проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 754-01-8, внесен от Георги Тодоров Божинов и група народни представители на 19 януари 2007 г.

---

На заседанието, проведено на 2 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие – внесен от Георги Божинов и група народни представители.
От името на вносителите законопроектът беше представен пред комисията от г-н Георги Божинов. В обсъждането взеха участие г-н Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, и г-н Михаил Михайлов – н-к отдел «Защитени територии» в Национална служба за защита на природата.

І. Европейският съюз отделя специално внимание на биоразнообразието, на опазването на застрашените животински и растителни видове. За тази цел през 1979 г. е приета Директива на Съвета 79/409/ЕИО за съхраняването на дивите птици, известна като “Директивата за птиците”, а през 1992 г. е приета Директива на Съвета 92/43ЕИО за съхраняването на природните места за обитаване (хабитати) и за дивата фауна и флора, известна като “Директивата за хабитатите). На базата на Директивата за хабитатите е създадена екологичната мрежа “Натура 2000”.
“Натура 2000” включва специални “защитени зони”, които се определят от държавите-членки на базата на приложенията към Директивата. В първото приложение са посочени типовете природни места за обитаване (хабитати), които представляват специален интерес за Общността, във второто приложение – животинските и растителните видове, които представляват специален интерес за Общността, приложение №3 изброява хабитатите и видовете, чието съхраняване изисква създаването на защитени зони, а приложение №4 съдържа видовете, които се нуждаят от изключително стриктна защита, тъй като са застрашени от изчезване.
Определянето на защитените зони преминава през три стадия и може да отнеме доста време. На първия стадий държавата-членка, следвайки инструкциите и приложенията в Директивата за хабитатите, съставя списък на местностите, които трябва да станат защитени зони. На втория стадий се провеждат разговори с Европейската комисия и тя приема списъка, като може да предложи и промени, изхождайки от приоритетите на Общността. На третия етап се разработват планове за управление на защитените зони и започва тяхното изпълнение.
Държавите-членки трябва да предприемат всички необходими мерки за да гарантират изпълнението на изискванията, свързани със съхраняването на биоразнообразието. В чл. 6 на Директивата за хабитатите се казва по-специално, че всеки план или проект, който не е пряко свързан с управлението на защитената зона, но може да има съществено въздействие върху нея, както самостоятелно, така и в комбинация с други планове и проекти, трябва да бъде подложен на подходяща оценка за въздействието с цел да не се нарушат целите на защитената зона. На базата на заключенията на оценката компетентните национални власти могат да се съгласят с изпълнението на плана или на проекта, но като са се убедили, че това няма да доведе до нарушаване на интегритета на защитаваната зона и ако това е уместно, след като са се допитали до общественото мнение.
Ако оценката за въздействието е отрицателна, но поради липса на алтернативни решения, съответният план или проект все пак трябва да бъдат реализирани поради имепаритивни причини, свързани с изключителен обществен интерес, то държавата-членка трябва да предприеме всички необходими компесаторни мерки за да се гарантира, че ще се съхрани общата кохерентност на “Натура 2000”. Европейската комисия трябва да бъде информирана за тези компесаторни мерки. В случай, че става въпрос за намеса в зони с приоритетни хабитати или видове, то изпълнението на планове и проекти с отрицателно въздействие може да стане само след консултации с Европейската комисия и при наличието на изключително сериозни основания.

ІІ. Предлагания Законопроект цели да запълни възникващия регулативен вакуум в периода от датата на приемането на страната ни в Европейския съюз до момента, когато ще бъдат определени защитените зони и ще има съответната нормативна база за да се правят съответните специфични оценки, като се изхожда от целите на биоразнообразието, залегнали в плановете за управление на зоните.

Освен това с проекта се предлага, в случаите, когато плановете, програмите и инвестиционните предложения, които трябва да се одобрят съгласно чл. 31 на Закона за биологичното разнообразие, попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда да се прилагат разпоредбите за оценка на въздействието на Закона за опазване на околната среда. В тази връзка в чл. 31а се предвижда определянето на специфични правила от общия ред по Закона за опазване на околната среда, с оглед съблюдаване на спецификата на охраняваните обекти по съхраняването на биологичното разнообразие.

ІІІ. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за биологичното разнообразие не противоречат на разпоредбите на Директивата за хабитатите и на Директивата за птиците. Те опростяват процеса на администриране и създават условия за защита на биоразнообразието в периода преди влизането в сила на разпоредбите за съответните конкретни защитени зони.
Като препоръка към законопректа може да се изтъкне необходимостта от известно прецизиране на текстовете на т. “е” и “ж” от ал. 3 на чл. 31 (§ 1 от законопроекта) с цел недопускането на каквито и да е двусмислени тълкования. В посочените текстове са изброени някои случаи, които не подлежат на оценка за съвместимост с целите на защитените зони. В т. “е” са посочени планове, проекти и инвестиционни предложения за изграждане на туристическа инсфраструктура, несвързана с промяна предназначението на името – пътеки, информационни и образователни съоръжения, места за почивка и други обекти, които не са трайно свързани с терена.

Така формулирани изключенията са логични, но известни съмнения поражда добавеното в края “други обекти”. Създава се възможността в защитените зони да се появят и инфраструктурни обекти, които развиват например търговска или ресторантьорска дейност. Такива обекти, обаче, би трябвало да се подложат на съответната оценка за тяхното въздействие върху околната среда, съответно върху биоразнообразието.

Същото съображение се отнася и за следващата т. “ж” и по-специално за необходимостта да се изключи потенциалната възможност да се развие търговска или хотелиерска дейност в съответните сгради, без да има направена оценка за въздействието, което би противоречало на чл. 6 от Директивата за хабитатите.

На базата на гореизложеното и след като се вземат предвид направените препоръки, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (11 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 754-01-8, внесен от Георги Тодоров Божинов и група народни представители на 19 януари 2007 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ