проект на Закон за допълнение на Закона за устройство на територията, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2006 г.

---

На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Закона за устройство на територията, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха г-н Савин Ковачев, заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и г-жа Виолета Ангелиева, директор на Дирекция “Технически правила и норми” в същото министерство.

I. Предлаганият проект цели хармонизиране на българското законодателство с Директива 89/106/EEC и отразява препоръки на експерти от Европейската комисия. Директива 89/106/EЕС е една от директивите от т. нар. нов подход при премахването на техническите бариери пред свободното движение на стоки в рамките на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Принципът на, който се основава новия подход, е принципът на взаимното признаване на условията за достъп на стоките до пазарите на отделните страни-членки. Продукти, които имат свободен достъп до пазара в една страна-членка и отговарят на съществените изисквания, описани в съответната директива на Общността, трябва да получат свободен достъп и до пазара на другите страни-.членки на ЕС. Изключения от този принцип се допускат само в крайно редки случаи, свързани с опазването на живота и здравето на хората, околната среда, националната сигурност и някои други причини, описани в чл. 30 на Договора за създаването на Европейската общност.

II. При строителните материали взаимното признаване на условията за достъп се осъществява чрез хармонизиране на националните стандарти със съществените изисквания, описани в Директива 89/106/ЕЕС и отразени след това в по-подробните нормативни актове на европейските стандартизиращи организации CEN и CENELEC. Хармонизирането на БДС с тези европейски стандарти е практически приключило. В предлагания проект мерките в това направление са свързани по-скоро с необходимостта от някои доуточнения в Закона за техническите изисквания към продуктите, които се реализират чрез създаването на един нов параграф 29а в Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията (§6 от законопроекта).

Въпросът, чието решаване в по-голяма степен е предмет на предлагания проект, е този за достъпа до нашия пазар на строителни материали, за които все още липсват европейски стандарти и засега в страните-членки се прилагат техни национални стандарти, отразяващи изискванията на директивата. Предлаганият проект цели да запълни тази временна празнота и да създаде възможност след влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС да се използват строителни продукти, за които няма още европейски стандарти. Това се постига чрез измененията и допълненията, залегнали в §3 на проекта. Предлаганите нови чл. 169а – 169г в Закона за устройство на територията целят, също така, да се създадат условия за оценяване на съответствието на строителните продукти с техническите спецификации по хармонизираните стандарти и по другите нормативни документи, предвидени в българското законодателство.

Допълненията, предвидени в §4 на законопроекта (новите чл. 176а – 176д на Закона за устройството на територията), предвиждат въвеждането на технически паспорт за новите строежи и за съществуващите строежи “след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство”. Това нововъведение не е свързано с правна норма на ЕС, но отразява практиката в редица страни-членки на Съюза (например Германия).

III. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за устройство на територията като цяло отразяват състоянието на процеса на хармонизиране в областта на строителните материали, както и съществуващата в момента практика за допускане до пазара на тези материали в отделните страни-членки на ЕС.

При по-нататъшното разглеждане на проекта би трябвало да се отчетат следните забележки:

1. В §3 на проекта се предвижда създаването на нов чл. 169а в Закона за устройство на територията. В ал. 2 на този нов член са изброени нормативните документи, чието спазване дава достъп до българския пазар на строителни материали. В първите 4 точки на алинеята логично са посочени 4-те групи нормативни документи, които регулират достъпа до пазара и би трябвало да го регулират и след присъединяването ни към ЕС, докато има празноти в хармонизацията. По-нататък, обаче, в ал. 2 на чл. 169а е добавена и т. 5, която допуска до българския пазар и вносни строителни материали “при доказано съответствие с българските нормативни актове”, т.е. без български технически одобрения. Възниква въпросът, на който трябва да се отговори при по-нататъшното обсъждане на проекта, защо една такава облекчена процедура ще важи само за вносните строителни продукти?

2. В §4 в новия чл. 176а, ал. 1 са посочени случаите, когато се изисква съставяне на технически паспорт на строеж. От текста личи, че съществуващите строежи ще се нуждаят от технически паспорт само по изключение, тогава, когато са настъпили някакви съществени изменения. Но по-нататък в проекта, в предлагания нов чл. 176д, ал. 1 пише, че всички строежи могат да бъдат обследвани с цел съставяне на технически паспорт. От така записания текст не става ясно кой ще определя кои съществуващи строежи, извън посочените в чл. 176а, ще подлежат на обследване. Желателно е това да се уточни като се отчитат и интересите на собствениците строежите.

След състоялата се дискусия и като взема предвид изказаните препоръки, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (10 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за устройство на територията, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ