Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по европейските въпроси
Комисия по европейските въпроси
17/01/2008
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акре-дитация, извършвана от Българската служба за акредитация, № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акредитация, извършвана от Българската служба за акредитация, № 754-01-47, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката г-жа Нина Радева и главният експерт в Дирекция “Европейска интеграция” г-жа Жана Райчева.
І. Акредитацията на лаборатории за изпитване и калибриране, на органи, извършващи сертификация на продукти, персонал и на системи за управление, както и на органи за контрол и на проверяващи по околната среда е съществен елемент от общата система на акредитация, стандартизация и технически надзор, която лежи в основата на функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз.
От тази гледна точка усъвършенстването на законодателството, свързано с акредитационната система у нас, може да се разглежда не само като хармонизационна задача, но и като важен инструмент за подобряване на достъпа на българските стоки до европейския пазар.
ІІ. В предлагания законопроект се съдържат редица изменения и допълнения, целящи да подобрят работата на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, както и да засилят санкциите срещу недобросъвестни действия на лица, нарушаващи акредитационните условия.
От гледна точка на европейското право и на европейската практика внимание заслужават чл. 1 и чл. 2 на законопроекта, целящи да подчертаят изключителното място на указаната по-горе изпълнителна агенция като единствен орган в Република България, осъществяващ съответните акредитационни дейности.
Трябва да се отбележи, че в европейското право няма императивни норми за организацията и правния статут на акредитиращите органи или организации. В Дания с акредитацията и метрологията се занимава обслужващата компания – Датски акредитационен и метрологичен фонд - DANAK. Тази компания извършва своите акредитационни услуги на базата на договор с Датската служба по безопасността на технологиите, която е част от датското министерство на икономиката. Във Великобритания акредитацията е монопол на Акредитационната служба на Великобритания – UKAS, която е неправителствена организация с нестопанска цел и включва както представители на администрацията, така и представители на обществени организации и на деловите среди. Тя също работи на базата на договор с Министъра на търговията и промишлеността. Във всички новоприети страни-членки на ЕС, обаче, акредитиращите органи са част от държавната администрация. Подобно е положението и в някои от старите страни-членки
Но докато по отношение на правния статут на акредитиращите организации в ЕС напоследък се наблюдава известно разнообразие, то неизменно остава правилото във всяка страна-членка да има само по една акредитираща организация. Това принципно положение се препоръчва и от Европейската комисия, по-специално в документа й CERTIF 97/4 – EN Rev.2 на Генерална дирекция “Промишленост” от 15.12.1997 г. Счита се, че наличието на повече от една акредитираща организация в една и съща държава-членка, може да доведе до опасни компромиси при спазването на строгите изисквания за издаването на сертификати за съответствие и да подкопае, по този начин, основите на единния вътрешен пазар.
Същевременно, от гледна точка на изискванията за защита на конкуренцията в ЕС, е необходимо да се подчертае, че предоставянето на монополни права на даден орган, в ЕС се компенсира с повишени изисквания за прозрачност и демократичност в процедурите. В тази насока трябва решително да действат съответните комисии, създадени към нашата изпълнителна агенция и включващи независими експерти и представители на обществеността.
ІІІ. На основата на гореизложеното може да се направи изводът, че предлаганият законопроект отговаря на европейските правни норми и на европейската практика. Независимо от това могат да се направят някои препоръки, които да се вземат предвид при понататъшното му обсъждане.
1. По § 1. Желателно е да се потърси по-подходящо ново наименование на закона вместо предлаганото в проекта – “Закон за акредитацията на лаборатории, органи по сертификация, органи за контрол и проверяващи по околната среда”.
Обосновка: Предлаганото в проекта наименование на закона може да изиграе подвежда роля. То описва субектите, които подлежат на акредитация, но не посочва по кои дейности (параметри) се извършва тази акредитация, така както е посочено в чл. 1, ал.1 на закона. Така може да възникне неправилната представа, например, че лабораториите се акредитират от изпълнителната агенция, евентуално и относно спазването на хигиенни стандарти или стандарти по безопасността на труда, че на акредитация към изпълнителната агенция подлежат, например и органи, занимаващи се със сертифициране на стоките относно техния произход за митнически цели и т. нат.
2. По § 2. на проекта. При изменението на чл. 2, ал. 1 на закона вместо “Българската служба за акредитация е единственият национален орган за акредитация на лица, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1.” би било по-добре да се запише “Българската служба за акредитация е единственият национален орган, който осъществява дейностите по чл. 1, ал. 1 на територията на Република България”.
Обосновка: по този начин ще стане ясно, че не може да има и регионални органи, които да извършват евентуално акредитационна дейност в своите региони, а така също, че на територията на нашата страна не могат да извършват акредитационна дейност филиали на акредитационни органи на други държави.
3. По § 31. В проекта се предлага нова ал. 2 към чл. 41 на закона, която гласи: ”Неакредитирани от агенцията или от друг национален орган по акредитация лица, които в своята дейност се позовават на акредитация по чл. 1, ал. 1, се наказват...” Но тъй като агенцията е единственият орган, който може да акредитира по чл. 1, ал. 1 от закона, то от предлагания текст може да отпаднат думите “или друг национален орган по акредитация” и той да остане следния: “Неакредитирани от агенцията лица, които в своята дейност се позовават на акредитация по чл. 1, ал. 1, се наказват...”
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 702-01-63, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2007 г. с 11 гласа "за", 1 глас "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акредитация, извършвана от Българската служба за акредитация, № 754-01-47, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката г-жа Нина Радева и главният експерт в Дирекция “Европейска интеграция” г-жа Жана Райчева.
І. Акредитацията на лаборатории за изпитване и калибриране, на органи, извършващи сертификация на продукти, персонал и на системи за управление, както и на органи за контрол и на проверяващи по околната среда е съществен елемент от общата система на акредитация, стандартизация и технически надзор, която лежи в основата на функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз.
От тази гледна точка усъвършенстването на законодателството, свързано с акредитационната система у нас, може да се разглежда не само като хармонизационна задача, но и като важен инструмент за подобряване на достъпа на българските стоки до европейския пазар.
ІІ. В предлагания законопроект се съдържат редица изменения и допълнения, целящи да подобрят работата на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, както и да засилят санкциите срещу недобросъвестни действия на лица, нарушаващи акредитационните условия.
От гледна точка на европейското право и на европейската практика внимание заслужават чл. 1 и чл. 2 на законопроекта, целящи да подчертаят изключителното място на указаната по-горе изпълнителна агенция като единствен орган в Република България, осъществяващ съответните акредитационни дейности.
Трябва да се отбележи, че в европейското право няма императивни норми за организацията и правния статут на акредитиращите органи или организации. В Дания с акредитацията и метрологията се занимава обслужващата компания – Датски акредитационен и метрологичен фонд - DANAK. Тази компания извършва своите акредитационни услуги на базата на договор с Датската служба по безопасността на технологиите, която е част от датското министерство на икономиката. Във Великобритания акредитацията е монопол на Акредитационната служба на Великобритания – UKAS, която е неправителствена организация с нестопанска цел и включва както представители на администрацията, така и представители на обществени организации и на деловите среди. Тя също работи на базата на договор с Министъра на търговията и промишлеността. Във всички новоприети страни-членки на ЕС, обаче, акредитиращите органи са част от държавната администрация. Подобно е положението и в някои от старите страни-членки
Но докато по отношение на правния статут на акредитиращите организации в ЕС напоследък се наблюдава известно разнообразие, то неизменно остава правилото във всяка страна-членка да има само по една акредитираща организация. Това принципно положение се препоръчва и от Европейската комисия, по-специално в документа й CERTIF 97/4 – EN Rev.2 на Генерална дирекция “Промишленост” от 15.12.1997 г. Счита се, че наличието на повече от една акредитираща организация в една и съща държава-членка, може да доведе до опасни компромиси при спазването на строгите изисквания за издаването на сертификати за съответствие и да подкопае, по този начин, основите на единния вътрешен пазар.
Същевременно, от гледна точка на изискванията за защита на конкуренцията в ЕС, е необходимо да се подчертае, че предоставянето на монополни права на даден орган, в ЕС се компенсира с повишени изисквания за прозрачност и демократичност в процедурите. В тази насока трябва решително да действат съответните комисии, създадени към нашата изпълнителна агенция и включващи независими експерти и представители на обществеността.
ІІІ. На основата на гореизложеното може да се направи изводът, че предлаганият законопроект отговаря на европейските правни норми и на европейската практика. Независимо от това могат да се направят някои препоръки, които да се вземат предвид при понататъшното му обсъждане.
1. По § 1. Желателно е да се потърси по-подходящо ново наименование на закона вместо предлаганото в проекта – “Закон за акредитацията на лаборатории, органи по сертификация, органи за контрол и проверяващи по околната среда”.
Обосновка: Предлаганото в проекта наименование на закона може да изиграе подвежда роля. То описва субектите, които подлежат на акредитация, но не посочва по кои дейности (параметри) се извършва тази акредитация, така както е посочено в чл. 1, ал.1 на закона. Така може да възникне неправилната представа, например, че лабораториите се акредитират от изпълнителната агенция, евентуално и относно спазването на хигиенни стандарти или стандарти по безопасността на труда, че на акредитация към изпълнителната агенция подлежат, например и органи, занимаващи се със сертифициране на стоките относно техния произход за митнически цели и т. нат.
2. По § 2. на проекта. При изменението на чл. 2, ал. 1 на закона вместо “Българската служба за акредитация е единственият национален орган за акредитация на лица, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1.” би било по-добре да се запише “Българската служба за акредитация е единственият национален орган, който осъществява дейностите по чл. 1, ал. 1 на територията на Република България”.
Обосновка: по този начин ще стане ясно, че не може да има и регионални органи, които да извършват евентуално акредитационна дейност в своите региони, а така също, че на територията на нашата страна не могат да извършват акредитационна дейност филиали на акредитационни органи на други държави.
3. По § 31. В проекта се предлага нова ал. 2 към чл. 41 на закона, която гласи: ”Неакредитирани от агенцията или от друг национален орган по акредитация лица, които в своята дейност се позовават на акредитация по чл. 1, ал. 1, се наказват...” Но тъй като агенцията е единственият орган, който може да акредитира по чл. 1, ал. 1 от закона, то от предлагания текст може да отпаднат думите “или друг национален орган по акредитация” и той да остане следния: “Неакредитирани от агенцията лица, които в своята дейност се позовават на акредитация по чл. 1, ал. 1, се наказват...”
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, № 702-01-63, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2007 г. с 11 гласа "за", 1 глас "против".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
