Комисия по европейските въпроси
25/05/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на
Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-37,
внесен от Министерския съвет на 11 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на труда и социалната политика г-н Явор Димитров и г-жа Добринка Бонева - главен експерт.
I. Предлаганият проект цели хармонизиране на нашето законодателство с нормативната уредба на ЕС в следните направления:
1. Въвеждане в законодателството на една нова за нашата страна форма на социално осигуряване – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване чрез професионална схема. Това е една допълнителна възможност за социална защита на работниците и служащите, която е доказала вече своята ефективност в редица страни-членки на ЕС. Дефинирането и основните правила във връзка с прилагането на професионалните схеми на общностно ниво се уреждат в европейското законодателство чрез Директива 98/49/ЕО и Директива 2003/41/ЕО.
2. Второто направление, в което се цели хармонизация на българското право с европейското е свързано с прилагането на принципа за равното третиране на жените и мъжете и в областта на професионалните схеми за социална сигурност. На общностно ниво това се постига чрез Директива 86/378/ЕИО.
3. Трето направление на хармонизиране е свързано с изпълнението на изискването на ЕС за запазване на допълнителните пенсионни права на работниците и служащите при тяхното движение от една в друга страна-членка на ЕС. Този въпрос се регулира в европейското право с Директива 98/49/ЕО.
4. Проектът, освен това, цели да се създаде възможност институции от страни-членки на ЕС, както и от други държави, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, да могат да осъществяват у нас дейности като пенсоинноосигурителни дружества. По този начин се цели да се реализира изцяло правото на установяване, така, както е записано в Договора за създаването на Европейската общност.
ІІ. За реализирането на посочените цели се предлагат някои важни изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване:
1. С цел адекватното информиране на осигурените лица в § 7 на проекта се предвижда разширяване на задълженията на пенсионноосигурителните дружества. Осигурените лица получават право на информация за всяка промяна в схемата, по която те са осигурени, за размера на натрупаните средства, видовете плащания и начините за тяхното получаване при придобиване право на пенсия, за рисковете при инвестиране и при управление на професионалната схема, а при поискване и друга допълнителна информация, така както изисква чл. 11 от Директива 2003/41/ЕО. Освен това в § 33 на проекта е записано, че в Правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми трябва да бъде включено и изискването за информиране на осигурените лица за реда и сроковете за изплащане на пенсиите и на еднократните или разсрочените плащания и за правата и задълженията на пенионноосигурителните дружества по съответната професионална схема. За гарантиране на достъпа до информация се въвежда също така публичен регистър на професионалните схеми (§ 35 на проекта).
2. Друг нов момент е регламентирането на трансграничната осигурителна дейност. Това става чрез транспониране в Кодекса за социално осигуряване на разпоредбите на чл. 20 на Директива 2003/41/ЕО. Регламентирането е в две посоки. От една страна се урежда транграничната осигурителна дейност по професионалното пенсионно осигуряване на нашите пенсионноосигурителни дружества, от друга страна се регулира трансграничната дейност на територията на нашата страна на чуждестранни институции, управляващи пенсионни схеми у нас, което е в съзвучие с изискванията за свобода на установяване (чл. 49 от Договора за създаване на ЕО).
3. Налагат се и някои изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване поради спецификата на осигуряването чрез професионални схеми, произтичаща от определящата роля на договореностите в колективните трудови договори. В § 41 на проекта е записано изричното изискване при сключване на осигурителния договор по професионална схема предприятието осигурител да предостави на пенсионноосигурителното дружество препис-извлечение от колективния трудов договор или съответното колективно споразумение с условията на професионалната схема, както и списък на осигурените лица. Освен това при сключването на осигурителен договор по професионална схема между предприятие осигурител и пенсионноосигурително дружество, се добавят като допълнителни задължителни реквизити: информация за условията и обхвата на осигуряването; видовете пенсионни плащания и размера на осигурителната вноска.
4. Въвеждането на принципа на еднаквото третиране при участието в професионални схеми на осигурени лица от двата пола се постига чрез разпоредбите на § 37 от предлагания проект. Създава се нова ал. 2 в чл. 231 на Кодекса за социално осигуряване, където подробно се указват случаите, в които се забранява всякаква дискриминация, основана на пол, пряко или косвено, особено що се отнася до брачното или семейното положение, прилагането на професионалните схеми и достъпа до тях.
5. От гледна точка на свободното движение на осигурените лица в рамките на Европейското икономическо пространство важна роля играят допълненията към Кодекса за социално осигуряване, които се предлагат в § 51 чрез създаването на новите чл. 248а и 248б. В първия от двата члена е записано правото на осигурените лица да запазват правата си в случай, че се преместят в друга страна-членка, а с чл. 248б се създава възможност да се извършват трансгранични плащания за осигурени лица в други държави-членки.
ІІІ. Предлаганият проект сравнително пълно и точно пренася в нашето законодателство разпоредбите на европейското право, свързани с целите, указани в т. І. Независимо от това могат да се направят някои препоръки, които да се вземат предвид при понататъшното обсъждане на проекта.
1. В §17 на проекта са посочени правата, които осигурените лица могат да получат при осигуряване чрез професионални пенсионни схеми на предприятия осигурители у нас. Тези права са ограничени до срочна пенсия по старост и еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по съответната партида, като не е предвидено правото на пожизнена пенсия на осигурените лица по професионална схема.
Същевременно в чл. 6, б. г. на Директива 2003/41/ЕО, се казва, че “пенсионните обезщетения” за да гарантират финансовата сигурност на бенефициентите през пенсионния период “най-често са под формата на пожизнени плащания”, все пак те могат по изключение да бъдат и под формата на плащания за ограничен период или на еднократни плащания.
Не става ясно защо в предлагания проект изключението е станало правило. При това, както личи от §18 на проекта, нашите осигурителни дружества все пак ще могат, при спазването на определени условия, свързани със създаването на технически резерви, да управляват професионални схеми с пожизнени пенсии, но само когато извършват презгранична дейност по договори с чуждестранни предприятия.
Трябва да се има предвид и това, че български работници и служащи ще могат да ползват пожизнени пенсии по професионални схеми у нас, тогава когато тези схеми се управляват от чуждестранни институции и това ще постави в неравностойно положение останалите работници и служители, които няма да могат да получават пожизнени пенсии по професионални схеми, тъй като тези схеми са управлявани от български а не от чуждестранни институции.
2. В § 51 на проекта е записано като заглавие на глава в кодекса “Запазване на права при движение в рамките на ЕО”. По-прецизно би било ако се напише “Запазване на права при движение в държави-членки”, като се има предвид, че тук попадат и държавите, които не са в ЕО, но участват в Споразумението за Европейско икономическо пространство.
3. В § 61 на проекта е предвидено създаването на т. 11а от Допълнителната разпоредба на Кодекса за социално осигуряване, където се дава дефиниция на “предприятие осигурител”. Това би трябвало да стане чрез транспонирането на съответната европейска норма, а именно на чл. 6, б. в от Директива 2003/41/ЕО. В този член на директивата се казва, че “предприятие осигурител” означава “всяко предприятие или всяка друга организация, която включва или се състои от едно или повече физически или юридически лица, която действа като работодател или като самостоятелно заето лице, или съчетава тези две качества и която плаща вноски на една институция за професионално пенсионно осигуряване“.
В предлагания в проекта текст обаче даденото в директивата определение е разширено, като в кръга на потенциалните осигурители е добавен и трети вид осигурители – възложители. По този начин се нарушава принципа, че професионалното пенсионно осигуряване почива на дългосрочни отношения, фиксирани в някакво колективно споразумение, евентуално в колективен трудов договор. Ето защо би било по-прецизно ако не се излиза извън обхвата на понятието “предприятие осигурител”, така както то е дадено в посочената директива.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да бъде подкрепен проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11 май 2006 г. с 8 гласа “за” и 1 глас “въздържал се”, като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ