11 гласа "за") на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване № 802-01-40, внесен от Министерски съвет на 24 април 2008 г., като направената препоръка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
