Проект на Кодекс за застраховането № 52-01-34,
внесен от Министерски съвет на 28 септември 2005г.

---

На свое заседание, проведено на 20 октомври 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Кодекс за застраховането, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха от страна на Комисията за финансов надзор г-н Апостол Апостолов – председател, г-н Стефан Стоилков – директор на Дирекция «Регулаторна политика и анализи», г-н Николай Петков – началник отдел «Регулаторна политика» и г-жа Нина Колчакова – директор на Дирекция «Международно сътрудничество и връзки с обществеността».
Проектът на Кодекс за застраховането беше представен от г-н Апостол Апостолов.

Целта на предложеният проект на Кодекс за застраховането е да обедини в един цялостен нормативен акт уредбата на обществените отношения, свързани със застраховането, която в момента е разпръсната в няколко акта, някои от които са подзаконови. Предвижда се новият закон да улесни работата на застрахователните, на надзорните органи и на потребителите на застрахователни услуги.
Проектът за Кодекс за застраховането регламентира материята за застрахователното предприятие, застрахователния договор, защитата на потребителите на застрахователни услуги, задължителното застраховане, държавния надзор върху застраховането, дейността на застрахователните посредници и на националното бюро “Зелена карта”. Предвидени са промени и в режима на задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.
Материята, която се урежда от законопроекта попада в глава 3 “ Свободно движение на услуги” и глава 4 “Свободно движение на капитали”. В Редовния доклад за 2004г. на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване е отбелязано, че значителна част от правото на ЕС в тази област следва да бъде въведено в националното законодателство.
Във изпълнение на посочената бележка в Редовния доклад, в проект за Кодекс за застраховането се въвеждат 23 Директиви, към които се отнасят: Първа директива 73/239/ЕИО по общо застраховане, Директива 72/166/ЕИО относно застраховка "Зелената карта", Директива 2002/83/ЕО относно животозастраховането, Директива 84/5/ЕИО за сближаване на законите на държавите членки по отношение на застраховка "Гражданска отговорност" във връзка с използването на моторни превозни средства (МПС), Директива 2002/92/ЕО за застрахователното посредничество, Директива 2001/17/ЕО относно оздравяването и ликвидацията на застрахователните дружества, Директива 90/232/ЕИО за сближаване на законите по отношение на застраховка "Гражданска отговорност" във връзка с използването на моторните превозни средства (МПС), Директива 90/618/ЕИО, изменяща директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО по отношение на застраховка "Гражданска отговорност", във връзка с използването на МПС, Директива 2000/26/ЕС на Европейския парламент и Съвета за сближаването на законите на държавите членки, свързани със застраховка "Гражданска отговорност" във връзка с използването на МПС и изменяща Директива 73/239/ЕИО и Директива 88/357/ЕИО, Директива 2005/14/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, изменяща директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО, и Директива 2000/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно застраховка "Гражданска отговорност" във връзка с използването на МПС и др.
От направеното сравнение може да се направи изводът, че като цяло е налице съответствие между разпоредбите на законопроекта с изискванията на европейските актове, ако като се вземат предвид и следните бележки:

1. Директива 2002/83/ЕО относно животозастраховането изисква всички актове на компетентните административни органи, засягащи застрахователите да подлежат на съдебно обжалване (чл. 9 и чл. 67 от Директивата). Проектът на Кодекс за застраховането не съдържа съответна разпоредба, въвеждаща възможност тези актове да бъдат предмет на обжалване по съдебен ред. Законът за комисията за финансов надзор изрично изключва от кръга на актовете, подлежащите на съдебно обжалване, отказите за издаване на лицензия на застраховател и нейното отнемане (чл. 13, ал. 3 от закона). Видно от текста на законовата разпоредба, налице е несъответствие между изискването на Директивата и действащата нормативна уредба, което може да бъде преодоляно с бъдеща отмяна на визираните в чл. 13, ал. 3 изключения от общия принцип за обжалваемост на актовете на Комисията за финансов надзор. Доколкото към момента на присъединяването на България към Европейския съюз е необходимо изискванията на Директива 2002/83/ЕО да бъдат изцяло въведени в българското законодателство, Законът за комисията за финансов надзор следва да бъде изменен преди датата на присъединяването. Препоръчително е в Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Кодекса за застраховането, водещата комисия да предвиди изменение в чл. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор, което да влезе в сила от 1 януари 2007 г.
2. Не са въведени разпоредбите на чл. 27, ал. 3, б. “а”, т. V и чл. 27, ал. 3, б. “б”, т. ІІ и т.ІV от Директива 2002/83/ЕО, свързани с правилата за покритие на границата на платежоспособност на застрахователя. С оглед постигане на пълно съответствие с изискванията на Директивата, би било удачно да бъде направено изменение в Наредбата за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и застрахователните дружества, с което да бъдат транспонирани посочените разпоредби.
3. Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от Първа директива 73/239/ЕИО по общо застраховане, предвижда възможност за съдебно обжалване на акта на компетентния орган, с който се отказва издаването на лиценз за извършване на застрахователна дейност. Тази разпоредба е аналогична на изискването на Директива 2002/83 за обжалване по съдебен ред на актовете, засягащи застрахователите. Предложеното по-горе изменение на чл.13, ал.3 от Закона за комисията за финансов надзор ще отрази изискването и на тази Директива.
4. Член 2 ал. 3 от Директива 2002/92/ЕО за застрахователното посредничество дава дефиницията на понятието “застрахователно посредничество”, от което е видно, че застрахователното посредничество не винаги е “професия”, а може да се извършва от физически и юридически лица наред с други дейности, извършвани от тези лица. Застрахователно посредничество е налице, когато физическо или юридическо лице извършва тази дейност с цел заплащане, независимо дали посредничеството е или не е основна професия на лицето.
Член 5 ал.1 от проекта за Кодекс за застраховането дефинира застрахователното и презастрахователното посредничество в съответствие с Директивата. Въпреки, че чл. 5 ал. 1 от проекта урежда застрахователното посредничество като дейност, извършвана “по занятие”, тази формулировка не е в противоречие с изискването на чл. 2 ал. 3 от Директивата. Терминът “по занятие” не е равнозначен с термина “професия”, тъй като има специфично значение на български език, а именно “извършване редовно на вид дейност с цел заплащане”. Освен това законопроектът не съдържа разпоредба, която да ограничава дейността по застрахователно и презастрахователно посредничество до дейност, извършвана единствено и само на професионална основа.
От друга страна обаче, следва да се има предвид обстоятелството, че чл. 164 ал.2 от законопроекта предвижда, че “упражняването на дейност като застрахователен агент е свободна професия”. Възможно е тази формулировка също да бъде счетена за заблуждаваща относно характера на застрахователното посредничество, което не винаги се извършва на професионална основа, както бе посочено по-горе. Ето защо е препоръчително текста на чл.164 ал. 2 от законопроекта да бъде прецизиран, като се предвиди, че упражняването на дейност по застрахователно посредничество като свободна професия е само една от правните възможности.
5. Във връзка с предприемането на принудителни административни мерки, считани за “оздравителни мерки”, в чл. 6 от Директива 2001/17/ЕО относно оздравяването и ликвидацията на застрахователните дружества, е посочено, че тези мерки следва да се огласят публично, когато те са обжалваеми по вътрешното законодателство. В предложеният законопроект не е предвидено изискване за огласяване на предприетите “оздравителни мерки”.
От друга страна, никъде в законопроекта не е посочено, че принудителните административни мерки, считани за “оздравителните мерки” са необжалваеми.
Ето защо е необходимо в законопроекта да се посочи изрично, че предприетите принудителните административни мерки, считани за “оздравителни мерки”, подлежат на публично огласяване.

Въз основа на направения анализ се налага заключението, че има съответствие на Законопроекта за Кодекс за застраховането с изискванията на европейското законодателство, а констатираното в няколко разпоредби непълно или неточно въвеждане на тези изисквания може да бъде преодоляно от водещата комисия, която следва да се съобрази с направените бележки.
Приемането на Кодекс за застраховането е необходим етап от процеса на присъединяването на Република България към Европейския съюз, забавянето на който би могло да доведе до отлагане на присъединяването на Република България към ЕС.

С оглед гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (8 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-34, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2005г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ