Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по европейските въпроси
Комисия по европейските въпроси
17/08/2006

    проект на Закон за електронните съобщения, № 602-01-72,
    внесен от Министерски съвет на 3 август 2006 г.

    На своето заседание, проведено на 17 август 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
    Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от г-н Димитър Станчев, заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. В обсъждането взеха участие и г-н Камен Рангелов – директор на Дирекция “Политика в съобщенията” в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, и г-жа Катерина Китова – юрисконсулт в Дирекция “Правно-нормативна” в Министерството на външните работи.


    І. Целта на предложения проект на Закон за електронните съобщения е да въведе в българското законодателство европейската Правна рамка 2002 за осъществяване на електронни съобщения. Със законопроекта се осигурява развитие на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги и се уреждат обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения при спазване на принципите на европейското право в областта.

    ІІ. В резултат на развитието на телекомуникациите и тяхната връзка с медиите и информационните технологии през 2002 г. в Европейският съюз е приета нова единна правна рамка по отношение на електронните съобщителни мрежи и услуги.
    Правна рамка 2002 включва Директива 2002/21/ЕС на Европейския парламент и Съвета относно общата правна рамка по отношение на електронните съобщителни мрежи и услуги (т.нар. “Рамкова директива”), която цели да хармонизира както нормативната уредба, така и нейното прилагане от държавите-членки в областта на осъществяване на електронни съобщения. Освен Директива 2002/21/ЕС европейската нормативна уредба обхваща и следните директиви на Европейския парламент и Съвета:
    - Директива 2002/20/ЕС относно регулирането на електронни съобщителни мрежи и услуги;
    - Директива 2002/19/ЕС относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхното взимодействие;
    - Директива 2002/22/ЕС относно предоставянето на универсална услуга и правата на потребителите, свързани с обществени електронни съобщителни мрежи;
    - Директива 2002/58/ЕС относно защитата на личните данни и защита на конфиденциалността;
    - Директива 2002/77/ЕС относно конкуренцията на пазирите на електронни съобщителни мрежи и услуги и
    - Директива 98/84/ЕС относно правната защита на услугите, предоставени въз основа на условен достъп.
    Нормативната уредба в областта обхваща само преноса на данни, но не и съдържанието на пренасяните електронни съобщения.

    ІІІ. Проектът на Закон за електронните съобщения урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения и въвежда в българското законодателство изискванията на цитираните директиви.
    Съгласно чл. 1, ал.2 от законопроекта електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
    Предложения проект предвижда държавното управление на електронните съобщения да се осъществява от Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър и от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
    Функциите по регулиране и контрол в областта на електронните съобщения ще се осъществяват от Комисията за регулиране на съобщенията. Тя е колегиален орган, който взема решенията си с обикновено мнозинство. Решенията на комисията са индивидуални или общи административни актове и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
    В чл. 4 от законопроекта са посочени целите и принципите на нормативната уредба и политиката в областта на електронните съобщения в съответствие с целите определени чл. 8 от Директива 2002/21/ЕС.
    С цел постигане на пълно съответствие с европейската правна рамка и по-специално с разпоредбите на чл.3 от Директива 2002/20/ЕС и чл.2 от Директива 2002/77/ЕС, законопроектът предвижда преминаването от лицензионен към регистрационен режим по отношение на дейността по осъществяване на електронни съобщения.
    Член 60 от законопроекта забранява налагането на ограничения на броя на лицата, осъществяващи електронни съобщения, освен в случаите на използване на ограничен ресурс. Съгласно чл. 67, ал.1 от законопроекта лицата могат да осъщестяват електронни съобщения от датата на подаване на уведомление до Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
    В случаите на ограничен ресурс се изисква издаване на разрешение за ползване на такъв ресурс от КРС. Разрешение се издава след провеждане на конкурс или търг при спазване на принципите за равнопоставеност, прозрачност и обективност.
    КРС издава разрешения за ползване на ограничен ресурс без конкурс или търг в следните случаи: за собствени нужди на държавните органи, свързани с техните функции; на представителства или други организации със статут на дипломатически мисии при спазване принципа на реципрочност; когато броят на кандидатите е по-малък или равен на броя на лицата, които могат да получат разрешение за съответния свободен ограничен ресурс и в случаите, когато в посочените в чл.107, ал.1 от законопроекта хипотези, се издава временно разрешение за ползване на ограничен ресурс.
    Със законопроекта се урежда предоставянето на допълнителен ограничен ресурс и случаите на изменение и допълнение на вече издадено разрешение, както и прекратяване и спиране на действието на разрешение за ползване на ограничен ресурс.
    В законопроекта се предвижда КРС да създаде и да поддържа публични регистри на предприятията, уведомили комисията за намеренията си да осъществяват електронни съобщения и на предприятията, които имат разрешение за ползване на ограничен ресурс.
    В съответствие с изискванията на чл. 3, т. 4 и чл. 7 от Директива 2002/21/ЕС и с оглед постигане на целите, заложени в чл. 4 от законопроекта, същият предвижда КРС да осъществява взаимодействие с Комисията за защита на конкуренцията, с Европейската комисия и с националните регулаторни органи на държавите-членки.
    Със законопроекта се урежда управлението и ефективното, без вредни радиосмущения, ползване на радиочестотния спектър, както и ползването на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
    В глава седма на законопроекта се предвижда изготвянето на Национален номерационен план от Комисията за регулиране на съобщенията и поддържане на публичен регистър за използваните номера, адреси и имена.
    В съответствие с чл. 12 от Директива 2002/20/ЕС, законопроектът предвижда, КРС да събира административни такси от предприятията, осъществяващи електронни съобщения като размера на таксите се определя с тарифа, приета от Министерския съвет.
    С оглед въвеждане на изискванията на чл.14 – 16 от Директива 2002/21/ЕС, законопроекта предвижда КРС да определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и услуги за наличието на ефективна конкуренция, както и да определя предприятия със значително въздействие на съответния пазар. Редът за определяне, анализ и оценка на пазарите и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие се уреждат с методика, изготвена от КРС и Комисията за защита на конкуренцията и приета от Министерския съвет.
    Когато се установи, че не е налице ефективна конкуренция, КРС определя предприятие или предприятия със значително въздействие върху пазара, на които налага специфични задължения за ефикасен достъп и взаимно свързване в полза на крайните потребители, съгласно изискванията на Директива 2002/19/ЕС.
    В съответствие с разпоредбите на чл.9–13 на Директива 2002/19/ЕС, законопроектът предвижда КРС да налага на предприятията специфични задължения: за осигуряване на прозрачност, за осигуряване на равнопоставеност, за осигуряване на разделно счетоводство, за ценови ограничения и разходоориентираност, както и задължение за предоставяне на достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и средства.
    Със законопроекта се уреждат защитените услуги, предоставени на основата на условен достъп и се въвеждат изискванията на Директива 98/84/ЕС в българското законодателство.
    С оглед транспонирането на Директива 2002/22/ЕС относно универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, глава единадесета на законопроекта урежда предоставянето на универсална услуга.
    Съгласно чл. 179, ал. 1 от законопроекта, универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители независимо от географското им местоположение на територията на страната на достъпна цена. Качеството на услугата се определя с изисквания и параметри, които се уреждат с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
    КРС възлага предоставянето на универсална услуга след конкурсна процедура, при спазване на принципите за обективност, прозрачност и равнопоставеност по ред определен в наредбата на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
    Законопроектът предвижда начина на определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга да се посочват в методика, разработена от КРС и приета от Министерския съвет.
    В съответствие с чл.12 от Директива 2002/22/ЕС, законопроектът предвижда компенсиране на нетните разходи от предоставяне на универсална услуга като за целта се създава специален Фонд за компенсиране на универсална услуга.
    Със законопроекта се урежда предоставянето на линии под наем на търговска основа от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Когато такива предприятия имат значително въздействие върху пазара на линии под наем, в съответствие с чл.18 от Директива 2002/22/ЕС, КРС може да им наложи задължение за предоставяне на минимален пакет от линии под наем, както и да изисква от тях да предоставят услугата при спазване на принципите на равнопоставеност и/или разходоориентираност и/или прозрачност.
    Законопроектът предвижда предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да публикуват ясна и точна информация за цените на пазарите на дребно, която не трябва да подвежда крайните потребители. Освен това, законопроектът предвижда конкретни задължения за предприятията със значително въздействие върху съответен пазар и правомощия на КРС във връзка с определянето на цени и разходи.
    С оглед защита на интересите на крайните потребители в глава четиринадесета на законопроекта се предвиждат конкретни задължения за предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги. Законопроектът създава и възможност при неизпълнение на задълженията от страна на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, засегнатите крайни потребители да могат да подават жалба до КРС.
    С глава петнадесета на законопроекта в българското законодателство се транспонира Директива 2002/58/ЕС относно личните данни и защита на конфиденциалността в електронния съобщителен сектор.
    В съответствие с чл.4 на Директива 2002/58/ЕС, законопроектът предвижда задължение за предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги да предприемат необходимите мерки с оглед запазване сигурността на електронните съобщителни мрежи или услуги.
    Съгласно законопроекта съобщенията и свързаните с тях трафични данни са конфиденциални, с изключение на изрично посочените случаи в чл. 240, ал.1 и чл. 241, ал. 1.
    Според чл. 242, ал.1 от законопроекта предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да събират, обобщават и използват данни на крайните потребители, когато тези данни са непосредствено предназначени за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Данните, които могат да бъдат събирани, обобщавани и използвани са посочени в чл.242, ал.2.
    Съгласно чл. 245 от законопроекта, събраните трафични данни за целите на дадено повикване трябва да бъдат изтрити или деперсонифицирани след приключване на повикването, освен в изрично предвидените в закона случаи за таксуване и формиране на абонатните сметки или за нуждите на националната сигурност или за разкриване на престъпления.
    Със законопроекта в съответствие с чл. 13 от Директива 2002/58/ЕС се забраняват повиквания, съобщения или електрона поща за целите на директния маркетинг, освен при предварително съгласие на потребителя.
    Проектът на Закон за електронните съобщения в глава шестнадесета урежда електронните съобщения, осъществявани чрез радиосъоръжения, пускането на пазара на радиосъоръжения, както и воденето на публичен регистър от Министерство на вътрешните работи за радиосъоръжения или крайни електрони съобщителни устройства, включващи хардуерни приспособления към съоръженията или крайните устройства за криптографиране на електронни съобщения и използващи криптографски ключ с дължина по-голяма от 56 бита.
    Законопроектът урежда изграждането, ползването и поддържането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения.
    В глава осемнадесета и деветнадесета се урежда осигуряването на електронни съобщения при кризи, при обявяване на режим “военно положение”, “положение на война”, “извънредно положение” и съответно осигуряването на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред. Правната уредба на тези отношения е предмет на национално законодателство и е извън обхвата на Правна рамка 2002 на Европейския съюз.
    Със законопроекта се дефинират използваните нови понятия в съответствие с европейските директиви.
    Проектът на Закон за електронните съобщения предвижда в преходните и заключителните разпоредби отмяната на действащия Закон за далекосъобщенията, както и изменения в други нормативни актове с оглед привеждането им в съответствие със законопроекта и европейското право в областта.

    ІV. По конкретните текстовете на законопроекта могат да се направят следните бележки:

    1. В чл. 108, ал.1, т. 4 от законопроекта е използвано понятието “карткосрочни събития” като основание за издаване на временно разрешение за ползване на определен ограничен ресурс. За това понятие няма определение, както и критерии за неговото определяне.
    2. В чл. 275, ал. 2 от законопроекта е предвидена възможност, общинските съвети да предоставят безвъзмездно имоти, които са публична или частна общинска собственост за изграждане на обществени електрони съобщителни мрежи и съоръжения за период по-дълъг от 10 години. С оглед безвъзмездния характер на учредяваното право е препоръчително в проекта да се посочат случаите, когато общинските съвети ще могат да упражняват това свое право.
    3. Препоръчително е в чл. 292, ал. 4 изразът “местната власт и местно самоуправление” да се замени с израза “местно самоуправление и местна администрация”, който се използва в Закона за местното самоуправление и местната администрация.

    V. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че предложения проект на Закон за електронните съобщения, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет, въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2002/21/ЕС, Директива 2002/20/ЕС, Директива 2002/19/ЕС, Директива 2002/22/ЕС, Директива 2002/58/ЕС, Директива 2002/77/ЕС и Директива 98/84/ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европа и е в съответствие с европейската Правна рамка 2002 за осъществяване на електронни съобщения.


    С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за електронните съобщения, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.




    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

    /п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
    Форма за търсене
    Ключова дума