проект на Закон за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2006 г.

---

На свое редовно заседание, проведено на 19 октомври 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от страна на вносителя от г-н Маргарит Ганев, заместник-министър на правосъдието. На заседанието на Комисията присъстваха още г-жа Антония Ангелова, експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция” в Министерство на правосъдието и г-н Динко Кънчев, представител на “Български адвокати за правата на човека”.

І. Предложеният законопроект цели създаването на механизъм в българското законодателство за осигуряване на подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от определени престъпления. В обхвата на законопроекта са включени пострадали от изрично изброени в закона умишлени престъпления, както и други тежки умишлени престъпления, които имат за резултат тежка телесна повреда или смърт. Наред с това, за да получи право на подпомагане и компенсация по този закон, се изисква пострадалият да е претърпял имуществени вреди от престъплението.
Законопроектът урежда четири форми на подпомагане на пострадалите (медицинска помощ, психологическа консултация и помощ, безплатна правна помощ и практическа помощ), както и реда, по който ще се предоставят. Законопроектът определя също и условията и реда за предоставяне на финансова компенсация от държавата на пострадалите от посочените в него престъпления. Предвижда се финансовата компенсация да се предоставя за имуществени вреди, които са пряка последица от престъплението и които се състоят в пропуснати средства за издръжка, разходи за лечение, разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски, разходи по погребение.
Предложеният законопроект предвижда създаването на Национален съвет за подпомагане на пострадали от престъпления към министъра на правосъдието, чиито основни правомощия са свързани с вземане на решения за изплащане на компенсации, осъществяване на международно сътрудничество в областта на подпомагане на пострадалите от престъпления, информационна дейност.
Предлага се средствата за финансова компенсация да бъдат осигурени от държавния бюджет по бюджета на Министерство на правосъдието.

ІІ. Материята, уреждана с настоящия законопроект, попада в областта правосъдие и вътрешни работи.
Настоящият законопроект въвежда изискванията на Рамково решение на Съвета 2001/220/JHA от 15 март 2001 г. относно положението на пострадалите от престъпления в наказателното производство и разпоредбите на Директива на Съвета на ЕС 2004/80/ЕО относно компенсацията на пострадалите от престъпления.
Рамковото решение предвижда разпоредби, касаещи не само положението на пострадалите в наказателното производство, но и определени мерки за подпомагане на пострадали преди и след завършване на наказателния процес, които да смекчат последиците от престъплението (чл. 4, 13, 14, 15 от решението). Последните се въвеждат в българското законодателство с предложения законопроект.
Директива 2004/80/ЕО поставя изискване към държавите членки на ЕС да създадат механизъм за финансова компенсация на пострадалите от умишлени престъпления, включващи насилие. В директивата се изисква и предвиждане на отговорност за изплащане на компенсацията на пострадалия от умишлено престъпление, включващо насилие от тази държава членка, на чиято територия то е извършено, както и за предвиждане на правила за сътрудничество между органите на държавите членки с цел улесняване на достъпа на пострадалите до компенсация при трансгранични случаи.
Създаването на схема за компенсация на пострадалите от определени престъпления или за предприемане на мерки за подпомагането им е предвидено и в редица международни инструменти, по които Република България е страна, като Конвенцията на ООН за транснационалната престъпност от 2000 г., Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма от 1999 г., Декларацията на ООН относно основните принципи на правосъдието, отнасящо се до жертвите на престъпления и жертвите на злоупотреба с власт от 1985 г.
Следва да се отбележи, че в рамките на Съвета на Европа е приета Европейска конвенция за компенсация на пострадалите от престъпления, включващи насилие от 1983 г., която също урежда тези въпроси. Република България обаче на настоящия етап не е страна по конвенцията. Конвенцията е ратифицирана от 14 държави-членки на ЕС, които са предвидили механизъм за компенсация на пострадалите от престъпления съобразно с нейните изисквания.

ІІІ. По отделни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:

1. Обхватът на подпомагането на пострадали от престъпления, предложен със законопроекта е максимално ограничен. Подобно решение е уместно по отношение на възможността за предоставяне на финансова компенсация от гледна точка на бюджетни икономии, но неговата целесъобразност с оглед на мерките, предвидени в законопроекта, за подпомагане на пострадалите от изброените престъпления, не е безспорна. Би могло да се обсъди възможността за достъп до мерките за подпомагане и на пострадалите, които са претърпели неимуществени вреди от престъплението. Аргумент в подкрепа на този извод, може да се изведе и от определението за “пострадал”, посочено в чл. 1 (а) от Рамковото решение. В посочената разпоредба е указано, че пострадал по смисъла на Решението, е физическо лице, претърпяло физически или психически вреди, емоционално страдание или имуществени вреди от престъпление. Поради това би следвало да се обсъди възможността формите на подпомагане по този закон да се прилагат и за пострадали, претърпели неимуществени вреди. Отделен въпрос е, че ако следва да се въведе коректно Рамковото решение, подпомагането следва да обхване пострадали от всички престъпления от общ характер, които са причинили имуществени или неимуществени вреди, а не само изброените ограничен кръг престъпления по чл. 3, ал. 3 от законопроекта.
2. Разпоредбата на чл. 4 от законопроекта разширява приложното поле на закона по отношение на престъпления, извършени извън територията на България, когато пострадал е чужд гражданин, докато Директива 2004/80/ЕО изисква от държавите членки създаване на механизъм за обезщетяване за престъпления, извършени на територията на съответната държава.
3. Законопроектът не въвежда коректно разпоредбите на чл. 5 до 10 от директивата, които уреждат процедурата за изпращане и получаване на молби за финансови компенсации между органите на държавите членки и пострадалия. Тук следва да се отбележи, че вносителят неправилно е изтълкувал изискванията на Директива 2004/80/ЕО, като е предвидил редица разпоредби, облекчаващи подаването на молба от пострадали, граждани на ЕС или чужденци до българския компетентен орган вместо да въведе тези правила и в процедура, уреждаща подаването на молба от български граждани или законно пребиваващи в България чужденци до компетентните органи на държавата членка на ЕС по местоизвършване на престъплението.
Съгласно директивата пострадалият от престъпление, извършено на територията на държава членка, различна от тази, в която той пребивава, има право да изпрати молбата си до компетентните органи на държавата по местоизвършване на престъплението чрез органите на държавата по местопребиваването си. Последните органи имат задължение по директивата да му окажат съдействие при попълване и изпращане на молбата. Същевременно, тази част от предвидената в директивата процедура е въведена непълно и недостатъчно ясно в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от законопроекта. Разпоредбите на директивата относно процедурата за съдействие на български граждани и законно пребиваващи на територията на България чужденци при подаване на молба за компенсация до орган на друга държава членка трябва да се въведат цялостно и прецизно в законопроекта, като се предвидят съответните задължения на Националния съвет за подпомагане на пострадали.
4. Друг принципен въпрос, който не е достатъчно изяснен в предложения законопроект, се отнася до съотношението между финансовата компенсация и възможността на пострадалия да предяви граждански иск за претърпените имуществени вреди от престъплението. От разпоредбите на чл. 13 от законопроекта и от мотивите към него може да се направи извод, че предоставянето на финансова компенсация е безвъзмезден акт от страна на държавата към пострадалите от предвидените по законопроекта престъпления, която няма отношение към правото му на граждански иск за претърпените от престъплението вреди. Тази идея на вносителя обаче не е проведена последователно, тъй като в разпоредбата на чл. 17 се предвижда право на регресен иск на държавата към извършителя на престъплението за възстановяване на изплатената компенсация. В такъв случай извършителят на престъплението ще трябва да обезщети пострадалия два пъти – веднъж, ако гражданският му иск бъде уважен и втори път, ако държавата е предоставила на пострадалия финансова компенсация.
Целесъобразността на предложения подход е под въпрос. Възможно е да се възприеме друг подход, като финансовата компенсация на пострадалия се уреди като право на пострадалия, субсидиарно по отношение на правото му на граждански иск, т.е. само в случаите, когато правото на граждански иск не може да бъде упражнено или удовлетворено, например когато осъденият не разполага със средства да изплати обезщетението по гражданския иск, когато извършителят не е установен или наказателното производство е прекратено на някое от нереабилитиращите основания за прекратяване по чл. 24, ал. 1 НПК. След изплащане на обезщетението държавата има право на иск срещу извършителя до размера на средствата, отпуснати от нея по този закон. Подобен подход за компенсиране на пострадалите е възприет в Европейската конвенция за компенсация на пострадалите от престъпления, включващи насилие. Съгласно чл. 9 от нея с цел избягване на двойното обезщетяване, компетентните органи могат да намалят компенсацията със сумите, платени от извършителя на престъплението, социалното осигуряване или по застрахователен договор
5. Следва да се обсъди от гледно точка на целесъобразност и въпросът дали министърът на правосъдието, представляващ държавата следва да предявява регресен иск, както предвижда чл. 17 от законопроекта или да се суброгира в правата на пострадалия спрямо извършителя на престъплението.
6. В практиката на Съда по правата на човека в Страсбург е прието, че претенцията на пострадалия за финансова компенсация попада в обхвата на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията (Rolf Gustafson v. Sweden 27/05/1992). Поради това процедурата за произнасяне на решение по молбата за финансова компенсация от Националния съвет трябва да се съобрази с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, като се уредят всички гаранции за справедлив процес, предвидени в тази разпоредба на конвенцията. Трябва да се предвидят и съответни правила за събиране и проверка на доказателствата в процедурата по вземане на решение за финансова компенсация.
7. Предложеният законопроект предвижда като форма на подпомагане предоставяне на безплатна правна помощ на пострадалите от престъпления по смисъла на този закон, без да се изисква от последните да доказват, че не разполагат със средства за заплащането й. Трябва да се посочи, че Рамковото решение не поставя безусловно изискване към държавите членки да осигурят безплатна правна помощ на пострадалите, а само когато това е необходимо (чл. 6 от Рамковото решение). От друга страна създаването на подобно привилегия с настоящия законопроект, която се отнася само за пострадали от определени престъпления, понесли имуществени вреди, поставя в неравностойно положение всички останали пострадали, които трябва да доказват имущественото си състояние, за да получат безплатна правна помощ съгласно общия режим на Закона за правната помощ.

ІV. В заключение може да се направи извод, че приемането на проект на Закон за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления е необходимо с оглед изпълнение на ангажиментите на България в областта на правосъдието и вътрешните работи. Предложеният законопроект следва да се подобри при обсъждането му на второ гласуване, за да се осигури справедлив и действащ механизъм за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, съобразен изцяло с изискванията на общностното законодателство в областта на защита правата на пострадалите и с международните актове, по които Република България е страна.


С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (10 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта на второ гласуване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ