проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
административните нарушения и наказания, № 554-01-34,
внесен от Анелия Йорданова Мингова и група народни
представители на 24 август 2005 г.

---

На свое заседание, проведено на 31 август 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, внесен от народния представител Анелия Йорданова Мингова и група народни представители.

На заседанието на Комисията законопроектът беше представен от страна на вносителите от народния представител Минчо Спасов.

I. С предложения законопроект за изменение и допълнение на ЗАНН се урежда административно-наказателна отговорност на юридически лица и еднолични търговци, обогатили се неправомерно от изрично изброени в закона престъпления, извършени от лица, които участват в ръководните органи, лица, които ги представляват или работници или служители. В кръга от престъпления, за които може да се ангажира отговорността на юридическите лица и едноличните търговци, са включени престъпленията тероризъм, трафик на хора, измама, пране на пари, престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, корупционни престъпления, компютърни престъпления, производство и разпространение на наркотици и някои други престъпления. В предложената със законопроекта нова глава в ЗАНН “Имуществени санкции спрямо юридическите лица” е уредена и специална съдебна процедура за реализиране на отговорността, съобразена с правилата на ЗАНН.
Въвеждането на отговорност на юридическите лица, облагодетелствали се от престъпления, произтича от присъединяването на Република България към редица международни договори, някои от които са част от acquis communautaire, които предвиждат уреждането на такъв институт: Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните сделки, приета в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР); Наказателната конвенция на Съвета на Европа за корупцията (Страсбург, 1999 г.); Международната конвенция на ООН за борба с финансирането на тероризма (Ню Йорк, 2000 г.); Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (Палермо, 2001 г.); Конвенцията срещу престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа (Страсбург, 2001 г.), и Конвенцията срещу корупцията на ООН (Мерида, 2003 г.). Предвиждането на тази отговорност се е утвърдило като международен стандарт в борбата с престъпността.
Уреждането на отговорност на юридическите лица за престъпления е предвидено и в актове на ЕС: Съвместни действия от 1998 г. за обявяване за престъпление на участието в престъпна организация в държава-членка на ЕС, както и във Втория протокол към Конвенцията за защита финансовите интереси на Европейските общности от 1995 г. Последният акт е включен в Приложение I към Протокола относно условията и договореностите за приемане на Република България и Румъния в ЕС, респективно в Приложение I към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в учредителните договори на ЕС, съдържащ списък на конвенциите и протоколите, по които Република България и Румъния стават страни след присъединяването.
Тъй като въвеждането на отговорност на юридическите лица за престъпления има отношение към преговорна глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, приемането на съответно законодателство се следи в рамките на мониторинга от Европейската комисия по тази глава във връзка с развитието на капацитета на България за противодействие на престъпността в периода преди пълноправното членство.
Предложеният законопроект е в съответствие с установените в изброените по-горе международни актове за борба с престъпността стандарти по отношение на кръга на престъпленията, за които се предвижда отговорността на юридическите лица, връзката между престъпното деяние и облагата за юридическото лице, възможността за налагане на имуществена санкция и когато физическите лица са подбудители или помагачи или престъплението, тежестта и характера на предвидената санкция, задължението за отнемане в полза на държавата на неправомерно получената облага.

II. С оглед постигане на по-голямо съответствие с международните стандарти, предвиждащи отговорност за юридическите лица, по разпоредбата на чл. 83а, ал. 1 от законопроекта, определяща физическите лица-извършители на престъплението, от което се е обогатило юридическото лице, може да се направи следната препоръка.
Международните актове, които предвиждат отговорност на юридическите лица, посочват като извършители на престъплението, от което юридическото лице се е обогатило, освен физически лица, които изпълняват управленски функции, свързани с представителство на юридическото лице или имат правомощия за вземане на решения от името на юридическото лице, така и лица, които имат правомощия за упражняване на контрол вътре в него. Съгласно обяснителния доклад към Втория протокол към Конвенцията за защита финансовите интереси на Европейските общности от 1995 г. под “лица, упражняващи контрол” се визират лицата, които осъществяват вътрешен финансов контрол или участват в контролен или надзорен орган на юридическото лице при условие, че могат да оказват влияние върху управлението му.
Разпоредбата на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, при изброяването на физическите лица-извършители на престъпленията, не посочва изрично лицата, упражняващи контрол. Използваната в тази разпоредба формулировка “лица, овластени да формират волята на юридическото лице” е по-обща, като по този начин от тълкуването й зависи дали в нея ще се включат и лицата, упражняващи контрол. С оглед по-голяма яснота на разпоредбата и по-стриктно придържане към стандартите на международните актове може да се препоръча в чл. 83а, ал.1 от ЗАНН да се посочат изрично и лицата, участващи в надзорните органи на юридическото лице.
В хода на дискусията по законопроекта бе поставен въпроса за отговорността на юридически лица за престъпления, извършени от техни работници и служители. Някои народни представители изразиха становище, че разпоредбата на чл. 83а, ал.1, т. 3 от законопроекта трябва да се придържа по-стриктно към текста на чл. 18, § 2 от Наказателната Конвенция на Съвета на Европа относно корупцията и чл. 3, § 2 от Втория протокол към Конвенцията за защита финансовите интереси на Европейските общности от 1995 г., съгласно които разпоредби от юридическото лице може да се търси отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на ръководен орган е направила възможно извършването от работник или служител на престъпленията в полза на това юридическо лице. Други народни представители застъпиха становището, че разпоредбата на чл. 83а, ал.1, т. 3 следва да се запази в редакцията на вносителите.

Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания следва да бъде подкрепен, като направената бележка бъде взета предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.

Въз основа на изложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие (11 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 554-01-34, внесен от Анелия Йорданова Мингова и група народни представители.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:

/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ