Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси
Комисия по европейските въпроси
05/03/2009
проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г., 902-03-1, внесена от Министерския съвет на 17 февруари 2009 г.
На заседанието, проведено на 5 март 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г., 902-03-1, внесена от Министерския съвет.
В заседанието взе участие г-н Даниел Вълчев – министър на образованието и науката.
В Европейският съюз общностната политика в областта на научните изследвания е свързано с реализацията на приетата през месец март 2000-та година от Европейския съвет т. нар. Лисабонска стратегия. Тя предвижда до 2010 г. Европейският съюз да стане “най-динамичната и конкурентноспособна икономика в света, базираща се на знанието и способна за устойчиво икономическо развитие с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия и с респект към околната среда”.
По-високия икономически растеж трябва да се базира на три основни инструмента:
- повишаване на производителността на труда чрез повече иновации в производството и по-висока квалификация на работната сила (човешки капитал);
- повишаване на заетостта, както на общата заетост, така и на заетостта по някои важни сегменти – при жените, при по-възрастните работници, при младежите;
- икономия от мащаба на икономическата дейност, постигната чрез довършване на единния вътрешен пазар, особено при услугите.
В областта на научните изследвания и иновациите Лисабонската стратегия, по-специално, предвижда: разходите за научни изследвания и иновации на държавите-членки да достигнат към 2010 г. 3% от брутния им вътрешен продукт; определяне на приоритетни области за научни изследвания и на съвместни програми по тях; подпомагане на внедрителската дейност и на високотехнологичните фирми; премахване на пречките за мобилност на изследователските кадри; развитие на изследователската инфраструктура, включително и чрез съвместни обекти на общностно ниво.
Трябва специално да се отбележи, че независимо от влошената финансова и икономическа обстановка, европейските институции запазиха курса, начертан през 2000-та година в Лисабон на ускорено развитие чрез иновации и заетост. Статистиката, обаче, показва, че докато при заетостта са постигнати някои положителни резултати, то по отношение на финансирането на науката и на развитието на научния потенциал засега не може да се отчете напредък. По данни на Евростат през 2000-та година разходите научно-развойна дейност в ЕС са били равни на 1,85% от БВП, а през 2007 година те са равни на 1,83%. За сравнение у нас те са били през 2000-та година – 0,52% от БВП, а през 2007 г. – 0,48%.
ІІ. Предлаганият проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г. цели да създаде условия и подходяща среда за осигуряване на високо качество на научните изследвания в България. Основните цели и мерките за постигането им са посочени в раздел III на проекта. Като цели са определени дефинирането на национални приоритетни научни области, които да са относително стабилни във времето и където да се концентрират финансовите ресурси за наука и иновации, увеличаване на средствата за научни изследвания чрез въвеждане на действен модел на финансиране, изграждане и утвърждаване на научноизследователски институции и подобряване на материалната база и оборудването в тях, осигуряване на високо квалифицирани и мотивирани изследователи, изграждане на система за оценка на качеството на научните институции и създаване и поддържане на подходяща нормативна, финансова и институционална среда.
Стратегията очертава три обособени групи приоритетни научни области. Към първата група спадат областите притежаващи силен иновационен потенциал. Това са биотехнологиите, информационните и комуникационни технологии, възобновяемите източници на енергия, материалознанието и нанотехнологиите. Във втората група са изведени научните области, които имат отражение върху качеството на живот и гарантират устойчиво развитие. Това са екологията, климатичните промени, биоразнообразието и биологичните ресурси, както и културно-историческото наследство, националната идентичност и социалната среда. Като трета група са определени научните изследвания в подкрепа на българската индустрия.
По отношение на модела на финансиране е предвидено размерът на институционалното финансиране да бъде обвързан с научните резултати. Същевременно финансовите средства, които ще се разпределят на основата на проектното финансиране ще нарастват и трябва до 2011 г. да достигнат 50 на сто от общите бюджетни разходи за наука, а към 2014 г. - 60 %.
Предвидено е изграждането и развитието на национални научни мрежи, в които научните знания и технологии да се обменят свободно. В проекта е посочено също така, че до 2014 г. ще бъде подкрепено изграждането на поне три университетски научноизследователски комплекса, а до 2019 г. техният брой ще бъде увеличен на пет. В стратегията е заложено и приемането на национална пътна карта за развитие на научна инфраструктура, като елементи от нея ще станат част от европейските приоритетни инфраструктурни проекти.През следващите години е предвидено възнагражденията на учените да бъдат поетапно увеличавани до достигане към 2014 г. на не по-малко от удвоения размер на средната заплата в публичния сектор.
ІІІ. На базата на анализа на проекта на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г. може да се направи изводът, че стратегията правилно отразява приоритетите в дейността на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите и по-специално приоритетите, залегнали в Седмата рамкова програма на ЕС в тази област.
В сегашната трудна икономическа ситуация, предлаганият проект, макар и да е далеч от някои от амбициозните цели на Лисабонската стратегия, допринася за развитието на сектора на научните изследвания и иновациите и създава важни предпоставки за по-активното участие на български учени в европейски програми и проекти.
След състоялата се дискусия Комисията по европейските въпроси предлага (с 15 гласа "за" и 1 глас "въздържал се") на Народното събрание да бъде подкрепен проекта на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г., № 902-03-1, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
На заседанието, проведено на 5 март 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г., 902-03-1, внесена от Министерския съвет.
В заседанието взе участие г-н Даниел Вълчев – министър на образованието и науката.
В Европейският съюз общностната политика в областта на научните изследвания е свързано с реализацията на приетата през месец март 2000-та година от Европейския съвет т. нар. Лисабонска стратегия. Тя предвижда до 2010 г. Европейският съюз да стане “най-динамичната и конкурентноспособна икономика в света, базираща се на знанието и способна за устойчиво икономическо развитие с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия и с респект към околната среда”.
По-високия икономически растеж трябва да се базира на три основни инструмента:
- повишаване на производителността на труда чрез повече иновации в производството и по-висока квалификация на работната сила (човешки капитал);
- повишаване на заетостта, както на общата заетост, така и на заетостта по някои важни сегменти – при жените, при по-възрастните работници, при младежите;
- икономия от мащаба на икономическата дейност, постигната чрез довършване на единния вътрешен пазар, особено при услугите.
В областта на научните изследвания и иновациите Лисабонската стратегия, по-специално, предвижда: разходите за научни изследвания и иновации на държавите-членки да достигнат към 2010 г. 3% от брутния им вътрешен продукт; определяне на приоритетни области за научни изследвания и на съвместни програми по тях; подпомагане на внедрителската дейност и на високотехнологичните фирми; премахване на пречките за мобилност на изследователските кадри; развитие на изследователската инфраструктура, включително и чрез съвместни обекти на общностно ниво.
Трябва специално да се отбележи, че независимо от влошената финансова и икономическа обстановка, европейските институции запазиха курса, начертан през 2000-та година в Лисабон на ускорено развитие чрез иновации и заетост. Статистиката, обаче, показва, че докато при заетостта са постигнати някои положителни резултати, то по отношение на финансирането на науката и на развитието на научния потенциал засега не може да се отчете напредък. По данни на Евростат през 2000-та година разходите научно-развойна дейност в ЕС са били равни на 1,85% от БВП, а през 2007 година те са равни на 1,83%. За сравнение у нас те са били през 2000-та година – 0,52% от БВП, а през 2007 г. – 0,48%.
ІІ. Предлаганият проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г. цели да създаде условия и подходяща среда за осигуряване на високо качество на научните изследвания в България. Основните цели и мерките за постигането им са посочени в раздел III на проекта. Като цели са определени дефинирането на национални приоритетни научни области, които да са относително стабилни във времето и където да се концентрират финансовите ресурси за наука и иновации, увеличаване на средствата за научни изследвания чрез въвеждане на действен модел на финансиране, изграждане и утвърждаване на научноизследователски институции и подобряване на материалната база и оборудването в тях, осигуряване на високо квалифицирани и мотивирани изследователи, изграждане на система за оценка на качеството на научните институции и създаване и поддържане на подходяща нормативна, финансова и институционална среда.
Стратегията очертава три обособени групи приоритетни научни области. Към първата група спадат областите притежаващи силен иновационен потенциал. Това са биотехнологиите, информационните и комуникационни технологии, възобновяемите източници на енергия, материалознанието и нанотехнологиите. Във втората група са изведени научните области, които имат отражение върху качеството на живот и гарантират устойчиво развитие. Това са екологията, климатичните промени, биоразнообразието и биологичните ресурси, както и културно-историческото наследство, националната идентичност и социалната среда. Като трета група са определени научните изследвания в подкрепа на българската индустрия.
По отношение на модела на финансиране е предвидено размерът на институционалното финансиране да бъде обвързан с научните резултати. Същевременно финансовите средства, които ще се разпределят на основата на проектното финансиране ще нарастват и трябва до 2011 г. да достигнат 50 на сто от общите бюджетни разходи за наука, а към 2014 г. - 60 %.
Предвидено е изграждането и развитието на национални научни мрежи, в които научните знания и технологии да се обменят свободно. В проекта е посочено също така, че до 2014 г. ще бъде подкрепено изграждането на поне три университетски научноизследователски комплекса, а до 2019 г. техният брой ще бъде увеличен на пет. В стратегията е заложено и приемането на национална пътна карта за развитие на научна инфраструктура, като елементи от нея ще станат част от европейските приоритетни инфраструктурни проекти.През следващите години е предвидено възнагражденията на учените да бъдат поетапно увеличавани до достигане към 2014 г. на не по-малко от удвоения размер на средната заплата в публичния сектор.
ІІІ. На базата на анализа на проекта на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г. може да се направи изводът, че стратегията правилно отразява приоритетите в дейността на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите и по-специално приоритетите, залегнали в Седмата рамкова програма на ЕС в тази област.
В сегашната трудна икономическа ситуация, предлаганият проект, макар и да е далеч от някои от амбициозните цели на Лисабонската стратегия, допринася за развитието на сектора на научните изследвания и иновациите и създава важни предпоставки за по-активното участие на български учени в европейски програми и проекти.
След състоялата се дискусия Комисията по европейските въпроси предлага (с 15 гласа "за" и 1 глас "въздържал се") на Народното събрание да бъде подкрепен проекта на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г., № 902-03-1, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
