Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси
Комисия по европейските въпроси
08/06/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
промишления дизайн, № 654-01-64, внесен от
Нина Стефанова Чилова, Атанас Тодоров Мерджанов и Фикрет Хюдаетов Шабанов на 17 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 654-01-64, внесен от Нина Стефанова Чилова, Атанас Тодоров Мерджанов и Фикрет Хюдаетов Шабанов.
В заседанието взеха участие г-жа Нина Чилова, народен представител, г-н Константин Манев, председател на Патентното ведомство, г-жа Мариана Рашева, директор на Дирекция “Правна и спорове” в Патентното ведомство, г-жа Елена Генчева, гл. експерт в Патентното ведомство и г-н Велизар Соколов, Управител на юридическа кантора АРСИС Консултинг.
I. Предлаганият законопроект цели хармонизиране на Закона за промишления дизайн (ЗПД) с Директива 2004/48/ЕО и създаване на необходимите предпоставки за прилагане на Регламент на Съвета на ЕО № 1383/2003 и на Регламент на Съвета на ЕО № 6/2002.
1. Директива 2004/48/ЕО цели въвеждането на общностно ниво на задължителни минимални стандарти за ефективно прилагане на хармонизираното законодателство във всички области на интелектуалната собственост, в това число и при промишления дизайн. Директивата се основава на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост, известно като Споразумението ТРИПС.
2. Регламентът на Съвета на ЕО № 1383/2003 има за задача да засили превантивната работа на митническите власти, насочена срещу недопускане на нарушаване на права на интелектуална собственост, а така също за санкциониране на нарушителите. За тази цел притежателят на право на интелектуална собственост отправя до митническите власти писмена молба за съдействие. Освен това митническите власти могат и по собствена инициатива временно да задържат продукти, произведени в нарушение на изискванията за закрила на промишления дизайн.
3. С Регламент на Съвета на ЕО № 6/2002 се създават условията за въвеждането на дизайн на Общността. Това право трябва да облекчи свободното движение на стоките в рамките на единния вътрешен пазар на ЕС. То е единно и неделимо и има еднакво и непосредствено действие в рамките на целия Европейски съюз. Притежателят на дизайн на Общността не се нуждае от каквото и да е допълнително признаване или регистриране в отделните държави-членки.
ІІ. Хармонизирането с посочената по-горе директива на ЕО и изпълнението на разпоредбите на посочените регламенти, се постига по следния начин:
1. На хармонизирането на Закона за промишления дизайн (ЗРД) с Директива 2004/48/ЕО са посветени параграфи 12,13 и 14 на законопроекта. С §12 на лицензополучателя на изключителна лицензия се дава самостоятелно право на иск за нарушение. С §13 на проекта се цели прецизиране на мерките за преустановяване и разгласяване на нарушението. Параграф 14 е посветен на определянето на обезщетението в съответствие с чл. 13 на директивата. В същия §14 са включени особените случаи на обезщетение, уточнение относно изземването на продукти, предмет на нарушение, презумпцията за вина на лицата, наели нарушителите, осигуряването на доказателства по искови и обезпечителни производства и на информация за каналите на разпространение на продуктите, предмет на нарушението, предприемането на обезпечителни мерки. Тези предложения отразяват като цяло разпоредбите на директивата, но в редица отношения излизат извън нейния минимален обхват.
2. На Регламент на Съвета на ЕО № 1383/2003 са посветени параграфи 16 - 19 на проектозакона. Те целят прецизиране на досегашни текстове и включване в ЗПД на нови разпоредби, като например за правото на митническите власти да задържат транзитно преминаващи продукти при подозрение, че има нарушение на право на интелектуална собственост, задължението за информиране на засегнатите лица, начините на обжалване, сроковете за задържането на продуктите и т. нат.
3. Изпълнението на задълженията на страната ни във връзка с Регламент на Съвета на ЕО № 6/2002 за дизайн на Общността са предмет на предлаганите промени в параграфи 11 и 23 на проектозакона. Съгласно изискванията на регламента в ал. 3 на чл. 54а в ЗПД Патентното ведомство на Република България е определено като централно ведомство по индустриална собственост, а в ал. 3 на чл. 54в Софийския градски съд е определен като съд първа инстанция и Софийският апелативен съд като съд втора инстанция по смисъла на регламента.
ІІІ. Общото заключение от законопроекта е, че той като цяло изпълнява поставената задача за по-добра хармонизация на Закона за промишления дизайн с европейското право. Като препоръки при по-нататъшното обсъждане могат да се изтъкнат следните:
1. В §13 е предвидено изменение на т. 1 от ал. 2 на чл. 57, така че притежателят на право да може да поиска по съдебен ред да му бъдат предадени продуктите, предмет на нарушение. Таза записан текстът обаче не дава яснота как ще се процедира по-нататък с отнетите продукти. Ако става дума за тяхното придобиване с цел унищожаване, както предвижда директива 2004/48/ЕО, то това би трябвало специално да бъде записано.
2. В §14 е предвидено създаване на нов чл. 57а на ЗПД, като в ал. 2 там се казва, че при определянето на размера на обезщетението съдът взема предвид “приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението”. В чл. 13 на директива 2004/58/ЕО се казва, обаче, че при определянето на обезщетението трябва да се отчита “реализираната печалба от нарушителя”, а не реализираните приходи, които са значително по-големи от печалбата.
3. В същия §14 е предвиден и нов чл. 57б, описващ особени случаи на обезпечение. В т. 1 на ал. 1 са указани като цифри “от петстотин до сто хиляди лева”. Липсва обаче ориентир за тази оценка, а той е посочен в чл. 13 на директивата, където се казва, че обезщетението, тогава когато не може да бъде изчислено по друг начин, трябва най-малкото да покрива разходите за лиценз, ако нарушителят бе взел такъв от притежателя на правото. В същия нов чл. 57б като ориентир за определяне на обезщетението са посочени отново “равностойността на цени на дребно на правомерно произведени стоки” и “приходите, получени вследствие на нарушението”. Тук отново има разминаване с чл. 13, където пише за реализирана печалба, а не за реализирани приходи от продажби.
4. По-нататък в §14 е предвидено създаването на нов чл. 57д, където са посочени средства за осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства. Тези разпоредби излизат извън минималните изисквания съгласно Директива 2004/58/ЕО. В случай, че те се приемат в този вид би трябвало да се отрази записаното в чл. 8 на директивата право на отказ на предоставяне на информация, която може да се използва срещу този, който я предоставя или срещу негови близки роднини.
5. С §18 на проекта се предлага създаването на нов чл. 63а. С него се предвиждат действия по задържане на съмнителни продукти по инициатива на митническите органи, така както предвижда чл. 4 на Регламент 1383/2003. Съществуват обаче някои отличия от разпоредбите на регламента. В законопроекта се предвижда, например, задържането на съмнителни продукти от митническите органи да може да става и “по искане на друг държавен орган”. Такава възможност не е предвидена в чл. 4 на регламента.
Превантивното действие по чл. 4 се разглежда в регламента само като условие за да се изпълни от заинтересованото лице изискването на чл. 5 на регламента. С временното задържане на заинтересованото лице му се дава възможност да предостави съответната писмена молба за съдействие на митническите органи. След като това бъде направено се влиза в нормалната ситуация, която се регламентира с чл. 13 на регламента и съответно в §17 на предлагания проект. Поради тази причина срокът на задържане на продукти по инициатива на митническите власти в новия чл. 63а би трябвало да е 3 работни дни, считани от момента на уведомяването на притежателя на правото (така както е в чл. 4 на регламента). След като постъпи съответната писмена молба за съдействие би трябвало да започнат да текат сроковете, съгласно чл. 13 на регламента.
По време на дискусията в Комисията бе изтъкнато, също така, че е необходимо да се обсъдят гаранции срещу злоупотреба с възможността да се задържат съмнителни продукти от митническите власти.
След състоялата се дискусия и като взема предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие от 14 гласа “за” да бъде подкрепен на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 654-01-64, внесен от Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов на 17 май 2006 г., като направените препоръки бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
промишления дизайн, № 654-01-64, внесен от
Нина Стефанова Чилова, Атанас Тодоров Мерджанов и Фикрет Хюдаетов Шабанов на 17 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 654-01-64, внесен от Нина Стефанова Чилова, Атанас Тодоров Мерджанов и Фикрет Хюдаетов Шабанов.
В заседанието взеха участие г-жа Нина Чилова, народен представител, г-н Константин Манев, председател на Патентното ведомство, г-жа Мариана Рашева, директор на Дирекция “Правна и спорове” в Патентното ведомство, г-жа Елена Генчева, гл. експерт в Патентното ведомство и г-н Велизар Соколов, Управител на юридическа кантора АРСИС Консултинг.
I. Предлаганият законопроект цели хармонизиране на Закона за промишления дизайн (ЗПД) с Директива 2004/48/ЕО и създаване на необходимите предпоставки за прилагане на Регламент на Съвета на ЕО № 1383/2003 и на Регламент на Съвета на ЕО № 6/2002.
1. Директива 2004/48/ЕО цели въвеждането на общностно ниво на задължителни минимални стандарти за ефективно прилагане на хармонизираното законодателство във всички области на интелектуалната собственост, в това число и при промишления дизайн. Директивата се основава на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост, известно като Споразумението ТРИПС.
2. Регламентът на Съвета на ЕО № 1383/2003 има за задача да засили превантивната работа на митническите власти, насочена срещу недопускане на нарушаване на права на интелектуална собственост, а така също за санкциониране на нарушителите. За тази цел притежателят на право на интелектуална собственост отправя до митническите власти писмена молба за съдействие. Освен това митническите власти могат и по собствена инициатива временно да задържат продукти, произведени в нарушение на изискванията за закрила на промишления дизайн.
3. С Регламент на Съвета на ЕО № 6/2002 се създават условията за въвеждането на дизайн на Общността. Това право трябва да облекчи свободното движение на стоките в рамките на единния вътрешен пазар на ЕС. То е единно и неделимо и има еднакво и непосредствено действие в рамките на целия Европейски съюз. Притежателят на дизайн на Общността не се нуждае от каквото и да е допълнително признаване или регистриране в отделните държави-членки.
ІІ. Хармонизирането с посочената по-горе директива на ЕО и изпълнението на разпоредбите на посочените регламенти, се постига по следния начин:
1. На хармонизирането на Закона за промишления дизайн (ЗРД) с Директива 2004/48/ЕО са посветени параграфи 12,13 и 14 на законопроекта. С §12 на лицензополучателя на изключителна лицензия се дава самостоятелно право на иск за нарушение. С §13 на проекта се цели прецизиране на мерките за преустановяване и разгласяване на нарушението. Параграф 14 е посветен на определянето на обезщетението в съответствие с чл. 13 на директивата. В същия §14 са включени особените случаи на обезщетение, уточнение относно изземването на продукти, предмет на нарушение, презумпцията за вина на лицата, наели нарушителите, осигуряването на доказателства по искови и обезпечителни производства и на информация за каналите на разпространение на продуктите, предмет на нарушението, предприемането на обезпечителни мерки. Тези предложения отразяват като цяло разпоредбите на директивата, но в редица отношения излизат извън нейния минимален обхват.
2. На Регламент на Съвета на ЕО № 1383/2003 са посветени параграфи 16 - 19 на проектозакона. Те целят прецизиране на досегашни текстове и включване в ЗПД на нови разпоредби, като например за правото на митническите власти да задържат транзитно преминаващи продукти при подозрение, че има нарушение на право на интелектуална собственост, задължението за информиране на засегнатите лица, начините на обжалване, сроковете за задържането на продуктите и т. нат.
3. Изпълнението на задълженията на страната ни във връзка с Регламент на Съвета на ЕО № 6/2002 за дизайн на Общността са предмет на предлаганите промени в параграфи 11 и 23 на проектозакона. Съгласно изискванията на регламента в ал. 3 на чл. 54а в ЗПД Патентното ведомство на Република България е определено като централно ведомство по индустриална собственост, а в ал. 3 на чл. 54в Софийския градски съд е определен като съд първа инстанция и Софийският апелативен съд като съд втора инстанция по смисъла на регламента.
ІІІ. Общото заключение от законопроекта е, че той като цяло изпълнява поставената задача за по-добра хармонизация на Закона за промишления дизайн с европейското право. Като препоръки при по-нататъшното обсъждане могат да се изтъкнат следните:
1. В §13 е предвидено изменение на т. 1 от ал. 2 на чл. 57, така че притежателят на право да може да поиска по съдебен ред да му бъдат предадени продуктите, предмет на нарушение. Таза записан текстът обаче не дава яснота как ще се процедира по-нататък с отнетите продукти. Ако става дума за тяхното придобиване с цел унищожаване, както предвижда директива 2004/48/ЕО, то това би трябвало специално да бъде записано.
2. В §14 е предвидено създаване на нов чл. 57а на ЗПД, като в ал. 2 там се казва, че при определянето на размера на обезщетението съдът взема предвид “приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението”. В чл. 13 на директива 2004/58/ЕО се казва, обаче, че при определянето на обезщетението трябва да се отчита “реализираната печалба от нарушителя”, а не реализираните приходи, които са значително по-големи от печалбата.
3. В същия §14 е предвиден и нов чл. 57б, описващ особени случаи на обезпечение. В т. 1 на ал. 1 са указани като цифри “от петстотин до сто хиляди лева”. Липсва обаче ориентир за тази оценка, а той е посочен в чл. 13 на директивата, където се казва, че обезщетението, тогава когато не може да бъде изчислено по друг начин, трябва най-малкото да покрива разходите за лиценз, ако нарушителят бе взел такъв от притежателя на правото. В същия нов чл. 57б като ориентир за определяне на обезщетението са посочени отново “равностойността на цени на дребно на правомерно произведени стоки” и “приходите, получени вследствие на нарушението”. Тук отново има разминаване с чл. 13, където пише за реализирана печалба, а не за реализирани приходи от продажби.
4. По-нататък в §14 е предвидено създаването на нов чл. 57д, където са посочени средства за осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства. Тези разпоредби излизат извън минималните изисквания съгласно Директива 2004/58/ЕО. В случай, че те се приемат в този вид би трябвало да се отрази записаното в чл. 8 на директивата право на отказ на предоставяне на информация, която може да се използва срещу този, който я предоставя или срещу негови близки роднини.
5. С §18 на проекта се предлага създаването на нов чл. 63а. С него се предвиждат действия по задържане на съмнителни продукти по инициатива на митническите органи, така както предвижда чл. 4 на Регламент 1383/2003. Съществуват обаче някои отличия от разпоредбите на регламента. В законопроекта се предвижда, например, задържането на съмнителни продукти от митническите органи да може да става и “по искане на друг държавен орган”. Такава възможност не е предвидена в чл. 4 на регламента.
Превантивното действие по чл. 4 се разглежда в регламента само като условие за да се изпълни от заинтересованото лице изискването на чл. 5 на регламента. С временното задържане на заинтересованото лице му се дава възможност да предостави съответната писмена молба за съдействие на митническите органи. След като това бъде направено се влиза в нормалната ситуация, която се регламентира с чл. 13 на регламента и съответно в §17 на предлагания проект. Поради тази причина срокът на задържане на продукти по инициатива на митническите власти в новия чл. 63а би трябвало да е 3 работни дни, считани от момента на уведомяването на притежателя на правото (така както е в чл. 4 на регламента). След като постъпи съответната писмена молба за съдействие би трябвало да започнат да текат сроковете, съгласно чл. 13 на регламента.
По време на дискусията в Комисията бе изтъкнато, също така, че е необходимо да се обсъдят гаранции срещу злоупотреба с възможността да се задържат съмнителни продукти от митническите власти.
След състоялата се дискусия и като взема предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие от 14 гласа “за” да бъде подкрепен на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 654-01-64, внесен от Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов на 17 май 2006 г., като направените препоръки бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
