проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за борба с
корупцията, в която участват служители на Европейските
общности или служители на държавите – членки на Европейския
съюз, изготвена на базата на член К.3 (2)(с) от Договора за
Европейския съюз, № 702-02-4, внесен от Министерския съвет на
29 януари 2007 г.

---

На заседанието, проведено на 2 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на член К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред комисията от г-н Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието. В обсъждането взеха участие Надежда Тодорова и Милена Петкова – експерти в Дирекция «Международно сътрудничество и европейска интеграция» на Министерство на правосъдието.


I. С настоящия законопроект се предлага ратифициране от Народното събрание на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите-членки на Европейския съюз, изготвена на базата на член К.3(2)(с) от Договора за Европейския съюз. Конвенцията цели подобряване на съдебното сътрудничество в борбата с корупцията, в която са въвлечени служители на Европейските общности и на държавите-членки, които увреждат или могат да увредят финансовите интереси на Европейските общности и държавите-членки.

II. Kонвенцията предвижда държавите-членки да криминализират пасивната и активната корупция на служители на Общността и на длъжностни лица на страните-членки на Европейския съюз. Тя съдържа и задължение за въвеждане на наказателна отговорност на стопанските ръководители в случаите, в които подчинени на тях лица са давали или обещавали подкупи от името на фирмата. Конвенцията съдържа правила за установяване на наказателна юрисдикция, включително и в случаите, когато страната не екстрадира собствени граждани, обвинени в извършване на корупционни деяния на територията друга държава-членка. Уредено е задължение за държавите-членки за установяване на ефективно сътрудничество при разследване и наказване на корупционните престъпления в рамките на правната помощ по наказателни дела, екстрадицията, трансфера на наказателното производство и изпълнението на присъда, обявена в други държава-членка.
Приложение I към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в учредителните договори на Европейския съюз предвижда, че с присъединяването на нашата страна към Европейския съюз, тя става страна по тази конвенция, което налага своевременното й ратифициране.

III. В периода между 1999 г. и 2002 г. с изменения и допълнения на Наказателния кодекс българското наказателно право беше приведено в съответствие със страндартите на конвенцията. Беше криминализиран активния и пасивния подкуп на чужди длъжностни лица, като беше въведено определение за понятието „чуждо длъжностно лице”. Криминализирано е искането, съгласието за получаване и приемането на подкуп от местно и чуждо длъжностно лице, както и предлагането, обещаването и даването на подкуп на местно и чуждо длъжностно лице (чл.301 и 304 от Наказателния кодекс). В предмета на подкупа са включени и нематериалните облаги и услуги съобразно стандартите на конвенцията. Стопанските ръководители са наказателноотговорни в случаите на активен подкуп, извършени от подчинени на тях лица от името на предприятието (чл.285 и чл.93, т.1, б.”б” от Наказателния кодекс).
В Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за екстрадикцията и Европейската заповед за арест са въведени механизми за изпълнение от нашата страна на задълженията по конвенцията във връзка с наказателната юрисдикция, сътрудничеството, екстрадикцията и изключването на възможността едно лице да бъде съдено повторно.
Тъй като съгласно чл.12, ал.4 от конвенцията всяка новоприсъединяваща се държава трябва изрично да декларира, че приема компетентността на Съда на Европейските общности да дава преюдициални становище по тълкуването на чл.1-4 и чл.12-14 от конвенцията при висящо производство пред национален съд, а съгласно чл.12, ал.5 всяка държава-членка може да декларира, че компететни да сезират Съда на Европейските общности са само съдилищата, чиито решения са необжалваеми, вносителят предлага Република България да направи декларация, с която приема компетентността на Съда на Европейските общности да дава преюдициални становища, а компетентен да сезира Съда на Европейските общности да бъде Върховният касационен съд.

IV. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че тъй като със законопроекта за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите-членки на Европейския съюз, България изпълнява задължение по присъединяването й към Европейския съюз, a и доколкото вътрешното ни право е хармонизирано с конвенцията, законопроектът следва да бъде подкрепен, като бъде направена и предлаганата от Министерския съвет декларация.





Въз основа на изложеното, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (11 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват служители на Европейските общности или служители на държавите – членки на Европейския съюз, изготвена на базата на член К.3 (2)(с) от Договора за Европейския съюз, № 702-02-4, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2007 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ