Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси
Комисия по европейските въпроси
03/02/2006
проект на Закон за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2005 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 3 февруари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2005 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-н Савин Ковачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На заседанието присъстваха г-жа Миглена Павлова, изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, г-жа Галя Манасиева, директор на дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки” към Агенцията, г-н Георги Йончев, началник-отдел “Инвестиции и концесии” на Министерски съвет и г-жа Мариана Рангелова, съветник в отдел “Инвестиции и концесии” в Министерски съвет.
І. Предложеният законопроект за концесиите цели въвеждане на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на кандидатите в процедурите за предоставяне на концесии, въвеждане на единен подход при предоставяне на концесии от държавата и общините и привеждане на уредбата на концесията в съответствие със законодателството на Европейския съюз, по-специално с Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги.
ІІ. Материята относно концесиите попада в Глава 1 “Свободно движение на стоки”. В Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. обществените поръчки и концесиите са определени като области, пораждащи сериозни опасения. В доклада е отбелязано, че “новите разпоредби от директивите относно поръчките от 2004 г., все още предстои да бъдат въведени. Специално внимание трябва да бъде обърнато, за да се приведе в съответствие с acquis Закона за концесиите. Съответните правни усилия трябва да бъдат продължени и прилагането на новата правна рамка ще трябва да покаже ангажираността от страна на България за конкурентни и прозрачни процедури в областта на обществените поръчки.”
В рамките на Европейския съюз правилата за координиране на националните законодателства в областта на концесиите не са уредени в самостоятелен общностен акт. По отношение на концесиите намират приложение разпоредбите на чл. 28-30 и чл. 43-55 от ДЕО, принципите, изведени в практиката на Съда на Европейските общности (принцип на забрана на дискриминацията, равноправно третиране, прозрачност, взаимно признаване на стандарти и норми и пропорционалност), дефинициите за концесия за строителство и за концесия за услуга, Дял VІ от Директива 2004/18/ЕО относно концесиите за строителство, както и Директива 89/665/ЕИО относно координирането на нормативните актове и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на процедурите за обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставки и строителство. Отношение към материята за концесиите има и Тълкувателно акт на Европейската комисия относно концесиите съгласно Общностното законодателство (2000/С 121/02). Следва да се отбележи, че на общностно ниво процедурите за предоставяне на концесии и за възлагане на обществени поръчки се подчиняват на един и същи режим.
ІІІ. Законопроектът за концесиите като цяло съответства на изискванията на европейското законодателство в областта на концесиите. С него се въвежда в българското законодателство концепцията за концесия, възприета в актовете на ЕС, съгласно която концесията включва: право на концесионера да експлоатира определен обект срещу задължението да изгради, а впоследствие – управлява и поддържа обекта на концесия при концесия за строителство и да управлява и поддържа обекта на концесия - при концесия за услуга. Основната отлика съгласно общностното законодателство между концесията и договора за обществена поръчка се състои в обстоятелството, че при концесията рискът, свързан с експлоатацията се носи от концесионера. Втората отлика между концесията и обществените поръчки е свързана с възнаграждението на концесионера, което се състои в правото да експлоатира обекта на концесията. Във връзка с изискванията на Директива 2004/18/ЕО е предвиден нов субект, който може да бъде концедент – публичноправни организации, дефинирани в т. 10 на § 1 от Допълнителните разпоредби. Уредените в законопроекта процедури за предоставяне на концесия също са съобразени с изискванията на Директива 2004/18/ЕО и принципите, предвидени в ДЕО. В глава 10 от законопроекта са въведени специалните правила, предвидени в Директива 2004/18/ЕО по отношение на концесията за строителство. Предвидена е и процедура за обжалване на актовете, постановени в процедурата по предоставяне на концесия, с която се въвежда Директива 89/665/ЕИО. Във връзка с изискванията на посочената директива законопроектът предвижда и разпоредби относно контрола по изпълнението на закона.
По отделни текстове на законопроекта могат да се направят следните бележки и препоръки:
1. Редакцията на разпоредбата относно дефиницията за концесия по чл. 2, ал. 1, както и на разпоредбите по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 в частта относно изискването за средства, осигурени от концесионера не би следвало да дава възможност за ограничително тълкуване, съгласно което средствата, необходими на концесионера за изпълнение на задълженията по договора за концесия, трябва да са задължително негови собствени. Такова изискване не се съдържа в дефиницията за концесия за строителство и концесия за услуга по Директива 2004/18/ЕО и би могло да доведе до пропускане от обхвата на закона на хипотези, които могат да възникнат в практиката. В тази връзка може да се препоръча изискването средствата да са осигурени от концесионера да отпадне. Във всички случаи осигуряването на средствата трябва да се разглежда като част от риска на концесионера, предвиден в същите текстове.
2. Разпоредбата на чл. 7 от законопроекта, в която императивно се предвижда, че концесионерът дължи концесионно плащане на концедента, следва да се редактира в следната насока. Задължението за извършване на концесионно плащане следва да се посочи не императивно, а като правна възможност. По този начин ще се осигури възможността за изключване на задължението за такова плащане в предвидените в закона случаи. В противен случай, ако се запази императивния характер на разпоредбата, същата ще противоречи на чл. 8 и чл. 9 от законопроекта, които в съответствие с Директива 2004/18/ЕО въвеждат възможност концесионерът да не дължи компенсационно плащане, а да получи компенсация от концедента.
3. С оглед точно разграничаване на приложното поле на концесиите от приложното поле на обществените поръчки чл. 14, ал. 1 от законопроекта следва да се прецизира в смисъл, че изграждането на обект от обществен интерес – публична собственост и последващата му експлоатация извън случаите на Закона за обществените поръчки може да се предоставя само чрез концесия за строителство; аналогично – експлоатацията на съществуващ обект – публична собственост, извън случаите на Закона за обществените поръчки, може да се предоставя само чрез концесия за услуга.
4. В глава трета “Субекти” от законопроекта следва да отпадне забраната за участие на свързано лице, предвидена в чл. 16, ал. 2, т. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4, т. 3 от законопроекта. Такова ограничение за участие в процедурата за предоставяне на концесии не е предвидено в Директива 2004/18/ЕО. Нещо повече, в определени случаи тя допуска участието на свързани лица в процедурата за предоставяне на концесия.
5. По отношение на предвидения в законопроекта механизъм за обжалване на актовете, постановени в процедурата по предоставяне на концесия пред съд може да се отбележи следното. Директива 89/665/ЕИО предоставя на националния законодател да прецени какъв механизъм за контрол да уреди при положение, че се постигат нейните цели за ефективност на контрола, недискриминация по отношение на жалбоподателите и бързина. В тази връзка може да се обмисли целесъобразността от уреждането на механизъм за обжалване, който ще осигури по-голяма бързина по разрешаване на спора от предвидения в законопроекта.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че предложеният законопроект за концесиите като цяло е в съответствие с изискванията на общностното законодателство, като направените бележки следва да се вземат предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта на второ гласуване.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (10 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
На свое извънредно заседание, проведено на 3 февруари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 23 декември 2005 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-н Савин Ковачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На заседанието присъстваха г-жа Миглена Павлова, изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, г-жа Галя Манасиева, директор на дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки” към Агенцията, г-н Георги Йончев, началник-отдел “Инвестиции и концесии” на Министерски съвет и г-жа Мариана Рангелова, съветник в отдел “Инвестиции и концесии” в Министерски съвет.
І. Предложеният законопроект за концесиите цели въвеждане на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на кандидатите в процедурите за предоставяне на концесии, въвеждане на единен подход при предоставяне на концесии от държавата и общините и привеждане на уредбата на концесията в съответствие със законодателството на Европейския съюз, по-специално с Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги.
ІІ. Материята относно концесиите попада в Глава 1 “Свободно движение на стоки”. В Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. обществените поръчки и концесиите са определени като области, пораждащи сериозни опасения. В доклада е отбелязано, че “новите разпоредби от директивите относно поръчките от 2004 г., все още предстои да бъдат въведени. Специално внимание трябва да бъде обърнато, за да се приведе в съответствие с acquis Закона за концесиите. Съответните правни усилия трябва да бъдат продължени и прилагането на новата правна рамка ще трябва да покаже ангажираността от страна на България за конкурентни и прозрачни процедури в областта на обществените поръчки.”
В рамките на Европейския съюз правилата за координиране на националните законодателства в областта на концесиите не са уредени в самостоятелен общностен акт. По отношение на концесиите намират приложение разпоредбите на чл. 28-30 и чл. 43-55 от ДЕО, принципите, изведени в практиката на Съда на Европейските общности (принцип на забрана на дискриминацията, равноправно третиране, прозрачност, взаимно признаване на стандарти и норми и пропорционалност), дефинициите за концесия за строителство и за концесия за услуга, Дял VІ от Директива 2004/18/ЕО относно концесиите за строителство, както и Директива 89/665/ЕИО относно координирането на нормативните актове и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на процедурите за обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставки и строителство. Отношение към материята за концесиите има и Тълкувателно акт на Европейската комисия относно концесиите съгласно Общностното законодателство (2000/С 121/02). Следва да се отбележи, че на общностно ниво процедурите за предоставяне на концесии и за възлагане на обществени поръчки се подчиняват на един и същи режим.
ІІІ. Законопроектът за концесиите като цяло съответства на изискванията на европейското законодателство в областта на концесиите. С него се въвежда в българското законодателство концепцията за концесия, възприета в актовете на ЕС, съгласно която концесията включва: право на концесионера да експлоатира определен обект срещу задължението да изгради, а впоследствие – управлява и поддържа обекта на концесия при концесия за строителство и да управлява и поддържа обекта на концесия - при концесия за услуга. Основната отлика съгласно общностното законодателство между концесията и договора за обществена поръчка се състои в обстоятелството, че при концесията рискът, свързан с експлоатацията се носи от концесионера. Втората отлика между концесията и обществените поръчки е свързана с възнаграждението на концесионера, което се състои в правото да експлоатира обекта на концесията. Във връзка с изискванията на Директива 2004/18/ЕО е предвиден нов субект, който може да бъде концедент – публичноправни организации, дефинирани в т. 10 на § 1 от Допълнителните разпоредби. Уредените в законопроекта процедури за предоставяне на концесия също са съобразени с изискванията на Директива 2004/18/ЕО и принципите, предвидени в ДЕО. В глава 10 от законопроекта са въведени специалните правила, предвидени в Директива 2004/18/ЕО по отношение на концесията за строителство. Предвидена е и процедура за обжалване на актовете, постановени в процедурата по предоставяне на концесия, с която се въвежда Директива 89/665/ЕИО. Във връзка с изискванията на посочената директива законопроектът предвижда и разпоредби относно контрола по изпълнението на закона.
По отделни текстове на законопроекта могат да се направят следните бележки и препоръки:
1. Редакцията на разпоредбата относно дефиницията за концесия по чл. 2, ал. 1, както и на разпоредбите по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 в частта относно изискването за средства, осигурени от концесионера не би следвало да дава възможност за ограничително тълкуване, съгласно което средствата, необходими на концесионера за изпълнение на задълженията по договора за концесия, трябва да са задължително негови собствени. Такова изискване не се съдържа в дефиницията за концесия за строителство и концесия за услуга по Директива 2004/18/ЕО и би могло да доведе до пропускане от обхвата на закона на хипотези, които могат да възникнат в практиката. В тази връзка може да се препоръча изискването средствата да са осигурени от концесионера да отпадне. Във всички случаи осигуряването на средствата трябва да се разглежда като част от риска на концесионера, предвиден в същите текстове.
2. Разпоредбата на чл. 7 от законопроекта, в която императивно се предвижда, че концесионерът дължи концесионно плащане на концедента, следва да се редактира в следната насока. Задължението за извършване на концесионно плащане следва да се посочи не императивно, а като правна възможност. По този начин ще се осигури възможността за изключване на задължението за такова плащане в предвидените в закона случаи. В противен случай, ако се запази императивния характер на разпоредбата, същата ще противоречи на чл. 8 и чл. 9 от законопроекта, които в съответствие с Директива 2004/18/ЕО въвеждат възможност концесионерът да не дължи компенсационно плащане, а да получи компенсация от концедента.
3. С оглед точно разграничаване на приложното поле на концесиите от приложното поле на обществените поръчки чл. 14, ал. 1 от законопроекта следва да се прецизира в смисъл, че изграждането на обект от обществен интерес – публична собственост и последващата му експлоатация извън случаите на Закона за обществените поръчки може да се предоставя само чрез концесия за строителство; аналогично – експлоатацията на съществуващ обект – публична собственост, извън случаите на Закона за обществените поръчки, може да се предоставя само чрез концесия за услуга.
4. В глава трета “Субекти” от законопроекта следва да отпадне забраната за участие на свързано лице, предвидена в чл. 16, ал. 2, т. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4, т. 3 от законопроекта. Такова ограничение за участие в процедурата за предоставяне на концесии не е предвидено в Директива 2004/18/ЕО. Нещо повече, в определени случаи тя допуска участието на свързани лица в процедурата за предоставяне на концесия.
5. По отношение на предвидения в законопроекта механизъм за обжалване на актовете, постановени в процедурата по предоставяне на концесия пред съд може да се отбележи следното. Директива 89/665/ЕИО предоставя на националния законодател да прецени какъв механизъм за контрол да уреди при положение, че се постигат нейните цели за ефективност на контрола, недискриминация по отношение на жалбоподателите и бързина. В тази връзка може да се обмисли целесъобразността от уреждането на механизъм за обжалване, който ще осигури по-голяма бързина по разрешаване на спора от предвидения в законопроекта.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че предложеният законопроект за концесиите като цяло е в съответствие с изискванията на общностното законодателство, като направените бележки следва да се вземат предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта на второ гласуване.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (10 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за концесиите, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 23 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
