Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси
Комисия по европейските въпроси
23/03/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския
съвет на 14 март 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 март 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2006 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-н Костадин Манев, председател на Патентното ведомство. В заседанието взеха участие г-жа Маргарита Недялкова-Мечева, заместник-председател на Патентното ведомство и г-жа Мариана Рашева, директор на Правна дирекция. На заседанието присъстваха г-жа Антоанета Ризова-Калапиш, главен експерт в дирекция “Европейска интеграция” на Министерския съвет, г-н Деян Денев и г-жа Мирела Козарева-Тодорова, представители на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
I. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите цели усъвършенстването на системата на експертиза на изобретенията и полезните модели и постигането на съответствие на българското законодателство с европейското право в областта на биотехнологичните изобретения и сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти и продуктите за растителна защита.
II. Приемането на общностните правила за закрила на индустриалната собственост представлява част от поетите ангажименти на Република България по глава 5 “Дружествено право” от преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Действащият Закон за патентите, в сила от 1 юни 1993 г., постави началото на правната реформа в областта на индустриалната собственост с оглед хармонизацията на българското законодателство с правото на Общността. Съгласно преговорни позиции CONF-BG 12/01, CONF-BG 27/01, CONF-BG 46/02 и CONF-BG 48/02 България поема задължение да въведе достиженията на правото на Европейския съюз в областта на индустриалната собственост от датата на присъединяването към Европейския съюз. Този ангажимент е изрично подчертан от Европейската комисия в Цялостния мониторингов доклад за България за 2005 г., в който е отчетено, че въпреки постигнатата голяма степен на съответствие с acquis “директивите относно прилагането на правата върху индустриалната собственост и относно правната защита на биотехнологичните изобретения, трябва да бъдат транспонирани към датата на присъединяване”. Според Комисията “принципът на Общността относно изчерпването на правата, обект на закрила, следва да бъде приложен до присъединяването”. В мониторинговия доклад е обърнато внимание на необходимостта от въвеждането на “специфични правила по отношение на патентите за фармацевтични продукти” и на “сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти и продукти за растителна защита”.
В изпълнение на направените препоръки от Европейската комисия, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за патентите предвижда разпоредби, въвеждащи Директива 98/44/ЕС за правна закрила на биотехнологичните изобретения, Регламент 1768/92 за създаване на сертификат за допълнителна закрила за медицински продукти, Регламент 1610/96 за създаване на сертификат за допълнителна закрила на продуктите за растителна защита и Директива 2001/83/ЕС за Кодекс на Общността по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба.
III. Освен транспониране на европейското законодателство в областта на закрилата на правата върху индустриалната собственост, законопроектът предвижда нова система на експертиза на заявките за патенти за изобретения, с която се редуцира срокът за издаване на патент.
Предложени са и промени по отношение на правния режим на полезните модели. Законопроектът въвежда изискването за изобретателска стъпка като критерий за правна закрила на полезните модели, както и регламентира съществуването на паралелни заявки.
В законопроекта са разписани правни норми, регламентиращи секретните патенти, както и възможността патентът да бъде обект на обезпечителни мерки, особен залог или да бъде включен в производството по несъстоятелност.
Със законопроекта се предвижда създаването на Камара на представителите по индустриална собственост, обединяваща всички представители, вписани в регистъра на Патентното ведомство. Нейният статут и дейност ще бъдат регламентирани в отделен закон.
С оглед отстраняване на пропуските в действащата нормативна уредба относно марките, географските означения и промишления дизайн, констатирани в практиката по прилагането им, законопроектът предвижда изменения и допълнения в Закона за марките и географските означения и Закона за промишления дизайн.
IV. С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки.
1. Разпоредбата на чл. 20а от законопроекта урежда т.нар. изчерпване на правото след първото пускане на пазара. Разпоредбата на чл. 20а визира територията на Европейското икономическо пространство. С цел постигане на терминологична прецизност, би било удачно изразът “Европейска икономическа зона” да се замени с утвърденото вече в законодателството (например § 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права, § 7а от допълнителните разпоредби от Закона за чужденците в Република България и др.) понятие за Европейско икономическо пространство, което представлява икономическа общност, включваща държавите-членки на Европейския съюз, и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
2. Законопроектът предвижда приемането на различни наредби, транспониращи отделни правила и процедури на общностните директиви за закрила на индустриалната собственост. В тази връзка § 68 от законопроекта въвежда изискването част от тези наредби да бъдат приети в шестмесечен срок от влизането му в сила. Следва да бъде напомнено, че до датата на присъединяването към Европейския съюз България трябва да транспонира всички общностни актове в областта на индустриалната собственост. С оглед спазване на ангажиментите, поети в хода на преговорите за присъединяване, предвидените в законопроекта наредби относно депозирането и достъпа до биологични материали (чл. 37, ал. 3) и сертификатите за допълнителна закрила (чл. 72к, ал. 3) също трябва да бъдат приети към датата на присъединяването.
3. На редовното заседание на Комисията представителите на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България поставиха въпроса доколко хармонизацията на българското законодателство относно правата върху индустриалната собственост с европейското право не влиза в противоречие с поети ангажименти от Република България по отношение на трети страни, които не са членки на Европейския съюз. В тази връзка може да се препоръча въпросът да бъде изяснен от водещата комисия при второ четене на законопроекта.
V. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския
съвет на 14 март 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 март 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2006 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-н Костадин Манев, председател на Патентното ведомство. В заседанието взеха участие г-жа Маргарита Недялкова-Мечева, заместник-председател на Патентното ведомство и г-жа Мариана Рашева, директор на Правна дирекция. На заседанието присъстваха г-жа Антоанета Ризова-Калапиш, главен експерт в дирекция “Европейска интеграция” на Министерския съвет, г-н Деян Денев и г-жа Мирела Козарева-Тодорова, представители на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
I. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите цели усъвършенстването на системата на експертиза на изобретенията и полезните модели и постигането на съответствие на българското законодателство с европейското право в областта на биотехнологичните изобретения и сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти и продуктите за растителна защита.
II. Приемането на общностните правила за закрила на индустриалната собственост представлява част от поетите ангажименти на Република България по глава 5 “Дружествено право” от преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Действащият Закон за патентите, в сила от 1 юни 1993 г., постави началото на правната реформа в областта на индустриалната собственост с оглед хармонизацията на българското законодателство с правото на Общността. Съгласно преговорни позиции CONF-BG 12/01, CONF-BG 27/01, CONF-BG 46/02 и CONF-BG 48/02 България поема задължение да въведе достиженията на правото на Европейския съюз в областта на индустриалната собственост от датата на присъединяването към Европейския съюз. Този ангажимент е изрично подчертан от Европейската комисия в Цялостния мониторингов доклад за България за 2005 г., в който е отчетено, че въпреки постигнатата голяма степен на съответствие с acquis “директивите относно прилагането на правата върху индустриалната собственост и относно правната защита на биотехнологичните изобретения, трябва да бъдат транспонирани към датата на присъединяване”. Според Комисията “принципът на Общността относно изчерпването на правата, обект на закрила, следва да бъде приложен до присъединяването”. В мониторинговия доклад е обърнато внимание на необходимостта от въвеждането на “специфични правила по отношение на патентите за фармацевтични продукти” и на “сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти и продукти за растителна защита”.
В изпълнение на направените препоръки от Европейската комисия, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за патентите предвижда разпоредби, въвеждащи Директива 98/44/ЕС за правна закрила на биотехнологичните изобретения, Регламент 1768/92 за създаване на сертификат за допълнителна закрила за медицински продукти, Регламент 1610/96 за създаване на сертификат за допълнителна закрила на продуктите за растителна защита и Директива 2001/83/ЕС за Кодекс на Общността по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба.
III. Освен транспониране на европейското законодателство в областта на закрилата на правата върху индустриалната собственост, законопроектът предвижда нова система на експертиза на заявките за патенти за изобретения, с която се редуцира срокът за издаване на патент.
Предложени са и промени по отношение на правния режим на полезните модели. Законопроектът въвежда изискването за изобретателска стъпка като критерий за правна закрила на полезните модели, както и регламентира съществуването на паралелни заявки.
В законопроекта са разписани правни норми, регламентиращи секретните патенти, както и възможността патентът да бъде обект на обезпечителни мерки, особен залог или да бъде включен в производството по несъстоятелност.
Със законопроекта се предвижда създаването на Камара на представителите по индустриална собственост, обединяваща всички представители, вписани в регистъра на Патентното ведомство. Нейният статут и дейност ще бъдат регламентирани в отделен закон.
С оглед отстраняване на пропуските в действащата нормативна уредба относно марките, географските означения и промишления дизайн, констатирани в практиката по прилагането им, законопроектът предвижда изменения и допълнения в Закона за марките и географските означения и Закона за промишления дизайн.
IV. С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки.
1. Разпоредбата на чл. 20а от законопроекта урежда т.нар. изчерпване на правото след първото пускане на пазара. Разпоредбата на чл. 20а визира територията на Европейското икономическо пространство. С цел постигане на терминологична прецизност, би било удачно изразът “Европейска икономическа зона” да се замени с утвърденото вече в законодателството (например § 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права, § 7а от допълнителните разпоредби от Закона за чужденците в Република България и др.) понятие за Европейско икономическо пространство, което представлява икономическа общност, включваща държавите-членки на Европейския съюз, и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
2. Законопроектът предвижда приемането на различни наредби, транспониращи отделни правила и процедури на общностните директиви за закрила на индустриалната собственост. В тази връзка § 68 от законопроекта въвежда изискването част от тези наредби да бъдат приети в шестмесечен срок от влизането му в сила. Следва да бъде напомнено, че до датата на присъединяването към Европейския съюз България трябва да транспонира всички общностни актове в областта на индустриалната собственост. С оглед спазване на ангажиментите, поети в хода на преговорите за присъединяване, предвидените в законопроекта наредби относно депозирането и достъпа до биологични материали (чл. 37, ал. 3) и сертификатите за допълнителна закрила (чл. 72к, ал. 3) също трябва да бъдат приети към датата на присъединяването.
3. На редовното заседание на Комисията представителите на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България поставиха въпроса доколко хармонизацията на българското законодателство относно правата върху индустриалната собственост с европейското право не влиза в противоречие с поети ангажименти от Република България по отношение на трети страни, които не са членки на Европейския съюз. В тази връзка може да се препоръча въпросът да бъде изяснен от водещата комисия при второ четене на законопроекта.
V. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
