Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси
Комисия по европейските въпроси
20/10/2005
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
адвокатурата, № 554-01-51, внесен от народния представител Валентин Милтенов на 14 септември 2005 г.
На свое заседание, проведено на 20 октомври 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-51, внесен от народния представител Валентин Милтенов на 14 септември 2005 г.
На заседанието на Комисията присъстваха г-н Маргарит Ганев, заместник-министър на правосъдието, г-н Нанчо Нанчев, старши експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция” към Министерството на правосъдието, г-жа Наталия Ценова, председател на Софийска адвокатска колегия, и г-жа Зинаида Велева, директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” към Министерски съвет. От страна на вносителя законопроектът беше представен от г-н Маргарит Ганев, заместник-министър на правосъдието.
I. С предложения законопроект се цели окончателното транспониране в българското законодателство на Директива 77/249/ЕИО за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги и Директива 98/5/ЕО за улесняване постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. Те предвиждат различни мерки за улесняване на упражняването на адвокатска професия в условията на свободно движение на хора и услуги.
II. Регулираната материя попада в обхватa на преговорна глава № 2 “Свободно движение на хора”. Предложените изменения и допълнения са във връзка с бележките, направени по време на Техническите консултации с Европейската комисия в областта на взаимното признаване на професионални квалификации (Брюксел, 6 юни 2005 г.). В общностното право хармонизационните изисквания за упражняването адвокатска професия са въведени с Директива 77/249/ЕИО за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги, Директива 98/5/ЕО за улесняване постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията и Директива 89/48/ЕИО за взаимно признаване на дипломи и квалификации, изменена с Директива 2001/19/ЕО.
III. Измененията, които се предлагат със Законопроекта са в глава Трета “Чуждестранни адвокати”, на Закона за адвокатурата. Преценката за съответствие на законопроекта с acquis communautaire налага да бъдат направени следните бележки.
1. Във връзка с Договора за създаване на ЕО и Споразумението за асоцииране
Предложеният законопроект не решава проблемите, свързани с изтичането на преходния период по чл. 45, ал. 2 (i) от Споразумението за асоцииране. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за адвокатурата предвижда българско гражданство като предпоставка за придобиване на правата на адвокат. Налице e дискриминационно третиране на основание гражданство, което влиза в остро противоречие с разпоредбите на Договора за създаване на ЕО и тълкувателната практика на Съда на Европейските общности (C – 2/74: Reyners срещу Белгия). Водещата комисия следва да прецени възможностите за прецизиране на законовия текст в съответствие с общностното право.
2. Във връзка с влизането в сила на разпоредбите, с които се въвеждат изискванията на двете директиви
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата предвижда разпоредбите от чл. 10 до чл. 13 и от чл. 15 до чл. 19 от Закона за адвокатурата да влязат в сила от датата на обнародването на закона в Държавен вестник. С тези разпоредби се урежда статутът на чуждестранните адвокати и на адвокатите от страните членки на Европейския съюз да упражняват адвокатска професия в страната. Съгласно действащия Закон за адвокатурата тези разпоредби влизат в сила от датата на присъединяването – 1.01.2007 г. Предложеното влизане в сила на изброените текстове от датата на обнародване на настоящия закон в Държавен вестник е в съответствие с изискването на чл. 45, ал. 2, т. (i), във връзка с чл. 45, ал. 5, букви “а” и “в” от Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейските общности от 1995 г. С него България е поела ангажимент да предостави на гражданите на Общността третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на собствените си граждани най-късно до изтичане на преходния период по споразумението. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същото споразумение преходния период е с максимална продължителност от 10 години и изтича през 2005 г. С оглед спазването на прилагането на принципа на взаимност в отношенията между България и държавите членки на ЕС е препоръчително предложените законови разпоредби да влязат в сила от 1.01. 2007 г.
Трябва да се обмислят възможностите за изрично изписване на наименованието на професията в държавата по произход в закона или в приложение към него съгласно чл. 1 от директивите.
3. По въвеждането на Директива 77/249 ЕИО за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги
С оглед постигането на съответствие с разпоредбите на Директива 77/249 Законопроектът коректно премахва изискването за “еднократно” оказване на съдействие и защита” в чл. 11 и 12 от Закона за адвокатурата. Предложената редакция на текста, въвеждаща възможността за упражняване на адвокатската професия под формата на “временно” оказване на съдействие и защита подчертава характера на тази дейност като предоставяне на адвокатски услуги по смисъла на чл. 1 на директивата.
Чл. 7 от Директивата предоставя възможност на държавите-членки да поискат от лицето, предоставящо услуги, да докаже качеството си на адвокат. Това правило е удачно въведено в коригираната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от Законопроекта, която предвижда ежегодно представяне на актуализиран документ, удостоверяващ качеството “адвокат” от страна на чуждестранния адвокат, оказващ временно съдействие и защита на територията на страната.
Същевременно трябва да се подчертае, че с направените изменения не е постигната целта на Законопроекта за окончателно транспониране на Директива 77/249/ЕИО. Според чл. 3 на Директивата лицата, предоставящи адвокатски услуги, използват професионалното наименование на държавата-членка по местопребиваване, изразено на езика или на един от езиците на тази държава. Чл. 12, ал. 1 от Закона за адвокатурата не въвежда изрично изискване за езика, на който то трябва да бъде изразено, което налага прецизиране на текста в този смисъл.
4. По въвеждането на Директива 98/5/ЕО за улесняване постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията
Предложените изменения и допълнения на Законопроекта във връзка с въвеждането на Директива 98/5 коректно премахват изискването за полагане на изпит по български език като условие за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и в адвокатската колегия в Република България.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за адвокатурата включва сред документите за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати и изискването за писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство. Това изискване надхвърля допустимите условия за вписване по Директива 98/5 и следва да бъде премахнато.
Член 10 на Директива 98/5 въвежда условията, при които адвокат от държава-членка на ЕС, практикуващ под наименованието на държавата по произход, може да бъде вписан в адвокатската колегия на приемащата държава на основание тригодишно ефективно и непрекъснато упражняване на адвокатска професия в тази държава. Директивата въвежда различни режими на вписване в зависимост от това дали адвокатът има тригодишна практика в областта на правото на приемащата държава (включително по общностно право) или по-кратка практика по правото на тази държава. В последната хипотеза директивата императивно предвижда, че оценката на практиката на адвоката и неговите способности да я продължи, се извършва чрез събеседване с компетентния орган на приемащата държава. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е предвидена отмяна на изискването за събеседване (чл. 17, ал. 3 от Закона за адвокатурата), като по този начин задължителната разпоредба на чл. 10, ал.3(б) от Директивата не е транспонирана.
5. По въвеждането на Директива 89/48/ЕИО за взаимно признаване на дипломи и квалификации
В съответствие с разпоредбите на Директива 89/48/ЕИО за взаимно признаване на дипломи и квалификации, Законопроектът коректно премахва изискването за петгодишен срок за придобиване на диплома за висше юридическо образование като условие за явяване на приравнителен изпит и го заменя с тригодишен такъв. Добавянето на изискването за успешно завършен изискуем стаж за правоспособност като предпоставка за явяване на приравнителен изпит адекватно транспонира разпоредбите на Директивата.
6. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата не решава въпросите, свързани с ясното разграничаване на режимите за упражняване на адвокатска професия от граждани на държави-членки на Европейския съюз и от граждани на други държави. В глава Трета на Закона е използвано понятието “чуждестранен адвокат” и при двата режима, което би могло да създаде затруднения при прилагането на разпоредбите на тази глава.
IV. Въз основа на направения анализ се налага заключението, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата въвежда частично разпоредбите на Директива 77/249/ЕИО, Директива 98/5/ЕО и Директива 89/48/ЕИО. При положение, че бъдат приети измененията и допълненията в Глава Трета “Чуждестранни адвокати” в редакцията, предложена в настоящия Законопроект, следва да се има предвид, че към момента на присъединяването на България към Европейския съюз е необходимо уредбата на упражняването на адвокатска професия в България от адвокати от държавите-членки да бъде изцяло приведена в съответствие с изискванията на посочените директиви.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за aдвокатурата, № 554-01-51, внесен от народния представител Валентин Милтенов на 14 септември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п.АТАНАС ПАПАРИЗОВ
адвокатурата, № 554-01-51, внесен от народния представител Валентин Милтенов на 14 септември 2005 г.
На свое заседание, проведено на 20 октомври 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-51, внесен от народния представител Валентин Милтенов на 14 септември 2005 г.
На заседанието на Комисията присъстваха г-н Маргарит Ганев, заместник-министър на правосъдието, г-н Нанчо Нанчев, старши експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция” към Министерството на правосъдието, г-жа Наталия Ценова, председател на Софийска адвокатска колегия, и г-жа Зинаида Велева, директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” към Министерски съвет. От страна на вносителя законопроектът беше представен от г-н Маргарит Ганев, заместник-министър на правосъдието.
I. С предложения законопроект се цели окончателното транспониране в българското законодателство на Директива 77/249/ЕИО за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги и Директива 98/5/ЕО за улесняване постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. Те предвиждат различни мерки за улесняване на упражняването на адвокатска професия в условията на свободно движение на хора и услуги.
II. Регулираната материя попада в обхватa на преговорна глава № 2 “Свободно движение на хора”. Предложените изменения и допълнения са във връзка с бележките, направени по време на Техническите консултации с Европейската комисия в областта на взаимното признаване на професионални квалификации (Брюксел, 6 юни 2005 г.). В общностното право хармонизационните изисквания за упражняването адвокатска професия са въведени с Директива 77/249/ЕИО за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги, Директива 98/5/ЕО за улесняване постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията и Директива 89/48/ЕИО за взаимно признаване на дипломи и квалификации, изменена с Директива 2001/19/ЕО.
III. Измененията, които се предлагат със Законопроекта са в глава Трета “Чуждестранни адвокати”, на Закона за адвокатурата. Преценката за съответствие на законопроекта с acquis communautaire налага да бъдат направени следните бележки.
1. Във връзка с Договора за създаване на ЕО и Споразумението за асоцииране
Предложеният законопроект не решава проблемите, свързани с изтичането на преходния период по чл. 45, ал. 2 (i) от Споразумението за асоцииране. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за адвокатурата предвижда българско гражданство като предпоставка за придобиване на правата на адвокат. Налице e дискриминационно третиране на основание гражданство, което влиза в остро противоречие с разпоредбите на Договора за създаване на ЕО и тълкувателната практика на Съда на Европейските общности (C – 2/74: Reyners срещу Белгия). Водещата комисия следва да прецени възможностите за прецизиране на законовия текст в съответствие с общностното право.
2. Във връзка с влизането в сила на разпоредбите, с които се въвеждат изискванията на двете директиви
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата предвижда разпоредбите от чл. 10 до чл. 13 и от чл. 15 до чл. 19 от Закона за адвокатурата да влязат в сила от датата на обнародването на закона в Държавен вестник. С тези разпоредби се урежда статутът на чуждестранните адвокати и на адвокатите от страните членки на Европейския съюз да упражняват адвокатска професия в страната. Съгласно действащия Закон за адвокатурата тези разпоредби влизат в сила от датата на присъединяването – 1.01.2007 г. Предложеното влизане в сила на изброените текстове от датата на обнародване на настоящия закон в Държавен вестник е в съответствие с изискването на чл. 45, ал. 2, т. (i), във връзка с чл. 45, ал. 5, букви “а” и “в” от Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейските общности от 1995 г. С него България е поела ангажимент да предостави на гражданите на Общността третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на собствените си граждани най-късно до изтичане на преходния период по споразумението. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същото споразумение преходния период е с максимална продължителност от 10 години и изтича през 2005 г. С оглед спазването на прилагането на принципа на взаимност в отношенията между България и държавите членки на ЕС е препоръчително предложените законови разпоредби да влязат в сила от 1.01. 2007 г.
Трябва да се обмислят възможностите за изрично изписване на наименованието на професията в държавата по произход в закона или в приложение към него съгласно чл. 1 от директивите.
3. По въвеждането на Директива 77/249 ЕИО за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги
С оглед постигането на съответствие с разпоредбите на Директива 77/249 Законопроектът коректно премахва изискването за “еднократно” оказване на съдействие и защита” в чл. 11 и 12 от Закона за адвокатурата. Предложената редакция на текста, въвеждаща възможността за упражняване на адвокатската професия под формата на “временно” оказване на съдействие и защита подчертава характера на тази дейност като предоставяне на адвокатски услуги по смисъла на чл. 1 на директивата.
Чл. 7 от Директивата предоставя възможност на държавите-членки да поискат от лицето, предоставящо услуги, да докаже качеството си на адвокат. Това правило е удачно въведено в коригираната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от Законопроекта, която предвижда ежегодно представяне на актуализиран документ, удостоверяващ качеството “адвокат” от страна на чуждестранния адвокат, оказващ временно съдействие и защита на територията на страната.
Същевременно трябва да се подчертае, че с направените изменения не е постигната целта на Законопроекта за окончателно транспониране на Директива 77/249/ЕИО. Според чл. 3 на Директивата лицата, предоставящи адвокатски услуги, използват професионалното наименование на държавата-членка по местопребиваване, изразено на езика или на един от езиците на тази държава. Чл. 12, ал. 1 от Закона за адвокатурата не въвежда изрично изискване за езика, на който то трябва да бъде изразено, което налага прецизиране на текста в този смисъл.
4. По въвеждането на Директива 98/5/ЕО за улесняване постоянното упражняване на адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията
Предложените изменения и допълнения на Законопроекта във връзка с въвеждането на Директива 98/5 коректно премахват изискването за полагане на изпит по български език като условие за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и в адвокатската колегия в Република България.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за адвокатурата включва сред документите за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати и изискването за писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство. Това изискване надхвърля допустимите условия за вписване по Директива 98/5 и следва да бъде премахнато.
Член 10 на Директива 98/5 въвежда условията, при които адвокат от държава-членка на ЕС, практикуващ под наименованието на държавата по произход, може да бъде вписан в адвокатската колегия на приемащата държава на основание тригодишно ефективно и непрекъснато упражняване на адвокатска професия в тази държава. Директивата въвежда различни режими на вписване в зависимост от това дали адвокатът има тригодишна практика в областта на правото на приемащата държава (включително по общностно право) или по-кратка практика по правото на тази държава. В последната хипотеза директивата императивно предвижда, че оценката на практиката на адвоката и неговите способности да я продължи, се извършва чрез събеседване с компетентния орган на приемащата държава. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е предвидена отмяна на изискването за събеседване (чл. 17, ал. 3 от Закона за адвокатурата), като по този начин задължителната разпоредба на чл. 10, ал.3(б) от Директивата не е транспонирана.
5. По въвеждането на Директива 89/48/ЕИО за взаимно признаване на дипломи и квалификации
В съответствие с разпоредбите на Директива 89/48/ЕИО за взаимно признаване на дипломи и квалификации, Законопроектът коректно премахва изискването за петгодишен срок за придобиване на диплома за висше юридическо образование като условие за явяване на приравнителен изпит и го заменя с тригодишен такъв. Добавянето на изискването за успешно завършен изискуем стаж за правоспособност като предпоставка за явяване на приравнителен изпит адекватно транспонира разпоредбите на Директивата.
6. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата не решава въпросите, свързани с ясното разграничаване на режимите за упражняване на адвокатска професия от граждани на държави-членки на Европейския съюз и от граждани на други държави. В глава Трета на Закона е използвано понятието “чуждестранен адвокат” и при двата режима, което би могло да създаде затруднения при прилагането на разпоредбите на тази глава.
IV. Въз основа на направения анализ се налага заключението, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата въвежда частично разпоредбите на Директива 77/249/ЕИО, Директива 98/5/ЕО и Директива 89/48/ЕИО. При положение, че бъдат приети измененията и допълненията в Глава Трета “Чуждестранни адвокати” в редакцията, предложена в настоящия Законопроект, следва да се има предвид, че към момента на присъединяването на България към Европейския съюз е необходимо уредбата на упражняването на адвокатска професия в България от адвокати от държавите-членки да бъде изцяло приведена в съответствие с изискванията на посочените директиви.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за aдвокатурата, № 554-01-51, внесен от народния представител Валентин Милтенов на 14 септември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п.АТАНАС ПАПАРИЗОВ
