проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.

---

На заседанието, проведено на 13 ноември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 година.
Законопроектът беше представен пред членовете на Комисията от г-н Любомир Дацов – заместник-министър на финансите. В заседанието взе участие и г-жа Христина Симеонова – директор на Дирекция „Одит на средствата от ЕС”, и г-жа Добринка Кръстева – началник отдел в Дирекция „Управление на средствата от ЕС” в Министерство на финансите.

І. Комисията по европейските въпроси разглежда внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. от гледна точка на изпълнението на финансовите ангажименти на страната ни във връзка с членството ни в Европейския съюз; както и във връзка с усвояването на средства от ЕС по предприсъединителните инструменти, от други временни финансови инструменти, по Оперативните програми и в съответствие с мерките за подпомагане на селското стопанство и на рибарството.

ІІ. Основният финансов ангажимент на страната ни, във връзка с членството ни в Европейския съюз, се изразява в националната ни вноска в бюджета на Съюза. За 2009 г. тя се очаква да състави 931,8 млн. лв., което номинално е с 271,9 млн. лв. повече от вноската през 2008 г.

Нарастването на вноската е свързано с прилагането на Решение 2007/436/ЕО, Евратом, което се очаква да влезе в сила от 1.1.2009 г.. Решението е плод на компромисите, постигнати на Европейския съвет на 15 и 16 декември 2005 г. във връзка с новата финансова рамка на ЕС за периода 2007 – 2013 г. С него се въвежда унифицирана изискуема ставка по ДДС в размер на 0,30% от брутния национален доход за всички държави-членки, с изключение на някои от големите нетни донори - Австрия (0,225%), Германия (0,15%), Холандия и Швеция (0,10%). Макар и видоизменена се запазва и корекцията (рабатът) за Великобритания, като разходите за корекциите се разпределят между останалите държави-членки. Решението има обратна сила от 1.1.2007 г. и във вноската ни за 2009 г. са отчетени и корекциите в полза на бюджета на Съюза за периода 2007 – 2008 г.

ІІІ. Предприсъединителните инструменти, които ще ползва нашата страна през 2009 г. (извън аграрния сектор) са същите, каквито са били и през предишните години – това са ФАР и ИСПА. Очакваните приходи по тези две програми през следващата година са в размер на 814,2 млн. лв., а очакваните разходи на бюджета са в размер на 1 023,0 млн. лв. или се очаква да се формира бюджетен баланс по това перо минус 208,8 млн. лв.

ІV. Като временни финансови инструменти в проекта са посочени Временната финансова подкрепа, Инструментът за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение и др. Очакваните през 2009 г. приходи по тези инструменти са в размер на 164,4 млн. лв. Очакваните разходи са 157,0 млн. лв., т.е. се планира положителен бюджетен баланс в размер на 7,4 млн. лв.

V. През 2009 г. основните приходи от ЕС се очаква да постъпят по линия на структурните фондове на ЕС като плащания по проектни предложения по Оперативните програми. Общият размер на плащанията към България по това направление се предвижда да достигне 1 346,0 млн. лв. Разходите на бюджета по същото направление се очаква да съставят 1 060,0 млн. лв. или се предвижда положителен бюджетен баланс в размер на 286,0 млн. лв.

Предпоставка за реализацията на планираните приходи и разходи е получаването на положителни становища от Европейската комисия по “оценките на съответствие” на системите за управление и контрол на Управляващите органи, Междинните звена, Сертифициращия орган и Одитния орган на Оперативните програми.

Освен това е необходимо да се преодолеят продължаващите трудности с развитието на административния капацитет. По-специално буди тревога състоянието, например, на Национална агенция „Пътна инфраструктура”.

VІ. Финансовото подпомагане на селското стопанство и на рибарството се предвижда да се осъществява по следните направления:

1. Схеми за директни плащания. Това е основната форма за субсидиране на аграрното производство със средства на ЕС. У нас се прилага схемата за единно плащане на площ. Други директни плащания се осъществяват чрез компенсационни схеми главно за производителите на отделни технически култури (лен, коноп и др.). Средствата за тези схеми се предоставят от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. През 2009 г. се планира от този фонд да бъдат получени за преки плащания средства в размер на 549,5 млн. лв.

На България е предоставена и допълнителна възможност за пряко финансиране на земеделските производители чрез пренасочване към преките плащания на част от средствата, предназначени за развитие на селските райони и предоставяни от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. През 2009 г. се предвижда да бъдат прехвърлени по този начин 86,8 млн. лева, средства на ЕС. Заедно с националните плащания в размер на 21,7 млн. лв. общо ще бъдат пренасочени към земеделските производители допълнително 108,5 млн. лв. Целта на това пренасочване е да се компенсира частично разликата във финансирането на българските земеделски производители и на производителите в старите държави-членки на ЕС. Благодарение на пренасочването през 2009 г. сумарно ще бъдат осигурени за преки плащания на земеделските производители 658,0 млн. лв.

2. Мерки по общата организация на пазарите за селскостопански продукти.

След реформата на Общата селскостопанска политика от 2003 г., а и поради покачването на цените на основни селскостопански стоки, традиционни мерки по общата организация на пазарите практически загубиха своето значение. На преден план, особено в новите държави-членки, излизат нови мерки, свързани с осигуряване на мляко за учениците, преструктуриране на лозята, подкрепа на организации на производители и търговци и др. На фона на тези промени в приоритетите в проекта за бюджет за 2009 г. е записан един достатъчно амбициозен таван за финансиране в размер на 248,4 млн. лв.

3. Развитие на селските райони

В изпълнение на Програмата на Република България за развитие на селските райони (2007 – 2013 г.) през 2009 г. се предвижда да бъдат изразходвани за посочените райони 560,6 млн. лв., от които 410,0 млн. лв. трябва да постъпят от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 150,6 млн. лв. от национално съфинансиране. Средствата са предназначени за повишаване на конкурентноспособността, опазване на природните ресурси, подобряване на качеството на живот на живеещите в селските райони, подобряване на местното управление.

4. Финансова помощ за рибарството

От Европейския фонд за рибарство за реализация на мерките по Общата рибарска политика, през 2009 г. се предвижда да бъдат изразходвани 22,7 млн. лв. Към тях трябва да се добавят и 7,6 млн. лв. от национално съфинансиране. Използването на средствата е от съществено значение за модернизиране на българския риболовен флот, както и за изграждане на съвременна инфраструктура на отрасъла.
VІІ. Анализът на фискалният ефект от членството ни в ЕС показва, че през 2009 г. разходите по това направление ще надхвърлят с 1 029,9 млн. лв. Причините са различни – увеличаването на вноската в бюджета на ЕС, разминаването във времето на паричните потоци, необходимостта към средствата, получавани от ЕС, да се добавя национално съфинансиране и др. Този факт, обаче, трябва да се разглежда на фона на комплексният анализ на въздействието на членството ни в ЕС, който безспорно е положителен. При това положителните ефекти за нашата страна започнаха да се проявават още през предприсъединителния период. На първо място това е ускоряването на икономическото ни развитие. През 2007 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт е бил 6,2% при среден растеж за ЕС през същата година – 1,9%. Безработицата у нас падна през 2007 до рекордно ниско равнище от 6,9%, при 16,4% през 2000-та година. Динамичното ни икономическо развитие рефлектира положително и върху фискалната рамка и върху възможностите на страната ни да устои на сегашните сериозни глобални финансови туроболенции.

Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. е в съзвучие със сегашната икономическа обстановка и отчита акцентите на Лисабонската стратегия на ЕС за растеж и заетост. В проекта са отчетени възможностите за усвояване на средства на предприсъединителни фондове и на структурни инструменти, както и на средства по линия на Общата селскостопанска политика.

Като забележка към доклада към проекта на закона за държавния бюджет за 2009 г. може да се отбележи, че в раздела, посветен на използването на европейските средства (“Европейски средства и отражението им върху бюджет 2009) не са посочени ясно целите на правителството през следващата година относно нивата на усвояване на средствата от ЕС, както по предприсъединителните инструменти, така и по Оперативните програми.

След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта, Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание (с 9 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”) да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. , № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ